Вестници и списания

Детайли: Категория: Общество; Последно обновена на 25 Ноември 2025; Посещения: 7922

59 г. пр.н.е.	Появяват се Acta Diurna (събития от деня) – първите предшественици на вестниците, които се преписват на ръка всеки ден и се разлепват на често посещавани места в Рим и неговите провинции. Съдържанието на Acta Diurna не се ограничавало до публикуване само на прокламации, декрети и политически решения, гласувани от сената в Рим. Типичният за онова време вестник включвал и новини за гладиаторските битки, астрологически прогнози, известия за сватби, съдебни дела, назначения на обществена служба, екзекуции
1470	Първите печатни вести се появяват малко след като Йохан Гутенберг създава печатарската машина в средата на 15 век. За една от първите новини може да се смята италианско описание на турнир, датиращо от 1470 г. За почти толкова древно се приема и писмото на Христофор Колумб, в което той съобщава за великите си открития. Известието е напечатано и разпространено в Барселона през април 1493 г. малко преди завръщането на великия пътешественик
21 октомври 1556	Във Венеция умира Пиетро Аретино, италиански писател и публицист, смятан за родоначалник на журналистиката
16 в.	Първите вестникарски издания, които се доближават най-много до съвременните представи, се появяват във Венеция през 16 век. Това са ръчно написани свитъци с информации, които се разпространяват всяка седмица, като най-далечната точка, до която достигат, е Лондон. В тях се публикуват серии от новини, препратени от определен град, носещи датата на издаването. Във Венеция листовете с новините започват да се продават срещу една газета (стара венецианска монета). Оттогава вестниците започват да поставят в заглавията си думата газета и тя става синоним на регулярно излизащо издание
1621	В Англия започва да се разпространява първият печатан вестник
30 май 1631	Излиза първият брой на официалния френски вестник „La Gazette”, първия всекидневник за новини. Издава го придворният Теофраст Ренодо – създател на журналистиката, медик по образование, който получава патента за разпространяването на новини на територията на Франция. Самото име „la gazette” идва от дребната италианска монета (gazetta), с която венецианците заплащали през XVI век една ръкописна страница текст. Начинанието на Ренодо печели бързо популярност и то по една много очевидна причина – аристокрацията, в това число крал Луи XIII и кардинал Ришельо получават идеалната възможност да контролират информационните потоци. Така на света се ражда думата „газета”, която бързо превзема Европа и света и става нарицателно в много езици за обозначаването на новинарски издания. „La Gazette” има и още една голяма заслуга в развитието на този тип средства за масова информация. Работата е там, че Ренодо измисля още едно нововъведение – в „газетата” срещу заплащане са помествани и частни съобщения или казано по-просто – реклами
1636	В Италия се разпространява първият печатан вестник
1645	Най-старият все още издаван (държавен) вестник е шведският журнал Post och Inrikes Tidningar, издаван от Шведската кралска литературна академия
1690	В Бостън излиза първият печатан вестник в Америка Public Occurrences. Той обаче не се харесва на местните власти и те веднага го спират
27 юни 1693	В Лондон излиза първото в света списание за жени „Лейдис Мъркюри”, издавано от Джон Дънтън, което слага началото на публикуването на въпроси на читатели и отговори на редакцията
11 март 1702	Излиза първият брой на английския „Дейли кърънт” – първия ежедневен вестник в света
24 април 1704	В Бостън започва издаването на първия вестник с утвърдена периодичност в Америка, четиристранният седмичник „Бостън нюзлетърс”. Той публикува новини и съобщения на първа и трета страница, а втора и четвърта са оставени за частни съобщения на трапери, търговци и каубои, за които хартията за писма е твърде скъпа
1704-1711	Ранните дни на английската журналистика с публикуването на първите издания на „Ривю” (Даниел Дефо), „Татлър” (Ричард Стийл) и „Спектейтър” (Джоузеф Адисън). В началото на 18 в. английските вестници са едни от първите, които почват да ангажират известни автори като Даниел Дефо и Джонатан Суифт, които да правят регулярни политически и социални коментари
21 декември 1719	Излиза от печат първият седмичен вестник в САЩ – Boston Gazette
1737	Излиза първият брой на най-стария днес вестник в света – издавания в Белфаст „Дъ Нюз Летър”
1766	Швеция става първата страна в света, която със закон забранява цензурата
21 септември 1784	Започва да излиза „Пенсилвания пекит енд дейли едвъртайзър”, смятан за първия успешен всекидневник в САЩ
1 януари 1788	Излиза първият брой на английския вестник „Таймс”
4 декември 1791	В Англия излиза първият брой на „Обзървър” – днес най-старият неделен вестник (седмичник) в света
9 декември 1793	Американският издател Ноа Уебстър издава първия нюйоркски вестник „Американска Минерва”
Края на 18 в.	Журналистите в Англия първи получават правото да влязат в парламента и да следят сесиите. На репортерите обаче не било позволено да си водят бележки
1809	Излиза първият вестник в Бразилия
7 септември 1813	Прозвището на САЩ „Чичо Сам” е използвано за първи път в уводна статия на нюйоркския вестник „Трой Поуст”
29 ноември 1814	Английският вестник „Таймс” е отпечатан за първи път в света в масов тираж на печатарска валцова преса, задвижвана с пара
20 октомври 1822	Излиза първият брой на английския вестник „Сънди таймс”
16 март 1827	В Ню Йорк е публикуван „Фрийдъм джърнъл” – първият вестник за чернокожи
1828	В Самоков заработва първата печатница в България, внесена от Никола Карастоянов
1832	Цилиндрична преса, изобретена от германеца Фредерик Кьониг, за първи път се завърта за тираж на американските вестници
13 януари 1835	В САЩ започва голяма суматоха във връзка със съобщение на вестник „Сън”, че мощен телескоп е открил на Луната овце
25 август 1835	В САЩ избухва масово изумяване след съобщение във вестник „Ню Йорк сън”, че на Луната са открити растения
9 септември 1835	Във Франция са въведени т. н. Септемврийски закони, налагащи цензура на пресата
1837	Истинско подобрение по отношение на скоростта, обхвата и достоверността на новините изиграва изобретеният от Самюъл Морз телеграф. Електрическото устройство позволявало на вестниците да пускат съвсем актуални новини
1838	В Солун е открита първата българска печатница от архимандрит Теодосий Синаитски
23 март 1839	В бостънския вестник „Morning Post” за първи път се появява изразът „O.K.”. Терминът „О.К.” (О’key) добива популярност заради Мартин ван Бурен (8-и президент на САЩ, 1837-1841 г.). Той е родом от Киндърхук, Ню Йорк, понякога наричан Олд Киндърхук. Привърженици на Ван Бурен сформират О.К.-клубове в негова подкрепа. По-късно знакът и фразата „О.К.” приемат значението „всичко е наред”
17 юли 1841	В Лондон излиза първият брой на английското хумористично списание „Пънч”
1842	Първият български вестник „Любословие“ излиза в Смирна (Измир) през 1842-1846 година и предшества с 20 години излизането на първия граждански вестник на турски език в империята
1843	Шотландският шапкар Джеймс Уилсън създава най-известното икономическо списание в света „Икономист” като седмичен вестник
6 август 1844	В британската преса е отпечатана първата новина, получена по телеграф
1844	В град Смирна (Измир) излиза първото българско периодично списание „Любословие” (1844-1846) под редакцията на Константин Фотинов Във Финландия националният печат, който излиза на шведски, защитава каузата на финския език и принципите на демократичното управление
20 април 1846	Иван Богоров издава в Лайпциг брой 1 на първия български вестник „Български орел”. В Самоков е открита българска печатница от Никола Карастоянов
1848	„Цариградски вестник“ е първият и единствен български седмичник, който излиза в столицата на Османската империя всяка събота в продължение на почти 14 години. Вестникът осведомявал своите читатели за новините от света, за събитията в империята и в българските земи. В него, на части, е публикуван приключенският роман „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо
18 септември 1851	Опитният журналист Хенри Джарвис Реймънд и бившият банкер Джордж Джоунс публикуват първия брой на американския ежедневник „Ню Йорк Таймс”. Вестник „Таймс” е национален всекидневник от 1785 г., като излиза под това име от 1788 г. „Ню Йорк Таймс” се издава от „Таймс Нюзпейпърс Лимитед”, собственост на „Нюз Корпорейшън Груп”, управляван от Рупърт Мърдок. Тиражът му е повече от 1,1 млн. броя дневно, неделното издание е с тираж приблизително 1,7 млн. броя. Вестникът има задгранични издания. Свързан е с Демократическата партия на САЩ. След като 200 години се печата в широк формат, след 2004 г. вече се издава в компактен размер
29 юни 1855	За първи път излиза британският вестник „Дейли телеграф”
26 юни 1857	В Нови Сад излиза брой 1 на в. „Българска дневница” под редакцията на Георги С. Раковски. Излиза всяка неделя до 30 октомври 1857 г.
1857	Вестник „Ню Йорк дейли таймс” е преименуван на „Ню Йорк таймс”, а през Гражданската война започва да излиза и в неделя
1858	Пол Юлиус Ройтер започва да прави всекидневни новини за вестници
28 март 1859	В Цариград започва да излиза вестник „България” под редакцията на Драган Цанков
1 септември 1860	В Белград Георги Раковски започва да издава в. „Дунавски лебед” – първия революционен емигрантски вестник (излиза до 24 декември 1861 г.)
1861	Основан е вестникът на Ватикана „Осерваторе Романо”
15 юни 1863	В Цариград излиза първият брой на сатиричния вестник „Гайда”, списван и редактиран от Петко Славейков. В-к „Гайда” е първият хумористичен вестник в Османската империя. Последният му брой излиза на 15 април 1867 г.
1863	Карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк оформя съвременния вид на Дядо Коледа. В празничното издание на списание „Харпърс Уикли” той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан
19 юли 1864	В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. „Бранител”, редактиран от Георги Сава Раковски
1864	В Букурещ Раковски издава вестник „Будащност“ и редактира списание „Българска старина“ (1865), като на неговите 208 страници разглежда различни въпроси от българската история, фолклор и народни вярвания. В Гренландия излиза първият вестник на ескимоски език
Март 1865	Вестник „Дунав”, официозът на Дунавския вилает, е излизал от март 1865 до юли 1877 г.
7 август 1865	Тодор Бурмов започва да издава в Цариград в. „Время”. Вестникът излиза всяка събота. Последният му брой е отпечатан на 21 януари 1867 г.
1865	През 1865 година се появява османският Закон за печата, Матбуат Низамнеси (в превод – правила за печата), който прави революция във все още зараждащата се медийна сфера. Законът съдържа 35 члена в два раздела. Раздел I включва общи положения, раздел II – наказателни разпоредби. Законът влиза в сила на 19 декември 1865 година. Най-важното положение е, че никакъв вестник или периодичен печат, предлагащ политическо или административно съдържание на какъвто и да е език, не може да се издава без разрешение. По същество медийното право е адаптация на медийните разпоредби на Франция, законът е донесен от Париж от Фуат паша.
3 декември 1866	Петко Рачов Славейков основава вестник „Македония” в Цариград
1866	За първи път се използва ротационната машина в английския „Таймс”
7 ноември 1869	В Букурещ излиза първият брой на в. „Свобода” под редакцията на Любен Каравелов
15 януари 1870	В седмичника „Харпърс Уикли” за пръв път се появява символът на Демократическата партия в САЩ – магарето
10 юни 1871	В Браила, Румъния, излиза първият брой на редактирания от Ботев вестник „Дума на българските емигранти” (излизат 5 броя)
1872	Вестник „Македония”, който на четири пъти е спиран от турските власти, е спрян окончателно, а издателят му е разорен напълно и хвърлен в затвора
4 март 1873	The Daily Graphic е първият американски вестник с ежедневни илюстрации и първият илюстрован ежедневник в света. Основан е в Ню Йорк през 1873 г. от канадските гравьори Жорж-Едуар Десбаратс и Уилям Лего и започва да се публикува на 4 март същата година. Продължава да излиза до 23 септември 1889 г.
1 май 1873	Излиза първият брой на вестник „Будилник” с редактор Христо Ботев
12 януари 1874	Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник „Век”
Октомври 1874	Любен Каравелов се отказва от издаването на вестник „Независимост”, но оставя на Ботев издаването на нов вестник на БРЦК – „Знаме”
8 декември 1874	В Букурещ се появява брой първи на в. „Знаме” с редактор „Христо Ботьов”, орган на революционната партия в националноосвободителната борба. Излезли са 27 броя, като последните три са редактирани вероятно от К. Цанков. В подлистници са отпечатани част от „Записки за България и българите” от Л. Каравелов и последният фейлетон на Ботьов „Политическа зима”
15 януари 1875	Любен Каравелов издава първия брой на списание „Знание” в Букурещ
1 април 1875	Лондонският в. „Таймс” първи започва да печата всекидневна метеорологична информация
2 януари 1876	В Цариград излиза бр. 1 на в. „Зорница”, най-старият седмичен вестник в България. Изданието е седмичник на евангелските църкви в България. На неговите страници са се публикували религиозни беседи, текстове с църковно-обществено съдържание, поучителни и образователни четива и новини. По време на руско-турската освободителна война (1877-1878) в. „Зорница” е единственият вестник на български в Турция, който дава информация за хода на военните действия. Вестникът е спиран два пъти – от юни 1864 г. до май 1865 г. и след 1944 г. Излиза до 3 ноември 1948 г. От 1990 г. издаването на вестника е възстановено
5 май 1876	Христо Ботев отпечатва първия брой на революционния вестник „Нова България”
7 август 1876	В Букурещ Стефан Бобчев започва да издава политическия вестник „Стара планина”
29 август 1876	Френският в. „Le Rappel” публикува призива на Виктор Юго за намеса на европейските сили в подкрепа на освободителните стремежи на балканските народи. „Да свършим вече с убийствените империи – пише Виктор Юго. Да обуздаем фанатизма и деспотизма. Да строшим сабята, която играе за капризите, на които я владеят. Да не става война, да няма кланета, ... да бъде свобода на мислите и братството”
6 април 1877	В Букурещ излиза първи брой на първия български ежедневник „Секидневний новинар”, издаван от Павел Бобеков (първи редактор) и Иван Адженов
1877	Стилсън Хътчинс основава „Вашингтон пост” – един от най-големите и стари вестници в Америка
25 юли 1878	В Пловдив излиза първият брой на вестник „Марица”. Издател на първия ежедневник у нас след Освобождението е Христо Г. Данов
1878	Основан през 1878 г. „Il Messaggero“ е „историческият“ ежедневник на столицата на Италия и се гордее с водеща позиция в Рим и Лацио. Вестникът отразява местни и национални новини, с фокус върху италианската столица. Аудиторията на медията достига приблизително 1 162 752 уникални потребители дневно. „Il Messaggero“ е собственост на Caltagirone Editore и е със седалище в Рим, като разполага и с офиси в Милано, Перуджа, Терни и други
25 януари 1879	В Япония излиза първият брой на вестник „Асахи Шимбун”, днес един от от най-тиражните в света
5 март 1879	В Търново (дн. Велико Търново) излиза първият български следосвобожденски хумористичен в. „Остен” – под редакцията на П. Р. Славейков. Излиза до 6 юни 1879 г.
28 юли 1879	Излиза първият брой на „Държавен вестник” като официално издание на държавата. Обявява влизането в сила на нормативните актове, регистрира официални актове и публикува официални съобщения. От 1950 г. до 1962 г. излиза под името „Известия на Президиума на Народното събрание”. С Указ 2948 за „Държавен вестник” от 27 декември 1974 г. в него се публикуват актове на Народното събрание, на Държавния съвет, на Министерския съвет и на други ведомства. На 21 септември 1995 г. 37-ото Народно събрание приема Закон за „Държавен вестник”. От 1 юли 2008 г. „Държавен вестник” поддържа интернет страница съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник”, приет от 40-ото Народно събрание на 31 януари 2008 г.
1 ноември 1880	В Русе започва да излиза в. „Македонец”, издаван от Никола Живков. Това е първият вестник след Освобождението, който се занимава специално със съдбата на българите в Македония
1880	Основан е най-старият печатен орган в Гватемала – правителственият вестник „Диарио де Сентро Америка”
10 февруари 1883	В България влиза в сила първият Закон за печата. Един от първите закони, срещу който журналистите протестират, е Законът за печата, приет през 1883 г. и допълван няколко пъти до 1901 г., когато е отменен. В него е посочено, че който напада властта или княза се наказва с от една до пет години затвор. Началото на новата епоха в българския печат поставя всекидневникът „Вечерна поща“, който се появява на 24 август 1900 г. като негов основател е Стоян Шангов. Вестникът е първият, който въвежда политическата карикатура у нас. Имената на първите му карикатуристи са Александър Божинов и Иван Славов
Ноември 1883	Приятелите Дау, Джоунс и Бъргстресър започват да печатат едно двустранично вестниче „Следобедни новини за клиента”, в което публикуват цените на акциите на 11-те най-важни железопътни и промишлени компании при затваряне на борсата предния ден. От тези две странички израства един от най-великите вестници на Америка – „Уолстрийт джърнъл”, който дебютира през 1889 г. и до днес е флагман на компанията „Дау Джоунс”
1884	Годината бележи прехода на вестник „Ню Йорк таймс” от стриктна подкрепа за републиканците към политически независима журналистика
22 февруари 1886	Вестник „Таймс” става първият вестик, открил специална рубрика за реклами и обяви
4 октомври 1886	В България излиза бр. 1 на политическия вестник „Свобода”. От 1894 г. е орган на Народно-либералната партия. Излиза до 11 февруари 1899 г. и от 2 ноември 1918 г. до 3 юни 1920 г. Сред първите му редактори са Д. Ризов, Захари Стоянов, Димитър Петков и др.
8 юли 1889	Излиза първият брой на вестник Wall Street Journal”, на 4 странички и цена 2 цента. Рекламен ред се продава за 20 цента, а в цялата компания, която по онова време вече доставя финансови новини и по телеграфа, работят общо 50 души. Вестникът отпечатва борсовите индекси и цените на компаниите на Нюйоркската фондова борса. Списъкът на 30-те най-големи US компании, обхванати от индекса Дау Джоунс, и днес се съставя и променя в зависимост от ситуацията на фондовата борса в редакцията на „Уолстрийт джърнъл”
1890	Терминът „жълта преса” става популярен през 90-те години на 19 век в Ню Йорк, когато се употребява като характеристика за популярните, откровено агресивни издания. Днес с това понятие се „титулуват” вестници с публикации, които наблягат върху сензационната, скандална страна на новините на своите страници. Приблизително около 1890 г. се разгаря истинска война между New York World на Джоузеф Пулицър и New York Journal, притежаван от Уилям Рандолф Хърст, за привличане на повече читатели. Използват се всякакви прийоми – големи дози убийства и секс на челните страници, огромни заглавия и допълнителни цветове – всичко в името на атрактивността. По същото време във вестника на Пулицър за първи път е предложен на читателите и рисуваният комикс The Yellow Kid („Жълтото дете”), рисуван от Ричард Ауткълт. Героят става много популярен и името му започва да се използва като синоним за сензационната преса по това време
1 ноември 1891	Излиза бр. 1 на в. „Работник”
1891	Излиза първият български ежемесечен музикален журнал „Гусла”
1892	Артър Търнър и Хари Маквикар създават в Ню Йорк списанието „Vogue” – първото илюстровано модно издание. Тяхната идея била да правят списание за женската публика, за модата, кулинарията и светския живот. Първоначално списанието излизало веднъж седмично. Освен новини и клюки, на страниците му излизали и модни рисунки и карикатури. През 1909 година младият издател Конде Наст (1873-1942) купува изданието и го трансформира в престижно списание за мода, стил и добър вкус
19 ноември 1893	В неделното издание на в. „Ню Йорк уърлд” излиза първата в света цветна притурка
24 юли 1894	В София се провежда Първият конгрес на българските журналисти и писатели
2 ноември 1894	Излиза първият брой на най-големия японски всекидневник „Йомиури” („Репортер”)
2 октомври 1895	За първи път е отпечатан комикс във вестник
3 април 1896	В Милано излиза първият брой на „Ла Гадзета дело Спорт” – най-стария спортен ежедневник в света
4 май 1896	Излиза първият брой на британския в. „Дейли мейл”
18 октомври 1896	В „Ню Йорк джърнъл” се появяват първите комикси
1896	Съгласно един закон от 1896 г. всеки вестник трябва да депонира по 5 екземпляра от броя си, а останалите издания – по 2. Правило, което продължава да се спазва и в наши дни
2 юни 1897	Вестник „Ню Йорк джърнъл” публикува следното опровержение на Марк Твен: „Съобщенията за моята смърт са силно преувеличени”
12 декември 1897	Във вестник „Ню Йорк джърнъл” за пръв път се появява комиксът „Братя Катценхамър”, които излизат и досега, представлявайки най-дългия сериал от комикси в света
1897	Част от новия имидж на вестник „Ню Йорк таймс” е и прочутото лого „Всички новини, които си струва да бъдат отпечатани”. То се ражда през 1897 г. по идея на новия собственик Адолф Окс, който придобива вестника година по-рано. Окс е роден в град Синсинати, щата Охайо, в семейство на германски евреи имигранти. Под негово ръководство „Ню Йорк таймс” печели международен престиж
1898	Вестник „Уолстрийт джърнъл” започва да излиза с утринно и следобедно издание, което абонатите получават срещу 8 долара на година, като доставките на актуална борсова информация е безплатна по телеграфа денонощно
26 февруари 1899	Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот
21 декември 1899	В Русия излиза първият брой на сп. „Огоньок”
1899	Вестник „Уолстрийт джърнъл” се разраства до 6 страници и минава на 5 колони
15 март 1902	Излиза бр. 1 на сп. „Български турист” по идея на Алеко Константинов и под редакцията на акад. Александър Балан. Излиза до 1943 г. с прекъсване от 1915 г. до 1921 г. Списанието отразява развитието на българското туристическо движение
1902	Кларънс Барън поема вестник „Уолстрийт джърнъл” на 7 хиляди тираж, през 1920 г. вече го е вдигнал на 50 хиляди
10 януари 1904	Започва да излиза в. „Българан” под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров
22 март 1904	В лондонския вестник „Илюстрейтид мирър” е публикувана първата цветна фотография
1904	Редакцията на вестник „Ню Йорк таймс” се преместила в голяма, току-що построена сграда в центъра на Манхатън, която била с лице към неголям площад. Тогава площадът се наричал „Лонг Арк скуеър” и от него тръгвала прочутата улица „Бродуей”. Малко след това, на 8 април 1904 г., кметът на града Джордж Маклелан издава решение, с което площадът се преименува на „Таймс скуеър”. Още през декември с. г. вестникът организира първия от прочутите новогодишни паради на площад “Таймс скуеър”
10 март 1906	Вестник „Мир” уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители. В началото на XX в. „Мир” е най-достолепният вестник, наричан „българския Таймс”
17 март 1906	Президентът на САЩ Теодор Рузвелт за пръв път използва израза „ровещи в боклука” по отношение на журналистите
18 февруари 1907	В София започва да излиза в. „Железничарско съзнание” – орган на обединителната железничарска комисия. Излиза до 10 октомври 1913 г. Заместен е от в. „Железничарска борба”
1909	След като вече 10 години е работил в рекламата, Конде Наст купува малкото нюйоркско списание „Вог”, предназначено за ограничения елит, и го превръща в световна модна библия
1 октомври 1910	Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис таймс”, загиват 21 души
1912	Кларънс Барън се самоназначава за президент на компанията си и не предава този пост, който му осигурява и абсолютен контрол над „Уолстрийт джърнъл”, до последния си ден през октомври 1928 г. Всъщност той развива империята до съвременния й блясък и е признат за бащата на модерната икономическа журналистика. Описват го като „топчест, цветист и неуморен двигател” на бизнеса си. Бил е изключително близък довереник на топфинансистите в Ню Йорк и затова се предполага, че не само им е подхвърлял информации, а е имал осезателно влияние върху операциите им
21 декември 1913	Английският журналист Артър Уайн публикува в неделното приложение на в. „Ню Йорк уърлд” първата кръстословица в света под названието crossword puzzle, състояща се от 32 думи
1914	Американският издател Конде Наст пуска „Венити Феър” – списание, което налага джаз стил в журналистиката с авангардна еклектика от арт, спорт, политика и светски брътвежи. За един период от 22 г. „Венити феър” има вярна аудитория от 100 000 души, но в края на 30-те модернизмът му вече е прекалено неразбираем и то се слива с „Вог”. Възстановено е едва през 80-те, когато новите собственици Нюхаус, потомци на руски евреи, наемат 30-годишната британка Тина Браун. Тя го превръща в луксозен гид за качествена поп култура с истории за звездите, кариерите им и море от елегантни клюки, предназначени за богатата висша класа
2 април 1915	В България е дадена амнистия за престъпления по печата, при избори и при публични събрания
1916	Появява се британското списание „Вог”, когато Първата световна война спира доставките на американския оригинал на Острова. Издателството „Конде Наст” поставя началото на проекта, който ще се осъществи чрез отделна редакция
17 юли 1917	В социалдемократическото издание „Единство” руският журналист Г. Алексинский публикува сведения за това, че Ленин и болшевиките се финансират от правителството на Германия
1917	Наградите „Пулицър“, които се присъждат от 1917 г., са учредени със завещанието на издателя на вестници Джоузеф Пулицър, който умира през 1911 г. и оставя парични средства, за да подпомогне откриването на училище по журналистика в Колумбийския университет и учредяването на наградите. Те започват с четири награди в областта на журналистиката, четири в областта на литературата и драмата, една за образование и пет пътнически стипендии. Днес те обикновено се присъждат в 15 категории в областта на медийните репортажи, писането и фотографията плюс седем награди за книги, драма и музика. Съвет, съставен предимно от старши редактори във водещи американски медии и академични среди, ръководи процеса на оценяване, който определя победителите. Между 1872 и 1917 г. в Америка излизат над 150 вестника на идиш. Дълго време особено популярен е вестник „Форвъртс”, който излиза и до днес. Съществуват издания на иврит и на ладино, но те са малко на брой
10 септември 1918	Британският журналист и историк Чарлз Репингтън пръв нарича текущата война Първа световна
15 септември 1919	Излиза първият брой на списанието на Гео Милев „Везни”
13 януари 1920	Вестник „Ню Йорк таймс” осмива публично проф. Робърт Годард, който твърди, че е възможен полет до Луната с ракета – един от големите гафове на вестника
18 декември 1920	Андрей Даскалов, Сотир Янев и Владимир Пилев полагат началото на дупнишкия вестник „Светлина”, който е излизал като независим седмичник за политика, култура и народно стопанство. Първият брой на вестника излиза на 18.12.1920 г. и до 27.01.1924 г. са издадени 157 броя
1920	На 26 години Дороти Томпсън заминава за Европа и става първата жена, кореспондентка на големи американски вестници – първо във Виена, после и в Берлин. До края на живота си Кларънс Барън остава борбен и съвестен репортер. През 1920 г. сам разследва скандален случай на измама за „Бостън Поуст” и благодарение на агресивния му стил на разпитване и логичните му изводи един мошеник от голям калибър е арестуван и осъден. Държал на принципа в „Уолстрийт Джърнъл” да се публикува и отстоява онова, което е най-добре за Уолстрийт и това кредо му спечелва прозвището Хроникьор на американската мечта Положено е началото на днешния вестник „Черноморски фар”, когато Американско-българското представителство в Бургас издава първия брой на седмичника за търговия, икономия, стопанство и информация – вестник „Фар”. Урежда се от редакционния комитет Бургас. Печатал се е в печатница Стефан Д. Боев. „Черноморски фар” е най-старият регионален вестник в България
6 януари 1921	Излиза брой 1 на литературния седмичник „Развигор” с редактор проф. Александър Балабанов, който е основател на първия в България литературен вестник
3 април 1921	От 3 април 1921 до 11 март 1923 г. е издаван „Дупнишки общински вестник”, орган на Дупнишката комуна
1 юли 1921	Вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на министър Стоян Омарчевски
1921	С развитието на журналистиката се развива и сравнително новият жанр „коментар“. Той интерпретира новините, които са основани върху стриктно проверени факти. Едва след съгласието по фактите идва етапът на тяхното тълкуване. Ярък носител на този жанр става вестник „Гардиън“. През 1921 година, по случай стогодишнината от неговото основаване, тогавашният му главен редактор, писателят С.П. Сноу, прави разграничението между коментар и репортаж: „Коментарите са свободни; но фактите са свещени“
1922	Христо Смирненски заедно с брат си Тодор Измирлиев основават и редактират хумористичното сп. „Маскарад”. Александър Балабанов и Елин Пелин създават в. „Развигор“ – първия литературен вестник не само в България, но и в Европа. Йосиф Хербст е сред неговите автори
3 март 1923	Излиза първият брой на американското седмично списание „TIME”
1923	Известният ни фолклорист и германист д-р Евгений Теодоров основава сп. „Модерно изкуство”, в което освен български автори, публикуват и преводи на Едгар По, Артур Шницлер, Х. Х. Еверс, литературна критика, статии за различните арт жанрове
1 юни 1924	Изданието „Казанлъшка искра”, българският провинциален вестник с най-дълга история, е основано през далечната 1924 г. от Петър Топузов, един от пионерите на музейното дело у нас. Основателят и пръв издател на вестник „Казанлъшка искра“ Петър Топузов (1866-1930 г.) е сред най-изявените общественици в Казанлък. По негова идея се създава местният исторически музей. Той инициира набирателен фонд за строеж на техникум и разкрива чирашко училище. Първият брой на вестника, в който сред сътрудниците е писателят-хуморист Димитър Чорбаджийски – Чудомир излиза на 1 юни 1924 г. и нито веднъж през тези вече почти 100 години не е спирал
1924	Антонио Грамши основава вестник „Унита” като официален орган на Италианската комунистическа партия
24 декември 1925	В „Лондон ивнинг нюз” е публикувана първата история за Мечо Пух от Алън А. Милн
18 октомври 1926	Във вестник „Ню Йорк Таймс” за първи път е публикувано политическото завещание на Ленин
1926	В „Детски вестник” са поместени първите комикси за Хитър Петър
5 март 1927	Започва да излиза вестник „Работническо дело”
24 март 1927	Излиза бр. 1 на в. „Студентска трибуна”. Последният бр. излиза на 8 април 1930 г. Наследници на в. „Студентска трибуна” са в. „Студентско знаме” (14 април 1930 - юни 1935) и в. „Академик” (26 март 1936 - 24 май 1936). Вестникът е възстановен като в. „Студентска трибуна” през 1945-1947 г. – орган на Общия студентски народен съюз. Отново е възстановен през 1957 г. със същото име. Последният брой излиза през 1991 г.
1927	Йозеф Гьобелс, бъдещият министър на пропагандата на Третия райх, започва да издава в Берлин седмичника „Ангриф” (Атака), който скоро става всекидневник Американското списание „Тайм” започва да избира личност на годината
12 януари 1928	На италианската преса е забранено да се печатат репортажи за самоубийства и особено жестоки убийства
9 декември 1929	Вестник „Правда” издига лозунга „Петилетката – за четири години!”
2 март 1930	Публикувана е статията на Йосиф Сталин „Главозамайване от успехите”
1930	Тодор Чипев издава първото българско библиографско списание „Българска книга”
25 май 1932	Излиза първи брой на вестник „Атака”, орган на Националсоциалистическата българска работническа партия с лидер Христо Кунчев
23 септември 1932	Излиза първият брой на списание „Пламък”
6 февруари 1933	В Германия нацистите въвеждат цензура на печатните издания
17 февруари 1933	В САЩ излиза първият брой на Newsweek – седмично политическо и социално-икономическо списание, създадено от Томас Мартин, бившия редактор на списание „Тайм”
24 септември 1934	В СССР официозът „Правда” за пръв път нарича Сталин „Великият кормчия”
1934	С указ на цар Борис III е създадено първото дружество за разпространение на вестници. Негов наследник е „Разпространение на печата” АД (РЕП) – компанията с най-дългогодишен опит, натрупан в разноса на печатни издания до всички кътчета на България
1935	Най-малкият вестник в света е бразилският седмичник „Воса Сеньориа”, издаден за първи път през 1935 г. Неговите размери са 3,5 х 2,5 сантиметра
1 март 1936	Излиза пърият брой на вестник „Дневен труд”
12 април 1936	Във вестник „Правда” за пръв път наричат Йосиф Сталин „Баща на народите”
23 ноември 1936	Излиза първият брой на американското списание Life
21 януари 1938	Вестник „Правда” за пръв път нарича СССР „надежда на цялото прогресивно човечество”
1 септември 1938	В съветския официоз „Правда” за пръв път е обявен лозунгът „За Родину! За Сталина!”
1938	Адолф Хитлер е избран за „Мъж на годината” от списание „Тайм”
1939	Излиза Glamour, последното списание на Конде Наст
20 януари 1941	На корицата на американското списание „Тайм“ е изобразен цар Борис III
21 януари 1941	Забранен е вестникът на английската компартия „Дейли Уоркър”
22 ноември 1941	В София е подписан българо-германски протокол за сътрудничество в областта на печата, информацията и пропагандата
31 декември 1942	Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт”
14 септември 1944	Излиза първият брой на в. „Земеделско знаме”, орган на БЗНС, с главен редактор Никола Петков На този ден излиза първият брой на тогавашния вестник „Народна войска” (Всекидневен вестник за войската и народа”), преименуван през 1952 г. на „Народна армия”. От 27 май 1991 г. става в. „Българска армия” (Вестник за войската и народа). От 12 септември 2008 г. излиза като в. „Българска армия” – национален седмичник за национална сигурност и отбрана
1 декември 1944	Излиза брой първи на вестник „Ереван” – седмичник за политика, култура и изкуство на арменците в България
19 декември 1944	Излиза брой първи на френския вестник „Монд”
1945	Основано сп. „Жената днес”, най-известното списание в родината
15 февруари 1946	Излиза от печат бр. 1 на в. „Стършел”, национален седмичник за хумор и сатира
16 май 1946	Излиза първият брой на германския икономически вестник „Ханделсблат”
15 септември 1946	Излиза бр. 1 на вестник „Труд”. Наследник е на в. „Труд”, излизал от 1 март 1936 г. до 5 септември 1944 г. като орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза като вестник „Знаме на труда” на създадения на 16 септември 1944 г. Общ работнически професионален съюз. От 15 септември 1946 г. е преименуван на вестник „Труд”. От 18 декември 1951 г. е орган на Централния съвет на професионалните съюзи, а от 10 март 1972 г. – Български професионални съюзи. От 9 март 1992 г. вестникът се издава от частната „Медиа холдинг”. От 3 януари 1994 г. се нарича „Дневен труд”, а от 1 януари 2009 г. е „Труд”
24 декември 1946	Правителството закрива окончателно органа на Демократическата партия в. „Знаме”, защото „злепоставя СССР” и „влошава отношенията с другите славянски държави”
1946	Вестник „Ню Йорк таймс” започва да излиза в международен тираж. „Ди Велт“ е създаден през 1946 г., а от 1953 е в групата на „Аксел Шпрингер“ – заедно с основаното в САЩ „Политико“, икономическия портал „Бизнес инсайдър“, германския таблоид „Билд“ и други. Тиражът на всекидневника е около 88 000 бройки ежедневно
4 януари 1947	В Германия излиза първи брой на немския ежедневник „Шпигел”
Януари 1947	Спрени са младежките опозиционни вестници „Младежко знаме” и „Сеяч”. За един месец е спрян „Свободен народ”
29-30 април 1947	Правителството спира в. „Свободен народ”, а в. „Народно земеделско знаме” е спрян под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. След 30 април не излиза нито един опозиционен вестник
1947	Аксел Шпрингер заедно с Джон Яр създават в Берлин издателство „Аксел Шпрингер”. Стартират обаче не с вестник, а с женското списание „Констанц”. Едва през 1948 г. започват да издават в. „Хамбургер Абендблат”, след това „Хьорцу”, а от 1952 г. и булевардния в. „Билд”. През 1953 г. Шпрингер купува от британците вестниците „Ди велт”, „Ди Велт ам зонтаг” и „Дас нойе Блат”
28 януари 1949	Вестник „Правда” започва кампания против „безродните космополити”
14 август 1951	Умира Уилям Рандолф Хърст, американски вестникарски издател, който разкрива сензационния стил в журналистиката, характерен с големи заглавия и изобилие от илюстрации
1952	Основан е в-к „Билд“, най-продаваният вестник в Германия
1 декември 1953	На пазара излиза първият брой на „Плейбой”. На корицата му е публикувана снимка на тогава неизвестната Мерилин Монро, позираща гола. Илюстрацията била взета от календар. Хю Хефнър инвестира 10 000 долара в издаването на „Playboy”. Списанието е с тираж 53 991 броя и цена от 50 центa. Оригиналното заглавие е трябвало да бъде „Ергенско парти” (Stag Party). „Stag” се свързват с Хефнър и го информират, че ще защитават тяхната търговска марка ако той стартира с избраното от него име. Хю Хефнър и съдружникът му Елдън Сейлърс търсят ново име за списанието, като избират името „Плейбой”, заимствано от име на кратко съществувала автомобилна компания Playboy. Списанието публикува ежемесечно снимки на голи жени, заедно с разнообразни статии за мода, спорт и публични фигури. Също така, често публикува и известни автори като сър Артър C. Кларк. То е известно с изразяването на либерални мнения по всякакви въпроси. Прочутото Плейбой лого, представляващо стилизираният профил на заек, е било замислено от графичния дизайнер от Чикаго Арт Пол. Хефнър избира заека за талисман заради неговото „хумористично сексуално подзначение” и защото изображението е „закачливо и игриво”
1953	Започва кариерата на Рупърт Мърдок, когато наследява от баща си контрола над два австралийски вестника
1954	Основателят на „Монд” Юбер Бьов-Мери създава месечника „Монд дипломатик”. Първоначално той излиза като притурка на „Монд” и е насочен към „дипломатическите кръгове и големите международни организации”. Осемстраничният вестник, издаван тогава в 5-хиляден тираж, предлага задълбочен поглед към международната политика
20 октомври 1955	В София е учреден Съюзът на българските журналисти
18 април 1956	Вестник „Отечествен фронт” публикува статията „Поуката” – първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление
16 януари 1957	Излиза бр. 1 на в. „Тишина” – вестник за хора с проблеми на слуха, издание на Съюза на глухите в България. Излиза 2 пъти в месеца
26 януари 1957	Излиза бр. 1 на в. „Народна култура” (от 2 март 1990 г. – „Култура”)
1959	Контролният пакет в компанията „Конде Наст Пъбликейшънс” е купен от най-голямата медийна компания на Америка Advance Publications, собственост на фамилията Нюхаус. Запазват се обаче името на Конде Наст и принципите на успешната му политика
Юни 1962	Издаден е нулевият брой на младежко списание „Космос” (излиза до 1994 г.)
7 януари 1963	Английският вестник „Ивнинг стандарт” за пръв път употребява израза „изтичане на мозъци”
1964	Вестник „Ню Йорк таймс” публикува страница в защита на Мартин Лутър Кинг, в която са описани действия на полицията срещу протестиращи за граждански права. Полицейският комисар Съливан, който не е споменат в материала, но се чувства лично засегнат, завежда дело, което обаче вестникът спечелва. Делото срещу Съливан е отправна точка за определянето на понятията „клевета” и „преднамерена злонамереност” в американската правна система
4 март 1966	В интервю за вестник „Ивнинг стандарт” бийтълсът Джон Ленън заявява: „Ние сега сме по-популярни от Исус Христос”
1967	Вестник „Ню Йорк таймс” престава да излиза в международен тираж и в Париж компанията „Ню Йорк таймс” започва издаването на „Интернешънъл хералд трибюн” заедно със собствениците на „Ню Йорк хералд трибюн” и „Вашингтон пост”
26 септември 1968	Съветският официоз „Правда” обнародва „доктрината Брежнев” за „ограничения суверенитет” на социалистическите страни
17 ноември 1970	Британският вестник The Sun започва да публикува снимки на девойки топлес. На 3-та страница е фотографията на русокосата и разголена Стефани Ран. Само за нощ главният редактор Албърт Ламб и 22-годишният модел се превръщат в знаменитости
1971	В делото „Ню Йорк таймс” срещу САЩ Върховният съд постановява, че исканата от правителството „забрана за публикуване” за определени печатни материали противоречи на конституцията. Делото стартира заради случая с „Досиетата на Пентагона” – разследване, свързано с публикуването на анонимно предадени официални документи, от които става ясно, че правителството умишлено е създавало нереалистично положителна картина на войната във Виетнам
Ноември 1972	Издаден е най-успешният брой на „Плейбой”, продаден в тираж 7 161 561 копия
21 януари 1976	За първи път в СССР е дадено разрешение за продажба на западните вестници „Файненшъл таймс” и „Ню Йорк таймс”
22 август 1978	Английският вестник „Таймс” установява рекорд като публикува малка дописка с 97 печатни грешки
13 февруари 1981	В „Ню Йорк таймс” е публикувано най-дългото изречение от 1286 думи
1982	Списание „Форбс” за пръв път обнародва класация на американските богаташи Сан Мьон Муун създава американския вестник „Вашингтон таймс”
11 септември 1989	Във вестник „Работническо дело” са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани
1989	Излиза първото частно списание в България – „Шут”, с издател и главен редактор Анатолий Станкулов
12 февруари 1990	Излиза първи брой на вестник „Демокрация” – първия демократичен ежедневник след комунистическия режим. Вестникът е партийният орган на Съюза на демократичните сили (СДС)
4 април 1990	Печатният орган на БКП „Работническо дело” се преименува на вестник „Дума”
26 април 1990	Излиза първият брой на вестник „168 часа”
Август 1990	Българският журналист Христо Пеев издава първото българско мъжко списание сп. „Клуб М” (излиза от август 1990 г. до 2007 г.)
1990	Журналистът Георги Ифандиев издава първия частен спортен вестник „Шампион“
3 юни 1991	Излиза пловдивският вестник „Марица” на издателска къща „Еркюл”, основана от вестникаря Степан Ерамян и банкера Емил Кюлев. Така се е казвало и първото издание в свободна България, което през 1878 г. издава Христо Г. Данов
4 декември 1991	Американският журналист Тери Андерсън е освободен от ливански ислямисти, които го държат за заложник 2454 дни
24 април 1992	Излиза бр. 1 на в. „Струма” – всекидневник на Югозападна България
10 август 1992	Тръгва вестник „Стандарт” – първият цветен вестник в България
28 март 1994	В България започват протести на частните издатели и радиоразпространители против Закона за добавената стойност. До 31 март с. г. големите всекидневници не излизат
21 септември 1995	Народното събрание на България приема Закон за Държавен вестник
1995	Започва да излиза електронно издание на месечника „Монд дипломатик” в интернет
1996	Вестник „Ню Йорк таймс” се появява в интернет. Тръгва и електронната версия на в. „Уолстрийт джърнъл”
20 март 1997	Вестник „Уолстрийт джърнъл” е осъден да плати рекордна глоба от 222,7 милиона долара за разпространението на лъжливи сведения за брокерска фирма
2000	Основан е Съюзът на издателите в България, обединяващ 23 издателства с 92 печатни медии. „Стандарт” прави първото онлайн издание на вестник с англоезична версия. 32-годишната Ребека Брукс става най-младият главен редактор и първата жена главен редактор на британски национален вестник – „Нюз ъф дъ уърлд” (2000-2003 г.)
2002	„Ню Йорк Таймс” става рекордьор по брой награди за една година – 7 през 2002 г. За дейността си вестникът е отличен с общо 94 награди Пулицър, първата от които през 1918 г. за репортажи и статии, посветени на Първата св. война
2003	Медиите в Обединеното кралство разбуниха духовете с разкритията, че принц Чарлз има специален прислужник, който да изстисква пастата върху четката му за зъби
2004	Вестник „Ню Йорк Таймс” официално се извинява на читателите си, че е бил заблуден от администрацията на президента Джордж У. Буш за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак Електронната версия на в. „Уолстрийт Джърнъл” се разраства до най-голямата платена уебстраница в света със 712 000 абонати За 2004 г. тиражът на всекидневниците в света е достигнал 395 млн. екземпляра, което е рекорд. Най-много вестници са били отпечатани в Китай (93,5 милиона), в Индия (78,8 милиона), в САЩ (48,3 милиона) и в Германия (22,1 милиона). С 32 процента се е увеличила аудиторията на електронните сайтове на вестниците
4 ноември 2005	Излиза първи брой на списание National Geographic на български език
2005	За март сайтът на вестник „Ню Йорк таймс” регистрира 555 млн. посещения Вестник „Уолстрийт джърнъл” съобщава, че негови читатели са 60 % от топмениджмънта на Америка, хора със средна възраст 55 г. и среден годишен доход 190 хиляди долара Медийната група „Ню Йорк таймс къмпани” притежава около 15 вестника, сред които „Интернешънъл хералд трибюн” и „Бостън глоуб”, 9 телевизионни компании и 2 радиостанции в Ню Йорк. През 2005 г. компанията поддържа 35 уебстраници включително NYTimes.com, Boston.com и About.com. „Ню Йорк таймс къмпани” е и миноритарен собственик на баскетболния отбор „Бостън ред сокс”. Тиражът на „Ню Йорк таймс” е 1 142 464 през седмицата и 1 683 855 в неделите
2006	„Монд дипломатик” вече излиза в 60 международни издания на 25 езика освен френския, с тираж милион и половина екземпляра. От 2006 г. повечето статии на „Ню Йорк таймс” в интернет са свободно достъпни след регистрация, като се заплаща само използването на електронния архив
2007	Медийната империя Advance Publications, създадена през 1922 г. от Тиодор Нюхаус, притежава 25 вестника, 40 седмичника, 10 регионални новинарски сайта и няколко тв канала, които се гледат в 2 млн. домакинства
10 юли 2011	Излиза последният брой на News of the World. Седмичникът е най-тиражният вестник във Великобритания и е собственост на компанията на Рупърт Мърдок „Нюз интернешънъл”. „Нюз ъф дъ уърлд” започва да излиза през 1843 г. През 1950 г. продажбите на седмичника достигат невиждани размери. Тиражът му набъбва на 8,4 млн. екземпляра и редакторите му твърдят, че той е най-продаваният в света. През 1969 г. „Нюз ъф дъ уърлд” е купен от австралийския магнат Рупърт Мърдок, който е в началото на пробива си в Европа. Вестникът възприема формата на таблоид през 1984 г., когато продажбите намаляват. В последно време тиражът на „Нюз ъф дъ уърлд” беше 2,8 млн. екземпляра
2013	Вестник Washington Post е придобит от Джеф Безос
Юни 2016	Властите в Мароко приемат закон, с който се забранява на гражданите да предоставят своите вестници за четене на други лица. Мярката се въвежда по искане на федерацията на редакторите на вестници, които се оплакват от намаляващите продажби на изданията си. В страната вече е незаконно човек, четящ вестник на публично място, да позволява и на околните да го прочетат. Оставянето на печатно издание в кафене със свободен достъп също е недопустимо
2020	Британският всекидневник The Guardian е първата медия, поръчала статия на интелигентния чатбот СhаtGРТ. Темата е свързана с 2020 г. Резултатите обаче са смесени
30 юни 2023	Wiener Zeitung, един от най-старите вестници в света, прекрати ежедневното си издание след 320 години. Вестникът започва да излиза на 8 август 1703 г. под името Wiennerisches Diarium, като целта му е да предоставя новините „без ораторство или поетичен блясък“. Изданието ще продължи дейността си онлайн и планира месечни печатни издания
Любопитно:	Даниела Кънева е първият български задграничен кореспондент на БТА и първата жена, чуждестранен журналист, акредитирана в Япония. През 1970-а тя е сред малцината очевидци на ритуалното харакири на писателя Юкио Мишимая