Бежа

[Обиколи Света]

Общи факти

     Бежа (36 хил. ж., 2011 г.) е традиционната столица на провинция Байшу Алентежу - селскостопански район в южните покрайнини на Португалия. Градът е разположен югоизточно от столицата Лисабон, във вътрешността на страната. Той се издига на върха на висок хълм, заобиколен от красиви и плодородни долини. Районът е богат на селскостопански продукти, сред които житни растения, зехтин и вино. Бежа е все още заобиколен от останките на римски крепостни стени, които обаче частично са възстановени през Средновековието. Тук има най-много римски останки от всички градове в Португалия, с изключение може би на Евора, която вече разполага с голяма колекция от римски предмети, събрани именно в Бежа. Красотата на Бежа се дължи на невероятното чувство за старинност, засилвано тук от факта, че градът не се е разраствал безконтролно, а е запазил непроменен оригиналния си вид.
     Поради стратегическото си разположение на хълм, издигащ се високо над обширни равнини, Бежа има важна роля още от древността. Първоначално заселен от келтите, градът е преименуван на Пакс Юлия от Юлий Цезар през 48 г.пр.Хр., когато той сключва мир с лузитанците (древно племе, обитаващо западната част на Иберийския полуостров). Цезар прави селището столица на най-южната си провинция - Лузитания. По време на управлението на император Август, процъфтяващият град е наречен "Пакс Августа". Тогава той вече е основен кръстопът. Градът често е нападан и превземан от различни завоеватели. Пада под мюсюлманска власт (умаядите) през VIII в. и е освободен от християните чак през XIII в. Постоянните конфликти в миналото водят до обезлюдяването на Бежа и до почти пълното му разрушаване. Размириците тук продължават и през XVII в., както и в началото на XIX в. по време на Наполеоновите войни на полуострова.

Забележителности:

• Внушителният замък на Бежа - това е най-добрият пример на средновековна архитектура, запазена в Португалия. Построен е през XIII в. от крал Диниш I, на мястото на по-старите римски и мавърски укрепления. Той представлява квадратна масивна структура, чиято централната кула се издига на височина от 40 м (най-високата в Португалия). След изкачване на нейните 197 спираловидно подредени стъпала, пред погледа се разкрива фантастична гледка към града и хълмистите, осеяни с дървета околни поля. Стените на замъка са покрити с йероглифи;
• Мавърската архитектурна традиция навсякъде по калдъръмените улички;
• Регионалният „Музеум да Райня Д. Леонор” – най-голямата архитектурна забележителност в града. Разположен в бивш манастир от XV в., музеят е национален паметник, пълен със съкровища. Внушителната сграда е покрита с изкусно направени готически решетки. Камбанарията и кулата допълват романския външен вид на комплекса. В него се помещава и разкошно позлатен бароков параклис, на чиито стени има религиозни азулежу (характерна португалска рисувана керамична плочка) от XVIII в. Музеят приютява важни колекции фламандски, испански и португалски картини от XV до XVIII в. В богатата си колекция от артефакти, музеят притежава и уникално парче китайски порцелан, датиращо от 1541 г.;
• Бялата църква „Сан Амаро” – една от единствените четири оцелели в страната пред-романски църкви. Разположена е точно до замъка. Някои от нейните части датират от VI в., а колоните и капителите й са издялани във форми на листа и геометрични фигури през VII в. Една от тези колони е особено забележителна - на нея са инкрустирани птици, нападащи змия. Понастоящем в църквата се помещава малък археологически музей, посветен на изкуството на вестготите;
• Църквата „Св. Андрей” от XVI в., чиито главни стени са целите покрити с декоративни плочки;
• „Арворе де Жесе” – чудна дърворезба от XIII в. в църквата „Дева Мария”;
• Пизоиш – разкопани останки от римска вила извън града, част от голямо земевладелско имение;
• Едно-две парчета от прочутия местен сладкиш с тиква „Пао да Рала”;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    През XVII в. в някогашния женски манастир, намиращ се на мястото на сегашния „Музеум да Райня Д. Леонор”, живее монахинята Мариана Алкофорадо, която прави Бежа известен в португалските и френски литературни кръгове. През 1641 г., гледайки през своя прозорец, тя вижда един френски офицер, в когото се влюбва от пръв поглед. Написва му пет пламенни любовни писма, които предизвикват всеобщо сензация, след като биват публикувани на по-късен етап във Франция. Тези лирични писма, пълни с истинска страст, надежда, признания и отчаяние срещат голям интерес от страна на читателите и скоро френският издател публикува седем нови писма към оригиналните пет. Португалската версия на писмата обаче е изгубена завинаги.
    През XVII в. интересът към португалските любовни писма бил толкова силен, че думата "португалски" се превърнала в синоним на "страстно любовно писмо".

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Площадът на републиката в Бежа;
снимка 2: Замъкът;
снимка 3: Централната част на града;
снимка 4: Църква "Мисерикордиа";
снимка 5: Обществената градина;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Rafael Anglada, Rui Simao, sebi_2569, Rui Simao, Rui Simao;