A- A A+

 

 

23 април 1802

Св. мъченик Лазар Български е измъчван и убит от турците

10 юни 1809

Папа Пий VII отлъчва Наполеон Бонапарт от църквата, след като френската армия окупира папската област

6 юли 1809

По заповед на Наполеон римският папа Пий VII е отвлечен от Ватикана и откаран в Гренобъл

1822

Римокатолическата църква сваля двувековната забрана, тегнеща върху произведенията на Коперник, Галилей и Кеплер

13 април 1829

Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците

1830

На архипелага Самоа се заселват английски мисионери, които създават първата християнска мисия

26 юни 1833

Подписан е договор между Османската империя и Русия, с който Москва официално получава правото да покровителства православните поданици на султана

1834

Отмяна на инквизицията в Испания и нейните колонии

1835

На островите Фиджи пристигат английски мисионери

6 март 1837

Руският император Николай I възстановява на Зографския манастир имотите му в Бесарабия и дава компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли

1840

Ирландски емигранти пренасят в Съединените щати празника Вси светии (Хелоуин)

21 март 1841

Първите капуцински монаси пристигат в Пловдив. За префект, отговорен за Софийско-Пловдивската мисия, е назначен отец Андреа Канова

21 март 1844

На този ден на адвентистите от Седмия ден е било обещано явяването на Христос

27 юни 1844

В затвор в Италия е убит от развилняла се тълпа Джоузеф Смит, американски религиозен водач и основател на църквата на мормоните

16 юни 1846

Пий IX е избран за папа, с което започва най-продължителния понтификат в историята на Римокатолическата църква (до 1878 г.)

1847

Мормоните пристигат в долината Солт Лейк, САЩ

29 юни 1850

Цариградската патриаршия предоставя автокефалност на Църквата на Гърция

8 декември 1854

Папа Пий ІХ официално провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Дева Мария

18 февруари 1856

В Цариград е обнародван султанският реформаторски указ Хатихумаюн, който дава на християните равни права с мюсюлманите

11 февруари 1858

Според легендата, на този ден Дева Мария за първи път се явява в пещерата Масабиел край френското градче Лурд и показва на младата девойка Бернадет Субиру лечебен извор, където са изцелени много страдащи (11 февруари е Световният ден на болния. Чества се от 1993 г. в рамките на католическата общност)

5 октомври 1858

Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ без епархия

7 декември 1858

Васил Левски приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас” под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата година пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон

12 юли 1859

Българското население в Кукуш, Македония, отправя петиция до папа Пий IX с молба да бъдат приети в католическата църква

12 март 1860

В Цариград за пръв път след векове прекъсване е отслужена църковна служба на български език

3 април 1860

По време на Великденската литургия в цариградската църква „Свети Стефан” епископ Иларион Макариополски не произнася името на Вселенския патриарх, с който акт се счита, че Българската православна църква се отделя от Цариградската патриаршия

25 ноември 1860

Революционерът Георги Раковски се среща със сръбския княз Михаил Обренович, за да търси посредничество при разрешаването на българо-гръцкия църковен спор

18 декември 1860

В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата (уния с Ватикана)

24 февруари 1861

Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски

2 април 1861

Йосиф Соколски е ръкоположен от римския папа Пий IХ за архиепископ на Униатската църква в България

1863

Русия за пръв път отбелязва празника в чест на Кирил и Методий, когато са се навършили 1000 години от създаването на славянската азбука

Учредяване на Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден

21 февруари 1864

Вселенският патриарх Софроний III свиква в Цариград църковен събор по българския църковен въпрос

5 юли 1865

Английският проповедник Уилям Буут създава в Лондон евангелистката „Християнска асоциация на възраждането” и става неин пръв генерал. През 1878 г. благодарение на сина на Буут благотворителната организация приема името „Армия на спасението”

10 февруари 1867

Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх

27 февруари 1870

Султан Абдул Азис издава ферман за учредяването на Българска екзархия със седалище в Цариград. Нейната епархия не е определена. Това й дава възможност на дело да поеме ръководството на църквите, манастирите и училищата из цялото „българско”, включително Тракия и Македония. И първият ни екзарх Антим I със сподвижниците си е повече борец за национално осъзнаване и възраждане, отколкото само духовен вожд. Това по-късно ще му струва заточение след сблъсък с Цариградската патриаршия

18 юли 1870

Ватиканският съвет обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата

23 февруари 1871

В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. На 23-то редовно заседание от 14 май с. г. окончателно е приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия

13 април 1871

Двете епархии – Варненска и Преславска, са обединени във Варненско-Преславска епархия

12 януари 1872

В Патриаршията се организира събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия. С извършването на тържествена служба в българския храм „Св. Стефан” българските владици отхвърлят постигнатото през 1864 г. споразумение с Патриаршията. Целта на акцията е да се подтикне Високата порта към вземане на решение по предложените за екзарх кандидатури

15 януари 1872

Църковен събор, свикан от Цариградския патриарх, низвергва митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е отлъчен от църквата. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са служили в истанбулската църква „Свети Стефан” без разрешение от патриарха

21 януари 1872

По заповед на Високата порта трима български владици – Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, са заточени в Измит след гневна реакция на Цариградската патриаршия, че тримата са извършили Богоявленска служба в българската църква във Фенер без нейно разрешение

22 януари 1872

От Патриаршията са изпратени писма на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към „Великата църква”

27 януари 1872

Владиците Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени от заточение в Измит със заповед на великия везир

12 февруари 1872

Избран е първият български екзарх Иларион Ловчански, неодобрен от Високата порта

16 февруари 1872

Видинският митрополит Антим (Атанас Михайлов Чалъков) е избран за български екзарх 

15 април 1872

Антим I получава екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония

11 май 1872

Екзарх Антим I обявява независимостта на Българската православна църква

25 май 1872

Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит

10 септември 1872

На Цариградския събор е осъдена последната ерес – етнофилетизмът, т.е. поставянето на националното пред духовното, на земното пред небесното царство

13 септември 1872

Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия

16 септември 1872

На събор в Цариград Вселенската патриаршия обявява Българската църква, българския екзарх и българския народ за схизматици (отстъпници от православието). Над БПЦ тегне забрана за църковно общение с останалите православни църкви чак до 22 февруари 1945 г. – повече от 72 години

24 септември 1872

В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви

1872

Българите от Скопска и Солунска епархия отправят искане до турското правителство да бъдат присъединени към Българската екзархия

20 февруари 1876

Начало на понтификата на папа Лъв XIII

9 април 1877

Провежда се заседание на екзархийския синод, на което Панарет Пловдивски и Григорий Доростоло-Червенски предлагат на Антим I сам да се откаже от заемания пост

14 април 1877

Издадена е везирска заповед, с която екзарх Антим I е уволнен и изпратен на заточение в Мала Азия

24 април 1877

Ловчанският митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за български екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом, Ортакьой

28 декември 1878

Римският папа Лъв XIII издава енциклика с осъждане на социализма

8 октомври 1879

Назначен е първият главен равин в Княжество България – Гавриел Алмознино

12 октомври 1879

Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква

30 септември 1880

Папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande Munus” (от лат.: Голямо задължение), с която официално обявява двамата славянски просветители Кирил и Методий за светци и определя честването им в цялата католическа църква. Това става по повод 1000-годишнината от смъртта на архиепископ Методий. За пръв път паметта им е чествана в Рим през 1881 г. Във връзка с тази годишнина в базиликата „Сан Клементе” с помощта на няколко държави е построен параклис

20 февруари 1881

Избрани са членовете на първия след Освобождението Свети синод на БПЦ

17 декември 1883

След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално

28 март 1885

В САЩ официално е основана Армията на спасението

14 октомври 1885

Първите мормонски преселници пристигат в Южна Албърта, Канада

25 декември 1886

Петър Дънов завършва американското протестантско училище в Свищов

9 юни 1889

По инициатива на Ватикана в Рим е открит паметник на Джордано Бруно на мястото, където е изгорен на клада като еретик

1 октомври 1890

Светият синод окончателно се установява в София

15 май 1891

Папа Лъв XIII оповестява енцикликата „Rerum Novarum”, отворено писмо до епископите на Римокатолическата църква. Озаглавена „Права и задължения на капитала и труда. За условията на труд”, тя е смятана за основополагащия католически текст по въпроса за експлоатацията на работниците

2 февруари 1896

Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието, като негов кръстник става руският император Николай II

7 юни 1901

По инициатива на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски Светият синод свиква за първи път епархийски събори на свещениците и утвърждава типовия им устав на 27 март 1903 г.

18 март 1903

Френското правителство забранява религиозните ордени

4 август 1903

Пий X е избран за 257-и римски папа

3 септември 1903

Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Османската империя възможно най-бързо да потуши Илинденското въстание и да възстанови реда в Македония

9 декември 1905

Във Франция църквата е отделена от държавата.

Секуларизмът заляга във френските закони през 1905 г. след антиклерикални борби с Католическата църква

18 април 1909

Папа Пий X обявява Жана д'Арк за мъченица на вярата в църквата „Нотр Дам” в Париж

23 февруари 1910

Китайски войски окупират Тибет и прогонват Далай Лама

4 юни 1910

Въпреки мощната католическа опозиция, германският райхстаг разрешава да се кремират покойници

8 декември 1910

Първият главен мюфтия Ходжазаде Мехмед Мухиддин е избран от мюсюлманската общност в България

19 април 1911

В Португалия църквата е отделена от държавата

6 септември 1912

В София е основано Дружество на българите католици от източния обред „Св.св. Равноапостоли Кирил и Методий” с пръв председател Тодор Бакърджиев

6 октомври 1913

В София се основава Национален съюз начело с Димитър Маринов, Георги Фичев, С. Ников, К. Милев и др., които проповядват сключване на „всебългарска” уния с Католическата църква и ориентация към Австро-Унгария. На същия ден във Виена цар Фердинанд I преговаря с австрийския външен министър граф Берхтолд по въпросите на унията

26 ноември 1913

Българският екзарх Йосиф I е принуден да напусне Цариград и да се премести в София. Седалището на Българската православна църква е преместено от Цариград в София

20 юни 1915

След смъртта на Йосиф I Българската екзархия се управлява от Светия синод, начело на който стои наместник-председател

13 май 1917

Три селски деца виждат обявлението на света Дева Мария край Фатима (Португалия).

Според поверието, в разгара на Първата св. война, от 13 май до 13 октомври, света Богородица се явява шест пъти на три местни овчарчета, едно момче и две момичета, за да предупреди хората чрез тях, че ако не се поправят нравствено, то Господ ще допусне още една война, по-ужасна от тази. По време на тези знамения св. Богородица предсказала Октомврийската революция и комунизма, които ще посегнат на църквата и свободата на хората. Според думите й, предадени от пастирчетата, един папа щял много да пострада за Христа. Както е известно, на 13 май 1981 г., датата на първото явяване на Дева Мария, беше прострелян папа Йоан-Павел II. Казват, че всички подробности от тези откровения били строго проверени от църковните власти и признати за истинни. На това място е построена най-голямата катедрала в Португалия, посещавана от над 2 млн. поклонници годишно. И тя, и площадът пред нея напомнят за храма „Св. Петър” в Рим

1 февруари 1918

Патриархът на цяла Русия Тихон проклина съветската власт в Русия

16 май 1920

Папа Бенедикт XV канонизира Жана д'Арк за светица

6 октомври 1920

Приет е закон, задължаващ Светия синод да свика църковно-народен събор в рамките на два месеца

6 февруари 1921

В София се открива Вторият църковно-народен събор, който заседава до 16 февруари 1922 г.

13 март 1921

По решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев

7 юли 1922

Архиерейски събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му – „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал”. Някои негови последователи също са отлъчени от Църквата

1923

Сталин заповяда да убият Патриарха на цяла Русия Тихон и над сто хиляди свещеници, опожарени са 4500 манастира и над 10 000 църкви

12 септември 1924

Започва тържественият ритуал по освещаване на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София, продължил до 14 септември

1924

Всички светогорски монаси спират да поменават в молитвите си Вселенския патриарх след замяната на Юлианския с Григориански календар през 1924 г.

25 април 1925

В София пристига като апостолически нунций епископ Анджело Джузепе Ронкали – бъдещият папа Йоан XXIII

28 ноември 1925

Турският парламент приема закон, с който се забранява носенето на дреха, която се асоциира с дейността на религиозните секти

6 февруари 1927

Монсеньор Кирил Куртев е интронизиран като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати).

Куртев е висш духовник, епископ. Роден е в село Дрипчево, Свиленградско. Приема монашество през 1913 г. Ръкоположен е за епископ 1925 г. Екзарх е на българските католици от източен обред (1925–1941 г. и 1951–1971 г.)

19 август 1927

Руската православна църква официално признава легитимността на съветската власт

8 април 1928

В Турция ислямът е провъзгласен за официална религия в страната

2 октомври 1928

В Мадрид, Испания, е основан религиозният орден „Опус Деи” с официална цел укрепване на католицизма

1928

Гръцката православна църква получава томоса си през 1850 година от Цариградската патриаршия и то само за Южна Гърция, която става напълно самостоятелна през 1928 година. Северна Гърция е на Вселенската патриаршия, а Крит, Родос и другите острови имат ограничена автокефалия

6 януари 1929

Католическата монахиня Майка Тереза пристига в Индия, където основава по-късно ордена Мисионери на милосърдието (1950 г.)

11 февруари 1929

Италия и Ватиканът подписват Латеранските споразумения, съгласно които папската държава става независима

1929

С решение на Светия Синод на Българската православна църква празникът „Въведение Богородично” се чества и като Ден на християнското семейство. Денят бил неучебен и започвал със света литургия, на която учениците се причастявали

През лятото на 1929 г. Петър Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. По традиция големият събор на последователите на Дънов – „Бялото братство” – се прави край петото езеро на Рила – Бъбрека, на 19 август, по стар стил Преображение Господне. Тогава се чества настъпването на Божествената Нова година

11 януари 1930

Римският папа осъжда въвежденето в училищата на предмета „природознание”

30 януари 1930

В Москва е забранено да бият камбаните

8 януари 1931

Папа Пий XI издава енциклика срещу разводите и срещу контролирането на раждаемостта

24 януари 1932

В Испания се забранява Oрденът на йезуитите и се конфискува имуществото му

15 май 1932

В СССР диктаторът Йосиф Сталин обявява началото на „безбожната петилетка”, като поставя целта към 1 май 1937 г. на цялата територия на държавата да се забрави името на Бога

1932

Мустафа Кемал Ататюрк въвежда забрана за молитви на арабски, продължила до януари 1950-а

17 март 1936

В Германия са арестувани 700 пастори

13 февруари 1939

Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка

1941

Пакистанският ислямски теоретик Маулана Маудуди (1903-1979), ратуващ за ислямска държава (написал книгата „Джихад в исляма”), създава партията „Джамаад и ислами”

10 март 1943

Пловдивският митрополит Кирил и Софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането на първите групи български евреи към нацистките концлагери

24 април 1943

Светият синод взема решение да противодейства на антисемитската държавна политика

14 октомври 1944

Светият синод на БПЦ изразява с официално писмо подкрепа за политиката на правителството на Отечествения фронт

21 януари 1945

Софийският митрополит Стефан е избран за български екзарх след като Българската екзархия е без екзарх от 1915 г.

22 февруари 1945

Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква (наложена през 1872 г.) и признава автокефалността ѝ

1 януари 1946

Японският император Хирохито се отказва от божествеността си

22 юли 1946

Георги Димитров написва една статия в „Работническо дело” против масонството. Това е знак за Държавна сигурност да започне да работи по така наречената масонска линия. Започва описването и квалифицирането на масоните, търсенето на връзки с тях. Проведени са множество беседи, срещи, включително оперативни комбинации, но никой не е бил преследван заради това, че назад във времето е бил масон. Още повече, че масонството действително не е функционирало след 9 септември. По един или по друг повод определени малки групички са се събирали, но не като масони, а като приятели

27 юни 1947

С постановление на Министерския съвет се отнемат близо 2/3 от земите на манастирите в България

1947

Софийският свещенически хор е основан през 1947 г. по инициативата на първия си диригент Иван Куртев

8 март 1948

При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието”, Върховният съд на САЩ постановява, че религиозното образование в училищата противоречи на Конституцията

8 юни 1948

Отечественият фронт изисква от Светия Синод на БПЦ да не се води религиозна пропаганда сред децата, да сътрудничи на властта и да допусне свещеници да членуват в ОФ

23 август 1948

В Амстердам е създаден Световният съвет на църквите

6 септември 1948

Екзарх Стефан I подава оставка под натиска на комунистическото правителство

25 февруари 1949

В София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност

3 декември 1950

Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет

1950

Пловдивската духовна семинария е обединена със Софийската и преместена на гара Черепиш

29 септември 1952

В България започва процес срещу 38 католически свещеници, обвинени в шпионаж

29 октомври 1952

Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов, който е осъден на 12 години строг тъмничен затвор за „шпионаж”

11 ноември 1952

Осъдени са за шпионаж и са екзекутирани епископът на Никополската епархия Евгений Босилков и други трима католически свещенослужители – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков

23 януари 1953

Екзекутиран е католическият свещеник Йосиф Тончев, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България

10 май 1953

Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх.

За български патриарх е избран митрополит Кирил Пловдивски, препоръчан от Вълко Червенков. Българската патриаршия се възстановява след трагична историческа пауза от 560 години. Възстановяването не става по каноничния ред и предизвиква остро възражение от Вселенската патриаршия. Осем години по-късно обаче патриарх Атинагорас приема възстановяването на Българската патриаршия

1954

Американският писател фантаст Лафайет Роналд Хъбард официално регистрира своята Сциентоложка църква

В Сеул преподобният Сун Мюн Мун основава Обединителната църква. Неговото движение придобива популярност през 70-те години на миналия век с организираните масови сватби

1955

Аржентинският държавник Хуан Доминго Перон отделя църквата от държавата

23 март 1956

Пакистан става първата ислямска република в света

6 декември 1957

Нанесен е погром на Бялото братство. Милиционери нахлуват в домовете на братята и сестрите в цяла България. Много от тях са арестувани и интернирани

28 октомври 1958

77-годишният кардинал на Венеция Анджело Джузепе Ронкали, служил като папски нунций в България в периода 1925-1934 г., е избран за папа под името Йоан XXIII

17 март 1959

Тензин Гятсо, 14-ият далай лама, бяга от Тибет в Индия

13 април 1959

Ватиканът забранява на католиците на избори да гласуват за комунисти

27 април 1959

Последният канадски мисионер напуска Китай

3 януари 1962

Папа Йоан XXIII отлъчва Фидел Кастро от църквата

26 юни 1962

Българската православна църква канонизира Паисий Хилендарски за светец и определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава

11 октомври 1962

Започва Вторият ватикански събор, който разрешава диалога с православните християни и с протестантите, както и с други религии като исляма

22 юни 1963

Започва понтификата на папа Павел VI

1963

Духовните водачи на Римокатолическата църква до 1963 г. са носили тиари – тройна корона

13 януари 1964

Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков (Полша)

23 ноември 1964

Английската католическа църква за последен път използва латински при отслужване на официална литургия

31 декември 1964

Софроний Врачански е канонизиран за светец. До този момент тоталитарната власт е разрешила канонизация само на Паисий Хилендарски. Компромисите са направени единствено заради историческите им заслуги към Възраждането

7 март 1965

За първи път в Канада в римокатолически църкви са извършени богослужения на английски език

4 октомври 1965

Папа Павел VI става първият глава на римокатолическата църква, посетил САЩ и говорил пред ООН

28 октомври 1965

Папа Павел VI сваля колективната вина от еврейския народ за разпъването на Христос

7 декември 1965

Папа Павел VI и Вселенският патриарх Атинагор едновременно отменят взаимните анатеми, наложени от 1054 г.

8 декември 1965

Приключва Вторият ватикански събор

18 март 1966

Папа Павел VI отменя отлъчването от църквата за католиците, сключили брак с некатолици

23 март 1966

За първи път от 400 години Кентърбърийският епископ (глава на Англиканската църква) се среща с папата

14 юни 1966

Ватиканът отменя списъка на забранените от Римокатолическата църква книги

1966

Американецът Антон Шандор Ла Вей създава през т. нар Валпургиева нощ „Църквата на сатаната”. Традиционно привържениците й се прекланят пред първичното у човека и открито се противопоставят на християнството. Псевдорелигията насърчава извратената любов. Основният сатанински празник е на 30 април и се възприема като тяхната Нова година. За първи път се чества на връх Брокен в планината Харц в Германия. Там ежегодно се събират привърженици от цял свят. Правят се черни меси, ритуали и оргии. Друг важен сатанински празник е на 22 септември. Той се нарича Национален ден за горене на Библията. По време на „празника” се събират християнски книги и символи и се палят на големи клади

30 януари 1967

Папа Павел VI се среща с председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР Николай Подгорни, първият ръководител на съветската държава, който посещава Ватикана

1967

Папа Павел VI ръкополага 27 нови кардинала, един от които е Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II

29 юли 1968

Папа Павел VI издава енцикликата „Humanae Vitae” (За човешкия живот), с която забранява на католиците използването на изкуствени методи (презерватив, противозачатъчни таблетки и др.) за контрол върху забременяването

22 август 1968

Папа Павел VI пристига в Колумбия на първото посещение на глава на Римокатолическата църква в Латинска Америка

20 декември 1968

Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на 25 декември на Рождество Христово, на 1 януари – Васильовден, 6 януари – Богоявление (Йордановден), 25 март – Благовещение и др.

31 юли 1969

Папа Павел VI посещава Уганда – първата папска визита в Африка

1969

Ватиканът обявява Мария Магдалена за светица.

Вторият Ватикански събор на папа Павел VI обявява поправка в официалната църковна доктрина – Мария Магдалена вече няма да бъде описвана като проститутка

29 януари 1970

Папа Павел VІ за пръв път в историята на папството, провежда срещи с комунистически дейци

1970

Започва първата стачка в историята на Ватикана

4 юли 1971

За български патриарх е избран ловчанският митрополит Максим (Марин Найденов Минков)

14 септември 1972

Папа Павел VI отменя задължителното от V век остригване на коса на главата на католическите свещеници (тонзура)

1975

Канонизирана е за светица първата американка Елизабет Ан Сетън

25 август 1978

Кардинал Албино Лучани от Венеция е избран за глава на Римокатолическата църква под името папа Йоан Павел I, но само след 33 дена умира от сърдечен удар

16 октомври 1978

Кардинал Карол Йозеф Войтила е избран за глава на Римокатолическата църква под името Йоан Павел II. Полякът е първият папа славянин в историята на Ватикана и въобще първият папа не италианец след папа Адриан VI (1522 г.)

18 ноември 1978

В Джонстаун, Гаяна, американският пастор Джим Джоунс принуждава към самоубийство с цианкалий 914 членове на своята църква, сред които 300 деца. Членовете на сектата „Храм на народите”, отказали да се подчинят, са застреляни

15 март 1979

Папа Йоан Павел II обнародва първата си енциклика „Redemptor Hominis”, в която предупреждава за задълбочаващата се пропаст между бедни и богати

2 юни 1979

Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II при неговото посещение в Полша – първото посещение на папа в комунистическа страна

6 октомври 1979

Папа Йоан Павел II става първият папа, посетил Белия дом. Той е приет от американския президент Джими Картър

20 ноември 1979

Около 200 сунитски фундаменталисти превземат мюсюлманския храм Кааба в Мека, Саудитска Арабия, по време на поклонението и вземат около 6000 заложници

1979

Със споразумение между Испания и Ватикана и в съответствие с новата конституция църквата е отделена от държавата

30 май 1980

Папа Йоан Павел ІІ посещава за първи път Франция, което е първото папско посещение от 1814 г.

7 юли 1980

Иран приема шериата за основен закон в ислямската република

31 декември 1980

С Апостолическо писмо папа Йоан Павел II обявява тържествено светите равноапостоли Кирил и Методий за покровители на Европа заедно със св. Бенедикт

22 юли 1981

Съд в Рим осъжда турския терорист Мехмед Али Агджа на доживотен затвор за покушението срещу римския папа на 13 май с. г.

28 май 1982

Папа Йоан Павел II пристига на първата папска визита в Англия след 1531 г.

11 декември 1983

В Рим за пръв път в историята на папството римският папа Йоан Павел II посещава протестантска църква

3 юни 1985

Ватиканът и Италия подписват договор, според който католицизмът се лишава от статуса на държавна религия в Италия

17 април 1986

Епископ Симеон е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в гр. Будапеща, Унгария. През 1994 г. седалището на епархията се мести в Берлин, където е и днес

1986

Китайската компания „Амити принтинг къмпани” е най-големият издател на Библията в света. От 1986 г. за 20 години тук са издадени 70 млн. екземпляра, 50 милиона от които на манджурски и други китайски диалекти

31 юли 1987

При сблъсъци на ирански поклонници със саудитска полиция в Мека, Саудитска Арабия, загиват 402 души. Сблъсъците са в навечерието на традиционното поклонение „хадж”. В Иран при управляващата класа преобладават мюсюлманите шиити, а в Саудитска Арабия – мюсюлманите сунити

29 февруари 1988

Южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту, Нобелов лауреат за мир, е арестуван с още 100 духовници заради протест срещу политиката на апартейд

26 ноември 1988

Католическата църква обявява, че Торинската свещена плащеница не е туниката на Исус Христос. След прилагане на тестове, възрастта ѝ се определя на не повече от 700 години

17 март 1989

Министрите на външните работи на 46 ислямски страни обявяват писателя Салман Ружди за светотатец и изменник

1 декември 1989

Михаил Горбачов става първият съветски лидер, посетил Ватикана

13 октомври 1990

След повече от 70 години прекъсване, в катедралния храм „Св. Василий Блажени” в Москва, близо до Кремъл, са възстановени богослуженията

6 декември 1990

По време на понтификата на Йоан Павел II, Светият престол и Република България възстановяват дипломатически си отношения (6 декември 1990 г.), след което е отворено българското посолство във Ватикана и апостолическата нунциатура в София

1990

1426 поклонници загиват при блъсканица в тунел, водещ до свещените места в Мека. Това е най-тежкият инцидент с мюсюлмански поклонници по време на хаджа

2 ноември 1991

В Патриаршеската катедрала „Свети Георги” в квартала „Фенер” в Истанбул се състои интронизацията на Вартоломей I (със светско име Димитриос Архондонис), който е 270-ия Вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол 

21 септември 1992

Мексико и Ватиканът установяват дипломатически отношения след прекъсване от 130 години

31 октомври 1992

Папа Йоан Павел II се произнася за реабилитирането на Галилео Галилей, осъден като еретик

11 ноември 1992

Английската църква скъсва с традицията и разрешава на жени да бъдат свещеници

28 юни 1993

Гърция експулсира хиляди нелегални имигранти в Албания след решението на Тирана да изгони единствения гръцки православен свещеник

30 декември 1993

Израел и Ватиканът подписват споразумение за взаимно признаване и установяване на пълни дипломатически отношения, с които папската институция признава държавата на евреите

12 март 1994

Английската Англиканска църква ръкополага 32 жени за свещеници, прекъсвайки 460-годишното господство на мъжете

18 юли 1994

В Буенос Айрес (Аржентина) е извършен атентат срещу Еврейския център, при който са убити 85 души и над 200 са ранени

7 август 1994

На стадион „Уембли” в Лондон е проведена най-голямата ислямска конференция

12 август 1994

В Бразавил (Конго) 142 души са стъпкани от тълпа религиозни фанатици, очакващи обещаното от местен проповедник чудо

14 октомври 1994

В местността Рупите е осветен храмът „Св. Петка Българска”, чието изграждане се организира от пророчицата Ванга

1994

Св. Андрей е обявен за покровител на Добруджа, а три години по-късно – за покровител на Румъния

30 януари 1995

На религиозен индуистки фестивал в Аллахабад (Индия) е установен световен рекорд по брой на хора, събрани на едно място – 20 милиона души

18 ноември 1995

Ватиканът обявява, че забраната за ръкополагане на жени за свещеници е категорична и неизменима част от доктрината на Римокатолическата църква

10 март 1997

Ватиканът установява дипломатически отношения с Либия

17 ноември 1997

На територията на храма на Хатшепсут в египетския град Луксор край Нил мюсюлмански екстремисти откриват огън по чуждестранни туристи. Загиват 61 души, сред които и българката Силвия Узунова. Убийците от Луксор се вдъхновяват от идеите на първоучителя си Хасан ал Банна, който е основателят на организацията „Мюсюлмански братя”

23 януари 1998

Ватиканът разсекретява тайните архиви на Инквизицията

15 март 1998

Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков (1900-1952) за мъченик на католическата вяра

16 март 1998

Папа Йоан Павел II поднася извинението на Ватикана за мълчанието на Римокатолическата църква по времето на Холокоста през Втората световна война

30 септември 1998

В София започва православен събор с участие на главите на седем патриаршии, с който се прекратява разкола в Българската православна църква

7 май 1999

Папа Йоан Павел II отива в Румъния и така става първият римски папа, посетил източноправославна страна след Великата схизма от 1054 година

12 декември 1999

За пръв път в историята в Москва се открива католически храм

12 март 2000

Папа Йоан Павел II иска публично прошка за прегрешенията на католическата църква срещу евреите, дисидентите, жените и местното население

28 септември 2000

Ариел Шарон посещава джамията Ал-Акса в Йерусалим, което става причина за избухването на т.нар. Втора интифада

2000

С решение на Архиерейския събор на Руската православна църква Лука Войно-Ясенецки е причислен към лика на руските светии. Мощите му се покоят в катедралния храм на  Симферопол, Крим

Март 2001

Будите от Бамиян са най-забележителният будистки монумент в Афганистан. Те са сред най-високите изправени статуи на Буда в света. Високи са 38 и 53 м и са изсечени във варовиковите скали от будистки монаси между II и V век. Внушителният паметник оцелява над 1500 години, докато на мушка не го взимат талибаните. Те преценяват, че статуите са идолопоклоннически и ги унищожават с динамит и стрелба с танкове

4 май 2001

Папа Йоан Павел II започва пътуване, наречено по стъпките на свети Павел – от Гърция до Сирия и оттам до Малта

6 май 2001

По време на своето посещение в Сирия Йоан Павел II става първият папа, който влиза в джамия

10 юни 2001

Папа Йоан Павел II канонизира първата жена ливанка, монахиня от Маронитската църква – Rafqa Pietra Choboq Ar-Rayes (1832-1914)

2001

Афганистанските талибани разрушават каменните Буди в Бамиан

8 март 2002

В Йерусалим екзарх Стефан и патриарх Кирил са обявени за „праведници на човечеството” заради участието им в спасяването на българските евреи през Втората световна война

11 май 2002

Във военноморската база Атия е осветена първата църква, построена в района на военно поделение

23 май 2002

Започва визитата на папа Йоан Павел II в България

Май 2002

Мощи на св. Дасий Доростолски са дарени на България от папа Йоан Павел II по време на посещението му у нас.

Силистра /Доростол/ е дала на християнството 21 мъченици, станали жертва на гонения заради вярата си. Мощите на свети Дасий Доростолски са изложени в катедралния храм „Св.Св. Петър и Павел” в крайдунавския град

31 юли 2002

Папа Йоан Павел II обявява за светец индианеца Хуан Диего на церемония в катедралата „Богородица от Гуадалупе” в мексиканската столица. Селянинът Диего, живял през 16-и век, имал идеята Богородицата да бъде изобразена като цветнокожа. Така той помогнал за покръстването на местните жители в правата вяра. Диего стана първият индианец, канонизиран от Римокатолическата църква

6 октомври 2002

Основателят на „Опус Деи” Хосе Мария Ескрива де Балагер е канонизиран от папа Йоан Павел II

14 ноември 2002

За първи път в историята на папството, главата на Римокатолическата църква прави обръщение в италианския парламент

2003

Вуду религията е доста силно свързана с борбата на Хаити за независимост, но води тежка борба, за да получи легитимност. Призната е за официална религия едва през 2003 г. при президента Жан-Бертран Аристид

3 март 2004

Френският Сенат с огромно мнозинство гласува забрана за носене на мюсюлмански шамии (забрадки) в държавните училища

9 март 2004

Монументът „Света Богородица с младенеца” в Хасково е вписан в книгата на рекордите „Гинес”. Паметникът е с височина 32 метра, което е най-голямата скулптура на Богородица в света

25 август 2004

С тържествена церемония в препълнената ватиканска „Аула Павел VI” Йоан Павел II възвръща иконата на Казанската Света Богородица на Руската православна църква

11 септември 2004

При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загива Александрийският патриарх Петър VII

27 ноември 2004

Папа Йоан-Павел II връща на вселенския патриарх Вартоломей мощите на светците Йоан Златоуст и Григорий Богослов, отнесени от Константинопол по време на кръстоносните походи

6 януари 2005

В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир

2 април 2005

Умира папа Йоан Павел II

8 април 2005

Ковчегът с тленните останки на папа Йоан Павел II е погребан в криптата на базиликата „Свети Петър” в Рим

19 април 2005

Немският кардинал Йозеф Ратцингер е избран за 265-ия папа под името Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав

12 януари 2006

В Саудитска Арабия по време на ритуала „Пропъждане на дявола с камъни” между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника. Загиват 346 и са ранени 209 богомолци

Март 2006

Папа Бенедикт XVI се отказва от една от деветте си официални титли – Патриарх на Запада. Това е дискретна стъпка, очевидно имаща за цел да бъдат създадени по-тесни връзки с източноправославните църкви

25 април 2007

Президентът Борис Елцин е погребан с църковно опело, което се случва за първи път в Русия след погребението на император Александър III през 1894 година

Октомври 2007

Папа Бенедикт XVI обявява за блажени 498 мъченици от Испанската гражданска война на церемония във Ватикана и поставя рекорд

2007

Севастийският архиепископ Теодосий, известен със светското име Аталлах Нзар Ханна, служи в храм-паметника „Св. Александър Невски”, където за първи път литургията прозвуча на арабски и на църковнославянски език

18 август 2008

Велик приорат България, най-големият Велик приорат в Европа, е обявен за пълноправен член на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим

Януари 2009

Стартира канал на Ватикана в YouTube

2009

Ватиканът заявява, че теорията за еволюцията не противоречи на библейския принцип за възникването на света. Тя може да съществува като една от хипотезите и се допуска да има повече версии.

През 2009 г. Дядо Добри от Байлово дарява 35 700 лв. на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” и това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма

3 април 2011

БПЦ канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание

Април 2011

Правителството на президента Никола Саркози забрани на мюсюлманките във Франция носенето на никаб (ултраконсервативно було, което покрива цялото лице) на обществени места

6 ноември 2012

Почива патриарх Максим, глава на Българската православна църква от 1971 г. до смъртта си. Максим е най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи българската патриаршия в продължение на 41 години

11 февруари 2013

Папа Бенедикт XVI обявява, че ще се оттегли на 28 февруари с.г.

24 февруари 2013

Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх след кончината на патриарх Максим

Октомври 2013

115 вярващи се удавиха или бяха стъпкани близо до хиндуистки храм в централния индийски щат Мадхя Прадеш

2013

Англиканската църква отменя забраната духовници хомосексуалисти, имащи гражданско партньорство, да стават епископи

14 юли 2014

На конференция в Йорк Главният синод на Англиканската църква се съгласява да разреши жените свещеници да бъдат назначавани за епископи

24 февруари 2015

На Патриаршески избирателен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран и интронизиран за патриарх на Българската православна църква

Май 2015

Генерал Румен Ралчев, Велик приор на Велик приорат България на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим, защитава дисертация в Калифорнийския университет и става първият професор по езотерика в България. В края на май Ралчев получава удостоверението си за професор от престижното щатско висше учебно заведение. Дисертацията му е „Основи на езотериката като наука”

2015

Арменската апостолическа църква обявява за светци всички жертви на геноцида над арменците в Османската империя, от която произхожда днешна Турция

Англиканската църква ръкополага първата жена-епископ (Либи Лейн) в историята си

12 февруари 2016

В кубинската столица Хавана се срещат главата на Римокатолическата църква папа Франациск и руският патриарх Кирил. Това става за първи път, откакто през 1598 г. е провъзгласена Московската патриаршия

11 април 2016

Висшето ислямско тяло в Дубай съобщи, че кражбата на безжичен интернет от съседите не е в съгласие с учението на исляма. Министерството на ислямските въпроси и хуманитарни дейности на Дубай на своя сайт публикува този религиозен указ, който в исляма се нарича фетва, в отговор на въпрос на анонимен гражданин

Април 2016

Жената, за която се смята, че е първата мюсюлманка, спечелила титлата Мис САЩ (2010 г.), прие християнството. Рима Факих е предала живота си на Христос точно преди да сключи брак в Ливан с Уасим Салиби, богат музикален продуцент, който е християнин маронит

28 май 2016

Руският президент Владимир Путин посети манастира „Св. Пантелеймон” в Света гора, населяван от 70 руски, украински и други монаси. Посещението на Путин бе в чест на 1000-годишнината от присъствието на руски монаси на Атон

3 февруари 2019 

Папа Франциск пристига на официално посещение в Обединените арабски емирства. Той е първият глава на Римокатолическата църква, който стъпва на Арабския полуостров – родното място на исляма

Любопитно:

Тибетските будисти вярват, че Далай Лама е въплъщение на божеството Авалокитешвара, бодхисатвата на състраданието.

В САЩ единственият федерален религиозен празник е Коледа.