Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 10
51
« Последна публикация от ani12pp - Декември 15, 2014, 00:16:54 »
Охридското езеро е красиво място, което мечтаех да посетя и тази есен имах удоволствието да осъществя мечтата си. Наистина е много красиво. Но истината е, че леко се разочаровах… Мястото е прекрасно, но, незнайно защо аз бях изградила приказен образ в съзнанието си. Той не се припокри с действителноста, но все пак, стига да не сте с прекалени очаквания – струва си да го посетите.
С компанията се разходихме с корабче по Охридското езеро. То тръгва от място, близо до църквата Св. Йоан Канео. След разходката посетихме и църквата.
В същия ден посетихме и Античният амфитеатър, който датира от 2-ри век пр. Хр., и храма Свети Климент и Пантелеймон, който се намира на хълма Плаошник
За втория ден от посещението си оставихме Самуиловата крепост – беше ми много любопитно да я видя. Тя, за разлика от Охридското езеро, дори надхвърли очакванията ми. Предлага невероятна гледка към града и езерото и е била с изключително значение на България по време на царуването на Самуил.
52
« Последна публикация от Kemileva - Декември 14, 2014, 23:18:50 »
 Посетих Кардиф в началото на лятото, през май, в един слънчев ден. Тръгвайки за там, бях с нагласата, че няма да видя нещо кой знае колко по различно от това, което бях виждала във Великобритания. Била съм в пет, шест английски града и всички ми се струваха еднотипни. Но за Кардиф определено сбърках очакванията си. Още влизайки в града, огромно впечатление ми направи чистотата – всички улици измити, изчистени, без нито един боклук никъде. Може би защото беше делничен ден, но това ми остави приятен спомен и до днес. Решихме с компанията, че ще посетим Кардиф castle първо и след това ще обиколим града. Замъкът на Кардиф е вторият хубав спомен от уелския град. На всеки час имаше гид, който разхождаше туристи из замъка. Платихме си билетите ( около 23 паунда, ако не се лъжа) и се впуснахме в историята. Невероятна история. Всичко е запазено векове наред. Прекарахме близо 3 часа там. Абсолютно доволни от обиколката на замъка се запътихме към Кардиф bay. Минахме и през Милениум стедиум, но там не влязохме, поради липса на интерес от всички. Само мога да кажа, че също имат организиран тур за разглеждане на стадиона. Кардиф бей е едно невероятно място за релакс, почивка и събиране на приятни емоции. Отново всичко беше изключително чисто, подредено, във водата плуваха лебеди, за децата имаше люлки, играчки, за нас кафета и заведения за хапване. Центърът на Кардиф обиколихме за бързо, но беше като повечето големи градове – молове, магазини, кафенета. Като цяло Кардиф остави положително впечатление у всеки от нас ( бяхме група от 5 човека) със зеленина, подреденост, чистота. имаме уговорка пак да отидем следващото лято. Бих го препоръчала като интересна и различна дестинация. 
53
« Последна публикация от deskita - Декември 14, 2014, 11:39:12 »
Визитата ни в гр. Габрово беше по един много мил и красив повод. Дъщеря ми завършваше началното си образование. За да остане този миг незабравим за нейния випуск, класната ръководителка беше решила да раздаде дипломите на децата в Музея на образованието.
Това е единственият подобен музей в страната. Намира се в сградата на Априловската гимназия. Музеят съхранява много експонати, свидетелстващи за неспирната жажда на българите за знания и наука. Едната от залите представлява възстановена класна стая на взаимното училище. Точно там предстоеше да се случи вълнуващото събитие за децата.
Посрещна ни уредничка от музея, въведе децата в класната стая. Разказа им за начина на обучение във взаимното училище. Позволи им да пипнат всички, странни неща, които виждаха, особено от мястото за наказани ученици- малка стаичка под мястото на учителя. След това децата бяха настанени на дългите училищни скамейки. Раздадоха им дипломите, на всяко дете закачиха похвална табелка. Такива табелки е имало и за добрите, и за лошите ученици. Всичко беше много интересно и вълнуващо за тях.
След емоционалния ритуал цялото семейство потеглихме към останалите забележителности на града. Посетихме музея на хумора и сатирата, който допринесе още много за доброто ни настроение. Карнавалните маски ни впечатлиха много.
В отлично настроение се качихме в колата и отпътувахме към етнографския музей „Етъра“. Комплекса разполага с удобен паркинг. Има такса за вход, която никак не висока. Минавайки през входа, ние се потопихме в един напълно различен и пъстър свят. Посрещна ни огромна зелена поляна с дървени люлки. Много деца се забавляваха на тази поляна. Видяхме тепавица, воденица, точило, ковачница. Детето беше много впечатлено. Трудно можеше да осъзнае как и защо хората са използвали тепавицата. Хубавото тук е, че това не са само музейни експоната. Всичко, което е на територията на музея се използва в момента. Всички работилници и дюкяни са действащи. Всичко може да се види в действие, да се пипне и да си купи човек ръчно изработен продукт.
Много беше трудно в малката сладкарничка. Асортимента й беше огромен – красиви захарни изделия- разноцветни петлета, мечета, сладки, бонбони, боза. Взехме си от всичко по малко. Детето цъфтеше от щастие и емоция. Седнахме в кафенето, където ни сервираха кафе, приготвено на пясък и бяло сладко. А в механата хапнахме вкусни български гозби, насладихме се на учтивото и професионално обслужване.
В края на деня всички преливахме от впечатления и емоции. Преживяното беше уникално. Откъснахме се от сивото ежедневие и се заредихме с огромна доза добро настроение.
54
« Последна публикация от Администратор - Декември 13, 2014, 23:00:24 »
Имам чудесни впечатления от посещението си в с. Орешак и Троянския манастир. Пътувахме дотам около Гергьовден. Пътят дотам не е много добре поддържан, но пък времето беше слънчево и топло.
В центъра на село Орешак има голям паркинг, непосредствено до Комплекса със сгради на Националното изложение на художествените занаяти и изкуства. Купихме си билетчета и влязохме. Заедно с билетите, служителката ни даде и брошура, указваща в каква последователност трябва да се разглеждат отделните зали. Експозициите бяха подредени тематично- оръжия, дърворезба, тъкани, керамика и т.н. Имаше забележителни експонати. Последната зала беше базар, където всеки можеше да си купи ръчно изработен експонат, домашна сливова ракия, мурсалски чай или розово масло. Сякаш бяхме попаднали в дюкян от 18 век. Радвахме се като малки деца на красиви каренца и носии, на малки канички и шарени гювечета, на меки китеници и шарени черги.
Разходката в Изложението ни отне два часа. Изморихме се и огладняхме. Намерихме малко заведение за бързо хранене, от което се носеше съблазнителен аромат на прясна скара. Поръчахме си и супа, и скара. За наше голямо учудване поръчката беше изпълнена много бързо. Всичко беше много вкусно и в голямо количество. Обслужването беше отлично. Най-голямата ни изненада беше накрая, когато дойде сметката. Цялата сума беше токова, колкото би платил един човек в заведение за бързо хранене от големите вериги.
След чудесния обяд, отпочинали и заредени с нови сили, се отправихме към Троянския манастир. Точно до манастира има голям паркинг. Оставихме колата и минахме през входната врата. Посрещна ни прекрасна градина с цветя и малки дървета. През голяма дървена порта влязохме в манастира. В дясно от нас се намираше сградата, в която се помещават килиите на монасите и килията-музей на Васил Левски.
До вратата на църквата продаваха различни икони и свещи. Взехме за нас и за близките ни семейства и влязохме в църквата, да я разгледаме и да осветим купените икони. Попът веднага се зае с ритуалите по освещаването на иконите. Изрече молитва, поръси иконите със светена вода, описвайки кръст.
Изненада ни наличието на много хора в църквата. Смирено чакаха на опашка. Разбрахме, че всички чакат ред, за да се помолят пред светата икона „Пресветая Богородица Троеручица“. Тя е пренесена от Атонските манастири. Тук е от основаването на манастира. Помолихме се и ние- за здраве и щастие на всички близки.
Удовлетворени и уморени се качихме в колата и потеглихме към дома.
55
« Последна публикация от deskita - Декември 12, 2014, 21:15:57 »
Имам чудесни впечатления от посещението си в с. Орешак и Троянския манастир. Пътувахме до там около Гергьовден. Пътят до там не е много добре поддържан, но пък времето беше слънчево и топло.
В центъра на селото има голям паркинг, непосредствено до Комплекса със сгради на Националното изложение на художествените занаяти и изкуства. Купихме си билетчета и влязохме. Заедно с билетите, служителката ни даде и брошура, указваща в каква последователност трябва да се разглеждат отделните зали. Експозициите бяха подредени тематично- оръжия, дърворезба, тъкани, керамика и т.н. Имаше забележителни експонати. Последната зала беше базар, където всеки можеше да си купи ръчно изработен експонат, домашна сливова ракия, мурсалски чай или розово масло. Сякаш бяхме попаднали в дюкян от 18 век. Радвахме се като малки деца на красиви каренца и носии, на малки канички и шарени гювечета, на меки китеници и шарени черги.
Разходката в Изложението ни отне два часа. Изморихме се и огладняхме. Намерихме малко заведение за бързо хранене, от което се носеше съблазнителен аромат на прясна скара. Поръчахме си и супа, и скара. За наше голямо учудване поръчката беше изпълнена много бързо. Всичко беше много вкусно и в голямо количество. Обслужването беше отлично. Най-голямата ни изненада беше накрая, когато дойде сметката. Цялата сума беше токова, колкото би платил един човек в заведение за бързо хранене от големите вериги.
След чудесния обяд, отпочинали и заредени с нови сили, се отправихме към Троянския манастир. Точно до манастира има голям паркинг. Оставихме колата и минахме през входната врата. Посрещна ни прекрасна градина с цветя и малки дървета. През голяма дървена порта влязохме в манастира. В дясно от нас се намираше сградата, в която се помещават килиите на монасите и килията-музей на Васил Левски.
До вратата на църквата продаваха различни икони и свещи. Взехме за нас и за близките ни семейства и влязохме в църквата, да я разгледаме и да осветим купените икони. Попът веднага се зае с ритуалите по освещаването на иконите. Изрече молитва, поръси иконите със светена вода, описвайки кръст.
Изненада ни наличието на много хора в църквата. Смирено чакаха на опашка. Разбрахме, че всички чакат ред, за да се помолят пред светата икона „Пресветая Богородица Троеручица“. Тя е пренесена от Атонските манастири. Тук е от основаването на манастира. Помолихме се и ние- за здраве и щастие на всички близки.
Удовлетворени и уморени се качихме в колата и потеглихме към дома.
56
« Последна публикация от deskita - Декември 11, 2014, 17:27:26 »
Посетихме Ловеч през май. Времето беше чудесно. Първата ни цел беше Покритият мост, който първоначално е проектиран и построен от Колю Фичето, но след опожаряването му, е изграден отново от железобетон от арх. Олеков. Мостът свързва новия Ловеч с възрожденската част- кв.“Вароша“. Много трудно успяхме да си намерим място за паркиране. Пообиколихме доста. Намерихме паркинг във възрожденската част. Преди входа на моста откъм кв.“Вароша“ има павиран площад. Изцяло е обграден от приятни заведения за бързо хранене и кафенета, предлагащи разнообразен асортимент от аламинути, десерти и кафе.
Минахме орез портала на моста и ни лъхна аромата на старо дърво. От двете ни страни бяха разположени кокетни магазинчета, наречени дюкяни. Повечето предлагаха сувенири. Има бижутерски дюкян, в който се предлагат много красиви сребърни бижута със скъпоценни и полускъпоценни камъни. Голям интерес представлява малката сладкарничка, в която сервират прочутото бяло сладко, уникална баклава и захарни фигурки. Предполага се досещате, че основните посетители бяха децата. В края на моста, преди да навлезем в съвременната част на града, има дюкян, който предоставя велосипеди под наем. Разходката ни продъжи по централния площад.
Още по- инетересни бяха следващите забележителности, които посетихме. Във възрожденския квартал е разположен паметника на Васил Левски. Фигурата е огормна. Има монтирани пейки край паметника и спокойно можете да поседнете и да го разгледате, както и да се полюбувате на Ловеч отвисоко.
Непосредствено до паметника е Ловешката средновековна крепост. Има символична такса за вход. Историческите документи свидетелстват, че тук през 1187г. е подписан мирниат договор между Византия и България. Така се признава Втората българска държава. Крепостната стена е доста висока. Разбира се, реставрирана е. Минахме през голяма порта. От кулите се разкрива невероятна панорамна гледка към града. На мястото, където е била църквата в крепостта има огромен кръст.
След крепостта посетихме зоологическата градина. Намира се в парка „Стратеш“. До него се стига с кола. Беше много забавно. Отново платихме входна такса, но не е по- висока от таксите на останалите зоокътове в страната. В замяна, обаче видяхме голямо разнообразие от животински видове- камили, лами, различни видове маймуни, леопард, лъв, мечки, щрауси, бизони, азиатски кон. Заредихме се с огромна доза добро настроение и потеглихме обратно към дома.
57
« Последна публикация от deskita - Декември 10, 2014, 23:33:22 »
Дълго отлаганото ни пътешествие до феномена „Побити камъни“, близо до Варна беше на път да се осуети отново. Станахме рано, за да пътуваме спокойно. Лято е и пътищата са натоварени. Искахме да избегнем големия трафик. За жалост навън ръмеше дъжд. Все пак прогнозата гарантираше слънчев ден и рискувахме. Потеглихме и не след дълго наистина дъждът спря и слънцето се показа в целия си блясък. Скоро и табелата, указваща местността се появи. Отбихме от пътя и паркирахме на един доста оживен паркинг. Около нас гъмжеше от екскурзианти, говорещи на всякакви езици, които снимаха всяко нещо, което им се изпречва на пътя.
С появата на слънцето и температурите се бяха повишили доста. Не бяхме предвидили такава жега. Тръгнахме заедно с чуждестранните групи по една пясъчна пътека, пресичаща малка горичка. След 2 минутки всички се озовахме на обширна територия, покрита с пясък. Вдясно от нас се намираше касата. Цената на билета е съвсем народна. Купихме си билетчетата и потеглихме напред. „Закачихме“ се към групата, говореща руски език, с надеждата да чуем тяхната беседа.
Първото нещо, на което се натъкнахме, беше скално образувание, наподобяващо пещера или заслон. Беше като направено от човек, но екскурзовода беше категоричен, че никъде в този район няма човешка намеса. След задоволително количество снимки- като пещерни хора, като диви животни, като цивилизовани същества- се отправихме към следващите каменни фигури. Краката ми потъваха в пясъка и реших, че ще е най-добре да прибера обувките и да се разходя боса. Не сгреших. Пясъкът беше токова фин и нежен, че опасенията ми за опасност от нараняване се изпариха в мига, в който краката ми се заровиха в него.
Следващите странни форми бяха 3 огромни колони- разрязани през средата или на 3 места като с огромен трион, но без да паднат. Стоят си така, от векове. По- нататък се снимахме на величествен „трон“ – малък и голям. Имам предвид, че единият е по- малък от другия. Иначе и двата са огромни, на база човешки ръст. Цялото пространство, докъдето погледът ни стигаше, беше обсипано с нежен, топъл пясък и странни колони и фигури.
Освен размера, чудното при тях е това, че тези колони са дълбоко вкопани в земята, кухи са и строежа на стените им наподобява шупли. Изключително невероятно ми се струваше това да е издържало на влиянието на времето толкова векове. Разбрахме, че възрастта им е 50 000 000 години. Това е било дъно на море. А за произхода им има няколко теории- че са били коралови рифове, каменна гора или са дело на изветряване на морската вода. Какъвто и да е той, тези каменни форми са наистина величествени и нереални. Човек се чувства като в града на великаните. Има и легенда, опитваща се да обясни произхода на тези форми.
Титани пазели морето. Те се подчинявали на морския бог. В близкото село живеел младеж. Бог му се явил, разкрил му името си и го дарил с вечен живот. Но ако тайната се разкрие, младежът отново щял да стане смъртен. Минало време, младежът се влюбил в една девойка, но тя била обречена да стане съпруга на главния титан. Младежът решил да се примоли на титаните да му отстъпят девойката. Титаните останали много замислени като разбрали, че и девойката също обича момчето. Накрая решили да дадат момичето срещу тайната- името на бог. Момчето поискало един ден да помисли и да вземе правилното решение. На следващия ден момъкът подредил титаните по определен начин като накрая казал, че с техните тела е изписал името на бог. Бог бил свидетел на това. Разгневил се на титаните, които искали с подлост да научат името му. Решил да ги накаже. Вкаменил ги кой където бил. Момъкът и девойката се прегърнали на брега на морето и така бликнал лековит извор.
И за да завърша разказа си със същата мистика, в края на поредицата от фигури има една пречупена колона, назована „Кладенецът“. В нея хората пускат монети, намислят си желание, после обикалят кръга от камъни около кладенеца 3 пъти по посока обратна на часовниковата стрелка и готово. Желанието се сбъдва! И аз постъпих така, но ….. не си спомням да какво желание си намислих!
58
« Последна публикация от ani12pp - Декември 10, 2014, 18:52:32 »
Да допълня малко информация за още нещо, което много ме впечатли в Москва - храмовете.
Като цяло руснаците са доста религиозни. При екскурзията ми в Москва ми направи много голямо впечатление, че има огромен брой храмове. Повечето от тях са не много големи, но изглеждат прекрасно. Видях много, чиито имена не знам, просто минах покрай тях, но нито една черква не може да остане незабелязана.
Ще обърна малко повече внимание на 3 храма, които имах удоволствието да огледам и отвън, и отвътре,
Църквата Св. Василий ме впечатли най-много. Тя е с кръгли, красиви и цветни куполи. Когато видях тази църква отвън, първата ми асоциация беше, че прилича на замък от приказките – толкова е красива!. Построена е по време на управлвнивто на Иван Грозни – в средата на 16-и век, след важна победа над татарите. Тази църква в наши дни е едно от световните архитектурни чудеса.
Успях да разгледам и Успенската катедрала, и храма на Христос Спасителя. Уникални!
Успенската катедрала, позната на московчани като Успенский собор, е разположена в Кремъл, на Катедралния площад и я разгледах при посещението ми там. Този храм е една от най-старите сгради в цялата руска столица. В продължение на векове е бил катедрален храм на Русия.
Храмътна Христос Спасителя е трятият храм в Москва, който успях да разгледам. Построен е в знак на благодарност към Господ за помощта и закрилата над руския народ в трудните времена за страната и преди всичко – при войната през 19-и век срещу Наполеон.
59
« Последна публикация от deskita - Декември 09, 2014, 23:46:46 »
Могократно съм пътувала в района на Разград и Исперих без да съм се сещала да отбия към местността „Сборяново“. Бях чела за нея доста отдавна. А когато за пореден път излезе сензационна новина в печата за поредната археологическа находка, просто не се сдържах. Планирахме семейното си пътуване така, че да имаме достатъчно време да разгледаме основните забележителности на комплекса. Детето не беше много ентусиазирано, но нямаше избор.
Смело се отклонихме от главния път и се отправихме към Тракийска гробница, открита през 1982г. Табелките ни насочиха по тясна асфалтирана пътека до сграда, в която се помещаваше магазинче за сувенири, кафе и екскурзоводите, които предлагаха съпътстваща беседа. Определено бяхме малко разочаровани. За да можем да разгледаме голямата гробница и съседните й две, по- малки- близнаците, трябваше да платим по 14лв. на човек. Ние бяхме трима. Трябваше да изчакаме да се събере група от поне 10 души, за да ни допуснат до гробниците. Нямаше много желаещи. За момента бяхме само ние. Идваха много хора, но като чуеха за таксата за посещение, качваха се на колите и продължаваха към следващите обекти. Нямаше как да не влезем. Не бяхме пропътували толкова километри, за да не видим нищо.
След около 40 минути групата се събра и ние потеглихме по пътечката към гробницата със затаен дъх. Оказа се , че обекта е изключително добре запазен. Още пред самата гробница се уверихме, че грижите, които се полагат за нея са големи: вратата е хидравлична, влиза се с найлонови терлици, има климатична система за поддръжка на температурата вътре. От беседата стана ясно ,че според историците, това е царска гробница. Погребаният владетел вероятно е гетският цар Дромихет, съпругата и коня му. Украсата на гробницата е уникална. Таванът на погребалната камера се държи от статуи на жени с вдигнати ръце. За съжаление снимането беше забранено. Беседата беше доста изчерпателна и интересна. За моя голяма радост, получената информация беше предизвикала любопитството на детето и то не спираше да пита къде са и как можем да стигнем до разкопките на град Хелис- резиденцията на гетския владетел Дромихет.
Продължихме отново по тясна асфалтирана пътека. Минахме покрай хижа „Ахинора“. Бяха ни обяснили, че можем да отседнем без никакви притеснения там. Хижата е реновирана, има добър ресторант и уютни стаи и апартаменти. Хижата предлага отопление, сателитна телевизия и интернет.
Имах чувството, че навлизаме в район, скрит от цивилизацията. Обграждаше ни девствена природа. Планински склонове, покрити с величествени дървета. Спряхме до табелата, даваща информация за разкопките. Според нея вече бяхме на територията на гетската столица Хелис. Качихме се на хълмчето, по което все още се издигаха останки от стени на каменни жилища. Бяхме ние, слънцето, вятъра и …. духът на древния народ. И тримата мълчахме и се взирахме в далечината, сякаш неволно искахме да „видим“ жителите на града и да „чуем“ завета им. Дали беше внушение, не знам, но тези вълшебни няколко минути в „столицата“ ни заредиха с невероятна енергия. Качихме се в колата и продължихме към следващите ценни обекти в района.
Не подминавайте тази местност. Емоцията е невероятна.
60
« Последна публикация от Kemileva - Декември 09, 2014, 21:42:23 »
Здравейте, пътешественици! В Лондон оставаш без дъх, не само заради десетките забележителности и трафика от коли. Във въздуха се носи атмосферата на един вечно забързан град, обвит от вековна история, шумотевица и милиони туристи . Наистина в английската столица историята е на всеки ъгъл, скрита във всяка крачка- Бъкингамският дворец, Уестминстърското абатство, Тауър бридж, Лондонската кула.. Като заговорих за прочутия исторически замък, разположен на северния бряг на Темза, трябва да ви посъветвам едно – там ви трябват около три часа и половина, за да успеете да разгледате всичко. Наистина има какво да се види. Не пропускайте Бъкингамския дворец – отворен е за посетители само определен период в годината и аз бях една късметлийка, успяла да се докосне до историята на кралското семейство. Забележителна история, поднесена под формата на снимки и филмов материал. За окото на Лондон, Биг Бен, смяната на караула, Хайд парк, градините в Кейнсингтън – не би ми стигнало времето да изкажа всичките си впечатления. Ще допълня, че наистина Хайд парк и градините са пълни с флора и фауна – невероятни цветя, растителност, катерички, лебеди, патици. Ако сте решили да посетите Лондон, моят съвет е да се възползвате от предложенията на хоп-он, хоп-оф автобусите. Чрез тях ще можете да разгледате наистина доста от забележителностите, без да губите време, а и цените не са високи – 36 паунда за билет, който важи ден и половина. Заслужава си всяка една стъпка в Лондон, всяка една минута прекарана в този огромен град. Желая ви хубави емоции и успех!
Страници: 1 ... 4 5 [6] 7 8 ... 10
|
Последни публикации