гр. Баня (Карловско)

[Обиколи Света]

Общи факти

     Град Баня (3 468 ж., 2010 г.) е разположен на 12 км южно от Карлово, в югоизточната част на Стремската долина, обградена на юг от билото на Средна гора, а на север - от билото на Стара планина. В западния край на Баня тече р. Стряма. Благодарение на своите минерални бани, градчето е известно повече като курортно селище. Надморската височина на курорта е 282 м, а малко под санаториума е най-ниската точка на Стремската долина. Тук съществуват чудесни възможности за комплексно балнео– и климатолечение, както и за профилактика, отдих и туризъм. В курорта са известни 10 извора на минерална вода с различна температура и дебит. Осем от тях са каптирани. В Баня има минерален плаж с три басейна: с олимпийски размери, лечебен и детски. Под контрола на медицински работници, за болните и почиващите се прилагат различни физиотерапевтични процедури. Близостта на Карлово, Калофер и Сопот позволява на лекуващите се, почиващите и екскурзиантите да посетят забележителностите в региона.
     Животът около топлите минерални извори в района на Баня е възникнал още през новокаменната епоха - VI хил. пр. Хр. Тук са съществували няколко тракийски селища. Едното от тях е разположено на южното възвишение на хълма „Момини гърди", намиращ се на североизток от града. Първи данни за селището се споменават към XV в., когато то се разраства и укрепва икономически. Тук се построяват три фабрики за дестилация на розово масло, както и частни вили, които по своя стил, удобства и дворни градини служат за образец. През 1929 г. в северната част на Баня е построена и царската вила на Борис III, който за пръв път идва в селището четири години по-рано. През 1968 г. Баня е обявена за национален курорт и е приета програма за развитие на селището.

Забележителности:

• Царският дворец - вилата, наричана от местните жители ’’Двореца’’, е един от шестте частни имота на царската фамилия Кобурготски и единствената частна къща, строена от Борис III. Общата площ на малкия архитектурен ансабъл е 10 дка, като 7 дка е площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура с характeрните за стила елементи и детайли, като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а пет яки дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци и други елементи, взаимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още две по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с две дъбови ковани порти;
• Бившата къща на Багарови - тяхната фамилия през 1925 г. построява фабрика за розово масло в Баня. Идвайки за пръв път в Баня, цар Борис ІІІ отсяда в имението им;
• Централната (минерална) баня - открита е тържествено на 19 юли 1936 г. Функционалната постройка се отличава с оригиналния си замисъл от съчетание на призматично тяло (централен вход) и цилиндрично тяло (две крила). В дясното крило е построен малък басейн с вана и съблекалня за царското семейство, известна днес като „Царската баня", без да се наруши общият обем на сградата. В деня, когато е открита Минералната баня, се открива и чешма паметник с имената на загиналите баненски жители във войните;
• Плоската могила - това е голяма селищна могила, разположена на около 1 км югоизточно от селището. Така е наречена и цялата местност около нея. Висока е 5 м и има 7 културни пласта. В западния край могилата е пресечена от жп линията Пловдив-Карлово;
• Тракийският некропол от пет надгробни могили - намира се на север от града в местността „Петте могили";
• Църквата „Св. Константин и Елена" - изградена през 1860 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е опожарена, но по-късно е възстановена. Църквата е три корабна псевдобазилика, широко разпространена през Възраждането;
• Училището „Неофит Рилски" (1878);
• Паркът в източния край на селището - открит през 1937 г., той заема площ над 100 дка;
• Пикник и риболов на р.Стряма - по протежението на реката има тепавица, рибарник, фазанария. За любителите на риболова в река "Стряма" се срещат кефал, мряна, скобър, пъстърва;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - С решение на Министерския съвет № 528 от 30 август 2002 г. Баня е обявена за град. Събитието е отбелязано с възпоменателна мраморна плоча, поставена върху морена в центъра на селището.
    - За пръв път цар Борис III идва в с. Баня през 1925 г. и отсяда във вилата на своя приятел - фабриканта В. Багаров, след неуспешно лечение в Хисаря на ревматизма си. Тогава царят е имал възможността да оцени преимуществата на Карловските бани.
    - Бившият премиер на България и бивш монарх - Симеон Сакскобургготски, е с адресна регистрация в Баня.
    - В Баня през 1943 г., за първи път в България, започва производството на шипково брашно и се въвежда сушенето на шипки в сушилни.
    - Водата в Баня е слабо минерализирана, натриево-хидрогенкарбонатна и флуорна. Подходяща е за лечение на ставни заболявания, функционални заболявания на нервната система, гинекологични заболявания, повишено и понижено кръвно налягане, язви и др.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към читалището на гр. Баня;
снимка 2: Царското имение;
снимка 3: Църквата в Бяня;
снимка 4: Чешма с минерална и обикновена вода;
снимка 5: Черквата в с.Михилци;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Община Карлово, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Stefan 100yanov, Stefan 100yanov, Банчо, Stefan 100yanov, Mihaela Ivanova;