Религия - продължение: от 1001 г. до 1800 г.

1001

Унгария приема християнството от Рим

13 ноември 1002 

С благословията на крал Етелред II се извършва масово убийство на датчани, живеещи в Англия

22 май 1016

По заповед на Иван Владислав в Преспа е убит св. Йоан Владимир, княз на Дукля (дн. Черна гора)

1019

Византийският император Василий II премахва Българската патриаршия, като я преобразува в автокефална (самоуправляваща се) Охридска архиепископия. През 1021 г. за неин първи предстоятел е назначен българският игумен Йоан

1030

Норвегия приема християнството при крал Олаф II Харалдсон

1032

На папския престол се възкачва 20-годишният Бенедикт IX – най-младият папа

1038

Византийският генерал Георг Маниакис завоюва град Сиракуза (Сицилия) и изпраща мощите на Света Лучия в Константинопол

1048

Суверенният военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта е създаден в болница в Йерусалим от търговци от гр. Амалфи (Южна Италия), за да се грижи за бедни и болни християнски поклонници в Божи гроб. По-късно седалището му се мести в Рим

16 юли 1054

Римският папа Лъв IX анатемосва константинополския патриарх Михаил, което става начало на историческия разкол на християнската църква на католическа и православна (Голямата схизма)

13 април 1059

Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи

1060

Византийският император Константин X Дука дава специален статут на Атон. В момента там действащи са 20 манастира – 17 гръцки и по един български, сръбски и руски

28 февруари 1066

Открито е Уестминстърското абатство

9 март 1074

Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква

30 януари 1076

Цариградската патриаршия обявява този календарен ден за общо честване на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

11 април 1079

Екзекутиран е епископът на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша

Ок. 1080

Папата въвежда задължително безбрачие за католическото духовенство

1083

Основана е Петричката книжовно-богословска школа в Бачковския манастир

1087

Мощите на свети Николай са пренесени от Мир в южноиталианския град Бари, където почиват и досега

18 ноември 1095

Във френския град Клермон-Феран започва Събор на католическата църква, на който е огласена Свещената война – кръстоносните походи

27 ноември 1095

Папа Урбан II обявява и благославя по време на събора в Клермон-Феран провеждането на Първия кръстоносен поход

1096

През България преминават участниците в Първия кръстоносен поход.

София е мястото, където пратениците на византийския император Алексий Комнин посрещнали Пиер Пустинника и го убедили да озапти опустошителната сеч на войската си. Този Пиер бил народен водач, който повел 15 000 поклонници, „повечето обикновени войници, скитници и дори престъпници” от земите на днешните Франция и Германия към Гроба Господен. Тези хора изтребвали и ограбвали местното население по пътя си.

Стигайки мирно в Цариград се озверили отново, отдали се на грабеж, съюзили се с пристигналата по същото време поклонническа тълпа на Готие Голтака, но внушителната 25 000 сган била ликвидирана от турците по пътя им на югоизток. След тях тръгнал истинският Първи кръстоносен поход, който историята помни и като Похода на бароните – добре организирана армия, предвождана от благородници. Той стигнал до Гроба Господен, завзел го и основал Йерусалимската държава

Клюнийският орден започва бързо да разпространява влиянието си в цяла Франция

3 юни 1098

Войските от Първия кръстоносен поход превземат Антиохия след 8-месечна обсада

28 юни 1098

Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват селджукския военачалник Карбука при Антиохия

1098

В Бургундия, Франция, се основава цистерцианският орден

7 юни 1099

Кръстоносците от Първия кръстоносен поход започват обсадата на Йерусалим

1111

В Константинопол е изгорен на клада богомилският водач Василий Врач

15 февруари 1113

С була папа Паскал II признава и поставя Ордена на хоспиталиерите на св. Йоан в Йерусалим под закрилата на Светия престол. Първият монашески орден е по-известен днес като Малтийски орден

1118

Девет френски рицари под водачеството на Юг дьо Пайе и Жофроа дьо Сен-Омер основават Ордена на тамплиерите. Целта им е била да защитават керваните на поклонниците от Европа, тръгнали към Божи гроб, по пътя към Свещената земя. Кралят на Ерусалим Балдуин III подслонява тамплиерите в собствения си дворец, който се намирал точно срещу развалините на Соломоновия храм. Оттук орденът получава и името си – Рицари на храма (на френски – temple)

23 септември 1122

Папа Каликст II и император Хайнрих V сключват Вормския конкордат, с което се прекратява спора за инвеститурата (букв. обличане във власт)

1126

Умира Теофилакт Охридски (1055-1126), архиепископ на Охрид от 1090 до 1118 г.

13 януари 1128

Папа Хонорий II издава декрет, с който обявява рицарите тамплиери за божия армия

14 февруари 1130

Инокентий II е провъзгласен за римски папа

1 декември 1145

Започва Вторият кръстоносен поход

25 октомври 1147

Ръководените от крал Афонсу I португалски войски и кръстоносците от Англия и Фландрия превземат Лисабон от маврите след четиримесечна обсада, което е единственият успех на Втория кръстоносен поход

29 декември 1170

Рицарите на английския крал Хенри ІІ заклали Кентърберийския архиепископ Томас Бекет след като той отказал да напусне Англия

1172

Съгласно папска була, Финландия преминава под властта на Швеция

1173

Чудотворната икона на Света Богородица Осеновица от Рилския манастир е била собственост на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180), който я носил със себе си по време на война. Около нейния образ са вградени частици от мощите на 32-ма светци, сред които и тези на свети Стефан и Мария Магдалена. Подобни Богородици се наричат „осенени”. При един поход през 1173 г. императорът минавал през София. Той получил силни болки, от които се избавил едва след като се поклонил пред мощите на свети Иван Рилски, които тогава били в града. В знак на благодарност Мануил I Комнин подарил походната си икона на средецката църква „Св. Георги Победоносец” (известна днес под името Ротондата), където били мощите на Рилския чудотворец. Заедно с тях иконата попада в Рилската обител

1183

Съставено е народното житие на св. Иван Рилски. То е най-старото българско житие от всички известни. В него освен народни елементи са включени и апокрифи. Житието е публикувано от Йордан Иванов през 1936 г. в гр. София.

По време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България

1186

След въстанието на Асеневци в България се установява нов черковен център – Търновска архиепископия

10 юни 1190

Германският император Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салет в Мала Азия по време на Третия кръстоносен поход

19 ноември 1190

Основан е Тевтонският орден, третият голям рицарски орден след ордена на йоанитите (Малтийския) и ордена на тамплиерите. Девизът на тевтонците е „Helfen – Wehren – Heilen” („Помагане – Защитаване – Лекуване”)

2 септември 1192

В Яфа Ричард Лъвското сърце сключва мир с турския султан, с което завършва Третият кръстоносен поход

19 октомври 1195

Мощите на свети Иван Рилски са преместени от София в столицата Търново, като през целия дълъг път били придружавани от тържествена процесия. Този показ на светите мощи символизирал възкръсването на държавата след два века робство

21 декември 1196

Папа Целестин III утвърждава статута и привилегиите на Тевтонския орден

8 януари 1198

Инокентий III става римски папа

1198

Възмутен от броя на мъртвите бебета, намирани в Тибър, папа Инокентий III разпоредил на портите на женските манастири да бъдат поставени „колела за подхвърлени деца” – въртящи се кутии с няколко отделения, посредством които подхвърлените бебета да бъдат предавани на грижите на сестрите

19 февруари 1199

С була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден – Тевтонският орден

XII в.

На Малдивите пристига мароканският проповедник Абдул Баракатул Барбари, който за кратко време приобщава островитяните-будисти към исляма

1202

Папа Инокентий III слага начало на Четвъртия кръстоносен поход

Със завоевателна цел е образуван т. нар. Ливонски орден, който, съставен предимно от обеднели немски рицари, започнал „кръстоносен” поход в Прибалтика с благословията на римския папа и под претекста за „привличане в лоното на християнството прибалтийските езичници”

25 февруари 1204

Папа Инокентий III изпраща кардинал Лъв в България

13 април 1204

Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни

8 декември 1204

Кардинал Лъв посещава българската столица Търново и коронова от името на папа Инокентий III Калоян за крал, а архиепископ Василий получава титлата „примас” (почти равностойна на „патриарх”)

1210

Св. Франциск от Асизи основава Ордена на францисканците

11 февруари 1211

Цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите

1212

По време на злополучния „Кръстоносен поход на децата” хиляди деца се отправят към Светите земи, за да загинат по пътя или да бъдат пленени и продадени в робство

14 декември 1215

Четвъртият латерански събор постановява периодично да се събират пари за подпомагане на кръстоносните походи

1215

Католическата църква създава свой съд (Инквизиция), който да следи за строгото спазване на нейните предписания и да се бори с еретиците

Църквата приема Тайнството за превръщане на хляба и виното в плът и кръв Христова

Официално е обявен Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход), а войната, водена в Лангедок (Южна Франция) от свирепия противник на еретиците Симон дьо Монфор, започнала през 1209 г. Благословена от папата, тази двадесетгодишна кампания (1209-1229 г.) била подета от благородниците от северните френски провинции срещу албигойците (наричани така по името на град Алби)

Папа Инокентий III признава най-старата униатска патриаршия в света – маронитската

22 декември 1216

Папа Хонорий III утвърждава устава на Доминиканския орден.

Основан от испанския монах свети Доминик в Тулуза, Франция, от 1232 г. орденът ръководи Инквизицията – един от най-суровите инструменти на католическата църква

1217

Сърбия сключва уния с папата

Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците балти и померани, които населяват земите на полския княз Конрад Мазовецки

1219

Петият кръстоносен поход превзема Дамиета в Египет

14 септември 1224

По тялото на свети Франциск от Асизи се появяват живи рани (стигми) точно на местата, на които са били кръвотечащите рани на Исус Христос, затова Сан Франческо е обявен за втория Христос

3 октомври 1226

Умира св. Франциск от Асизи, основател на францисканския орден. След смъртта на светеца тленните му останки са отвлечени и скрити. Гробът му остава неизвестен цели 600 години

18 февруари 1229

Съгласно договора между германския император Фридрих II и египетския султан Ал-Камил християнските поклонници получават право да посещават Светите места (Йерусалим, Витлеем и Назарет)

17 март 1229

Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход влиза без бой в Йерусалим

1231

Папа Григорий IX създава Инквизицията като институция на Римокатолическата църква

Свещените мощи на светицата Преподобна Параскева – Петка Епиватска, Търновска и Българска застъпница и закрилница, са тържествено пренесени от цар Иван Асен II в средновековната българска столица Търново. Днес те се намират в румънския град Яш

1235

Неповторимият като политик цар Иван Асен II успява да принуди Византия към поредна отстъпка. Църковният събор, проведен в Лампаск (Мала Азия) отново признава официално Българската патриаршия

Април 1244

Папските войски превземат последната крепост на албигойците Монсегюр в Пиренеите. Еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена

1248-1254

Френският крал Луи IX се отправя на кръстоносен поход в Египет, където е пленен и по-късно освободен срещу откуп

1254

Папата дава на главния епископ на Маронитската църква титлата патриарх. Окончателното утвърждаване на съюза обаче става чак през XVI век, когато (през 1584) папа Григорий XIII основава маронитски колеж в Рим, продължил да съществува под йезуитска администрация до XX век. През вековете той се превръща в център за обучение на маронитски учени и лидери

15 декември 1256

Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините

1 септември 1267

Еврейският богослов Рамбан пристига в Йерусалим, за да основе там еврейска общност и синагога 12 века след като юдеите са били прогонени от тези земи

1268

Църквата в Етиопия получава 1/3 от държавната територия

25 август 1270

Умира от чума при обсадата на Тунис Луи IX, организатор на Осмия кръстоносен поход

31 октомври 1270

С подписването на 10-годишен мирен договор с бея на Тунис завършва осмият, последен кръстоносен поход

1 септември 1271

Григорий Х е избран за римски папа

1273

Султан Велед, синът на Джалал ад-Дин Руми (Мевляна), организира последователите му в братство (орден), наречено Мевлеви или Въртящите се дервиши

1274

Византия сключва уния с папата

1291

Последното убежище на християнството в Светите земи – крепостта на Акра, пада под властта на мюсюлманите и Орденът на рицарите хоспиталиери се пренася на остров Кипър

1294

В Оксфорд, Англия, умира монахът-философ и алхимик Роджър Бейкън – предвестник на опитната наука

1295

Персийският хан Илхан Газан, наследник на Хулагу, приема исляма

18 ноември 1302

Римският папа Бонифаций VIII издава була, с която провъзгласява абсолютния приоритет на църковната власт над светската

1305

От Климент V папите започват да носят тиара с надпис „Vicarius Filli Del” (Викарии (наместници) на Божия син)

22 септември 1307

Кралският съвет на Франция приема решение за арест на всички тамплиери

13 октомври 1307

Над 140 тамплиери във Франция са арестувани от агенти на Филип IV, след което са измъчвани, за да признаят обвинения в ерес

22 ноември 1307

Папа Климент V издава була, с която нарежда да бъдат арестувани всички тамплиери

9 март 1309

Папа Климент V напуска Ватикана и се заселва в доминиканския манастир в Авиньон (Франция), където до 1377 г. е резиденцията на папите – Авиньонското „пленничество” на папите (1309-1378 г.)

27 март 1309

Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото й население

11 май 1310

54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, обвинени в ерес

1310

След закупуването от генуезците на Родос рицарското братство на хоспиталиерите придобива първата си територия. Островът се превръща в мощна крепост, за да устои на атаките на мюсюлманите. Рицарите се сдобиват и с внушителен флот, патрулиращ в източната част на Средиземно море

1311

Чудотворната икона на Бачковската Света Богородица е подарена на манастира през 1311 г. от двама знатни грузински пътешественици – Атанасий и Окрамир. Сребърната ризница на Богородица е направена през 1819 г. от пловдивския ювелир Петко Хаджи в знак на благодарност за изцелението на съпругата му. След падането на България под турска власт иконата е укрита от монаси в местността Клувията, където през 1604 г. е открита от две овчарчета (брат и сестра) и върната в манастира

22 март 1312

Папа Климент V формално разпуска Ордена на тамплиерите на събора във Виен

1336

Папа Бенедикт XII постановява догмата за чистилището

1346

Създадена е сръбската патриаршия в Печ, Косово.

Умира св. Григорий Синаит, който създава манастира „Св. Петка” в Парория. С името на този светец се свързва утвърждаването на исихазма на Балканите

1350

Теодосий Търновски заедно с тогавашния патриарх Теодосий свикват църковен събор, на който подложили на критика месалианската, богомилската и адамитската ерес. През 1360 г. пък на друг събор осъдили юдейската религия

1356

Монах Симеон написва „Иван-Александрово евангелие” (т. нар. Лондонско евангелие) в манастира „Света Троица” край Търновград

1360

Българският цар Иван-Александър свиква в Търновград II антиеретически събор срещу юдеите. Официално се признава исихазма като религиозна доктрина. Създателят на исихазма Григорий Синаит създал школа в Праория (Странджа)

1363

В Константинопол умира св. Теодосий Търновски

2 декември 1375

Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва

1375

Евтимий е избран за Търновски патриарх след смъртта на патриарх Йоаникий

1376

Св. Евтимий, патриарх Търновски, завършва своите послания до монаха Киприан и архимандрит Никодим Тисменски. В тях той утвърждава християнските ценности и християнската философия в традицията на исихазма

20 септември 1378

С избирането на Климент VII за алтернативен папа се слага началото на разкол в католическата църква, известен като Великата схизма, резултат от преместването на папството от Авиньон в Рим

21 септември 1378

Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села като феодални владения

70-те г. на 14 в.

В Англия ученият от Оксфорд Джон Уиклиф критикува богатството на църквата и духовната йерархия

1382

В т. нар. „Витошка грамота”, с която цар Иван Шишман дарява земи и права на Драгалевския манастир за пръв път е употребено името София вместо дотогавашното название на града – Средец

1391

В тибетската традиция се споменава първият Далай Лама

1393

С падането на България под османско иго Патриаршията е напълно разгромена. Евтимий Търновски е низвергнат и изпратен в заточение 

1394

Патриарх Евтимий е изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир

1410

На папския престол се възкачва Йоан ХХIII (1410-1417), бившият Балтазар Коса. Преди това той бил пиратът страшилище в Средиземно море. След едно особено свирепо корабокрушение се отдава на църквата и прави светкавична кариера до най-високия й връх. Накрая от него се отказва самата Църква, и то не само заради миналото му, но най-вече за деянията му на най-високия престол. Обвинението срещу него съдържа 72 точки. Преобладават плътските прегрешения: обезчестил 300 монахини и поддържал точно толкова любовници само в Болоня, посягал и на мъже. По пътя към престола отровил двама свои предшественици и там горе не забравил пиратските си навици. Продавал свещенически постове, продължил да лее кръв. Между известните му жертви е Ян Хус. Йоан ХХIII бил погребан в луксозна гробница, издигната от великия архитект и скулптор Донатело по поръчка на Козимо Медичи

5 ноември 1414

Открит е Констанцкият събор на Римокатолическата църква, който слага край на Папската схизма

28 ноември 1414

Чешкият религиозен реформатор Ян Хус е арестуван от Инквизицията, а година по-късно е осъден на смърт като еретик и е изгорен на клада

6 юли 1415

Един църковен събор обещал на Ян Хус защита, за да изслуша възгледите му, след което го изгорил на кладата като еретик

14 декември 1417

Сър Джон Олдкасъл, лидер на религиозна секта, е обесен и изгорен в Англия. Смятан е за прототип на Шекспировия Джон Фалстаф

3 март 1431

Начало на понтификата на папа Евгени IV

30 май 1431

Осъдена като еретичка от контролираната от англичаните църква, Жана д'Арк е изгорена на клада в Руан. Канонизирана е през 1920 г. от папа Бенедикт ХV

5 юли 1439

Във Флоренция е обявена унията между Римокатолическата църква и Византия.

Фераро-Флорентинският събор решава религиозно-догматични въпроси, за да обедини църквите на Изтока и Запада. И така да противодейства на инвазията на Османската империя

1443

Папа Евгений IV провъзгласява началото на нов кръстоносен поход за освобождаване на България

20 ноември 1451

В Испания е учреден Инквизиционният съд за преследване на ересите

1 юни 1453

Мехмед II Завоевателя се включва в първата молитва, след като „Св. София” става и първата имперска джамия, няколко дни след завладяването на Константинопол

11 февруари 1469

Римският папа Павел II предлага на руския цар Иван III да вземе за жена София (Зоя) Палеолог, племенницата на последния византийски император; оттам идва претенцията на Русия, че е наследница на Византия

1469

Мощите на свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир

8 декември 1476

Папа Сикст IV обявява деня за празник на непорочното зачатие на Богородица

1478

Испанските крале Фернандо и Изабела създават Инквизиция, която да разследва покръстените евреи и мюсюлмани, както и заподозрените в различни видове ерес

9 август 1483

Отслужена е първата меса в Сикстинската капела

17 октомври 1483

Папа Сикст IV създава испанска инквизиция, което е начало на преследването на маври и евреи на територията на Испания

5 декември 1484

Папа Инокентий VIII издава була, с която заклеймява магьосничеството

11 август 1492

Александър VI е избран за римски папа.

„Чудовището на разврата” – с това прозвище бил известен още приживе римският папа Александър VI, владял божия престол от 1492 до 1503 г. Папата носил светското име Родриго ди Борджия, роден е край Валенсия. Имал множество наложници и от тях поне 8 незаконни деца. Но той обичал най вече родените от Джована де Кандия: Джовани, Чезаре, Лукреция и Джофре. Именно те, наред с баща си, са оставили кървавите следи на семейство Борджия в историята. Но Александър VI бил известен и като Аптекар на Сатаната заради уменията му да изготвя отрови и да убива с тях враговете си. Ала сам той бил отровен по време на вечеря.

Испанската муха била любимата отрова на папа Александър VI. Папата сяда на престола в Рим през 1492, 37 години след като същото място заема първият папа, представител на знатното семейство – Каликст, Алонсо де Борха. Борха е оригиналното име на фамилията, те идват от Испания и на италианска територия се прекръщават като Борджия. Отровителството е силно разпространено средство за уреждане на сметки през Ренесанса, а летописците обявяват за шампиони в този спорт папата Борджия и семейството. Изсушеното и стрито на прах насекомо ползвали в миниатюрни дози през вековете срещу полово безсилие, но завишената му доза е смъртоносна. То било най-разпространеният афродизиак във Франция при Ришельо и тъкмо престараването на съпругите, които я сипвали в манджите на мъжете си, е причината за масовите изтравяния тогава

1492

Проведен е първият конклав в Сикстинската капела, от 1878 г. всички конклави се провеждат там

4 май 1493

Римският папа Александър VI издава булата „Inter caetera”, признаваща на кралете на Испания и Португалия правото на владение на земите, открити в морски походи и утвърждава договора за поделяне на света между тях

7 юни 1494

Испания и Португалия подписват под егидата на папата договора от Тордесиляс, с който си поделят Новия свят

13 май 1497

Папа Александър VI отлъчва Джироламо Савонарола, доминикански свещеник и владетел на Флоренция

23 май 1498

Умира Джироламо Савонарола, италиански духовник и политически реформатор, обесен и изгорен на клада

16 септември 1498

Умира Томас де Торквемада, първият Велик инквизитор на Испания, станал синоним на изключителна жестокост. По времето на Торквемада на кладата били изгорени около 2000 набедени еретици

21 януари 1506

Папа Юлий II създава швейцарската гвардия, която да охранява Ватикана

24 февруари 1510

Папа Юлий II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква

15 септември 1514

Томас Уолси е избран за архиепископ на Йорк

11 февруари 1515

Загива за правата вяра Св. мъченик Георги Софийски Нови

Август 1516

Френският крал Франсоа I с Болонския конкордат осигурява върховенството на короната над римокатолическата църква във Франция

31 октомври 1517

Мартин Лутер заковава на вратата на църквата във Витенберг списъка със своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Това се смята за начало на Реформацията и обособяването на лутеранството като отделно течение в християнството

1517

Турският султан Селим I завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (повелител на правоверните) – „сянка на Аллах”. След завладяването на Кайро Селим I отвежда последния абасидски халиф в Истанбул заедно с основните атрибути на халифската власт – плаща на Пророка, знамето и други свещени реликви. Това дава основание на османските султани да се обявят за халифи

15 юни 1520

Папа Лъв X издава була, в която Мартин Лутер е отлъчен от църквата

10 декември 1520

Реформаторът Мартин Лутер изгаря публично папската була за отлъчването му от църквата и назовава папата „антихрист”

17 април 1521

Германският райхстаг във Вормс, на който присъства и императорът, приема едикт за отлъчването на Мартин Лутер от църквата

9 януари 1522

Избран е за римски папа Адриан VI (1522-23 г.), единственният от папите, запазил своето кръщелно име и на трона. Той е единственият нидерландец, избиран за папа и последният неиталиански папа преди Йоан Павел II

1522

Турският султан Сюлейман Великолепни атакува Родос и след дълга обсада Орденът на хоспиталиерите се договаря с него да се евакуира от острова. Оцелелите рицари се оттеглили първо към Сицилия, а после се приютили в Малта и основали прочутия Малтийски рицарски орден

1525

Английският църковен реформатор Уилям Тиндейл превежда Библията (Новия завет) на английски

1527

В Марбург е основан първият протестантски университет в Германия

19 април 1529

На събрание на германските принцове в Шпайер (Югозападна Германия) било забранено проповядването на евангелисткото учение, признаващо само четирите новозаветни евангелия. Това довело до протест от страна на някои принцове, откъдето движението получило името протестантство. На райхстага в Шпайер се случва окончателният разкол между немските католици и протестанти

7 март 1530

Папата отказва да узакони развода на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска и да признае брака му с Ан Болейн, което става формален повод за създаването на англиканската църква

1530

Петокнижието (първите пет книги на Библията) е преведено на английски от Уилям Тиндъл

27 февруари 1531

Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер

11 октомври 1531

Битката при Капел: Швейцарските католически кантони щурмуват Цюрих. Цвингли е убит по време на сражението

20 ноември 1531

На кантоните в Швейцария е дадено правото сами да определят своето вероизповедание

1531

В Мексико на индианеца Хуан Диего се появила Дева Мария от Гваделупе

3 октомври 1533

Жителите на село близо до Витенберг (Германия) продават цялото си имущество във връзка с предсказанието на проповедника Щифел за идващия край на света

15 август 1534

Игнаций Лойола създава в Париж Обществото на Исус, известно като орден на йезуитите

3 ноември 1534

Английският парламент приема закон, според който крал Хенри VIII става глава на създадената Англиканска църква вместо римския папа

15 януари 1535

Крал Хенри VІІІ се обявява за глава на англиканската църква и излиза от религиозното подчинение на Ватикана

1536

Лютеранството става държавна религия в Дания. След един нощен военен съвет, кралят заповядва да арестуват всички католически епископи. Той се провъзгласява за върховен глава на църквата, присвоява всички нейни имущества и се превръща в най-богатия собственик на кралството

2 юни 1537

Папа Павел III издава забрана индианците да бъдат използвани като роби

1537

В Норвегия е въведено протестантството

6 юли 1538

Сър Томас Мор е екзекутиран като предател, поради противопоставянето му краля на Англия Хенри VIII да оглави Англиканската църква

17 декември 1538

Папа Павел III отлъчва от църквата английския крал Хенри VIII

23 март 1540

Имуществото на английските манастири преминава във владение на краля

27 септември 1540

Папа Павел III с була узаконява създаденото шест години по-рано от Игнаций Лойола Общество на Исус (Ордена на йезуитите)

4 април 1541

Игнаций Лойола е избран за първия генерал на Ордена на йезуитите

20 ноември 1541

Швейцарският реформатор Жан Калвин разработва своята теория за реформиране на църквата, породила впоследствие течението калвинизъм в християнската традиция; по същество калвинизмът е юдохристиянство; широко разпространение намира в САЩ и ляга в основата на либералната идеология

21 юли 1542

Папа Павел III учредява в Рим Вселенската инквизиция (Върховен инквизационен трибунал) – орган за борба на католическата църква с Реформацията

13 декември 1545

Започва Трентският събор, свикан от папа Павел III

1550

Канонизиран е свети Спиридон, защото спасил хората от остров Корфу от глад

17 май 1555

В София мюсюлмански фанатици убиват с камъни Никола Мартинов, решил да се върне към християнската вяра, а Охридската архиепископия го канонизира за български светец под името Никола Нови Софийски

25 септември 1555

Сключен е Аугсбургският религиозен мир – протестантството се признава за официална религия наред с католическата; установява се правото на князете да определят вероизповеданието на своите поданици на принципа: „Cuius regio, eius religio” (Чието е царството, негова е религията), от което логично следва отслабване на папската църковна власт и засилване на светската

21 март 1556

В Оксфорд е изгорен епископ Томас Кранмер, превел Библията на английски език

3 декември 1557

В Единбург е подписана „Конгрегация на Бог” – документ, положил началото на реформацията в Шотландия и създаването на презвитерианската църква

8 май 1559

В Англия е приет Актът за супремацията, с който кралица Елизабет I става глава на Англиканската църква

19 декември 1562

Във Франция започват Религиозните войни между католици и хугеноти

1562

Кралица Елизабет I получава одобрението на тридесет и двата члена на „Веруюто” на англиканската църква

16 февруари 1568

Светият престол издава присъда, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Няколко дни по-късно испанският крал Филип II потвърждава присъдата и нарежда тя да бъде приведена в изпълнение. Това е най-масовата смъртна присъда, произнасяна в историята. Тя обхваща около три милиона души – мъже, жени и деца. В крайна сметка това предизвикало война, която продължила цели осемдесет години

13 март 1569

Битката при Жарнак. Католическите войски на херцог Д'Анжу разгромяват войските на хугенотите. Луи дьо Бурбон е убит докато прекосява река Шарант

23 август 1572

През нощта на празника на св. Вартоломей във Франция започва масов погром над хугеноти (протестанти), известен като Вартоломеева нощ

1574

Италианският философ Джордано Бруно е обвинен в ерес и е изгонен от монашеския орден на доминиканците. Сред неговите „еретични” възгледи е и вярата му в хелиоцентричната теория на Коперник

26 ноември 1580

Гражданската война във Франция завършва с признаване правото на хугенотите на свобода на вероизповеданието

1580

Португалците основават в Макао (Китай) епархия, която включва Тимор, Малака и Сингапур

16 януари 1581

С акт на английския парламент юридически англиканството става държавна и отделна от католицизма религия

Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия и приема строги закони против католицизма

25 юли 1587

В Япония е забрнено християнството, на йезуитите е разпоредено в течение на 20 дни да напуснат страната

1589

В Москва е основана православна патриаршия. Руската църква се обявява за независима от Цариградската патриаршия

27 януари 1593

Ватиканът започва 7-годишен процес срещу Джордано Бруно

25 юли 1593

Кралят на Франция Анри IV публично се отрича от протестантството и приема католицизма

13 април 1598

Крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските протестанти

9 януари 1599

В Мъселбърг (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи 

20 януари 1600

Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик

17 февруари 1600

В Рим е изгорен на клада Джордано Бруно, италиански философ и поет, осъден от инквизицията за ерес

14 януари 1601

В Рим по заповед на Ватикана са изгорени еврейските книги

1608

Испанският крал Филип III поръчва на католическите ордени да покръстят индианците гуарани в Южна Америка. Първи изпратили мисионери в Новия свят доминиканците, последвани от францисканците и йезуитите

14 май 1610

Кралят на Франция Анри IV е убит от католическия фанатик Франсоа Раваяк

1611

Издаването на Библията на крал Джеймс през 1611 г. заложило стандарта за Светото писание на английски за следващите близо 300 години

1614

Шогунът Йеясу Токугава издава указ за изгонването на католическите мисионери от Япония

30 август 1617

Перуанецът Роза де Лима става първият американец, канонизиран от католическата църква

1 януари 1622

Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава 25 март)

1623

В Япония са изгорени живи францискански, йезуитски и доминикански свещеници

21 юни 1633

Инквизицията в Рим осъжда на затвор великия астроном Галилео Галилей

1637

Основана е католическа архиепископия в София. За неин архиепископ през 1642 г. бил помазан изученият в Рим Петър Богдан от Чипровец

1638

В Япония е забранено християнството

1642

Папа Урбан VIII забранява тютюнопушенето

1644

Създадена Марцианополската (Преславската) католическа архиепископия, оглавена от Петър Парчевич от Чипровец

1647

Папа Инокентий X въздига Софийската епархия в митрополитална архиепархия

Учредена е Охридската католическа архиепископия, оглавена от Франческо Соимирович от Чипровец

26 ноември 1648

Папа Инокентий X осъжда Вестфалския мир, с който един месец по-рано е завършила Тридесетгодишната война

1650

Англичанинът Джон Фокс основава квакерството – група от анабаптисткия клон на протестанството

1652

В Англия се основава „Обществото на приятелите” (квакерите)

23 април 1656

Събор на руските църковни йерарси постановява да се отлъчват от църквата всички, които се кръстят с два пръста

1656

Възниква Скопската католическа архиепископия, оглавена от Андрей Богдан

1663

„Индианската Библия” на Елиът, преведена на уампаноагски през 1663 г., е първата пълна Библия, издадена в САЩ

29 юли 1670

Умира мъченически Смоленският епископ Висарион

18 октомври 1685

Френският крал Луи XIV отменя Нантския едикт и лишава хугенотите (френските протестанти) от правата, дадени им от Анри IV през 1598 г.

19 август 1687

В Березово, Русия, над хиляда религиозни фанатици се самозапалват и изгарят в знак на протест срещу решението на Руската православна църква да се премине от двупръстно кръстене на трипръстно

19 август 1692

В Масачузетс (САЩ) са обесени пет жени наведнъж по обвинение в магьосничество

2 декември 1697

Отслужена е първата църковна служба в катедралата „Сейнт Пол” (Св. Павел) в Лондон

12 юни 1701

В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон

12 ноември 1708

Руската православна църква анатемосва украинския хетман Иван Мазепа за измяна на Петър Първи. (Хетман e изборен военачалник или управител на област в Полша и Украйна през ХVI-ХVII в.)

30 август 1724

Руският император Петър I тържествено пренася мощите на светия княз Александър Невски от град Владимир в новата руска столица Санкт Петербург и ги полага в построената в негова памет лавра

26 юли 1730

Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света – Цар Колокол

1731

В Гренландия пристигат датски мисионери-гернгутери

1734

Св. Симеон Самоковски и Софийски става Самоковски митрополит от Печката патриаршия

25 ноември 1735

Отлята е „Цар Камбана” („Цар Колокол”) в Москва. Камбаната е с тегло 210 тона, висока е 6,14 метра, а диаметърът ѝ е 6,6 метра. Тя е най-тежката камбана в света и в момента е исторически паметник в Москва

21 август 1737

Обесен е от турците самоковският митрополит св. Симеон Самоковски.

Лозенският манастир „Свети Спас” става център на въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. След жестокото му потушаване по нареждане на Али паша Кюпрюлюоглу, при което са избити около 350 свещеници, монаси и жители на София и околните селища, светата обител е отново опожарена от турците и изоставена

24 май 1738

В Лондон англиканският проповедник Джон Уесли основава обществото на методистите – днес една от най-влиятелните църкви в САЩ

1738

Папа Климент XII издава първата була срещу масонството.

След папската була „In eminenti“ от 1738 година, папите са издали още 20 обвързващи тълкувания, които осъждат масоните като тайно братство, еретици и врагове на вярата

1741

Католическата църква признава революционната теория на Галилео Галилей, че Земята се върти около Слънцето

Императрица Елисавета издава указ, с който узаконява будизма в Руската империя

7 март 1742

Издаден е султански ферман, потвърждаващ привилегиите на Рилския манастир

1760

В Ланкастър, Пенсилвания (САЩ), е основано най-старото селище на християнското течение амиши

1766

Сръбската Печка патриаршия е разтурена и присъединена към Вселенската патриаршия с ираде на султан Мустафа III

23 февруари 1767

Йезуитите са изгонени от Испания

1767

Закрита Охридската архиепископия

1773

Папа Климент XIV издава указа Dominus ac Redemptor, с който бил сложен край на йезуитския орден, но като отговор от последователите на Лайола той бил отровен.

Йезуитите са били изгонени от Бразилия (1754 г.), Португалия (1759 г.), Франция (1764 г.), Испания и нейните колонии (1767) и Парма (1768 г.)

1775

Поставя се край на изгарянията на вещици в Германия

1 май 1776

Германският философ Йохан Адам Вайсхаупт създава тайното общество на илюминатите

1776

След поредните фанариотски интриги пред турските власти сръбската Ипекска патриаршия е унищожена и всички нейни епархии преминават към гръцката Цариградска патриаршия

1777

Охридската автокефална архиепископия престава да съществува. Единствената върховна институция на православните църкви в рамките на Османската империя остава Вселенската патриаршия

2 юни 1780

Протестантска тълпа начело с английския лорд Гордън организира погроми върху католическите църкви в Лондон, около 400 души загиват

13 октомври 1781

В Австрия е провъзгласена свобода на вероизповеданията. Император Йозеф II издава Едикт за търпимост, позволяващ отново да бъдат отворени манастири, но отслабващ техните връзки с Рим

1783

Крал Джордж III основава Ордена на св. Патрик

29 ноември 1787

С едикт на крал Луи XVI във Франция са гарантирани правата за вероизповедание на протестантите в страната

12 юли 1790

Френското Учредително събрание отделя църквата на Франция от Ватикана (Рим) и причислява свещениците към гражданските чиновници

22 юли 1790

Във Франция е извършена национализация на имуществото на Църквата

23 ноември 1793

Градската комуна на Париж затваря всички църкви

8 юни 1794

Якобинците във Франция обявяват новата държавна религия – култа към Върховното същество

16 септември 1794

Стойко Владиславов е избран от Търновския митрополит за врачански епископ и приема името Софроний Врачански

18 октомври 1795

Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците, заради отказа й да приеме исляма. Канонизирана е за светица. Житието й е написано от Никодим Светогорец