Котел

[Обиколи Света]

Общи факти

     Котел (6 251 ж., 2010 г.) е разположен в средния дял на Източна Стара планина, сгушен в живописна котловина на важния географски проход "Демир Капия". Намира се на 49 км североизточно от Сливен. Котел е град на възрожденската архитектура, който е скътал едни от най-добрите образци на дървени народни къщи от късното Възраждане, както и от пред-възрожденския период (преди ХVII в.).
     Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди идването на османците засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността. Котел се сформира като селище в началото на османското нашествие от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение - тимар, на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства. През втората половина на XVIII и XIX в., благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.

Забележителности:

• Автентичната архитектура на котленските къщи;
• Галатанското училище - архитектурен паметник, датиращ от 1869 г. Представлява двуетажна дървена къща, запазила автентичната си архитектура, характерна за котленския край. През Възраждането тук се е помещавало местното училище – център на просветната дейност и образование. Днес в сградата има уредена изложба от типични за региона тъкани, посветена на килимарското изкуство на котленката. Още информация по-долу;
• Пантеонът на Георги Сава Раковски - посветен на един от най-великите български революционери и възрожденци. В основната експозиционна зала е експониран мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт” и копие от сабята на революционера. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, както и личният му дневник и оръжие;
• Музей на котленските възрожденци, който се помещава в сградата на Пантеона на Г. С. Раковски. Музейната експозиция „Котленски възрожденци” е сред най-интересните забележителности в Котел. Открита е през 1981 г. по случай честването на 1300 години от създаването на България. Експозицията е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци;
• Експозицията „Котленски възрожденски бит”, която се помещава в Кьорпеевата къща в квартал "Галата". Къщата е възрожденски архитектурен образец от 1872 г. В автентична среда е пресъздадена атмосферата, в която живее котленското семейство през ХІХ в. Експозицията включва ръчно тъкани килими от ХІХ в., занаятчийски инструменти, котленски носии и др.;
• Природонаучният музей, който е вторият по големина на Балканите след този в Букурещ. Той пресъздава в значителна степен природното богатство на Източна Стара планина. Музейната експозиция разполага с над 30 000 вида. Изложени са редки видове, застрашени от изчезване като: дропла, черен лешояд, черен щъркел, скален орел, видра, кафява мечка. Особен интерес представляват дарените кралски пингвин, мангуста, крокодил и др.;
• Паметникът на цар Ивайло - построен на мястото при крепостта Диавена, където на 17 юли 1279 г. българският цар Ивайло разбива 10-хилядната византийска армия на император Михаил VIII Палеолог;
• Карстовият комплекс „Злостен” - обявен е за природна забележителност и включва в себе си редица защитени територии. Намира се в землището на Котел и селата Медвен и Ябланово, като обхваща прощ от 343.7 ха. Обособен е с цел да се запазят характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образования, вековна букова гора, както и местности с историческо значение;
• Крепостта Кипилово кале, намираща се на вр. Хисарлъка, на 3 км югоизточно от с. Кипилово и на 24 км западно от Котел. Крепостта представлява неправилен трапец и заема площ от около 8 000 кв.м. От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено доста - на места до 8-10 м височина. Три от входовете са запазени и до днес. В източната част на крепостта се намира 12-метров кладенец, който я снабдявал с вода. Според археолозите Кипиловско кале е строено в края на VІ в. от римляните за защита от прииждащите от север варвари. Смята се, че то е просъществувало чак до края на Второто българско царство;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    Името на Котел е свързано с живописната котловина, в която е разположен. Тя била наречена от първите заселили се тук жители: "котел" или "казан".

скрит текст: (+) Галатанското училище покажи/скрий

    Изложбата в Галатанското училище показва развитието на килимарското изкуство от простата черга през класическия килим до сложните съвременни форми. На примитивен стан се демонстрира тяхната изработка. На първия етаж са изложени експонати от Възраждането и началото на XX век, а на втория – нови тъкани, икони и картини от котленски майсторки, в които традицията е обогатена и доразвита. Красотата и високата стойност на котленската тъкан допринасят много за славата на града.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Котел;
снимка 2: Градският център;
снимка 3: Църква;
снимка 4: Природонаучният музей;
снимка 5: Паметникът на цар Ивайло;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: Национален туристически сайт на България, Община Котел, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Mihaela Ivanova, yogimax, Mihaela Ivanova, Svilen Enev, alinopera;