Естергом

[Обиколи Света]

Общи факти

     Естергом (31 хил. ж., 2009 г.) е унгарски град, намиращ се в северната част на страната, до границата със Словакия. Той лежи на десния бряг на р.Дунав, малко преди мястото, където реката прави своя голям завой и се насочва на юг в посока Будапеща. Градът е бил столица на Унгария за периода X-XIII в., а понастоящем е седалище на унгарския примас (почетна титла на католически архиепископ, съответства на "патриарх" в православието). Естергом е може би най-известен със своята църква (базилика), която е най-голямата в Централна Европа. Освен нея обаче градът привлича туристи и с чудесните си сгради в различни архитектурни стилове - от готическия, романския и ренесансовия до османския, бароковия, унгарския класически стил и рококото.
     Естергом е един от най-древните градове в Унгария. Първите известни заселници на това място са келтите, които се установяват тук през 350 г.пр.Хр. На по-късен етап те са изместени от римските легиони, които кръщават селището Солва. То става част от важната римска погранична провинция Панония. В края на IX в. земите на целия Панонски басейн са завзети от маджарите (унгарците). През 960 г. техният управляващ принц - Геза (от династията на Арпад), избира за своя кралска резиденция и столица укрепения римски каструм Солва (Естергом). Оттогава започва разцветът на града. Първият приел християнството унгарски владетел е синът на Геза - Вайк, известен още като Сент Ищван I (от унгар. Св. Стефан I). Според легендата той е покръстен от Св. Адалберт. На светеца е посветена построената в центъра на Дворцовия хълм в града базилика, която е избрана за седалище на Архиепископа на Естергом - главата на римокатолическата църква в Унгария. През 1000 г. Ищван I е коронован и като първия унгарски крал, доколкото владетелите преди него са носели само титлата принц. Той получава прекрасна златна корона със скъпоценности, апостолически кръст и писмо с благословия от папа Силвестър II. Съгласие за това дава самият император на Свещената римска империя - Ото III. По времето на Ищван I е построен замъкът на Естергом, който освен кралска резиденция изпълнява още и ролята на център на Унгарската държава и религия. До нашествието на татарите през XIII в. градът процъфтява като важен европейски център на търговия, осъществявана по и срещу течението на р. Дунав. Монголите обаче разрушават града и въпреки възстановяването, започнало скоро след това, той губи водещата си дотогава роля в политическия живот на страната. Крал Бела IV оставя замъка на Архиепископа и премества своята резиденция в Буда. Така влиянието на църквата в града се засилва още повече, което подтиква нови манастири да се преместят в околността. По време на битката при Мохач през 1526 г., спечелена от османците, загива Архиепископът на Естергом. През 1543 г. султан Сюлейман I атакува замъка на Естергом с огромна армия и множество оръдия. Разрушени са повечето сгради, сред които и части от базиликата и замъка. След като попада под османска власт, градът е превърнат в център на санджак (административен център в Османската империя) и важна погранична крепост. След няколко неуспешни опита християнските войски освобождават града през 1683 г., но оттогава насам той остава в сянката на своето минало величие.

Забележителности:

• Базиликата Естергом - с дължина от 117 м и широчина от 47 м, това е най-голямата църква в Унгария. Разположена е на Дворцовия хълм (Вархеги), откъдето нейният централен купол, висок 72 м, може да се види в продължение на няколко километра. Сградата на сегашната неокласическа църква е започната през 1822 г. на мястото на разрушената от турците базилика на Св. Адалберт от XI в. Възстановената църква е открита през 1856 г. В нейната южна част е разположен параклисът "Бакоц", изграден от червен и бял мрамор. Той е прекрасен пример за ренесансово каменоделство и скулптура. От северозападната страна на църквата се намира входът към нейната Съкровищница. Тя притежава една от най-богатите в света колекции на сакрално изкуство от IX-XIX в., включително най-изящния шедьовър на цялото европейско златарско изкуство – средновековния кръст "Разпятието на крал Матяш Корвин";
• Дворцовият музей - малкият музей в южния край на Дворцовия хълм е посветен на някогашния кралски дворец, който се е издигал тук. Той е бил построен предимно от френски архитекти по време на разцвета на Естергом. Дворецът е резиденция на унгарските крале до преместването на столицата в Буда, след което тук се премества да живее архиепископът на града. Голяма част от двореца е разрушена от османските турци и покрита със земя, за да се използва като защитно съоръжение. Разкопките на обекта са започнати през 30-те години на XX в. Музеят също така показва археологически находки от града и района, повечето от които са грънци, датиращи след XI в.;
• Християнският музей - съдържа най-добрата колекция от средновековно религиозно изкуство в Унгария и е един от най-добрите музеи в страната. Намира се на брега на р. Дунав, във Водния град. Музеят се помещава в бившия дворец на архиепископа. През XVIII в. самият архиепископ го отваря с целта да покаже своите частни колекции от картини на посетителите;
• Водният град (Визиварош) - квартал с къщи и църкви в пастелни цветове, разположен на брега на Малък Дунав, под Дворцовия хълм. Местната барокова архитектура по улиците на Визиварош е от XVIII в., като по-специално внимание заслужават сградите около пазара на площад „Сечени”;
• Палата на технологиите и науката - сградата е построена през 1888 г., като първоначално е служила за синагога на еврейската общност в града, която е най-старата в Унгария. Архитектурата е в мавърски романтичен стил;
• Другите музеи, сред които: Балинт Балаши (кръстен е на поета, който загива по време на неуспешния опит за отвоюване на замъка Естергом от турците през XVI в.; помещава се в барокова сграда от XVIII в., като основните експозиции са свързани със средновековните църкви и манастири на Естергом), Мемориалният музей Миндзенти (проследява живота на някои от най-противоречивите фигури в унгарската история) и Дунавският музей (посветен на най-голямата река, минаваща през Унгария, и на живота около нея);
• Ежегодният Естергомски театрален фестивал - провежда се между юни и август;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

     - Според някои учени, Естергом получава своето име от Естрогин - българско селище на занаятчии, произвеждащи кожени брони.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Естергом;
снимка 2: Площад „Сечени” във Водния град (Визиварош);
снимка 3: Базиликата Естергом;
снимка 4: Дворцовият хълм;
снимка 5: Християнският музей в Архиепископския дворец;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: LonelyPlanet, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  sopronyi, Jiri Bures, Jiri Bures, MBagyinszky, GyurIca;