Страни

                                                     Национални химни

Азербайджан

Azərbaycan Respublikasının Dövlət Himni (Национален химн на Република Азербайджан) – „Азербайджан, Азербайджан, гордей се със смелите си синове! Ние те даряваме с нашата обич; готови сме да пролеем кръвта си за теб и изцяло да се принесем в твои жертви”. Текстът е на Ахмед Джавад; музиката – на Юзеир Хаджибеков. Официално оповестен през 1918 г., възстановен на 27 май 1992 г.

Армения

Մեր Հայրենիք, Mer Hayrenik (Наше отечество) – „Нашето отечество, свободно, независимо, което оцеля през вековете; днес призовава децата си в свободна и независима Армения!”. Националният химн на Армения е адаптирана версия на „Песента на италианката” по текст на Микаел Налбандян, написан през 1859 година. Музиката за химна е написана по-късно от композитора Барсех Каначян. Това е националният химн на първата арменска република от 1918–1920 година и отново е утвърден за национален символ след разпада на СССР, на 1 юли 1991 година. В химна са влезли първият, третият, четвъртият и шестият куплети на „Песента на италианката”. В периода от 1944 до 1991 година химнът на Арменска ССР е различен. Текстът му е написан от Арменак Саркисян под псевдонима Сармен, а музиката е на Арам Хачатурян от една от героичните теми в трето действие на операта му „Гаяне”, написана през 1942 година

Афганистан

دا وطن افغانستان دی, Wəlsi Tarana (пущу), Milli Shurud (дари) (Национален химн) – „Тази земя – Афганистан, с нея се гордее всеки афганистанец; земя на мира, земя на меча, всички нейни синове са смели”. Текстът е написан от Абдул Бари Джахани, музиката – от Бабрак Васса. Химнът трябва да бъде на езика пущу. Официално е приет през май 2006 г.

Бангладеш

আমার সোনার বাংলা, Amar Sonar Bangla (Моя златна Бенгалия) – „Обичам те, моя златна Бенгалия! Небесата ти, въздухът ти, винаги карат сърцето ми да пее като флейта. О, майко! Ароматът на манго в овощните градини през пролетта ме подлудява. Ах, каква тръпка!” Текстът и музиката са на Рабиндранат Тагор. В качество на национален химн са приети първите десет реда на поемата „Ода за майка Бенгал” (1905). Мелодията на химна, взела за основа песента на баул певеца Гаган Харкара „Ami Kothay Pabo Tare”, е в унисон с традициите на жанра Дадра Тала. Аранжиментът на музиката за инструментален оркестър е направен от Самар Дас. Официално възприет през 1971 година. Националният химн на Бангладеш е вписан с протокол от 9 април 2014 г. в Книгата на Гинес като световен рекорд на най-много хора, които пеят химна едновременно. Записът е направен на 26 март 2014 г. от 254 537 участници на Националния площад в Дака. На събитието присъстват министър-председателя на страната, председателят на парламента, както и всички членове на кабинета

Бахрейн

بحريننا, Bahrainona (Наш Бахрейн) – „Наш Бахрейн, наш крал, символ на хармонията; неговата конституция е по-висша от всичко, неговият закон е път към шериата, арабските традиции и ценности; Дълъг живот на Кралство Бахрейн!” Автор на текста е Мохамед Судки Аяш. Музиката е от неизвестен автор, а аранжиментът е направен от Ахмед Ал-Джумайри. Приет е през 1971 година

Бутан

འབྲུག་ཙན་དན་, Druk tsendhen (Кралство на гръмотевичния дракон) – „В кралството на гръмотевичния дракон, украсено с кипарисови дървета, Защитникът, който бди над духовните и светските традиции, скъпоценният ни суверен, да живее дълго и кралството да просперира; Нека учението на Просветения (Буда) процъфтява…” Необходимостта от създаването на химн възникнала остро в навечерието на държавното посещение в Бутан на индийския премиер Джавахарлал Неру. Текстът е дело на Дашо Гялдун Тинли, музиката – на Аку Тонгми. За основа на мелодията послужили индийският и британският химни, а така също народната песен „Вечният трон на лотоса”. Официално е възприет през 1953 година

Грузия

თავისუფლება,Tavisupleba (Свобода) – „Моята икона е моята родина и целият свят е неин иконостас! Светли планини и долини са споделени с Бог”. Химнът е приет през 2004 г. Промяната на главните символи на държавата идва с успешната победа над предишното правителство в кървавата Революция на розите. Музиката, взета от грузинските опери Abesalom da Eteri и Daisi от грузинския композитор Закариа Палиашвили, е адаптирана към националния химн от Йосеб Кечакамдзе. Текстът е написан от Давид Маградзе. 

Старият химн е от 1918 година по музика на К. Посксверазвили и текст на неизвестен автор – „Да живее красивата Иберия, благословена от небето! Да живее красивата Иберия, раят на Земята! Да живеят братството и съюзът! Нека вечно живее народът на Грузия!”

Израел

הַתִּקְוָה, Hatikvah, Ха Тиква (Надеждата) – „Докато е все още вътре в сърцата, еврейскатa душа копнее; и на изток, напред окото към Цион гледа; Още не е изгубена нашата надежда, надежда на две хиляди години: да бъдем свободен народ в страната си, земята на Цион и Йерусалим”. Този химн е стихотворение от 29 думи. Текстът е на Нафтали Херц Имбер (1878), музиката е на неизвестен автор, приписвана на Самуел Коен (1888) или Нисан Белзер. Приет 1897 г., 1948 (неофициално), 2004 (официално)

Индия

জন গণ মন, Jana-Gana-Mana (Ти си владетел на умовете на всички хора) – „Ти си владетел на народната душа; ти, който направляваш съдбата на Индия. Името ти вдъхновява сърцата на Пенджаб, Синд, Гуджарат, Маратха, Дравида, Ориса и Бенгалия, ехото му отеква в хълмовете на Виндхя и Хималаите, преплита се в музиката на Ямуна и Ганг и се пее от вълните на Индийския океан”. Текстът и музиката са на Рабиндранат Тагор. На 24 януари 1950 г. Учредителното събрание на Индия обявява Jana-gana-mana за национален химн. Той е написан на силно санскритизирания бенгалски език и е адаптиран на хинди от Народното събрание. За първи път е изпят на 27 декември 1911 г. на сесията на Индийския национален конгрес в Калкута. Цялата песен се състои от пет куплета. Текстът е преведен на английски от самия Тагор. Официалното представяне на националния химн отнема петдесет и две секунди. Има и съкратена версия, състояща се от първия и последния стих, около 20 секунди, която също се изпълнява често. Във версията на бенгалски се изпълнява първата от петте строфи на песента на Тагор Bharat Bhagya Bidhata (Господар на съдбата).

През 1937 г. част от песента Vande Mataram (Почит към теб, майко!) е приета от Индийския национален конгрес за „народна песен”. Vande Mataram е стихотворение на бенгалски език, сътворено от Банким Чандра Чатопадхяй в 1870-а и включено в неговия роман от 1881 г. „Анандамат” – „Майко, прекланям се пред тебе! Богат съм с твоите забързани потоци, светъл с отблясъците на овощните ти градини, разхладен от твоите ветрове на наслада…”. Музиката е на Джадунат Бхатачаря, а песента е изпълнявана и като химн на Бенгалия. През 1907 г. Бикайджи Кама създава първата версия на индийското национално знаме (Тиранга) в Щутгарт, Германия, което има „Ванде Матарам”, изписана върху него в средната лента. Английската колониална администрация забранява и стихотворението, и песента. През 1950 г., след обявяването на независимостта на Индия, Учредителното събрание потвърждава обявяването на първите два стиха от Vande Mataram за „народна песен” на Република Индия, различна от националния химн. Песента „Ванде Матарам” е изиграла историческа роля в борбата на индийците за свобода и затова е почитана наравно с „Джана-гана-мана”. Зад граница страната се представлява от Jana-gana-mana, а в самата Индия „Джана-гана-мана” и „Ванде Матарам” се считат за равноправни.

Индийският писател и философ Рабиндранат Тагор, произхождащ от висшата каста на брахмините, е единственият поет удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави – стихотворението му „Джана Гана Мана” става химн на Индия, а стиховорението му „Амар Сонар Бангла” – химн на Бангладеш.

По време на Втората световна война прогерманското временно „Правителство на свободна Индия” в изгнание (в Сингапур) използва за национален химн Subh Sukh Chain (Утро на щастие и мир), изпълнен за първи път на 11 септември 1942 г. в Хамбург и приет на 2 ноември 1941 г. Редактори на текста са кап. Абид Али и Мумтаз Хюсеин (1943), а музиката – на кап. Рам Сингх Такур. Песента е на базата на бенгалското стихотворение Jana-Gana-Mana (пълният текст) от Рабиндранат Тагор и се счита за хинди версия на националния химн на Индия, въпреки че смисълът му се отклонява от оригинала и поради това е с неточен превод

Ирак

موطني, Mawtini (Моя Родина) – „Моята родина, моята родина, слава и красота, величие и великолепие са в твоите хълмове, са в твоите хълмове; Живот и освобождение, удоволствие и надежда, са в твоя въздух, са в твоя въздух”. Текстът е написан в 1934 г. от палестинския поет Ибрахим Тукан и в съпровод на музиката на Мухаммад Флафел (1934 г.) бързо става популярен в целия арабски свят. „Моя Родина” така също се признава за неофициален химн на Сирия и Алжир. Утвърден е на следващата година след свалянето на режима на Саддам Хюсеин (2004). Старият национален химн на Ирак е أرض الفراتين, Ardulfurataini Watan (Земя на две реки) – „Отечество, чиито простори стигат чак до хоризонта, обгърнато от славата на цивилизацията; благословена да е земята на двете реки, славен кът на силата и толерантността”. Текстът е на Шафик Абд ал-Джабар ал-Камали, музиката – на Уалид Джордж Галмия. Официално възприет през 1981 г.

Иран

سرود ملی جمهوری اسلامی ایران, Sorude Melliye Jomhuriye Eslâmiye Irân (Национален химн на Ислямска република Иран) – „Високо в небето слънцето изгря на Изток, запали в очите на вярващите истината; Месец Бахман - блясъкът на нашата вяра, твоето послание; О, Имам, за независимостта и свободата, е отпечатано в нашите сърца; О, мъченици! Вашето громко ехо е в ушите на времето: бъди упорита и вечна Ислямска република Иран!” Автор на музиката е Хасан Рияхи, текстът е на Аладин Марони и авторски колектив. Този химн е приет през 1990 г. и замени химна, използван по времето на аятолах Хомейни.

Salām-e Shāh (перс. سلام شاه, „Royal Salute”) е царски и национален химн на Персия (Иран) между 1873 и 1909 г. Алфред Жан Батист Лемер композира този химн през 1873 г. по заповед на Насер ал-Дин Шах. Той не е имал текст. „Salām-e Shāh” се е свирил на официални церемонии по време на управлението на Насер ал-Дин Шах, Мозафар ад-Дин Шах и Мохамад Али Шах. Също така се е свирил като персийски национален химн по времето на Насер ал-Дин Шах и Мозафар ад-Дин Шах, когато са правели европейски турове. През 1909 г., след падането на Мохамад Али Шах, химнът е отменен и след коронацията на неговия син и наследник Ахмад Шах през 1914 г. „Salute of Sublime State of Persia” е приет като персийски национален химн.

„Sorood-e Shahanshahi Iran” или „Имперски химн на Иран” (перс. سلام شاهنشاهی‎) е националният химн на Иран от 1933-та до Ислямската революция през 1979 г., когато е била свалена монархията. Химнът представлява хроника на подвизите на шаха и неговата династия (Пахлави) – „Да живее Царят на царете! И славата му може да направи безсмъртна нашата земя; За Пахлави, който подобри Иран стократно от престола, на който седеше”.

„О, Иран” (перс. ای ایران) – популярна иранска патриотична песен, служеща в 1979 г. като неофициален химн на страната. Текстът на песента е написан в 1946 г. от Хосен Гол-Голяб, автор на музиката е Рухолла Халеки. Композицията „О, Иран” е била приета в качеството на „преходен” химн веднага след свалянето на династията Пахлави през февруари 1979 г., докато бъде написан нов национален химн. Песента се ползвала с голяма популярност сред иранците: за разлика от шахския и съвременния химн не е посветена на определен политически режим. Езикът на песента е характерен със своя пуризъм: в нея практически отсъстват арабски заемки – „О, Иран, скъпоценна земя! Твоята земя е неизчерпаем източник на вдъхновение; нека стоят далеч от тебе силите на злото, а ти да останеш безсмъртен; О, врагове, ако вие сте от камък, ние сме от желязо; нека моят живот бъде принесен в жертва за Родината”.

Payandeh Bada Iran (перс. پاینده باد ایران‎‎ – „Да живее Иран”) – „Ислямската република съществува; тя ни дава живот на земята и живот в отвъдното. Иранската революция срути завинаги крепостта на насилието…” Текстът е на Абдул Касем Халат, музиката – на Мохамед Бейклари Пюр. Официално възприет през 1980 г. вместо химна на Шаха

По-нова версия с Melal orchestra – Този химн е преаранжиран, прекомпозиран и дирижиран от иранския композитор Siavash Beizai. Само основните части на този химн са взети от оригиналната версия. Има и някои хармонични и формални корекции в тази част. Въведението, средната и затварящата част са композирани също от Beizai. След голямата популярност на този химн, все по-често се злоупотребява с него от официалната Иранска радио и телевизия и правителството без разрешение на композитора Siavash Beizai. Bijan Taraqi е бил помолен от Peyman Soltani, лидерът на Melal Orchestra of Iran, да напише текст за стария национален химн. Тази нова версия на химна беше изпълнена през октомври 2005 г. от Melal Orchestra of Iran. Изпълнителката на тази версия е Salar Aghili. „Irâne Javân” (ايران جوان) означава „Млад Иран” на български език. Той е известен също като „Vatanam” (وطنم), което означава „Моята Родина”

Йемен

الجمهورية المتحدة‎‎, аl-Jumhūrīyah al-Muttaḥidâh (Обединена република) – „Повтори, о, свят, моята песен, нейното ехо отново и отново! Помнете, чрез радостта ми, всеки мъченик; облечете го с блестящите мантии на нашите празници!”. Текстът е написан от Абдула „Ал-Фадхул” Абдулвахаб Номан, музиката е на Аюб Тариш. Първоначално, от 1979 г. е химн на Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), но става химн на цялата страна след обединението на Северен и Южен Йемен през 1990 г. По времето на Южен Йемен заглавието на химна е Национален химн на Йеменска народнодемократична република (арабски: النشيد الوطني لجمهورية اليمن الديمقراطية الشعبية, 'n-Nashīd Al-Waṭani Le-Jemhūrīyyat 'l-yaman 'D-demuqrāṭiyya). Старият химн на Южен Йемен от 1967 г. е бил без текст, по музика на Абд ал Кадир Джама Ахан. Новият химн е приет на 22 май 1990 година

Йордания

السلام الملكي الأردني, Ас-Салам ал-Малаки ал-Урдуни (Кралски химн на Йордания) – „Да живее кралят, да живее кралят и неговата власт; нека бойните му знамена вдигнати се веят!”. Текстът е написан от Абд ал Муним ал-Рифай, музиката е композирана от Абд ал Кадир ал-Танир. Официално възприет през 1946 година. Първата версия на текста е много къса, затова е удължена допълнително

Казахстан

Менің Қазақстаным (Моят Казахстан) – „В небето – златисто слънце, в степта – златисти жита, приказка за смелост – това е моята страна!” Химнът се базира на едноименна песен, написана през 1956 година от Жумекен Нажимеденов с музика от Шамши Калдаяков. Тя заменя стария „Химн на Република Казахстан”, който е използван след независимостта на страната. Преди да бъде обявен за нов национален химн оригиналният текст на песента „Мой Казахстан” е поправен лично от президента Нурсултан Назарбаев, поради което президентът е смятан за негов съавтор заедно с Жумекен Нажимеденов и Шамши Калдаяков. Официално е приет на 7 януари 2006 година.

Старият химн, официално оповестен през 1992 г. – „На крак, момчета, ловният сокол на свободата ни зове към обединение! Героят е могъщ, когато не е сам; могъществото на народа е в неговата солидарност!” Текстът е на Музафар Алимбаев, Кадир Мирсалиев, Туманбай Мулдаралиев и Ядура Дарибаев; музиката – на Мукан Телебаев, Евгений Брусиловски, Латив Хамиди

Катар

السلام الأميري, as-Salām al-Amīrī (Мир на емира) – „Заклевам се, заклевам се в Бог, който издигна небето, заклевам се в Бог, който разпространява светлината; Катар винаги ще бъде свободен, чрез духа на верните! Вървете по начертания път, под пътеводната светлина на Пророците!”. Текстът е написан от шейх Мубарак бин Саиф ал Тани, а мелодията е дело на Абдулазиз бин Насер Ал Обайдан Факро. Химнът на Катар е утвърден на 7 декември 1996 г. след възкачването на шейх Хамад бин Халифа ал Тани на престола

Кипър

Националният химн на Кипър е гръцкия национален химн Ode to Freedom (Химн за свободата). В чест на обявената Кипърска република е създаден и нов, кипърски химн, но все още не е официално приет

Киргизстан

Кыргыз Республикасынын Мамлекеттик Гимни (Държавен химн на Република Киргизстан) – „Високите планини, долини и поля – родна, свята земя; Нашите бащи са живели сред Ала-Тоо, винаги своята родина свято са пазели”. Текст – Ж. Садыков, Ш. Кулуев; музика – Н. Давлесов, К. Молдобасанов. Химнът е утвърден с постановление на Върховния съвет на Киргизстан на 18 декември 1992 г.

Кувейт

النشيد الوطني, an-našid al-waṭanī (Национален химн) – „Кувейт, моя страна, нека бъдеш в безопасност и слава! Нека винаги да се радваш на щастието! Ти си люлката на моите предци; Кой забравя паметта ти”. Текстът е на Ахмад Мешари ал Адуани; музиката – на Ибрахим Насир ал Сула, а Ахмад Али аранжира композицията. Официално е възприет на 25 февруари 1978 година. Преди това се е използвал химна „Amiri Salute” (араб. „As-salām al-amīrī”), композиран от Юсуф Адеис през 1951 година

Ливан

النشيد الوطني اللبناني, Kulluna lil watan (Всичко за страната) – „Всичко за страната, за славата, за това знаме! От векове са нашите молитви и меч, нашите планини и долини раждат яки мъже, нашето дело и слово вървят по пътя на съвършенството; Всичко за страната, заради славата на флага!”. Текстът е на Рашид Накхла, музиката – на Вадих Сабра (1925). Химнът е приет на 12 юли 1927 г.

Малдиви

ޤައުމީ ސަލާމް, Qaumii Salaam (Приветстваме нашата страна) – „Приветстваме те, о Родино, с националното единство. Поздравяваме те с добри пожелания на нашия собствен език; Прекланяме глава пред полумесеца и звездата и поздравяваме националния флаг, който има огромна мощ” Текстът е на Мухаммад Джамел Диди (1948); музиката – на Ваннакуваттавадуге Дон Амарадева (1972). Химнът е официално възприет през 1972 година. До 1948 г. кралският оркестър при особено тържествени случаи изпълнява без текст песента Salaamathi в резиденцията на султана. По-късно е заявена необходимостта от написването на нов текст и нова мелодия на Salaamathi. Думите са написани от младия поет Мухаммад Диди, който е силно повлиян от урду поезията и вмъква думи, заимствани от арабския език. Мелодията на новия химн Диди копира от камбанния звън на часовника на чичо си. Малко преди посещението през 1972 г. на кралица Елизабет II на Малдивите правителството набързо поръчва нова мелодия за националния химн. Оригиналният текст от 1948 г. е леко изменен, за да се подчертае, че Малдивите са република от 1968 година

Мианмар

Kaba Ma Kyei (До края на света ще те обичаме Мианмар), и по-старото Gba Majay Bma (We Shall Love Burma) – „Да бдим за съществуванието на Мианмар – истински дар от нашите предци, дар, който обичаме и почитаме – да посветим живота си и да пазим целостта му, да бдим в защита на родината ни, на нашата родина, защото ние ѝ принадлежим…” Текстът и музиката са на Сая Тин. Мелодията на бъдещия национален химн за първи път публично е изпълнена от самия автор на 20 юли 1930 г. в центъра на Рангун (сег. Янгон – тогава резиденция на колониалните власти), в подножието на будистката ступа Шведагон – националният символ на Мианмар. Химнът официално е приет на 22 септември 1947 година. Като награда за създаването му Тин получава от правителството награда от 1000 кията. Преамбюлът на химна е в традиционен бирмански стил, преди да премине в оркестров западен вариант. Композицията Kaba Ma Kyei многократно е променяна от управляващите режими в цялата съвременна история на страната, претърпяла два военни преврата (1962 и 1988) и продължава да бъде официален химн на днешен Мианмар. Мианмарският химн се изпълнява в седнало положение. След изпълнението му, според традицията, певецът е длъжен да се поклони в знак на уважение към страната и нейния народ

Непал

सयौं थुँगा फूलका, Sayaun Thunga Phool Ka (Ние сме стотици цветя) – „Изплетен от стотици цветя, ние сме една гирлянда – Непал. Суверен, разпръснат от Мечи до Махакали, благословени с милиони природни ресурси, чрез кръвта на героите – независими и непоколебими. Земя на знания, земя на мира, на широкополи шапки, хълмове, планини; Неделима – това е нашата обичана родина Непал”. Автор на текста е Бякул Майла, а композитор – Амбер Гурунг. Държавният химн на Непал е приет след премахването на монархията на 3 август 2007 г. и е написан в национален стил.

Предишният химн – Ras Triya Gaan (Увенчан със слава, смел Владетелю), бе приет през 1962 г. и бе в сила до 19 май 2006 г. Песента първоначално е имала две строфи, но непалското правителство се отказва от втората строфа при приемането ѝ като национален химн. „Славата ще те съпътства, смел Владетелю, и твоята доблест непалска, Шри Панч Махараджадхираджа (Негово Величество „Велик княз на князете” – почетна титла при кралете на гурките, една степен по-висока от махараджа), наш славни Владетелю. Нека жизненият ти път бъде още много дълъг, както и броят на поданиците ти да нараства все повече. Нека всеки непалец пее този химн с радост в сърцето…” Текстът е на Чакри Пани Чалисе; музиката – на Бакат Бахадур Будапирти

ОАЕ

النشيد الوطني الإماراتي (Национален химн на ОАЕ), известен също като Ishy Bilady (Да живее моята нация!) – „Процъфтявай моя страна, да живее единството на нашите Емирати! Ти живееш за една нация, чиято религия е исляма, а заповедите – на Корана; аз ще те направя по-силна в името на Аллаха, о, Родино…” Националният химн е официално приет след формирането на държавата Обединени арабски емирства през 1971 г. Химнът е композиран от Мохамед Абд ал Уахаб, който е съставил също химни и на други арабски държави. Текстът на химна, официално приет през 1996 г., е написан от Ариф Ал Шейх Абдула Ал Хасан

Оман

نشيد السلام السلطاني‎‎, As-Salam as-Sultani (Султански химн) – „О, Господарю, пази Негово Величество Султана и народа на нашата земя, с чест и мир…” Текст – Rashid bin Uzayyiz Al Khusaidi, музика – Джеймс Фредерик Милс. Официално възприет през 1970 г.

Пакистан

قومی ترانہ, Qaumī Tarānah (Национален химн), известен също като Pak sarzamin shad bad (Благословена свещена земя) – „„Благословена да бъде свещената ти земя, честито да бъде щедрото ти царство! Ти си символ на благородни пориви; О, Земя на Пакистан! Благословена да бъде цитаделата на вярата!” Текстът е дело на Хафиз Джулундри, музиката – на Ахмад Гуламали Чагла. Окончателно утвърден през август 1954 година.

Когато президентът на Индонезия Сукарно става първият чуждестранен държавен глава, посетил страната на 30 януари 1950 г., не е имало пакистански национален химн, който да се изпълни. През 1950 г. за предстоящото държавно посещение на шаха на Иран по спешност правителството на Пакистан иска от Комитета по изготвянето на национален химн да представи такъв без по-нататъшно забавяне. На 21 август 1949 г. пакистанското правителсрво приема за национален химн мелодията на А. Чагла, чиято продължителност е 80 секунди. Химнът, без текст, е изпълнен за първи път за чужд държавен глава при посещението на шаха на Иран в Карачи на 1 март 1950 г. от военноморски оркестър. Новият национален химн е излъчен публично за първи път по Радио Пакистан на 13 август 1954 г., изпят от самия Хафиз Джулундри

Саудитска

Арабия

عاش الملك, Aash Al Maleek (Да живее кралят!) – „Напред към слава и превъзходство, възхвалявай Небесния създател, издигни и развей зеленото знаме, символ на светлината; и повтаряй: Аллах акбар! (Бог е велик!), о, родино моя! Моя страна, живей вечно, слава на всички мюсюлмани; да живее краля, в името на флага и страната!” Химнът официално е възприет през 1950 г. Текстът е написан и утвърден през 1984 г. от Ибрахим Хафаджи, а автор на музиката е Абдул Рахман ал-Хатеб

Сирия

حُمَاةَ الدِّيَار‎, Ħumāt ad-Diyār (Пазители на родината) – „Пазители на родината, мир вам! Отказващи да се подчинят горди души; люлката на арабския свят е свято място, престол на слънцето, който не може да бъде разрушен”. Текстът е написан от Халил Мардам Бей, а музиката е на Мухаммад Флафел, който композира и химните на Ирак и Палестина. Той е одобрен през 1936 г., като е прекъснат за малко в периода 1958-1961 г., когато Сирия образува една държава с Египет. През 1961 г. е въведен отново за национален химн

Таджикистан

המנון טג׳יקיסטן, Surudi Milli (Щастието на нацията) – „Наша любима страна, радваме се да видим твоята гордост; нека твоето щастие и благополучие да бъде завинаги! Вървяхме към тези дни още от древни времена, стоим под твойто знаме!”. Автор на текста е Гулназар Келди, а на музиката – Сюлейман Юдаков. Като държавен химн се използва от 4 ноември 1977 година, още от времето на Таджикската ССР. На 7 септември 1994 националният химн от съветско време претърпява малка редакция и е утвърден като химн на Таджикистан с указ на президента Емомали Рахмонов

Тайланд

เพลงชาติไทย, Пхленг Чат Тхай (Национален химн на Тайланд) – „Тайланд обединява в лоното си всички хора с тайландска плът и кръв. И цялата тайландска земя им принадлежи. Тайландците винаги са били единни и съхраняват независимостта на страната си от векове. Ние сме миролюбив народ, но не се страхуваме да влезем в битка. И срещу всяка тирания сме готови да пролеем кръвта си. За сигурност, свобода и прогрес, ура!” Химнът е одобрен в сегашната си версия на 10 декември 1939 година. Текстът е публикуван в Royal Thai Government Gazette на същата дата. Националният химн е съставен няколко дни след преврата от 1932 г. с мелодия, близка до националния химн на Полша, „Полша още не е загинала”, и е излъчен за първи път през юли 1932 г. Оригиналният текст е на Кун Вичитматра. Преди 1932 г. Sansoen Phra Barami (Кралският химн) се използва като официален химн на Сиам. През 1934 г. тайландското правителство организира конкурс за национален химн, както за мелодията, така и за текста. Джангванг Туа Патаякосол композирал мелодия в традиционен стил, наречена „Phleng Maha Nimit”, но е избрана мелодията на Пра Чендуриянг, защото звучала по-модерно. След това в конкурса за текстове с музиката на Чендуриянг, оригиналните думи на Кун Вичитматра печелят първа награда. Те са използвани до 1939 г., с малка редакция и допълнителна версия на текста, написана от втория носител на наградата Чан Камвилай, приета през 1934 г. През 1939 г., когато името на страната е променено от Сиам на Тайланд, е стартиран конкурс за създаване на нови стихове на химна, спечелен от Луанг Саранупрафан и който е в сила до днес. Премиерът на страната Пибунсонгкрам нарежда химнът да се изпълнява всеки ден в 08:00 и 18:00 часа и заповядва на тайландците да стоят изправени, за да покажат уважение към нацията. Понастоящем, изпълнението на сутрешните и вечерни химни съответства на издигането и свалянето на националното знаме в обществените зони (например училища, работни места, обществени сгради); съответно, химнът се излъчва по радио и телевизионни канали два пъти на ден.

Phleng Sansoen Phra Barami (Прослава на неговия престиж) е кралският химн на Тайланд. „Ние, слуги на Негово величество, който е изпълнил нашите сърца и глави, изразяваме уважение към владетеля, чийто заслуги са безгранични, нашият славен повелител, най-великият в Сиам…” Текстът е съставен от принц Нарисаранувадтивонгс, около 1913 г., и по-късно е ревизиран от крал Рама VI. Музиката е съставена от руския композитор Пьотр Щуровски (1888 г.). Sansoen Phra Barami е националният химн на Сиам от 1913 до 1932 г., когато е заменен от Phleng Chat. Кралският химн се изпълнява по време на държавни събития, както и когато високопоставен член на кралското семейство присъства в тази си функция. В допълнение, кралският химн се изпълнява още преди началото на всеки филм в киносалоните, както и преди началото на първия акт в пиеси, мюзикъли, концерти и повечето други изпълнения на музика на живо или театър в Тайланд. Химнът се изпълнява и в началото, и в края на телевизионни и радио програми

Турция

İstiklâl Marşı (Марш на Независимостта) – „Не бой се! Аленото знаме не ще престане да се вее из озарения небесен свод, докато не изтлее и последното огнище в родните земи! Там грее и ще грее завинаги звездата на моя скъп народ; тя единствено на мен и на народа ми принадлежи”. „Истиклял марш” е националният химн на Турция и на признатата само от Турция Севернокипърска турска република. Приет официално на 12 март 1921 година. Организиран е национален конкурс, на който са изпратени 724 стихотворения. Той е спечелен от поета Мехмед Акиф Ерсой, като неговото стихотворение, състоящо се от десет строфи, е одобрено с единодушие от турското Велико народно събрание. За музиката към текста е организиран друг конкурс, в който участват 24 композитори. Съветът, който се свиква през 1924 година поради Турската освободителна война, одобрява кандидатурата на Али Рифат Шагатай. Тази музика е използвана до 1930 година. След това е приета музиката на Осман Зеки Юнгьор, диригент в Президентския симфоничен оркестър, която е останала и до днес. Обикновено се пеят само първите 2 строфи

Тюркменистан

Garaşsyz, bitarap, Türkmenistanyň döwlet gimni (Химн на независим и неутрален Тюркменистан) – „Готов съм да дам живота си за родното огнище – духовете на предците смели и славни синове! Моя свещена земя, в света се рее моя флаг – символ на велика, неутрална страна” Автор на текста е Сапармурат Ниязов; мелодията на химна е написана от тюркменския композитор Вели Мухатов. От обявяването на независимостта на страната до 1997 г. се е изпълнявал химнът на Тюркменската ССР, но във версия без думи. Новият химн е утвърден 27 септември 1996 г.

Узбекистан

O‘zbekiston Respublikasining Davlat Madhiyasi(Държавен химн на Република Узбекистан), още известен като Serquyosh hur o'lkam (Стани, моя свободна страна!) – „Слънчев, мой свободен край, щастие и спасение на народа ни; ти самият – спътник и милосърден за приятели; Нека цъфтят вечно знанието, науката и творчеството; нека твоята слава сияе вечно, докато стои светът!” След независимостта си през 1991 г., поради липсата на друга подходяща песен за национален химн, към мелодията на стария химн на Узбекската ССР е адаптиран нов текст, написан от Абдула Арипов. Музиката е на Мутал Бурханов. Химнът е официално приет на 10 декември 1992 г.

Шри Ланка

синх. ශ්‍රී ලංකා ජාතික ගීය, там. ஸ்ரீ லங்கா தாயே, Sri Lanka Matha (Майка Шри Ланка) – „Шри Ланка, наша майко, Шри Ланка, благодарим ти! Благословена земя, изпълнена с милост и любов; богата на зърно и вкусни плодове; на цветя с упойващ аромат; даряваща живот и благоденствие; о, земя на радости и победи, приеми тази благодарствена песен, Шри Ланка, наша майко, Шри Ланка, благодарим ти!” Текстът и музиката са на Ананда Самаракун (1940). Песента е известна преди обявяването ѝ за химн като „Namo Namo Matha”. През 1950 г. известният поет Пандитар Наллатамби превежда текста на тамилски език. Преди това, през 1948 година, комисия избира за национален химн песента „Sri Lanka Matha Pala Yasa Mahima” (от P. B. Illangasinghe и Lionel Edirisinghe), която е излъчена по Радио Цейлон сутринта на 4 февруари 1948 г. в Деня на независимостта. „Namo Namo Matha” за първи път е изпята като официален химн на Цейлон на церемонията по случай Деня на независимостта през 1952 г. Официално е утвърден на 22 ноември 1951 година. През февруари 1961 г. правителството променя първия ред на химна от „Namo Namo Matha, Apa Sri Lanka” в сегашната му форма „Sri Lanka Matha, Apa Sri Lanka”, въпреки силната съпротива на автора Самаракун. Смята се, че химнът е „злополучен” и е обвиняван за нещастията в страната, включително смъртта на двама министър-председатели. Самаракун се самоубива през април 1962 г., оставяйки бележка с оплакването, че му е бил осакатен химна. Втората републиканска конституция от 1978 г. дава на „Sri Lanka Matha” конституционно признаване

Любопитно:

Най-стар е текстът на японския химн „Царствайте щастливо хиляда години”, известен от IX век.

Най-партиен е химнът на Република Мозамбик. Започва с думите „Да живее ФРЕЛИМО!”, макар че партията ФРЕЛИМО, която от 1975 г. управляваше страната, вече отдавна не е на власт.

Най-ненужен е химнът на Коста Рика. Той е бил написан по искане на пристигналите там в края на XIX век чужди дипломати, за да могат да бъдат посрещнати с всички държавни почести.

Най-народен е химнът на държавата Израел „Ха Тиква” („Надеждата”) – народна песен на евреите от Източна Европа.

Най-чужд е първият химн на Молдова. След разпадането на СССР Молдова обявила за свой химна на Румъния и няколко години молдовците трябвало да пеят „Ние, румънците!”.

Най-благочестив е химнът на Малта. Той бил поръчан от едно училище като религиозен химн и даже е стилизиран като молитва.

Най-дискриминационен е химнът на Ботсвана, чийто текст узаконява подчиненото положение на жените: „Мъже, събуждайте се, и жени, след тях станете!”

Най-неопределен е химнът на САЩ, в който никъде не се споменава името на държавата.

Най-календарен е химнът на Того, който призовава „никога да не се забравя историческият призив от 30 август 1969 г.”.

Най-весел, изглежда, е химнът на Словения, който слави родните лози и сладкото вино, което „ни избавя от тъгата”.

За правото да се нарича най-елитен спорят „Понтификационен химн и марш” на Ватикана и националният химн на Кувейт. Първият звучи само в присъствието на папата, негов специален посланик или при връчване на акредитивните писма на папския нунций. Кувейтският химн звучи предимно в чужбина по време на пътуванията на емира. В самия Кувейт той се изпълнява за националния празник.

А най-демократичният химн е на Република Вануату. Той се казва „Ние, ние, ние” и може да се чуе на всеки ъгъл в страната, защото същевременно е и популярна народна песен.

 

на следващата страница продължава описанието на националните флагове...