Одеса

[Обиколи Света]

Общи факти

     Одеса (1,004 млн. ж., 2011 г.) е третият по големина град в Украйна, разположен в южната част на страната. Той е едно от най-големите пристанища на Черно море, намиращо се на неговия северозападен бряг. Наричан още „Перлата на Черно море”, Одеса се гордее с мекия си климат, крайморските алеи и километричните плажове с бял пясък. Неговите две оживени пристанища ("Одеса" и "Иличовск"), нефтеният терминал и основните промишлени предприятия са разположени така, че да не могат да застрашат значимостта на града като турстически обект и място за отдих.
     Одеса възниква чак през 1792 г., когато руската имперска експанзия анексира тази област. По онова време дворцов език е френският, а архитектите и първите няколко губернатори на Одеса са французи. Новият град е толкова преуспяващ, че мнозина земевладелци, магнати, търговци и собственици на фабрики изграждат тук своите домове съобразно цялостния план. От двете страни на оживените одески булеварди се редят шедьоври на руското строителство в стила на класицизма и ар нуво, напомнящи за тези от десния бряг на Париж. Имената на булевардите („Французки” и др.) потвърждават италианския, гръцкия, еврейския, албанския принос и този на други общности за израстването на Одеса. Първият губернатор, херцог дьо Ришельо, и неговите наследници, на всеки от които са наименовани улици, както и космополитизмът на Одеса, са увековечени завинаги от Пушкин, който пише, че в Одеса „можеш да помиришеш Европа”.
  
Забележителности:

• Стълбите на Потьомкин - гигантско стълбище, което се смята за формален вход към града откъм морето. Те са се превърнали в отличителна емблема на Одеса. Наричани са още "Приморски стълби", "Булевардни стъпала", "Гигантското стълбище" и "Стъпалата на Ришельо". Най-долното стъпало е широко 21,7 м, а последното: 12,5 м. Цялото стълбище има височина от 27 м, а на ширина то се простира на 142 м. То е построено, за да създаде оптическа илюзия - човек, гледащ стълбите отгоре, вижда само междинните площадки, но не и стъпалата, докато този, гледащ ги отдолу пък вижда само стъпалата, но не и площадките. По-голямата широчина на стълбите в началото също създава оптическа илюзия - гледани отдолу те изглеждат по-дълги, но гледани отгоре изглеждат по-къси;
• Статуята на Ришельо – издига се в горната част на Стълбите на Потьомкин. Посветена е на Арман Емануел дю Плеси, херцог дьо Ришельо - френски благородник, който става първия губернатор на Одеса през 1803 г. Статуята е първият паметник в града - отлята от бронз, тя е издигната през 1826 г.;
• Сградите по протежение на булевард „Приморски”, типичен за „златните години” на Одеса. Друг атрактивен пешеходен булевард е ул. "Дерибасовская", известна с красивата си архитектура, препълнени с хора кафенета, перфектно поддържани павета и големи липови дървета, пазещи прохладна сянка;
• Хотел „Красная” от 1899 г., наричан някога „Бристол”. Той е построен в комбинация от ренесансов и бароков архитектурен стил - притежава класически барокови статуи на фасадата и мраморно бели колони откъм булеварда. Сградата на хотела е една от забележителностите на града;
• Музеят за изящните изкуства в бившия Потоцки дворец, Музеят на западното и източно изкуство (голяма колекция от европейски творби от XVI-XX в., заедно с изкуство от Ориента), Музеят на Александър Пушкин (описва краткия период, през който Пушкин е в изгнание в Одеса, но който е много продуктивен за поета), Музеят на мореплаването, Музеят на литературата и Музеят на киното (над 10 хил. експоната проследяват кинематографската история в Одеса, от изобретяването на киното до постмодерните цифрови технологии);
• Воронцовският замък - шедьовър на италианския архитект Франческо Бофо, построен през XIX в. за резиденция на върховния управител на Одеса - Принц Михаил Воронцов;
• Италианската барокова фасада на Театъра за опера и балет - една от най-прекрасните театрални сгради в света. Построен през 1887 г. в нео-бароков стил, театърът е домакин на множество представления. Неговата разкошна зала е оформена в стил рококо. Говори се, че благодарение на уникалната й акустика, всеки шепот от сцената може да бъде чут навсякъде в залата;
• Списъци с жертвите на руските имперски погроми и нацистките престъпления през Втората световна война в Музея за историята на евреите в Одеса;
• „Катакомбите” – огромен лабиринт от тунели под Одеса, водещ началото си от каменните кариери, и превзет от контрабандистите след като бива официално изоставен. Те не са нито обозначени, нито безопасни, но са забавни, типично по одески;
• Огромният пазар „7-ми километър” под открито небе, най-големият по рода си в Европа;
• Фестивалът на смеха - не бива да се изпуска. Провеждан на 1 април, това е градско тържество в чест на неудържимото чувство за хумор;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - Одеса се гордее изключително много, че през 1945 г. получава званието „Град герой”.
    - Стълбите на Потьомкин са обезсмъртени от Айзенщайн в сцена от филма му за избиването на работниците по време на въстанието през 1905 г.
    - В Одеса се намира Институтът за очни болести и тъканна терапия "Филатов" - една от водещите офталмоложки клиники в света.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Одеса;
снимка 2: Стълбите на Потьомкин;
снимка 3: Православна катедрала;
снимка 4: Сградата на Театъра за опера и балет;
снимка 5: Бяла колонада в южната част на града;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Dima Cherniy, flm70, J.G. Nuijten, Noud, Antonina Cherpak;