Преди новата ера |
|
4000 |
В Египет се появяват първите плавателни съдове с платна |
3500 |
Древните египтяни строят лодки от папирус за пътешествия по Нил |
26 в. |
Първо морско плаване на египтяните до Финикия в търсене на кедрова дървесина |
24 в. |
Египетски морски походи до страната Пунт (Източна Африка) |
20 в. |
Минос превръща критското си царство в първата морска държава. Гръцкият историк Херодот съобщава за „таласократия”, т. е. морско господство на критяните, каквото те упражнявали в Средиземно море през времето от 1800 до 1400 г. пр.н.е. |
1500-1000 |
В Средиземноморието и Скандинавия се използват развити корабостроителни техники |
14 в. |
С весловите си плавателни съдове, като се ориентират по звездите, финикийците започват да излизат в открито море |
Ок. 600 г. |
Вероятно Анахарзис Скита създава първата котва |
539 |
Етруските и картагенските им съюзници разбиват гръцкия флот край Алалия, о-в Корсика, като подсигуряват етруското морско могъщество в Северозападното Средиземноморие |
Ок. 525 |
Картагенският мореплавател Ханон пътешества по вода до западния африкански бряг (с 60 плавателни съда с по петдесет весла и 30 хиляди души екипаж) и по всяка вероятност достига бреговете на Тропическа Африка на юг от Зелени нос |
V век |
Според историческите извори, в град Коринт са построени първите триери в елинския свят – бойни кораби с 3 реда гребци, разположени един над друг в шахматен ред |
Около 500 |
Финикийските мореплаватели стигат (предполагаемо) до бреговете на Корнуол, Англия |
29 септември 480 |
В битката при о-в Саламин в Егейско море гръцката флота под командването на Темистокъл побеждава персийския флот във втората Гръко-персийска война |
410 |
В морска битка при Кизик, Мраморно море, спартанската флота с командир Миндар е напълно унищожена от атинския командир Алкивиад |
IV в. |
От аргонавтите започва традицията да се поставят имена на кораби |
10 март 241 |
Римският флот разбива картагенската ескадра в битка край бреговете на Сицилия, с което идва краят на Първата пуническа война |
100 |
Древногръцкият мореплавател Хипал достига от Аденския залив край Арабското крайбрежие на Индийския океан до Индия при благоприятен вятър. Той е познавач на периодичността на въздушните течения над океана (пасатите и мусоните), затова западната му част (включително и Арабско море) се нарича с неговото име (според древногръцкия астроном Птолемей) Първите китайски кораби достигат източния бряг на Индия |
3 септември 36 |
При Навлохос (Миле), край Месана, армията на Октавиан, начело с Агрипа, побеждава Секст Помпей във войните на Втория триумвират. Това морско сражение е първото, в което се въвежда harpax или harpago – дълъг прът с кука от едната страна и въже от другата. Предшественик на харпуна, харпаксът се изстрелва от катапулт към страната на кораба и въжето се събира, за да може да се съединят двата кораба за абордаж |
2 септември 31 |
Октавиан разбива обединения флот на Антоний и Клеопатра в битката при Акциум (в Йонийско море) и става господар на римския свят |
22 |
Плавайки срещу течението на Нил, римляните достигат до град Мерое (днес в Судан) |
4 |
Римският флот достига крайбрежието на Южна Скандинавия |
След новата ера |
|
V век |
Китайският математик Дзу Чун-джи усъвършенства компаса |
527 |
Появяват се първите лодки с гребно колело |
655 |
Арабско-мюсюлмански морски сили, начело с Дат ал Сауари разбиват византийски флот, начело с император Констант край Феникс в Ликия |
672 |
Твърди се, че византийците за първи път използват гръцки огън в битката при Кизик, в Мраморно море, когато успяват да унищожат арабския флот, заплашващ Константинопол |
VII век |
Платната били възприети в Скандинавия около VII в. Запазени са само фрагменти, но данните показват, че викингските платна били приблизително квадратни и били от вълна, боядисана в ярки цветове или ивици, които обозначавали собственост, принадлежност към група и статус |
859 |
Викингите навлизат в Средиземноморието и нападат Южна Франция и Италия |
860 |
Викингите нападат с 200 кораба Константинопол |
31 юли 904 |
Арабска флотилия превзема Солун и отвежда в плен цялото му население |
985 |
25 норвежки кораба отплават на запад от Исландия. Само 14 стигнали до Гренландия |
1043 |
Византия разбива край Варна руски флот от 400 кораба |
Ок. 1070 |
Китайците изобретяват сухия док |
1094 |
За пръв път са споменати гондолите, които и днес осейват каналите на Венеция. Конструкцията им се променяла през вековете, а сегашната им форма се наложила към началото на 18 век |
12 век |
Китайски джонки достигат пристанища в Персийския залив и Червено море |
1279 |
Монголите печелят решителната морска битка в Кантонския залив, в която е унищожен китайския флот |
17 юни 1281 |
Цунами потопява флота на монголския хан Хубилай, тръгнал да завоюва Япония |
Ок. 1291 |
Във Венеция построяват нов вид плавателен съд – голяма галера, която, задвижвана от много редици гребци, може да превозва значителни количества товари |
1308 |
През зимата на 1307-1308 г. цар Теодор Светослав (1300-1321) изпраща български кораби, които да доставят жито за бедстващото население на Константинопол. Целта на българския владетел е да постигне признаване на своите завоевания в земите източно от р. Тунджа и да скрепи мира чрез брак с една от дъщерите на василевса |
5 април 1340 |
В Гибралтарския пролив арабската флота разбива испанската ескадра |
1418 |
Португалският принц Хенрих Мореплавателя открива в Сагриш морско училище и поставя началото на морските експедиции до северозападните брегове на Африка |
1450 |
Морската търговия на китайската империя Мин замира (1450-1460) |
25 януари 1479 |
В Истанбул е подписан мирен договор, с който се прекратява войната между Венеция и Отоманската империя. Венеция се задължава да плаща годишно по 10 000 дуката на султана срещу правото да търгува в Черно море |
1495 |
В Портсмут, Англия, са построени сухи докове |
1500 |
След т. г. всеки, който построял в Китай кораб с повече от две мачти, е заплашен от смъртно наказание. През 1551 г. дори двумачтовите кораби са забранени |
2 февруари 1509 |
Португалецът Франшишку де Алмейда разгромява мюсюлманската флотилия в битката при Диу и налага властта на Лисабон над Индийския океан |
1514 |
Португалски кораби достигат китайски води |
28 септември 1538 |
В битката при Превеза, най-голямото морско сражение за времето си, османският флот под командването на капудан паша Хайредин Барбароса разгромява обединените сили на Свещената лига и установява османска доминация над Източното и Южното Средиземноморие. Денят на легендарното сражение, 28 септември, е и официален празник на военноморските сили на съвременна Турция |
10 май 1553 |
От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия |
20 ноември 1555 |
В Москва е подписана търговска спогодба между Русия и Англия. С нея англичаните получават свободен достъп до руските пристанища |
1568 |
За класическата навигация голям проблем бил определянето на географската дължина. С начините, използвани в миналото, допусканите грешки били много големи – от 10 до 45°. С това се обяснява „изчезването” не на малки острови, а на цели архипелази. Така например през 1568 г. Соломоновите о-ви били открити за пръв път от експедицията на Менданя. След това „изчезват” и цели две столетия не могат да бъдат намерени, докато френската експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил ги „открива” отново през 1768 г. |
7 октомври 1571 |
В битката при Лепанто, в Патраския залив на Йонийско море, флотата на Отоманската империя, командвана от Али паша, е унищожена от обединените морски сили на Свещената лига (Испания, Венеция и Светия престол). Това слага край на легендата за непобедимостта на Отоманската империя. Турците загубили 20 000 убити и ранени, 50 потопени кораба и 137 превзети. Няколко хиляди християни, държани като роби-гребци били освободени. Сред тях бил и Мигел де Сервантес, който по-късно ще напише „Дон Кихот”. Християнската коалиция губи 12 галери и дава 8000 убити и ранени. Това е последната голяма морска битка, водена с гребни кораби |
1571 |
В малкото рибарско селище Нагасаки е построено пристанище, в което първи акостират португалски кораби. И така Нагасаки става най-старото японско международно пристанище |
1 април 1572 |
Група протестантски пирати превзема град Брийле, Холандия |
1577 |
В Англия е създадена първата китобойна флотилия |
26 септември 1580 |
Франсис Дрейк акостира с кораба си „Златната кошута” в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Това е втората експедиция, обиколила Земята, а Дрейк и хората му стават първите британци, обиколили света |
4 април 1581 |
След околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен в Лондон за рицар |
1585 |
900-тонният португалски кораб „Сантяго” се разцепва на две, след като в тъмнината се забил в рифа на о-в Басас да Индия в Мозамбикския проток. Загинали над 400 души, а от трюма в дълбините се изсипало съкровище от злато и сребро. През 70-те години на XX в. водолази открили част от ценния товар: сребърни монети, бронзово оръдие, бижута, астролабия |
19 април 1587 |
С четири бойни кораба английският пират Франсис Дрейк напада и потапя 38 кораба на испанската флота в пристанището на Кадис |
29 юли 1588 |
„Великата армада”, изпратена от испанския крал Филип II да завладее Англия, е разбита в Ла Манш от английската флота |
10 септември 1588 |
В Англия се завръща третата морска експедиция, обиколила света, начело с Томас Кавендиш |
1596 |
Корейският адмирал Ли Сунсин построява първия брониран военен кораб |
25 юли 1609 |
На тази дата е регистрирано първото потъване на кораб в Бермудския триъгълник, когато английският кораб „The Sea Venture” е бил разрушен от буря в източния край на Бермуда, след което оцелелите 150 души и едно куче заселват необитаемия остров |
28 октомври 1613 |
Първият японски кораб, построен по западен образец, отплава от Япония на тримесечно пътешествие до Акапулко в Нова Испания (Мексико) под командването на самурая Цуненага Хасекура |
16 септември 1620 |
От Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават в Плимут (Масачузетс) първата английска колония в Америка |
1620 |
Корнелиус Дребел построява първата подводница и я пробва в р. Темза |
1635 |
За първи път английски кораб навлиза в китайски води |
1639 |
След затварянето на Япония, единствено пристанището в Нагасаки можело да търгува с външния свят |
1 октомври 1661 |
В Англия се е състояло първото състезание с яхти |
1 юни 1676 |
Шведският кораб „Кронан” се взривява и потъва в Балтийско море край остров Оеланд, Югоизточна Швеция, по време на битка с датско-холандския флот. От неговия екипаж от 800 души оцеляват само около 40. Останките му са открити за първи път през 1980 г., разпръснати на голяма площ |
1690 |
Едмънд Халей, английски астроном, физик и математик, проектира водолазна камбана, която дава възможност за продължителен престой под водата, за да се извършват подводни наблюдения. Водолазният звънец – През 1620 г. сър Франсис Бейкън видял действащ водолазен звънец и го оприличил на метално буре, което се спуска във водата с отворения край надолу. Съвременният водолазен звънец дължи много на астронома и математика сър Едмънд Халей, учения, открил Халеевата комета. Той изработил водолазен звънец от дърво, който бил утежнен с олово, имал стъклен прозорец и пейка за сядане. Във водата се спускал от прът, прикрепен към кораб. За да се обменя въздухът във вътрешността на звънеца, в горната му част се отваря кран, през който излитал застоялият въздух. Чистият въздух се спускал с оловни варели и се подавал в звънеца през прикрепен към него кожен маркуч. Халей изобретил дори нещо като примитивен водолазен костюм, който позволявал на хората да работят във водата извън водолазния звънец. На главите си те слагали своеобразен шлем с маркуч, свързан с чистия въздух във вътрешността на звънеца |
14 януари 1701 |
В Русия е създадено първото морско училище |
2 февруари 1701 |
Руският цар Петър I издава указ за създаване на Балтийския флот |
22 октомври 1702 |
На река Нева са проведени първите бойни операции на Балтийския флот |
1704 |
Френският изобретател Дени Папен построява първия малък кораб, който се задвижва с пара. Въпреки това откритие, основно по технологични и икономични причини, епохата на платното продължава още век – век и половина. Първият комерсиално успешен параход е построен от Робърт Фултън |
2 февруари 1709 |
Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк – първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо |
1713 |
Американецът от шотландски произход Ендрю Робинзън построява в Глостър, Масачузетс, първата в света шхуна. Жители на Нова Англия я имитират и флотилии от шхуни започват да ловуват риба по американското крайбрежие |
22 ноември 1718 |
Английският пират Едуард Тийч, по известен като Черната брада, загива в битка, след като е прострелян 25 пъти. Едуард Тийч е пират със зловеща слава, действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Прякора си дължи на своята огромна черна брада, в която имал навика да вплита запалени фитили по време на бой |
6 януари 1720 |
В Англия е публикувано създаването на Компания на южните морета, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка |
13 януари 1720 |
Руският цар Петър І утвърждава новия морски устав за руските военни кораби. Той е съставен въз основа на чужди законови актове, но отчита и руския боен опит, особено придобития по време на Северната война (1700-1721 г.). За разлика от европейските морски устави, руският устав категорично забранявал на военния флот да извършва търговска дейност и да превозва търговски стоки |
27 юли 1720 |
Морската битка при Гренгам – втората важна победа на морския флот на Русия, с която се преустановява доминацията на Швеция в Балтийско море |
1731 |
Английският математик Джон Хадли изобретява рефлективния квадрант, позволяващ географската ширина да бъде определяна по всяко време на денонощието |
1757 |
Британският морски капитан Джон Кемпбъл създава секстанта като увеличава дъгата на квадранта на Джон Хадли от 90 на 120° |
1769 |
Построен е Шабленският фар, най-старият фар по нашето Черноморие |
17 януари 1773 |
Капитан Джеймс Кук става първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг, с кораба „Resolution” |
10 ноември 1775 |
Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ. Военноморският корпус на САЩ е звено, което е формирано самостоятелно в рамките на американското Министерство на флота. Комендантът на Военноморския корпус е член на Обединения щаб на главнокомандващите. По време на конфликти Корпусът е натоварен със задачата да провежда всички наземни операции от съществено значение за успешното осъществяване на морските кампании, а в мирно време първият приоритет е бойната готовност. Корпусът набляга на физическата подготовка и интензивните тренировки. През 1775 г. Континенталният конгрес създава два федерални батальона моряци на служба във военния флот, които да служат като морска пехота. През 1798 г. Военноморският корпус на САЩ е основан и е поставен под контрола на секретаря на Флота. Морските пехотинци участват във всяка голяма война – Мексиканската война, Първата световна, Втората световна, войните в Корея и Виетнам. Постигната е специализация в борбата със сепаратизма и партизанските тактики, както и във воденето на морски операции и операции с командоси. Военноморските части разполагат със собствени танкове и бронетранспортьори, артилерия и въздушни сили |
1775-83 |
По време на Войната за независимост в плен на британски кораби загиват 11 500 американски военнопленници |
7 септември 1776 |
В САЩ за първи път в света използват подводница за военни цели – едноместната дървена подводница „Търтъл” („Костенурка”) на американеца Дейвид Бушнел е използвана край Манхатън срещу британския флагман „Лорд Хауърз”. Атаката била неуспешна |
11 октомври 1776 |
По време на Американската революция се състои битката за остров Валкор. На 11 октомври на езерото Чамплейн близо до остров Валкор, британска флотилия, командвана от сър Гай Карлтън разгромява 15 американски военни кораба, водени от генерал Бенедикт Арнълд. Въпреки загубата двудневната битка дава на революционните сили достатъчно време, за да подготвят защитата на Ню Йорк |
13 май 1783 |
Създаден е руският Черноморски флот |
11 юли 1783 |
Френската академия прекратява работите по изобретението на парохода като безперспективни |
2 ноември 1785 |
Лионел Лукин патентова в Лондон първата спасителна лодка |
1786 |
Джон Фич плава с лодка с парна машина по река Делауеър, САЩ |
1 февруари 1788 |
В САЩ е патентован параходът |
1788 |
Шотландският инженер Уилям Симингтън изобретява първия действащ параход |
30 януари 1790 |
В Англия е пусната първата специално построена спасителна лодка |
11 август 1791 |
Руският адмирал Фьодор Ушаков побеждава турския флот край нос Калиакра |
27 март 1794 |
Създаден е официално Американският военноморски флот |
1 юни 1794 |
Английският адмирал Ричард Хоу пленява на 400 мили западно от остров Ушант шест френски военни кораба. В Англия този ден е наречен Славният Първи юни (The Glorious First of June) |
2 януари 1795 |
Френската армия под командването на ген. Бонапарт пленява в река Тексел на едноименния остров от Западните Фризийски острови скованата там от ледовете холандска флота |
1796 |
Джон Фич построява катера с парен двигател „Collect“, задвижван с архимедов винт, и го изпитва в Нюйоркското пристанище |
28 август 1797 |
САЩ се съгласяват да плащат откуп на Тунис, за да прекрати пиратството спрямо техните кораби в Средиземно море |
1798 |
Американският изобретател Робърт Фултън построява първата подводница с метален корпус „Наутилус” |
2 април 1801 |
Английският адмирал Хорацио Нелсън потопява флотата на Дания в залива на Копенхаген |
1801 |
Робърт Фултън създава подводница, задвижвана от хора |
21 октомври 1805 |
При нос Трафалгар британската флота, командвана от адмирал Хорацио Нелсън, побеждава обединената френско-испанска армада |
4 август 1806 |
Шлюпът „Нева” под командването на Ю. Ф. Лисянски завършва първото руско околосветско пътешествие. На връщане „Нева” за първи път в историята на световното мореплаване извършва 142-дневен непрекъснат преход без спиране от Южен Китай до Англия. След 16 дена се връща и втория кораб от околосветската експедиция – шлюпът „Надежда” под командването на И. Ф. Крузенщерн |
14 февруари 1807 |
При пожар на английския кораб „Аякс” загиват 300 души |
17 август 1807 |
Осъществено е първото в света успешно плаване с колесен параход. Корабът с гребни колела „Клермонт”, конструиран от американския инженер Робърт Фултън, е задвижен с парна машина и осъществява първия си рейс от пристанището на Ню Йорк по течението на река Хъдсън в САЩ |
11 февруари 1809 |
Американецът Робърт Фултън патентова колесния параход |
19 август 1809 |
В Монреал е пуснат на вода първият канадски параход |
1811 |
Английските кораби „Сейнт Джордж” и „Дифънс” се сблъскват край датския бряг, което причинява смъртта на 1600 души |
20 юни 1819 |
Американският „Савана” става първият параход, пресякъл Атлантическия океан. 320-тонният параход успява да прекоси разстоянието от Савана, щата Джорджия, до Ливърпул за 27 дни и 11 часа |
4 септември 1821 |
Руският цар Александър I обявява за зона на влияние на Русия част от Северна Америка от Аляска до Орегон и затваря водите на Аляска за чужди кораби |
30 април 1822 |
В Родърхит, Англия, е пуснат на вода първият в света железен параход „Арон Манби” |
20 октомври 1827 |
В Наваринската битка – последната в историята с използването на дървени кораби с платна – англо-руско-френската ескадра унищожава турско-египетския флот |
1827 |
Австрийският инженер Йозеф Ресел и шотландският инженер Робърт Уилсън независимо един от друг изобретяват витловия корабен двигател |
27 декември 1831 |
От пристанището Плимут, Великобритания, отплава корабът „Бигъл” на научно пътешествие по света, с участието на английския биолог и естествоизпитател Чарлс Дарвин. На 2 октомври 1836 г. корабът се завръща. Материалът, събран от Дарвин, му служи за основа на неговата еволюционна теория, обоснована в труда му „Произход на видовете” (1859) |
31 май 1836 |
В Англия е патентован гребният винт |
2 октомври 1836 |
Чарлс Дарвин се завръща във Фолмаут, Англия, след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба „Бигъл” |
1837 |
Водолазният костюм – Първият затворен водолазен костюм с метален шлем, завинтен към нагръдник, с гумена яка, непромокаеми маншети и обувки с оловни подметки бил изработен от Аугустус Зибе през 1837 г. Зибе бил роден в Саксония, но живеел в Англия. В костюма се помпал въздух от кораб върху водната повърхност, а застоялият въздух излитал през клапан в шлема. Първият водолазен костюм със собствено въздушно захранване бил изобретен от френския морски офицер Огюст Дьонеруз през 1872 г. Върху гърба на костюма имало малък резервоар със сгъстен въздух, но костюмът все още трябвало да бъде прикрепен към кораба с въже, за да може водолазът да се връща на повърхността |
8 април 1838 |
Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия |
22 април 1838 |
В Ню Йорк пристига английският кораб „Sirius” – първият параход, прекосил Атлантическия океан, използвайки единствено парен двигател. Пътуването от ирландското пристанище Корк до американското пристанище Ню Йорк е продължило 18 дни и 10 часа. Два часа след него пристигнал и „Great Western”. Появата на двата парахода предизвикала огромна сензация. Хиляди жители на града посетили двата кораба, които прекосили океана използвайки силата на парата |
1839 |
На вода е пуснат първият морски параход с винтово витло, наречен „Архимед” в чест на древногръцкия учен и неговия принос в използването на винтовете |
1840 |
Корабът „Британия” на Самюъл Кунард поставя началото на параходните плавания между Великобритания и Северна Америка |
16 ноември 1841 |
В Ню Йорк Н. Герен получава патент за корков спасителен пояс |
19 юли 1843 |
Пуснат на вода първият железен презатлантически лайнер „Грейт Британ”, създаден от англичанина Айсамбард Брунъл. Корабът е кръстен с шампанско, което се превръща в традиция. Но едва втората бутилка се счупва в корпуса |
21 ноември 1847 |
Пътническият параход „Phoenix”, принадлежащ на Холандия, изгаря в езерото Мичиган, САЩ. Загиват 240 човека |
8 май 1849 |
Първата международно призната регата е спечелена от яхтата „Перлата на Бермуда” |
28 септември 1850 |
Забранява се със закон боят на моряците в американския флот |
1 февруари 1851 |
Извършено е изпитание на първата стоманена подводница „Брандтаухер”, конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер. Тя била дълга 7,9 метра и нейният винт се въртял от хора посредством педали |
1851 |
От 1851 до 1983 г. в Нюпорт (щат Род Айлънд), смятан за световната столица на яхтсмените, се провеждат гонките за Купата на Америка. Сетне състезанието е преместено в Австралия |
4 януари 1852 |
Британският параход „Amazon” загива при пожар в Бискайския залив на път за Америка. Броят на жертвите надвишил 100 човека |
29 септември 1853 |
Английският ветроход „Annie Jane” се разбива на скали близо до бреговете на Шотландия. Загиват 348 човека |
30 ноември 1853 |
През Кримската война руската ескадра на адмирал Павел Нахимов унищожава отоманския военен флот на Осман паша в битката при Синоп. В четиричасовото морско сражение загиват над 3000 турци |
27 септември 1854 |
В условия на гъста мъгла се сблъскват американският колесен параход Arctic (2850 peг.т) и френският парен бриг Vesta. Това станало на 65 мили югозападно от нос Рас, когато скоростта на първия била 12 възела, а на втория – 8. „Арктик” получил една пробойна от форщевена и две пробойни от лапите на котвата на брига на 20 метра от носа по десния борд. Капитан Люс предприел опит да изхвърли потъващия кораб на плитчините край н. Рас, докъдето имало 5 часа ход, но от това не се получило нищо, тъй като след половин час водата заляла пещите на котлите. На „Веста”, която някак си достигнала до Сейнт Джоунс, един човек загинал в момента на удара, а 12 били прегазени от тълпата при спускане на една от лодките. От потъващия „Арктик” се спасили само 59 човека, загинали 322-ма, в това число съпругата и децата на притежателя на кораба Едуард Колинз |
13 ноември 1854 |
На този ден стават две големи морски катастрофи: американският кораб „New Era”, при което загиват над 300 пътници и екипаж, и британският кораб „Prince” с над 500 жертви |
1855 |
Американският океанограф Матю Мори публикува „Физическа география на моретата” – първият учебник по океанография. Най-голяма известност му донася картата на течението Гълфстрийм, което пренася маси топла вода от полуостров Флорида до Северния Атлантик (островите Шпицберген и Нова земя) |
4 ноември 1856 |
В Галац, Румъния, се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по р. Дунав |
31 януари 1858 |
На вода е пуснат огромният за времето си английски параход „Great Eastern”. Той е бил с 5 димоотвода, 211 м дължина и 25 м ширина. Построяването на кораба е съпътствано от много проблеми и препятствия. Неговият конструктор Исамбърд Кингдъм Брунел не доживява до първия му рейс през 1860 г. Първото име на съда е Leviathan, но заради огромните си и внушителни размери е прекръстен |
27 април 1859 |
Американският ветроход Pomona, на път от Ливърпул за Ню Йорк, претърпява корабокрушение край бреговете на Ирландия. Загиват 388 човека |
13 юли 1860 |
Американският пират Албърт Хикс е бил обесен в петък на 13 юли 1860 г. Той е признал, че през живота си е убил 100 души |
8 септември 1861 |
В езерото Мичиган потъва американският кораб „Lady Elgin” след сблъсък с друг параход. Загиват над 300 човека |
9 март 1862 |
Край бреговете на Вирджиния (САЩ) се води първото в историята сражение между броненосни кораби |
7 февруари 1863 |
Английската военна парна корвета Orpheus попада на риф край Манука Харбър, Нова Зеландия. От 260 човека, намиращи се на борда й, загиват 190 |
27 април 1863 |
Британският пътнически параход Anglo-Saxon, собственост на компанията „Montreal Ocean Steamship Company”, плава от Ливърпул за Квебек. От последното пристанище корабът отплава на 16 април с 350 пътници и 85-членен екипаж под командването на капитан Уилям Бърджис. Когато параходът приближава Нюфаундлендското крайбрежие се разбива при гъста мъгла на скала на четири мили северно от нос Рас. Загиват 237 човека, като катастрофата се превръща в една от най-големите в историята на канадското корабоплаване |
8 февруари 1864 |
В Цариград пристига и е посрещнат тържествено от тамошните българи първият български параход „Азис”, закупен от Параплувното дружество „Провидение” |
17 февруари 1864 |
Подводница на Южните щати извършила първата в света успешна подводна атака (с прътова мина) и потопила корвета на северняците „Хаусатоник” с водоизместване 1400 т. При атаката загинала и самата подводница. Дълго време обстоятелствата и причините за гибелта й оставали неизяснени и едва три години по-късно при оглед на потъналия корвет водолазите открили, че подводницата била засмукана в пробойната в корпуса на „Хаусатоник” от нахлулата през нея вода |
27 април 1865 |
Aмериканският пътнически параход „Султана”, превозващ бивши военнопленници от Юга, след взрив на парния котел изгаря и потъва в р. Мисисипи близо до гр. Мемфис. Загиналите са 1653 човека, а спасените са 741 |
11 януари 1866 |
Британският пътнически параход „London”, плаващ от Англия за Мелбърн с 236 човека пътници и екипаж, потъва по време на буря в Бискайския залив. Загиват 220 човека |
3 октомври 1866 |
По време на плаване от Ню Йорк за Ню Орлиънс в Атлантическия океан потъва американският параход „Evening Star”. Загиват 250 души |
7 ноември 1866 |
Официално е открито пристанището в Русе – най-старото българско пристанище на река и море |
11 декември 1866 |
Стартира първата трансатлантическа платноходна регата |
17 февруари 1867 |
През Суецкия канал преминава първият кораб |
1867 |
В Свищов е учредено първото дружество за корабоплаване в България – „Дунавско вапорно дружество“, от търговеца Никола Станчов, който е и първият български притежател на параход |
19 октомври 1870 |
Край бреговете на Ирландия потъва английският параход „Камбрия”. Загиват 169 човека |
5 декември 1872 |
Американският бриг „Мария Селесте”, наречен „кораба призрак”, е открит в Атлантическия океан с непокътнат товар и без екипаж |
1877 |
Построен е първият танкер в света „Зороастър“ с дедуейт около 250 тона |
3 септември 1878 |
Английският речен екскурзионен параход „Принцеса Алис” потъва в Темза след сблъсък с товарния параход „Байуел Касъл”. В резултат на „Великата трагедия на Темза” загиват 645 човека |
1878 |
Британският предприемач Хенри Флюс изобретява изолиращ дихателен апарат (ребридер). През 1879 г. Флюс прави първото документирано гмуркане на нитрокс (обогатен с О2 въздух) |
1 август 1879 |
След края на Руско-турската война естонецът на руска служба Густав Иванович Карлсон е назначен във Флотилията и Морската част в Русе като водолаз и механик. Той има пионерен принос в развитието на водолазната дейност в българския флот и за подготовката на български водолази. Служи като трети механик на новоприетата яхта „Александър”, участва в Сръбско-българската война (1885 г.), включва се в строежа на парния катер „Калиакра”, спуснат на вода през 1898 г. В българския военен флот той служи 27 години |
12 август 1879 |
Създадена е Дунавската военна флотилия в гр. Русе, с което се поставя началото на българските ВМС. Българският военен флот включвал четири кораба, шхуна, баржа, 5 гребни лодки и 7 парни катера. На същата дата във Варна се създава Портово капитанство |
9 януари 1881 |
С циркуляр №7 военното министерство на Княжество България постановява създаването на Машинна школа към Флотилията и морска част в Русе. С това се поставя началото на морското образование в България. Морското училище е предшественик на днешното Военноморско училище във Варна |
4 ноември 1881 |
В Кораборемонтната работилница на флотилията и морската част в Русе, известна и като Русенски портови завод, е построен първият български метален плавателен съд – шлепът „Бот-1” (с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона ), с което се поставя началото на българското корабостроене. На 4 ноември в България се отбелязва Професионалният празник на русенските корабостроители. За първи път празникът се отбелязва през 1993 г. |
1882 |
Американката Мария Бийзли създава спасителния плот (сал). Смятала, че е крайно време хората да престанат да загиват при транспортни бедствия в морето |
2 декември 1883 |
Създадена е хидрографска служба към флота в Русе |
1893 |
Излиза първият труд на Алексей Николаевич Крилов за изчисление формата на корабите. Открива се нова страница в теоретичната разработка на проблемите на корабостроенето |
28 февруари 1884 |
Създаден е Военноморският духов оркестър |
1 януари 1889 |
Базираната в Русе Българска дунавска флотилия и Морската част във Варна се обединяват във Военен флот с управление във Варна. За началник е назначен французинът капитан ІІ ранг Пол Пишон. Негов заместник става командирът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Васил Хитров |
8 март 1889 |
Умира Джон Ериксън, роден в Швеция американски корабостроител и изобретател на първото успешно витло |
24 април 1895 |
Американецът Джошуа Слокъм започва първото в света самотно околосветско плаване с яхта |
8 декември 1896 |
Край бреговете на Северна Испания потъва немският кораб „Салер”. Загиват 281 човека |
2 август 1897 |
Подписана е конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския ни флот |
12 ноември 1897 |
Във Варна се създава военноморска база, военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна |
21 ноември 1897 |
Създаден е Флотски арсенал като работилница към Черноморския флот – днес „Терем-КРЗ Флотски арсенал” - Варна, ЕООД |
15 февруари 1898 |
Американският крайцер „Мейн” е взривен в пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания |
4 март 1898 |
Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш, е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина |
19 април 1898 |
Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна |
27 юни 1898 |
Капитан Джошуа Слокъм пристига в Нюпорт, щата Род Айлънд, завършвайки първото в света самотно околосветско плаване. Роденият в Канада мореплавател решава да предприеме самотна околосветска обиколка с яхтата „Спрей”. Тръгва на 24 април 1895 г. от Бостън, Масачузетс. На 27 юни 1898 г. завършва своето околосветско пътуване след 74 000 км. През 1899 г. описва пътешествието си в „Сам около света”, считано днес за класика в този тип литература. През ноември 1909 г. изчезва по време на плаване с яхтата си „Спрей”. Официално е обявен за мъртъв през 1924 г. |
4 юли 1898 |
При морска катастрофа близо до о-в Сейбъл английският търговски барк „Кромантишър” потапя френския параход „Ла Бургон”. Загиват 561 човека. |
14 октомври 1898 |
Английският пътнически параход „Mohegan” се удря в рифовете Монакълс поради навигационна грешка. Загиват 170 човека |
29 октомври 1898 |
В Русия е пуснат на вода първият ледоход в света – „Ермак” |
18 ноември 1898 |
Крайцерът „Надежда” е включен в състава на Черноморския ни флот |
1898 |
Американецът Джон Холанд изобретява съвременната подводница |
1 януари 1899 |
С указ на княз Фердинанд се създава общо командване на Черноморската и Дунавската флотилии |
13 януари 1899 |
Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна |
31 декември 1899 |
Създаден е военноморски клуб във Варна |
1899 |
Морският фар в пристанището на Бургас е един от старите символи на града. През 1899 г. френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира три фара с петролни лампи. Самото пристанище е официално открито цели четири години по-късно – през 1903. Бургаският фар е модернизиран два пъти – през 1932 и през 1995 г. В Шербург е пусната на вода първата френска подводница |
на следващата страница продължава хронологията от 1900 г. до наши дни ...