1200 г. пр.н.е.

Смята се, че финикийците, чиято родина била на територията на днешен Ливан, стигнали до Атлантическия океан към 1200 г. пр.н.е.

Ок. 1100 г. пр.н.е.

Финикийски мореплаватели преминават Гибралтарския проток и основават град Гадир, днешния пристанищен град Кадис в Испания

V в. пр.н.е.

Картагенецът Ханон повежда 60 кораба със заселници надолу покрай западното крайбрежие на Африка и може би стига чак до Камерун

138 г. пр.н.е.

Китайският дипломат Чжан Цян пътува от Китай до Средна Азия по пътя, който в Европа ще нарекат Великия път на коприната

870

Викингът Отар достига с кораба си на повече от сто мили северно от Северния полярен кръг

1003

Започва пътешествието на норвежките викинги на Торфин Карлсефни край бреговете на п-в Лабрадор, о-в Нюфаундленд и Нова Англия

Ок. 1194

Скандинавски мореплаватели достигат остров Шпицберген

1245-47

Пътешествие на францисканския монах Джовани де Плано дел Карпини в Монголия. Дневникът от пътешествието „Книга за татарите” съдържа ценни сведения за Централна Азия

1271

Пътешествие на венецианския търговец Марко Поло до Китай (1271-1275), където живее около седемнадесет години. През 1292-1295 г. се връща по море в Италия

1275

Марко Поло посещава Китай на Кублай хан

1324

Пустинята Сахара е прекосена

1368

В Мароко умира Абу Абдалах Мухамед ибн Батута. Целият си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно. Обявен е за „най-великия пътешественик на епохата” – пропътувал над 120 хиляди километра

XIV век

Италианският монах Йордан посещава Индия и Персия

28 септември 1419

Португалският принц Енрике Мореплавателя открива остров Мадейра

1427

Азорските острови: Архипелагът бил известен още на древните географи Страбон и Птоломей като Западни или Щастливи острови. Португалецът Диегу де Севиля ги открива през 1427 г., а всичките 9 острова били преоткрити в периода 1432-1447 г. Португалците ги нарекли Иляш дош Азориш („Ястребови острови”), понеже на тях не живеели никакви хора и четириноги животни, а били обитавани единствено от птици. „Ястребите”, всъщност на островите имало мишелови, били толкова питомни, че ги хващали с ръка

1434

Португалският мореплавател Жил Еянеш преодолява всяващия дотогава страх у европейците африкански нос Бохадор

1435

Португалците погрешно вземат един залив в Западна Сахара за устието на река, която нарекли Рио де Оро („Златната река”), понеже местни жители с покрити лица – туареги, им подарили златен пясък

17 януари 1443

Китайският мореплавател Чжън Хъ стига крайната цел на своето седмо, последно пътешествие – пристанище Ормуз на брега на Персийския залив

1444

Португалецът Нино Тристрам открива река Сенегал

1445

След дълго плаване покрай пустинния африкански бряг португалският мореплавател Динис Диас видял малък нос, на който растяли гъсти зелени храсти, над които се издигал букет от стройни палми. Зарадван, той го нарекъл „Зелени нос”, за да покаже на следващите мореплаватели, че на юг от Сахара има живот и че големия авторитет Аристотел греши като твърди, че там се намира ада на земята

Зелени нос (днес Алмади в Сенегал) е най-западната точка на Африка

25 юли 1456

Луиджи да Мосто Кадамосто, италианец на служба при португалския принц Хенрих Мореплавателя, открива безлюдните острови Боавишта, Сантиагу и Маю от архипелага Зелени нос (Кабо Верде), разположен на 600 км северозападно от Африка

1485

През 1476-1484 г. Христофор Колумб живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция

18 януари 1486

Диогу Као завършва плаването си по западното крайбрежие на Африка – пръв достига брега на Намибия. Ръководената от него португалска експедиция усвоява участък, дълъг 2500 км, и проправя пътя на големите португалски колонизаторски експедиции, осъществени от Бартоломеу Диаш и Вашку да Гама

1487

Португалският крал Жуау ІІ организира експедиция през Средиземно и Червено море

3 февруари 1488

Португалският мореплавател Бартоломеу Диаш в търсене на морски път за Индия открива нос Добра Надежда

Според историята, заради силните бури, с които експедицията се сблъсква около носа и които я принуждават да вземе курс доста по на юг и да го заобиколи, Диаш нарича носа Кабо дас торментас/Кабо торментозу (Нос на бурите). Впоследствие португалският крал Жуау II променя името му на настоящото Кабо де Бона Есперанса (нос Добра надежда), тъй като това откритие давало надежда, че морският път до Индия най-после ще бъде открит

16 май 1488

Португалският мореплавател Бартоломеу Диаш достига нос, който нарекъл Св. Брендан (днес Иглен нос) – най-южната точка на африканския континент

Името идва от португалското му название Agulhas (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби

17 април 1492

Христофор Колумб получава пълномощията на испанската корона да търси западния път към Индия

Кралската двойка на Испания (тогавашна Кастилия и Арагон) Фернандо II и Исабела I се съгласява да финансират първото пътуване до Америка, т.е. Индия, както тогава се е смятало, на испанския мореплавател от италиански произход Христофор Колумб. На Колумб са дадени три платноходни кораба, титлата адмирал на океана и вицекрал на страните, които ще спечели. Също така, му е обещана една десета от стоката, която ще доведе и владетелство на осмина от страните, които би открил

3 август 1492

Започва първата експедицията на испанския мореплавател Христофор Колумб за откриването на западен път към Индия.

Христофор Колумб потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба – „Санта Мария”, „Пинта” и „Ниня”, към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат суша. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. – участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. корабът „Санта Мария” засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите „Ниня” и „Пинта” отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г.

16 септември 1492

След дълго плаване в неизвестността експедицията на мореплавателя Христофор Колумб открива сред безбрежния океан купчинки треви. Те били предвестник на близка земя, но такава още не се виждала. Въпреки това тези треви вдъхнали на Колумб увереност да продължи плаването си на запад. Всъщност флотилията пресичала Саргасово море (от порт. дума „саргасо” – грозде, заради многото водорасли в него)

11 октомври 1492

Експедицията на Христофор Колумб достига до Бахамите. Първия остров на който акостират корабите е Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври моряците посещават редица острови от Бахамския архипелаг

28 октомври 1492

Експедицията на Христофор Колумб открива остров Куба.

Когато достига бреговете на Куба, Колумб решава, че това са бреговете на Китай. Предполагайки, че на изток трябва да се намира богатият остров Япония, обръща корабите си на югоизток

11 юни 1496

Завършва второто плаване на Христофор Колумб до Америка

8 юли 1497

Експедицията на португалския мореплавател Вашку да Гама отплава от пристанището на Лисабон, за да намери морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба – „Сан Габриел”, „Сан Рафаел” и „Бериу”. По своя път на север експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. На 20 май 1498 г. стига до индийското пристанище Каликут (днес Колката). Там корабите са натоварени с подправки и скъпоценни камъни и не след дълго поемат обратния път. През 1499 г. експедицията се връща в Лисабон

25 юли 1497

Английският мореплавател Джон Кабът достига остров Нюфаундленд, Канада

22 януари 1498

Островите Сейнт Винсент и Гренадини са открити от Колумб, който хвърлил котва край големия остров точно в деня на свети Винсент

25 януари 1498

Експедицията на Вашку да Гама, като плавала на север край източния бряг на Африка, достига лиман, в който се вливали няколко реки. Това бил северният ръкав на делтата на река Замбези. Да Гама бил добре посрещнат от местното население и получил обширни сведения за крайната цел на своето плаване – Индия. В знак на благодарност мореплавателят нарекъл лимана Реката на добрите предназменования и поставил падрао

7 април 1498

Експедицията на Вашку да Гама стига до Кения

1 август 1498

Христофор Колумб достига континентална Южна Америка при Венецуела

10 август 1498

За откриването на Канада английският крал дава на изследователя Джон Кабът награда от 10 фунта

4 април 1500

Португалският мореплавател Педру Кабрал открива Бразилия, като в началото я счита само за остров

10 август 1500

Порт. мореплавател Диогу Диаш открива случайно остров Мадагаскар и го нарича Сао Лоренсо в деня на свети Лаврентий

25 ноември 1500

Христофор Колумб е обвинен в злоупотреби в Санто Доминго, арестуван, окован в пранги и изпратен в Испания

6 януари 1502

Експедицията на Америго Веспучи открива на източното крайбрежие на Южна Америка залива Ангра душ Рейш. Това се случило на 6 януари, когато в Португалия се отбелязва Ден на краля, затова мястото получило название Angra dos Reis, което означава „Кралски залив”

11 май 1502

Христофор Колумб потегля от Кадис за своето четвърто и последно плаване до Новия свят. Този път успява да оборудва само четири кораба със 150 души екипаж и на 11 май 1502 г. флотилията отплава на запад. По времето на пътешествието Колумб посещава Санто Доминго, Каймановите острови, Ямайка, Куба и Хондурас. След това плава на юг край бреговете на Никарагуа и Коста Рика, търсейки пряк път за Индия. Връща се в Испания тежко болен на 7 ноември 1504 г.

15 юни 1502

Хр. Колумб открива остров Мартиника

30 юли 1502

Христофор Колумб за пръв път среща представители на маите в Хондураския залив   

25 септември 1502

Колумб открива североизточното крайбрежие на Коста Рика и го нарича Нуево Картаго (Нови Картаген)

10 май 1503

Експедицията на Колумб открива Каймановите острови, а след това в упорита борба с насрещните ветрове и течения, с едва държащите се на вода два кораба, достига до Ямайка на 25 юни

1511

Португалците Антониу д’Абреу и Франсишку Серану са първите европейци, зърнали очертанията на Нова Гвинея – остров Ару до западното крайбрежие на Нова Гвинея

1512

Испанският мореплавател Хуан Понсе де Леон открива безлюдните острови Търкс и Кайкос от архипелага Бахамски острови

25 септември 1513

Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа пресича Панамския провлак и става първият европеец, достигнал Тихия океан

1515

Испанският мореплавател Хуан Диас де Солис посещава бреговете на река Ла Плата и дава първите сведения за Лаплатската низина. Когато неговите кораби стигнали 35º ю. ш., те навлезли в обширен басейн с прясна вода. Това било устието на Парана, което известно време след това носело името на откривателя си – Рио де Солис. Но Де Солис не можел и да мисли, че тази безкрайна водна шир е река. Той не виждал брегове и нарекъл лаплатското устие Пресноводно море. Няколко дни по-късно Де Солис предположил, че Ла Плата е пролив, по който може да се отиде в Япония, тъй като дотогава все още се мислело, че Колумб е открил източните брегове на Индия. Какво било обаче неговото разочарование, когато изминал 200 км и стигнал река Парана. Тук нямало нов път за Азия, а навсякъде се простирала безбрежна степ и пясъчни брегове. Де Солис бродил доста време из степта. Един ден индианците устроили засада на една група испанци, в която бил и Де Солис. В боя Де Солис и девет от неговите хора били убити, изпечени на огън и след това пред очите на изплашените и смаяни испанци били изядени. Останалата част от експедицията се върнала в Испания. Там моряците разказали за голямата река, за пустата земя, за човекоядците

22 март 1518

Испанският крал Карлос I одобрява плана на Фернандо Магелан за околосветско пътешествие и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и астрономът Руи Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо

19 юни 1518

Експедицията на испанския мореплавател Хуан Грихалва, която имала за задача да изследва бреговете на п-в Юкатан, слиза на брега и извършва традиционното му присъединяване към владенията на Испания. Местните племенни главатари, които били поканени на угощение, подарили на Грихалва много злато и бисери

13 декември 1519

Експедицията на Магелан спира близо до днешния Рио де Жанейро, където заварва приятелски настроени туземци и приятно време. Флотът се запасява с продукти

1519

Испанският мореплавател Алварес де Пинеда проучва северното и северозападното крайбрежие на Мексиканския залив

Река Мисисипи, Майката на Водите, е била открита от Алварес де Пинеда, а първият ѝ изследовател е капитан Ернандо де Сото (1541 г.), който преди това участвал в завладяването на Перу и развличал краля на инките Атауалпа по време на затворничеството му, като го учел да играе шах. Когато капитанът умрял, водите на Мисисипи приели тялото му

6 март 1521

Експедицията на Фернандо Магелан достигнала два обитаеми острова – Гуам и Рота, които първоначално били наречени Латински платна. На единия от тях – Гуам, моряците намерили вода. Той бил населен с туземци (чаморо), които вземали от корабите всичко, каквото им харесвало. Поради това островите били наречени и Ладронес („крадците”), но по-късно, в чест на кралица Мария-Анна – съпругата на Филип IV, били наречени Мариански острови

7 април 1521

Фернандо Магелан приближава остров (Себу) на непознат архипелаг, който нарича Свети Лазар – по случай деня на откриването му. По-късно, в чест на крал Филип II, островите били наречени Филипински

27 април 1521

Португалският мореплавател Фернандо Магелан е убит от туземци на филипинския остров Мактан. Първото околосветско пътешествие е довършено от Хуан Себастиан де Елкано, поел командването и продължил на запад с един кораб

1521

Хуан Понсе де Леон организира трета експедиция до Флорида с цел да завладее тази цветуща земя, но отрядът му бил разгромен от местните индианци, а при една от схватките той бил ранен с отровна стрела и след завръщането си на остров Пуерто Рико починал

1525

Португалците са първите европейци посетили островите Микронезия в Тихия океан

8 февруари 1526

Силна буря близо до Магелановия проток разпръсква корабите от експедицията на испанския мореплавател Гарсия Лойаса. Малкият кораб под командването на Франсиско Осес достига 55º ю.ш. След завръщането си в Испания Осес твърдял, че е видял края на Огнена земя. На това съобщение тогава никой не обръща внимание. Осес обаче с право трябва да се счита за първия европеец, който достига най-южната част на Южна Америка

1526

Португалецът Жоржи ди Менезиш се отправя към Молукските острови, където бил назначен на служба. Той попаднал случайно много по на изток и станал първият европеец, стъпил и живял на новогвинейския бряг

22 април 1529

Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в Източното полукълбо

1533

Исп. конкистадор Себастиан Белалкасар през 1524 г. прониква във вътрешността на Никарагуа, а от 1532 г. участва в похода на Франсиско Писаро за завоюването на Перу. На следващата година навлиза в земите на север (сегашния Еквадор), а през 1536-1539 г. изследва и поречието на р. Магдалена

20 април 1534

Френският изследовател и мореплавател Жак Картие започва пътешествието си, по време на което открива Канада и п-в Лабрадор

7 август 1534

След като преминал протока Стрейт ъф Бела Айл (между о-в Нюфаундленд и п-в Лабрадор), френският мореплавател Жак Картие влязъл в обширен залив, който нарекъл Сен Лоран (Св. Лаврентий)

10 март 1535

Докато плава от Панама за Перу, испанският епископ и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос в Тихия океан (наречен така по-късно)

2 октомври 1535

Френският мореплавател Жак Картие, плавайки срещу течението на р. Сейнт Лорънс, достига до селището Ошлага – на мястото, където се сливат реките Отауа и Сейнт Лорънс. Впечaтлен от причудливия вид на намиращата се в непосредствена близост планина, Картие решава да я нарече „Мон Роаял” (Кралска планина). До нея по-късно е основан гр. Монреал, намиращ се на територията на днешна Канада

1536-39

Исп. конкистадор Гонсало Хименес де Кесада през периода 1536-1539 г. от колумбийския бряг плава по р. Магдалена на юг, като през 1538 г. основава гр. Санта Фе де Богота (сега столица на Колумбия). По-късно изследва поречието на Ориноко

28 септември 1539

Експ. на исп. мореплавател Франсиско Улоа достига северния край на Калифорнийския залив и открива устието на р. Колорадо. После продължила плаването си край източния бряг на п-в Калифорния

1540-41

Исп. морепл. Алонсо Камарго плава край бреговете на Южна Америка, преминава през Магелановия проток, изследва югозап. крайбрежие на Южна Америка на север до гр. Каляо

8 май 1541

Испанският пътешественик Ернандо де Сото открива река Мисисипи

Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял река Мисисипи. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух). През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия

28 септември 1542

Експедицията на мореплавателя Хуан Кабрильо открива по западното крайбрежие на Северна Америка залива Сан Диего, където след 230 години възникнал едноименният град. В началото на октомври експедицията открила залива Санта Катълина, два малки острова, протока Санта Барбара и островите Чанъл. Тук Кабрильо слязъл на брега и обявил откритата земя за владение на Испания

Септември 1544

Първият губернатор на Чили Педро де Валдивия изпраща генуезеца Хуан Батист Пестен да изследва южното крайбрежие на страната. Тогава били открити протока Чакао и остров Чилое от Чилийския архипелаг

1547-48

През 1547-1548 г. испанският конкистадор Доменико Маринес де Ирала от поречието на река Парана през горното течение на река Парагуай пресича областта Гран Чако и се изкачва до Боливийските Анди

10 май 1553

От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия

11 юли 1576

Английската експедиция на Мартин Фробишър открива Гренландия

13 декември 1577

Известният мореплавател Франсис Дрейк тръгва на околосветско пътешествие от английското пристанище Плимут

4 април 1581

След околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен за рицар

1586-88

Английският пират и мореплавател Томас Кавендиш осъществява околосветско плаване

10 септември 1588

В Англия се завръща морската експедиция на Томас Кавендиш – третата, обиколила света

18 октомври 1595

На път за Соломоновите острови умира испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра.

Той е роден през 1542 г. в Конгосто, провинция Леон. Ръководител е на две експедиции (1567 и 1595 г.) на запад от Перу за откриване на нови земи и нови морски пътища. По време на първото си плаване открива всички по-големи острови на Соломоновия архипелаг, както и атола Уейк и атоли от групата на Маршаловите острови. При второто си плаване открива Маркизките острови и островите Санта Крус.

След смъртта на Менданя командването на експедицията е поето от неговата съпруга Исабела Барето и нейния брат Лоренсо, което довежда до остро недоволство сред екипажа и експедицията претърпява неуспех

1595

Първа холандска морска експедиция до Азия

20 юни 1597

Умира холандският мореплавател и полярен изследовател Вилям Баренц. Той извършил три експедиции към Северния ледовит океан (1594-1597 г.) и три пъти зимувал по западното крайбрежие на остров Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия.

Баренц е роден в Амстердам около 1550 г. Той предприел няколко експедиции за търсене на Североизточния морски път. През 1594 г. достигнал западното и източното крайбрежие на островите Нова земя. През 1595 г. отново се отправил да търси Северния морски път, но тъй като протока Югорский шар бил покрит с ледове, се върнал обратно. Той успял да уговори холандски търговци да финансират трето плаване. Макар двата кораба да били командвани от Якоб Хемскерк и Ян Корнелисзон Рейп, истинският ръководител бил Баренц – главен щурман на кораба на Хемскерк. По време на плаването той повторно открил Мечия остров и архипелага Шпицберген. Експедицията стигнала до 80º11' с. ш., след което се върнала на юг. От Мечи остров Рейп заминал за Нидерландия, а Баренц и Хемскерк – за северния край на Нова земя. В залива Леденая гаван – североизточния край на Северния остров, корабът бил скован от лед и те били принудени да осъществят едно от първите арктически презимувания. Въпреки влошеното здравословно състояние на Баренц той пръв провел годишен цикъл от метеорологически наблюдения и измерил дълбочините по курса на кораба в морето, което по-късно било наречено Баренцово. При опастността от второ презимуване Баренц и неговите спътници напуснали кораба и се отправили към Сибир. По пътя Баренц починал. Останалите се добрали до Колския п-в, където били спасени от местните жители. Съставеният от Баренц отчет за плаването, който той оставил в залива Леденая Гаван, бил намерен едва след 274 години от норвежкия капитан Елинг Карлсен. По-нататъшния отчет направил Герит де Фер. На Баренц и неговите спътници науката дължи първата карта на западното и северното крайбрежие на островите Нова земя и първите научни сведения за Карско море

17 септември 1598

Холандски моряци откриват остров Мавриций в Индийския океан

XVI век

Испанският мореплавател Родригес Бастидас в нач. на XVI век заедно с Хуан де ла Коса открива северозап. крайбрежие на Южна Америка (сега Карибското крайбрежие на Колумбия)

Исп. морепл. Доминго Кастильо в средата на XVI в. установява, че Долна Калифорния е полуостров, а не остров

1601

Португалският мореплавател Годиню ди Ередия стига до Австралия

11 юни 1606

По време на търсене на Южния континент два от корабите на испанската експедиция на Педро Ернандес де Кирос се загубили близо до Австралия. Кирос се оказал сам, а бил тежко болен и се наложило от леглото да командва единия кораб в продължение на 15 дни. Като не успял да намери корабите на Луис Ваес де Торес и Диего Прадо, той бил принуден да вземе курс към Южна Америка. Изследването продължили капитаните на изгубилите се кораби. Като плавали край откритата земя Еспириту Санто („Свети дух”), те я обиколили от юг и се убедили, че е остров. На 3 октомври испанските мореплаватели преминали с корабите си през проток между остров Нова Гвинея и Австралия без да видят континент. Двамата капитани достигнали и Нова Гвинея, заобиколили я и доказали, че е остров, а не част от континент, както мислели посетилите я по-рано португалци. После, като минали край южната част на острова, Торес и Прадо се насочили към Филипинските острови. На юг видели няколко острова, но не им обърнали внимание, а това било част от брега на Австралия. Испанците държали в тайна резултатите от своите експедиции. Едва около 1765 г. едно копие от отчета на Торес попаднало в английския хидрограф Александър Дарлампъл, който предложил протока мужду остров Нова Гвинея и Нова Холандия (дн. Австралия), по който пръв преминал Торес, да се нарече Торесов проток

23 юни 1611

Английският мореплавател Хенри Хъдсън, известен с опитите си да намери път от Европа до Азия през Северния ледовит океан, е изоставен на произвола на съдбата в Хъдсъновия залив от метежници, вдигнали бунт на кораба „Дискъвъри”, след което изчезва завинаги

1612

Англ. аркт. изследовател Томас Батън прониква в Хъдсъновия залив, открива остров Саутхамптън (1612) и устието на река Нелсън

30 май 1615

Експедицията на английския полярен мореплавател Робърт Байлът достигнала остров Резолюшън при източния вход на протока Хъдсън. При северния бряг на протока тя открила островите Савидж, а в западния му край – островите Нотингам, Солзбъри и Мил. Щурманът Уилям Бафин картирал южния бряг на остров Бафин (Бафинова земя). Той участвал като щурман в експедициите на Р. Байлът, Джон Дейвис и Хенри Хъдсън в търсенето на Северозападния морски път. През 1615 г. изследвал залива Хъдсън, а през 1616 г. – морето на запад от Гренландия, наречено на негово име (Бафиново море). Открил п-в Хейс (Гренландия) и големи участъци от островите Елсмиър и Девън (Канадски аркт. архипелаг). Тези експедиции дали много ценни географски сведения, но след тях търсенето на Северозападния морски път било прекъснато почти за две столетия

28 юли 1615

Френският изследовател на Северна Америка Самюел Шамплен открива езерото Хюрън. Така той става първият европеец, видял Големите езера

24 януари 1616

Холандската експедиция на Вилем Корнелисзон Схаутен открива висока земя на юг от Магелановия проток и друга – на запад. Между двете земи имало проток, в който според твърдения на участници в експедицията „гъмжало от китове”. Протокът бил наречен Лемер на името на помощника на Схаутен Якоб Лемер. Няколко дни по-късно холандците видели на юг от о-в Огнена земя нос, който нарекли Хорн в чест на холандския град Хорн и на единия от корабите си, носещ същото име

23 януари 1622

В Ормуз (дн. Бандер Абаз, Иран) умира английският полярен изследовател Уилям Бафин. Като щурман в експедициите на Робърт Байлът, Джон Дейвис и Хенри Хъдсън, участва в търсенето на Северозападния морски път. През 1615 г. изследва залива Хъдсън, а през 1616 г. – морето на запад от Гренландия, наречено по-късно на негово име. Открива полуостров Хейс в Гренландия, както и големи участъци от островите Елсмиър и Севън в Канадския арктически архипелаг. Открива и протока между остров Елсмиър и Гренландия, който също получил неговото име. Интересен щрих е, че според мнозина изследователи Бафин определил дължината на този проток по отражението на лунната светлина, което било първия по рода си експеримент. Откритията му били посрещнати в Англия със скептицизъм и квалифицирани като фантастика. Тази несправедливост продължила до 1818 г., когато Джон Рос преоткрил Бафиновия залив. В последните години от живота си Бафин е на служба в Остиндийската компания. Загива при обсадата на Ормуз. На негово име са наречени остров Бафин – най-големият от Канадския архипелаг, и Бафиново море в Северния ледовит океан

1623

Нидер. морепл. Ян Карстенс изследва южния бряг на остров Нова Гвинея. Открива и залива Карпентария, и п-в Арнемланд в Австралия

26 януари 1627

Холандският мореплавател Франс Тейсен започнал проучването на южното крайбрежие на Нова Холандия (дн. Австралия). Той плавал с кораб около 2000 км. Този бряг бил наречен Земя Нейтс, на името на висшия чиновник от Остиндийската компания и участник в експедицията Питер Нейтс

16 юли 1643

Холандският мореплавател Маартен де Фриз открива остров Сахалин

1669

Френският пътешественик Робер Кавалие дьо Ла Сал открива р. Охайо. Французите нарекли реката Ла Бел, което означава „Красавица”

1673

Френският пътешественик Луи Жолие през XVII век изследва Северна Америка. След 1673 г. прониква в горното и средното поречие на Мисисипи

7 декември 1678

Католическият мисионер Луи Хенепин открива Ниагарския водопад

1690-91

Хенри Келси, английски пътешественик из средните части на Канада, пръв описва канадските прерии

28 юли 1697

Експедиция на казака Владимир Атласов открива полуостров Камчатка

2 март 1699

Френският изследовател д’Ибервил открива устието на река Мисисипи

1718

Жан Батист Биенвил, френски губернатор на френската колония Луизиана, изследва долното течение на Мисисипи и Ред Ривър. През 1718 г. основава град Нови Орлеан

Юни 1722

Холандският мореплавател Якоб Рогевен открива архипелага Самоа в Тихия океан

1723

Пратениците на Петър I – офицерът Унковски и геодезистът Путилов, се завръщат от Средна Азия. Те посещават и нанасят на карта езерата Балхаш и Исък-кул, както и прохода Джунгарска врата

1728

Датският мореплавател Витус Беринг, служител при двора на Петър Велики, открива пролива, наречен на неговото име, като доказва по този начин, че Северна Америка не е свързана с Азия

28 септември 1732

След като посетила азиатския и американския бряг на Беринговия проток, експедицията на геодезиста Михаил Спиридонович Гвоздев се завръща на п-в Камчатка. Експедицията събрала богат фактически материал и нанесла на карта Беринговия проток. Рапортът на Гвоздев бил първият официален документ за достигането на руснаците до брега на Северна Америка

1767

Английската експедиция на кап. Филип Картърет открива о-в Питкерн в Тихия океан и го нарича на името на моряка, който го е забелязал пръв. Островът е заселван от полинезийци в средните векове

1768

За класическата навигация по онова време, при която още не се използва електричеството, голям проблем бил определянето на географската дължина. С начините, използвани в миналото, допусканите грешки били много големи – от 10 до 45º. С това се обяснява „изчезването” не на малки острови, а на цели архипелази. Така например през 1568 г. Соломоновите острови били открити за пръв път от експедицията на Менданя. След това „изчезват” и цели две столетия не могат да бъдат намерени, докато френската експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил ги „открива” отново през 1768 г.

16 март 1769

Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало

10 октомври 1769

Придвижвайки се по западния бряг на п-в Калифорния (Мексико), войниците от сухопътния отряд на експедицията на испанския конкистадор Гаспар де Портола видели огромно непознато дърво и поради червеното му стебло го нарекли „Поло Колорадо” (червен ствол). Това била секвоята – „голямо дърво” на езика на индианците чероки

21 октомври 1769

Сухопътният отряд на испанския конкистадор Гаспар де Портола, който се движел от залива Сан Диего – Нова Испания, на север, открива великолепен залив, наречен по-късно Сан Франсиско (САЩ). Това е най-удобният залив по цялото тихоокеанско крайбрежие на Северна и Южна Америка

20 април 1770

Капитан Джеймс Кук съобщава на Британското кралско научно дружество в Лондон, че е открил Нова Зеландия

28 април 1770

Кап. Джеймс Кук на борда на кораба „Индевър” акостира в Австралия

6 май 1770

Джеймс Кук открива залива на Сидней и го наименува Порт Джаксън. Английският мореплавател обявява континента за владение на Великобритания

11 юни 1770

Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия

14 ноември 1770

Шотландският пътешественик Джеймс Брюс открива извора на река Нил (изследователят разкрива, че Сини Нил извира от езерото Тана в Северозападна Етиопия)

1772

Френският мореплавател Ив Жозеф дьо Кергелен-Тремарек открил при двете си плавания в южната част на Индийския океан архипелаг, по-късно наречен на негово име (1772)

12 януари 1773

Английският мореплавател Джеймс Кук пръв в света пресича Южния полярен кръг

8 октомври 1778

На кораба „Резолюшън” с кап. Джеймс Кук се явил възрастен алеут и връчил на капитана писмо, написано на руски език. На въпроса, кой го изпраща, алеутът отговорил „Русите”. Тогава Кук пратил на брега на о-в Уналаска капрал Лейард, за да ги намери. След два дни той се върнал с трима мъже – Яков Иванов Сапожников – капитан на руски кораб, стоящ на котва от другата страна на острова, офицера Герасим Григориевич Измайлов и матроса Петров. Това били първите европейци, които Кук видял след 2-годишно странстване по моретата и океаните. Той показал на русите своята карта на островите, а Измайлов му показал неговата, много по-точна и подробна. На въпроса на Кук как е направил тази карта Измайлов му отговорил, но Кук разбрал само една дума „Беринг”. Той не разпитвал нищо повече, поправил своята карта по руската, а между Азия и Америка написал „Берингов проток”. Това име е запазено и до днес

26 ноември 1778

Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови

14 февруари 1779

Английският мореплавател Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хавай

3 август 1784

След като прекарала една тежка зима на остров Беринг в Берингово море, експедицията на Григорий Иванович Шелихов с два кораба влязла в залив на южния бряг на о-в Кодиак, който бил наречен Трьох светителей (името на един от корабите). В залива било основано първото постоянно селище, което положило началото на руската колонизация на Северна Америка

1785

На герба, даден на вдовицата на Джеймс Кук през 1785 г., има два девиза: Circa orbem – „Около света”, и Nil intentatum reliquit – „Не се спря пред нито едно начинание”

1788

Островите Кирибати в Тихия океан са повторно открити от англ. мореплавател Томас Джилбърт (Кирибати е микронезийско произношение на английското име Джилбърт)

29 юни 1789

Шотландският изследовател на Северна Америка Александър Маккензи открива мощна река, която изтичала от Голямото робско езеро на запад. По-късно тя била наречена Маккензи

12 септември 1789

Александър Маккензи се завърнал във форт Чипиуан край езерото Атабаска. Пътят му през Голямото робско езеро и река Робска (дн. Маккензи) до Северния ледовит океан бил дълъг 3200 км и бил изминат за 102 дни

1789

Членове на екипажа на британския кораб „Баунти” вдигат бунт и се заселват на остров Питкерн в южните части на Тихия океан.

Първите свободни европейски заселници в южните части на Тихия океан били не новозеландците, а бунтовниците на британския кораб „Баунти”. През 1789 г., след пътуване до Таити, те свалили своя избухлив капитан Уилям Блай. Като оставили Блай и верните му хора в открита лодка, деветимата метежници отплавали с „Баунти” на юг към малкия остров Питкерн и се заселили на него, като изгорили кораба, за да не бъдат открити. Блай се спасил, след като преплавал около 5700 км. До 1808 г. осем от деветимата вече не били между живите – заради болести или насилие. От тях местните полинезийки родили много деца, чиито потомци и днес живеят на остров Питкерн

11 май 1792

Първият американски околосветски мореплавател Робърт Грей, като плавал край западните брегове на Северна Америка, открил (след испанеца Б. Ести) устието на голяма река. Нарекъл я на името на своя кораб Колумбия. Той се придвижил срещу течението ѝ около 30 км, върнал се при устието ѝ и тържествено я обявил за владение на САЩ. Това била първата заявка на САЩ за територията на Западна Сев. Америка, която в първата половина на XIX в. започнали да наричат Орегон

7 октомври 1798

Англ. военен лекар и изследовател Джордж Бас и мореплавателят Матю Флиндърс се отправят с кораба „Норфък” към югоизт. крайбрежие на Нова Холандия (Австралия), за да изяснят има ли проток между нея и Земя Ван Диймен (Тасмания). Като преминали през протока от изток на запад, те обиколили цялата Вандийменова земя, убедили се, че е остров и я нарекли Тасмания, а протокът по-късно бил наречен Бас стрейт (Басов проток)

8 ноември 1798

Британският капитан Джон Фърн, ловец на китове, открива остров Науру в южната част на Тихия океан. Той го кръстил „Приятният остров”

7 август 1803

Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн (и Юрий Лисянски)

Ноември 1805

24-годишният шотландски лекар Мънго Парк живял от дете с идеята да отиде в Томбукту (Мали). През своето африканско пътуване (1795-1797) той успял да стигне до бреговете на тайнствената река Нигер, на две седмици път от мечтания Златен град. Изтощението от малария обаче не му позволило да продължи своя път и се върнал. През 1804 г. той предприел втори опит да проучи река Нигер и да стигне до Томбукту със 7 свои спътници, охранявани от 35 войници. За няколко месеца от целия екип оцелели едва 6 човека. Наред с многото перипетии по пътя групата срещала недружелюбен прием от страна на местните хора. През ноември 1805 г. Парк изпратил за Европа своето последно писмо, след което той и спътниците му изчезнали безследно

15 януари 1812

В Иркутск се завръща изследователят на Севера Яков Санников. С това завършило първото проучване на Новосибирските острови. Благодарение най-вече на него и на данните на изследователи като Геденщтром, Кожевин и Пшеницин на географската карта се появяват всички по-известни острови от архипелага. Лично откритие на Санников са островите Столбовой и Фадеевски. Санников предположил и съществуването на голяма земя на север от Новосибирските острови, която съвременниците му нарекли Земя Санников. Такава земя обаче не е била открита, но някои изследователи изказват предположението, че тя е съществувала, но е била погълната от морето

3 януари 1820

Руската антарктическа експедиция под ръководството на Фадей Фадеевич Белингсхаузен достига до най-близкия до полюса къс земя, открит още от Джеймс Кук – две малки скалисти островчета. От уважение към великия английски мореплавател Белингсхаузен запазил името, което Кук им е дал – Южни Сандвичеви острови. Англичаните върнали жеста 10 години по-късно. Тяхната експедиция с кораба „Дискавъри” открила третия остров от групата и му дала името Белингсхаузен

10 януари 1821

Руската антарктическа експедиция на Фадей Белингсхаузен открива край Антарктида остров с височина 1280 м над морското равнище и му дава името на руския император Петър І

12 януари 1823

Плавайки на югоизток от Патагония, корабите „Джейн” и „Бофор” под ръководството на англ. капитан Джеймс Уедъл се озовават сред острови, на които Уедъл дал названието Южни Оркнейски острови (по аналогия с шотландските Оркнейски о-ви)

20 февруари 1823

Капитанът на английския кораб „Джейн” Джеймс Уедъл, като се отправил на юг от Фолклендските острови, достигнал до 74º15' ю. ш., т. е. с 340 км по на юг от Джеймс Кук. След това Уедъл посетил о-вите Южна Джорджия, Южни Шетландски о-ви, о-в Огнена земя и се върнал обратно във Великобритания. По-късно водното пространство между Антарктида и Южните Оркнейски острови било наречено Море Уедъл

18 август 1825

Шотландският изследовател Александър Гордън Лейнг достига Тимбукту (в Мали), където е убит месец по-късно

9 октомври 1825

Руска експедиция под командването на кап. Ото Коцебу открива необитавания атол Бикини в Тихия океан, част от Маршаловите острови. Коцебу кръщава атола Ешолц по името на руския учен Йохан Фридрих фон Ешолц

1830

Англичаните Ричард и Джон Лендър откриват централните области на Сахара и Западен Судан

1 юни 1831

Експедицията на британския морски офицер Джеймс Рос достига Северния магнитен полюс

1838-42

Експедиция от шест кораба под ръководството на американския морски офицер Чарлз Уилкс изследва Антарктида

20 януари 1840

Експедицията на французина Жул Сезар Дюмон Дюрвил открива висок заледен бряг зад южната полярна окръжност и го нарича Земя Адели – на името на съпругата на мореплавателя

5 януари 1841

Експ. на Джеймс Кларк Рос, като плавала на юг по меридиан 175° в Тихия океан, стигнала до натрошени плаващи ледове, но не спряла, а продължила и открила нос Адер, островите Позешън и Коулмен (наречен на името на бъдещия тъст на Рос), по-късно остров Франклин, а също и море без ледове, което било наречено Море Рос

1843-50

Англ. пътешественик Робърт Кембъл изследва северозап. части на Канада и изт. част на Аляска, особено поречието на Юкон

11 май 1848

Германците Йоханес Ребман и Йохан Лудвиг Крапф достигат подножието на планината Килиманджаро (5895 м)

3 декември 1848

Немският мисионер Йохан Крапф открива масива Кения (5199 м)

1852

Англ. адмирал Едуард Ингълфийлд, изпратен с кораба „Изабела” в Арктика да търси изчезналата експедиция на Джон Франклин, открива Земя Елсмир, картира западното крайбрежие на остров Гренландия и някои проливи

1 март 1859

Експ. на англ. полярен изследовател Франсис Макклинток достига Северния магнитен полюс

16 септември 1859

Шотл. изследовател на Центр. Африка Дейвид Ливингстън открива езерото Няса („велика”) – сега на границата между Малави, Танзания и Мозамбик. То било вече известно на някои португалски пътешественици, но с времето било забравено. От него води началото си голямата река Шире.

Няса е деветото по големина в света. Наричат го още „Календарното езеро”, защото е дълго 365 мили и широко 52 мили

15 септември 1864

При ловен инцидент е прострелян и умира Джон Спийк, английски изследовател на Африка, първият бял човек, достигнал езерото Виктория

1869-70

Норвежкият индустриалец Едуард Йоханесен изследва Карско море в периода от 1869 до 1870 г.

21 март 1871

Амер. журналист Хенри Мортън Стенли започва своето странстване, в опит да открие изследователя Дейвид Ливингстън

30 август 1873

През 1871 г. австрийският офицер и арктически мореплавател Юлиус Ритер фон Пайер заедно с Карл Вайпрехт, австрийски полярен изследовател, потеглили от гр. Тромсьо към Северния ледовит океан. Те минали архипелага Шпицберген и островите Нова земя, където намерили път, свободен от ледове. След завръщането си организирали експедиция, която имала за задача да премине през Североизточния морски път (от Баренцово море до Беринговия проток – дн. Северен морски път). През юли 1872 г. експедицията напуснала пристанище Бремерхафен с кораба „Тегетхоф”, но още в края на август 1872 г. била спряна от ледовете около островите Нова земя. След 372 дни принудителен дрейф в североизточно направление, на 30 август 1873 г. полярниците достигнали неизвестна земя, която нарекли Франц-Йосифова земя (на името на австро-унгарския император), без да знаят още, че тази земя е архипелаг, което се установило по-късно. Пайер организирал 3 похода с шейни, теглени от кучета, които да я изследват. Тъй като „Тегетхоф” бил заседнал в плитчина, през май 1874 г. експедицията била принудена да го напусне и придвижвайки се на шейни и лодки, след много премеждия достигнала островите Нова земя (август 1874 г.), откъдето с руски рибарски кораб се завърнала в Европа

11 юни 1874

Сър Джон Франклин, английски морски офицер и полярен изследовател, загива в Канада в търсене на Северния проток между Атлантическия и Тихия океан

25 август 1875

Англ. капитан Матю Уеб става първият човек, преплувал Ламанша, но през 1883 г. се удавил в опита си да преплува бързеите на Ниагара

1875-80

Френският изследовател и колонизатор на Екваториална Африка Пиер Саворнян де Браза изследва басейните на реките Огуе, Нянга и Куилу и доказва, че те не са свързани с басейна на р. Конго. В долното течение на Конго достигнал езеро, наречено по-късно Стенли Пул, и там основал в 1880 г. град Бразавил като укрепен пост на френската колониална армия

18 юли 1879

Шведският полярен изследовател Адолф Норденшелд (Норденскьолд) става първият мореплавател, преминал от Атлантическия в Тихия океан по т. нар. Северен път (Североизточния проход) с кораба „Вега”.

Достигайки Беринговия проток, Норденшелд в знак на справедливост към откривателя на най-източната точка на Евразия, преименува нос Североизточен на нос Дежньов

7 февруари 1888

Умира Карл Людвиг Ирмингер – датски хидрограф и океанограф. На негово име е наречено морско течение (от бреговете на Исландия към Гренландия)

6 март 1888

Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка

22 август –

29 септември 1888

Норвежкият полярен изследовател Фритьоф Нансен заедно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски от изток на запад. Това е първият извършен траверс (прекосяване) на Гренландия със ски по протежение на 560 км. Нансен пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори” на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега” на Шведското дружество по антропология и география

1892

Герм. изследовател Оскар Бауман открива кратера на вулкана Нгоро-нгоро („Голяма дупка” на езика на масаите) в Танзания

1893-96

Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам”

1894

Шведският географ Свен Хедин прекарва 40 години в картографиране на Централна Азия, като често пътува с камила. През 1894 г. в Памир той се изкачва на височина около 6000 м на гърба на як

7 януари 1899

В катедралата на град Севиля при изключителна тържественост са препогребани костите на Христофор Колумб. Той умира през 1506 г. във Валядолид и отначало е погребан там, но през 1513 г. останките му са пренесени в Лас Куевас (Севиля), 1530 г. – в Сан Доминго, 1796 г. – в катедралата на Хавана. Най-после, след четири пренасяния (вкл. две презокеански плавания), костите на великия мореплавател намират своя вечен покой. Корабът с който са пренесени от Куба до Испания, носи любопитното за случая име „Giralda”, означаващо както ветропоказател, така и... непостоянен човек

1899-1900

Итал. аркт. изследовател адм. Умберто Кани начело на група от четирима души прави опит да достигне Северния полюс, като тръгва от остров Рудолф. Достига 86º34' с.ш. и е принуден да се върне

1900

Фритьоф Нансен участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан

1903-1906

Норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен преминава първи през Северозападния проход с кораба „Йоа” от Гренландия до Аляска, достигайки до Тихия океан от Атлантическия

7 октомври 1904

Умира Изабела Бърд Бишъп – първата жена, сътрудничка на Кралското геогр. дружество. Посещава Персия, Кюрдистан, Тибет, Корея, Китай и Япония, а на 70-годишна възраст (1901 г.) – изминава 1600 км през Мароко и Атласките планини

16 януари 1909

Експедиция, водена от англ. полярен изследовател Ърнест Хенри Шакълтън, достига Южния магнитен полюс

Британският пътешественик Ърнест Шакълтън е прочут изследовател и големият откривател на Антарктика. След първата му експедията на ледения континент през 1909 г. той е посрещнат като национален герой. Популярността му може да се сравни само със славата на знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба „Фрам” през Северния ледовит океан. Блестящите лекции, изнасяни от Шакълтън в много страни на Европа и Америка, както и популярната му книга „The heart of the Antarctic” (1909) („В сърцето на Антарктика”), преведена на много езици, вдигат рейтинга му до небесата. На негово име са кръстени бряг Шакълтън, леден залив, планина, два шелфови ледника, както и кратер на Луната

8 февруари 1912

Полярната експедиция на Дъглас Моусън, която включва англичани, австралийци и новозеландци достига шелфовия ледник Шакълтън в Антарктида. При обиколката на ледника капитанът на кораба „Аврора” Джон Кинг Дейвис открива обширен залив, наречен от Моусън в негова чест Море Моусън

7 март 1912

Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс

16 март 1912

Английският полярен изследовател Лоурънс Оутс, намиращ се с експедицията на Скот в Антарктида, напуска палатката на своя 32-и рожден ден с фразата „Излизам за малко, а може и за повече”. И никога не се завръща. Причината за постъпката му е, че поради болест пречи на хората си да вървят с необходимото темпо

29 март 1912

Англ. полярен изследовател Робърт Фалкън Скот умира от студ и глад при завръщането си от Южния полюс, където пристига на 17 януари 1912 г., пет седмици след норвежеца Руал Амундсен

1912-13

Швейц. минералог и физикогеограф Алфред дьо Кервен начело на швейцарска експедиция за пръв път прекосява о-в Гренландия от залива Диско на западния бряг до гр. Англасалик на източния

10 февруари 1913

Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс

1914-16

Планът на английския офицер Ърнест Шакълтън да прекоси Антарктида пеша с 27 спътници пропада, когато корабът им „Ендюрънс” е хванат в плен на ледовете. След като прекарват две зими сред жестокия студ, най-после са спасени, когато Шакълтън отплава с лодка до Южна Джорджия и довежда помощ

1918

По инициатива на проф. Анастас Иширков е основано Българското географско дружество, на което той става председател и почетен председател до смъртта си

20 юли 1924

По нареждане на съветското правителство корабът „Червен октомври” напуска пристанището на гр. Владивосток и се отправя на север към остров Врангел в Северния ледовит океан. Капитан на кораба бил опитният полярник и геодезист Борис Владимирович Давидов. Два дни преди това модерно оборудваната канадска шхуна „Херман” напуснала пристанището на гр. Ноум в Аляска и се отправила също към о-в Врангел. Позовавайки се на факта, че английски и канадски корабокрушенци от експедицията на Робърт Бартлет през 1914 г. прекарали известно време на острова, английското и канадското правителства предявили претенции за острова и сега бързали да стигнат преди русите, за да го завладеят. А истината е следната. Първи открили и заселили остров Врангел местните ловци чукчи през 17 и 18 век. Това се доказва от намереното жилище в северния край на лагуната Вайгач при нос Фома. Съществуването на остров на това място доказал по научен път руският капитан Гавраил Андреевич Саричев (1793 г.). През 1822 г. руският полярен изследовател Фердинанд Петрович Врангел теоретично доказал наличието на суша на север от нос Чукотски и я нанесъл доста точно на карта. Затова, когато през 1867 г. американският китобоец Томас Лонг минал край южните брегове на острова, го нарекъл остров Врангел

1924

Парижанката Александра Дейвид-Нийл предприема пеша пътешествие из Тибет и става първата европейка, посетила забранения град Лхаса

29 май 1925

Англ. изследовател полк. Пърси Фосет навлязъл в бразилската джунгла, областта Мато Гросо, в търсене на древния град Z и изчезнал. Преди няколко години археолози откриха изгубената цивилизация Кухикугу в района на експедицията на Фосет

Май 1925

Водена от Руал Амундсен експедиция се отправя към Северния полюс с два самолета, но всичко завършва с неуспех и почти трагично – шестимата мъже прекарват над три седмици сред ледовете, без да постигнат целта си

11 май 1926

Още една въздушна експедиция се отправя от Шпицберген към Северния полюс и Аляска – този път не със самолет, а с дирижабъла „Норге” („Норвегия”). Умберто Нобиле и неговият екипаж си поставят за цел прелитането над Северния ледовит океан между Шпицберген и Аляска. В експедицията на „Норге” участва и Руал Амундсен, и по-късно между него и Нобиле ще възникне спор за „водачеството”. През 1928 г. последният организира втора, самостоятелна експедиция и този път въздушният кораб вече се казва „Италия”. Тя обаче завършва с трагедия – дирижабълът катастрофира, няколко от членовете на екипажа загиват, а тръгналият на помощ на бедстващите италианци Амундсен изчезва безследно.

Дирижабълът „Норге” има обем 18 500 куб. м и е дълъг 106 м, висок – 24 м, а широчината му е 19 м. 16 членове на експедицията. 1300 км от полюса

14 май 1926

Дирижабълът „Норге” се приземява на леда край Телър, Аляска – ескимоско селце с 55 обитатели, поради лоши атмосферни условия. За три дни и три нощи са изминали 5300 км. Дирижабълът е разглобен на мястото на приземяването, опакован в сандъци и изпратен към Сиатъл веднага щом товарен кораб успява да достигне до скованото от ледове селище

18 юни 1928

Норвежкият изследовател Руал Амундсен изчезва безследно в Баренцово море по време на полет с хидроплана „Латам” над Арктика, опитвайки да открие изчезналата експедиция на италианеца Умберто Нобиле

9 февруари 1931

От самолет австралийският изследовател на Антарктида Дъглас Моусън вижда суша с ясно очертан бряг. Той я нарича Земя Принцеса Елизабет

21 май 1937

Започва първата руска научна експедиция до Северния полюс. Ръководена е от полярния изследовател Иван Папанин. Завършва на 19 февруари 1938 г.

1939-41

Антарктическа експедиция на американския адмирал Ричард Бърд, при която за първи път е използван снежен всъдеход. Само че всъдеходът не стигнал далеч. Заради голямата му тежест огромните гуми с диаметър 3 м и тегло 320 кг затънали дълбоко в снега. След няколко месеца хората на Бърд изоставили возилото, което впоследствие се загубило под снега

14 януари 1940

След 812 денонощия приключва самотният дрейф на съветския ледоразбивач „Георгий Седов” в неизследваните дотогава пространства на Северния ледовит океан. Наблюденията над Арктика през този невероятен преход във високите северни ширини се оказват особено ценни. „Седов” стига до 85º с. ш. – два пъти по-далеч от дрейфуващата станция „Северен полюс-1” и два и половина пъти по-далеч от легендарния „Фрам”

28 април 1947

Започва експедицията „Кон-Тики” на норвежкия изследовател Тур Хейердал.

Хейердал и петимата му спътници отплават с дървения сал „Кон-Тики” от пристанищния град Каляо в Перу. Прекосяват Тихия океан за 101 дни, като изминават 6980 км и на 7 август 1947 г. достигат кораловите острови от архипелага Туамоту, Френска Полинезия. Целта на експедицията е да бъде потвърдена теорията на Хейердал, че заселването на полинезийските острови е започнало от Америка

2 март 1958

Английският изследовател сър Вивиан Фукс завършва първото пресичане на Антарктида в историята

14 октомври 1958

Умира Дъглъс Моусън, австралийски геолог и изследовател на Антарктика. Участва в 3 големи антарктически експедиции. В Антарктика Моусън открива и нанася на картата повече от 200 географски обекта, между които Земя Кралица Мери, Земя Мак Робъртсън, Земя Принцеса Елизабет и др. Неговото име носят полярна станция, полуостров, бряг, море и други географски обекти в Антарктика

27 ноември 1958

За първи път българин стъпва на Северния полюс – Крум Босев, тогава български кореспондент в Москва

20 юли 1963

Индонезия обявява, че преименува Индийския океан на Индонезийски

1 май 1978

Японецът Наоми Уемура става първият човек, достигнал сам Северния полюс

11 януари 1981

Международна експедиция поставя рекорд, като прекосява Антарктида за 67 дни

11 април 1982

Англичаните Ранулф Файнс и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите

Британският авантюрист Ранулф Файнс прави първата обиколка на Земята от полюс до полюс. Неговата Трансглобална експедиция го превръща в първия човек, прекосил както Антарктическия, така и Арктическия океан. Става първия човек, стигнал до Северния и Южния полюс по суша, и първия, който прекосява Антарктика пеша. През май 2009 г., на 65-годишна възраст, изкачва връх Еверест. Според „Рекордите на Гинес” той е най-великият жив изследовател на света. Държи няколко рекорда за издръжливост. Файнс е написал много книги за службата си в армията и експедициите си

1 април 1987

Американецът Стивън Нюмън завършва първата околосветска обиколка, като за 4 години изминава пеша 36 200 км през 20 страни на пет континента

1987-88

Първата българска антарктическа експедиция

29 март 1988

Играчът на крикет Ян Ботъм започва своя преход през Алпите със слонове – по стъпките на Анибал, за да събере пари с благотворителна цел

30 декември 1989

Арфед Фухс и Райнхолд Меснер стават първите хора, достигнали Южния полюс без животински или моторен транспорт, използвайки само ски и вятъра

1990

Арфед Фухс и Райнхолд Меснер първи прекосяват Антарктида пеша – 2494 км

18 януари 1997

Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида

2006

Принцът на Монако Албер II става първият коронован глава, който стъпва на Северния полюс

9 август 2010

Британецът Ед Стафърд става първият човек, извървял цялото протежение на Амазонка – от изворите, отстоящи на 150 км от брега на Тихия океан, до делтата на най-пълноводната река при Атлантическия океан – 7000 км за 860 дни

8 януари 2013

Проф. Христо Пимпирев забива трикольора на най-южната точка на Земята. След това се обажда по сателитния си телефон в Българския антарктически институт. Знамето се вее при минус 32 градуса. Проф. Пимпирев стига до Южния полюс като част от международна експедиция, посветена на стогодишнината от покоряването на полюса. След това разказва с увлечение за мястото, където дори компасът полудява, защото навсякъде е север.

Всъщност първият българин, стъпил на Южния полюс, е Стефан Груев. Той отива там през 1970 г., като шеф на кореспондентското бюро на френското списание „Пари мач” в САЩ. Другият е Стоян Стоянов, учен от Университета в Делауер. Третият е писателят и журналист Стефан Пашов, който обикалял района като служител на американската станция „Мак Мърдо”

15 декември 2014

Шефът на надзорния съвет на медодобивното дружество „Асарел-Медет” в Панагюрище проф. Лъчезар Цоцорков стъпва на Южния полюс. Така той стана първият българин, стъпил и на двата полюса на Земята. Лъчезар Цоцорков е бил в състава на 10-членна международна експедиция. Там Цоцорков е поставил и българския флаг. Две години по-рано, през 2012 г., отново с международна експедиция той е бил и на Северния полюс