Морски животни
– Микроскопичната водна бълха Daphnia pulex има повече гени от всяко изследвано досега животно – 31 000. Броят гени в човешкия геном е 23 000.
– На моменти общата популация на крила (миниатюрни ракообразни) в света е по-тежка от всички хора на Земята.
– Мидата от вида Mercenaria mercenaria достига възраст около 220 години. По-рано е смятана за най-дълголетното живо същество.
– При температура на морската вода 17°С всяка черна мида (Mytilus galloprowincialis) в Черно море филтрира до 3 литра на час.
– Най-едрият вид миди – Tridacna gigas, могат да достигнат дължина 1,3 м.
– Морските звезди нямат мозък.
Медузите в анатомично отношение са сравнително просто устроени животни; нямат не само мозък, но също така кръв и кости и притежават само рудиментарни сетива. Те всъщност не са риби. Могат да правят копия на самите себе си. А някои са способни да се подмладяват.
Доказано е, че единственото безсмъртно същество на Земята е медузата Хидроид (Turritopsis nutricula), която има диаметър едва 4-5 милиметра. Тя е уникално мекотело, което е способно да се подмладява. Като „възрастна” медузата се връща към „детския” стадий на полипа. Теоретично този цикъл може да се повтаря до безкрайност, което прави съществото потенциално безсмъртно. Хидроидите са намерени в топлите тропически води, но учените подозират, че този вид се разпространява и в други райони.
Телата на медузите променят формата си според възрастта и стреса. Медузите са способни да се връщат обратно към формата си на полипи, като реорганизират тъканите в тялото си.
Медузата Лъвска грива често разполага с голямо пространство заради изгарящите си пипала. Някои гиганти достигат до диаметър от 2 метра с пипала, влачещи се до 30 метра зад тях.
Най-голямата медуза в света е арктическата цианея (Cyanea arctica). Диаметърът на купола ѝ може да достигне до 2 метра. По краищата му са разположени многобройни пипала, дължината на които може да надвишава 20 м. Цветовете на медузата могат да бъдат най-разнообразни и се променят с възрастта. Най-големият представител на този вид, откриван някога, е с дължина 36,5 метра. На пръв поглед напълно безопасната арктическа цианея е опасна за хората. В стрекателните клетки на този хищник се образува силна отрова, която причинява неприятно усещане за хората, и дори сериозни заболявания на кожата, съпроводени със силно парене и подуване.
– Ракът богомолка (Odontodactylus scyllarus) притежава озадачаващо изобилие от рецептори за цвят – 12 (всеки пригоден за различен цвят), в сравнение с нашите 3. Очите му се движат и възприемат дълбочината независимо едно от друго, също така виждат поляризираната, инфрачервената и ултравиолетовата светлина.
– Омарите не стареят.
– Лакомите сепиевидни калмари (Sepioteuthis sepioidea) са способни да общуват чрез бърза смяна на цвета и шарките на кожата си.
Смята се, че октоподът притежава интелигентността на 6-годишно дете. Има 4 чифта ръце, 3 сърца, променя формата на тялото си, имитирайки други животни. Той е най-интелигентният от безгръбначните животни.
Октоподът има синя кръв.
Октоподът има 3 сърца. Две от тях наподобяват хриле. Функцията на бранхиалните сърца е да снабдяват с кръв хрилете. Тези животни имат подобие на хриле. Имат и трето сърце, което помпа кръв за цялото тяло.
Най-отровното животно на планетата е синьопръстенният октопод. Той е разпространен в Индийския и Тихия океан, като се среща най-много в Южна Австралия. Въпреки малкият си размер (12-20 см), този октопод изглежда безопасен само на пръв поглед, докато не се раздвижи и тялото му не стане яркожълто с брилянтни сини пръстени. Тогава той започва да хапе, изпускайки отрова, която няма антидот и е в състояние да убие за броени минути 26 човека.
– Морските кончета и техните братовчеди морските игли наброяват повече от 200 вида в световния океан. Тези интересни същества не само визуално наподобяват лицевите характеристики на конете с тяхната глава, но имат и тяхната изправена стойка. Те са единствените животни, при които мъжките индивиди раждат малките. Когато се чифтосват, женските полагат яйцата в специално място в мъжкия индивид и там вътре те се измътват. Морските кончета бебета са напълно оформени в края на този процес.
– Принадлежащите към рода Hippocampus 35 вида морски кончета са уникални същества: забременяват мъжките, а не женските. При това изобилно.
– Мъжкото морско конче има специална торбичка в тялото си, където женската снася яйцата си. Таткото трябва да ги носи в себе си, докато се излюпят.
– Температурата на инкубацията при зелените морски костенурки определя пола. Мъжките се излюпват при 28°С, а женските – при 32°С.
– Една костенурка направила най-дългото документирано пътешествие за зелена морска костенурка. Преплувала 8282 км от Близкия изток (Дубай, ОАЕ) почти до Тайланд, преди проследяващото устройство да откаже.
– Морските костенурки могат да се гмуркат до 1500 м дълбочина.
– Слонските костенурки се движат с 3 км/ч. Те издържат до една година без храна и вода, тъй като ги складират в тялото си.
Сивата водна змия е единствената змия, която охотно влиза да ловува в морето, понеже тя се храни почти ексклузивно с риба.
Морските таралежи играят важна роля в поддържането на равновесието. Те се хранят предимно с водораслите по коралите и скалите, които в противен случай биха блокирали слънчевата светлина и задушили рифовете.
Подобни на дракони, докато си отдъхват върху топлите тъмни скали на о-в Фернандина, морските игуани са единственият воден вид игуани в света и се срещат само на островите Галапагос. Със силните си крайници и опашки морските игуани се гмуркат, за да открият оснобната си храна: водораслите, покриващи вулканичните скали на морското дъно.
Морските игуани, които са ендемични за островите Галапагос, Дарвин нарекъл „дяволчета на мрака”.
Морската игуана е единственото влечуго, което живее и се размножава в морето.
Морските видри имат най-гъстата козина в животинското царство и те все я чистят, за да не попива вода.
Капибарите (гигантски видри) са най-големите гризачи в света, големи колкото човек. Те ядат собствените си изпражнения, което е полезно за храносмилането им. По този начин абсорбират вещества, които са пропуснали.
За разлика от хората, които обикновено спират да растат след пубертета, много риби продължават да го правят, докато са живи. Например езерната есетра може да живее над сто години и да порасне до над 2,5 м дължина. Но в по-голямата част от света прекомерният риболов не позволява на рибите да живеят дълго. В резултат светът се лишава от големите си риби.
Чигата е най-малката есетрова риба.
Известни са около 18 000 вида сладководни риби.
Най-голямата сладководна риба в света е арапайма в р. Амазонка с дължина до 2 м.
Златната рибка не може да затвори очите си, защото няма клепачи.
Твърдението, че златната рибка (Carassius auratus) не може да порасне голяма в малък аквариум, е мит; всъщност много биват изхвърляни, когато надраснат аквариумите си. Най-голямата, регистрирана в Guinness World Records, била дълга 47,5 см.
Отровата на рибата балон е достатъчна да убие 30 души.
Тропическата риба бивник (Harlequin tuskfish) е квалифицирана като животно, използващо инструмент. Тя носи малки миди с устата си до камък или скала, където ги хвърля многократно върху твърдата повърхност, докато не се счупят, което ѝ позволява да яде меките части.
Бодлоперките са обитателки на норвежките фиорди. В началото се развиват като червени женски, преди по-късно да се трансформират в сини мъжки.
Отровата на рибата камък е най-смъртоносната в света, макар да достига едва до 35 см. Тя обитава Индийския и Тихия океан.
Капският дистихус е рибата национален символ на ЮАР.
Кръвта на леопардовата морена е отровна и още римляните са я използвали за прочутите си отрови.
Женската риба лъв може да произвежда 2 млн. яйца годишно.
Морската лястовица се е адаптирала към живота на дъното така добре, че гръдните ѝ перки са се трансформирали в крака.
Мъжката риба Opistognathus държи яйцата снесени от женската в устата си, за да ги пази.
Рибата опистопрокт (лат. Opisthoproctus soleatus) има прозрачна глава, изпълнена с желе, позволяващо ѝ да гледа нагоре през черепа си.
Рибата папагал има нещо, което ихтиолозите шеговито наричат пижама. Всяка вечер, някои видове риба папагал се обвият в прозрачен пашкул, който се секретира от орган, разположен на главата им. Учените смятат, че този маскировъчен пашкул ги прави по-трудно откриваеми за хищниците, като змиорките, например.
Гигантските скатове манта могат да пораснат до 7 м на ширина и да тежат до 1800 кг.
Сред пъстрите перки на рибата скорпион са скрити 18 дълги, тънки и остри отровни шипа. Отровата им е силна и причинява нарушение на сърдечната дейност и в някои случаи смърт.
Рибите хирурзи се наричат така, защото задните им перки са остри като скалпел и са в състояние да разрежат и водолазен костюм.
Ципурата през първите си три години е мъжки организъм, а след това става женски до края на живота си.
Сомът (Silurus glanis) е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина достигa до 5 м, а на тегло – до 300 кг. Официалният рекорд е 134,97 кг – на сом, уловен в река По, Италия през 2010-а. Сомът няма зъби и може да се укроти, ако се хване за горната челюст. Отгоре тялото му е тъмно, а страните и коремът са на петна.
Сомовете имат 27 000 вкусови рецептори.
В мустаците на голям сом има повече вкусови рецептори, отколкото по езиците на десетки хора.
Сомовете са животните със супервкус в животинското царство: тяхната кожа, хриле и мустакоподобни израстъци са покрити с вкусови луковици, подобни на тези по човешкия език. Тази дарба помага на рибите да открият храна дори и в мътна вода.
С помощта на ехолокацията делфините могат да разпознаят обект на разстояние до 800 м.
Хората и делфините са единствените същества, които правят секс за удоволствие.
При делфините в плен е известно, че отправят сексуални намеци към други видове, плуващи с тях, включително и хора.
Делфините са уникални същества. Освен всичко останало, те изумяват с факта, че когато спят едното им око е отворено и спи само половината от техния мозък. Това е нужно, за да контролират дишането си и да не се удавят по време на сън.
Въпреки че живеят, ловуват и спят във водата, делфините не пият вода. Те получават необходимите течности от храната, която която консумират. Морската вода е прекалено солена за тях. Основната плячка на делфините – риби и калмари, съдържа голямо количество вода. Риби като скумрията и херингата могат да съдържат цели 80 процента течности, а калмарите и сепиите – още повече. Освен това делфините не се нуждаят от толкова много вода, защото, за разлика от нас, кожата им е непромокаема и не губят течности чрез потенето.
Морските крави (ламантини) се радват на силни и здрави зъби през целия си живот. Дъвкателните им зъби постоянно растат – отзад напред. Постепенно новите зъби се придвижват напред и изместват износените. Това означава, че изследователите на ламантини не могат да определят възрастта им по състоянието на зъбите.
Мъжкият морски слон може да оплоди до 50 женски на сезон. Това животно може да остане под вода до 70 минути без да диша.
На езика на ескимосите косатка е аарлук – „убива всичко”.
Белите белуги са възрастни индивиди, които вече са сменили кожата си.
Белугите са се приспособили към много студени води. В Чукотско море и морето Бофорт са наблюдавани да разбиват лед с дебелина до половин метър, за да си освободят място за дишане.
Всяко лято белугите търсят плитчини, където могат да изтъркат старата си кожа в чакъла и пясъка.
Акули:
– Праисторическият хищник Мегалодон (Carcharocles megalodon) е изчезнала акула с огромно тяло (от 13,5-18 до 90 м) и с челюсти, широки над 1,8 м.
– Тигровите акули са сред най-едрите – възрастните женски могат да надхвърлят 5,5 м и да тежат повече от 570 кг.
– Центърът за обоняние съставлява две трети от мозъка на тигровите акули.
– Акулите мако са най-бързите акули в океана, способни да достигнат 55 км/ч, докато гонят бърза плячка като лефер и тон.
– Откъде произлиза наименованието на акулите мако? Наречени са от маорите, обитаващи Нова Зеландия, и означава акула. Според древно предание всеки воин, който носи зъб от акула мако, ще придобие допълнителна сила и кураж в битка.
– Макар и не така едра като белите или тигровите акули, мако е сред най-пъргавите морски хищници, създадена за скорост и обхват. Способна да достигне 55 км/ч, преследвайки плячка, та е най-бързата акула на кратки разстояния. Тъй като може да поддържа температурата на ключовите си телесни части, тя дръзва да слезе на дълбочини и географски ширини, твърде студени за повечето други видове акули.
– Подобно на всички акули, мако имат зъби, оптимизирани за плячката им. Иглоподобните зъби им позволяват да сграбчат и задържат някои от най-бързите цели в океана – тона, рибата меч, други акули.
– Акулите мако мигрират много, като предпочитат води в обсега на 150 м под повърхността.
– Максимално разстояние при годишната миграция на акулите мако – 4 000 км.
– Максимално ежедневно разстояние, изминавано от подрастващите акули мако – 100 км.
– Акулите виждат само синьо-зеления спектър цветове.
– Ако обърнете акулата, тя изпада в транс.
– Тъпоносата шестхрилна акула (Hexanchus griseus) може да не се храни цяла година.
Голямата бяла акула е една от шестте вида ендотермични акули – те могат да затоплят тялото си до по-висока температура от тази на околната вода. Това им позволява да обитават огромни дълбочини, както и по-студени води на по-високи географски ширини.
Учени са доказали, че мазнината, натрупана в черния дроб на голямата бяла акула, помага за запазването на енергията и позволява на рибата да плува 3000 км без прекъсване.
Редиците от 5-сантиметрови зъби на голямата бяла акула са способни да се забиват със сила приблизително 2 тона.
Белите акули поддържат постоянна температура от 26°С във вътрешността на тялото си, независимо от температурата на околната вода.
– Китовата акула (Rhincodon typus) – тази бавно движеща се планктоноядна акула е най-едрият познат вид риба (10-17 м), съществуващ днес.
– Хранещата се с планктон китова акула е най-голямата от всички риби, по-тежка е от слон. Известни като нежни гиганти, тези акули могат да достигнат дължина 18 метра.
– Подобните на съзвездия шарки по всяка китова акула са уникални като човешките пръстови отпечатъци.
– Муцуната на акулата е обсипана с дребни пори. Те са сетивен орган, напълно непознат за нас. Това са входове към малки тръбички в кожата, известни като Ампулите на Лоренцини. С тях акулата успява да улови и най-слабите електрополета, когато плячката е точно пред нея. Тя не може да я види, защото очите ѝ са разположени далеч назад или са затворени. Но акулата долавя и позиционира мускулните движения на плячката, взима я на прицел и я напада.
Кашалотите могат да достигнат около 18 м дължина и са най-големите от зъбатите китове, също имат най-големия мозък от всички животни.
Кашалотите са най-едрите хищници в океана, притежаващи зъби. Имат най-голям мозък от всички познати животни, могат да тежат до 45 т и са наблюдавани да проявяват качества, подобни на човешките, като любопитство и игривост.
Гърбатите китове могат да достигнат на тегло до 40 тона и дължина 18 метра.
Опашният мускул на гърбатия кит е най-силният такъв сред животните.
Сърцето на възрастен син кит е широко около 3 м и тежи около 900 кг.
Сърцето на синия кит е толкова голямо, че малко бебе може да плува във вените му.
Сините китове имат най-силния глас сред всички живи същества.
Клюномуцунестият кит на Кювие (Ziphius cavirostris) обитава дълбочини от почти 3000 м. Има удивителната способност да се гмурка на дълбочини от порядъка на 2 000 метра (понякога и над 2500 м), задържайки дъха си 20-30, до 85 минути, което го прави шампион по дълбоководно гмуркане сред всички въздуходишащи животни (надминава дори кашалота).
Китът на Кювие се гмурка на 2992 м дълбочина.
Гренландските китове имат огромни глави, които им позволяват да разбиват половинметров лед. Гренландските китове могат да живеят по 200 години и повече. (Един от начините за определяне на възрастта им е радиовъглеродното датиране на стари харпуни, заседнали в телата им).
Атлантическите южни китове (Eubalaena glacialis) са единствените, които имат „мазоли” – изпъкнали петна твърда кожа. При всеки кит тяхната шарка е уникална, което помага на учените да ги идентифицират.
Тестисите при южния гладък кит (Eubalaena australis) са смятани за най-големите измежду всички животински видове, всеки тежащ около 500 кг.
Южните китове ядат между 2 и 2,5 тона крил на ден.
Китовете-пилоти или гринди обикновено плуват със скорост 6 км в час, но усетят ли опасност могат да развият 7 пъти по-висока скорост.
Китовете общуват звуково помежду си, като извеждат въздух през носната кухина, а не през ларинкса в гърлото.
Много от музейните образци от китове съдържат тапи ушна кал (в размер ок. 25 см). Учените наскоро открили, че всяка година китовете добавят два слоя към тапите и че слоевете, съдържащи високи нива кортизол, съвпадат с периоди, когато китовете са били подложени на силен стрес – през Втората световна война, в пика на кито- ловството и при повишаването на океанските температури.
Китът може да изпусне 970 литра урина в океана дневно.
Моржовете се гмуркат до почти 100 м дълбочина, за да се хранят с миди и други дънни обитатели.
Кожата на моржовете – светлосива или кафява в ледените води – почервенява, когато животните с дебела подкожна мас се измъкнат на сушата и кръвта нахлуе във външните пластове.
Бивните при моржовете представляват издадени кучешки зъби, а при слоновете са изменени резци.
Един морж може да спи до 20 часа на ден.
Императорските пингвини са най-едрите от всички пингвини – с височина около метър и тегло до 41 кг.
Пингвините на Адели са единственият вид пингвини, който се среща само в Антарктида.
Крокодили:
– Крокодилите са част от родословното дърво на архозаврите, което включва също птици, динозаври и птерозаври.
– Соленоводният или естуарен крокодил (Crocodylus porosus) е най-едрото съвременно влечуго в света.
– Едва когато алигаторът достигне 2 м дължина може да се определи неговия пол. Температурата на земята определя дали от яйцата ще се излюпят мъжки или женски индивиди.
– В езерото Туркана, Източна Африка, живее най-голямата крокодилска колония в света. През 60-те години биолозите изчислили, че само нилските крокодили в него са 14 000, но оттогава са правени малко изследвания.
– В Руанда се намира удивителното езеро Киви, единственото в Африка, в което няма крокодили.
– Американските истински крокодили достигат до 7 м дължина и тегло до 450 кг. Могат да нападнат с 30 км/ч на сушата без предупреждение. Само младите животни нападат хора, но не защото са гладни, а защото са любопитни.
– За крокодилите, алигаторите и други от сем. Крокодилови не е необичайно да имат камъни в стомаха си. Учените отдавна са приели, че камъните им помагат да смилат плячката си. Ново проучване подсказва, че те също така позволяват на тези земноводни влечуги да прекарват повече време под водата.
– Рибите се хранят светкавично. При много риби яденето може да отнеме едва 30 милисекунди. Например каменният костур голиат засмуква вода и плячка с над 80 км/ч.
– По причини, които учените още не разбират, морските бозайници са съхранили същия брой хромозоми – ключово изискване за хибридизация, докато се разклонявали в различни видове и дори родове.
– При еволюцията си някои животински видове са загубили вкусове, които предшествениците им са притежавали. Котките и много други строго месоядни животни вече не могат да усещат захарите. Повечето китове и делфини, които поглъщат плячката си цяла, са изгубили почти всичките си вкусови рецептори.