Бангор

[Обиколи Света]

Общи факти

     Бангор (14 хил. ж., 2008 г.) е град в графство Гуинед, Северозападен Уелс, разположен на брега на Ирландско море. Той е четвърти по големина в Уелс, но в рамките на Великобритания се оказва един от най-малките. Половината от неговите жители говорят уелски като първи или втори език. Бангор има университет, чиито студенти наброяват около 10 хил. души. Така с тях населението на града се повишава почти двойно.
     На юг от града се издига планината Бангор, която фактически представлява хълмиста област и изглежда много по-внушително от реалната й надморска височина. Сянката, която тя хвърля върху града, оставя част от Хай Стрийт (най-дългата главна улица в Уелс) без никакво слънце през зимата. Градчето изглежда още по-малко, защото голяма част от населението му живее в жилищния район Месгайърчън, отделен от Бангор от едноименния планински масив, през който минава само един път.

Забележителности:

• Панорамните гледки към града, Менайския пролив и остров Ангълсей от планината Бангор;
• Дългият бангорски пристанищен мост – един от най-красивите във Великобритания, спасен от разрушаване през 70-те години на XX в., а днес напълно възстановен;
• Норманският замък „Пенрин” с неговата сбирка от старинни мебели и картини на Старите майстори;
• Музеят и художествената галерия „Гуинед”, където е разказана историята на града и неговите жители през вековете (на места доста поукрасена);
• Разходка с влака до живописния Ланберис, разположен на бистро планинско езеро и изходен пункт за националния парк „Сноудония”;
• Пристанището Пенрин на изток от града, при устието на р. Сегин – все още функционира, но не е така оживено както по времето на най-усиления добив на шисти;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) История покажи/скрий

  Произходът на селището се свързва с пристигането тук на келтския светец Дейниол в началото на VI в. Той основава монашеско селище, което по-късно прераства в манастир, а неговата катедрала дава на Бангор статута на град. Катедралата, която е построена през XII в., но след това многократно е трансформирана и достроявана, си остава и до днес център на обществения живот.

   Селището се развива и оживява, след като оттук започва да минава маршрутът на пощенските коли за Холихед, а по-късно са разработени и кариерите за шисти при Бетесда. През XIX в. се развива и туризмът, а градът става най-важното средище в Северен Уелс с натоварено пристанище, жп възел и местна индустрия (корабостроене, дървообработване и металолеене). Архитектурните паметници от неговия разцвет по време на викторианската епоха са се запазили, но днес градът е доста по-тих от тогава.

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

  „Бийтълс” идват тук през 1967 г., за да се запознаят с Махариши Махеш Йоги; тук те научават за смъртта на техния мениджър Брайън Ъпстейн.

   За любителите на пешеходния туризъм градът се намира в единия край на 95-километровия северноуелски маршрут до Пристейтин, минаващ през изключително красиви крайбрежни места.

снимка 1: Университета на Бангор; снимка 2: Мостът "Менай"; снимка 3: Катедралата в Бангор; снимка 4: Замъкът "Пенрин"; снимка 5: Сграда в центъра на града;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: World66 Travel Guide, Wikipedia;
• Източник за снимките е Panoramio, посетете линковете, за да видите авторите им: снимка 1, снимка 2, снимка 3, снимка 4, снимка 5;