1664

Германският природоизследовател Атанасиус Кирхер издава първата карта на морските течения в света

1855

Американският океанограф Матю Мори публикува „Физическа география на моретата” – първият учебник по океанография. Най-голяма известност му донася картата на течението Гълфстрийм („река в океана”), което пренася маси топла вода от полуостров Флорида до Северния Атлантик (островите Шпицберген и Нова земя)

1875

Открита е Марианската падина в Тихия океан – най-дълбоката точка на световния океан

1913

Акустичното изследване на океана започва, когато Реджиналд Фесенден изпитва осцилатор за локализиране на айсберги (на повърхността)

1928

Официално е признато разделението на океаните – Атлантически, Тихи, Индийски

1934

Началото на същинското човешко изследване на дълбините започва, когато Уилям Бийби и Отис Бартън се спускат с привързана батисфера (922 м)

1943

Жак Кусто и Емил Ганян изобретяват и изпитват модерния акваланг (64 м)

1951

Марианската падина първоначално е проучена от кралския военен кораб „Чалънджър” (Предизвикател). На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината – The Challenger Deep

9 март 1954

Умира Вагн Екман, шведски океанограф, основателят на съвременната океанография (Екманова спирала)

1957

Американските геофизици Мари Тарп и Брус Хийзън публикуват първата физикогеографска карта на Северния Атлантически океан

Руският крайцер „Витяз” измерва дълбочина от 11 034 м в Марианската падина, но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване

23 януари 1960

Швейцарският учен Жак Пикар и американският лейтенант от ВВС Дон Уолш се спускат до дъното в Марианската падина с батискафа „Триест” (10 912 м)

1962

М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина в Марианската падина от 10 915 м

1965

Подводният дом „Сийлаб II” е спуснат на дъното край калифорнийския бряг (62 м)

1968

Списание National Geographic публикува топографска карта на дъното на Атлантическия океан. Съставена въз основа на работата на геофизиците на Дружеството NG Брус Хийзън и Мари Тарп, тази карта представяла пред по-широка аудитория концепцията за континенталния дрейф и тектониката на плочите. Тарп започнала да картографира дълбините през 1950 г. по акустичните измервания, направени от кораби в Атлантическия океан, но тя самата не била допускана на борда. През 1978 г. получила от Дружеството медала „Хъбард” за пионерското си изследване

1977

В сътрудничество с австрийския пейзажист Хайнрих Беран, Тарп и Хийзън публикуват карта на цялото океанско дъно

В Галапагоския разлом са открити хидротермални извори и хемосинтезиращи организми (2438 м)

1985

Екипът на Робърт Балард открива останките на „Титаник” (3840 м)

1992

На 1335 км над Земята спътникът „Топекс/Посейдон” започва да картографира океанската повърхност. 13-годишното картографиране е с цел да се проследи как теченията влияят на климата

24 март 1995

Японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м

2000

Появява се първата цифрова карта на целия Северен ледовит океан

2009

На 8 юни се отбелязва Световният ден на океана. Честването има за цел да информира обществото за всекидневните проблеми с опазването на океаните и как всеки един от нас може малко да помогне. Това огромно водно пространство възпроизвежда повечето от кислорода в атмосферата, предоставя ни храна, транспорт и забавление. Датата 8 юни е определена по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро (Бразилия) и от тогава се празнува неофициално. От 2009 година започва официалното празнуване на Световния ден на Океана. Това е ден, който насочва вниманието на хората по света към състоянието и проблемите на Световния океан – това е общото название на непрекъсната водна обвивка на Земята, включваща всички океани и морета

2010

Десетгодишното Преброяване на морските организми открива стотици нови видове (до дълбочина 4876 м)

25 март 2012

Канадският режисьор Джеймс Камерън осъществява солово спускане в Марианската падина с помощта на батискафа „Deepsea Challenge”, в чието разработване участва и самият той. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, откъдето е донесен заснет 3D седемчасов материал с помощта на HD камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите

Любопитно:

Океаните покриват 71 процента от земната повърхност.

Тихият океан покрива около 30 процента от повърхността на планетата, Атлантическият – 21 процента, а Индийският – 14 процента.

Древните гърци са смятали, че Атлантическият океан е обширна река, опасваща света. Океанът е кръстен на бог Атлас, който е носил Земята на плещите си.

70 процента от кислорода, който дишаме, се осигурява от океанска растителност, например водорасли.

Ако връх Еверест бъде потопен в най-дълбоката част на Марианската падина – бездната Чалънджър, върхът му ще бъде на 1,6 километра под вода.

Около 14 милиарда тона отпадъци се изхвърлят всяка година в океаните.

Изчислено е, че след около 30 години теглото на пластмасата в океаните ще бъде по-голямо от това на рибите.

Средната дълбочина на океаните е около 4 километра.

Ако всичката вода от океаните бъде разпределена по равно между хората, на всеки 30 души ще се пада по една кубична миля.