Бело Оризонте

[Обиколи Света]

Общи факти

     Бело Оризонте (2,3 млн. ж., 2010 г.) е столица и най-голям град на бразилския щат Минас Жерайс. Разположен в югоизточната част на страната, той е построен върху няколко хълма и е напълно заобиколен от планини. В непосредствена близост до града има няколко големи парка. Бело Оризонте се отличава със своята прилежна градска планировка и обрамчени с дървета булеварди, които го превръщат в един приятен за разглеждане метрополис. Градът се характеризира със смесица от съвременни и класически сгради, сред които има редица емблематични в архитектурно отношение постройки като тези в комплекс Пампуля. При проектирането на града архитектите са взаимствали от градската планировка на американската столица Вашингтон.
     За първи път регионът около града е населен в ранния XVIII в., но съвременният Бело Оризонте е планиран и построен едва през 90-те години на XIX в. Целта е била той да замени миньорския град Оуро Прето като столица на щата Минас Жерайс. Старата столица е била символ на монархията в Бразилия, а през 1889 г. страната става република, което налага и подмяна на щатската столица. Заселването на Бело Оризонте е субсидирано от местното правителство чрез отстъпване на свободни парцели земя и финансиране на строежа на къщи. През 40-те годни на XX в. известният бразилски архитект Оскар Нимайер проектира прочулия се впоследствие квартал Пампуля. На идеите на Нимайер днес градът дължи основно своите широки булеварди, големи езера и паркове, с които е известен.

Забележителности:

• Праса да Либердаде - красив площад, заобиколен от палми. Около него могат да се видят интересни сгради от XIX в., сред които седалището на щатското правителство;
• Църквата Сао Франсиско де Асис - проектирана е от бразилския архитект Оскар Нимайер в органичен модернистичен стил. Посетителите може да се изненадат, че сградата е предназначена да служи като църква. Това е причината Католическата църква да откаже да я освети в продължение на повече от десетилетие;
• Музеят за изкуство и занаяти - помещава се в сграда от XIX в. Неговата колекция показва богатството на бразилските занаяти преди навлизането на индустриализацията;
• Музео Хисторико Абилио Барето - посветен на историята на града, музеят се помещава в единствената оцелява фермерска къща от времето преди построяването му;
• Музеят по естествена история и ботаническите градини - обхващат цели 600 хил. кв. м зелени площи. Тук посетителите могат да научат повече за няколко дисциплини: антропология, археология, екология, естествена история, минералогия и палеонтология;
• Кулата Алта Вила - предлага впечатляващи гледки към Бело Оризонте и заобграждащите го планини;
• Парк Мунисипал - оазис от зеленина в сърцето на града. Построен по подобие на френските паркове, той разполага с малки лагуни, в които може да се покара лодка под наем;
• Парковете, разположени в близост до града, сред които: "Парк дас Мангабейрас" (намира се на 6 км югоизточно от центъра на града, в хълмовете на Сера до Курал, предлага отлична гледка към Бело Оризонте) и "Мата до Джамбейро" (природен резерват с растителност типична за атлантическата гора, повече от 100 вида птици и 10 различни вида бозайници населяват резервата);

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    Името на града в превод от португалски означава "хубав хоризонт". В Бразилия градът е познат и с прозвището "национална столица на баровете", поради техния голям брой тук.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Бело Оризонте;
снимка 2: Езеро в Парк Мунисипал;
снимка 3: Гаровият площад "Праса да Естасао";
снимка 4: Сгради на Оскар Нимайер;
снимка 5: Парк "Пласа Флориано Пеиксото";

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Andrе Bonacin, Jose Gustavo, Jose Gustavo, Jose Gustavo, Auro Queiroz;