Копривщица

[Обиколи Света]

Общи факти

     Копривщица (2 486 ж., 2010г.) се намира в планински район, в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Сгушена в планинските хребети, тя е разположена в живописна долина по течението на река Тополница (на 1030 м. надм.вис.), в сърцето на Същинска Средна гора. Копривщица е едно от най-очарователните градчета в България, успяло да съхрани в себе си традиционната българска възрожденска атмосфера, благодарение на многобройните отлично запазени къщи от епохата. Сред тях се намират и родните къщи на Любен и Петко Каравелови, апостолите на Априлското въстание - Георги Бенковски и Тодор Каблешков, както и на поета-лирик Димчо Дебелянов. Копривщица е съхранила общо 383 къщи и паметници, повечето от които са автентични и напълно реставрирани. В града е изложена и уникална колекция от ценни етнографски експонати, старинни оръжия, произведения на изкуството от епохата на националното Възраждане, фини резби, ръчно-тъкани платове и бродерии, народни костюми и традиционни български накити.
     Старо предание разказва, че в годините след падането на България под османска власт (1393 г.) в красивата средногорска местност се заселват бежанци – потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада. Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Във фермана Копривщица била наречена“Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”. Според Найден Геров основите на днешния град били положени от търновски боляри, които напускат столицата Търново и заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество се изтеглят към отдалечената и непроходима Централна Средна гора. Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф (лично владение) на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известна в турската история красива принцеса. Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане. В Копривщица отваря врати второто взаимно училище в България (1837 г. ) и първото в страната класно училище (1846). Копривщица е родно място на народни будители и духовни водачи на българската нация. Тук на 20-ти април 1876 г. е изстрелян първият куршум срещу османския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до освобождението на България. Копривщица е съкровищница на българската възрожденска архитектура. Обявена е за град-музей (1952 г.), за архитектурен и исторически резерват ( 1971 г.). През 1978 г. е призната за селище на вътрешния и международния туризъм.

Забележителности:

• Архитектурно-историческият резерват - тук могат да бъдат разгледани 6 къщи-музеи, а именно: на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Ненчо Ослеков, Петко Лютов;
• Къщата-музей Любен Каравелов - съставена е от три сгради, свързани с китен двор. Най-старата сграда, построена през 1810 г., е „зимната къща”. В нея се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов като политик - министър председател и министър на финансите. Втората сграда, строена през 1820 г. е стопанското помещение. Там са се приготвяли прочутите копривщенски суджуци и луканки. Последна е строена „лятната къща”, където семейството живеело през топлите месеци на годината;
• Ослековата къща -  построена в периода между 1853–1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Творение на уста Минчо и Коста Зограф - представители на самоковската школа, Ослековата къща пленява с богатата си външна и вътрешна украса. Три колони изработени от ливански кедър поддържат просторен салон на втория етаж. Външната част на салона е изрисувана с картини, изобразяващи екзотични градове и места. Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание - в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието;
• Родната къща на Димчо Дебелянов - още пази магията, струяща от поезията на най-нежния български поет. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни. Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час, когато на 2-ри октомври 1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар;
• Къщата-музей Тодор Каблешков - образец на българската възрожденска архитектура. Тук се ражда авторът на Кървавото писмо, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби;
• Лютовата къща - впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти - нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна;
• Къщата-музей Георги Бенковски - разположена е на един от хълмовете в Копривщица. Тук през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев. В българската история той остава с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание. В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола;
• Родната къща на Найден Геров - това е една от къщите, увековечени от Любен Каравелов в произведението му „Българи от старо време”. В този дом Геро Мушек (първообразът на хаджи Генчо) открива първото килийно училище. През 1823 г. в многодетното му семейство се ражда Найден Геров, голям български общественик, политик, учител и писател;
• Църква "Успение Богородично" - през 1817 г., на мястото на изгорения от кърджалиите храм, смолски и мирковски майстори съграждат нова църква. Историята разказва, че е построена за около 11 дни. Тя представлява вкопана в земята ниска постройка, слабо осветена, боядисана от вън, така че да прилича на къща и да не привлича внимание върху себе си;
• Храм "Свети Никола" - след всеобщото събрание през 1839 г. копривщенци решават в града да бъде построена втора църква. Повече от 600 души дават своята лепта, за да бъде изграден новият храм;
• Мавзолеят на Априлци - изграден в памет на загиналите в освободителните борби от Априлската епопея;
• Първата пушка – посветен на първия изстрел поставил началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - Според част от изследователите името на селището произлизало от „куп речици”, заради многото потоци, които се вливали в Тополница, а според други – от копривата и копъра, които растели из цялата околност.
    - В Копривщица на всеки 5 години от 1965 г. насам се организира Национален събор на българското народно творчество.
    - Официалният си празник Копривщица чества на 2-ри май, тъй като тук на тази дата през 1876 г. (20-ти април ст.ст.) гръмва първата пушка и е дадено началото на Априлското въстание.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Копривщица;
снимка 2: Църква "Успение Богородично";
снимка 3: Ослековата къща;
снимка 4: Традиционна механа;
снимка 5: Внушителният паметник на Бенковски;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Неофициален сайт на Копривщица, Сайт на Община Копривщица, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  viliNS, krassy68, eliana P., Stefka Gorgorova, J.G. Nuijten;