Порто

[Обиколи Света]

Общи факти

     Порто (238 хил. ж., 2011 г.) е разположен на хълмовете покрай естуара на р. Дору в северната част на Португалия. Той е вторият по големина град в страната след столицата Лисабон. В градската му агломерация, простираща се доста извън административните му граници, живеят над 1,3 млн. души. Интересен факт за Порто (на португалски: Порту) е, че именно той дава името си на страната. Най-известният португалски износен продукт - портвайнът, също е кръстен на този град, защото в миналото е бил товарен от винарската изба Вила Нова де Гая, оттатък реката. Историческият център на Порто е включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. През своята дълга история градът винаги е бил свързан с търговията, което е видно от стила на сградите покрай главната улица Авенида дос Алиадос. За външните посетители Порто е по-комерсиален, отколкото останалата част на страната. Това може би се дължи на факта, че в исторически план той е бил доминиран от португалската буржоазия и английските търговски организации. Това намира отзвук и в архитектурата на централната част с нейния преобладаващ гранит, за разлика от барока, наблюдаван в центъра на другите големи португалски градове. Архитектурата на Порто е много разнообразна, като средновековните и модерни влияния вървят ръка за ръка. Градът е много хълмист, като част от сградите са построени в скалата, гледаща към реката. Издълбани в камъка стълби се вият нагоре и надолу, предлагайки тежък за краката, но възнаграждаващ окото пешеходен тур.    
     Порто има дълга история, водеща началото се поне от IV в., когато той е изпълнявал ролята на преден пост на Римската империя. Римляните го наричали Портус Кале, като те го превръщат в морски център на търговия между тогавашните Лисабон и Брага. През 711 г. Порто пада под властта на маврите по време на тяхното нашествие на полуострова. През 868 г. християните си възвръщат териториите на север от р. Дору и основават Графство Португалия. През 1387 г. в Порто се извършва португалско-английска кралска сватба, която скрепява военния съюз между двете държави - наричан Договора от Уиндзор, това е най-старият документиран военен съюз в света, който остава валиден и в днешни дни. През XIV в. и XV в. корабостроителниците на Порто допринасят за развитието на корабостроенето в Португалия. Оттук Енрике Мореплавателя се отправя на поход за завладяване на мавърското пристанище Сеута, разположено в северно Мароко. Скоро следват изследователски експедиции за опознаване на западния бряг на Африка, които поставят началото на португалската ера на Великите географски открития.

Забележителности:

• Компактният район със запазени исторически сгради Рибейра - разположен покрай реката, оттук обикновено започват туристическите обиколки на историческия център на Порто, който е част от Световното културно наследство. От другата страна на реката се намира подобния на него район Рибейра де Гая, който е част от селището Вила Нова де Гая. Тук могат да бъдат разгледани избите за виното портвайн;
• Катедралата "Се" - това е най-старата сграда в Порто, построена през XII в. в чест на победа на португалската армия над мюсюлманските войски. Отличава се с прозорец с романска розетка и с готически покрити галерии около вътрешния двор. Тази катедрала е една от най-големите архитектурни забележителности в града, а камбаната й се смята за една от най-хубавите в света и е наричана "златна" заради богатия й звук;
• Църквата "Сао Франсишку" - построена е през 1383 г. в чест на св. Франсиск от Асизи, а след това е разширена и завършена през 1425 г. Оттогава не е докосвана и представлява най-ранния паметник на готиката в града;
• Малката романска църква "Седофейта" (средновековна църква, която е национален паметник), бароковият интериор на църквите "Санта Клара", "Мизерикорида" и "Игрежа душ Клеригуш" (нейната висока часовникова кула е един от най-разпознаваемите символи на града);
• Двуетажният мост Дом Луиш I - метален аркообразен мост над р. Дору, който свързва Порто с Вила Нова де Гая. По време на откриването си през 1886 г., той е имал най-дългото в света разстояние между двете подпори на арката (172 м). Идеята да бъде на две нива е да поема повече трафик и пешеходци;
• "Сера до Пилар" - августински манастир от XVI в. със строга архитектура, непокътнати дърворезби и обковани със злато олтари;
• Епископският дворец на Порто - някогашна резиденция на епископите на Порто. Дворецът е разположен на по-високо място, в близост до Катедралата "Се", поради което доминира над градския пейзаж. Той е добър пример за архитектурните стилове късен барок и рококо;
• "Паласио да Болса" (Дворецът на фондовата борса) - построен е през XIX в. от градската търговска асоциация в нео-класически стил. Дворецът има прекрасна бална зала в арабски стил, която е декорирана с екзотичния нео-мавърски елементи. Тя е посрещала висши особи и държавни глави, посещаващи Порто;
• Другите сгради в стил нео-класицизъм и романтизъм - Болницата на Св. Антоний, сградата на Общината, сградите на площад Либердаде и ул. Авенида дос Алиадос, градините на Кристалния дворец и др.;
• Ж.п. гара Сао Бенто - открита през 1916 г., историческата гара е известна със своите пана от керамични плочки (азулежу), които проследяват сцени от историята на Португалия;
• Останките от крепостните стени и няколкото запазени къщи от XV в.;
• Долината на р. Дору и нейните винарски изби (предлагащи и дегустаторски обиколки);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - Жителите на Порто от старо време се наричат "трипейрос" (ядящи шкембе), вероятно поради това, че в града не е оставало месо заради снабдяването на флота, отплавал оттук през 1415 г. да завладее Сеута в Северна Африка. Така хората трябвало да се задоволят с шкембе чорба и тя и днес си остава един от специалитетите на града.
    - Жителите на Порто, въпреки че са португалци, се държат леко дистанцирано в културен план от останалата част на страната. Това намира израз в популярната фраза: "о Порту е ума насао" (Порто е нация). Местните смятат града си за сърцето на португалската икономика, поради което използват и друга популярна фраза: "Порто работи, Брага се моли, Коимбра учи, а Лисабон събира парите".
    - Един от прякорите на Порто е "а Сидаде Инвикта" (Непобедимият град) - наименование, което той получава след безпрецедентната съпротива срещу наполеоновите войски по време на Полуостровната война.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Порто и историческия район "Рибейра";
снимка 2: Площад "Инфанте Енрике" и "Паласио да Болса";
снимка 3: Кметството и площад "Алиадос";
снимка 4: Кристалният дворец;
снимка 5: Двуетажният мост на р. Дору;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Paula Santos, Pedro Zurita Zaragoz, Arturo Garcia, J. Braga, Christophe Trinquier;