Космос

Детайли: Категория: Техника; Последно обновена на 06 Август 2018; Посещения: 2508

22 август 1880	Великият руски писател Фьодор Достоевски за пръв път използва думата „спътник” в значението спътник на Земята
1895	Руският учен и изобретател Константин Циолковски се посвещава на изучаване теорията на реактивните двигатели и с това полага теоретическите основи за бъдещите космически полети
1898	Константин Едуардович Циолковски обосновава възможността да се използват ракети за междупланетни съобщения
3 март 1915	В САЩ се създава National Advisory Committee on Aeronautics – NACA (Национален консултативен комитет по аеронавтика), c цел да ръководи дейността на всички лаборатории, спадащи под негово правомощие. На 1 октомври 1958 г. агенцията е разпусната и нейните активи и персонал са прехвърлени в новосъздадената Национална аеронавтика и космическа администрация (НАСА)
1923	Херман Юлиус Оберт издава книгата „Ракети в междупланетното пространство”, която Мюнхенският университет е отхвърлил като дисертация. Опитва се да докаже, че е възможно построяването на машини, които: 1) ще преминат през атмосферата около Земята; 2) ще преодолеят земното притегляне; 3) в тях ще могат да летят хора без опасност за здравето
1924	В Москва се създава Централен институт за ракетни проучвания
1949	На нос Канаверал (щата Флорида, САЩ) е направен ракетен полигон
50-те години	Китайска космическа програма: По време на Студената война Цян Сюесен е обвинен в шпионаж и е депортиран от САЩ. В Китай той предоставя знанията си на прохождащата китайска ракетна програма (със съветска помощ до 1960 г.)
1953	А. В. Клийвър на заседанието на Британското междупланетно дружество прави прогноза за развитието на космическите изследвания: 1965 г. – ще бъде пуснат първият изкуствен спътник на Земята; 1975 г. – ще излети първият човек в Космоса; 1985 г. – ще се осъществят първите полети към Луната; 1990 г. – първите полети към планетите; 2000 г. – първата експедиция ще кацне на Луната
12 февруари 1955	Министерският съвет на Съветския съюз приема постановление за строителството на космодрума „Байконур” в Казахстан
4 октомври 1957	Съветският съюз изстрелва със специално модифицирана ракета Р-7 първия в света орбитален изкуствен спътник ПС-1 (Простейший спутник-1) от полигона Тюратам (бъдещия Байконур) в Казахстан. Спътникът „Обикновен” тежи 91 кг, има формата на кълбо с четири антени, които представляват два радиопредавателя. От тях се излъчват чутите от радиолюбителите на Земята позивни „бип-бип” за 98 минути, докато му свършили батериите
3 ноември 1957	СССР изстрелва със „Спутник-2” в Космоса първото живо същество – кучето Лайка. Лайка оцелява в орбита 5 часа преди да загине от преохлаждане
6 декември 1957	Първият американски опит да бъде изпратен изкуствен спътник на Земята завършва с неуспех
1957	Британският астроном сър Харолд Спенсър Джоунс прави през 1957 г. следната прогноза: „Ще минат много поколения преди човешки крак да стъпи на Луната”. Едва ли тогава той си е представял, че само 12 години по-късно американският астронавт Нийл Армстронг ще превърне тази химера в реалност
4 януари 1958	Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957)
31 януари 1958	Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята „Експлорър 1” (офиц. име на НАСА – сателит 1958 Алфа). Направените с него изследвания са потвърдили откриването и на нови радиационни пояси около Земята
Февруари 1958	В САЩ е създадена Агенцията за напреднали изследователски проекти (ARPA) за разработване на космически технологии за военно приложение
17 март 1958	Изстрелян е американският спътник Vanguard („Авангард”) – днес той е най-старият създаден от хора предмет в орбита, превърнал се в „космически боклук”
29 юли 1958	Президентът Айзенхауер подписва Националния акт за аеронавтика и космическото пространство. В САЩ е създадено Национално управление за аеронавтика и космическа администрация (НАСА). На базата на NACA (виж 1915) се създава NASA (National Aeronautics and Space Administration), ръководеща американските изследвания в областта на летателното дело и космонавтиката
27 август 1958	В Съветския съюз е изстрелян изкуствен спътник с куче на борда; кучето се е върнало на Земята
Октомври 1958	Основан Международен комитет за изследване на космическото пространство (COSPAR) при ICSU
1958	Вернер фон Браун съобщава в Амстердам плановете за полет на човек към звездите. Първият американски комуникационен спътник е Project SCORE от 1958 г. и на него е имало устройство за запис и излъчване на гласови съобщения. Той е използван за изпращане на коледно приветствие до цял свят от американския президент Дуайт Айзенхауер
2 януари 1959	Изстреляна е съветската космическа сонда „Луна-1”, която става първият космически апарат, стигнал близо до Луната
4 януари 1959	Космическата сонда „Луна-1” прелетяла край Луната на разстояние 5 900 км. Луна-1 е първият обект с човешки произход, който влиза в хелиоцентрична орбита и затова по-късно е преименуван на „Мечта”. Орбитата на Луна-1 се намира между Земята и Слънцето. Обозначението на апарата Луна-1 е възприето със задна дата години по-късно
27 януари 1959	НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен
Март 1959	Американският „Пайъниър 4” прелита на разстояние 60 000 км от Луната
28 май 1959	В американската ракета „Юпитер” са издигнати две малки маймунки до височина 480 км
7 август 1959	Американският сателит „Експлорър 6” е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал и става първият спътник, изпратил снимки на Земята
12 септември 1959	СССР изстрелва втората си ракета към Луната – „Луна 2”
13 септември 1959	Съветският космически апарат „Луна-2” става първият обект от човешки произход на Луната, след като се разбива на повърхността ѝ. Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната, в областта Маре Серенитатис в близост до кратерите Аристид, Архимед и Автолик. Най-значимото откритие, направено с помощта на „Луна-2”, е съществуването на слънчевия вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. „Луна-1” загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната
4 октомври 1959	Изстреляна е съветската автоматична станция „Луна-3”; с помощта на монтираната на борда апаратура са правени снимки на обратната страна на Луната
7 октомври 1959	Съветският космически апарат „Луна-3” за пръв път фотографира обратната страна на Луната
11 януари 1960	Край Москва е създаден Център за подготовка на космонавти
1 април 1960	От космическата база Кейп Канаверал е пуснат първия успешен метеорологичен изкуствен спътник TIROS-1
12 август 1960	От Кейп Канаверал е изстрелян първият комуникационен спътник „Ехо-1”, но той е пасивен и функцията му се ограничава до отражение на радиосигналите
19 август 1960	СССР изстрелва космическия апарат „Спутник-5” с кучетата Белка и Стрелка
10 октомври 1960	„Марсник-1” (още познат като Марс 1960А) е орбитален космически апарат, унищожен по време на изстрелването си. Това е първият космически апарат от съветската програма Марс. Сондата от тип 1М е трябвало да прелети покрай Марс, но е загубена при изстрелването. „Марсник-1” е товарът на първата изстреляна ракета-носител „Мълния” 8К78. Ракетата има сериен номер Л1-4М и представлява модификация на Р-7. Изстрелването е извършено от ракетна площадка Гагаринов старт на космодрума Байконур
14 октомври 1960	„Марсник-2” (още познат като Марс 1960Б) е орбитален космически апарат, унищожен по време на изстрелването си. Той е част от съветската програма Марс. Сондата е трябвало да прелети в близост до Марс, но е унищожена след като ракетата-носител „Мълния” не успява да я изведе в орбита. „Марсник-2” е вторият космически апарат от тип 1М, изстрелян четири дни след провала с идентичния космически апарат „Марсник-1”. „Марсник-2” е изстрелян с друга ракета „Мълния” със сериен номер Л1-5М. Изстрелването е осъществено от ракетна площадка Гагаринов старт, космодрума Байконур
1960	Към Международната геодезическа асоциация (IAG) е основана постоянна комисия за изкуствените спътници
Януари 1961	Шимпанзето Хам, с тегло близо 18 кг, е безтегловно в продължение на 6 мин и половина по време на 16-минутния полет на борда на ракетата „Мъркюри-Ред стоун 2”
5 февруари 1961	СССР пуска в космоса най-тежкия в историята изкуствен спътник с тегло 7,1 тона
12 февруари 1961	Изстрелян е съветският модул „Венера-1” – първият космически апарат, достигнал близо до друга планета (Венера)
12 април 1961	Съветският съюз изпраща първия човек в космоса – Юрий Гагарин, който за 1 ч и 48 мин прави обиколка около земното кълбо с кораба „Восток-1”. Позивната в полета: „Кедър”. С капсулата „Восток 3КА-2” е била извършена „генералната репетиция” на полета на Гагарин. Тя е била изпратена в Космоса с манекен и живо куче на борда и се връща успешно на Земята. Само 20 дни по-късно с кораба „Восток 3КА-3”, който е двойник на първия, излита Гагарин
5 май 1961	САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален полет с продължителност 15 мин. Астронавтът Алън Шепърд става първият американец, пътувал в Космоса
19 май 1961	Съветският космически апарат „Венера-1” преминава близо до Венера (на 100 000 км)
25 май 1961	Президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за програма „Аполо” – приземяването на човек на повърхността на Луната
7 август 1961	Съветският космонавт Герман Титов на борда на космическия кораб „Восток-2” става вторият човек, излетял в космоса и първият, прекарал там повече от едно денонощие
27 октомври 1961	НАСА изстрелва ракетата „Сатурн I”, която е първият космически апарат на САЩ, предназначен за извеждане на товари в околоземна орбита
1961	Във Франция се създава Национален център за космически изследвания (CNES)
26 януари 1962	НАСА изстрелва космическия апарат „Рейнджър 3” за изследване на Луната, който два дни по-късно я пропуска с около 36 800 км
20 февруари 1962	САЩ извеждат в орбита от космодрума „Кейп Канаверал” в щата Флорида космическия кораб „Френдшип 7” с астронавт Джон Глен. Той става първият американски космонавт, извършил орбитален полет около Земята. Полетът продължава 4 ч, 55 мин, 23 сек
26 април 1962	Космическият кораб „Рейнджър 4” на НАСА се разбива в Луната От Флорида е изстрелян първият международен сателит „Ариел”, общо американско-британско предприятие
8 юни 1962	Представители на СССР и САЩ подписват договор за сътрудничество при овладяването на Космоса
14 юни 1962	В Париж е създадена Европейската организация за изследване на космоса
10 юли 1962	От космодрума Кейп Канаверал е изстрелян в орбита първият телекомуникационен спътник „Телстар 1”. Спътникът извършва пълна обиколката около Земята за 157,8 мин. На 11 юли 1962 г. е осъществена първата редовна телевизионна връзка между САЩ и Европа. Излиза от строя на 21 февруари 1963 г.
11 август 1962	Започва първият в историята групов космически полет. Съветският космически кораб „Восток-3”, управляван от космонавта Андриян Николаев, е изстрелян на 11 август 1962 г. На следващия ден (12 август 1962) стартира и корабът „Восток-4”, пилотиран от Павел Попович. Благодарение на изключителната точност при извеждането в орбита на двата космически кораба параметрите на орбитите им са много близки – по време на съвместния полет най-малкото разстояние между тях е 6,5 км. Те се приземяват успешно на 15 август 1962 г.
12 август 1962	Космическият кораб на СССР „Восток-4” е изведен в орбита
27 август 1962	Американският космически кораб „Маринър 2” е изстрелян към Венера
14 декември 1962	Космическата сонда „Маринър 2” за пръв път изпраща на Земята информация от друга планета – Венера
1962	Пуснат е първият спътник – слънчева обсерватория ОСО
15 май 1963	Американският астронавт Лерой Гордън Купър стартира в орбита около Земята; едновременно се осъществява и първото, предназначено за широк кръг зрители, телевизионно предаване от Космоса. Измежду 110-те най-добри пилоти на САЩ, Гордън Купър е избран за участие в първата американска програма за пилотирани полети „Меркурий” (1958 – 1963 г.). Избрани са 7 астронавти и групата е наречена „Меркурий 7” или „първата седморка”. На 27 юни 1962 г. е назначен за дубльор на Уолтър Шира за полета на „Сигма 7”. На 13 ноември 1962 г. Купър е назначен за пилот на последния пилотиран полет по програмата „Меркурий”. Корабът му се наричал „Фейт 7” (Faith 7), което в превод означава „доверие” или „вяра”. За дубльор на Купър е назначен Алън Шепърд. На 15 май 1963 г. „Фейт 7” е изведен в орбита от ракетата-носител „Атлас”. Полетът е с продължителност 1 денонощие 10 часа 19 минути и 49 секунди. За това време Купър обикаля Земята 22 пъти. Полетът на Купър е по-дълъг от всичките пет предишни американски пилотирани космически полети взети заедно. Купър е първият американски астронавт, който прекарва в космоса повече от денонощие, и първият в историята човек спал в космоса. Полетът е съпроводен с много технически проблеми, а Купър е принуден да задейства ръчно спирачните двигатели. Въпреки това, „Фейт 7” се приводнява в Тихия океан само на шест мили от очакващия го кораб. Това е последният полет по програмата „Меркурий”. Макар че е планиран още един полет, за пилот на който е назначен Шепърд, а за дубльор – Купър, НАСА се отказва от него, за да се концентрира върху новата програма за пилотирани полети – „Джемини”
16 юни 1963	Първата жена – Валентина Терешкова – излита в Космоса в кабината на „Восток-6”. Приближава се към по-рано изстреляния кораб „Восток-5” с Валерий Биковски на борда. Осъществява се телевизионно предаване. Полетът е с продължителност 2 денонощия 22 часа и 50 минути
2 април 1964	СССР изстрелва към Венера космическия апарат „Зонд-1”
28-31 юли 1964	Американската космическа сонда „Рейнджър 7” прави повече от 4 хиляди детайлни фотографии на видимата страна на Луната
31 юли 1964	Американската сонда „Рейнджър 7” предава първата снимка отблизо на обратната страна на Луната
19 август 1964	Изстрелян е „Синком 3” – първият геостационарен сателит
20 август 1964	Създадена е Международната организация за спътникови далекосъобщения ИНТЕЛСАТ
12 октомври 1964	СССР изстрелва „Восход-1” – първият в света космически кораб с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри. Екипажът е Владимир Комаров, Константин Феоктистов и Борис Егоров
13 октомври 1964	Тримата съветски космонавти, извършили първия групов космически полет, се приземяват успешно след 24-часовата си мисия
5 ноември 1964	Американската космическа сонда „Маринър 3” прави опит да прелети край Марс, но се проваля поради неуспеха си да постигне правилна траектория. „Маринър 3” идва след няколко неуспешни руски мисии до Червената планета
28 ноември 1964	Изстреляна е космическата станция „Маринър 4”, която през юли 1965 г. прелита покрай Марс и изпраща първите близки снимки на повърхността му
30 ноември 1964	Изстреляна е съветската космическа сонда „Зонд-2”, която успява да прелети край Марс. Тя преминава до Червената планета през август 1965 г., след което контактът с нея е изгубен
1964-66	НАСА извежда в орбита 9 пилотирани космически кораба по програмата „Джемини”
18 март 1965	Павел Беляев и Алексей Леонов излитат с космическия кораб „Восход-2” в орбита около Земята. Леонов извършва първото излизане на човек в открития Космос. Съветският космонавт излязъл от кабината и престоял 20 минути в откритото космическо пространство на разстояние 5 м от космическия кораб
23 март 1965	НАСА изстрелва Gemini 3 – първия американски космически полет, пилотиран от двама души (Върджил Грисъм и Джон Йънг)
6 април 1965	В орбита около Земята е изстрелян Intelsat I, известен като Early Bird – първият търговски комуникационен сателит
12 май 1965	Съветският космически апарат „Луна-5” се разбива на Луната
Юни 1965	Едуард Уайт с помощта на ръчноуправляван реактивен апарат се придвижва в космическото пространство на разстояние 7,5 м от космическия кораб „Джемини 4”. Това е първият американски няколкодневен пилотиран полет и първи старт на космическа мисия, предавана пряко по телевизията (стартът за първи път е излъчен по телевизията за 12 европейски държави на живо)
14 юли 1965	Космическата сонда „Маринър 4”, изстреляна през 1964 г., преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета
16 ноември 1965	Изстрелян е съветският космически апарат „Венера-3” – първият изкуствен обект достигнал Венера
26 ноември 1965	Франция извежда в орбита първия си сателит „Астерикс-1”. Франция става третата страна в света, изстреляла космически апарат. Първите две страни, които изпращат изкуствени спътници в орбита около Земята са съответно СССР – през 1957 година, и САЩ – през 1958 година
4 декември 1965	САЩ изстрелват космическия кораб „Джемини 7”, който се скачва с „Джемини 6”
11 януари 1966	В СССР е създаден център за подготовка на космонавти
3 февруари 1966	Съветският непилотиран космически апарат „Луна-9” става първият апарат в света, осъществил меко кацане и предал снимки от повърхността на Луната
26 февруари 1966	САЩ изстрелват първия си космически кораб от серията „Аполо” без екипаж
1 март 1966	Съветската космическа сонда „Венера-3” се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход, достигнал повърхността на друга планета
31 март 1966	Изстреляна е „Луна-10”
3 април 1966	Съветският космически апарат „Луна-10” влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло
2 юни 1966	Американската сонда „Сървейър І” извършва меко приземяване на Луната в Океана на бурите и започва да изпраща снимки на Земята
10 август 1966	От полигона в Кейп Канаверъл е изстрелян „Орбитър 1” – първият космически кораб, изпратил снимки на подходящи за кацане места на Луната
27 януари 1967	При тренировъчно изпитание в Космическия център „Джон Ф. Кенеди” на Кейп Канаверал в кораба „Аполо 1” избухва пожар, при който загиват тримата астронавти на борда – Върджил Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г. Договорът определя принципа за свободното използване на космическото пространство и небесните тела за поддържане на международния мир и сигурност върху принципите на сътрудничество и взаимопомощ
23 април 1967	В СССР е изстрелян космическият кораб „Союз-1”, пилотиран от Владимир Комаров
24 април 1967	Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на „Союз-1”, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в Космоса)
5 май 1967	Великобритания изстрелва първия си спътник „Ариел 3”
30 септември 1967	За първи път в извънземна орбита е извършено автоматично скачване на космически апарати – съветските „Космос-186” и „Космос-188”
18 октомври 1967	Руският космически кораб „Венера-4” извършва първото в световната история успешно кацане на едноименната планета. Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета. Температурата е измервана в продължение на 93 минути до височина 28 км над повърхността. При което тя се изменя от 33 до 262 градуса целзий. Химическият анализ показва съдържание от 90 % на въглероден двуокис в атмосферата и незначително количество кислород и водна пара. Научните прибори показват, че Венера няма радиационни пояси, а магнитното ѝ поле е 3000 пъти по-слабо от земното
30 декември 1967	„Аполо 4” прави първи полет с новата ракета „Сатурн V”
10 януари 1968	Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо
27 март 1968	Юрий Гагарин, първият човек, летял в Космоса, загива при самолетна катастрофа близо до Москва
4 април 1968	НАСА изстрелва „Аполо 6”
15 септември 1968	Изстрелян е съветският космически апарат „Зонд-5”, който за първи път извършва прелитане край Луната и завръщане в земната атмосфера (приводнява се в Индийския океан)
18 септември 1968	Съветската автоматична станция „Зонд-5” прелита около Луната, като най-близкото разстояние е 1 950 км
11 октомври 1968	НАСА изстрелва космическия апарат „Аполо 7”. Първата пилотирана мисия е с астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда (първата мисия с екипаж от трима души)
22 октомври 1968	„Аполо 7” успешно се приводнява в Атлантическия океан, след като обикаля в орбита Земята 163 пъти
Ноември 1968	„Зонд-6” обикаля Луната с опитни животни на борда, след което се завръща на Земята. Няколко часа преди навлизането в атмосферата се поврежда уплътнение на капсулата, което води до декомпресия, която убива всички биологични образци на борда. Ниското налягане в апарата поврежда почти цялата апаратура на борда, което не позволява да се задействат двигателите за меко кацане, а парашутите са изстреляни на 5300 м от земята. Така капсулата се разбива в земната повърхност. Спасени са единствено висококачествените снимки на Земята и Луната от космоса
21 декември 1968	Изстрелян е „Аполо 8”, първият пилотиран космически кораб, който достига друго космическо тяло – Луната, на разстояние 111,5 км. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора видели с очите си Обратната страна на Луната. Членовете на екипажа на „Аполо 8” са пионери в няколко дяла от пилотираните космически полети. Те за първи път излитат с тристепенната „Сатурн V”, използвайки третата степен на ракетата за ускоряване и напускане на околоземната орбита, достигайки най-висока скорост от 10.822 км/с. По време на полета за първи път екипаж извършва маневра за влизане в орбита около друго космическо тяло без команди от Земята. При навлизането в зоната на космическа радиосянка е включен двигателят на командния модул и „Аполо 8” става първият пилотиран космичеки кораб, станал спътник на Луната с периселений 96.8 км и апоселений 270.5 км. Направени са много снимки и топографски измервания, като са набелязани и картографирани специфични лунни обекти за бъдещите посетители на нашият естествен спътник. За първи път е фотографиран изгрева и залеза на Земята върху лунния хоризонт
23 декември 1968	Американците първи обикалят Луната
Окт. 1968-май 1969	Първи пилотиран полет с 4 души
10 януари 1969	СССР изстрелва автоматичната междупланетна станция „Венера-6”
14 януари 1969	От космодрума Байконур стартира корабът „Союз-4”
15 януари 1969	Съветският съюз изстрелва космическия кораб „Союз-5”
16 януари 1969	„Союз-4” и „Союз-4” се скачват в космоса – първото скачване на два пилотирани космически кораба. Създава се първата експериментална пилотирана орбитална станция „Союз-4” и „Союз-5”
24 февруари 1969	Американският космически кораб „Маринър 6” е изстрелян към Марс
25 февруари 1969	Космическата сонда „Маринър 6” се отправя към Марс и изпраща изображения на планетата
26 март 1969	В орбита около Земята е пуснат първият съветски метеорологичен спътник „Метеор-1”
27 март 1969	Изстрелян е американският космически апарат „Маринър 7”, който заедно с „Маринър 6” (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществяват първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата
16 май 1969	Съветската космическа сонда „Венера-5” каца на Венера
Май 1969	Стафорд и Сърнън от екипажа на „Аполо 10” се приближават към Луната в десантен модул на разстояние 14,3 км
16 юли 1969	Изстрелян е американският космически кораб „Аполо 11” с историческата мисия намиращите се на борда му астронавти Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс да кацнат на Луната
19 юли 1969	Космическият кораб „Аполо 11” след тридневно кръжене около Земята преминава в орбита около Луната
20 юли 1969	20 ч. 17 мин. 41 сек. световно време – Лунният модул „Ийгъл” на космическия кораб „Аполо 11” (Армстронг, Олдрин) каца на Луната в Морето на спокойствието
21 юли 1969	2 ч. 56 мин. 21 сек. световно време – Първият човек стъпва на Луната. Американският астронавт Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. Тогава той изрича прословутата фраза „Това е малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството!” Досега само 12 души са стъпвали на лунната повърхност Поздравлението на кралица Елизабет II към участниците в мисията „Аполо 11” е записано на микрофилм и оставено на Луната в метален контейнер
14 ноември 1969	Осъществен е вторият полет до Луната (Аполо 12”)
19 ноември 1969	Американският космически кораб „Аполо 12” каца на Луната. Чарлс Конрад и Алън Бийн стават третият и четвъртият човек, стъпили на лунната повърхност
60-те години	Китай разработва първата си ракета – „Шънджоу” (Дългият поход), която по-късно ще извежда спътници в орбита, но Културната революция спъва програмата
11 април 1970	US космически кораб „Аполо 13” потегля за мисия на Луната. След експлозия на борда и дни на неизвестност, астронавтите се приземяват успешно на 17 април. След „Аполо 1” НАСА преживява втори провал с 13-ата космическа мисия по тази програма. Изстреляна на 11 април 1970 г. с астронавтите Джеймс Лавел, Джон Суиджърт и Фред Хейс на борда, „Аполо 13” претърпява злополука по пътя си към Луната. Два дни след началото на мисията експлозия на кислороден резервоар поврежда кораба и предизвиква прекъсване на електричеството, като поставя живота на астронавтите в опасност. На 360 000 км от Земята те осъзнават, че приземяването им на повърхността на Луната е невъзможно, а завръщането им живи на Земята е направо чудо
15 април 1970	Американският екипаж на кораба „Аполо 13” се отдалечава от Земята на рекордно за хора разстояние от 400 171 км
17 април 1970	Американският космически кораб „Аполо 13” успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната
24 април 1970	Китай извежда в орбита първия си изкуствен спътник „Дон Фан Хон 1” („Изтокът е червен”) и става петата държава, изпратила свой апарат в Космоса
19 юни 1970	Съветският безпилотен кораб „Луна-9” осъществява меко кацане на Луната
17 август 1970	Изстреляна е съветската космическа станция „Венера-7”, първият космически апарат, който успешно предава сигнал от повърхността на друга планета
24 септември 1970	На Земята успешно се завръща съветската автоматична сонда „Луна-16” – първият космически апарат, успял да кацне на повърхността на Луната и да вземе образец от повърхността ѝ (105 г лунна почва от Морето на изобилието на дълбочина 35 см)
10 ноември 1970	Към Луната е изстрелян първият съветски луноход
17 ноември 1970	Космическият апарат „Луна-17” каца на Луната. От палубата ѝ излиза луноход, управляван от Земята; с негова помощ е станало възможно изпълнението на редица дългосрочни научни изследвания. „Луноход-1” (756 кг) е първия автоматичен, дистанционно управляван апарат, движещ се по повърхността на друго космическо тяло
15 декември 1970	Съветската космическа сонда „Венера-7” достига повърхността на Венера и в продължение на 35 мин. предава информация за физическите условия на повърхността на планетата. Била измерена външната температура (455-495°С), при което налягането варирало от 75 до 105 МРа. Спускаемият апарат на „Венера-7” пръв в света извършва приземяване на повърхността на Венера – за пръв път космически апарат успешно каца на друга планета
31 януари 1971	„Аполо 14” с тричленен екипаж потегля към Луната
5 февруари 1971	„Аполо 14” каца на Луната и тримата американци предприемат лунна разходка
9 февруари 1971	Космическият апарат „Аполо 14” се връща на Земята, след третото кацане на хора на Луната в историята
19 април 1971	СССР изстрелва първата в света космическа орбитална станция „Салют-1”
8 май 1971	Изстреляна е американската сонда „Маринър 8”; мисията търпи неуспех
19 май 1971	Изстреляна е съветската сонда „Марс-2”, която достига планетата през ноември. Космическата лаборатория кръжи в орбита на Марс, изпраща изображения и данни за Червената планета, но се разбива при опита си да кацне
28 май 1971	Изведена е в орбита автоматичната космическа сонда „Марс-3”, с тегло пет тона, която успешно достига Марс на 2 декември. Модулът, движещ се в орбита, изпраща изображения и данни за планетата. Първо в историята меко кацане на повърхността на Марс, но сондата е загубена поради технически проблем 20 секунди след кацането. „Марс-2” и „Марс-3” са носили със себе си идентични 4,5 кг марсоходи „Проп-М”. За този тип марсоходи е било предвидено да се придвижва на ски, докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул
30 май 1971	Изстрелян е американският космически кораб „Маринър 9”, който достига орбитата на Марс през ноември същата година. „Маринър 9” представя глобална карта на повърхността на планетата и изучава промените в атмосферата ѝ
6 юни 1971	Изстрелян е съветският пилотиран космически апарат „Союз-11”
7 юни 1971	„Союз-11” се скачва в орбита около Земята с космическата станция „Салют-1”
30 юни 1971	Трима членове на космическия кораб „Союз-2” загиват при завръщането си на Земята поради спадане на въздушното налягане
30 юли 1971	Американският космически кораб „Аполо 15” каца на Луната
31 юли 1971	На втория ден след прилуняването им астронавтите от „Аполо 15” Дейвид Скот и Джеймс Ъруин за пръв път се возят по повърхността на Луната с луноход, наречен „лунно бъги”. Американският Лунар Роувър, произведен от „Дженерал Мотърс”, е първият управляван ръчно луноход от човек на Луната
28 октомври 1971	Великобритания изстрелва своя първи сателит Prospero и така става шестата космическа сила
13 ноември 1971	САЩ извеждат в орбита първия изкуствен спътник на Марс – „Маринър 9”. Автоматичната станция е изстреляна на 30 май 1971 г. Мисията й приключва на 27 октомври 1972 г.
27 ноември 1971	Съветската сонда „Марс-2” се разбива при опита си да кацне на повърхността на Марс; въпреки неуспешното си приземяване става първият предмет от Земята, достигнал Марс
2 декември 1971	Космическата сонда „Марс-3” (СССР) става първият успешно кацнал на планетата Марс апарат, макар да спрял да предава само след 20 секунди
5 януари 1972	По нареждане на президента на САЩ Ричард Никсън НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка
14 февруари 1972	В СССР е изстреляна автоматичната междупланетна станция „Луна-20”. Завръща се на 25 февруари 1972 г., като за първи път доставя на Земята образци от трудно достъпната страна на Луната
21 февруари 1972	Съветският безпилотен космически апарат „Луна-20” каца на Луната
2 март 1972	Изпратена е сонда към Юпитер – „Пайъниър 10”, която по-късно би трябвало да напусне нашата Слънчева система, затова има пластинка с обозначен „обратен адрес”. Изстреляна е космическата сонда Pioneer 10, чиято цел е да изследва далечни планети. Тя преминава покрай Юпитер и Нептун, преди да напусне нашата Слънчева система. Сега сондата се намира на близо 10 млрд. км от Земята
27 март 1972	Изстреляна е „Венера-8”; кацнала е на Венера на 22 юли 1972 г. Продължила е изследванията на „Венера-7” (1970) и е допълнила данните за физическите свойства на атмосферата около планетата
16 април 1972	От Космическия център Кенеди, Флорида, е изстрелян космическият кораб „Аполо 16” с екипаж Томас Матингли – пилот на командната кабина, Джон Йънг – командир на полета, и Чарлз Дюк – пилот на лунния модул
21 април 1972	Лунната кабина „Орион” на кораба „Аполо 16” каца в 04.23 ч българско време на лунния кратер Декарт
27 април 1972	„Аполо 16” се връща на Земята, като се приводнява в Тихия океан на около 2500 км южно от Хаваите
1 декември 1972	Състои се първото извеждане в Космоса на българската апаратура „П1” на борда на съветския спътник „Интеркосмос-8”, чрез която се изследват параметрите на космическата плазма. Апаратурата е създадена от Научната група по физика на Космоса към Президиума на БАН. През 1972 г. България е включена като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН. За 25 години след това България извежда в Космоса 50 апарата
7 декември 1972	САЩ изстрелват „Аполо 17”, последния кораб от серията. През декември 1972 г. астронавтите от Аполо 17 – Юджийн Сърнан и Харисън Шмит, прекарват около 75 часа на Луната, в долината на Тавров-Литров, докато колегата им Роналд Ийвънс е в орбита. Екипажът на Аполо 17 се завръща със 110 килограма скални и почвени образци, повече от който и да било друг от другите места на кацане на Луната. Сърнан и Шмит са последните хора били на Луната. Докато напуска Земята, екипажът прави снимка, известна като „Синьото топче”
11 декември 1972	„Аполо 17” става последната лунна пилотирана мисия на НАСА, която каца на Луната
19 декември 1972	Космическият кораб „Аполо 17” се завръща на Земята, с което завършва американската програма за изпращане на хора на Луната. За 11-те години съществуване програмата „Аполо” е струвала $ 25,4 млрд. Осъществени са общо шест кацания на Луната от американски астронавти в периода 1969 - 1972 г.
8 януари 1973	Изстреляна е съветската космическа сонда „Луна-21” с Луноход-2 на борда
6 април 1973	Изстрелян е американският космически апарат „Пионер 11”
14 май 1973	Изстреляна е в околоземна орбита първата американска космическа станция „Скайлаб”. 75-тонното съоръжение се движи около Земята от 1973 до 1979 г. и се посещава от 3 екипажа. С нейна помощ е изучавана безтегловността, освен това е служила и като слънчева обсерватория
17 юли 1973	Изстреляна е руската мисия „Марс-4”, която достига Червената планета през февруари 1974 г. „Марс-4” не успява да влезе в орбитата на планетата, но изпраща нейни изображения
25 юли 1973	Изстреляна мисията „Марс-5”, която достига Марс през февруари 1974 г. Предоставя изображения от 22 орбитални обиколки
5 август 1973	Изстреляна е руската космическа лаборатория „Марс-6”, която достига Марс през март 1974 г. Контактът със сондата е изгубен няколко минути след навлизането й в атмосферата на Марс
9 август 1973	Започва съветската мисия „Марс-7”, която достига Червената планета през март 1974 г. Модулът, който трябва да достигне повърхността на Марс, се отделя прекалено рано и пропуска възможността да кацне. Орбиталните апарати „Марс-4” и „Марс-5” са изтреляни малко по-рано през 1973 г. и се е очаквало да предават информацията подавана от спускаемите модули на „Марс-6” и „Марс-7”. „Марс-4” обаче не успява да влезе в орбита около планетата, а „Марс-5” е повреден няколко дни след като престоява в марсианската орбита
4 декември 1973	Американската станция „Пайъниър 10” става първият космически кораб, преминал близо до Юпитер. Станцията е изстреляна от НАСА през март 1972 г.
8 февруари 1974	Третият (последен) екипаж на американската космическа станция „Скайлаб” се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията
12 март 1974	Съветският космически апарат „Марс-6” е спуснат успешно на повърхността на Марс, но контактът със сондата е изгубен няколко минути след навлизането ѝ в атмосферата на Марс
29 март 1974	Американският космически апарат „Маринър 10” изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий
1974	Завършва лунната програма на САЩ
12 януари 1975	Съветската орбитална станция „Салют-4”, изстреляна в орбита през декември 1974 г., се скачва с космическия кораб „Союз-17”. Космонавтите Алексей Губарев и Георгий Гречко преминават в „Салют”. Провеждат се сложни научни изследвания
30 май 1975	В Париж е създадена Европейската агенция за космически изследвания (ЕСА)
15 юли 1975	Започва съвместният съветско-американски космически полет „Союз-Аполо”
17 юли 1975	В орбита около Земята американският кораб „Аполо” и съветският „Союз-19” осъществяват първото скачване на космически апарати на две държави
20 август 1975	Начало на американската мисия „Викинг 1”, съставена от два модула – за обикаляне в орбита и за кацане. Модулът, обикалящ орбитата на Марс, предоставя изображения на повърхността на планетата. Модулът за кацане изпраща снимки на повърхността и проби от почвата
9 септември 1975	Изстреляна сондата „Викинг 2”, достигнала Марс през август 1976 г. Тя повтаря успехите на „Викинг 1”. „Викинг 1” и „Викинг 2” са първите американски спускаеми апарати, изпратили цветни снимки от Марс
20 октомври 1975	Спускаемият модул на съветската космическа сонда „Венера-9” каца меко на планетата и предава информация и фотографии на Земята. „Венера-9” е първият апарат предал черно-бели телевизионни изображения от повърхността на Венера, разкривайки скали с размери от 30 – 40 cm, наличие на сенки, както и липса на прах в атомосферата. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180 градусова, понеже защитният капак на една от камерите не се отваря. Повредата се повтаря и при „Венера-10”
25 октомври 1975	Спускаемият апарат на „Венера-10” навлиза в атмосферата на планетата. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит
1975	От 1957 г. били изстреляни 8530 изкуствени космически тела, спътници и други обекти, от които през 1975 – 929 нови тела (рекорден брой), в това число 151 космически кораба и спътника
15 януари 1976	От Кейп Канаверал е изстреляна сондата „Хелиос 2”, за да изучава процесите протичащи в Слънцето. Това е най-бързият космически апарат, създаван някога от човек – разви максимална скорост 252 792 км/ч. Освен това поставя и рекорд за най-голямо доближаване до Слънцето, на разстояние 44 млн. км от повърхността му (17. 04. 1976 – 43,432,000 км)
20 юли 1976	Безпилотният космически кораб „Викинг 1” достига повърхността на Марс след 11-месечно пътешествие
3 септември 1976	Американската космическа сонда „Викинг 2” каца на Марс и започва да предава първите цветни снимки на марсианската повърхност отблизо
18 февруари 1977	Първата американска космическа совалка „Ентърпрайз” прави първия си изпитателен полет върху „Боинг 747”
20 август 1977	Изстрелян е „Вояджър 2”
5 септември 1977	Изстрелян е „Вояджър 1”
1977	През лятото на 1977 г. са изстреляни космическите сонди „Вояджър 1” и „Вояджър 2”. „Вояджър 1” е паякообразен апарат с по-малко компютърна памет, отколкото някои калкулатори и енергия едва колкото за запалването на три стоватови крушки. Профучавайки през 2006 г. с близо 62 000 км/час много отвъд орбитата на Плутон, „Вояджър 1” е стигнал по-далеч от всеки друг космически кораб. В края на 2004 г. той премина космическата граница, наречена „гранична ударна вълна”, а след още 10 години ще пресече окончателно хелиопаузата, последния повей на слънчевия вятър, и ще полети между звездите. С останалите петнайсетина години живот на плутониевия източник на енергия той все още ще може да предава информация от междузвездното пространство, ако НАСА успява да заделя по 4,5 млн. долара на година. Ще минат 40 000 години, преди „Вояджър” да прелети покрай съседна на слънцето звезда. При това „Вояджър” започва като компромис. Той е замислен в началото на 70-те, след като НАСА изоставя плановете си да се възползва от рядко срещано подреждане на планетите, като изпрати скъпо струваща флотилия от четири космически кораба на „воаяж” от Юпитер до Плутон. Двата „Вояджъра” са проектирани да отидат не по-далече от Сатурн. Разбира се, главният научен консултант на „Вояджър” от 1972 г. Ед Стоун и неговите колеги знаели, че ако изстрелят космически кораб, програмиран да мине бързо покрай Сатурн под точно определен ъгъл, гравитацията на планетата ще го запрати право към Уран и Нептун. След като „Вояджър 1” изследва Сатурн и неговите луни, „Вояджър 2” може да бъде насочен към по-отдалечени планети. Желанието на Стоун и колегите му се сбъдва – през 1981 г. НАСА удължава мисията. В следващите години „Вояджър 2” смайва със своите снимки в близък план на Уран, Нептун и техните луни. Когато напуска Сатурн, „Вояджър 1” излиза от плоскостта на еклиптиката и се отправя директно към междузвездното пространство. Минават десетки години, но и двата „Вояджъра” остават в изправност въпреки свирепия студ и бомбардировката от космически лъчи. И двата „Вояджъра” носят подарък за всички извънземни, които могат да срещнат – плоча със снимки и звуци от Земята. Снимките включват гледки от Земята, показващи хора, местности, животни, техника, а звуците пресъздават шумове като излитането на ракета, разбиващи се вълни, дъжд, музика (от пигмейска ритуална песен до рокендрол на Чък Бери, включително и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска) и поздравления на 55 езика. Всяка плоча е предназначена да се пусне на грамофон, грижливо е приложена и грамофонна игла. Символи на обложката на 30-сантиметровата позлатена медна плоча обясняват как да бъде пусната и какъв е произходът на „Вояджър”
2 март 1978	Чехът Владимир Ремек става първият човек извън СССР и САЩ, пребивавал в Космоса. Той лети на борда на „Союз 28” до 10 март
27 юни 1978	САЩ изстрелват в Космоса първия в света океанографски спътник
25 август 1978	Зигмунд Ян става първият германец, излязъл в Космоса на борда на руската ракета „Союз 31
21 декември 1978	Спускаемият модул на съветския космически апарат „Венера-11” достига повърхността на Венера
5 март 1979	„Вояджър 1” прави снимки на Юпитер и неговите луни Йо и Европа, докато преминава покрай тях, 18 месеца след излитането си
10 април 1979	В 20 ч и 34 мин московско време от космодрума „Байконур” е изстрелян космическият кораб „Союз-33” с първия български космонавт на борда Георги Иванов
9 юли 1979	„Вояджър 2” преминава покрай Юпитер
1 септември 1979	Американският космически кораб „Пайъниър 11”, изстрелян през 1973 г., изпраща на Земята картина от атмосферата на Сатурн
1979	Покрай Сатурн прелитат първите космически сонди: „Пайъниър 11” през 1979-а, „Вояджър 1” и „Вояджър 2” през 1980 и 1981 г. – правят снимки в близък план на планетата, пръстените и луните ѝ
18 март 1980	48 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР)
18 юли 1980	Индия изстрелва своя пръв спътник и така става осмата космическа държава
12 ноември 1980	„Вояджър 1” достига Сатурн
14 ноември 1980	Американският космически кораб „Вояджър 1” изпраща на Земята първите снимки „отблизо” на планетата Сатурн. „Вояджър” 1 и 2 били изстреляни на мисия да изследват външните области на Слънчевата система. След като се срещнал със Сатурн, „Вояджър 1” се насочил под ъгъл нагоре. „Вояджър 2” извършил посещение на Уран и Нептун, преди да се насочи под ъгъл надолу
Ноември 1980	След като достигат Сатурн, „Вояджър 1” и „Вояджър 2” тръгват по различни маршрути. Сондите разкриха, че Юпитер има неясни пръстени, че тези на Сатурн са обсипани с малки луни и че в атмосферата на Нептун бушуват ветрове със скорост 1440 км/час. Оказа се, че за разлика от нашата, на далечните луни има вулканична дейност, обвити са във въглеводородна мъгла или са покрити с плаващ лед, под който може би се крие океан
1980	Пионер на сделките с лунни терени е американецът Денис Хоуп. Находчивият бизнесмен използвал вратичка в международно споразумение от 1967 г., според което отделните държави нямат право да притежават космически територии. Това обаче не се отнася за отделни индивиди. През 1980 г. Денис Хоуп се регистрира като собственик на Луната в съд в Сан Франциско и така си осигурява възможност да продава парцели от земния спътник. За целта американецът отваря лунно посолство, където се издават документи за сделките. Същата организация дава и разрешителни за галактическа търговия, ако някой чужденец реши да продава лунни имоти в собствената си страна. Според материали в западната преса собственици на лунни парцели досега са станали десетки хиляди души. Сред тях са бившите американски президенти Роналд Рейгън и Джими Картър, кино светилата Клинт Ийстуд и Том Круз. Лунният терен не може да се продава, а само да се онаследява. Оръжията са забранени. На 22 март 2006 г. 30-годишният Георги Славчев, любител астроном, стана първият българин, който официално е собственик на извънземно ранчо с площ 4 акра (1 акър струва 40 лева)
19 март 1981	Извършен е неуспешен изпитателен опит на американската космическа совалка „Колумбия”, вследствие на което загиват трима души и петима са ранени
12 април 1981	САЩ изстрелват първата космическа совалка „Колумбия”. Тя извършва общо 28 полета, като се взривява при кацане през 2003 г. По програмата „Спейс шатъл” до 1985 г. са построени още четири шатъла. Те дават възможност за изнасянето в орбита на телескопа „Хъбъл”
7 август 1981	В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник „Интеркосмос-България-1300”
25 август 1981	„Вояджър 2” достига Сатурн
12 ноември 1981	Американската совалка „Колумбия” излита за втори път и така става първият космически кораб за многократно използване
1 март 1982	Спускаемият модул на съветския апарат „Венера-13” достига повърхността на Венера
5 март 1982	Съветският космически апарат „Венера-14” достига повърхността на Венера
4 април 1983	Космическата совалка „Чалънджър” прави първия си полет в Космоса
25 април 1983	„Пайъниър 10” преминава отвъд орбитата на Плутон
13 юни 1983	Американският космически апарат „Pioneer 10” пресича орбитата на Нептун и става първият обект, направен от човешка ръка, напуснал Слънчевата система
18 юни 1983	В Космоса излита със совалката „Чалънджър” първата американска астронавтка Сали Райд
30 август 1983	Американецът Гайон Блуфорд става първият тъмнокож, полетял в космоса
10 октомври 1983	Съветският космически апарат „Венера-15” влиза в орбита около Венера и започва да картографира нейната повърхност
13 октомври 1983	Космическата совалка „Чалънджър” се приземява успешно със седем астронавти на борда – най-многобройния екипаж в историята на космическите полети
7 февруари 1984	Американският астронавт Брус Маккендълс напуска борда на совалката „Чалънджър” и става първият човек, летял с персонален двигател на гърба си. Той пръв в света излиза в открития космос без да е привързан с въже към кораба
3 април 1984	Ракеш Шарма става първият индийски космонавт (Союз Т-11, Салют-7, Союз Т-10)
11 октомври 1984	Катрин Съливан става първата американка, излязла в открития Космос („Чалънджър”, мисия STS-41G)
15 юни 1985	Спускаемият модул на съветския космически апарат „Вега-2” изследва атмосферата и повърхността на Венера
17 юни 1985	В полет с американската совалка „Дискавъри”, мисия STS-51G, участва и принцът астронавт Султан ибн Салман ал Сауд като специалист по полезни товари. Той е първият летял в Космоса поданик на Саудитска Арабия, представител на Арабския свят, мюсюлманин
3 октомври 1985	Kосмическата совалка „Атлантис” прави първия си полет
24 януари 1986	Апаратът на НАСА „Вояджър 2” се доближава максимално до планетата Уран
28 януари 1986	Американската космическа совалка „Чалънджър” се взривява 72 секунди след старта от Кейп Канаверал. Загива 7-членният екипаж, между които е и първата цивилна астронавтка – учителката Криста Маколиф
19 февруари 1986	В околоземна орбита е изведена съветската космическа станция „Мир” – първата изследователска станция за продължително обитаване. На орбиталната станция „Мир” лети първият български прибор за измерване на космическата радиация (1988-1994). Тромав и неикономичен според сегашните изисквания, апаратът „Люлин” тежал цели 10 кг
28 май 1986	Двама съветски космонавти – Кизим и Соловьов, излизат от орбиталната станция „Салют-7” за 3 ч и 50 мин и предприемат „космическа разходка” в прибиране на образци от космоса
30 май 1986	Европейската космическа агенция изстрелва ракетата „Ариана-2”
29 декември 1987	Съветският космонавт Юрий Романенко се завръща на Земята със световен рекорд по пребиваване в космоса – 326 денонощия
7 юни 1988	Изстрелян е съветският космически кораб „Союз ТМ-5” с втория български космонавт Александър Александров на борда
17 юни 1988	Приключва успешно съветската космическа мисия „Союз ТМ-5”, сред екипажа на която е вторият български космонавт Александър Александров
7 юли 1988	Изстрелян е съветският космически апарат „Фобос-1” към Марс с български прибор на борда
12 юли 1988	Изстрелян е „Фобос-2”. Програмата „Фобос” е международна и включва още Швеция, Швейцария, Австрия, Франция, България, ФРГ и САЩ. Всеки е изстрелян с ракета „Протон” и всеки има маса от 2 600 кг. „Фобос-2” успява да влезе в орбитата на Марс и да изпрати 38 снимки с висока резолюция. И двата апарата претърпяват провал
29 август 1988	Излита първият афганистански космонавт – Абдул Ахад Мохманд
29 септември 1988	НАСА изстрелва космическата совалка „Дискавъри”, за първи път след катастрофата на „Чалънджър”
15 ноември 1988	Своя пръв и последен полет извършва съветската космическа совалка „Буран”. Автоматичният безпилотен полет е напълно успешен, но на следващата година програмата по разработка на совалката е спряна поради недостиг на средства
14 февруари 1989	В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране
25 август 1989	Американската космическа сонда „Вояджър 2” предава снимки от планетата Нептун
1989	Апаратът „Магелан” става първият космически апарат, изстрелян с помощта на космическа совалка – совалката „Атлантис”. Модулът влиза в орбита около Венера през 1990 г. и изгаря в атмосферата ѝ през 1994 г. Изстреляна е космическата сонда „Галилео”, която изпраща обратно на земята първите снимки на астероид (1991)
24 април 1990	Космическият телескоп „Хъбъл” е изстрелян с помощта на космическата совалка „Дискавъри”
10 август 1990	Апаратът на НАСА „Магелан” влиза в орбита около Венера и започва да картографира повърхността ѝ
7 май 1992	Космическата совалка „Индевър” е изстреляна са първи път
13 май 1992	Американски космонавти престояват в открития космос 8 часа и 29 минути – световен рекорд; тогава за пръв път в космоса излизат наведнъж трима космонавти
25 септември 1992	Изстрелян е „Марс обзървър”. Контактът с него е загубен през август 1993 г., три дена преди планираното му навлизане в орбитата на Марс
2 септември 1993	САЩ и Русия приемат споразумение за съвместно създаване на орбитална космическа станция
7 декември 1993	Петима американски астронавти ремонтират космическия телескоп „Хъбъл”. Операцията струва 360 млн. долара
14 март 1995	Програма Союз: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб до орбиталната станция „Мир”
16 март 1995	Норман Хагард става първият американски астронавт, стъпил на съветска орбитална станция
22 март 1995	Руският космонавт Валери Поляков се завръща, след като поставя рекорд за най-продължителен престой в космоса за един полет – 437 денонощия 17 часа и 58 минути
29 юни 1995	Американската космическа совалка „Атлантис” (за първи път) се скачва с руската орбитална станция „Мир”
7 декември 1995	Американската космическа сонда „Галилео” навлиза в атмосферата на Юпитер със скорост 170 хиляди км/ч в орбитален полет, 6 месеца след като е изстреляна от совалката „Атлантис”
29 февруари 1996	Благополучно завършва руско-европейската космическа експедиция в рамките на „Евромир-96”
4 юни 1996	Европейската ракета „Ариана-5G”, полет V-89, експлодира 40 секунди след старта
7 ноември 1996	Изстреляна е сондата „Марс глоубъл сървейър”, която достига Червената планета през септември 1997 г. и започва да прави карта на повърхността й. От данните, предадени от сондата, става ясно, че на повърхността на Марс има следи от огромни пропасти и мощни прашни бури
16 ноември 1996	От космодрума Байконур е изстреляна междупланетната станция „Марс 96”, в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията „Марс 96” не успява да постигне целта си. Двата модула на руската мисия влизат обратно в земната атмосфера само ден след изстрелването им
4 декември 1996	Изстреляна е американската сонда „Марс патфайндър”, която каца на повърхността на Червената планета на 4 юли 1997 г. и изпраща хиляди снимки
4 юли 1997	Космическият апарат на НАСА „Mars Pathfinder” каца успешно на Марс. Модулът „Соуджърнър роувър” обикаля в орбитата на планетата и изпраща 550 снимки
1997	Сондата „Касини-Хюйгенс” излита към Сатурн и пристига на 30 юни 2004 г., за да започне проучване с продължителност поне 4 години. Космическият апарат, представляващ метален цилиндър с височина 6,7 м, отрупан с научни прибори и с кацнала върху му бяла антена с формата на чиния, е построен от НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Италианската космическа агенция
2 март 1998	Данни, изпратени от космическата сонда „Галилео”, показват, че под дебелата ледена обвивка на Европа, луната на Юпитер, има течен океан
5 март 1998	НАСА съобщава, че космическата сонда „Клементин”, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония
17 април 1998	От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна совалката „Колумбия” (до 3 май 1998 г.), която „отнася” в Космоса песента „Аадия” (космос, вселена), изпълнявана от Диана Дафова. Това е втората българска песен, която звучи в Космоса след „Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска
12 август 1998	При изстрелване на американска ракета-носител от нос Канаверал взрив унищожава шпионски спътник на стойност 1,035 млрд. долара – най-скъпоструващата загуба на спътник в историята
31 август 1998	Северна Корея изстрелва първата си космическа ракета
20 ноември 1998	Русия изстрелва в космоса модула „Заря”. Той е предназначен да служи като международна космическа станция
11 декември 1998	Изстрелян е „Марс клаймът орбитър”, който се разбива в началото на септември 1999 г. поради навигационна грешка. НАСА изпратила орбитален апарат да изследва климата на Марс. Но след 287-дневното пътуване сондата вероятно изгоряла в атмосферата на Червената планета. Проблемът бил в подробностите. В НАСА използвали метричната система, а инженерите от „Локхийд Мартин” – английските мерни единици
3 януари 1999	Изстрелян е „Марс полар лендър”, контактът с когото е загубен на 3 декември след предполагаемото му кацане на повърхността на Марс
29 май 1999	Американската космическа совалка „Дискавъри” извършва първото скачване с руската Международна космическа станция „Мир”
27 август 1999	Руският космонавт Сергей Авдеев поставя световен рекорд по престой в Космоса – 742 дни, прекарани в космическата станция „Мир”
19 ноември 1999	Китай успешно изстрелва първия си безпилотен космически кораб, наречен „Шънджоу 1” (Кораб на Бога). Той е в орбита в продължение на 21 часа и прави 14 обиколки на Земята. Спускаемият апарат на кораба, изстрелян с ракета-носител „Големият поход”, се приземява в автономния район Вътрешна Монголия
3 декември 1999	Американската космическа сонда „Марс Полър Лендър” се разбива на Марс
1999	От 1999 до 2005 г. в САЩ действа програмата за създаване на разузнавателни сателити от ново поколение „Future Imagery Architecture”. За това време стойността й нарасна от 5 на 10 милиарда долара. Военнокосмическото разузнаване успешно изстреля шест сателита през 2011 г., което е най-добър показател от последния четвърт век
17 март 2000	САЩ обявяват, че полетът на човек до Марс се отменя
7 декември 2000	Астронавти на борда на совалката „Индевър” инсталират чифт огромни соларни крила на Международната космическа станция. Всяко е дълго 73 м, общата им стойност е 600 млн. долара и могат да захранват с ток 15 жилища
23 март 2001	Руската орбитална станция „Мир” е извадена от употреба и се разпада в атмосферата, преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи
28 април 2001	Първият космически турист в света – американецът Денис Тито, плати 20 млн. долара, за да лети с руска ракета до Международната космическа станция
24 октомври 2001	Орбиталният апарат „Марс Одисей” (САЩ) достига планетата Марс. На 15 декември 2010 г. космическият апарат счупва рекорда за най-дълго работещ марсиански проект със своите 3 340 дни операционен живот като взима титлата от „Марс Глобъл Сървейър”
1 февруари 2003	Космическата совалка Columbia се разпада само 6 минути преди кацането й на Земята, като загиват всичките седем членове на екипажа. Това е 28-мата й фатална мисия. Предполага се, че причината за трагедията е пукнатина върху изолацията на едно от крилата
5 март 2003	На Марс е открито замръзнало езеро
28 април 2003	Руският космически кораб „Союз ТМА-2”, първият космически кораб с екипаж стартирал след катастрофата на американската совалка „Колумбия”, успешно се скачва с Международната космическа станция
20 май 2003	Извършен е първият полет на първия частен космически кораб SpaceShipOne
2 юни 2003	От космодрума в Байконур е изстрелян „Марс Експрес”, първият междупланетен космически апарат на Европейската космическа агенция. Спускаемият апарат бил загубен, но орбиталният продължава да прави снимки на Марс
10 август 2003	Юрий Маленченко става първият човек, който сключва брак в космоса. На този ден се жени за Екатерина Димитриева, която се намира в Тексас, докато той лети над Нова Зеландия на борда на Международната космическа станция
Август 2003	Изстрелян е космическият телескоп „Спицър”. За да бъдат уловени фотоните на инфрачервения спектър или частиците светлина, трябва да се излезе в космоса, тъй като земната атмосфера спира по-голямата част от инфрачервеното лъчение. Още през 1946 г. Лаймън Спицър – американският астроном, на когото е кръстен телескопът – изтъква предимствата на космическите телескопи. Оттогава различни апарати, сред които и легендарният космически телескоп „Хъбъл”, са доказали правотата му. „Спицър” би трябвало да работи, докато не свърши течният хелий, осигуряващ охлаждането на телескопа (което стана на 15 май 2009 г.). Той обикаля около Слънцето, изоставайки от Земята с 42 млн. км – пропаст, която се увеличава с около 18 млн. км всяка година. Това разстояние държи телескопа далеч от разрушителната топлина на нашата планета и свежда Земята и Луната до две точки, което осигурява на „Спицър” безпрепятствен изглед към големи райони от небето
21 септември 2003	Програмата „Галилео” на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s
15 октомври 2003	Китай изстрелва първия си пилотиран космически кораб „Шънчжоу-5” и става третата страна, изпратила астронавт в космоса. Корабът, изведен в орбита от ракета носител „Чанчжън-2Ф”, е пилотиран от първия китайски космонавт (тайконавт) – 38-годишният Ян Ливей. Дизайнът и технологията на китайската пилотирана космическа програма се основават на концепцията на „Союз”
25 декември 2003	Британският космически апарат „Бийгъл 2”, част от мисията на ЕКА – Марс Експрес, неуспешно се приземява на марсианската повърхност; контакта с него е изгубен, когато се отделя от Марс Експрес, 6 дни преди планираното навлизане в атмосферата
4 януари 2004	Марсоход-А (САЩ), по-известен с името „Спирит”, каца на Марс
25 януари 2004	Марсоход-В, „Опортюнити”, брат-близнак на „Спирит”, се приземява на другата страна на планетата Марс
30 юни 2004	Космическата сонда „Касини”, съвместна програма на НАСА и ЕКА, започва да прави снимки на Сатурн
25 декември 2004	Шест месеца след като стига до Сатурн, „Касини” изстрелва венеца на мисията си – сонда с формата на сателитна чиния, наречена „Хюйгенс”, на името на холандски астроном, открил пръстените на Сатурн
2004	НАСА изпраща два робота марсоходи – „Спирит” и „Опъртюнити”, на две различни точки от Червената планета, които трябва да открият дали там е имало живот. На 4 януари „Спирит” успешно каца на повърхността на Марс, а „Опъртюнити” прави това на 25 януари 2004 г. Докато планетите се смаляват зад него „Вояджър 1” пътува безпроблемно до средата на 2002 г., когато засича увеличен поток на частици, ускорени от близка ударна вълна. На 16 декември 2004 г. той стига до източника. Внезапно усилване на магнитното поле на слънчевия вятър показва, че вятърът е намалил скоростта си и се е уплътнил – точно това, което се очаква при граничната ударна вълна. „Вояджър 2”, който е с по-бавен маршрут извън Слънчевата система, се очаква да достигне до граничната ударна вълна само след две години Стартира официално китайската програма за изследване на Луната
12 януари 2005	Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1
14 януари 2005	Европейската сонда „Хюйгенс” каца на най-голямата луна на Сатурн – Титан
14 юли 2005	Космическият апарат „Касини” се спуска на 170 км над южната полярна област на Енцелад, спътник на Сатурн. Множеството му прибори проучват загадъчната луна, измервайки топлината на повърхността, следите от химически вещества и магнитните полета
2005	Двама китайски „тайконавти” се отправят на петдневна мисия в орбита
19 януари 2006	NASA стартира от Кейп Канаверал първата си сонда към Плутон. „New Horizons” лети към загадъчната планетата джудже със скорост десет пъти по-голяма от тази на куршума
9 март 2006	Открита е течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн
30 март 2006	Маркос Понтес става първият бразилски космонавт, излитайки с руския космически кораб „Союз”
2008	Общо за 50-те години на своето съществуване космическата програма на САЩ е глътвала 810,5 млрд. долара. Днешният бюджет на НАСА е 17,3 млрд. долара. Екипът на американските астронавти наброява 94 души, 40 души са ръководните служители на агенцията. В нея по различни контракти работят около 90 000 души
23 февруари 2007	Япония изстрелва четвърти шпионски сателит, с който увеличава възможността си да наблюдава потенциални заплахи като Северна Корея
25 февруари 2007	Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета
2007	Излита китайският лунен орбитален апарат „Чан'е-1” Дори фина люспа от боя, оставена да се носи в орбита, може да нарани стъклото на космическа совалка, пътуваща с 28 200 км/ч. Космическите отпадъци в близка околоземна орбита – като ръкавицата на Едуард Уайт, която е там от 1965 г., или болта, изпаднал от слънчев панел на руски космически кораб през 2004 г. – изгарят бързо в атмосферата. Тези в по-далечна орбита обаче остават там десетилетия. Спътникът „Вангард 1” например ще си лети столетия наред. Космическите агенции обмислят начини за обирането на отпадъците от траекторията на совалките. В орбита около Земята има около 13 000 обекта, които са с дължина над 5 см и са дело на човешка ръка
25 май 2008	Космическият апарат на НАСА „Феникс” каца успешно близо до северния полюс на Марс
28 септември 2008	Американската космическа транспортна компания SpaceX изстрелва в орбита първата частна ракета Falcon 1
7 март 2009	НАСА изстрелва космическия телескоп „Кеплер” в търсене на планети, подобни на Земята, извън Слънчевата система
23 март 2010	Космическата совалка за туристи SpaceShipTwo на компания Virgin Galactic прави първия си тестови полет. Прикрепена към своя самолетоносач White Knight тя лети 2 ч и 54 мин над пустиня Мохаве в Калифорния
1 юни 2011	Американската совалка „Индевър” завършва последния си полет. Мисията бе 25-а по ред за совалката, която отива вече завинаги в музея
6 август 2012	Марсианска научна лаборатория, „Кюриосити” на НАСА каца на планетата Марс. Всъдеходът търси химически следи, че някога може да е имало живот на Марс
Август 2012	„Вояджър 1” напуска хелиосферата и навлиза в междузвездното пространство
8 февруари 2013	В орбита е изведен успешно първият комуникационен сателит на Азербайджан – „Азерспейс 1”
2013	Изстреляна е „Марс Орбитър Мишън” – първата марсианска сонда на Индия, която носи инструменти за заснемане и научни изследвания. Planetary Resources придобива компанията Asterank. Нейният интернет сайт предлага научни данни и прогнози за стопанската стойност на минната разработка на над 600 000 астероида
12 ноември 2014	Европейската спускаема сонда „Филе” за първи път каца на комета и това е първото кацане въобще на изкуствен апарат върху ядрото на комета в историята на човечеството
Юли 2016	Сондата на НАСА „Джуно” стига Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, и влиза в неговата орбита, след 5 години и 2,7 млрд. км полет
2016	Изстреляна е роботизираната мисия „ЕкзоМарс” – комплексна мисия до Марс, изпратена да търси наличието на биосигнатури от марсиански живот от миналото или настоящето. Астробиологичната мисия се разработва от Европейската космическа агенция в сътрудничество с Федералната космическа агенция на Русия Осъществени са общо 43 мисии до Марс. Много мисии излитат с няколко планирани етапа. Дори орбиталният апарат да е успешен, спускаемият може да се провали. Така станало с „Марс-2”, „Марс-6”, „Фобос-2” и „Марс Експрес”
Февруари 2018	Към тази дата в орбита има под 1460 работещи спътника плюс около 2600 излезли от употреба. Най-голямото „съзвездие” от комуникационни спътници се изгражда от компанията Iridium, която разчита към началото на 2019 г. да приключи с извеждането на 75 сателита. Подобни планове имат Boeing, OneWeb и Telesat (но последната по-скоро ще обслужва американската армия)