Варна

[Обиколи Света]

Общи факти

     Варна (335 хил. ж., 2011 г.) е разположен на северния и западния бряг на Варненския залив, и в североизточния бряг на Варненското езеро. Той си оспорва с Пловдив второто място като най-голям град в България, като същевременно е наричан "Морската столица на България". Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. В рамките на града - в район Приморски, в съседство с морето, се намира резиденция Евксиноград, която е седалище на Министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството. В чертите на града вече попадат летните курортни комплекси "Св. Св. Константин и Елена" (в т.ч. "Слънчев ден") и "Златни пясъци". Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна. Варна е един модерен град, пулсиращ в ритъма на съвременния живот, където модерни търговски центрове си съжителстват с архитектурни сгради в стил неокласицизъм, ар деко и ар нуво. Стотици хиляди туристи посещават ежегодно Варна, привлечени от плажовете, планетариума и делфинариума, от уникалната атмосферата на града и оживлението на нощта.
     Най-ранните сведения за Варна датират от VI в.пр.Хр., като градът се споменава със старото си име Одесос (селище, разположено на вода). Самото име Одесос не е гръцко, което дава основания да се предположи, че навярно селището е съществувало и на по-ранен етап. До I в.пр.Хр. то е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, градът става важен римски регионален център. Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX в. вече се нарича Варна. Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия - топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. С течение на времето градът придобива все по-ориенталски вид. Издигат се джамии, конаци, турски бани. През 1878 г. Варна окончателно е освободена от турска власт и става най-важния български пристанищен град. В края на XIX в. се свързва с железница със София. Създават се много фабрики, развива се промишленият риболов. Варна бързо се обособява като морски курорт и любимо място за българския културен елит, повлиян от европейската мода в архитектурата и водния транспорт.

Забележителности:

• Катедралният храм „Успение Богородично” - една от емблемите на града.  Църквата е построена през 1886 г. от възрожденски майстори по петербургски архитектурен план. Осветена е едва през 1910 г., поради продължителния строеж и изографисване. Тя има много интересни стенописи и стари икони от майстори, представители на различни иконописни школи в България;
• Мемориалът, посветен на битката за Варна през 1444 г. Тогава обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди се изправят срещу османските турци в опит да освободят града, но биват победени;
• Римските бани, построени по времето, когато селището се е наричало Одесос. Съхранените части на сградата дават основание да се смята, че това е една от най-големите постройки в източната част на Римската империя, свидетелстваща за богатството и значението на града. Предполага се, че височината на сводестите конструкции е била не по-малко от 20 м. Повече информация по-долу;
• Средновековните градски стени;
• Най-старото (ок. 5000 г. пр.Хр.) златно съкровище в света, намиращо се в Археологическия музей. Той се помещава в сграда на бившето, богато украсено девическо училище от XIX в;
• Разходка из музеите, сред които Етнографския музей, Археологическия музей, Музея на националното Възраждане, Военноморския музей, Аквариума и музея на Черно море (тук са събрани стотици видове риби, молюски, актинии, раци, охлюви, както и обитатели на сладководните басейни; специално място е отделено на природните богатства, извличани от Черно море - от морската сол до нефта), както и Музея на медицината (единствен на Балканите, в него са представени лечебни растения и билки, както и инструментариум, използван в медицината от древността до наши дни);
• Морската градина – другата емблема на града, чието изграждане започва през 1888 г., а през 1912 г. е напълно оформена. Тогава се възприема идеята да се поставят бюстове на възрожденци в някои от алеите. Днес в Морската градина има амфитеатър, астрономически комплекс (първият в страната) с обсерватория, планетариум и кула, много развлекателни площадки и малък гребен канал за деца, басейн за водни колела и зоопарк. Летният театър е център за много прояви. Тук се намират още „Алеята на космонавтите”, Аквариумът от 1912 г., Природонаучният музей и Алпинеумът;
• Делфинариумът - единственото подобно съоръжение на Балканския полуостров. Той предлага на многобройните си гости уникалната възможност да се насладят на невероятните способности на интелигентните морски бозайници. Повече информация по-долу;
• Аспаруховият мост, който е най-дългият мост в България. С неговата височина от 50 метра, той е също така любимо място за скачане с бънджи. Повече информация по-долу;
• Фестивалният комплекс - съвременно здание от алуминий, камък и стъкло. В комплекса има няколко сцени и конферентни зали, голям базар, ресторант и сладкарница. Тук се провеждат множество изложби и фестивали, изнасят се оперни, балетни и театрални представления;
• Дворецът "Евксиноград", който е първата и най-стара извънградска държавна резиденция. Тя е построена още от първия български княз след Освобождението - Александър Батенберг. Той купува няколко декара лозя на 6-7 километра северно от Варна и построява там днешния дворец по подобие на френските ренесансови замъци от XVIII в. Проектант е виенският архитект Румпелмайер. Повече информация по-долу;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Дворецът "Евксиноград" и Делфинариумът покажи/скрий

    - Дворецът "Евксиноград". Докато завършат сградата през 1886 г., князът и гостите му нощували в един изоставен манастир на скалите на морския бряг, носещ името на свети Димитър. Графиня Ербах го описва така: "Той се състоеше от дълги едноетажни постройки със солиден каменен зид отзад и дървена част отпред". Отначало резиденцията се казвала Сандрово, по името на Батенберг, когото галено наричали Сандро. След като князът напуска България, тя е преименувана Евксиноград (от гръцкото име на Черно море – Евксинос понтос). Някогашното Сандрово става първият български морски курорт. Там са летували всички български държавни глави от Освобождението досега. Пътят Варна-Евксиноград, дълъг 9 километра, бил първото асфалтирано шосе в България.
    - Делфинариумът. Открит е за посещения на 11 август 1984 г. Строителството му отнема 7 месеца. Намира се в северната част на варненската морска градина и разполага с 1134 места. Първите делфини, пристигнали в делфинариума още през 1984 г., са Пипи, Попи, Рейна и Сплит. Те всички са от вида Tursiops Truncatus. По-късно са закупени още делфини, някои се раждат тук. Йоана, която е родена в делфинариума, прави своя дебют през 2001 г.

скрит текст: (+) Аспаруховият мост покажи/скрий

    Построяването на Аспаруховия мост е свързано с нарасналото промишленото значение на Варна и необходимостта от създаването на по-удобен воден път дотам. Старият канал море-езеро не можел да отговори на очаквания корабен трафик и се налага прокопаването на нов, по-голям плавателен канал. Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Завършен е предсрочно и е открит на 8 септември 1976 г.
    Аспаруховият мост е уникален за България, а изработването на опорните му колони е извършено по начин, рядко срещан в света. Причината за това са изключително неблагоприятните геоложки условия на трасето в най-тежкия участък - от Варна до централния отвор. Приземния слой е 3-4 метра глина, под него има 20 метра водонаситени плаващи прахови пясъци, под които пък има 46 метров слой тиня. Чак на дълбочина около 70 метра е слоя олигоценска глина, върху която могат да стъпят основите. Единствения начин да се фундира е изготвянето на дълбоки бетонни стълбове, които стигат до дълбочина 53 метра. Под всяка колона са направени по шест изливни пилота (общо около 660 бр.) с диаметър 1.20 метра, с обща дължина около 26 км. Дължината на моста е 2050 м., а височината му е 50 м. Аспаруховият мост е част от автомагистрала “Черно море” и същевременно част от международния път Е-87. Освен важен транспортен възел от няколко години Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания.

скрит текст: (+) Римските терми покажи/скрий

    Сградата на Римските терми е построена през втората половина на II в. на площ от около 7 000 кв.м и е просъществувала до края на III в. Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли. Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата.
    Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена балестра. На площ от над 840 кв.м тя е била своеобразен център, в който гражданите на Одесос се събирали, за да обсъждат важни проблеми на обществения живот. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухини, които отвеждали някога топлия въздух чак до покривната конструкция на термите.

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - За кратко време Варна е преименувана на Сталин. След 1956 г. градът връща старото си име.
    - През 1863 г. е създадена първата банка във Варна - „Звезда”, която имала за цел да кредитира българските търговци.
    - Корабът „Деметер” в романа „Дракула” на Брам Стокър тръгва от пристанище Варна.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Варна;
снимка 2: Държавният театър;
снимка 3: Катедралният храм "Успение Богородично";
снимка 4: Морската градина;
снимка 5: Дворецът "Евксиноград";

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Национален туристически сайт на България, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  akosta, Никола Груев, Degalum, akosta, Dimcho Panayotov;

Локален справочник

Варна Портал