|
1701 |
Френската Остиндийска компания (Compagnie des Indes), създава нова база в Каликут |
|
1702 |
Обединяване на английската и лондонската източноиндийски компании |
|
1707 |
Умира Аурангзеб (Аламгир, Михиуддин Мухаммад), индийски император (упр. 1658-1707 г.), който заедно с братята си детронира баща си Шах Джахан. Той разширява Моголската империя и възстановява активното преследване на индусите Битката при Джаджау |
|
1708 |
В Агра, синът на Аурангзеб, Бахадур шах разбива и убива предполагаемия наследник на трона на Моголите, по-големия му брат Муазим. На трона на маратхите е поставен Саху, който е само номинално зависим от Моголите |
|
1710 |
Моголският владетел Бахадур шах воюва срещу сикхите |
|
1712 |
Централна и Северна Индия са обхванати от граждански войни (1712-1719 г.), след смъртта на моголския владетел Бахадур шах. Баладжи Вишванатх Бхат става пешва, първият от наследствените премиер-министри, които от този момент нататък управляват Маратха, като създават могъща конфедерация с отслабването на Моголите |
|
1713 |
По време на анархията сред Моголите в Делхи, вицекралят генерал Асаф шах (Чин Калидж хан) възстановява властта им над по-голямата част от Декан, като се назовава Низам ул-Мулк |
|
1714 |
Хюсеин Али е провъзгласен за вицекрал на Декан; Договор на маратхите с Хюсеин Али Манипурски войски, начело с раджа Гариб Неваз, нахлуват дълбоко в Горна Бирма (1714-1759 г.) |
|
1719 |
Гражданската война в Моголската империя приключва, когато Мохамед шах става император, с подкрепата на маратхите и Низам ул-Мулк |
|
1720 |
Възкачване на Баладжи Рао Пешва в Пуна |
|
1724 |
С началото на разпадането на Моголската империя, Низам ул-Мулк напуска Делхи, за да основе независимото кралство Хайдерабад (упр. 1724-1748 г.) в Декан |
|
1737 |
Войските на маратхите разбиват основната армия на Моголите край Делхи и разширяват владенията на Маратха |
|
Септември 1738 |
Персийските войски на Надир шах атакуват Индия, като разбиват армията на Моголите в битката при прохода Хайбер и се насочват към Делхи |
|
1738 |
Манипурските войски, водени от раджа Гариб Неваз нахлуват в Горна Бирма, като застрашават Ава |
|
13 февруари 1739 |
При Карнадж персийската армия, водена от Надир шах разбива напълно една армия на Моголите (80 000 д.), а след това превзема и Делхи. Неуспешен бунт в Делхи на следващия ден завършва с избиването на хиляди от персийците. Армията на Надир след това овладява голяма част от Северна Индия, но той решава да не остава там и се завръща в Персия с огромна плячка |
|
1739 |
Пешвата на Маратха Баладжи Рао отнема Басейн (Бирма) от Португалия |
|
1740 |
Баладжи Рао става пълновластен господар в Маратха (упр. 1740-1761 г.); Маратхите нахлуват в Аркот |
|
1742 |
Маратхите нахлуват в Бенгалия |
|
25 юли 1744 |
Първа Карнатакска война (1744-1748 г.), част от европейската Война за австрийското наследство: Край Негапатам, на брега на Южна Индия, френска флота, начело с граф Мае дьо ла Бурдоне разбива британски флот, воден от комодор Едуард Пейтън |
|
10 септември 1744 |
След британското отстъпление, французите обсаждат и превземат британската база Мадрас |
|
21 септември 1744 |
Френските войски разбиват британския съюзник наваб Анваруддин Карнатакски край Мадрас и после отново при Сан Томе (ноември) |
|
1746 |
Френските войски започват обсада на британското владение форт Сейнт Джордж (ноември 1746-април 1748 г.) |
|
1747 |
Афгански войски, водени от Ахмад шах, започват дълга поредица от набези в Северна Индия, но спират за кратко при Сиркинд |
|
1748 |
Британският форт Сейнт Джордж край Мадрас е деблокиран от британската флота след 18-месечна френска обсада (ноември 1746-април 1748 г.). Британските войски се оттеглят от неуспешната обсада на Пондишери, на брега на Южна Индия (август-октомври). Според европейския Аахенски договор, Великобритания си връща Мадрас |
|
1749 |
Втора Карнатакска война (1749-1754 г.): При Амбур френските войски на маркиз Шарл дьо Бюси и индийските им съюзници разбиват наваб Анваруддин, който умира в сражението. Наследникът на наваба, Мохамед Али, запазва Тричинополи с британска помощ. Афганските войски на Ахмад шах отново воюват в Индия |
|
1750 |
Война на Декан; Насир Джанг умира |
|
1751 |
Договор на Аливади с маратхите. В Карнатака малка английска част, водена от Робърт Клайв, обсажда и превзема Аркот, след което успешно издържа на обсада от страна на значителна индийска армия (септември-ноември) |
|
1753 |
След като въстанието им слага практически край на династията Велики Моголи, маратхите нахлуват в Пенджаб |
|
Юни 1756 |
Седемгодишна война: Бенгалски войски, водени от наваб Сирадж уд-Даулах, превземат британското владение Калкута. Твърди се, че повече от 100 британски пленници умират впоследствие в тъмницата, позната като Черната дупка на Калкута |
|
2 януари 1757 |
Британските войски, начело с Робърт Клайв и адмирал Чарлз Уотсън, превземат Калкута, като спасяват оцелелите от Черната дупка |
|
23 март 1757 |
Британски и индийски части овладяват Чандернагор, а после при Пласи (23 юни) разбиват много по-голяма бенгалска армия (подпомагана от французи), водена от наваб Сирадж уд-Даулах, който малко по-късно е убит |
|
1757 |
Афгански войски, начело с Ахмад шах, превземат Делхи |
|
1758 |
Френски войски, водени от Тома Лали, обсаждат и превземат британския форт Сейнт Дейвид в Югоизточна Индия (март-юни). Край форт Сейнт Дейвид, в Бенгалския залив, британски и френски военноморски сили се сражават без победител (29 април). Край Негапатам британският флот в Индийския океан разбива една френска флотилия (3 август). Френската армия на Лали обсажда британското владение Мадрас (декември). Бирманската армия на Алаунгпайя нахлува в Манипур |
|
1759 |
Британски десантни части начело с Франсис Форд разбиват французите в морско сражение при Масулипатам (25 януари), след което Лали вдига обсадата на Мадрас (февруари). Край Пондишери британските и френските военноморски сили в Индийския океан отново се сражават без победител (10 септември). Британските военноморски сили разбиват една холандска флота, като превземат холандското пристанище Чинсура (Бенгалия) |
|
22 януари 1760 |
Британците разбиват французите в битката при Вандиваш и обсаждат Пондишери (август) |
|
14 януари 1761 |
При Панипат (третата битка при Панипат) афганската армия (50 000 д.) на Ахмад шах разбива напълно една маратхска армия (70 000 д.), като се смята, че маратхите губят 20 000 души |
|
15 януари 1761 |
Британците превземат обсадения Пондишери |
|
1761 |
Възкачване на пешва Мадхава Рао; Възход на Хайдер Али |
|
25 юни 1763 |
Бенгалските части вдигат бунт срещу британците в Патна, като превземат града. Британски индийски войски атакуват и разбиват бенгалската войска (ранния септември), като овладяват Патна (ноември) и убиват 2000 от 6000 защитници |
|
1763 |
Според европейския Парижки договор, Франция овладява отново Пондишери, но нейната Френска Остиндийска компания (Compagnie des Indes) е разформирана. Великобритания става вече доминиращата колониална сила в Индия |
|
1764 |
Бирмански войски, водени от сина на Алаунгпайя, Ксинбюшин, атакуват и превземат Манипур. Битката при Буксар; Британците побеждават Мир Касим |
|
1765 |
Британците получават правата Дивани (да събират данък обработваема земя) в Бенгалия, Бихар и Ориса |
|
1766 |
Първа британско-майсурска война (1766-1769 г.): Хайдар Али от Майсур се противопоставя на войските на Британската Остиндийска компания |
|
24 септември 1767 |
При Тринкомали британските войски разбиват армиите на Майсур и Хайдерабад, водени от Хайдар Али, като загубите на майсурците се смята, че са повече от 4000 д. при незначителни британски загуби |
|
1769 |
Първата британско-майсурска война завършва без британски териториални придобивки |
|
1770 |
Бирманските войски отново атакуват Манипур |
|
10 февруари 1771 |
Армията на маратхите прогонва афганците от Делхи и поставя на престола сина на моголския велик хан Алам шах |
|
1771 |
Война между Маратха и Майсур без особени резултати |
|
1772 |
Умира пешва Мадхава Рао; Уорън Хейстингс е назначен за губернатор на Бенгалия |
|
1773 |
Британският парламент приема Регулаторния закон. Приет е първият акт за управление на британските владения в Индия, който поставя дейността на Остиндийската компания под контрола на английския парламент |
|
1774 |
Уорън Хейстингс е назначен за генерал-губернатор. Войски на Британската Остиндийска компания се обединяват със съюзника си Шуджу уд-Доула, везир на Уд, за да потушат въстание на афганците-рохили |
|
1778 |
Британски индийски войски превземат френските бази Пондишери и Мае |
|
Януари 1779 |
Първа британско-маратхска война (1779-1782 г.): Британските войски са разбити в Декан |
|
1780 |
Британските войски превземат маратхските крепости Ахмедабад и Гвалиор. Втора британско-майсурска война (1780-1783 г.): Майсурската армия на Хайдар Али, в съюз с Франция, разбива напълно една британска армия, превзема Карнатик и застрашава Мадрас |
|
1781 |
Британците разбиват майсурската армия на Хайдар Али при Порто Ново край Мадрас (юни) и после при Полилур (август) и Шолингарт (септември) |
|
30 август 1782 |
Френски военноморски сили, водени от адмирал Пиер дьо Сюфрен, превземат Тринкомали от британците, а после подкрепят майсурската армия на Хайдар Али |
|
1782 |
Първата британско-маратхска война завършва с пълно възстановяване на предвоенното статукво |
|
1783 |
Втора британско-майсурска война: След смъртта на Хайдар Али и края на френската помощ, неговият син и наследник Типу моли за мир |
|
1784 |
Индийският Закон на Пит |
|
1789 |
Трета британско-майсурска война (1789-1792 г.): Британски войски, водени от лорд Корнуолис, атакуват Майсур |
|
1791 |
Майсурската столица Бангалор е превзета от британските части на Чарлз Корнуолис (март). Майсурските войски на Типу са разбити при Каригат (май) и са обсадени в Серингапатам |
|
16 февруари 1792 |
Майсурската крепост Серингапатам се предава, което слага край на войната. Британците отнемат големи територии от победения Майсур |
|
1793 |
Постоянна колонизация на Бенгалия |
|
1794 |
Умира Махададжи Синдхия |
|
1799 |
Четвърта британско-майсурска война: Британските индийски войски атакуват отново Майсур, като обсаждат и превземат Серингапатам (4 май), а после избиват 6000 от оцелелите защитници, вкл. Типу Майсурски. След това британците овладяват страната. Армията на Ранджит Сингх започва борбата за обединение на сикхите и за власт над Пенджаб (1799-1802 г.) |
|
1802 |
В Маратха избухва гражданска война, когато Холкар от Индор разбива подкрепения от британците владетел Баджи Рао II край Пуна. Ранджит Сингх и неговите сикхски войски довършват овладяването на почти цял Пенджаб |
|
1803 |
Втора британско-маратхска война (1803-1805 г.): В борбата за контрол над Декан, британските войски, водени от Артър Уелсли (по-късно херцог Уелингтън), нахлуват в Декан и се отправят срещу Холкар от Индор, който е детронирал владетеля на Маратха. Войските на Уелсли превземат Пуна (20 март) и Ахмаднагар (11 август), като разбиват напълно маратхските войски при Асайе (23 септември) и Аргаун (28 ноември), а после овладяват Гавиларх (15 декември) Делхи попада под британски контрол. Моголският император приема британския протекторат |
|
1805 |
Британските войски неуспешно се опитват да превземат с щурм Буртпор, като губят повече от 3000 души в четири атаки (януари-април). Преследвани в Пенджаб, Холкар и неговите маратхски воини капитулират в Амритсар (декември) |
|
1806 |
Неуспешен бунт на сипаите във Велор е предвестник на Въстанието на индийската сипайска армия след около половин век (1857-1858 г.) |
|
1809 |
Договорът от Амритсар поставя временна граница на р. Сатледж между британците и сикхите на Ранджит Сингх |
|
1810 |
Сикхските войски, водени от Ранджит Сингх, атакуват и завземат останалата част от Пенджаб от афганците (1810-1820 г.) |
|
1813 |
Отнет е монополът на Остиндийската компания в търговията с Индия |
|
1814 |
Британските войски атакуват укрепените градове на гуркхите в Южен Непал (1814-1815 г.) |
|
1816 |
След като разгромяват гуркхите и достигат долината на Катманду, британските войски на практика овладяват Непал |
|
1817 |
Трета британско-маратхска война (1817-1818 г.): Британските войски разбиват напълно маратхската армия на Холкар край Махидпут (21 декември), като с това слагат на практика край на Маратхските войни |
|
2 юни 1818 |
Маратхите официално капитулират пред британците |
|
3 юни 1818 |
Свършва последната война между англичаните и конфедерацията Марата. Лондон обезпечава господството си над Индия |
|
1819 |
Бирма овладява Асам. Сикхските войски на Ранджит Сингх покоряват Кашмир |
|
1820-1822 |
След като Бирма овладява Асам, асамски бунтовници вдигат въстание срещу бирманците от бази в Британски Манипур |
|
1822 |
Бирманската армия атакува Манипур, но в крайна сметка се оттегля в Бирма, след като се сблъсква с британски и манипурски войски |
|
1923 |
Първа британско-бирманска война (1823-1826 г.): Бирманските войски успешно атакуват Бенгалия, като застрашават Читагонг. Британските индийски войски се подготвят за атака срещу Бирма |
|
1824 |
Индийски и британски войски нападат Аракан, като превземат Аракан Сити с незначителни загуби (1 април), но отстъпват след като избухва епидемия. Индийски войски атакуват също бирманците в Асам и Бенгалия, като ги принуждават да отстъпят в Бирма. Една британско-индийска армия извършва морски десант край Рангун, като превзема града без съпротива (11 май) и е безуспешно обсадена (май-декември) |
|
18 януари 1826 |
Британските войски отново превземат Буртпор, като този път овладяват града с щурм |
|
Февруари 1826 |
Великобритания овладява Аракан, Асам и голяма част от Тенасерим от разгромената Бирма |
|
4 декември 1829 |
Англичаните забраняват практиката „Сати” – изгарянето живи на вдовиците върху погребалната клада на техните умрели мъже |
|
1829-1837 |
Превземане на Тугее |
|
1831 |
Раджа Мисорски е свален от власт и администрацията му е поета от Източно-индийската компания |
|
1833 |
Подновяване на Хартата на компанията; Отменяне на търговките права на компанията |
|
1835 |
Закон за образованието |
|
28 септември 1838 |
Бомбайската армия на Британската Остиндийска компания принуждава персийската армия на Мохамед шах да вдигне 10-месечната обсада на гр. Херат |
|
1839 |
Първа британско-афганска война (1839-1842 г.): Британските войски, които наброяват повече от 15 000 души, водени от Джон Кийн, нахлуват от Индия в Афганистан, като превземат Газни (23 юли) и Кабул (7 август). Преди да напуснат, те поставят марионетния Шах Шуджа на мястото на по-големия му брат Дост Мухамад. Те оставят британски гарнизон в Кабул |
|
Ноември 1841 |
Акбар хан, син на Дост Мухамад, оглавява успешно въстание срещу британските окупационни сили (ок. 4000 д.) в Кабул. На капитулиралите британски войници и цивилни, водени от ген. Уилям Елфънстоун, е обещано свободно изтегляне към Индия |
|
13 януари 1842 |
Британските бегълци, около 4500 войници и 12 000 цивилни, на които е обещано свободно оттегляне от Кабул до Индия, са избити от афгански войски в Хайберския проход. Оцеляват малцина |
|
1842 |
Британското владение Газни пада в ръцете на афганците. Кандахар и Джелалабад са обсадени. Британските войски деблокират обсадения гр. Джелалабад (16 април) и отново нахлуват в Афганистан, като овладяват отново Кабул (15 септември), преди да се оттеглят в Индия (декември) |
|
1843 |
Британско-синдска война: След като британците искат повече власт в Синд, белуджски войски обсаждат британската резиденция в Хайдерабад (15 февруари). Деблокиращите войски разбиват белуджите на два пъти, освобождават британците (март) и продължават овладяването на Синд (май-август), като не срещат ефективна съпротива |
|
1845 |
Първа британско-сикхска война (1845-1846 г.): Като продължават овладяването на Индия, британските войски (10 000 д.), водени от Хю Гъф, пресрещат и побеждават сикхската армия (ок. 16 000 д.) на Лал Сингх край Мудки (18 декември). При Фирузшах (21-22 декември) атакуващите британски войски отново разбиват сикхите, като последните губят 5000 д., а британците около 2500 д. |
|
1846
|
Британските войски разбиват сикхска армия при Аливал (28 януари), след което нахлуват в Пенджаб и разбиват напълно сикхите при Собраон (10 февруари). След това британците овладяват Лахор и принуждават Пенджаб да стане британски протекторат, макар че на практика не владеят още цялата територия. Индуският аристократ Гулаб Сингх купува мюсюлманския Кашмир от Източно-индийската компания за 7 500 000 рупии ($180 000) и създава щата Джаму и Кашмир. Той го управлява като част от Британска Индия |
|
1848 |
Втора британско-сикхска война (1848-1849 г.): В Пенджаб сикхските бойци за независимост въстават срещу британските власти. Британците нахлуват в отговор с 15-хилядна армия. Лорд Далоси става генерал-губернатор |
|
13 януари 1849 |
При Чилианвала в Пенджаб британците са разбити от сикхска армия, като се оттеглят след като дават около 3000 убити и ранени |
|
21 февруари 1849 |
Подсилените британски части разбиват сикхите и техните съюзници – афганците, водени от Дост Мухамад, край Гуджарат Втората сикхска война завършва с победа на англичаните срещу сикхите в Пенджаб и укрепва британския контрол над Индия |
|
29 март 1849 |
Великобритания анексира Пенджаб и го присъединява към Индия |
|
1851 |
В Бомбай е основана първата индийска памукотекстилна фабрика |
|
1853 |
Построена е железопътна линия между Бомбай и Тане; Телеграфна линия между Калкута и Агра |
|
10 май 1857 |
Избухва Сипайското въстание срещу британското господство, известно и като Индийско народно въстание. В средата на 19 век това са наемни войници в Индия, вербувани в британската колониална армия измежду местните жители; на урду и персийски сипахи= войн, войник. Въстанието е предизвикано от настояването на британците да се използва нов патрон, гресиран с кравешка мазнина, който трябва да бъде захапан преди да бъде напълнен и за това е неприемлив религиозно за мюсюлманите и индусите. Въстанието започва с бунт на три сипайски полка в гр. Мирут, които се отправят към Делхи и с помощта на делхийските сипаи и местното население завземат града. Оформят се три въстанически центъра – Делхи, Канпур и Лакхнау |
|
1857 |
Кланетата на европейци започват в Мирут (10 май), после обхващат и Делхи и цяла Индия. Обсаденият Каунпор пада (27 юни), 200 души са изклани, след като капитулират при обещано свободно изтегляне. В същото време британските войски избиват хиляди индийски пленници. Британските войски си връщат Делхи с щурм (20 септември), пробиват обсадата, за да подсилят гарнизона в Лакхнау (25 септември) и освобождават и евакуират британците от Лакхнау (16-22 ноември) |
|
1858 |
Британските войски овладяват Лакхнау (16 март) и обсаждат и превземат Джханси (21 март-5 април), като избиват около 5000 индийци, повечето от тях цивилни, след като са се предали. Рани (владетелката) на Джханси е убита в Гвалиор (17-19 юни). След това Великобритания организира терористичен режим в Северна Индия. След падането на последния център Лакхнау (19 март) въстанието преминава в партизанска война, ръководена от Ахмад шах и Тантия Топи. През пролетта на 1859 г. британските войски унищожават остатъците от въстаническата армия. Ликвидирана е Остиндийската компания, като Индия е пряко подчинена на британската корона |
|
18 април 1859 |
Сипайското въстание завършва с екзекуцията на Тантия Топи (Рамчандра Пандурога). Избити са десетки хиляди сипаи, разрушени са много села |
|
1861 |
Законът за Индийските съвети; Законът за Висшия индийски съд; Въвеждането на Наказателния кодекс |
|
1865 |
Британската индийска армия атакува Бутан (март), като напълно сломява бутанската съпротива край укрепленията Деванагири (1 април). Избити са над 100 души след като капитулират |
|
1868 |
Закон за наемане на щата Пенджаб; Построена е железопътна линия между Амбала и Делхи |
|
1874 |
Гладът в Бихар |
|
Април 1876 |
Кралица Виктория получава от британския парламент титлата „Императрица на Индия” |
|
Януари 1877 |
Събранието Делхи Дурбар: Кралицата на Англия е провъзгласена за императрица на Индия |
|
1878 |
Закон за езика на пресата |
|
1881 |
Закон за фабриките; Предаване на Мисор |
|
1885 |
Първа среща на Индийския национален конгрес; Закон за наемане на Бенгалия |
|
1891 |
Закон за индийските фабрики |
|
1892 |
Закон за индийските съвети, които да регулират индийската администрация |
|
1897 |
Чумата в Бомбай; Комисия за глада |
|
1899 |
Лорд Кързон става генерал-губернатор и вицекрал |
на следващата страница продължава хронологията от 1901 г. до наши дни...
