Велико Търново

[Обиколи Света]

Общи факти

     Велико Търново (69 хил. ж., 2011 г.) се намира в подножието на Стара планина и в централната част на Северна България. Разположен е на историческите хълмове Царевец, Трапезица и Света Гора, надвиснали над река Янтра и широките й меандри. Отстои на почти равни разстояния от най-големите градове в страната – 241 км от София, 228 от Варна, 192 от Пловдив и 224 от Бургас. Тук се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България. Градът е един от най-старите в България. Живописното местоположение, панорамният изглед, богатото културно и историческо наследство на града му печелят славата на исторически, културен и туристически център на съвременна България. По време на Второто българско царство той е столица на България. Със своята неповторима архитектура, различаваща се коренно от османската, Велико Търново е един от архитектурните бисери на Българското национално възраждане (от средата на XVIII в. до 1878 г.). Поради своето подобаващо място в историята на страната, през 1965 г. името „Велико” е добавено към наименованието му.
     Велико Търново е един от най-древните градове в България. Според историците, градът е основан през IV в.пр.Хр. През 1185 г. той става център на българското въстание срещу византийското владичество и столица на възстановената Българска държава. Оттогава е дворецът, разположен на трите хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора. Царевец е главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185-1393 г.). През този период България не само възвръща старата си слава и блясък от най-добрите години на Първата българска държава, но стъпва на три морета и става най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. През периода XV-XIX в. Търново е символ на старата българска държавна система и водещ център в борбата за културна независимост. След Освобождението до края на войните от 1912-1913 г. и от 1915-1918 г., като историческа столица на България, Търново играе първостепенна роля за политическото, административно и културно оформяне на независима България. През 1879 г. Учредителното събрание изготвя Търновската конституция в залата на бившия турски конак в града. Първото, третото, четвъртото и петото Велико Народно Събрание (съотв. през 1879, 1887, 1893 и 1911 г.) се състоят в града.

Забележителности:

• Хълмът-крепост „Царевец”,  разположен в източния край на града и опасан от всички страни от водите на река Янтра. Между 1185 и 1393 г. крепостта е каменното сърце на Втората българска държава, където се намирали царският и патриаршеският дворец. В нейния югоизточен край се намира Балдуиновата кула, която е реконструкция на автентичната средновековна кула;
• Хълмът "Трапезица" - намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Представлява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Тук при разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. Сред руините се намира Асенова махала, където българските царе Асен и Петър провъзгласяват края на византийското владичество. Сега там се издига църквата „Св. Четиридесет мъченици”, където през 1908 г. цар Фердинанд Сакскобурготски обявява пълната независимост на България;
• Църквата "Св. Четиридесет мъченици" - построена и стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот Теодор Комнин на 9 март 1230 г. Тогава България се превръща в най-мощната държава в Югоизточна Европа. Църквата се състои от две части – продълговата базилика с шест колони и от една пристройка, построена по-късно към западната й страна;
• Сарафкината къща - построена през 1861 г. от Димо Сарафина, днес къщата е една от архитектурните забележителности във Възрожденския град. Понастоящем тук има експозиции, показващи традиционни изкуства, занаяти, накити, облекло и обредни предмети, а на последния пети етаж е представена историята на фотографията във Великотърновския край;
• Къщата с маймунката - един от символите на града. Представлява възрожденска къща, архитектурен паметник, построена през 1849 г. от Уста Кольо Фичето. Името на къщата идва от поставената високо над входната врата скулптура на маймуна;
• Музеят на Националното възраждане в бившия турски конак, където през 1879 г. първото Велико народно събрание гласува Търновската конституция;
• Етнографският комплекс "Самоводската чаршия" - типична възрожденска улица със занаятчийски работилнички, магазинчета и характерни къщи;
• Паметникът на Асеневци - построен в чест на четиримата български царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. По времето, когато те управляват България, тя достига своя най-голям разцвет и могъщество. Тогава Търново е най-забележителният град на Балканския полуостров. Паметникът е открит през 1985 г., по време на националните чествания на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър, и провъзгласяването на Търново за столица на Втората българска държава (1185-1393 г.). От паметника на Асеневци се разкриват най-красивите панорами над Велико Търново;
• Регионалният исторически музей - той е най-старият и най-голям исторически музей извън София. Създаден е през 1871 г. Във фондовете на музея се съхраняват над 200 000 експоната от праисторията до най-новата история. Някои от тях са уникати с национално и европейско значение - Хотнишкото златно съкровище (най-старото злато в света), златни накити от тракийски надгробни могили, златни и сребърни монети на различни владетели, мраморни статуи, пръстени-печати, стенописи от средновековни църкви;
• Спектакълът "Звук и светлина" - подобни представления има на не повече от три места по света (едно от тях са Египетските пирамиди). Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185-1393 г.) Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието;
• Устето - известно място за скално катерене (на 5 км северно от Велико Търново), което представлява скален пролом, образувал се под действието на р. Янтра над Преображенския манастир. Разнообразните скални форми дават възможност за цялостна подготовка на начинаещи катерачи;
• Преображенският манастир - историята му е свързана с борбите за национално освобождение. Музейната сбирка тук съхранява икони на Тревненската художествена школа и ценни книги. Манастирът е разположен на левия скалист бряг на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново. Основан е през XIV в. с подкрепата на цар Иван-Александър. След падането на България под османски иго е опустошен и опожарен. Възстановен е около 1825 г.;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Хълмът Трапезица, Сарафкината къща покажи/скрий

    - Хълмът Трапезица. Има две теории за произхода на името Трапезица. Според едната, то произлиза от думата “трапеза”, а според втората – от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир.
    - Сарафкината къща. Къщата е строена за жилище и работно място, но преди да бъде завършена собственикът й починал и била наследена от съпругата му Анастасия Сарафката. Така става известна с името Сарафкината къща. Поради естествения стръмен терен къщата е изградена на пет нива. Вестибюлът на къщата е основното помещение, а от него до последния етаж се стига по стръмно дървено стълбище с декоративна сгъваща се вратичка и парапет от ковано желязо. Долните етажи излизат на широка отворена тераса, надвесена над река Янтра и играеща ролята на двор. През годините Сарафкината къща е била дом на владика, увеселителен салон и други, а днес е обявена за паметник на културата, като през 1981 г. е предадена на Регионален исторически музей Велико Търново.

скрит текст: (+) Църквата "Св. Четиридесет мъченици", Манастирът “Света Троица” покажи/скрий

    - Църквата "Св. Четиридесет мъченици". В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. След Освобождението започват първите археологически разкопки около църквата. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеневци.
    - Преображенският манастир. Най-старите сгради тук са подземният параклис “Св. Андрей Първозвани” (вграден в източното жилищно крило) и главната манастирска църква "Св. Преображение Господне". Строителството й започва през 1834 г. от Димитър Софиялията, а е довършено около 1861 г. от Н. Фичев, който изгражда и малката църква “Благовещение” над параклиса. Главната манастирска църква е изписана (1847-51) от Захарий Зограф. Върху външната стена на олтарната апсида е сцената “Колелото на живота”, в притвора – “Страшният съд”, а по стените в цял ръст са изобразени бележити български духовници и книжовници. Иконостасът в параклиса е от Папа Витан Млади. Елегантната кула-камбанария е доминанта в комплекса.
    - Манастирът “Света Троица”. Манастирът, известен още с имената Патриаршески, Асенов и Шишманов, е разположен на около 10 км от античната крепост Царевец. Намира се в живописна местност, сред непристъпни скали на пролома на река Янтра. Първите данни за съществуването на обител на това място са от 1070 г., което го прави най-стария манастир в околностите на Велико Търново. Според преданието манастирът е основан от Теодосий Търновски. Разцветът на манастира обаче настъпва при идването на Евтимий през 1375 г., който получава най-високия духовен сан – Патриарх Български. Както повечето български манастири, и Патриаршеският е разрушен при падането на България под османска власт, при което част от монасите са избити, а другите – разпръснати. Преди Освобождението, около 1847 г., манастирът е възстановен с помощта на майстор Колю Фичето. Той изгражда нова голяма църква, чиято стенописна украса е дело на друг известен майстор – Захари Зограф. През 1913 г. този забележителен паметник на културата и изкуството се срива до основи в резултат на разрушително земетресение. Оцеляват само някои стари икони, между които храмовата “Света Троица”, иконите на Св. Архангел Михаил, Богородица и др. Сегашната манастирска църква и жилищните сгради са строени през 1927 г. Манастирът е мъжки до 1946 г. След това става женски и като такъв функционира и днес.

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

  През XIV в. културното превъзходство на Велико Търново сред православния свят му спечелва името „Третия Рим”.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Велико Търново;
снимка 2: Самоводската чаршия;
снимка 3: Крепостта „Царевец”;
снимка 4: Художествената галерия;
снимка 5: Църквата "Св. Димитър";

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Официален сайт на Велико Търново, Национален туристически сайт на България, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  RAPTOR, G Kesmev, Elena Stefanova, Paul Ion, G Kesmev;