Харидвар

[Обиколи Света]

Общи факти

     Харидвар (225 хил. ж., 2011 г.) е стар индуистки град, разположен в подножието на Хималаите. Селището е едно от седемте свещени места за индуистите, където те могат да постигнат мокша (духовно освобождение). Името Харидвар в превод от санскрит означава „Врата към Бога”. Различните свами и гуру (духовни учители) имат свои седалища в този град с красиви улички и наредени по тях старинни хавели (вили дворци), украсени с изящни стенописи и каменни орнаменти. Градът е прочут център на аюрведическата медицина и традиционните познания, а покрай реката се издигат множество древни храмове, ашрами и дхарамсали (странноприемници за поклонници). Въпреки градската врява, Харидвар притежава фантастична атмосфера – по тесните улици скитат свещени крави, а по сергиите има натрупани планини от яркочервена свещена пудра, шишета със свещена вода от Ганг и гирлянди от невенчета. Картината се допълва от медитиращи или свирещи на чилум (свирка) индуистки свети мъже (садху), които се отличават с дългите си коси и оранжеви наметала, наклякали в сенките на религиозните фикусови дървета.
     Археологическите проучвания показват, че мястото на днешен Харидвар е заселено от древна култура ок. 1700 г.пр.Хр., която притежавала умението да изработва фигури от теракота. Първите писмени сведения за селището са намерени в записките на китайския търговец Сюен Дзан, който посетил Индия през 629 г.сл.Хр. През 1504 г. Харидвар е посетен и от първия сикхски гуру - Нанак, който е основател на религията на сикхите. Основните постулати на сикхизма, която е петата по численост организирана религия в света, са вяра и справедливост, а общуването с Господ се извършва посредством дисциплинирана медитация. Тъй като е един от най-древните съществуващи и до момента градове, Харидвар е споменаван в индуистките свещени писания за целия период от Буда до британската колонизация.

Забележителности:

• Шанти Кундж – прочутият ашрам, където хората идват да изучават йога и медитация;
• Бхарат Мата Мандир – уникален многоетажен храм, всеки етаж от който отразява поредна епоха от индийската история;
• Храмът „Манса Деви” – от върха му се открива великолепна гледка;
• Ришикеш – красиво планинско градче, на 24 км северно от Харидвар;
• „Чанда Деви” – храм, отстоящ на 6 км от Харидвар;
• Свещеният ритуал, изпълняван всеки ден от огромно множество вярващи, които се молят и потапят в речните води от свещените стъпала "гхати". Намиращата се тук Хар-ки-паури е една от най-почитаните гхати в цяла Индия. Всяка вечер на здрачаване се извършва ритуалът Аарти. В края на церемонията участващите в нея богомолци пускат по водите на свещената река своите дия – малки глинени панички със запалени в тях свещи, украсени с цветя и ароматични смоли. Стотиците мъждукащи пламъчета се понасят по вълните и "отнасят" със себе си цялото зло на света;
• Празникът на поклонниците - чества се всяка година през април;
• Кхумб Мела – най-големият религиозен празник в света, по време на който тук се събират 7 млн. души. Харидвар е един от четирите свещени града, в които на всеки дванадесет години се провежда този празник (следващият път, когато той ще се проведе е през 2022 г.);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    В Харидвар се предлага само вегетарианска храна и никакъв алкохол.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Харидвар;
снимка 2: Свещените стъпала "гхати";
снимка 3: Храмът „Манса Деви”;
снимка 4: Хар-ки-паури;
снимка 5: ж.п. гарата в Харидвар;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  R.K. Telangba, anna.g, Marek Koszorek, Dr.V.S.Chouhan, tariqs;