Венеция

[Обиколи Света]

Общи факти

     Венеция (270 хил. ж., 2012 г.) е град в Североизточна Италия, разположен върху група от 118 малки островчета, разделени от канали и свързани помежду си посредством мостове. Той е столицата на провинция Венето. Тъй като градът лежи върху блатистата Венецианска лагуна край италианския адриатически бряг (между реките По и Пиаве), сградите тук са построени върху дървени пилони, забити в дъното на лагуната. Именно уникалният план на града, архитектурата, художествените произведения и романтичната атмосфера са причината Венеция да е известна по цял свят. Целият град заедно с неговата лагуна са включени в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Малко неща са се променили в него за последните шестстотин години, което подсилва неговия чар. Някога той е бил най-богатият град в Европа, а днес е един от най-посещаваните от туристи. Венеция е известна с много прозвища: "Кралицата на Адриатика", "Градът на водата", "Градът на маските", "Градът на мостовете", "Плаващият град", "Градът на каналите", "Ла доминанте" и "Серенисима". Той е един от малкото градове в света, който е изцяло пешеходен - липсата на автомобили определено превръща разходката из него в приятно преживяване.
     Името на Венеция произлиза от племето Венети, обитавало региона до X в. пр. Хр. Селището се развива по време на Римската империя, като през VI в. минава под властта на Византия. Управлението на града се възлага на вицекрал (екзарх), назначаван от императора в Константинопол, но поради отдалечеността на Венеция тя започва да придобива нарастваща автономия. През VIII в. избухва въстание, по време на което е убит екзархът и местните жители избират за свой лидер Орсо Ипато - първият дож от 117 последващи ("дож" е венецианският диалект на латинската дума за "лидер" - дукс). През 828 г. градът си извоюва репутация като придобива от Александрия мощите на Марк (Марко), един от четиримата евангелисти. Те са поставени в нова базилика, а седалището на патриарха е преместено в Риалто (търговският и финансов център на Венеция). Наред с развитието на града, властта над него от страна на Византия отслабва, което постепенно довежда до извоюването на независимост. От IX до XII в. Венеция е град-държава, която след това се разраства с нови острови и територии на сушата. Нейното стратегическо местоположение като "врата" към Адриатика прави Венеция морска и търговска сила без конкуренция. След елиминирането на пиратите по Далматинското крайбрежие, градът се превръща в процъфтяващ център на търговия между Западна Европа и останалия свят (основно Византия и ислямските държави). Повече от 3300 венециански кораба търгуват със зърно, коприна и подправки. През периода XIII-XVII в. Венеция се превръща в забележителен пример за изкуство и архитектура, а така също и в сборен пункт за кръстоносните походи. Началото на упадъка на морската република слагат османските завоевания на венецианските територии в Източното Средиземноморие, както и голямата чума от 1630 г., която убива една трета от населението на града (150 хил. жители тогава). През 1866 г., по време на Третата италианска война за независимост, Венеция се присъединява към новосъздаденото кралство Италия.

Забележителности:

• Разходка с гондола из каналите - много популярна и емблематична атракция във Венеция, която се свързва с романтично преживяване. Гондолите обаче не са подходящи за обиколка на града или придвижване от едно място до друго. За тази цел се използват водните автобуси (вапорети) и водните таксита. Разходка с "вапорето" по главната градска артерия "Канале Гранде" дава възможност да се разгледат над 300 дворци в този град;
• Дворецът на дожите ("Палацо Дукале") - дворец във венецианско-готически стил, намиращ се на площад Сан Марко. Строен е между 1309 и 1424 г., като в продължение на 700 години е резиденция на дожа, който упражнявал върховната власт във Венецианската република. През 1923 г. дворецът отваря врати като музей. Вътре се предлагат турове с водач из различните помещения, а туристите могат да видят затвора на Казанова и прекрасния покрив на възраст 500 години;
• Площадът Сан Марко (главният обществен площад на Венеция) с едноименната базилика на него - това е най-прочутата църква в града и един от най-прекрасните образци на византийската архитектура. Първоначално тя е била църквата на дожа, а от 1807 г. е единствената катедрала в града, след като става седалище на патриарха на Венеция. Заради своя разкошен дизайн, позлатена византийска мозайка и статута си на символ на богатството и властта на Венеция, от XI в. насам сградата е известна като "Църквата на златото (Чиеса д'Оро);
• Часовниковата кула с камбани Св. Марк ("Кампаниле ди Сан Марко") - сегашната кула е построена през 1912 г. като пълно копие на срутилата се десет година по-рано предишна кула. От нейния връх се разкрива чудесен изглед към Венеция и лагуната. На площад Сан Марко се намира и Часовниковата кула ("Торе дел Оролоджо"), която предлага вълнуващ тур за туристите, демонстриращ уникалния механизъм на часовника и камбаната на върха;
• Скуола гранде ди Сан Роко - шедьовър на Тинторето, тази къща на гилдиите е изключителен пример за стила маниеризъм. За да се осигури комфорт на посетителите за разглеждане и възхищение на разкошния таван са поставени огледала;
• Църквите, сред които: базиликата "Санта Мария Асунта" (църква към мъжки манастир с красиви паметници и картини, сред които известната "Асунта" на Тициан), "Сан Джакомо ди Риалто" (най-старата църква във Венеция, построена през 421 г.; над нейния вход се намира часовник от XV в.), "Сан Джовани е Паоло" (прекрасна голяма доминиканска църква, в която се намират гробовете на много дожи), "Санта Мария дей Мираколи" (красива църква, декорирана с мраморни елементи) и "Сан Симеоне Пиколо" (последната построена църква във Венеция, тя се отличава със своя купол, покрит с оловни листове, който я прави да изглежда по-висока);
• Операта "Ла Фениче" - една от най-красивите в света, художествените галерии на Академията, "Джорджо Франчети", готическата "Ка д'Оро", както и колекцията на Пеги Гугенхайм;
• Пазарът Риалто - разположен в най-малката сестиере (един от шестте района, на които е разделена Венеция), той е предпочитано място за купувачите. На изток от него се намира квартал с малки магазинчета и ресторанти, а на запад е фермерският пазар на Риалто. Като цяло пазарът Риалто е по-евтин от "наводнения" с туристи площад Сан Марко;
• Мостът Риалто - един от най-разпознаваемите символи на Венеция, чиято история обхваща над 800 години. Той е завършен през 1591 г., като е изграден на мястото на по-стар дървен мост, който се е срутил през 1524 г.;
• Музеят Корер - разположен на площада Сан Марко, той разполага с интересна колекция от глобуси, датираща от XVI в. Тук има също археологически музей с римски антики и интересна картинна галерия;
• Посещение на Мурано - остров до Венеция, известен със стъклопроизводството си, и Торчело - най-интересният остров в лагуната;
• Морският курорт Лидо ди Венеция - пясъчен нанос с дължина 11 км под формата на остров. На него има изградени три селища с ок. 20 хил. ж. Лидо е мястото, където всяка година през септември се провежда Филмовият фестивал на Венеция;
• Еврейското гето на Венеция - това е първото известно гето (идва от венецианската дума за "леярна на желязо", която някога се е намирала на това място). С тази дума впоследствие се означавал всеки квартал, който бил образуван от различна етническа или расова група. В днешно време еврейското гето във Венеция е много активно, като тук има разположени пет синагоги, много магазинчета и ресторанти;
• Венецианският карнавал - световно известен карнавал, който се провежда всяка година във Венеция. Неговият край съвпада с началото на Великите пости (40 дни преди Великден). Един от най-важните атрибути на карнавала винаги са били маските, които може да са изработени от кожа, порцелан или стъкло. Венецианските маски се делят на следните видове: баута (покрива цялото лице), колумбина (покрива половината лице, често е декорирана със злато, сребро, кристали и пера), медико дела песте ("чумавият доктор", декоративна маска), морета (овална маска, носена от жени патрицианки) и волто ("ларва", носи се с триъгълна шапка и наметало);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - В историческия град на Венеция ("Чентро сторико") живеят ок. 60 хил. души, поради което броят на туристите често се оказва по-голям от този на местните жители. Останалото население на града живее на сушата ("Тераферма") или на другите острови в лагуната.
    - Венеция е била управлявана от Великия съвет, в който участвали членове на почти всички знатни фамилии. Този съвет избирал държавните служители и сенат от 200-300 души. Сенатът избирал Съвета на десетте, който фактически управлявал града. Един от десетимата бил избиран за дож и олицетворявал представителната власт.
    - Венеция има важна роля за развитието на симфоничната и оперна музика - тя е родно място на Антонио Вивалди. Тук през 1333 г. е открита и първата ботаническа градина след тези от античността. През 1474 г. във Венеция е приет първият в света закон за защита на авторското право, който защитавал изобретенията.
    - Лятото е може би най-неподходящото време за посещение на Венеция, тъй като тогава е много горещо и влажно, каналите миришат по-силно, а така също има много мухи и комари. По това време са и най-големите тълпи с туристи. Пролетта и есента са за предпочитане, поради умерените температури и по-малкия брой туристи. През ноември и януари Венеция е дори едно много тихо и спокойно място.
    - Високата вода (аква алта) се е превърнала в неотменна част от живота във Венеция. Нивото на водата в лагуната понякога се покачва над това на площадите и улиците, което води до тяхното наводняване. Това може да се случи няколко пъти в годината, без определена цикличност, обикновено през студените месеци. "Високата вода" обикновено продължава няколко часа и съвпада с висок прилив. Когато градът започне да се наводнява се включват сирени, които предупреждават местните жители. В туристическите информационни центрове се продават и специални карти за "високата вода", които указват безопасните маршрути по време на наводнение.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Венеция и Канале Гранде;
снимка 2: Разходка с гондола из каналите;
снимка 3: Площад "Сан Марко" и Дворецът на дожите;
снимка 4: Мостът "Риалто";
снимка 5: Църквата "Санта Мария е Сан Донато" на остров Мурано;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  RicardoFilho, Stig Ekelund, angel&marta, Gerry, italien.info;