Индия

Преди новата ера

2700 г.

В басейна на река Инд възникват градовете-държави Мохенджо Даро и Харапа

Ок. 2000

Арийците, народ, който говори индоевропейски език и е близък до персите, започват да навлизат в Индия. Арийците въвеждат колесниците, оръжия и занаятчийски умения, превишаващи онези на заварените дравиди

Ок. 1800

Арийците нахлуват в долината на р. Инд, като спомагат за унищожаването на вече омаломощената култура Мохенджо Даро и Харапа. От сливането на двете култури ще се развие Индуската цивилизация по долината на р. Ганг (сл. 1400 г. пр.н.е.)

Ок. 1000-ок. 600

След поредица от малки войни с различни градове-държави индоарийците овладяват Северна и Централна Индия, а влиянието им се простира и в Южна Индия и Цейлон. Те принасят своя език – санскритски, както и религиозната си система – ведизма, впоследствие послужила за основа на индуизма. Въвеждат и концепцията за социална йерархия, по-късно залегнала в системата за обособяване на кастите.

Ок. 900

Средноазиатски нашественици от монголски произход, първи от мнозина след това, нахлуват постоянно в равнините на Северна Индия

800

Арийците достигат Бенгалия. Начало на епическата епоха: написана е Махабхарата, първата версия на Рамаяна.

В Индия е открит първият алувиален нанос с диаманти

Ок. 600

В долината на р. Ганг възникват 16 царства и републики, които са познати с общото име Махаджанапанда. Това е векът на религиозните водачи Сидхартха Гаутама (ок. 560-ок.483 г. пр.н.е.), наречен Буда (Просветленият), и Вардхамана (ок. 540-ок. 468 г. пр.н.е.), наречен Махавира (Велик герой) или Джина (Победител), чийто последователи са наречени джайни

550

Написването на Упанишадите, свещени книги, основоположни за брахманизма

517

Дарий Велики и войските му завземат Гандхара и Синд в Северозападна Индия и ги присъединяват към Персийската империя, заедно със западния бряг на р. Инд и някои области на изток от нея

Ок. 500

В долината на Ганг водещите държави са царствата Магадха, Кошала и Каши, и републиката Врджи

Ок. 490-350

При Аджатушатра, Магадха се превръща във водещата държава в Северна Индия, като печели поредица от войни срещу съседната Кошала

Ок. 483

Прогоненият индийски принц Виджая слиза на о-в Цейлон (Шри Ланка) като основава Виджаянското царство на североизток. Историята му е белязана от борбите с местния дравидски народ тамили

Ср. на IV в.

Персийските територии в Индия добиват голяма независимост

327

Преодолявайки силна съпротива, Александър Велики и армията му си пробиват път през планинските проходи, пазещи Северозападна Индия, като достигат р. Инд. Той се съюзява с царя на Таксала, край дн. Равалпинди (Пакистан), срещу Пор – най-могъщия владетел в Пенджаб

326

Александър съумява да заблуди Пор, че няма да премине придошлата р. Хидасп (Джелум), но я прекосява срещу течението, за да предприеме внезапна атака и използва тормоз, за да разстрои бойните слонове и да пробие индийските бойни редове

Юли 326

Като продължава кампанията си за завладяване на света, Александър нахлува в северната част на Централна Индия към р. Ганг, когато при р. Хифасис (Беас) основните македонски части отказват да продължат. Като оставя след себе си гръцки управители, Александър отстъпва на желанието им и се обръща на югоизток, като си пробива път по р. Инд. В устието на реката той изгражда флот и го изпраща под командата на Неарх да изследва обратния път по море до началото на Персийския залив. Самият Александър се завръща с по-голямата част от армията си по суша, като очевидно влиза в контакт с плаващата покрай брега флота, поне два пъти (326-324 г. пр.н.е.)

323

Владенията на Александър Велики в Азия са обхванати от хаос след смъртта му. В тези безредици главните му генерали – наследниците (диадохите) – разделят империята му.

Чандрагупта – пълководец от Магадха, детронира владетелите от династията Нанда и заема трона, като основава династията Маурия. Той е повлиян от Александър Велики, когото се твърди, че е срещал, и разширява царството си като отнема отново Северозападна Индия от македонците. Смята се, че класическата творба за управление и война „Артхашастра” (Наръчник по политика) е написана по това време от Каутиля, негов главен съветник

321

Селевк I Никатор, един от генералите и наследниците на Александър, се заема да възвърне източните провинции на империята, които са се откъснали по време на Войните на диадохите

305

Селевк I воюва в долината на р. Инд, като се опитва да възстанови македонската власт. Наместо това той и Чандрагупта формират съюз, като Северозападна Индия е предадена на Чандрагупта в замяна на 500 бойни слона

286

Умира Чандрагупта Маурия, основател на първата индийска империя (321 г. пр.н.е.)

Ок. 273

Ашока, внук на Чандрагупта, спечелва трона на Маурийската империя, със столица Паталипутра. Той подхваща кампания по река Ганг и в Декан, но отвратен от войната, особено от клането при превземането на Калинга, където се твърди, че са убити 100 000 души, преустановява експанзионистичните си намерения и става будист (262 г. пр.н.е.)

Империята на Маурите се разпростира от Афганистан до южната част на субконтинента, където съседи са й държавите Чола и Пандя

250

Император Ашока обявява будизма за официална религия. Поставените навсякъде колони и издълбаните в скалите послания и до ден днешен очертават рамките на огромната му империя. Такива колони могат да се видят в Делхи, Гуджарат, Ориса, Бихар и Мадхя Прадеш. Ашока изпратил мисионери и в странство. В Шри Ланка името му се ползва с голяма почит, тъй като той проводил сина си с цел да разпространи будизма и в тези земи

232

Умира Ашока (хинди - „щастие”) – последен владетел на Маурийската империя, която бързо се разпада след смъртта му

208-206

Като следва маршрута на Александър Велики, селевкидският император Антиох III нахлува в долината на р. Инд, вероятно в Пенджаб

206

Антиох III нахлува в долината на Кабул, като е приет като номинален господар от индийския владетел Софагасенус

200-195

Евтидем, бактрийски цар от гръко-македонски произход, разширява властта си в Гандхара и Пенджаб, като слага началото на втора голяма вълна на гръцко влияние в Индийския субконтинент

Ок. 195-ок. 175

След като наследява баща си Евтидем, бактрийският цар Деметрий разширява властта си в долината на Инд и дори отвъд нея

180

Възход на сунгите

Ок. 175-ок. 162

Докато бактрийският цар Деметрий воюва в Индия, генерал Евкратид вдига въстание. В резултат на разразилата се междуособица той овладява по-голямата част от индийските владения на Бактрия, без Пенджаб, на изток от р. Джелум

Ок. 162-ок. 150

В Бактрия е убит Евкратид, което води до борба за власт, постепенно спечелена от Менандър, потомък на бактрийския цар Деметрий, но владенията му са ограничени в Южна Бактрия, Гандхара и части от Арахозия и Пенджаб. Династията на Евкратид запазва част от Северна Индия

Ок. 150-ок. 140

Бактрийският владетел от гръцки произход Менандър (познат в Индия като Милинда) напада долината на Ганг и установява властта си чак до старата столица на Маурите Паталипутра, въпреки че губи голяма част от Бактрия в полза на скитски и партски нашественици

145

Чола, кралят на Ерата, завладява Цейлон

Ок. 130

Умира Менандър (Милинда) – владетел на Бактрия от гръцко потекло. Той напада Гангската долина в Индия и управлява Гръко-индийското царство

109

Китайският император У Ди, знаейки за съществуването на Индия от западното пътешествие на Чжан Цян (138-128 г. пр.н.е.), напразно се опитва да я достигне през джунглите и планините на Югоизточна Азия

100

Първите китайски кораби достигат източния бряг на Индия

100-1

Юечжи (кушани), индоевропейски народ от Централна Азия постепенно печели борбата за Бактрия, като изтласква партите и насочва скитите към Индия

Ок. 100

Изчезва последното от малките елинистически гръцки царства в самата Индия

Ок. 80

Притиснати от Юечжи, скитите нахлуват в Индия (където ги наричат саки) и достигат долината на р. Инд. По-късните вълни включват и парти (наричани с името пахлави)

58

Епоха на Крита-Малажа-Жикрам

Ок. 50

Малкото индуско царство Андхра, начело с полулегендарния владетел Викрамадитя възпира инвазията на саките, като възстановява индийския контрол над Северна и Централна Индия и основава династията Сатавахана

30

Възход на династията Сатавахана в Декан

Ок. 6

Гондофарн е владетел на империя в Северозападна Индия. Според християнска легенда, той е един от „тримата влъхви от Изтока”, които посещават младенеца Исус във Витлеем

След новата ера

40

Саките владеят долината Индус и Западна Индия

78

При Канишка (упр. 78-103 г.), Кушанската империя се простира от Бактрия и Туркестан до Индия (до Паталипутра на р. Ганг и на юг в Раджпутана)

230

Фамилията Палава завзема трона на индийската държава Андхра, после овладява и Източен Декан в посока към Ганг и на юг срещу тамилската династия Чола

320

В Магадха, Чандрагупта основава династията Гупта, като претендира, че произхожда от древната династия Маурия и възстановява позициите на царството си в централната част на долината на Ганг

320-550

Управление на династията Гупта, основана от Чандрагупта

330-375

При Самудрагупта, син на Чандрагупта, Магадха започва експанзия за завладяване на Раджпутана, Северен Декан и на брега, южно от Ганг. Влиянието й се простира и в Непал, Асам, Пенджаб и Гандхара

350

Индийското царство Андхра, управлявано от династията Палава, е разгромено от владетеля на Магадха Самудрагупта

360

Самудрагупта завладява Севера и по-голямата част от Декан

380-415

При Чандрагупта II, син на Самудрагупта, Магадха разширява владенията си в Пенджаб, като анексира и Малва, Саураштра и Гуджарат.

Управлението на Чандрагупта II осигурява време на стабилност и просперитет; златен век на литературния ренесанс на Гупта

415

Възкачване на Кумара Гупта I

420

Ефталитите (белите хуни), родствени на кушаните, се установяват в Бактрия и владеят земите на югоизток от Аралско море (някогашен Руски Туркестан), и нахлуват в Гандхара и Пенджаб

432

Индийското царство Пандя напада и овладява Цейлон (Шри Ланка), като измества династията Ламбакана

Ок. 450

Белите хуни нахлуват в Индия през Хиндукуш

457

При нападение в Пенджаб, ефталитите (познати в Индия като Хуна) са разбити тежко от императора на империята Гупта Скандагупта

459

Синхалите, начело с Дхатусена, изтласкват династията Пандя от Цейлон и основават династията Мория

467

Скандагупта умира и е наследен от неговия полубрат Пуругупта (467-473)

Ок. 500

В Индия е написан класическият военен трактат „Шива-Дханурведа”, като се опира до голяма степен на по-ранния „Артхашастра” на Каутиля. Книгата възвеличава стрелбата с лък, защото лъкът и стрелата остават главното оръжие на индусите

500-510

При Торамана, Хуна завладяват Малва, като оформят нова държава с отслабването на империята Гупта

510-530

Народът Хуна при владетеля Михирагула разширява владенията си на юг и изток в Пенджаб и Раджпутана

530

Народът Хуна е победен от индуска коалиция, вкл. войски на принца на Магадха, Балдитя и на принца на Иджайн, Яшодхарман. Кралството Хуна никога не се съвзема от това поражение и постепенно изчезва (ок. 550 г.)

550

Край на управлението на Вишнугупта Чандрадитя – последния от царете Гупта.

В Западен Декан, Пулакешин I основава династията Чалукя, с център около Биджапур. Тя постепенно ще надделее над династията Палава и ще овладее Централен Декан (550-608 г.)

575

В Източен Декан цар Симхавишну от възродената династия Палава разбива царството Чола, като изтласква Чола на юг

575-600

Царството Пандя става хегемон в крайния юг на Индия

606

Възкачване на Харша (Харшавардхана) Гупта. При цар Харша (упр. 606-648 г.) пенджабската държава Тханешвар успява да овладее по-голямата част от Северна Индия, до р. Нарбада

620

Царят на Чалукя, Пулакешин II, отблъсква инвазията на индийския цар Харша в Декан

625-630

Пулакешин II от Чалукя разбива противниковата династия Палава и добива хегемония в Южна Индия

642

Умира Пулакешин II, който основава династията Чалукя (608 г.). Той е разбит и убит край столицата си Ватапи, в битка с Нарасимхаварман I от династията Палава

648

Умира Харша (Харшавардхана), който основава династията Пушябхути и обединява няколко малки царства

649

След смъртта на Харша, един от първите му съветници, Арджуна, завзема Бихар и Бенгал (648 г.). После той атакува китайския пратеник Ван Сюан Цъ, който събира армия от китайските протекторати Тибет и Непал и разбива Арджуна на р. Ганг, като го взема със себе си в Китай като пленник

650

Гурджарите, номадски народ от Централна Азия, завзема Раджпутана

655

Викрамадитя, син на Пулакешин II, разбива южноиндийските царства Чола и Пандя

661-663

Арабите-мюсюлмани, водени от Зияд ибн Абихи, нахлуват чак до долината на Инд

674

Като отмъщава за поражението на баща си (642 г.), Викрамадитя от династията Чалукя разгромява династията Палава, като разрушава и столицата Канчи

684

Войските на Палава, заедно с тамилски наемници, нахлуват в Цейлон (Шри Ланка), като слагат край на династията Мория и поставят началото на династията Ламбакана. На престола застава Манавама

708-712

Мюсюлмански войски, водени от Мохамед ибн ал-Касим, превземат Кабул и Синд, като разбиват индийския цар Дахар след успешна обсада на Мултан. После те воюват в Пенджаб, но не успяват да разбият гурджарите в Раджпутана и Гуджарат

730

При Ясоварман, империята Канаудж овладява Бенгал и долината на Ганг. Движението й на юг обаче е блокирано от Кашмир, доминиращата сила в Пенджаб, управлявана от Лалитадитя

739-740

Викрамадитя II Чалукя, внук на Викрамадитя I, побеждава династията Палава

740

Гурджарите, начело с цар Нагабхата, основават династията Пратихара, като отблъсват многобройни мюсюлмански атаки срещу Раджпутана и Гуджарат

750

Гопала основава династията Пала и управлява цяла Бенгалия.

Йеменският евреин Йосеф Рабан начело на група преселници се насочва към Кочин. Раджа Малабара Черамал Парумал ги дарява с харта, на която са изброени предоставените им привилегии. Тя е изсечена на две бронзови пластинки, наречени „сасанам”

753

Дантидурга разбива владетеля Киртиварман II Чалукя, като основава новата династия Раштракута и бързо разширява владенията си

800

Дхармапала, син на Гопала, разширява властта си от Бенгалия до Пенджаб, като овладява и остатъците от империята Канаудж

830

При Нагабхата II, индийската държава Пратихара разгромява династията Пала и превзема Канаудж

836-870

При цар Виджаяла, Чола е доминиращата държава в Южна Индия

890-910

При Махендрапала, Пратихара става най-силната държава в Северна Индия

892

Възход на Източните чалуки

953

При Кришна III (упр. 939-968 г.), Раштракутите ликвидират мощта на Чола в Индия, като убиват царя им Парантака

973-997

Династията Чалукя се възражда при Таила II, като измества Раштракута

985-1014

При тамилския цар Раджараджа, южноиндийската държава Чола се разширява в Декан и по брега на Бенгалския залив, като овладява Пандя, Керала (Чера), Венги и Калинга

990

Себюктегин от Газни нахлува в Индия и превзема Пешавар

993

При Раджараджа I, индийската династия Чола завзема Цейлон (Шри Ланка) и Малдивските острови

1000-1030

Султан Махмуд Газни предприема мащабни походи в Северна Индия, като печели важни победи над Джайпал, раджата на Лахор (1001 г.) и Анангпал, син на Джайпал, при Пешавар (1009 г.)

1001

Тюрки мюсюлмани от Афганистан, водени от Махмуд от Газни, нападат и завладяват няколко щата в Северозападна Индия и Пенджаб, като ограбват индуистките и будистките храмове

1014

Като опустошава Северна Индия, Махмуд Газни ограбва Тханешвар (1014 г.) и Канаудж (1018 г.).

При Раджендра I (упр. 1014-1042 г.), син на Раджараджа, Чола нахлува в долната част на Гангската долина и побеждава бенгалския цар от династията Пала (1014 г.)

1025

Махмуд Газни воюва по суша по крайбрежието на Гуджарат, като убива около 50 000 индуси.

Царят на Чола, Раджендра I, атакува малайското царство Шривиджая, като скоро овладява столицата Палембанг и други важни пристанища, като след това отваря отново търговските пътища на Индия за Китай

1026

Махмуд Газни плячкосва храма Сомнат, свято място за поклонение на индусите

1052

Царят на Чола, Раджадахира I, син на Раджендра I, е разбит и убит при Копан от индуска коалиция, начело с цар Сомешвара I Чалукя и сестра му Акадеви, една от малкото познати жени-генерали в историята

1062-1070

Като разбива династията Чалукя, Вирараджендра отново установява хегемонията на царството Чола в Южна Индия

1070

След като смъртта на Вирараджендра предизвиква борба за престола в Чола, дъщеря му се омъжва за принц от династията Чалукя. Династията Чола-Чалукя след това управлява голяма част от Декан.

Виджая Баху оглавява успешна кампания, с която слага край на управлението на тамилските Чола в Цейлон (Шри Ланка)

1168

Синхалският цар Паракрам Баху отбива тамилска инвазия в Цейлон (1168 г.), по-късно той атакува и п-в Индустан край Мадура (1170 г.)

1175

Като нахлува в Пенджаб, Мухамад Гор разбива Газневидите (1175 г.), но е принуден да прекрати кампанията си в Гуджарат, след като е разбит от индуския раджа (1178 г.)

1179

Мухамад Гор завзема Пешавар и разпространява исляма в Пенджаб

1186

Мухамад Гор завзема Лахор (1186 г.), като води военни действия и в горната част на Гангската долина (1187-1190 г.)

1187

Пенджаб е завладян от Мухамад от Гор, който владее Газни

1190

Южноиндийската династия Чалукя е свалена от власт от индуска коалиция начело с Вира Белала II, владетел на Хойшала, чиято съпруга Умадеви е действащ генерал по време на кампанията

1191

Експанзията на Мухамад Гор в Индия е спряна след поражението му от Притвираджа Чаухан, раджа на Делхи и Аджмер, в първата битка при Тарайн (Тиравари) (1191 г.). Той надделява във второто сражение (1192 г.), като убива Притвираджа

1193

Мухамад Гор превзема Делхи (1193 г.) и възлага по-нататъшните военни действия в Индия на генерал Кутбуддин, който превзема Бенарес (1194 г.), а после Бадаун и Канаудж (1198-1199 г.), като воюва и с раджпутите в Гуджарат (1195-1198 г.)

В края на 12 в. в Северна Индия нахлува втора ислямска вълна под водачеството на Мухамад от Гор. Новите завоевания довели до създаването на ислямска държава, известна като Делхийски султанат. Родил се нов език – урду, смесица от хинди и персийски

1200-1294

Южноиндийски държави, сред които Ядава, Какатия, Пандя и Хойшала, водят постоянни войни