Калакмул

[Обиколи Света]

Общи факти

     Калакмул (на езика на маите: Окс Те' Туун - "мястото на трите камъка") е археологически обект, обитаван някога от маите, който се намира дълбоко в джунглата на мексиканския щат Кампече. Той е разположен в южната част на полуостров Юкатан, на 35 км от границата на Мексико с Гватемала. Калакмул е един от най-големите и влиятелни древни градове на маите, разкрити на "бял свят" в низините на Централна Америка. В даден период той е имал население от 50 хил. ж. и е упражнявал контрол над населени места, отдалечени на до 150 км от него. Идентифицираните древни постройки в района на обекта са 6750 на брой, като най-голямата от тях е Голямата пирамида. Наричана Структура 2, тя има височина от над 45 м, което я превръща в една от най-високите пирамиди на маите. Вътре в нея са разкрити четири гробници. Площта на архитектурните паметници в централната зона на Калакмул е ок. 2 кв. км, докато целият обект, който е покрит с гъста мрежа от жилищни постройки, има площ от цели 20 кв. км.
     Ранната история на Калакмул е слабо известна, но от запазените артефакти археолозите са успели да съставят династичен списък на управляващите го владетели. В Предкласическия период на маите, обхващащ времето до 250 г.сл.Хр., Калакмул е значим град, наред с Тикал. Двете селища се превръщат в "супер-сили" по време на Класическия период, когато те водят могъщо съперничество помежду си. До средата на VI в. Калакмул вече е изградил широка мрежа от съюзници. Градът достига своя апогей в средата на VII в., когато на трона се възкачва Юкнуум Че'ен II, наричан Юкнуум Велики от учените. По време на неговото управление започва изграждането на дворцовите комплекси и издигането на множество стели (възпоменателни плочи), благодарение на които се знаят множество подробности за развоя на военните конфликти между Тикал и Калакмул. През 695 г. Тикал успява да извоюва решителна победа над своя враг, а половин век по-късно подчинява и неговите съюзници. Множеството военни конфликти обаче отслабват и впоследствие довеждат до упадъка на всички южни маянски градове (основно на територията на дн. Гватемала), вкл. и Тикал. Въпреки това, учените остават озадачени от изключително резкия крах на тези градове, притежаващи сложна система на обществен строй. С техния упадък се слага и край на Класическия период. Влиянието в политическия спектър се измества на север към Юкатанския полуостров, където новите сили са Паленке, Ушмал и Чичен Ица. Някъде ок. 900 г. Калакмул е загубил цялото си предишно влияние. Когато испанците пристигат тук през 30-те години на XVI в., те намират територията на някогашния град напълно изоставена. Единствените живеещи наоколо хора са т.нар. "кехачес" - вероятни наследници на някогашните обитатели на Калакмул и на другите влиятелни в миналото градове от региона. През 1931 г. Сайръс Лъндел открива обекта за съвременната наука и дава сегашното му име: Ка (две) - лак (близо) - мул (планина = пирамида), или "двете съседни пирамиди".

Забележителности:

• Руините в централната част на Калакмул - наброяват ок. 1000 постройки, които са пръснати на територия с площ от 2 кв. км. Извън този център се намира периферията, която съдържа останките на по-малки жилищни структури, заемащи район от над 20 кв. км. Тук археолозите са открили над 6000 постройки;
• Пътната мрежа от тротоари (сакбе) - те свързват Калакмул със съседните сателитни градове, но така също и с неговите по-далечни съюзници и съперници, сред които са славните градове Ел Мирадор, Ел Тинтал и Накбе. Понастоящем са идентифицирани осем на брой сакбе-та. Когато преминавали през блатисти местности, те били изкуствено повдигани от земята. В наши дни те са обрасли с повече растителност, отколкото дърветата в джунглата;
• По-големите постройки, сред които: Структура 1 (пирамида с височина от 50 м в източната част на Калакмул; множество стели са издигнати край нейната основа), Структура 2 (масивна храм-пирамида, обърната на север, която е една от най-големите в маянския свят; основата й е със сечение от 120 м, а на височина достига 45 м; по подобие на много други храм-пирамиди в Централна Америка тя е построена направо върху друга по-ранна пирамида), Структура 3 (сграда с множество стаи), Структура 4 (група от три храма) и още др. постройки;
• Стелите и стенописите - Калакмул е маянският град с най-голямо богатство на стели (възпоменателни плочи), множеството са и намерените стенописи и керамика. По-голяма част от стелите изобразяват владетелите и техните съпруги. За съжаление, поради мекия варовик, от който били построени и издялани, повечето стели са еродирали безвъзвратно. За разлика от тях, стенописите най-често обрисували ежедневни пазарни сцени. Намерените керамични фрагменти пък носят държавния знак (глиф) на Калакмул - емблемата на змия, което позволява да се проследи докъде е достигало неговото влияние в миналото;
• Кралските гробници - най-богатата от тях е Гробница 4, която е построена през VIII в. В гробницата има положен мъжки скелет, облечен в дрехи и с кожи от ягуар. Наред с това тук има богати орнаменти, включващи обеци от нефрит, мозаечна маска от нефрит, мъниста, черупки от стриди, ексцентрични остриета от обсидиан, изящна керамика и останки от дървени предмети;
• Сложната система за водоснабдяване - около обекта има изградена обширна мрежа от канали и резервоари. Основните резервоари са пет от общо 13 на брой, като единият от тях е най-големият, строен някога от маите -  размерите му са 242 м на 212 м. Той се пълни от малка по размер сезонна река по време на дъждовния сезон, като в днешни дни съхранява достатъчно вода за нуждите на археолозите. Цялата водна система е можела да осигури вода за население от порядъка на 50 хил. - 100 хил. души. Няма признаци резервоарите да са били използвани за напояване на земеделските култури;
• Разположените наблизо други археологически обекти на маите - Бекан (селището е заобиколено от ров и система от отбранителни валове, населено е през периода ок. 550 г.пр.Хр. до 1200 г.сл.Хр.), Шпухил (достига зенита си между 500-700 г.сл.Хр., името му означава "котешка опашка"), Чикана (името в превод означава "къщата на змийската уста", селището е населено в периода 300-1100 г.сл.Хр.) и Баламку (известен е със сложните си хоросанови фасади и огромни фризове, най-забележителният от които е с размер 17 м; най-важните сгради тук са построени през периода 300-600 г.сл.Хр.);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

     От гербовите емблеми (наричани още "глиф") на маянските градове, най-широко разпространение има именно тази на Калакмул. Тя изобразява змийска глава, тъй като през определен период от своето съществуване Калакмул е столица на т.нар. "Кралство на змията". Глифът на града е много често срещан и в йероглифните текстове, като той е дори по-популярен от този на Тикал.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед от една от пирамидите на Калакмул към околната джунгла;
снимка 2: Структура 1 в Калакмул;
снимка 3: Високата пирамида в Калакмул;
снимка 4: Руини на маите в периметъра на Калакмул;
снимка 5: Великият храм в Шпухил;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Unesco.org, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  wjaz, wjaz, roadrunner48, wjaz, keneu;