Общи факти Столицата на Китайската народна република съществува от над 3 000 години и има богата история, култура и архитектура. След годините на Културната революция икономическият напредък на Китай е очевиден и това се отнася в най-голяма степен и за Пекин (17 200 000 ж., 2007 г.).
Главната туристическа атракция тук са императорските дворци в Забранения град – днес известен като Дворцовия музей. Входът на дворцовия комплекс – вратата Тянънмън („Врата на божествения мир”), представлява образец на императорския архитектурен стил. Обектът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Такъв статут притежава и Летният императорски дворец – огромен владетелски парк, чийто ландшафт, езера и сгради са така организирани, че посетителят да има най-добра видимост от всяка една точка. В парка се издигат над 3 000 постройки. Третият от императорските обекти в Пекин, които са в списъка с паметници на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е Храмът на Небето – огромен храмов комплекс с изумително красиви сгради, а гробниците на династия Мин са не само красиви, но и значими като исторически паметници, защото разкриват вярванията на китайците от епохата на Ранното средновековие. В града има още поне 20 известни храма, които си заслужава да бъдат посетени.
Недалеч от града, в селището Джоукоудиан, археолозите откриват едни от най-старите останки от първобитен човек – така нареченият Пекински човек (синантроп). Мястото на продължаващите и днес разкопки също е обявено от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.
Освен фантастичен град с древно минало и богата история, Пекин е и модерен и бързо развиващ се мегаполис с предприемчиви и енергични жители. На многобройните пазари, например битпазара Пан Дзя Юан или Хун Цяо, можете да се пазарите за цената на коприните, перлите, тюркоазените и кораловите изделия.
Забележителности: Забраненият град;
Вратата и площадът „Тянънмън”, простиращ се на площ от 44 хектара – най-големият открит градски площад в света;
Палатата на народните депутати, построена в чест на десетата годишнина от създаването на КНР и днес използвана за заседанията на Народното събрание;
Древната обсерватория на града;
Намиращите се в близост до града 55 км части от Великата китайска стена;
Проходът Бадалин, където се откриват едни от най-живописните гледки на света – можете да се изкачите с лифта или пеша.
Забраненият град
Забраненият град е бил дом на 24 короновани глави от императорските династии Мин и Цин или Манджурската династия, в продължение на над 700 г. Последната е властвала до 1911 г. Оттогава Забраненият град станал резиденция на гоминдановските националисти и после на комунистите. Днес червените държавни величия са се ограничили да ползват само част от императорските покои.
Със своята територия от 15 кв. км Забраненият град е най-големият и най-добре запазеният днес комплекс от претъпкания със старини и музеи Китай. Старото му име е в обръщение и днес, независимо че пекинските власти настояват той да се нарича Дворецът-музей. Допреди по-малко от сто години, ако някой дръзнел да влезе без разрешение вътре, цената за безумието му била сигурна смърт. Днес входът струва около 6 евро.
Основният план на Забранения град е създаден през 1403 г. от император Йонг Ли. На него се дължи и връщането на столицата в Пекин. Строителството, което само в началната си част отнело почти 20 години, било започнато от няколко милиона строители. Комплексът днес има около 800 сгради и 9000 стаи. На това място човечеството е станало свидетел на най-големите прояви на лукс и излишество на Земята. Само за едно единствено ядене на император Куонг се готвела храна, която иначе можела да нахрани 5000 души. Императрица Цъ Си пък въвела ограничения, като заповядала за храна на обед да не се приготвят повече от 100 различни ястия.
От главния вход, наречен Умен или Меридиановия вход, императорите, които се считали за синове на небето, провъзгласявали новогодишния календар на империята и инспектирали армията по време на война. Обичайно било, когато генералите се връщали от битки, на това място да представят пленниците на императора, който решавал съдбата им. (През 1949 г. Мао Цзе Дун обявил Народната република пред входа, ползван само от императорите). След входа се минава през петте моста над Потока на златната вода, за да се стигне до Входа на върховната хармония. Той е охраняван от редица бронзови лъвове и дракони и води до най-големия вътрешен двор, където някога са се извършвали главните императорски аудиенции. В този двор можели да се поберат 100 000 души. Те трябвало при своето влизане да се проснат 9 пъти на земята в знак на уважение към короната. Главната церемониална зала доминира над двора. Тя се издига на триетажна мраморна тераса и се нарича Тайхедян – Залата на върховната хармония. Използвали са я най-вече за събития като коронации или рождени дни. От нея се влиза в Залата на средната хармония, където императорът се срещал с чужденци, и в Залата на запазващата хармония. В нея се организирали банкетите.
Залите на Забранения град са планирани съгласно предписанието на таоистките вярвания на Лао Дзъ за балансирането на негативните и позитивните енергии ин и ян. Тъй като Забраненият град е в самия център на Пекин, а се вярвало, че този град пък е в центъра на вселената, приема се, че тук хармонията е върховна.
Императорът трябвало да прекара първия ден от Новата година и първите три дни от своя брак в Двореца на земното спокойствие. През императорския период вътрешният двор на двореца бил дом на 6000 членове на императорското домакинство, като половината от тях били евнусите. Много често реалната власт била в техните ръце. Някои от евнусите достигнали бляскава политическа кариера. Сред тях особено се прославил Вей Чжон Ксиан, който практически управлявал цял Китай през 1620 г. Той успял да добие диктаторска власт и присвоил огромно богатство. И съвсем не бил единственият такъв случай в империята. Докато императорите лудували разгулно с жените, евнусите оплитали здраво своите кошници и в последните години от управлението на Минската династия техният брой достигнал над 100 хиляди.
Сградите, които сега могат да се видят, са строени след 18 век. През 1644 г. манджурските набези сравнили Забранения град със земята. Били изпепелени не само сградите, но и ценни книги, картини и най-редки калиграфски свитъци. След падането на Цинската династия през 1911 г. градът започва да запада. Често бил плячкосван. Най-много заграбили японците през 1930 г. В навечерието на комунистическия преврат през 1949 г. хиляди реликви били отмъкнати в Тайван, където и днес могат да се видят. Мястото им било запълнено с донесени от маоистите музейни експонати от други части на Китай. Програмата за реставриране на Забранения град е вървяла над половин век и сега той е в прекрасно състояние. Всяка година го посещават над 2 милиона туристи.
