18 април 1840

Високата порта унифицира Десятъка – започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население

1863

Във Варна е създадена първата банка „Звезда”, която имала за цел да кредитира българските търговци

25 януари 1879

Основана е Българска народна банка. БНБ е една от първите институции, създадени у нас след Освобождението. Проекто уставът за учредяването й е готов на 16 декември 1878 г. Съставен е от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България. На тази дата уставът на БНБ е представен на княз Дондуков-Корсаков – руския императорски комисар в България. На 25 януари 1879 година проектът е утвърден от княза. Според документа Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 млн. лева. В края на май е тържествената церемония по откриването на банката, а на 6 юни е внесен и капиталът. Затова и тази дата се счита за рождената на БНБ

6 юни 1879

Извършена е първата парична операция на БНБ – държавата внася в банката 8 687 043 франка

7 юли 1879

Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България

С Указ № 2 на княз Александър I Батенберг се създават митници и митнически („митарствените”) пунктове, „за да се запазят интересите на княжеството”. Този управленски акт се случва веднага след назначаване на първото българско правителство и създаването на първите институции в Третата българска държава

4 август 1879

Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия

17 август 1879

Извършена е първата кредитна сделка на БНБ. След Освобождението младата държава наследява пълен хаос в паричното обращение. До 1880 г. Княжеството няма своя официална валута. За разплащанията се използват всевъзможни монети от европейски страни и дори по-далечни държави. Първите бюджети на следосвобожденска България са разчетени във френски франкове

1 юни 1880

Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880/81

4 юни 1880

Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резане на монети в Княжеството”. С него се създава националната валута – лев, разделен на сто стотинки. Той е обвързан с френския франк в съотношение 1:1

6 декември 1880

В Източна Румелия натуралният десятък е заменен с поземлен данък

1 март 1881

В България е открита Върховната сметна палата

1881

Отсечени са първите български монети. В Бирмингам, Англия, са произведени 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 г. в Русия са отсечени и монети от 1 и 2 лева

30 септември 1884

Подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия

3 декември 1884

Народното събрание приема първия Закон за митниците

18 януари 1885

Приет е Закон за създаването на държавна Българска народна банка, която я утвърждава като държавна институция. Основният капитал на БНБ е 10 млн. лева, внесени от държавата и съставляващи собствеността й. Юридическият акт гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които са законно платежно средство на територията на държавата. След приемането на закона са емитирани и първите български банкноти, които са обменяеми в злато. Това са 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург

27 януари 1885

Александър I Батенберг утвърждава Закон за учредяване на Българската народна банка, приет от 4-ото Народно събрание на 18 януари 1885 г. Според закона БНБ е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на банката. За първи път на банката се дава изключителната привилегия да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на 1/3 от номиналната им стойност, които се заплащат на предявителя в злато. Управлението на банката се поверява на управителя й, назначаван от държавния глава (княза) по предложение на министъра на финансите. Със Закона за учредяване на Българската народна банка се отменят уставите на БНБ от 25 януари 1879 г. и от 11 февруари 1883 г. Новоучредената банка приема активите и пасивите на БНБ

10 февруари 1885

Приет е закон за Пощенска спестовна каса, която през 1951 г. се преобразува в Държавна спестовна каса (ДСК)

1 август 1885

В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева

1 октомври 1891

В Русе е учредено първото българско застрахователно дружество – „България”

1891

На БНБ се дава правото да емитира банкноти, обменяеми в сребро. То се реализира на практика през 1899 г.

25 януари 1895

Натуралният десятък е заменен с поземлен данък

1895

Богаташът Димитър Буров, баща на известния банкер Атанас Буров, основава в Русе Българска търговска банка

1 април 1896

Основана Пощенска банка

17 април 1897

Обнародван е Закон за монетите в Княжество България

23 май 1900

Избухва бунт против натуралния десятък в Дуранкулак

2 юни 1901

Със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък

31 декември 1903

Създадена е Българска земеделска банка на основата на обединяването на земеделските каси с цел да се кредитират селското стопанство и селските кооперации

3 юли 1905

Сключен е договор за митнически съюз със Сърбия

1907

Приет е първият Закон за борсата, който регулира структурата и дейността на фондовите и стоковите борси в страната

30 юли 1913

Народното събрание отпуска 500 000 лева за подпомагане на бежанците

15 април 1914

С царски указ №7 се разрешава учредяване на първата истинска фондова борса в България – Софийска фондова борса

1 юни 1915

Влиза в сила правилникът на Софийската фондова борса

1916

От т. г. датира първата българска банкнота от един лев. Тя има воден знак във формата на ромбове. Лицето й е в сиво-синьо и бежово, а гърбът – сиво-син и розов цвят. Печатана е в Берлин. Банкнотата е обменяема в сребро. През същата година излизат и вертикални 5 и 10 лева със сребърно покритие, отново от немската печатница

1917

Седем емисии банкноти са отпечатани от БНБ, но никога не са влизали в обращение. Те остават заключени в касите на банката. Първата от тях е със златно покритие – 1000 лв. от 1917 г. с лика на цар Борис III. Печатана е в Лайпциг. Бял свят не е видяла и 500-левовата златна банкнота от 1920 г. Тя е отпечатана в Държавна печатница-София и на нея Борис е нарисуван в народна носия. Десетачката с Георги Сава Раковски от 1925 г. също не е била в обращение. Това се случва и с два купюра от 1000 и 5000 лева с лика на малкия Симеон II от 1943 г. Те са правени в Берлин. Хилядарка от 1948 г. също е в сейфовете на БНБ. На нея е изобразен трактор, който оре на фона на завод. Последната банкнота е от 1951 г. с Георги Димитров на лицето и язовир „Бели Искър” на гърба. 500-левката е правена в СССР

19 януари 1919

Отворена е митница Капитан Андреево край Свиленград, най-голямата у нас

12 април 1919

Приет е Законът за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г. (по време на войните 1912-1918 г.)

3 януари 1921

19-ото Обикновено народно събрание отпуска кредит от 1 000 000 лева за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия

11 януари 1921

България получава помощ от Германия в размер на 1 500 000 златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили

1922

Емисия български банкноти се печата и в САЩ. Следващите пари са от 1924 г. и до 1943 г. на тях неизменно стои образът на Борис III. Те са правени в Лондон, Лайпциг и Берлин. Любопитното е, че на някои стои воден знак с главата на бог Хермес, житен сноп със сърп, женска глава, изображение на цар Симеон Велики, малките Мария-Луиза и Симеон. Дори образите на Борис III и царица Йоанна

14 април 1923

Сключва се договорът „Ено” между Българската народна банка и подполковник Анри Ено за изплащане на българските задължения към Франция и Белгия, натрупани преди и по време на Първата световна война

24 март 1924

Подписано е споразумение с Антантата за окупационния дълг: 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5% лихва

7 август 1924

Приет е Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствисто

10 юни 1926

Обществото на народите взема решение за отпускане на т. нар. бежански заем на България

8 септември 1926

Царство България получава т. нар. Бежански заем в размер 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите, който е използван за настаняване на бежанците

3 декември 1928

В България е публикуван Закон за стабилизиране на лева и монетната циркулация

1929-1933

По време на Голямата депресия правителството на Никола Мушанов не само замразява, но дори и намалява заплатите си. А цар Борис III на свой ред намалява цивилната си листа от 6 на 5 милиона лева

31 януари 1934

България се отказва от златния стандарт. Намиращото се у частни лица и предприятия злато е обявено за държавна собственост, подлежаща на предаване в държавната хазна

3 февруари 1936

Публикувана е Наредба-закон за данъка върху прихода

1937

Българският лев става „златен”

27 март 1943

Приет е закон за 5% вътрешен държавен заем с цел овладяване на инфлацията

27 юни 1946

Със закон е извършена национализация на застрахователното дело в България и е създаден Държавен застрахователен институт (ДЗИ).

В България е приет Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането от 29-ото Обикновено народно събрание. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Създаден е Държавният застрахователен институт (ДЗИ). През октомври 1998 г. е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата. На 27 август 2002 г. 80% от „Държавен застрахователен институт – ДЗИ” ЕАД е продаден от Агенцията за приватизация на притежаваната тогава от Емил Кюлев „Контракт София” ООД за 21,5 млн. евро. Така е формиран най-големият финансов алианс в България с изцяло български капитал в размер на 200 млн. лева. На 10 октомври 2002 г. на Общо събрание на акционерите е взето решение за преименуване на „Държавен застрахователен институт – ДЗИ” ЕАД в „ДЗИ” АД

10 март 1947

Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.

През 1947, 1952 и 1962 г. в България са извършени три последователни парични реформи

2 март 1951

Пощенска спестовна каса е преобразувана в Държавна спестовна каса (сега Банка ДСК)

1951

Издадена е единствената у нас банкнота с номинал 3 лева

Пенсионният фонд съществува до 1951 г., след което е национализиран и с парите именно на Националния пенсионен фонд се прави Банка ДСК

12 май 1952

Започва парична реформа (обмяна), която продължава до 15 май с. г. Съгласно ПМС и ЦК на БКП от 11 май 1952 г. стари 100 лв. се обменят срещу 1 нов лев без ограничение на сумата. Определен е и курсът на лева спрямо съветската рубла при съотношение 1 лев и 70 стотинки за една рубла. Премахват се напълно купоните и за хранителните продукти, като за тях се установяват единни държавни цени, намалени в сравнение с дотогавашните им свободни цени. Намалени са и единните държавни цени на дребно на тъканите, трикотажа и обувките

1952

Открит е Българският монетен двор. Така сеченето на разменни и възпоменателни монети изцяло започва да се осъществява в страната

27 март 1953

Намалени са държавните цени на дребно на стоките за масово (народно) потребление

23 септември 1955

В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на Народна република България към Великобритания

31 юли 1961

Създава се външно застрахователно дружество „Булстрад” – първото акционерно дружество в България

1 януари 1962

В България се извършва парична реформа (обмяна). 10 стари лева се заменят за 1 нов

20 февруари 1964

Учредена е Българската външнотърговска банка, чийто наследник днес е Уникредит Булбанк

1980

Банковата система в България придобива двустепенна система на организация, в която на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт

12 април 1990

Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България

25 септември 1990

България е приета за член на Международния валутен фонд и на Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка)

1 февруари 1991

Цените на основните стоки в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика

17 март 1991

Служебното правителство на Димитър Попов подписва първото споразумение с Международния валутен фонд

1991

След смяната на режима в България е приет нов Закон за БНБ, според който банката получава значителна степен на автономия. На следващата година е приет и Закон за банките и кредитното дело

9 април 1992

В Пловдив е учредена Асоциацията на търговските банки от 47 банки, Софийската фондова борса и акционерното дружество за информационно банково обслужване „Банксервиз”. С решение на общото събрание от 3 април 2007 г. приема името Асоциация на банките в България. Член е на Европейската банкова федерация от 10 май 2007 г.

1993

Затворената вече Балканбанк въвежда смарт карта за своите клиенти. Тя е дело на фирмата „Балканкарт”, създадена специално за разработване на картовата система. Картите работеха в off-line режим, веднага отразяваха всички движения по сметките и плащанията. Всички данни се събираха обобщено в компютър. Банката даваше възможност и за пълно възстановяване на сумите по картата при нейното загубване или при кражба

7 февруари 1994

Учредено и регистрирано е първото пенсионноосигурително дружество в България – „ЦКБ-Сила”

28 март 1994

В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавена стойност – до 31 март с. г. големите всекидневници не излизат

31 март 1994

Световната банка отпуска заем на България за преструктуриране на икономиката в размер на 100 млн. долара

23 септември 1996

С решение на Управителния съвет на БНБ девет банки с ликвидни проблеми са поставени под особен надзор. Това са ТС Банк, Балканбанк, Стопанска банка, Бизнес банка, Елит Банка, ТБ „Славяни”, ТБ „Моллов”, Ямболска и Добруджанска банка

27 септември 1996

В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България

1996

Възраждането на кредитния сектор в България води и до финансовата криза от 1996-1997 г., фалити на много трезори и огромен срив на банковата система

15 февруари 1997

Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България

Февруари 1997

Влоговете в България намаляват с 90 на сто

5 юни 1997

Приет е Законът за валутния борд – 1000 лева стават равни на 1 германска марка

1 юли 1997

В България е въведен валутен борд (паричен съвет) и българският лев е фиксиран към германската марка при курс от 1000 лв. за 1 марка

25 септември 1998

Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара

1998

Започва да работи Печатницата на БНБ. Оттогава всички български банкноти се произвеждат у нас

5 юли 1999

Влиза в сила Законът за деноминацията на лева – 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.

След като еврото стана официално платежно средство на Европа, родният лев беше автоматично „вързан” към единната валута при курс от 1,95583 лв. за евро.

3 юли 2000

Подписано е споразумение с МВФ за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението

17 октомври 2000

Започва да се изчислява индексът SOFIX

2002

Излиза първата монета с нанесено оцветяване, сечена у нас. Тя е посветена на новогодишните празници и на гърба й са изобразени две сурвакарчета. Паричката е изработена от медно-никелова сплав и тежи 15 грама. Номиналната й стойност е 5 лева, но се продаваше за 7 лв. Тиражът от 10 хил. бройки се изчерпи за броени часове

2004

За 125-ата годишнина на БНБ в България е пусната в обращение възпоменателна монета. Тя струва 350 лв., но номиналната й стойност е 125 лв. Паричката е от злато и тежи 7,78 грама. Тиражът е само 3 хил. бройки. С най-голям номинал пък са златни 20 хил. лв., сечени 5 години по-рано, за 120-ата годишнина от основаването на Централната банка. Тази паричка тежи само 1,55 г и цената й е 52,70 лв. 20 хил. лв. са сечени и през 1998 г., посветени на Четвероевангелието на цар Иван Александър

Февруари 2006

„Транскарт” издава първата чип-карта в България. Това е международната кредитна карта ТРАНСКАРТ JCB. С такава карта във Виена беше осъществена първата транзакция с чип-карта JCB, издадена в Европа

23 февруари 2007

Подписана е спогодба за избягване на двойното данъчно облагане – първото по рода си споразумение между България и САЩ

2007

Годината остава рекордна в българската история с пик от 9,05 млрд. евро преки чужди инвестиции

16 октомври 2008

Издадена първата у нас дебитна карта само с чип – VISA vPay, на „Уникредит Булбанк”

2008

Основният борсов индекс SOFIX се срива със 79,7 % за 2008 г.