Оахака

[Обиколи Света]

Общи факти

     Оахака (255 хил. ж., 2010 г.) е красив град в подножието на планината Сиера Мадре и покрай р. Атояк, намиращ се близо до тихоокеанското крайбрежие на Мексико. Той е столицата и най-големият град в едноименния мексикански щат. Мястото е прочуто със спокойната си атмосфера и гостоприемството на населението. Оахака разчита почти изцяло само на туризма, който се развива благодарение на големия брой сгради от колониалната епоха, както и на археологическите обекти, свързани с местните индиански племена сапотеки и мищеки. Руини на техни селища и храмове се намират високо в планините над града. Тези обекти от пред-колумбовата епоха (наречени Монте Албан) и историческият център на Оахака са обявени от ЮНЕСКО за паметници на Световното културно наследство. Историческият град представлява красиво място с колониалната си архитектура и множество площади, вътрешни дворове и тесни улички, които водят до централния площад – „Сокало” (Zocalo). Повечето от забележителностите в тази част на града са разположени близо една до друга. Поради големия дял на коренното индианско население в Оахака (над 50%, спрямо 20% в други части на Мексико), древните културни традиции тук се тачат в много по-голяма степен. Честването на Деня на мъртвите се слави като най-интересното в цяло Мексико.
     Селища на коренното индианско население в долината на Оахака са съществували в продължение на хиляди години. Най-известните археологически руини са именно древните индиански центрове Монте Албан и Митла. Ацтеките пристигат в долината през 1440 г. Те създават военни укрепления, които да подсигуряват търговските им маршрути. Когато пристигат испанците през 1521 г., местните племена сапотеки и мищеки воювали помежду си в една от многобройните си войни. Испанската експедиция тогава е предвождана от капитан Франсиско де Ороско, съпровождан от 400 ацтеки. Той е изпратен на това място от конкистадора Ернан Кортес, който научил от ацтекския вожд Моктесума II, че ацтекското злато идвало от района на Оахака. Скоро испанците започват да строят селище в колониален стил. Година по-късно, през 1522 г., започва строежът на Катедралата на Оахака. Основаването на относително независимо селище не се харесало на Кортес, който искал лично да управлява целия регион. Той изпратил нова експедиция, която да изгони първоначалните заселници. Те обаче потърсили помощ от испанската корона, която да признае тяхното селище. Получената кралска подкрепа обаче не попречила на Кортес да продължи процеса на подмяна на населението. Наложило се лично да се намеси губернаторът на Мексико Сити - Нуньо Гусман, който отново заел страната на първоначалните заселници. Така Оахака е основан наново през 1529 г. с новото име Антекера - в чест на родния град на губернатора. Междувременно Кортес си издейства от испанската корона правото да облага с тежки данъци района около Антекера. В отговор селището заявява желанието си да получи статут на град, което би му позволило да премине под директното управление на краля, а не на Кортес. Това се случва през 1532 г. След извоюването на независимостта на Мексико през 1821 г., градът е преименуван на Оахака (така се е наричал районът на местния език науатъл).

Забележителности:

• Площадът на конституцията (наричан още "Сокало") - главният площад в града, проектиран през 1529 г. В центъра му е разположен павилион (киоск) в стил ар нуво, на който изнасят представления местни музикални групи. На площада има статуи на Бенито Хуарез, както и фонтани от зелен камък със скулптури в тях. Сокало е заобграден от множество порти, сред които: Порталес де Екс-Паласио де Гоберно (южна страна), Портал де Меркадорес (източна страна), Портал де Клавериас (северна страна) и Портал дел Сеньор (западна страна);
• Държавният правителствен дворец - разположен е на главния площад. Първоначалният дворец е открит през 1728 г. в деня на сватбата на принца и принцесата на Испания и Португалия. Построен е в готически стил. Сегашната сграда на това място обаче е започната през 1832 г. и е завършена през 1887 г. Вътре могат да се видят стенописи, проследяващи историята на Оахака от пред-колумбовата епоха, колониалната епоха и периода след независимостта на страната;
• Алея "Македонио Алкала" - пешеходна улица, която е павирана с уникални зелени вулканични камъни, наречени кантера, които са типични за този район на Мексико. На улицата са разположени някои от туристическите забележителности на града;
• Множеството църкви, сред които Катедралата на Оахака (третата подред катедрала, построена през 1733 г., след като предишните две са разрушени от земетресения през XVI и XVIII в.; фасадата й е изградена от зеления камък кантера, а интериорът е в неокласически стил), църквата и бивш манастир „Санто Доминго де Гусман” (в манастирските сгради на която е уреден музей за живота в Оахака, завършена е през XVII в.), базиликата „Соледад” (построена е през 1690 г. в бароков стил, като фасадата й е изградена от червеникав камък; тя е светилище на Дева Мария - патронния светец на Оахака), църквата „Сан Фелипе Нери” (в бароков стил и с голям позлатен олтар) и „Сан Хуан де Диос” (най-старата запазена църква в града, завършена през 1703 г.; построена е на мястото на първото богослужение, отслужено тук от испанците през 1521 г.);
• Музеите, сред които: Сентро Културал де Санто Доминго (тук са изложени много от артефактите от Монте Албан; музеят се помещава в бившия манастир на църквата „Санто Доминго де Гусман” и представлява една от най-добре реставрираните сгради; голяма част от Сентро Културал заема Музеят на местните култури в Оахака, посветен на живота на племената сапотеки и мищеки - тук се съдържа най-богатата колекция от златни и сребърни бижута на древно Мексико), Музеят за съвременно изкуство (помещава се в Каса де Кортес - една от най-старите и представителни нерелигиозни сгради в града, архитектурният стил е андалусийски с оахакански елементи), Музеят на оахаканските художници (посветен на местните художници, той се намира в имение от XVIII в.), Музеят „Руфино Тамайо” (съдържа важна колекция от пред-колумбово изкуство, събирана лично от художника, на който е кръстен музеят), Каса де Хуарез (къща-музей, посветена на живота на Бенито Хуарез), Театър Македонио Алкала (освен работещ театър, той съхранява и колекция на изкуството в стил романтизъм; наречен е в чест на известен мексикански цигулар, пианист и текстописец) и Железопътният музей на Южно Мексико (помещава се в старата жп гара);
• Обиколка на фабриката за „мескал” - традиционно мексиканско питие, подобно на текила, което се прави от специален сорт на растението агаве;
• Монте Албан - представлява един от най-впечатляващите археологически обекти в Латинска Америка. Той е пред-колумбов град, който е бил древната столица на сапотеките. Достига своя връх между 500 г.пр.Хр. и 800 г.сл.Хр., когато е имал 35 хил. жители. Монте Албан е известен със своята архитектура, издялани камъни и керамични урни. Той представлява най-големия обект с руини до Оахака и поради това често е препълнен с туристи. Тук има огромен площад, а южните и северни платформи предлагат чудесен панорамен изглед отвисоко;
• Митла - важен в миналото сапотекски град и религиозен център, намиращ се на 40 км от Оахака. Известен е със своите пред-колумбови мезоамерикански сгради. В гробница 1 се намира известната "Колона на живота", която според поверието човек трябва да обгърне с ръце, за да разбере колко години живот му остават;
• Руините на Ягул - не са толкова внушителни, както тези на Монте Албан и Митла, но предлагат по-пасторален изглед и групите с туристи тук са значително по-малко;
• Дървото "Арбол дел Туле" - това е дървото с най-голям дънер в света. Според легенда то е на повече от 1400 години. Намира се на пътя за Митла, на 13 км от Оахака;
• Село Теотитлан дел Вале, известно с тъканите и традиционните си занаяти;
• Брегът на костенурките в Ескобиля - щатски резерват за морски костенурки, където те снасят своите яйца;
• Плажът „Зиполите" - разположен на юг от Оахака, това е един от малкото нудистки плажове в Мексико. Той е известен и със своята хипи култура, която го популяризира през 60-те и 70-те години на XX в. Тук идват много туристи с раници, които използват примитивните му кабинки и къмпинг терени, които очертават плажа;
• Фестивалът за Деня на мъртвите (Диа де Лос Муертос) - провеждан в началото на ноември в осветените с фенери градски гробища, той е един от най-известните фестивали с това име в Мексико. Празникът съответства на католическия Ден на вси светии (Хелоуин), като на него семействата се събират и почитат починалите свои роднини;
• Фестивалът "Гелагеца" през юли - ежегодно културно събитие, посветено на коренното местно индианско население, което продължава цял месец. Фестивалът включва традиционни песни, танци и пищно шествие на индиански жени в носии. Събитието има не само туристическо значение, но е и важно за съхраняването на древните културни традиции на тези народи;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

     - Пълното име на града е Оахака де Хуарез. През 1872 г. приставката де Хуарез е прибавена към името в чест на Бенито Хуарез (президент на Мексико пет мандата, единственият чистокръвен индианец (сапотек) заемал този пост), който започва своята политическа кариера оттук.
     - Поради големите земетресения в района, сгради отпреди XVIII в. не са останали.
     - Щатът Оахака е известен с две от своите напитки – горещ шоколад и „мескал”. Храната е превъзходна. Има много ресторанти за морски деликатеси, а местната кухня включва като суровина и „чапулинас” (скакалци).

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Оахака;
снимка 2: Улица в центъра на града;
снимка 3: Църквата „Санто Доминго де Гусман”;
снимка 4: Руините на Монте Албан;
снимка 5: Дървото "Арбол дел Туле";

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  afrocan, samuelmartindelrio, Nicola e Pina, LEIRE13, afrocan;