Оуро Прето

[Обиколи Света]

Общи факти

     Оуро Прето (70 хил. ж., 2010 г.) е един от най-добре запазените колониални градове в Бразилия. Разположен е в планините Сиера до Еспинхачо в щата Минас Жерайс. Неговата уникална барокова архитектура е причината той да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. Името му означава „Черно злато” (първоначално се е наричал Вила Рика – „Богат град”). В миналото Оуро Прето е бил миньорско градче, превърнало се в център на бразилската треска за злато през XVIII в. И днес в неговия район има важни минерални ресурси, които се извличат. Това може добре да се види в местния Музеу Минералоджико да Ескола де Минераш. В града има малко съвременни постройки, които нарушават старинния му чар и червените му керемидени покриви приятно контрастират на покритата със зеленина долина. Богато украсените църковни фасади, червено-белите къщи с боядисани порти и малките калдъръмени улички доставят голямо удоволствие на туриста.
     Предполага се, че първото злато тук е открито още през 90-те години на XVII в. под формата на малки ядра, обвити от черен на цвят железен оксид, откъдето идва и новото име на селището. То е основано през 1698 г. като централен пункт, където златото се е носело, за да бъде измерено и продадено. "Златната треска" превръща града в истинско Елдорадо, а португалските му господари налагат по-високи данъци и по-строги правила на работа. Накрая местното население вдига срещу тях въстанието „Инконфиденсия”. То е потушено, но градът никога повече не възстановява предишния си просперитет. За периода на разцвет напомнят само групата барокови сгради, които се отличават с невероятна хомогенност и красота. Строени са от различните общности в града, които се надпреварват кой ще направи по-хубава църква или обществена сграда. Тази част на Оуро Прето през 1980 г. е обявена от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство.

Забележителности:

• Каса Бандайриста да Фаценда Сао Хосе до Мансо - това запазено колониално ранчо е било първата обществена сграда в щата;
• Музеите, сред които: Музеу Минералоджико да Ескола де Минераш (съдържа смайваща колекция от скъпоценни и полускъпоценни камъни), Музеят на чая, Каса дос Контос (някога е била дом на регионалния бирник, а по-късно е превърната в затвор за бунтовниците) и Музеу да Инконфиденсия (посветен е на неуспешното въстание срещу португалците, вдъхновено от американската революция; сградата е сред най-забележителните образци на бароковата архитектура);
• Общинският театър - най-старият функциониращ театър в Южна Америка. Открит е през 1770 г. и все още в него се провеждат спорадични вечерни концерти;
• Църквите, сред които: Капела до Падре Фариа (построена през 1710 г., тя е една от най-старите сгради в региона), Игреха до Бом Хесус до Матосинхос (красивата й порта е дело на известния скулптор Алейжадиньо), Игреха де Носа Сеньора до Пилар (най-старата църква в града, завършена през 1731 г.; интериорът й блести с 450 кг злато и 400 кг сребро) и Игреха де Носа Сеньора до Росарио (единствената църква, в която на робите било разрешено да се молят);
• Бившите златни мини - редица от тях предлагат туристически турове. Една от най-известните от тях е Мина до Чико Рай (Мината на малкия крал);
• Лавраш Новаш – старинно робско селище в предградията, има приятни колоритни къщи. Идеално място за туристите да се запознаят с живота на село;
• Разходката по калдъръмените улички - туристите могат да разгледат бароковите сгради и да усетят атмосферата на града;
• Областният парк „Итаколоми” - дом на изключително богата флора и фауна. В центъра на парка се намира едноименният връх, от който се разкрива красива гледка към града. Той се състои от две скали - едната по-голяма, другата по-малка, които могат да се видят от съседните хълмове около града. Името „Итаколоми” на местния език означава "Скалата и момчето";
• Карнавалът - по време на провеждането му улиците са изпълнени с хора;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - До 1750 г. населението на Оуро Прето нараства скокообразно до 110 хил. ж., което го превръща в един от най-големите градове в двете Америки по това време. Тогава той има два пъти повече жители от Ню Йорк и пет пъти повече от Рио де Жанейро.
    - Сред добре запазените португалски колониални сгради личат малко съвременни постройки. Новото строителство трябва да се подчинява на историческите стандарти, наложени от градската управа.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Оуро Прето;
снимка 2: Музеу да Инконфиденсия;
снимка 3: Църква "Сао Франсиско де Пауло";
снимка 4: Музеят "Каса дос Контос";
снимка 5: Из улиците на града;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  wolffystyle, Elpidio Justino, Auro Queiroz, Jose Gustavo, Henrique von Hertwig;