Арбанаси

[Обиколи Света]

Общи факти

     Арбанаси (331 ж., 2010 г.) е разположено на едноименното скалисто плато, само на 4 км североизточно от Велико Търново. То е едно от най-живописните стари селища в страната, обявено е за архитектурен резерват и е включено в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Къщите-крепости впечатляват със суровия си външен вид и високи каменни огради, които силно контрастират с китните дворове. С монументалната и неповторима възрожденска архитектура на къщите и църквите, в комбинация с природни дадености, Арбанаси привлича хиляди туристи. Селото може да се използва и като изходен пункт за посещение на намиращия се наблизо старопрестолен град Велико Търново.
     Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI в. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя. В годините след 1541 г. селището става собственост на великия везир на империята – Рустем паша. Възползвайки се от властта си той осигурява на Арбанаси изгоден статут, обявявайки го за дервенджийско селище. Срещу задължението да охраняват близкия проход, жителите му са освободени от доставки за армията и редица данъци. Узаконените привилегии превръщат Арбанаси в примамливо място за живеене. Наличните официални документи илюстрират тенденция към постоянно нарастване на броя на жителите на селището. През 1540–1541 г. облагаемите данъчни единици са 150, през XVII в. – 547, през XVIII в. – 700. В селището живее население с албански, български, гръцки и влашки произход, а обединяващия го фактор е източноправославното му вероизповедание. Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др. Силно развито е бубарството. Арбанасчани са сред най-големите производители и износители на обработена коприна. Приоритетно място в икономическия живот заема търговията. Особено интензивни са контактите с Трансилвания. Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.

Забележителности:

• Запазените 80 къщи с богата вътрешна украса и великолепни каменни зидове - от тях 36 са национални паметници на културата. Най-забележителните сред тях са издигнатите през XVII – XVIII в. къщи: Констанцалиева, Хаджиилиева, Кандиларова, Бранковани, Нику Култукли, Ламбринова, баба Кали, хаджи поп Панайот и др. Архитектурният облик на арбанашката къща е резултат на сложно преплитане на балкански строителни традици, специфична битова култура, начин на живот и разнородни ететически влияния;
• Запазените 5 черкви от XVII в. - “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги” и “Св. Атанасий”. Със здравите си високи зидове, малките си прозорци и непристъпните, оковани с желязо дъбови врати, те хармонично се вписват в общия архитектурен вид на селището. Почти лишени от външна украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с невероятно красиви дърворезби и живопис. “Рождество Христово” е най-старата от тях и с най-живописна декорация. Най-голяма е църквата “Св. архангели Михаил и Гавраил”. Най-малка е църквата "Св. Атанасий", строена през 1637 г. Църквите "Св. Георги" и "Св. Димитър" датират съответно от 1661 г. и 1612 г.;
• Манастирът "Св. Николай";
• Манастирът "Успение Богородично", който е вторият действащ манастир в с. Арбанаси. Той е по-малкият и е построен в северозападната част на селището. В първите години от османското владичество той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 г. е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис "Св.Троица". През 1716 г. троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 г. църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица - обкована със сребро;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното житие на грешния Софроний.
    - От рода на изселилия се от Арбанаси Полихрон произхождат народните благодетели Евлоги и Христо Георгиеви. Двама видни революционни дейци от епохата на Възраждането са родени в Арбанаси – Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов.
    - Наред с търговията арбанасчани са се включвали в монетните спекулации извършвани между Сибиу, Брашов, Свидов и Цариград. В резултат на това в селището се образуват големи парични депозити.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Арбанаси;
снимка 2: Центърът;
снимка 3: Изглед към манастира "Свети Николай";
снимка 4: Църквата "Рождество Христово";
снимка 5: Каменни дувари ограждат повечето арбанашки къщи;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Национален туристически сайт на България, Официален сайт на Арбанаси, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Marty, Paul Ion, Svilen Enev, chigot, alexander sertev;

Спонсорирани връзки на места за настаняване в Арбанаси

Вила "ДИАБОРА"