Казанлък

[Обиколи Света]

Общи факти

     Казанлък (47 325 ж, 2011 г.) е разположен в Задбалканските котловини, на 36 км северозападно от Стара Загора. Градът е център на Розовата долина и атрактивна туристическа дестинация. Тук се намират най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, както и Музеят на розата. Наблизо са античният град Севтополис и Долината на тракийските царе. Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В Казанлък има 4 големи парка с над 30 вида дървета и храсти, а в района наоколо - 2 резервата и 5 защитени местности, множество удивителни творения на природата и вековни гори. Розовата долина се намира в периферията на най–големия и изключителен с красотата си резерват в Стара планина – “Джендема”, включен в Национален парк “Централен Балкан”.
     Първите поселения в Казанлъшката долина са датирани още през новокаменната епоха (VІ–V хилядолетие пр.н.е.). Многобройните могили (над 1500) и откритите останки от тракийски селища свидетелстват за бурно развитие по времето на траките. Градът на могъщият тракийски владетел Севт ІІІ – Севтополис, е разкрит на около 10 км от Казанлък при строежа на язовир “Копринка”. От Римския период датират и първите сведения, че в района се отглеждат рози. В своя трактат “Естествена история” Плиний Млади описва над 20 сорта. Той дава названия на някои от тях, като описва и географския им произход и на един от сортовете дава името Тракийска роза. На една от тракийските монети също има гравирана роза. След сключения 30-годишен договор между хан Омуртаг и Византия през 815 г. казанлъшкият край влиза в границите на Първата Българска държава. Около 1370 г. османските турци завладяват района на Казанлък. Започва развитие на занаяти като калпакчийство и кожухарство. По–късно възниква Новенската махала, в която се заселват българи - бежанци от Копривщица, Калофер, Карлово и други подбалкански градове, и Средногорието. През епохата на Възраждането в Казанлък има над 50 занаята, а през първата половина на ХІХ в. майсторите, калфите и чираците са над 2400. Особено развити заради розопроизводството са медникарството, тенекеджийството и бъчварството. Развива се и образованието. Открити са първите килийни училища в региона и първото взаимно училище, свързано с името на Неофит Рилски - виден български просветител по време на османското владичество.

Забележителности:

• Музеят на розата - проследява 350-годишната история на българското розопроизводство. В него се съхраняват отлично запазени традиционни инструменти, съдове и документални материали, свързани с вековния поминък на казанлъшкия регион;
• Етнографски комплекс "Кулата" - гостите ще опитат розово сладко и розов ликьор сред тишината и спокойствието на старинната къща на богат розопроизводител от началото на века;
• Казанлъшката тракийска гробница - част от световното наследство на ЮНЕСКО (от 1979 г.) и е една от най-атрактивните с великолепните си фрески, изобразяващи погребален тракийски ритуал;
• "Хелвеция" - светилището е забележително с двукрилата си врата, оцветена от изток в червено (слънце, живот, ден, добро), а от запад – в черно (земя, смърт, нощ, зло);
• Голяма Косматка: храмът–гробница е последният дом на владетеля на Севтополис - Севт III. Там са намерени златна чаша, венец, конски амуниции и бойно снаряжение, както и бронзовата глава от статуята на владетеля;
• Храм в могила “Грифони”: това е храм-светилище на тракийските ритуали, известен с изобразените в предверието грифони – митични животни, съчетаващи символите и телата на лъв и орел;
• Литературно-художествен музей “Чудомир” - тук се съхранява изключителен архив на чудомировото литературно и художествено творчество;
• Паметникът "Бузлуджа" - построен на върха Хаджи Димитър в Стара планина, до него водят доста стъпала. Самият паметник има огромна кръгла зала с диаметър 60 метра. Тя е изпъстрена с мозайки и спомени от времето на социализма, когато паметникът е бил негов символ;
• Язовир "Копринка" - привлекателно място за жителите и гостите на Казанлък, намиращо се само на 7 км западно от града. Неговата язовирна стена позволява посетителите да минават свободно от северния към южният бряг на съоръжението и да се наслаждават на панорамни гледки. Особено впечатляващи са пролетните и есенни залези. При строежа на язовира е открита столицата на тракийското одриско царство - Севтополис. Тракийското селище е основно проучено и намерените в него ценности днес се пазят в Историческия музей, но самото то е под водите на язовира;
• Празникът на розата, който се провежда всяка година в първата седмица на юни в Казанлък. Той е честван за първи път през 1903 г., като тогава е бил посветен на красотата и милосърдието. Днес е едно от най-колоритните събития за Казанлък и гостите му. Открива се тържествено от "Цар Севт" и "Царица Роза" и приключва с карнавално шествие по улиците на града;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Произход на името, Севтополис, Казанлъшката тракийска гробница покажи/скрий

    - Произход на името. Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akce kizanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък.
    - Севтополис. През 2005 г. българският архитект Жеко Тилев предложи проект за разкриването, съхраняването и възстановяването на град Севтополис (най-добре запазения тракийски град в България) с помощта на язовирни стени около руините в средата на язовира. Реализацията на проекта би дала възможност на Севтополис да бъде отличен от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно наследство и би го превърнал в туристическа дестинация със световно значение.
    - Казанлъшката тракийска гробница е един от най-ценните паметници на тракийското архитектурно и художествено изкуство от края на IV - началото на III в пр. Хр. Открита е през 1944 г. в могила в близост до гр. Казанлък. Състои се от богато изографисани правоъгълно предверие, тесен коридор (дромос) и куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Върху фриза на коридора е изобразена многофигурна батална сцена. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена на погребалното угощение и символичното изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи колесници. Стенописите от главния фриз в куполното помещение са вписани между два пояса с орнаменти. Изобразяват уникална сцена на героизирания покойник и съпругата му, седнали на погребално угощение, придружени от слуги, свирачи, телохранители, кочияши.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към центъра на Казанлък;
снимка 2: Къщата на Дечко Узунов;
снимка 3: Казанлъшката гробница;
снимка 4: Етнографският комплекс;
снимка 5: Долината на розите;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Туристически сайт на Казанлък, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  nediz, Mihaela Ivanova, k.borov, Mihaela Ivanova, Jackie Gomez-Blasco;