Ефес

[Обиколи Света]

Общи факти

     Ефес е археологически обект, който представлява най-добре запазения античен град от класическия период в цялото Средиземноморие. Той е сред малкото места в света, където човек наистина може да усети какъв е бил животът в Римската империя по време на нейния разцвет. Разположен е на западния бряг на Турция, на 3 км югозападно от град Селчук и на ок. 15 км от Кушадасъ. Руините на Ефес свидетелстват, че навремето той е бил един от най-големите и прочути градове в античния свят. Той се е славел и с не малко забележителности, една от които е Храмът на Артемида (завършен ок. 550 г.пр.Хр.) - едно от Седемте чудеса на древността. В Ефес също така се намира една от седемте църкви, споменати в Откровението на Йоан. Според това древно писание Исус Христос диктува на Йоан седем писма със завети, които да се оставят във всяка една от въпросните седем църкви. Евангелието на Йоан също най-вероятно е писано в Ефес. Руините на древния град са сред най-посещаваните туристически обекти, което се дължи и на удобните транспортни връзки дотук - чрез летище Аднан Мендерес и през пристанището на Кушадасъ.
     Ефес е основан от гръцки колонисти през I хил. пр. Хр. Той е бил един от 12-те града на Йонийската лига по време на класическия гръцки период. По времето, когато е под римско управление, този йонийски полис се оформя като стратегическо пристанище и към I в. пр. Хр. той има население, наброяващо повече от 250 хил. души. Това го прави най-големия град в Азия и третия по големина в империята след Рим и Александрия. Ефес е бил един от четирите града в античността, който е имал улично осветление. Ефеската библиотека е била втората по големина в античния свят след Александрийската. Император Константин I построява наново голяма част от града и издига нови обществени бани. През V в. древното селище е средище на многобройни християнски събори. Тук също така се е намирало голямо гробище за гладиатори. През 401 г., след издаването на Солунския декрет от император Теодосий I, Храмът на Артемида е унищожен от тълпа, предвождана от Св. Йоан Златоуст. Градът впоследствие претърпява тежки щети от земетресения през 614 г. Така значението на Ефес като търговски център запада, което е подпомогнато и от постепенното затлачване на пристанището му, причинено от р. Кючюк Мендерес. Когато селджукските турци завладяват Ефес през XI в., той вече е малко селище. Кръстоносците, когато минават оттук, се учудват колко незначително е селището, тъй като са очаквали да видят оживен град с голямо пристанище. Някъде към XV в. Ефес е напълно изоставен и загубва за няколко века предишната си слава и блясък.  

Забележителности:

• Библиотеката на Целс - първоначално е построена през 125 г. в чест на Тиберий Юлий Целс - грък, който управлявал римските територии в Азия (105-107 г.). Целс платил за построяването на библиотеката със свои средства и бил погребан в саркофаг под нея. По-голяма част от библиотеката е построена от неговия син и по онова време тя е побирала почти 12 хил. ръкописа. Проектирана е с гигантски вход, който да подчертае усещането за нейната големина и е завъртяна в посока на изток - така читалните да са максимално осветени от сутрешната светлина. В наши дни фасадата на библиотеката е внимателно възстановена от всички запазени оригинални части;
• Базиликата на св. Йоан - построена е през VI в. по заповед на император Юстиниан I на мястото, за което се предполагало, че е гробницата на апостола;
• Одеонът - малък покрит театър, построен ок. 150 г. Тук са се изнасяли представления и концерти, като капацитетът на съоръжението бил за 1500 души. Горната част на театъра била декорирана с колони от червен гранит в коринтски стил;
• Храмът на Адриан - построен е през II в., но през IV в. е основно реконструиран. Релефните изображения в горната му част са отливки, като оригиналите са изложени в Археологическия музей на Ефес. На част от релефите е изобразен император Теодосий I с неговата съпруга и най-голям син. Храмът е изобразен на по-старите турски банкноти;
• Храмът на Домициан - един от най-големите в древното селище. Построен е по псевдодиптерален план с 8 х 13 колони. Храмът и статуята в него са сред малкото запазени останки, свързани с Домициан;
• Амфитеатърът - имащ капацитет от цели 44 000 седящи места, той е смятан за най-големия външен театър в древния свят;
• Гробницата-фонтан на Полио - издигната е през 97 г. в чест на Секстилий Полио, който построил акведукта Марнас;
• Руините на Храма на Артемида - едно от Седемте чудеса на Античността, от което до наши дни е оцеляла единствено една незначителна колона, разкрита по време на археологическите разкопки от Британския музей през 70-те години на XIX в. Обектът се намира близо до Ефес, в град Селчук. Някои фрагменти от фризовете на храма (които не са достатъчни, за да се възстанови оригинала) и други малки находки са откарани в Лондон или в Археологическия музей в Истанбул. В класическата епоха Храмът на Артемида е бил едно от най-известните места за поклонение в света, а Ефес е бил култово средище на богиня Артемида;
• Къщата, в която според католическата църква е живяла Света Богородица. Къщата е разположена на един хълм, близо до Ефес, и откриването й е доста любопитно. Според някои апокрифни писания Дева Мария е прекарала последните си дни в Ефес. В началото на XIX в. една сляпа и парализирана католическа монахиня от Бавария твърдяла, че й се явила Дева Мария и й показала къщата, в която е живяла. Монахинята описала мястото в книга и в края на века лазаристки монаси отишли в Ефес, направили разкопки на описаното място и открили основите на къща. Къщата била преустроена в църква и постепенно станала място за поклонение на вярващите католици. През 60-те години папа Павел VI посетил къщата на Дева Мария, а през 1979 г. папа Йоан-Павел II я обявил за официално място за поклонение. До къщата на Дева Мария има извор със светена вода, а поклонението в църквата според католическата религия прави поклонника половин хаджия и очиства греховете му за седем години напред. (Според Светата православна църква Света Богородица е починала в Йерусалим);
• Християнската базилика, в която е бил затворен апостол Павел преди да бъде изгонен от града през I в.сл.Хр. Той се опитал да приобщи местните жители към християнството, но култът към Артемида и хилядите поклонници, свързани с него, осигурявали един от основните поминъци на ефесяните и затова апостолът бил изгонен;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - Ефес притежава най-голямата колекция от римски останки в Източното Средиземноморие.  Археолозите са разкрили едва 15% от тях. Руините, които са видими, дават представа за някогашния блясък на града, а техните имена напомнят за предишното предназначение на сградите.
    - През 356 г. пр.Хр. Храмът на Артемида бил запален от човек на име Херострат, който искал да се прочуе. По съвпадение в същата нощ се родил и Александър Велики и когато хората питали жителите на йонийския полис защо богиня Артемида не могла да опази храма си, ефесяните отговаряли, че тя била напуснала града, за да присъства на раждането на най-големия пълководец на древността.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Руини на Библиотеката на Целс;
снимка 2: Амфитеатърът;
снимка 3: Фонтанът на Траян;
снимка 4: Античният път;
снимка 5: Римски порти;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Туристически гид на Ефес, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Metin Erinc, Ahmet SERTTURK, Andreas Czieborowski, yalcingolcuk, Lukas Duda;