Девин

[Обиколи Света]

Общи факти

     Девин (6 988 ж., 2010 г.) се намира в Западните Родопи, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е разположен на 710 м надм. вис. Той е заобиколен от вековни борови и смърчови гори, пътуването през които е било сравнително трудно допреди прокарването на пътя през средата на XX в. Днес Девин е много популярна туристическа дестинация, което се дължи на множеството минерални извори около него, чиято температурата на водата варира от 16°C до 76°C. Те са причината за развитието на модерен балнео и спа туризъм тук. Живописният планински район край Девин е също така изключително подходящ за пешеходни преходи.
     Привлечени от лековитите свойства на минералната вода, траките са се заселили в района в края на ХІV в. пр.н.е. и са го обитавали до късната античност (ІV в. сл.н.е.). Около селата Борино, Ягодина и Триград са намерени много тракийски могили. Османското нашествие в Родопите започнало през 1371 г., като Девин и регионът останали под османска власт чак до 1912 г. Край левия бряг на река Въча са намерени останки от селището Диове, предшественика на днешния град. По-късно името му се променя на Дьовлен, а от 1934 г. градът носи името Девин.

Забележителности:

• Минералните извори: находище "Девин" (с температура 37°C – 45°C, намира се в гр. Девин), находище "Беденски бани" (с температура 73,5°C – 76,0°C, намира се на 12 км от Девин), находище “Михалково” - най-силно газираната въглекисела вода в страната (температура 16,0°C-26,0°C), находища “Настан-1” и „Настан-2” (намират се в кв. Настан, Девин);
• Защитената местност „Поречието на река „Девинска” - представлява живописно ждрело с характерен ландшафт и забележителни скални форми и образувания. Тук има находища на редки и защитени растителни и животински видове, чиито беспорни лидери сред едемитите са родопският силивряк и дивата коза;
• Екопътека „Струилица – Калето – Лъката” - изключително атрактивна, включва метални мостове, стълби и места за отдих. В защитената местност е обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км;
• Развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ в. в местността „Калето” и на средновековно селище в месността „Лъката”;
• Кемеров мост - намира се близо до Девин. Дъгата му представлява идеален полукръг, откъдето идва и името му – кемеров, т.е. сводест, сводообразен. Мостът е иззидан от перфектно подредени речни камъни, без да се използва какъвто и да било свързващ материал. Високата част на дъгата на моста се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни;
• Дяволският мост при Борино - намира се между Ягодинска пещера и Борино, в местността “Хайдушки дол”. Според преданието само дяволът може да мине по него и оттам идва името му. Мостът прехвърля като своеобразен лък Девинска река. Изграден е без хоросанова спойка в основите, като високата част на дъгата горе се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни. Строителят му навярно е бил голям архитект и инженер, защото с математическа точност е закрепил устоите му така, че мостът се е запазил през вековете и е в хармония с околната природа;
• Скалният феномен Слона - намира се на левия бряг на р. Въча, малко преди вливането й в Широколъшката река и непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян. На това място природните сили са изваяли причудлива каменна форма, наподобяващо удивително много на фигура на слон. Според учените, появата й най-вероятно е свързана с разрушаването на древна пещера от реката или земетресение;
• Ягодинска пещера - дълга е 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-ниският) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, "завеси", "леопардови кожи" (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли;
• Пропастна пещера "Дяволското гърло" - един от феномените на Триградското ждрело. Водите на р.Триградска навлизат с грохот в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 м (един от най-високите в Европа), и се появяват отново след 530 м като буен карстов извор. Според една легенда това е мястото, където митичният певец Орфей слязъл в подземното царство да търси своята любима Евридика;
• Защитената местност „Чаирите” - представлява свлачищни езера, вековна гора и сенокосни ливади, разположени на 1600 м.н.в. Тук се намират някои изключителни природни феномени: Превалетият камък (висока над 10 м естествена каменна арка) и Пияната гора с нейните дървета, странно изкривени и наклонени от свличането на почвените слоеве, върху които растат;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Кемеров мост, Дяволски мост покажи/скрий

    Кемеров мост е известен още като Римски, защото според някои изследователи датира от римско време. В Древността през Кемеров мост е минавал важен път, свързващ Тракийската низина със Солун. На север от моста личи трасето на каменен римски път, свързвал преди векове Филипопол с егейските пристанища. До 1912 г. той е бил гранична линия – западната му половина е била българска, а източната – турска. Днес мостът е историческа забележителност на културата.

    Дяволският мост при Борино също се смята, че датира от римско време. Той е едносводест, дълъг 30 м, широк 3 м и висок 6 м. През моста е минавал римският път за Филипи. Също като Кемеров мост до 1912 г. е бил граничната линия и западната му половина е била българска, а източната турска.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Девин;
снимка 2: Православна църква;
снимка 3: Хотел;
снимка 4: Живописният път към язовир "Въча";
снимка 5: Градският парк;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Община Девин, Национален туристически сайт на България, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Kischlat, Kischlat, Ivcho, Kischlat, Dimitar Kapov;