Белоградчик

[Обиколи Света]

Общи факти

     Белоградчик (5.173 хил. ж., 2011 г.) е живописно разположен в западната част на Стара Планина, в северозападната част на България. Той е най-известен с природния феномен Белоградчишките скали, чиито причудливи форми са се оформяли в продължение на милиони години. В пясъчника и варовика на скалите са се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възожности за излетен, вело и пещерен туризъм, алпинизъм, лов и риболов.
     Първото селище на територията на Белоградчик изниква през ранното Средновековието, непосредствено до скалите и по-близо до крепостното укрепление – Цитаделата. За това свидетелстват многобройни находки, намерени при изкопни дейности. Особено интересни са монетите от времето на Иван–Александър и неговия син Михаил. През XIV в., когато се обособява Видинското царство на цар Иван Срацимир, Белоградчик става административен и културен център. По време на османското владичество населението на Белоградчик се занимава предимно с занаяти, земеделие и животновъдство. Към средата на XIX в. е натрупан значителен революционен опит, което довежда до избухването на най–голямото въстание в Северозападна България - Белоградчишкото въстание (май – юни 1850 г.). Белоградчичани участват и в други известни въстания, както и в Руско–Турската освободителна война (1877–1878 г.).

Забележителности:

• Белоградчишките скали - добиха особена известност, след като бяха номинирани за новите седем природни чудеса на света. Скалният комплекс представлява уникален природен феномен, който се простира от запад на изток - от Ведерник, около Белоградчик, с.Боровица, до с.Белотинци. Районът е с дължина 30 км и ширина 3 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст (над 230 млн. години), но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Гъбите, Лъвът, Камилата, Орфей и Вкаменената сватба и мн. др.;
• Крепостта "Калето", която е най-интересният и значителен исторически паметник в Белоградчик. Издигната е сред каменните скали, още когато Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя. При построяването й римляните са използвали естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток, а от другите две стени за преграда и днес служат два огромни скални масива;
• Историческият музей - уреден е в Пановата къща, която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население - етнографска група торлаци;
• Природонаучният музей - отворен е през 1975 г. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната. Експозицията съдържа 520 експоната, а фондът разполага с още 2500 (общо 3000). Тук посетителите могат да се запознаят с най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България;
• Художествената галерия - разполага с над 255 платна – графика и живопис, част от които са рисувани на ежегодно провеждащите се в Белоградчик и околностите му пленери по живопис;
• Астрономическата обсерватория към БАН - разполага с три телескопа, използвани за наблюдения на Луната, пръстена на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпа на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики. Към настоящия момент възможностите на обсерваторията като туристически обект не се ползват пълноценно;
• Килийно училище в с. Рабиша - официално открито през 1835 г. Сградата му е двуетажна, като целият долен етаж е една стая с неподвижни нари, която е служела за спане на учениците. Горният етаж има голяма стая, предназначена за занималня, и една малка стая (за даскала), като оттук малко коридорче води към обширен чардак;
• Пещерата "Магура" - това е най-голямата пещера в България. Тя се намира в подножието на Рабишката могила, само на 17 км. от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м., а на 80 м. под тази точка се е скрил едва забележим нейният вход. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400 м. Температурата варира между 12,2 - 12,9 градуса по Целзий през всички сезони на годината, благодарение на това пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина. Неповторими със своята красота са "Триумфалната зала", "Залата на поваления бор", "Тронната зала", "Залата на обелиска" и редица други природни феномени;
• Водопадът "Бела Вода" на р. Стакевска - намира се в много красива местност. Височината му е около 15 м. Обявен е за природна забележителност през 1976 г. и е включен в най-дългия екомаршрут в Западен Балкан;
• Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко. То има площ от 3250 дка, а дълбочината му достига 10-15 м (според някои изследователи и до 45 м). Езерото предлага идеални условия за сърф и плуване. Привлекателни обекти: за лов - водни птици, за риболов - шаран, толстолоб, бял амур, сом. Има сомове които достигат до над 300 кг. Много приятно е за почивка на палатка;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Крепостта "Калето" покажи/скрий

    - В северозопадната част на крепостта е запазено почти напълно едно подземие, изградено след римския период, най-вероятно от българите. По-късно османците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. През 1850 г. крепостта изиграла негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците, белоградчишките първенци били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени. Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези бойци. Като военно съоръжение крепостта е използвана за последен път през Сръбско - българската война през 1885 г. Непосредствено след обявяването й за паметник на културата, тя е реставрирана и понастоящем е пригодена за масови посещения;

скрит текст: (+) Пещерата "Магура" покажи/скрий

    - Пещерата се състои от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са пещерните рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Близо 700-те рисунки правят Рабишката пещера единствена в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години. Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Белоградчик;
снимка 2: Центърът;
снимка 3: Крепостта "Калето";
снимка 4: Белоградчишките скали;
снимка 5: Телевизионната кула край града;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Община Белоградчик, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Paul Ion, Paul Ion, VAST, G Kesmev, Tihomir E. Mladenov;