A- A A+

                                                                                            Летящи животни        

 

      Насекомите съставляват 70% от всички земни организми.

      На всяко човешко същество се падат горе-долу 1,4 млрд. насекоми.

      Хемолимфата е кръвта при насекомите.      

      Еднодневките (Ephemeroptera) са най-древните крилати насекоми.

      Бълхата може да надскача собствената си дължина 350 пъти. Това е все едно човек да прескочи футболно поле.

       Ручейниците (Trichoptera), клас Насекоми, са най-масовите обитатели на сладководните водоеми. Предпочитат чистите води.

       Най-малките животински очи, украсяващи главите на осите от сем. Mymaridae, са малко по-големи от амеба; най-големите са с размера на големи чинии и принадлежат на видовете гигантски калмари.

       Комарите се появили през периода Юра, продължил от около 200 до 145 млн. години.

       Експертите стигнаха до заключението, че комарите могат да усетят миризмата на пот от повече от километър и да летят към нея. Освен това, колкото повече върглероден диоксид изпуска човек, толкова по-голям е рискът той да бъде ухапан от тези насекоми.

       Копринената буба е единственото одомашнено от човека насекомо от огромната едномилионна армия на клас Насекоми.

       Чудото на коприната се дължи на влакна, отделяни от гъсеницата на Bombyx mori, незрящо, нелетящо, космато насекомо. Всеки пашкул съдържа около километър сияйна нишка с дебелина около 10 микрона.

       През целия си живот една копринена буба изяжда до 25 черничеви листа.

       Копринената пеперуда е тромава, тя не може да лети.

       Най-големият бръмбар в света се нарича Херкулес. Той има огромен рог отпред и достига размери от близо 20 см.

      9-точковата калинка (Coccinella novemnotata) е официално насекомо на щата Ню Йорк.

       Мухите са еволюирали в продължение на стотици милиони години и са били първите животни, полетели във въздуха.– Заради фасетъчните си очи мухите цеце не могат да видят зебрите. 

      Медоносната пчела е единственото насекомо, което човекът е превърнал в домашно.

      Пчелите нямат костен скелет. Той е изграден от азотосъдържащ хитин и по твърдост и еластичност прилича на роговото вещество.

      Пчелите имат по пет очи. Медоносните пчели нямат уши.

      Земните пчели изминават до 8 км при всяко събиране на прашец и нектар.

      11 400 пъти в минута е броят на маховете, които прави пчелата за минута полет.

      Медоносните пчели общуват помежду си като танцуват.

      За да бъдат създадени 450 грама мед, пчелите трябва да опрашат повече от 2 милиона цветя и да прелетят 80 467 км.

      За целия си живот една пчела произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.

      Продължителността на живота на зимната пчела е 6 месеца.

      Пчелите не различават други цветове освен бяло, жълто и синьо. Червеният цвят и всички останали извън тези ги възприемат като черни.

      Някои видове мъжки земни пчели могат да летят по-високо от Еверест.

      Мексиканските пчели мелипони не жилят, нямат жило.

      Голямата хималайска пчела е най-едрата медоносна пчела на света. Тя е подвид на Голямата индийска пчела (Apis dorsata), с дължина на тялото 17-25 мм.

      Кошери, широки близо 2 м, са залепнали за скали в джунглите на Източен Непал. Огромни хималайски пчели летят към кошерите или излитат от тях. Хималайските пчели са създателки на халюциногенен мед, толкова силен, че психотропните му ефекти могат да траят до 24 часа.

      Днес повечето медоносни пчели в САЩ са от италиански произход, но са уязвими за вредителя акар вароа.

      Според министерството на околната среда на Колумбия, втората по биоразнообразие държава в света, в нея са регистрирани 550 вида пчели. Реалният брой на видовете обаче вероятно е 1445.

      Според някои икономисти общото число стойност на труда на пчелите в световен мащаб възлиза на 200 млрд. долара годишно.

      Осите са способни да откриват опиум и експлозиви.

      Женските светулки не могат да летят, нямат крила.

      Мъжките светулки излъчват светлинни сигнали, като странно мигане през половин секунда. Така подканват женските да отидат при тях. Женските веднага улавят особения ритъм на сигнала и за секунди всички вече са заедно.

      Звукът на мъжките цикади достига сила до 120 dB, един от най-силните сред насекомите и би могъл да оглуши човек, ако е в непосредствена близост до ушите му. 

      Пеперудата Lignyoptera Fimidara не може да лети.

      Голямото нощно пауново око е най-едрата наша пеперуда. С разперени крила тя достига до 15 см големина, като женските екземпляри са по-едри от мъжките.

      В родната им Южна Америка стъклокрилите пеперуди (Greta oto) са наричани ecnexumoc – огледалца. Прозрачните крила (защото нямат цветни люспици) им придават деликатен вид, който ги прикрива. Но външният вид лъже: някои стъклокрили пеперуди могат да носят тежест 40 пъти колкото собственото им тегло.

      Thysania agrippina е най-голямата нощна пеперуда в света, женските достигат до 32,5 сантиметра.

      Нощната пеперуда Атлас е една от най-големите пеперуди в света. Размахът на крилете ѝ достига 30 см. Пеперудата Атлас има най-големите по площ криле от всички насекоми – достига до 400 cm2. Поради това в тъмнината често е бъркана с птица. Това, което е интересно за тази пеперуда е, че възрастните екземпляри не се хранят, останалите видове пеперуди се хранят с плодове. Веднага щом излезе от какавидата, пеперудата започва живота си, но през нито един ден от него не може да се храни или да пие. За тази цел тя дори няма хоботче, каквото имат останалите видове пеперуди. Пеперудата Атлас живее две-три седмици.

      През 60-те години учените, изследващи очите на нощните пеперуди, открили, че многофасетната им повърхност е структурирана така, че да намалява отблясъците. Инженерите от „Холотулс” във Фрайбург, Германия, използват лазери, за да моделират подобни фасети върху светлочувствителен лак. Около 16 милиона „точки” на кв. мм елиминират отблясъците на компютърен монитор. Тази биомиметична технология е развивана 40 години.

      Централноафриканската република (ЦАР) е дом на 597 регистрирани вида пеперуди.

      Смята се, че богомолката е единственото насекомо, което може да върти главата си на 180 градуса.

      Богомолката има ухо между краката си.

      Женската богомолка изяжда партньора си, за да си осигури енергия, с която да снесе яйца. 

      Водните кончета са най-изкусните летци сред насекомите.

      Броят на фасетките само в едното око на водното конче достига до 2000.

      Установено е, че за два часа едно водно конче може да изяде около 40 насекоми.

      Благодарение на мускулната координация двата чифта крила на водното конче никога не се движат едновременно в една и съща плоскост.

      Остротата на зрението му е до 8 метра.

      При водните кончета се наблюдава канибализъм.

       Според Международния съюз за опазване на природата прилепите са група бозайници с над 1200 различни вида.

       Прилепът е единственият летящ бозайник.

       Прилепите са бозайници, не са гризачи, въпреки че външно приличат на такива и някои хора ги наричат „летящи мишки”. Те унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители. Едно малко кафяво прилепче, което тежи около 5 г, изяжда 3000 насекоми на вечер и само за един час може да изяде 1200 комара. Най-старият прилеп, чиято възраст е установена от човека, е на над 41 г. В България се срещат 33 от 35-те вида прилепи, обитаващи Европа.

       Прилепът може да погълне за 15 минути 175 комара.

       Прилепите спестяват на глобалното производство на царевица над 1 млрд. долара годишно, като изяждат една съсипваща реколтата пеперуда.

      Птиците са по-близкородствени с влечугите, отколкото с бозайниците.

      Динозавърът археоптерикс е открит преди повече от 150 години и оттогава неизменно служи като емблема на еволюцията, тъй като илюстрира преходния етап между птици и влечуги: има дълга костена опашка, нокти на пръстите и зъби в устата, но и напълно модерно птиче оперение.

      Птичите общества се различават от тези на бозайниците в едно основно отношение. Най-основната социална връзка при бозайниците е между майка и дете, но при птиците е между членовете на двойката.

      Патиците и други птици, които са много независими още от излюпването си, са по-малко иновативни. Не им е нужно да учат много от родителите си или чрез проба-грешка.

      Птиците са принудени да имат малки тела, за да могат да летят, но въпреки това да имат големи мозъци. Затова, когато видим птици с големи мозъци, това е по-забележително, отколкото ако го открием при бозайниците. И докато мозъците им може да са с размера на ядка, птиците използват добре отреденото му място, като го изпълват с огромен брой неврони. Последните изследвания показват, че врановите, други пойни птици и папагалите имат невронна плътност, която в огромна степен надвишава тази при бозайниците.

      Врановите оглавяват класацията по способност на птиците да използват новаторски поведения, за да решават задачи.   

      С общ брой повече от 24 милиарда (2003 г.) домашните кокошки са по-многобройни от всяка друга птица, както и най-многочисленото и широко разпространено одомашнено животно на планетата.

      Иновативността на кокошките не може да бъде оценена: одомашняването променя поведението.

      Кокошката е единственото животно, което „ражда“, по-точно снася яйце, почти всеки ден.

      Най-възрастната кокошка, според Книгата на Гинес, умира от сърдечна недостатъчност на 16 години.

      Цейлонската кокошка или петел на джунглата (Gallus lafayettii) е националната птица на Шри Ланка.

      Докато спят, пилетата сънуват и имат REM фаза на съня.

      Учените казват, че кокошките, отглеждани във ферми, са напреднали в когнитивно отношение. Живеят в йерархични общества, могат да броят, справят се с основни изчисления и вероятно изпитват емоции – от отегчение и отчаяние до щастие. И показват признаци на емпатия: ако някой духне върху перата на пиленцата, което никак не е приятно за птиците, сърдечният ритъм на майката, която ги наблюдава, се ускорява.

      Колибрите са най-бързите гръбначни в света. Могат да летят със скорост от почти 100 км/ч. В полет сърцата им бият с 500 удара в минута. Колибрито прави средно по 50 размаха на крилата в секунда, което е наистина забележителна скорост. Тази тяхна способност ги кара да изглеждат като статични по време на полет или по време на хранене, когато летят близо до цвят на растение. Колибритата са единствените птици, които могат да летят назад. Нито една друга птица в животинския свят не може да лети на заден ход. Само колибрито може да го прави.

      Те не могат да ходят. Крачетата на колибрито не са създадени за ходене, нито за подскачане. Те са толкова миниатюрни, че птичките от този вид ги използват само за кацане.

      С тегло по-малко от два грама, колибрито пчела от Куба е най-малкото от всички колибри.

      Най-малкото яйце в света е на колибрито: по-малко от 7 милиметра, с тежина от 0,25 грама.

      Колибрито мечоносец е единствената птица, чийто клюн е по-дълъг от тялото ѝ.

      Мозъкът на колибрито е 4,2% от телесното му тегло, което е най-високият процент от всички птици. При хората мозъкът е приблизително 2% от теглото на нормален човек.

      Колибрито диша много бързо. За да си осигури бързината, с която пърха и лети, колибрито диша изключително учестено. То си поема дъх по около 150 пъти в минута.

      Жълтоглавото кралче (Regulus regulus ) е най-малката птица в България и в Европа – около 5,5 г и до 9 см.

      Една от най-дребните наши птици е също орехчето (или мушитрънче).

      Малка австралийска птичка е световен рекордьор сред птиците по дължина на прелета – 11 680 км.

      Полярната рибарка е птицата с най-големия миграционен преход. Всяка година рибарката лети от Уелс чак до Антарктида. Тази дребна морска птичка тежи едва 100 грама, но за сметка на това е поставила рекорд по далечни полети (20 000 км). Цели два пъти през годината тя прелита от единия край на света до другия.

      Рекордът по плодовитост се държи от синия синигер. Женската снася редовно между 10 - 12 яйца. За да изхрани люпилото си, тя стига до 1000 хранения на ден.

      Установено е, че през цялата година двойка синигери заедно с малките си изяжда към 75 кг насекоми.

      Двата вида синигери (синият и големият) започват да пеят най-рано през годината – и призори, и по здрач. При синия синигер изкуствената светлина на градовете има по-голямо въздействие само привечер.

      На изложени на изкуствена светлина места червеногръдката започва да пее призори около 18 дни по рано през годината.

      Зебровите амадини, които се срещат из цяла Австралия, образуват сплотени двойки и за разлика от повечето други птици остават заедно до края на живота си.

      Калифорнийските сойки не крият инстинктивно ядките си от други шпиониращи ги сойки; започват да местят запасите си само след като самите те откраднели ядки от ближните си. Самата кражба променя поведението на сойките. Те може би разбират какво си мисли (и какво крои) друга птица – тип разсъждение, което е изключително трудно да се изучи и демонстрира при други животни.

      Обикновеният пчелояд е най-цветната и една от най-красивите птици в Европа.

      За утвърждаването на една порода гълъби трябва да се извъртят най-малко 9 поколения.

      Южният коронован гълъб (Goura scheepmakeri) е най-едрият на света. На дължина достига до 75 см. Разпространен е на остров Нова Гвинея.– Французите присъдили военни почести на два гълъба заради службата им през Първата световна война – птиците пренасяли съобщения за френските войници на фронта. През Втората световна война птиците били обучавани да насочват ракети, като кълват по екран вътре в оръжието. Системите за радионасочване изместили птиците, но използваната за обучението технология е първообраз на днешните сензорни екрани.   

      Експертите твърдят, че папагалите не говорят, а имитират звуци и не разбират какво казват.

      Сейшелският черен папагал е националната птица на страната. Сред зрелищното разнообразие от местни видове се откроява единствената нелетяща птица в Индийския океан, която се казва алдабраски дърводелец.

      Мъжките палмови какадута в Нова Гвинея ухажват женските с виковете си и като си изработват барабанни палки от клонки и семена, и изпълняват ритмични барабанни сола върху кухи дървета – това е първото животно, за което се знае, че си прави музикални инструменти. Любопитно е, че гофиновите какадута от Индонезия си изработват и използват инструменти в плен, но не е известно да правят същото на свобода.

      Новозеландските папагали кеа много се забавляват, когато други папагали издават специфичен звук. Нежното, тихо чуруликане ги кара да изпадат в пристъпи на „смях”, което ги прави първите познати животни, които не са бозайници, демонстриращи заразна емоция (като плъховете, шимпанзетата и хората).

      Основната храна на сокерицата са семената на смърчовите шишарки. В началото на есента тя се запасява с любимата си храна. Събира семена във воденичката си, понякога до 120 наведнъж, и след това ги заравя на различни места. Това сокерицата прави преди падането на снега. Когато зимата натрупа преспи, тя копае до 60 см в снега, за да достигне заровените семена. Но не всички от тях успява да открие. Две от всеки три остават в почвата. Така сокерицата неволно подпомага разпространяването на смърчовете.

      Полярната птица лапландски бекас държи рекорда за най-продължителен известен полет – 10 000 км, без да спира за хранене.

      Черноклюният гмуркач е символ на американския щат Минесота.

      Селската лястовица е символ на Естония.

      Годишно една лястовица изяжда над 1 млн. насекоми. По време на отглеждане на потомството двамата родители прехвъркат по 600 пъти дневно до гнездото си.

      Птиците кайри (Alcidae) или пуфините, както ги наричат англичаните, се смятат за национална емблема на Исландия и присъстват като рекламни лица на всички възможни сувенири: картички, пластики, магнитчета.

      Папунякът (Upupa epops) е национална птица на Израел.

      Кивито е националната птица на Нова Зеландия.

      Кивитата снасят най-големите яйца в съпоставка с размера на тялото им от всички птици.

      Еитеи – птицата фрегата, е национален символ на Кирибати.                       

      Изглежда нещо в класическата музика допада на скорците: Моцарт е имал питомен скорец, който пеел негова музика.

      Косът е рекордьор в борбата с насекомите. Унищожените от него вредители през един летен ден, наредени, образуват верига, дълга 4 метра.

      Враните никога не забравят лица. Разпознават хора, които са ги тормозили преди години около гнездата им, и дори предават информацията на малките си и на други врани.

      Враните са от малкото животни, за които се знае, че реагират бурно, когато някое от тях умре. След нечия смърт ятото се събира и може да започне да грачи силно; изглежда за тях това е начин да научат за опасностите, които трябва да избягват.

      Гарванът е най-интелигентната птица на света.

      Гарваните могат да виждат ултравиолетовите лъчи, които са невидими за хората.

      Зрението на совите е бинокулярно, вратните прешлени са силно подвижни и осигуряват 360 градуса зрителен обхват, без да се променя положението на тялото. Ушните отвори на черепа са разположени асиметрично, което помага за по-доброто определяне на посоката на шума.

      Австралийската лаеща сова може да извръща глава на 360 градуса без да помръдва тялото си. Те могат да носят плячка три пъти по-тежка от тях.

       Бухалите са далекогледи.

       Бухалите имат три клепача на очите.– Бухането на бухала се чува от 2 км.

      Летенето не е силна страна на хоацина – листоядна птица със склонност да се оригва. Обича да каца по клони край вода в Южна Америка. Забележителна е с това, че е единствената птица, която има нокти на върха на крилата си.       

      В дивата природа хищни птици като керкенеза поглъщат плячката си, храносмилат каквото може и повръщат костите, зъбите, козината и перата.

      Характерна отличителна черта на всички чапли е, че макар да живеят до водата, не могат да плуват и да се гмуркат. Те са газещи птици.

      Въпреки че прекарват много време във водата, чаплите нямат плавателни ципи между пръстите на краката си. Те биха им пречили да кацат по клоните на дърветата, където гнездят.

      Червените ибиси са националните птици на Тринидад и Тобаго.

       Сивият жерав е национален символ на Уганда.

      Монотонният зов на мъжкия голям воден бик е най-нискочестотният звук, издаван от европейска птица и може да бъде чут от 5 км разстояние. Странният, дълбок звук е характерен брачен повик на тази птица.

      Лебедите не се гмуркат когато си търсят храна. Те могат само да си потапят дългите шии под водата и да пасат растителността по дъното на водоема.

      Лебедът е птицата, която има най-гъсто оперение – над 25 хиляди пера покриват тялото му и осигуряват отлична топлоизолация и непромокаемост.– Според една легенда, лебедите, които са мълчаливи птици в последния си час пеят предсмъртна лебедова песен. Тя е увековечена в „Лебедът“, фрагмент от оркестровата сюита „Карнавал на животните“ от Камий Сен-Санс.

      Черният лебед (Cygnus atratus) произхожда от Австралия.

      Щъркелът е символ на региона Елзас във Франция.

      Женските щъркели винаги снасят нечетен брой яйца – от 3 до 5.

      Когато отглеждат малките си, гълъбите произвеждат специално млечно вещество в гърлата си, за да ги хранят. Това имат гълъби, фламинго и императорски пингвин.

       В дивата природа северният сокол може да развие скорост над 95 км/ч, ако лети право напред. Пикиращ сокол скитник може да надвиши 385 км/ч, което го прави най-бързото същество на планетата. При такива скорости дори птица, тежаща един-два килограма, може да нанесе мощен удар. Това е нагледен пример защо соколите са толкова смъртоносни ловци.

       Соколът скитник набелязва целта си от височина 1500 м.

       Когато соколът скитник пикира с повече от 350 км/ч, той променя формата на крилете си чрез застъпване на перата.

       Северният сокол е най-едрият вид соколи. Почитани от викингите, северните соколи били представени на европейските соколари от скандинавски търговци и станали най-ценният износ на Исландия през Средновековието.

       Зрението на сокола скитник е осем пъти по-остро от човешкото.   

       Соколите виждат ултравиолетова светлина. Това им позволява да проследяват малки гризачи чрез ултравиолетовите лъчи, отразени от урината им.

       Ястребите без проблем сканират земята от височина 4500 метра.

       Черният лешояд или карталът е най-голямата европейска хищна птица – понякога крилата ѝ достигат 2,90 м.

       От въздуха лешоядите виждат много по-добре менюто на деня: могат да забележат труп от разстояние 35 км.

       Пуйковите лешояди могат да доловят миризмата на гниеща плът във въздуха на разстояние километър и половина. Те са в състояние да надушат разлагащ се труп.

       По правило лешоядите не могат да убиват и практически изцяло зависят от наличието на умрели животни. 

       След като погълнат голямо количество храна, лешоядите могат да не се хранят повече от месец и половина. 

       Когато намерят храна лешоядите я поглъщат в голямо количество, а след това могат да не се хранят повече от месец и половина. Начинът на хранене и силната киселинност на стомашните сокове позволяват на лешоядите да прекъснат и най-опасните стомашни заболявания, тлеещи в телата на умрелите животни. С това те изпълняват неоценимата роля на природни санитари. Освен това са бързи. Един лешояд може да погълне килограм месо за минута, а една доволно голяма тълпа може да оглозга зебра – от главата до опашката – за 30 минути. Без лешоядите вонящите трупове вероятно биха се задържали по-дълго, популациите на насекомите биха нараснали неимоверно и биха плъзнали болести.

       Сред множеството адаптации на лешоядите е и способността да повръщат при заплаха цялото си стомашно съдържание, за да могат да отлетят бързо.

       По шията и главата на африканския лешояд почти няма пера, за да не полепват по тях съсиреци, черва и екскременти след дълбокото „гмуркане“ в трупа.

       Продавачи в Дърбан, Южна Африка, предлагат глави от лешояди като „мути“ – традиционно лекарство. Смята се, че ако бъдат изсушени и изпушени, мозъците от лешояд могат да предизвикат видения за бъдещето.

       Африка вече е загубила един от 11-те си вида лешояди – черния лешояд, а сега още седем са или критично застрашени, или застрашени. Някои, като гололикия лешояд, се срещат предимно в защитени райони, а други регионални популации на египетския и брадатия лешояд са почти изчезнали.

       Южноамериканската харпия се смята за най-силната граблива птица на Земята. Тя е национална птица на Панама.

       Орелът е символ на Италия.

       Морският орел е най-големият орел в нашата природа. Размахът на крилете му достига до 240 см.

       Белоглавият орел (Haliaeetus leucocephalus) е национален символ на САЩ.

       Белоглавият орел, който някои наричат плешив, е в герба на Съединените щати.

       Скалният орел може да вдигне до 4 пъти собственото си тегло.

       Орелът може да види от покрива на десететажна сграда мравка на тротоара.

       Клиноопашатият орел има най-острото зрение сред животните. Спуска се със скорост от над 80 км/ч.

      Къдроглавият пеликан е най-едрата птица у нас – тялото му е дълго до 180 см. Негова запазена марка е огромният жълт клюн с прилежащата му кожена торба, която при размножаване става яркочервена.– Голямата торба на пеликана може да побере повече храна, отколкото стомахът му.

      Субантарктическите пингвини плуват най-бързо сред птиците: с 35 км/ч.

      Скалните пингвини виждат много добре на тъмно. На 400 м дълбочина, където се гмуркат, почти няма светлина, така че доброто зрение е изключително важно.

      Клатушкайки се по земята, пингвините могат да изминат повече от 100 км.

       Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му.

       Щраусът има чревен тракт повече от 40 метра.

       Щраусите се чифтосват и за удоволствие, до 18 пъти на ден.

      Най-тежките летящи птици в света са дроплите кори в Африка (до 18 кг).

      Полярният буревестник е най-опитната планираща във въздуха птица.

      Един албатрос снася само веднъж на всеки 2 години.

      Албатросът е най-величествената жива летяща машина на света. Странстващият и южният кралски албатрос имат най-дългите криле в природата – до три и половина метра – и могат да се реят стотици километри, без да ги размахват, като прекосяват океански простори и обикалят земното кълбо. Един албатрос на 50 години е прелетял поне 6 милиона километра. Със скорост 110 до 130 км/ч той може да измине над 800 км за един-единствен ден. Родителят албатрос може да лети повече от 15 000 км за едно хранене на малкото си.

      Атанасовското езеро край Бургас е най-орнитологично богатото място в България – мястото с най-много установени видове птици до момента.

      В каналите на Атанасовското езеро до Бургас живее дребното ракообразно солнично раче (Artemia salina), способно да оцелее при високата соленост. То също съдържа бета-каротини и е храна за множество видове птици. С течение на времето бета-каротинът се натрупва в перата на хранещите се със солнично раче птици и при някои от тях оперението придобива розов цвят (например розовото фламинго).

      На скалистите брегове на о-в Стийпъл Джейсън, част от Фолклендския архипелаг, гнездят над 440 000 черновежди албатроси – най-голямата колония в света.

      Три милиарда птици от около 300 вида мигрират всяка година на хиляди километри между Евразия и Африка.

      Сивите буревестници навъртат 64 000 км по време на миграцията си от Нова Зеландия до Аляска и обратно, а рубиненогушото колибри може да лети 20 часа без прекъсване, докато мигрира през Мексиканския залив.

      Птичите яйца притежават механизъм, с който при обръщане ембрионът винаги остава на върха на жълтъка. При влечугите такъв механизъм няма и веднъж снесени яйцата не бива да се обръщат – съществува опасност зародишът да се окаже под жълтъка и да бъде премазан от тежестта му.

      Най-дългата миграция на Земята – Полярната рибарка печели съревнованието със средна годишна миграция от почти 71 000 км от гнездовищата си в Гренландия до антарктическия бряг на морето Уедъл, а после обратно. При обратния полет птиците прибавят към пътешествието си стотици километри, като правят лупинги над Атлантика, вместо да следват права траектория, може би за да се възползват от преобладаващите ветрове.

      Слуховият диапазон на прилепа достига 200 000 Hz, на делфините афала – 150 000, на кучето – 40 000, на човека – 20 000, на слона – 10 000. Ултразвукът е твърде висок за човешкия слух, а инфразвукът е твърде нисък.

      Връзката между възникването на кръвните групи при хората и техния начин на живот не е доказана. Кравите имат над 10 кръвни групи, но това нищо не означава. При кучетата са открити не по-малко от 8 кръвни групи, при котките – три, при конете – над 10. А животните не променят начина си на живот. И дори да го променят, то със сигурност не е толкова често.

      В света съществуват 1200 вида отровни морски организми, 700 отровни риби, 400 отровни змии, 75 скорпиона, 60 кърлежа, 200 паяка, 750 отрови в над 1000 растителни вида и няколко птици, чиито пера са токсични при докосване или поглъщане.

      Има 100 000 различни отровни животни: насекоми – 62%, паяци – 20%, корали, морски анемонии, медузи – 6%, морски охлюви – 5%, стоножки – 2%, риби – 1%, скорпиони – 1%, гущери, змии – 1%, кърлежи – 1%, други – 1%, с 20 000 000 предполагаеми токсини, от които 10 000 познати на науката, но само 1000 проучени в дълбочина.