1200 г. пр.н.е. |
Смята се, че финикийците, чиято родина била на територията на днешен Ливан, стигнали до Атлантическия океан към 1200 г. пр.н.е. |
Ок. 1100 г. пр.н.е. |
Финикийски мореплаватели преминават Гибралтарския проток и основават град Гадир, днешния пристанищен град Кадис в Испания |
V в. пр.н.е. |
Картагенецът Ханон повежда 60 кораба със заселници надолу покрай западното крайбрежие на Африка и може би стига чак до Камерун |
138 г. пр.н.е. |
Китайският дипломат Чжан Цян пътува от Китай до Средна Азия по пътя, който в Европа ще нарекат Великия път на коприната |
870 |
Викингът Отар достига с кораба си на повече от сто мили северно от Северния полярен кръг |
1003 |
Започва пътешествието на норвежките викинги на Торфин Карлсефни край бреговете на п-в Лабрадор, о-в Нюфаундленд и Нова Англия |
Ок. 1194 |
Скандинавски мореплаватели достигат остров Шпицберген |
1245-47 |
Пътешествие на францисканския монах Джовани де Плано дел Карпини в Монголия. Дневникът от пътешествието „Книга за татарите” съдържа ценни сведения за Централна Азия |
1271 |
Пътешествие на венецианския търговец Марко Поло до Китай (1271-1275), където живее около седемнадесет години. През 1292-1295 г. се връща по море в Италия |
1275 |
Марко Поло посещава Китай на Кублай хан |
1324 |
Пустинята Сахара е прекосена |
1368 |
В Мароко умира Абу Абдалах Мухамед ибн Батута. Целият си живот прекарва в пътешествия, които описва подробно и увлекателно. Обявен е за „най-великия пътешественик на епохата” – пропътувал над 120 хиляди километра |
XIV век |
Италианският монах Йордан посещава Индия и Персия |
28 септември 1419 |
Португалският принц Енрике Мореплавателя открива остров Мадейра |
1427 |
Азорските острови: Архипелагът бил известен още на древните географи Страбон и Птоломей като Западни или Щастливи острови. Португалецът Диегу де Севиля ги открива през 1427 г., а всичките 9 острова били преоткрити в периода 1432-1447 г. Португалците ги нарекли Иляш дош Азориш („Ястребови острови”), понеже на тях не живеели никакви хора и четириноги животни, а били обитавани единствено от птици. „Ястребите”, всъщност на островите имало мишелови, били толкова питомни, че ги хващали с ръка |
1434 |
Португалският мореплавател Жил Еянеш преодолява всяващия дотогава страх у европейците африкански нос Бохадор |
1435 |
Португалците погрешно вземат един залив в Западна Сахара за устието на река, която нарекли Рио де Оро („Златната река”), понеже местни жители с покрити лица – туареги, им подарили златен пясък |
17 януари 1443 |
Китайският мореплавател Чжън Хъ стига крайната цел на своето седмо, последно пътешествие – пристанище Ормуз на брега на Персийския залив |
1444 |
Португалецът Нино Тристрам открива река Сенегал |
1445 |
След дълго плаване покрай пустинния африкански бряг португалският мореплавател Динис Диас видял малък нос, на който растяли гъсти зелени храсти, над които се издигал букет от стройни палми. Зарадван, той го нарекъл „Зелени нос”, за да покаже на следващите мореплаватели, че на юг от Сахара има живот и че големия авторитет Аристотел греши като твърди, че там се намира ада на земята Зелени нос (днес Алмади в Сенегал) е най-западната точка на Африка |
25 юли 1456 |
Луиджи да Мосто Кадамосто, италианец на служба при португалския принц Хенрих Мореплавателя, открива безлюдните острови Боавишта, Сантиагу и Маю от архипелага Зелени нос (Кабо Верде), разположен на 600 км северозападно от Африка |
1485 |
През 1476-1484 г. Христофор Колумб живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция |
18 януари 1486 |
Диогу Као завършва плаването си по западното крайбрежие на Африка – пръв достига брега на Намибия. Ръководената от него португалска експедиция усвоява участък, дълъг 2500 км, и проправя пътя на големите португалски колонизаторски експедиции, осъществени от Бартоломеу Диаш и Вашку да Гама |
1487 |
Португалският крал Жуау ІІ организира експедиция през Средиземно и Червено море |
3 февруари 1488 |
Португалският мореплавател Бартоломеу Диаш в търсене на морски път за Индия открива нос Добра Надежда Според историята, заради силните бури, с които експедицията се сблъсква около носа и които я принуждават да вземе курс доста по на юг и да го заобиколи, Диаш нарича носа Кабо дас торментас/Кабо торментозу (Нос на бурите). Впоследствие португалският крал Жуау II променя името му на настоящото Кабо де Бона Есперанса (нос Добра надежда), тъй като това откритие давало надежда, че морският път до Индия най-после ще бъде открит |
16 май 1488 |
Португалският мореплавател Бартоломеу Диаш достига нос, който нарекъл Св. Брендан (днес Иглен нос) – най-южната точка на африканския континент Името идва от португалското му название Agulhas (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби |
17 април 1492 |
Христофор Колумб получава пълномощията на испанската корона да търси западния път към Индия Кралската двойка на Испания (тогавашна Кастилия и Арагон) Фернандо II и Исабела I се съгласява да финансират първото пътуване до Америка, т.е. Индия, както тогава се е смятало, на испанския мореплавател от италиански произход Христофор Колумб. На Колумб са дадени три платноходни кораба, титлата адмирал на океана и вицекрал на страните, които ще спечели. Също така, му е обещана една десета от стоката, която ще доведе и владетелство на осмина от страните, които би открил |
3 август 1492 |
Започва първата експедицията на испанския мореплавател Христофор Колумб за откриването на западен път към Индия. Христофор Колумб потегля от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания с екипаж от 90 души на борда на три кораба – „Санта Мария”, „Пинта” и „Ниня”, към Канарските острови, където се подготвя за презокеанското плаване. На 6 септември 1492 г. корабите отплават, за да търсят западен път към Индия, пресичат Атлантическия океан и на 12 октомври 1492 г. достигат суша. Това става официалната дата на откриването на Америка. На следващия ден екипажът слиза на брега на остров, наречен от Колумб Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, от 28 октомври до 5 декември 1492 г. – участък от североизточното крайбрежие на остров Куба, а на 6 декември 1492 г. достига о. Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. корабът „Санта Мария” засяда на риф и е изоставен. На 16 януари 1493 г. корабите „Ниня” и „Пинта” отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера, Испания, на 15 март 1493 г. |
16 септември 1492 |
След дълго плаване в неизвестността експедицията на мореплавателя Христофор Колумб открива сред безбрежния океан купчинки треви. Те били предвестник на близка земя, но такава още не се виждала. Въпреки това тези треви вдъхнали на Колумб увереност да продължи плаването си на запад. Всъщност флотилията пресичала Саргасово море (от порт. дума „саргасо” – грозде, заради многото водорасли в него) |
11 октомври 1492 |
Експедицията на Христофор Колумб достига до Бахамите. Първия остров на който акостират корабите е Сан Салвадор. От 14 до 24 октомври моряците посещават редица острови от Бахамския архипелаг |
28 октомври 1492 |
Експедицията на Христофор Колумб открива остров Куба. Когато достига бреговете на Куба, Колумб решава, че това са бреговете на Китай. Предполагайки, че на изток трябва да се намира богатият остров Япония, обръща корабите си на югоизток |
11 юни 1496 |
Завършва второто плаване на Христофор Колумб до Америка |
8 юли 1497 |
Експедицията на португалския мореплавател Вашку да Гама отплава от пристанището на Лисабон, за да намери морски път за Индия покрай южните брегове на Африка. В експедицията са включени три кораба – „Сан Габриел”, „Сан Рафаел” и „Бериу”. По своя път на север експедицията спира в устието на реките Лимпопо и Замбези, в пристанищата Мозамбик, Момбаса и Малинди. На 20 май 1498 г. стига до индийското пристанище Каликут (днес Колката). Там корабите са натоварени с подправки и скъпоценни камъни и не след дълго поемат обратния път. През 1499 г. експедицията се връща в Лисабон |
25 юли 1497 |
Английският мореплавател Джон Кабът достига остров Нюфаундленд, Канада |
22 януари 1498 |
Островите Сейнт Винсент и Гренадини са открити от Колумб, който хвърлил котва край големия остров точно в деня на свети Винсент |
25 януари 1498 |
Експедицията на Вашку да Гама, като плавала на север край източния бряг на Африка, достига лиман, в който се вливали няколко реки. Това бил северният ръкав на делтата на река Замбези. Да Гама бил добре посрещнат от местното население и получил обширни сведения за крайната цел на своето плаване – Индия. В знак на благодарност мореплавателят нарекъл лимана Реката на добрите предназменования и поставил падрао |
7 април 1498 |
Експедицията на Вашку да Гама стига до Кения |
1 август 1498 |
Христофор Колумб достига континентална Южна Америка при Венецуела |
10 август 1498 |
За откриването на Канада английският крал дава на изследователя Джон Кабът награда от 10 фунта |
4 април 1500 |
Португалският мореплавател Педру Кабрал открива Бразилия, като в началото я счита само за остров |
10 август 1500 |
Порт. мореплавател Диогу Диаш открива случайно остров Мадагаскар и го нарича Сао Лоренсо в деня на свети Лаврентий |
25 ноември 1500 |
Христофор Колумб е обвинен в злоупотреби в Санто Доминго, арестуван, окован в пранги и изпратен в Испания |
6 януари 1502 |
Експедицията на Америго Веспучи открива на източното крайбрежие на Южна Америка залива Ангра душ Рейш. Това се случило на 6 януари, когато в Португалия се отбелязва Ден на краля, затова мястото получило название Angra dos Reis, което означава „Кралски залив” |
11 май 1502 |
Христофор Колумб потегля от Кадис за своето четвърто и последно плаване до Новия свят. Този път успява да оборудва само четири кораба със 150 души екипаж и на 11 май 1502 г. флотилията отплава на запад. По времето на пътешествието Колумб посещава Санто Доминго, Каймановите острови, Ямайка, Куба и Хондурас. След това плава на юг край бреговете на Никарагуа и Коста Рика, търсейки пряк път за Индия. Връща се в Испания тежко болен на 7 ноември 1504 г. |
15 юни 1502 |
Хр. Колумб открива остров Мартиника |
30 юли 1502 |
Христофор Колумб за пръв път среща представители на маите в Хондураския залив |
25 септември 1502 |
Колумб открива североизточното крайбрежие на Коста Рика и го нарича Нуево Картаго (Нови Картаген) |
10 май 1503 |
Експедицията на Колумб открива Каймановите острови, а след това в упорита борба с насрещните ветрове и течения, с едва държащите се на вода два кораба, достига до Ямайка на 25 юни |
1511 |
Португалците Антониу д’Абреу и Франсишку Серану са първите европейци, зърнали очертанията на Нова Гвинея – остров Ару до западното крайбрежие на Нова Гвинея |
1512 |
Испанският мореплавател Хуан Понсе де Леон открива безлюдните острови Търкс и Кайкос от архипелага Бахамски острови |
25 септември 1513 |
Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа пресича Панамския провлак и става първият европеец, достигнал Тихия океан |
1515 |
Испанският мореплавател Хуан Диас де Солис посещава бреговете на река Ла Плата и дава първите сведения за Лаплатската низина. Когато неговите кораби стигнали 35º ю. ш., те навлезли в обширен басейн с прясна вода. Това било устието на Парана, което известно време след това носело името на откривателя си – Рио де Солис. Но Де Солис не можел и да мисли, че тази безкрайна водна шир е река. Той не виждал брегове и нарекъл лаплатското устие Пресноводно море. Няколко дни по-късно Де Солис предположил, че Ла Плата е пролив, по който може да се отиде в Япония, тъй като дотогава все още се мислело, че Колумб е открил източните брегове на Индия. Какво било обаче неговото разочарование, когато изминал 200 км и стигнал река Парана. Тук нямало нов път за Азия, а навсякъде се простирала безбрежна степ и пясъчни брегове. Де Солис бродил доста време из степта. Един ден индианците устроили засада на една група испанци, в която бил и Де Солис. В боя Де Солис и девет от неговите хора били убити, изпечени на огън и след това пред очите на изплашените и смаяни испанци били изядени. Останалата част от експедицията се върнала в Испания. Там моряците разказали за голямата река, за пустата земя, за човекоядците |
22 март 1518 |
Испанският крал Карлос I одобрява плана на Фернандо Магелан за околосветско пътешествие и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и астрономът Руи Фалейру като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо |
19 юни 1518 |
Експедицията на испанския мореплавател Хуан Грихалва, която имала за задача да изследва бреговете на п-в Юкатан, слиза на брега и извършва традиционното му присъединяване към владенията на Испания. Местните племенни главатари, които били поканени на угощение, подарили на Грихалва много злато и бисери |
13 декември 1519 |
Експедицията на Магелан спира близо до днешния Рио де Жанейро, където заварва приятелски настроени туземци и приятно време. Флотът се запасява с продукти |
1519 |
Испанският мореплавател Алварес де Пинеда проучва северното и северозападното крайбрежие на Мексиканския залив Река Мисисипи, Майката на Водите, е била открита от Алварес де Пинеда, а първият ѝ изследовател е капитан Ернандо де Сото (1541 г.), който преди това участвал в завладяването на Перу и развличал краля на инките Атауалпа по време на затворничеството му, като го учел да играе шах. Когато капитанът умрял, водите на Мисисипи приели тялото му |
6 март 1521 |
Експедицията на Фернандо Магелан достигнала два обитаеми острова – Гуам и Рота, които първоначално били наречени Латински платна. На единия от тях – Гуам, моряците намерили вода. Той бил населен с туземци (чаморо), които вземали от корабите всичко, каквото им харесвало. Поради това островите били наречени и Ладронес („крадците”), но по-късно, в чест на кралица Мария-Анна – съпругата на Филип IV, били наречени Мариански острови |
7 април 1521 |
Фернандо Магелан приближава остров (Себу) на непознат архипелаг, който нарича Свети Лазар – по случай деня на откриването му. По-късно, в чест на крал Филип II, островите били наречени Филипински |
27 април 1521 |
Португалският мореплавател Фернандо Магелан е убит от туземци на филипинския остров Мактан. Първото околосветско пътешествие е довършено от Хуан Себастиан де Елкано, поел командването и продължил на запад с един кораб |
1521 |
Хуан Понсе де Леон организира трета експедиция до Флорида с цел да завладее тази цветуща земя, но отрядът му бил разгромен от местните индианци, а при една от схватките той бил ранен с отровна стрела и след завръщането си на остров Пуерто Рико починал |
1525 |
Португалците са първите европейци посетили островите Микронезия в Тихия океан |
8 февруари 1526 |
Силна буря близо до Магелановия проток разпръсква корабите от експедицията на испанския мореплавател Гарсия Лойаса. Малкият кораб под командването на Франсиско Осес достига 55º ю.ш. След завръщането си в Испания Осес твърдял, че е видял края на Огнена земя. На това съобщение тогава никой не обръща внимание. Осес обаче с право трябва да се счита за първия европеец, който достига най-южната част на Южна Америка |
1526 |
Португалецът Жоржи ди Менезиш се отправя към Молукските острови, където бил назначен на служба. Той попаднал случайно много по на изток и станал първият европеец, стъпил и живял на новогвинейския бряг |
22 април 1529 |
Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор за подялба на откритите и неоткритите още територии в Източното полукълбо |
1533 |
Исп. конкистадор Себастиан Белалкасар през 1524 г. прониква във вътрешността на Никарагуа, а от 1532 г. участва в похода на Франсиско Писаро за завоюването на Перу. На следващата година навлиза в земите на север (сегашния Еквадор), а през 1536-1539 г. изследва и поречието на р. Магдалена |
20 април 1534 |
Френският изследовател и мореплавател Жак Картие започва пътешествието си, по време на което открива Канада и п-в Лабрадор |
7 август 1534 |
След като преминал протока Стрейт ъф Бела Айл (между о-в Нюфаундленд и п-в Лабрадор), френският мореплавател Жак Картие влязъл в обширен залив, който нарекъл Сен Лоран (Св. Лаврентий) |
10 март 1535 |
Докато плава от Панама за Перу, испанският епископ и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос в Тихия океан (наречен така по-късно) |
2 октомври 1535 |
Френският мореплавател Жак Картие, плавайки срещу течението на р. Сейнт Лорънс, достига до селището Ошлага – на мястото, където се сливат реките Отауа и Сейнт Лорънс. Впечaтлен от причудливия вид на намиращата се в непосредствена близост планина, Картие решава да я нарече „Мон Роаял” (Кралска планина). До нея по-късно е основан гр. Монреал, намиращ се на територията на днешна Канада |
1536-39 |
Исп. конкистадор Гонсало Хименес де Кесада през периода 1536-1539 г. от колумбийския бряг плава по р. Магдалена на юг, като през 1538 г. основава гр. Санта Фе де Богота (сега столица на Колумбия). По-късно изследва поречието на Ориноко |
28 септември 1539 |
Експ. на исп. мореплавател Франсиско Улоа достига северния край на Калифорнийския залив и открива устието на р. Колорадо. После продължила плаването си край източния бряг на п-в Калифорния |
1540-41 |
Исп. морепл. Алонсо Камарго плава край бреговете на Южна Америка, преминава през Магелановия проток, изследва югозап. крайбрежие на Южна Америка на север до гр. Каляо |
8 май 1541 |
Испанският пътешественик Ернандо де Сото открива река Мисисипи Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял река Мисисипи. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух). През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия |
28 септември 1542 |
Експедицията на мореплавателя Хуан Кабрильо открива по западното крайбрежие на Северна Америка залива Сан Диего, където след 230 години възникнал едноименният град. В началото на октомври експедицията открила залива Санта Катълина, два малки острова, протока Санта Барбара и островите Чанъл. Тук Кабрильо слязъл на брега и обявил откритата земя за владение на Испания |
Септември 1544 |
Първият губернатор на Чили Педро де Валдивия изпраща генуезеца Хуан Батист Пестен да изследва южното крайбрежие на страната. Тогава били открити протока Чакао и остров Чилое от Чилийския архипелаг |
1547-48 |
През 1547-1548 г. испанският конкистадор Доменико Маринес де Ирала от поречието на река Парана през горното течение на река Парагуай пресича областта Гран Чако и се изкачва до Боливийските Анди |
10 май 1553 |
От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия |
11 юли 1576 |
Английската експедиция на Мартин Фробишър открива Гренландия |
13 декември 1577 |
Известният мореплавател Франсис Дрейк тръгва на околосветско пътешествие от английското пристанище Плимут |
4 април 1581 |
След околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен за рицар |
1586-88 |
Английският пират и мореплавател Томас Кавендиш осъществява околосветско плаване |
10 септември 1588 |
В Англия се завръща морската експедиция на Томас Кавендиш – третата, обиколила света |
18 октомври 1595 |
На път за Соломоновите острови умира испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра. Той е роден през 1542 г. в Конгосто, провинция Леон. Ръководител е на две експедиции (1567 и 1595 г.) на запад от Перу за откриване на нови земи и нови морски пътища. По време на първото си плаване открива всички по-големи острови на Соломоновия архипелаг, както и атола Уейк и атоли от групата на Маршаловите острови. При второто си плаване открива Маркизките острови и островите Санта Крус. След смъртта на Менданя командването на експедицията е поето от неговата съпруга Исабела Барето и нейния брат Лоренсо, което довежда до остро недоволство сред екипажа и експедицията претърпява неуспех |
1595 |
Първа холандска морска експедиция до Азия |
20 юни 1597 |
Умира холандският мореплавател и полярен изследовател Вилям Баренц. Той извършил три експедиции към Северния ледовит океан (1594-1597 г.) и три пъти зимувал по западното крайбрежие на остров Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия. Баренц е роден в Амстердам около 1550 г. Той предприел няколко експедиции за търсене на Североизточния морски път. През 1594 г. достигнал западното и източното крайбрежие на островите Нова земя. През 1595 г. отново се отправил да търси Северния морски път, но тъй като протока Югорский шар бил покрит с ледове, се върнал обратно. Той успял да уговори холандски търговци да финансират трето плаване. Макар двата кораба да били командвани от Якоб Хемскерк и Ян Корнелисзон Рейп, истинският ръководител бил Баренц – главен щурман на кораба на Хемскерк. По време на плаването той повторно открил Мечия остров и архипелага Шпицберген. Експедицията стигнала до 80º11' с. ш., след което се върнала на юг. От Мечи остров Рейп заминал за Нидерландия, а Баренц и Хемскерк – за северния край на Нова земя. В залива Леденая гаван – североизточния край на Северния остров, корабът бил скован от лед и те били принудени да осъществят едно от първите арктически презимувания. Въпреки влошеното здравословно състояние на Баренц той пръв провел годишен цикъл от метеорологически наблюдения и измерил дълбочините по курса на кораба в морето, което по-късно било наречено Баренцово. При опастността от второ презимуване Баренц и неговите спътници напуснали кораба и се отправили към Сибир. По пътя Баренц починал. Останалите се добрали до Колския п-в, където били спасени от местните жители. Съставеният от Баренц отчет за плаването, който той оставил в залива Леденая Гаван, бил намерен едва след 274 години от норвежкия капитан Елинг Карлсен. По-нататъшния отчет направил Герит де Фер. На Баренц и неговите спътници науката дължи първата карта на западното и северното крайбрежие на островите Нова земя и първите научни сведения за Карско море |
17 септември 1598 |
Холандски моряци откриват остров Мавриций в Индийския океан |
XVI век |
Испанският мореплавател Родригес Бастидас в нач. на XVI век заедно с Хуан де ла Коса открива северозап. крайбрежие на Южна Америка (сега Карибското крайбрежие на Колумбия) Исп. морепл. Доминго Кастильо в средата на XVI в. установява, че Долна Калифорния е полуостров, а не остров |
1601 |
Португалският мореплавател Годиню ди Ередия стига до Австралия |
11 юни 1606 |
По време на търсене на Южния континент два от корабите на испанската експедиция на Педро Ернандес де Кирос се загубили близо до Австралия. Кирос се оказал сам, а бил тежко болен и се наложило от леглото да командва единия кораб в продължение на 15 дни. Като не успял да намери корабите на Луис Ваес де Торес и Диего Прадо, той бил принуден да вземе курс към Южна Америка. Изследването продължили капитаните на изгубилите се кораби. Като плавали край откритата земя Еспириту Санто („Свети дух”), те я обиколили от юг и се убедили, че е остров. На 3 октомври испанските мореплаватели преминали с корабите си през проток между остров Нова Гвинея и Австралия без да видят континент. Двамата капитани достигнали и Нова Гвинея, заобиколили я и доказали, че е остров, а не част от континент, както мислели посетилите я по-рано португалци. После, като минали край южната част на острова, Торес и Прадо се насочили към Филипинските острови. На юг видели няколко острова, но не им обърнали внимание, а това било част от брега на Австралия. Испанците държали в тайна резултатите от своите експедиции. Едва около 1765 г. едно копие от отчета на Торес попаднало в английския хидрограф Александър Дарлампъл, който предложил протока мужду остров Нова Гвинея и Нова Холандия (дн. Австралия), по който пръв преминал Торес, да се нарече Торесов проток |
23 юни 1611 |
Английският мореплавател Хенри Хъдсън, известен с опитите си да намери път от Европа до Азия през Северния ледовит океан, е изоставен на произвола на съдбата в Хъдсъновия залив от метежници, вдигнали бунт на кораба „Дискъвъри”, след което изчезва завинаги |
1612 |
Англ. аркт. изследовател Томас Батън прониква в Хъдсъновия залив, открива остров Саутхамптън (1612) и устието на река Нелсън |
30 май 1615 |
Експедицията на английския полярен мореплавател Робърт Байлът достигнала остров Резолюшън при източния вход на протока Хъдсън. При северния бряг на протока тя открила островите Савидж, а в западния му край – островите Нотингам, Солзбъри и Мил. Щурманът Уилям Бафин картирал южния бряг на остров Бафин (Бафинова земя). Той участвал като щурман в експедициите на Р. Байлът, Джон Дейвис и Хенри Хъдсън в търсенето на Северозападния морски път. През 1615 г. изследвал залива Хъдсън, а през 1616 г. – морето на запад от Гренландия, наречено на негово име (Бафиново море). Открил п-в Хейс (Гренландия) и големи участъци от островите Елсмиър и Девън (Канадски аркт. архипелаг). Тези експедиции дали много ценни географски сведения, но след тях търсенето на Северозападния морски път било прекъснато почти за две столетия |
28 юли 1615 |
Френският изследовател на Северна Америка Самюел Шамплен открива езерото Хюрън. Така той става първият европеец, видял Големите езера |
24 януари 1616 |
Холандската експедиция на Вилем Корнелисзон Схаутен открива висока земя на юг от Магелановия проток и друга – на запад. Между двете земи имало проток, в който според твърдения на участници в експедицията „гъмжало от китове”. Протокът бил наречен Лемер на името на помощника на Схаутен Якоб Лемер. Няколко дни по-късно холандците видели на юг от о-в Огнена земя нос, който нарекли Хорн в чест на холандския град Хорн и на единия от корабите си, носещ същото име |
23 януари 1622 |
В Ормуз (дн. Бандер Абаз, Иран) умира английският полярен изследовател Уилям Бафин. Като щурман в експедициите на Робърт Байлът, Джон Дейвис и Хенри Хъдсън, участва в търсенето на Северозападния морски път. През 1615 г. изследва залива Хъдсън, а през 1616 г. – морето на запад от Гренландия, наречено по-късно на негово име. Открива полуостров Хейс в Гренландия, както и големи участъци от островите Елсмиър и Севън в Канадския арктически архипелаг. Открива и протока между остров Елсмиър и Гренландия, който също получил неговото име. Интересен щрих е, че според мнозина изследователи Бафин определил дължината на този проток по отражението на лунната светлина, което било първия по рода си експеримент. Откритията му били посрещнати в Англия със скептицизъм и квалифицирани като фантастика. Тази несправедливост продължила до 1818 г., когато Джон Рос преоткрил Бафиновия залив. В последните години от живота си Бафин е на служба в Остиндийската компания. Загива при обсадата на Ормуз. На негово име са наречени остров Бафин – най-големият от Канадския архипелаг, и Бафиново море в Северния ледовит океан |
1623 |
Нидер. морепл. Ян Карстенс изследва южния бряг на остров Нова Гвинея. Открива и залива Карпентария, и п-в Арнемланд в Австралия |
26 януари 1627 |
Холандският мореплавател Франс Тейсен започнал проучването на южното крайбрежие на Нова Холандия (дн. Австралия). Той плавал с кораб около 2000 км. Този бряг бил наречен Земя Нейтс, на името на висшия чиновник от Остиндийската компания и участник в експедицията Питер Нейтс |
16 юли 1643 |
Холандският мореплавател Маартен де Фриз открива остров Сахалин |
1669 |
Френският пътешественик Робер Кавалие дьо Ла Сал открива р. Охайо. Французите нарекли реката Ла Бел, което означава „Красавица” |
1673 |
Френският пътешественик Луи Жолие през XVII век изследва Северна Америка. След 1673 г. прониква в горното и средното поречие на Мисисипи |
7 декември 1678 |
Католическият мисионер Луи Хенепин открива Ниагарския водопад |
1690-91 |
Хенри Келси, английски пътешественик из средните части на Канада, пръв описва канадските прерии |
28 юли 1697 |
Експедиция на казака Владимир Атласов открива полуостров Камчатка |
2 март 1699 |
Френският изследовател д’Ибервил открива устието на река Мисисипи |
1718 |
Жан Батист Биенвил, френски губернатор на френската колония Луизиана, изследва долното течение на Мисисипи и Ред Ривър. През 1718 г. основава град Нови Орлеан |
Юни 1722 |
Холандският мореплавател Якоб Рогевен открива архипелага Самоа в Тихия океан |
1723 |
Пратениците на Петър I – офицерът Унковски и геодезистът Путилов, се завръщат от Средна Азия. Те посещават и нанасят на карта езерата Балхаш и Исък-кул, както и прохода Джунгарска врата |
1728 |
Датският мореплавател Витус Беринг, служител при двора на Петър Велики, открива пролива, наречен на неговото име, като доказва по този начин, че Северна Америка не е свързана с Азия |
28 септември 1732 |
След като посетила азиатския и американския бряг на Беринговия проток, експедицията на геодезиста Михаил Спиридонович Гвоздев се завръща на п-в Камчатка. Експедицията събрала богат фактически материал и нанесла на карта Беринговия проток. Рапортът на Гвоздев бил първият официален документ за достигането на руснаците до брега на Северна Америка |
1767 |
Английската експедиция на кап. Филип Картърет открива о-в Питкерн в Тихия океан и го нарича на името на моряка, който го е забелязал пръв. Островът е заселван от полинезийци в средните векове |
1768 |
За класическата навигация по онова време, при която още не се използва електричеството, голям проблем бил определянето на географската дължина. С начините, използвани в миналото, допусканите грешки били много големи – от 10 до 45º. С това се обяснява „изчезването” не на малки острови, а на цели архипелази. Така например през 1568 г. Соломоновите острови били открити за пръв път от експедицията на Менданя. След това „изчезват” и цели две столетия не могат да бъдат намерени, докато френската експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил ги „открива” отново през 1768 г. |
16 март 1769 |
Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало |
10 октомври 1769 |
Придвижвайки се по западния бряг на п-в Калифорния (Мексико), войниците от сухопътния отряд на експедицията на испанския конкистадор Гаспар де Портола видели огромно непознато дърво и поради червеното му стебло го нарекли „Поло Колорадо” (червен ствол). Това била секвоята – „голямо дърво” на езика на индианците чероки |
21 октомври 1769 |
Сухопътният отряд на испанския конкистадор Гаспар де Портола, който се движел от залива Сан Диего – Нова Испания, на север, открива великолепен залив, наречен по-късно Сан Франсиско (САЩ). Това е най-удобният залив по цялото тихоокеанско крайбрежие на Северна и Южна Америка |
20 април 1770 |
Капитан Джеймс Кук съобщава на Британското кралско научно дружество в Лондон, че е открил Нова Зеландия |
28 април 1770 |
Кап. Джеймс Кук на борда на кораба „Индевър” акостира в Австралия |
6 май 1770 |
Джеймс Кук открива залива на Сидней и го наименува Порт Джаксън. Английският мореплавател обявява континента за владение на Великобритания |
11 юни 1770 |
Джеймс Кук открива Големия бариерен риф край Австралия |
14 ноември 1770 |
Шотландският пътешественик Джеймс Брюс открива извора на река Нил (изследователят разкрива, че Сини Нил извира от езерото Тана в Северозападна Етиопия) |
1772 |
Френският мореплавател Ив Жозеф дьо Кергелен-Тремарек открил при двете си плавания в южната част на Индийския океан архипелаг, по-късно наречен на негово име (1772) |
12 януари 1773 |
Английският мореплавател Джеймс Кук пръв в света пресича Южния полярен кръг |
8 октомври 1778 |
На кораба „Резолюшън” с кап. Джеймс Кук се явил възрастен алеут и връчил на капитана писмо, написано на руски език. На въпроса, кой го изпраща, алеутът отговорил „Русите”. Тогава Кук пратил на брега на о-в Уналаска капрал Лейард, за да ги намери. След два дни той се върнал с трима мъже – Яков Иванов Сапожников – капитан на руски кораб, стоящ на котва от другата страна на острова, офицера Герасим Григориевич Измайлов и матроса Петров. Това били първите европейци, които Кук видял след 2-годишно странстване по моретата и океаните. Той показал на русите своята карта на островите, а Измайлов му показал неговата, много по-точна и подробна. На въпроса на Кук как е направил тази карта Измайлов му отговорил, но Кук разбрал само една дума „Беринг”. Той не разпитвал нищо повече, поправил своята карта по руската, а между Азия и Америка написал „Берингов проток”. Това име е запазено и до днес |
26 ноември 1778 |
Джеймс Кук открива остров Мауи, втория по големина от Хавайските острови |
14 февруари 1779 |
Английският мореплавател Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хавай |
3 август 1784 |
След като прекарала една тежка зима на остров Беринг в Берингово море, експедицията на Григорий Иванович Шелихов с два кораба влязла в залив на южния бряг на о-в Кодиак, който бил наречен Трьох светителей (името на един от корабите). В залива било основано първото постоянно селище, което положило началото на руската колонизация на Северна Америка |
1785 |
На герба, даден на вдовицата на Джеймс Кук през 1785 г., има два девиза: Circa orbem – „Около света”, и Nil intentatum reliquit – „Не се спря пред нито едно начинание” |
1788 |
Островите Кирибати в Тихия океан са повторно открити от англ. мореплавател Томас Джилбърт (Кирибати е микронезийско произношение на английското име Джилбърт) |
29 юни 1789 |
Шотландският изследовател на Северна Америка Александър Маккензи открива мощна река, която изтичала от Голямото робско езеро на запад. По-късно тя била наречена Маккензи |
12 септември 1789 |
Александър Маккензи се завърнал във форт Чипиуан край езерото Атабаска. Пътят му през Голямото робско езеро и река Робска (дн. Маккензи) до Северния ледовит океан бил дълъг 3200 км и бил изминат за 102 дни |
1789 |
Членове на екипажа на британския кораб „Баунти” вдигат бунт и се заселват на остров Питкерн в южните части на Тихия океан. Първите свободни европейски заселници в южните части на Тихия океан били не новозеландците, а бунтовниците на британския кораб „Баунти”. През 1789 г., след пътуване до Таити, те свалили своя избухлив капитан Уилям Блай. Като оставили Блай и верните му хора в открита лодка, деветимата метежници отплавали с „Баунти” на юг към малкия остров Питкерн и се заселили на него, като изгорили кораба, за да не бъдат открити. Блай се спасил, след като преплавал около 5700 км. До 1808 г. осем от деветимата вече не били между живите – заради болести или насилие. От тях местните полинезийки родили много деца, чиито потомци и днес живеят на остров Питкерн |
11 май 1792 |
Първият американски околосветски мореплавател Робърт Грей, като плавал край западните брегове на Северна Америка, открил (след испанеца Б. Ести) устието на голяма река. Нарекъл я на името на своя кораб Колумбия. Той се придвижил срещу течението ѝ около 30 км, върнал се при устието ѝ и тържествено я обявил за владение на САЩ. Това била първата заявка на САЩ за територията на Западна Сев. Америка, която в първата половина на XIX в. започнали да наричат Орегон |
7 октомври 1798 |
Англ. военен лекар и изследовател Джордж Бас и мореплавателят Матю Флиндърс се отправят с кораба „Норфък” към югоизт. крайбрежие на Нова Холандия (Австралия), за да изяснят има ли проток между нея и Земя Ван Диймен (Тасмания). Като преминали през протока от изток на запад, те обиколили цялата Вандийменова земя, убедили се, че е остров и я нарекли Тасмания, а протокът по-късно бил наречен Бас стрейт (Басов проток) |
8 ноември 1798 |
Британският капитан Джон Фърн, ловец на китове, открива остров Науру в южната част на Тихия океан. Той го кръстил „Приятният остров” |
7 август 1803 |
Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн (и Юрий Лисянски) |
Ноември 1805 |
24-годишният шотландски лекар Мънго Парк живял от дете с идеята да отиде в Томбукту (Мали). През своето африканско пътуване (1795-1797) той успял да стигне до бреговете на тайнствената река Нигер, на две седмици път от мечтания Златен град. Изтощението от малария обаче не му позволило да продължи своя път и се върнал. През 1804 г. той предприел втори опит да проучи река Нигер и да стигне до Томбукту със 7 свои спътници, охранявани от 35 войници. За няколко месеца от целия екип оцелели едва 6 човека. Наред с многото перипетии по пътя групата срещала недружелюбен прием от страна на местните хора. През ноември 1805 г. Парк изпратил за Европа своето последно писмо, след което той и спътниците му изчезнали безследно |
15 януари 1812 |
В Иркутск се завръща изследователят на Севера Яков Санников. С това завършило първото проучване на Новосибирските острови. Благодарение най-вече на него и на данните на изследователи като Геденщтром, Кожевин и Пшеницин на географската карта се появяват всички по-известни острови от архипелага. Лично откритие на Санников са островите Столбовой и Фадеевски. Санников предположил и съществуването на голяма земя на север от Новосибирските острови, която съвременниците му нарекли Земя Санников. Такава земя обаче не е била открита, но някои изследователи изказват предположението, че тя е съществувала, но е била погълната от морето |
3 януари 1820 |
Руската антарктическа експедиция под ръководството на Фадей Фадеевич Белингсхаузен достига до най-близкия до полюса къс земя, открит още от Джеймс Кук – две малки скалисти островчета. От уважение към великия английски мореплавател Белингсхаузен запазил името, което Кук им е дал – Южни Сандвичеви острови. Англичаните върнали жеста 10 години по-късно. Тяхната експедиция с кораба „Дискавъри” открила третия остров от групата и му дала името Белингсхаузен |
10 януари 1821 |
Руската антарктическа експедиция на Фадей Белингсхаузен открива край Антарктида остров с височина 1280 м над морското равнище и му дава името на руския император Петър І |
12 януари 1823 |
Плавайки на югоизток от Патагония, корабите „Джейн” и „Бофор” под ръководството на англ. капитан Джеймс Уедъл се озовават сред острови, на които Уедъл дал названието Южни Оркнейски острови (по аналогия с шотландските Оркнейски о-ви) |
20 февруари 1823 |
Капитанът на английския кораб „Джейн” Джеймс Уедъл, като се отправил на юг от Фолклендските острови, достигнал до 74º15' ю. ш., т. е. с 340 км по на юг от Джеймс Кук. След това Уедъл посетил о-вите Южна Джорджия, Южни Шетландски о-ви, о-в Огнена земя и се върнал обратно във Великобритания. По-късно водното пространство между Антарктида и Южните Оркнейски острови било наречено Море Уедъл |
18 август 1825 |
Шотландският изследовател Александър Гордън Лейнг достига Тимбукту (в Мали), където е убит месец по-късно |
9 октомври 1825 |
Руска експедиция под командването на кап. Ото Коцебу открива необитавания атол Бикини в Тихия океан, част от Маршаловите острови. Коцебу кръщава атола Ешолц по името на руския учен Йохан Фридрих фон Ешолц |
1830 |
Англичаните Ричард и Джон Лендър откриват централните области на Сахара и Западен Судан |
1 юни 1831 |
Експедицията на британския морски офицер Джеймс Рос достига Северния магнитен полюс |
1838-42 |
Експедиция от шест кораба под ръководството на американския морски офицер Чарлз Уилкс изследва Антарктида |
20 януари 1840 |
Експедицията на французина Жул Сезар Дюмон Дюрвил открива висок заледен бряг зад южната полярна окръжност и го нарича Земя Адели – на името на съпругата на мореплавателя |
5 януари 1841 |
Експ. на Джеймс Кларк Рос, като плавала на юг по меридиан 175° в Тихия океан, стигнала до натрошени плаващи ледове, но не спряла, а продължила и открила нос Адер, островите Позешън и Коулмен (наречен на името на бъдещия тъст на Рос), по-късно остров Франклин, а също и море без ледове, което било наречено Море Рос |
1843-50 |
Англ. пътешественик Робърт Кембъл изследва северозап. части на Канада и изт. част на Аляска, особено поречието на Юкон |
11 май 1848 |
Германците Йоханес Ребман и Йохан Лудвиг Крапф достигат подножието на планината Килиманджаро (5895 м) |
3 декември 1848 |
Немският мисионер Йохан Крапф открива масива Кения (5199 м) |
1852 |
Англ. адмирал Едуард Ингълфийлд, изпратен с кораба „Изабела” в Арктика да търси изчезналата експедиция на Джон Франклин, открива Земя Елсмир, картира западното крайбрежие на остров Гренландия и някои проливи |
1 март 1859 |
Експ. на англ. полярен изследовател Франсис Макклинток достига Северния магнитен полюс |
16 септември 1859 |
Шотл. изследовател на Центр. Африка Дейвид Ливингстън открива езерото Няса („велика”) – сега на границата между Малави, Танзания и Мозамбик. То било вече известно на някои португалски пътешественици, но с времето било забравено. От него води началото си голямата река Шире. Няса е деветото по големина в света. Наричат го още „Календарното езеро”, защото е дълго 365 мили и широко 52 мили |
15 септември 1864 |
При ловен инцидент е прострелян и умира Джон Спийк, английски изследовател на Африка, първият бял човек, достигнал езерото Виктория |
1869-70 |
Норвежкият индустриалец Едуард Йоханесен изследва Карско море в периода от 1869 до 1870 г. |
21 март 1871 |
Амер. журналист Хенри Мортън Стенли започва своето странстване, в опит да открие изследователя Дейвид Ливингстън |
30 август 1873 |
През 1871 г. австрийският офицер и арктически мореплавател Юлиус Ритер фон Пайер заедно с Карл Вайпрехт, австрийски полярен изследовател, потеглили от гр. Тромсьо към Северния ледовит океан. Те минали архипелага Шпицберген и островите Нова земя, където намерили път, свободен от ледове. След завръщането си организирали експедиция, която имала за задача да премине през Североизточния морски път (от Баренцово море до Беринговия проток – дн. Северен морски път). През юли 1872 г. експедицията напуснала пристанище Бремерхафен с кораба „Тегетхоф”, но още в края на август 1872 г. била спряна от ледовете около островите Нова земя. След 372 дни принудителен дрейф в североизточно направление, на 30 август 1873 г. полярниците достигнали неизвестна земя, която нарекли Франц-Йосифова земя (на името на австро-унгарския император), без да знаят още, че тази земя е архипелаг, което се установило по-късно. Пайер организирал 3 похода с шейни, теглени от кучета, които да я изследват. Тъй като „Тегетхоф” бил заседнал в плитчина, през май 1874 г. експедицията била принудена да го напусне и придвижвайки се на шейни и лодки, след много премеждия достигнала островите Нова земя (август 1874 г.), откъдето с руски рибарски кораб се завърнала в Европа |
11 юни 1874 |
Сър Джон Франклин, английски морски офицер и полярен изследовател, загива в Канада в търсене на Северния проток между Атлантическия и Тихия океан |
25 август 1875 |
Англ. капитан Матю Уеб става първият човек, преплувал Ламанша, но през 1883 г. се удавил в опита си да преплува бързеите на Ниагара |
1875-80 |
Френският изследовател и колонизатор на Екваториална Африка Пиер Саворнян де Браза изследва басейните на реките Огуе, Нянга и Куилу и доказва, че те не са свързани с басейна на р. Конго. В долното течение на Конго достигнал езеро, наречено по-късно Стенли Пул, и там основал в 1880 г. град Бразавил като укрепен пост на френската колониална армия |
18 юли 1879 |
Шведският полярен изследовател Адолф Норденшелд (Норденскьолд) става първият мореплавател, преминал от Атлантическия в Тихия океан по т. нар. Северен път (Североизточния проход) с кораба „Вега”. Достигайки Беринговия проток, Норденшелд в знак на справедливост към откривателя на най-източната точка на Евразия, преименува нос Североизточен на нос Дежньов |
7 февруари 1888 |
Умира Карл Людвиг Ирмингер – датски хидрограф и океанограф. На негово име е наречено морско течение (от бреговете на Исландия към Гренландия) |
6 март 1888 |
Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка |
22 август – 29 септември 1888 |
Норвежкият полярен изследовател Фритьоф Нансен заедно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски от изток на запад. Това е първият извършен траверс (прекосяване) на Гренландия със ски по протежение на 560 км. Нансен пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори” на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега” на Шведското дружество по антропология и география |
1892 |
Герм. изследовател Оскар Бауман открива кратера на вулкана Нгоро-нгоро („Голяма дупка” на езика на масаите) в Танзания |
1893-96 |
Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам” |
1894 |
Шведският географ Свен Хедин прекарва 40 години в картографиране на Централна Азия, като често пътува с камила. През 1894 г. в Памир той се изкачва на височина около 6000 м на гърба на як |
7 януари 1899 |
В катедралата на град Севиля при изключителна тържественост са препогребани костите на Христофор Колумб. Той умира през 1506 г. във Валядолид и отначало е погребан там, но през 1513 г. останките му са пренесени в Лас Куевас (Севиля), 1530 г. – в Сан Доминго, 1796 г. – в катедралата на Хавана. Най-после, след четири пренасяния (вкл. две презокеански плавания), костите на великия мореплавател намират своя вечен покой. Корабът с който са пренесени от Куба до Испания, носи любопитното за случая име „Giralda”, означаващо както ветропоказател, така и... непостоянен човек |
1899-1900 |
Итал. аркт. изследовател адм. Умберто Кани начело на група от четирима души прави опит да достигне Северния полюс, като тръгва от остров Рудолф. Достига 86º34' с.ш. и е принуден да се върне |
1900 |
Фритьоф Нансен участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан |
1903-1906 |
Норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен преминава първи през Северозападния проход с кораба „Йоа” от Гренландия до Аляска, достигайки до Тихия океан от Атлантическия |
7 октомври 1904 |
Умира Изабела Бърд Бишъп – първата жена, сътрудничка на Кралското геогр. дружество. Посещава Персия, Кюрдистан, Тибет, Корея, Китай и Япония, а на 70-годишна възраст (1901 г.) – изминава 1600 км през Мароко и Атласките планини |
16 януари 1909 |
Експедиция, водена от англ. полярен изследовател Ърнест Хенри Шакълтън, достига Южния магнитен полюс Британският пътешественик Ърнест Шакълтън е прочут изследовател и големият откривател на Антарктика. След първата му експедията на ледения континент през 1909 г. той е посрещнат като национален герой. Популярността му може да се сравни само със славата на знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба „Фрам” през Северния ледовит океан. Блестящите лекции, изнасяни от Шакълтън в много страни на Европа и Америка, както и популярната му книга „The heart of the Antarctic” (1909) („В сърцето на Антарктика”), преведена на много езици, вдигат рейтинга му до небесата. На негово име са кръстени бряг Шакълтън, леден залив, планина, два шелфови ледника, както и кратер на Луната |
8 февруари 1912 |
Полярната експедиция на Дъглас Моусън, която включва англичани, австралийци и новозеландци достига шелфовия ледник Шакълтън в Антарктида. При обиколката на ледника капитанът на кораба „Аврора” Джон Кинг Дейвис открива обширен залив, наречен от Моусън в негова чест Море Моусън |
7 март 1912 |
Руал Амундсен официално съобщава, че неговата експедиция е достигнала Южния полюс |
16 март 1912 |
Английският полярен изследовател Лоурънс Оутс, намиращ се с експедицията на Скот в Антарктида, напуска палатката на своя 32-и рожден ден с фразата „Излизам за малко, а може и за повече”. И никога не се завръща. Причината за постъпката му е, че поради болест пречи на хората си да вървят с необходимото темпо |
29 март 1912 |
Англ. полярен изследовател Робърт Фалкън Скот умира от студ и глад при завръщането си от Южния полюс, където пристига на 17 януари 1912 г., пет седмици след норвежеца Руал Амундсен |
1912-13 |
Швейц. минералог и физикогеограф Алфред дьо Кервен начело на швейцарска експедиция за пръв път прекосява о-в Гренландия от залива Диско на западния бряг до гр. Англасалик на източния |
10 февруари 1913 |
Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс |
1914-16 |
Планът на английския офицер Ърнест Шакълтън да прекоси Антарктида пеша с 27 спътници пропада, когато корабът им „Ендюрънс” е хванат в плен на ледовете. След като прекарват две зими сред жестокия студ, най-после са спасени, когато Шакълтън отплава с лодка до Южна Джорджия и довежда помощ |
1918 |
По инициатива на проф. Анастас Иширков е основано Българското географско дружество, на което той става председател и почетен председател до смъртта си |
20 юли 1924 |
По нареждане на съветското правителство корабът „Червен октомври” напуска пристанището на гр. Владивосток и се отправя на север към остров Врангел в Северния ледовит океан. Капитан на кораба бил опитният полярник и геодезист Борис Владимирович Давидов. Два дни преди това модерно оборудваната канадска шхуна „Херман” напуснала пристанището на гр. Ноум в Аляска и се отправила също към о-в Врангел. Позовавайки се на факта, че английски и канадски корабокрушенци от експедицията на Робърт Бартлет през 1914 г. прекарали известно време на острова, английското и канадското правителства предявили претенции за острова и сега бързали да стигнат преди русите, за да го завладеят. А истината е следната. Първи открили и заселили остров Врангел местните ловци чукчи през 17 и 18 век. Това се доказва от намереното жилище в северния край на лагуната Вайгач при нос Фома. Съществуването на остров на това място доказал по научен път руският капитан Гавраил Андреевич Саричев (1793 г.). През 1822 г. руският полярен изследовател Фердинанд Петрович Врангел теоретично доказал наличието на суша на север от нос Чукотски и я нанесъл доста точно на карта. Затова, когато през 1867 г. американският китобоец Томас Лонг минал край южните брегове на острова, го нарекъл остров Врангел |
1924 |
Парижанката Александра Дейвид-Нийл предприема пеша пътешествие из Тибет и става първата европейка, посетила забранения град Лхаса |
29 май 1925 |
Англ. изследовател полк. Пърси Фосет навлязъл в бразилската джунгла, областта Мато Гросо, в търсене на древния град Z и изчезнал. Преди няколко години археолози откриха изгубената цивилизация Кухикугу в района на експедицията на Фосет |
Май 1925 |
Водена от Руал Амундсен експедиция се отправя към Северния полюс с два самолета, но всичко завършва с неуспех и почти трагично – шестимата мъже прекарват над три седмици сред ледовете, без да постигнат целта си |
11 май 1926 |
Още една въздушна експедиция се отправя от Шпицберген към Северния полюс и Аляска – този път не със самолет, а с дирижабъла „Норге” („Норвегия”). Умберто Нобиле и неговият екипаж си поставят за цел прелитането над Северния ледовит океан между Шпицберген и Аляска. В експедицията на „Норге” участва и Руал Амундсен, и по-късно между него и Нобиле ще възникне спор за „водачеството”. През 1928 г. последният организира втора, самостоятелна експедиция и този път въздушният кораб вече се казва „Италия”. Тя обаче завършва с трагедия – дирижабълът катастрофира, няколко от членовете на екипажа загиват, а тръгналият на помощ на бедстващите италианци Амундсен изчезва безследно. Дирижабълът „Норге” има обем 18 500 куб. м и е дълъг 106 м, висок – 24 м, а широчината му е 19 м. 16 членове на експедицията. 1300 км от полюса |
14 май 1926 |
Дирижабълът „Норге” се приземява на леда край Телър, Аляска – ескимоско селце с 55 обитатели, поради лоши атмосферни условия. За три дни и три нощи са изминали 5300 км. Дирижабълът е разглобен на мястото на приземяването, опакован в сандъци и изпратен към Сиатъл веднага щом товарен кораб успява да достигне до скованото от ледове селище |
18 юни 1928 |
Норвежкият изследовател Руал Амундсен изчезва безследно в Баренцово море по време на полет с хидроплана „Латам” над Арктика, опитвайки да открие изчезналата експедиция на италианеца Умберто Нобиле |
9 февруари 1931 |
От самолет австралийският изследовател на Антарктида Дъглас Моусън вижда суша с ясно очертан бряг. Той я нарича Земя Принцеса Елизабет |
21 май 1937 |
Започва първата руска научна експедиция до Северния полюс. Ръководена е от полярния изследовател Иван Папанин. Завършва на 19 февруари 1938 г. |
1939-41 |
Антарктическа експедиция на американския адмирал Ричард Бърд, при която за първи път е използван снежен всъдеход. Само че всъдеходът не стигнал далеч. Заради голямата му тежест огромните гуми с диаметър 3 м и тегло 320 кг затънали дълбоко в снега. След няколко месеца хората на Бърд изоставили возилото, което впоследствие се загубило под снега |
14 януари 1940 |
След 812 денонощия приключва самотният дрейф на съветския ледоразбивач „Георгий Седов” в неизследваните дотогава пространства на Северния ледовит океан. Наблюденията над Арктика през този невероятен преход във високите северни ширини се оказват особено ценни. „Седов” стига до 85º с. ш. – два пъти по-далеч от дрейфуващата станция „Северен полюс-1” и два и половина пъти по-далеч от легендарния „Фрам” |
28 април 1947 |
Започва експедицията „Кон-Тики” на норвежкия изследовател Тур Хейердал. Хейердал и петимата му спътници отплават с дървения сал „Кон-Тики” от пристанищния град Каляо в Перу. Прекосяват Тихия океан за 101 дни, като изминават 6980 км и на 7 август 1947 г. достигат кораловите острови от архипелага Туамоту, Френска Полинезия. Целта на експедицията е да бъде потвърдена теорията на Хейердал, че заселването на полинезийските острови е започнало от Америка |
2 март 1958 |
Английският изследовател сър Вивиан Фукс завършва първото пресичане на Антарктида в историята |
14 октомври 1958 |
Умира Дъглъс Моусън, австралийски геолог и изследовател на Антарктика. Участва в 3 големи антарктически експедиции. В Антарктика Моусън открива и нанася на картата повече от 200 географски обекта, между които Земя Кралица Мери, Земя Мак Робъртсън, Земя Принцеса Елизабет и др. Неговото име носят полярна станция, полуостров, бряг, море и други географски обекти в Антарктика |
27 ноември 1958 |
За първи път българин стъпва на Северния полюс – Крум Босев, тогава български кореспондент в Москва |
20 юли 1963 |
Индонезия обявява, че преименува Индийския океан на Индонезийски |
1 май 1978 |
Японецът Наоми Уемура става първият човек, достигнал сам Северния полюс |
11 януари 1981 |
Международна експедиция поставя рекорд, като прекосява Антарктида за 67 дни |
11 април 1982 |
Англичаните Ранулф Файнс и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите Британският авантюрист Ранулф Файнс прави първата обиколка на Земята от полюс до полюс. Неговата Трансглобална експедиция го превръща в първия човек, прекосил както Антарктическия, така и Арктическия океан. Става първия човек, стигнал до Северния и Южния полюс по суша, и първия, който прекосява Антарктика пеша. През май 2009 г., на 65-годишна възраст, изкачва връх Еверест. Според „Рекордите на Гинес” той е най-великият жив изследовател на света. Държи няколко рекорда за издръжливост. Файнс е написал много книги за службата си в армията и експедициите си |
1 април 1987 |
Американецът Стивън Нюмън завършва първата околосветска обиколка, като за 4 години изминава пеша 36 200 км през 20 страни на пет континента |
1987-88 |
Първата българска антарктическа експедиция |
29 март 1988 |
Играчът на крикет Ян Ботъм започва своя преход през Алпите със слонове – по стъпките на Анибал, за да събере пари с благотворителна цел |
30 декември 1989 |
Арфед Фухс и Райнхолд Меснер стават първите хора, достигнали Южния полюс без животински или моторен транспорт, използвайки само ски и вятъра |
1990 |
Арфед Фухс и Райнхолд Меснер първи прекосяват Антарктида пеша – 2494 км |
18 януари 1997 |
Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида |
2006 |
Принцът на Монако Албер II става първият коронован глава, който стъпва на Северния полюс |
9 август 2010 |
Британецът Ед Стафърд става първият човек, извървял цялото протежение на Амазонка – от изворите, отстоящи на 150 км от брега на Тихия океан, до делтата на най-пълноводната река при Атлантическия океан – 7000 км за 860 дни |
8 януари 2013 |
Проф. Христо Пимпирев забива трикольора на най-южната точка на Земята. След това се обажда по сателитния си телефон в Българския антарктически институт. Знамето се вее при минус 32 градуса. Проф. Пимпирев стига до Южния полюс като част от международна експедиция, посветена на стогодишнината от покоряването на полюса. След това разказва с увлечение за мястото, където дори компасът полудява, защото навсякъде е север. Всъщност първият българин, стъпил на Южния полюс, е Стефан Груев. Той отива там през 1970 г., като шеф на кореспондентското бюро на френското списание „Пари мач” в САЩ. Другият е Стоян Стоянов, учен от Университета в Делауер. Третият е писателят и журналист Стефан Пашов, който обикалял района като служител на американската станция „Мак Мърдо” |
15 декември 2014 |
Шефът на надзорния съвет на медодобивното дружество „Асарел-Медет” в Панагюрище проф. Лъчезар Цоцорков стъпва на Южния полюс. Така той стана първият българин, стъпил и на двата полюса на Земята. Лъчезар Цоцорков е бил в състава на 10-членна международна експедиция. Там Цоцорков е поставил и българския флаг. Две години по-рано, през 2012 г., отново с международна експедиция той е бил и на Северния полюс |