1664 |
Германският природоизследовател Атанасиус Кирхер издава първата карта на морските течения в света |
1855 |
Американският океанограф Матю Мори публикува „Физическа география на моретата” – първият учебник по океанография. Най-голяма известност му донася картата на течението Гълфстрийм („река в океана”), което пренася маси топла вода от полуостров Флорида до Северния Атлантик (островите Шпицберген и Нова земя) |
1875 |
Открита е Марианската падина в Тихия океан – най-дълбоката точка на световния океан |
1913 |
Акустичното изследване на океана започва, когато Реджиналд Фесенден изпитва осцилатор за локализиране на айсберги (на повърхността) |
1928 |
Официално е признато разделението на океаните – Атлантически, Тихи, Индийски |
1934 |
Началото на същинското човешко изследване на дълбините започва, когато Уилям Бийби и Отис Бартън се спускат с привързана батисфера (922 м) |
1943 |
Жак Кусто и Емил Ганян изобретяват и изпитват модерния акваланг (64 м) |
1951 |
Марианската падина първоначално е проучена от кралския военен кораб „Чалънджър” (Предизвикател). На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината – The Challenger Deep |
9 март 1954 |
Умира Вагн Екман, шведски океанограф, основателят на съвременната океанография (Екманова спирала) |
1957 |
Американските геофизици Мари Тарп и Брус Хийзън публикуват първата физикогеографска карта на Северния Атлантически океан Руският крайцер „Витяз” измерва дълбочина от 11 034 м в Марианската падина, но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване |
23 януари 1960 |
Швейцарският учен Жак Пикар и американският лейтенант от ВВС Дон Уолш се спускат до дъното в Марианската падина с батискафа „Триест” (10 912 м) |
1962 |
М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина в Марианската падина от 10 915 м |
1965 |
Подводният дом „Сийлаб II” е спуснат на дъното край калифорнийския бряг (62 м) |
1968 |
Списание National Geographic публикува топографска карта на дъното на Атлантическия океан. Съставена въз основа на работата на геофизиците на Дружеството NG Брус Хийзън и Мари Тарп, тази карта представяла пред по-широка аудитория концепцията за континенталния дрейф и тектониката на плочите. Тарп започнала да картографира дълбините през 1950 г. по акустичните измервания, направени от кораби в Атлантическия океан, но тя самата не била допускана на борда. През 1978 г. получила от Дружеството медала „Хъбард” за пионерското си изследване |
1977 |
В сътрудничество с австрийския пейзажист Хайнрих Беран, Тарп и Хийзън публикуват карта на цялото океанско дъно В Галапагоския разлом са открити хидротермални извори и хемосинтезиращи организми (2438 м) |
1985 |
Екипът на Робърт Балард открива останките на „Титаник” (3840 м) |
1992 |
На 1335 км над Земята спътникът „Топекс/Посейдон” започва да картографира океанската повърхност. 13-годишното картографиране е с цел да се проследи как теченията влияят на климата |
24 март 1995 |
Японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м |
2000 |
Появява се първата цифрова карта на целия Северен ледовит океан |
2009 |
На 8 юни се отбелязва Световният ден на океана. Честването има за цел да информира обществото за всекидневните проблеми с опазването на океаните и как всеки един от нас може малко да помогне. Това огромно водно пространство възпроизвежда повечето от кислорода в атмосферата, предоставя ни храна, транспорт и забавление. Датата 8 юни е определена по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро (Бразилия) и от тогава се празнува неофициално. От 2009 година започва официалното празнуване на Световния ден на Океана. Това е ден, който насочва вниманието на хората по света към състоянието и проблемите на Световния океан – това е общото название на непрекъсната водна обвивка на Земята, включваща всички океани и морета |
2010 |
Десетгодишното Преброяване на морските организми открива стотици нови видове (до дълбочина 4876 м) |
25 март 2012 |
Канадският режисьор Джеймс Камерън осъществява солово спускане в Марианската падина с помощта на батискафа „Deepsea Challenge”, в чието разработване участва и самият той. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, откъдето е донесен заснет 3D седемчасов материал с помощта на HD камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите |
Любопитно: |
Океаните покриват 71 процента от земната повърхност. Тихият океан покрива около 30 процента от повърхността на планетата, Атлантическият – 21 процента, а Индийският – 14 процента. Древните гърци са смятали, че Атлантическият океан е обширна река, опасваща света. Океанът е кръстен на бог Атлас, който е носил Земята на плещите си. 70 процента от кислорода, който дишаме, се осигурява от океанска растителност, например водорасли. Ако връх Еверест бъде потопен в най-дълбоката част на Марианската падина – бездната Чалънджър, върхът му ще бъде на 1,6 километра под вода. Около 14 милиарда тона отпадъци се изхвърлят всяка година в океаните. Изчислено е, че след около 30 години теглото на пластмасата в океаните ще бъде по-голямо от това на рибите. Средната дълбочина на океаните е около 4 километра. Ако всичката вода от океаните бъде разпределена по равно между хората, на всеки 30 души ще се пада по една кубична миля. |