Преди новата ера

4000

В Египет се появяват първите плавателни съдове с платна

3500

Древните египтяни строят лодки от папирус за пътешествия по Нил

26 в.

Първо морско плаване на египтяните до Финикия в търсене на кедрова дървесина

24 в.

Египетски морски походи до страната Пунт (Източна Африка)

20 в.

Минос превръща критското си царство в първата морска държава.

Гръцкият историк Херодот съобщава за „таласократия”, т. е. морско господство на критяните, каквото те упражнявали в Средиземно море през времето от 1800 до 1400 г. пр.н.е.

1500-1000

В Средиземноморието и Скандинавия се използват развити корабостроителни техники

14 в.

С весловите си плавателни съдове, като се ориентират по звездите, финикийците започват да излизат в открито море

Ок. 600 г.

Вероятно Анахарзис Скита създава първата котва

539

Етруските и картагенските им съюзници разбиват гръцкия флот край Алалия, о-в Корсика, като подсигуряват етруското морско могъщество в Северозападното Средиземноморие

Ок. 525

Картагенският мореплавател Ханон пътешества по вода до западния африкански бряг (с 60 плавателни съда с по петдесет весла и 30 хиляди души екипаж) и по всяка вероятност достига бреговете на Тропическа Африка на юг от Зелени нос

V век

Според историческите извори, в град Коринт са построени първите триери в елинския свят – бойни кораби с 3 реда гребци, разположени един над друг в шахматен ред

Около 500

Финикийските мореплаватели стигат (предполагаемо) до бреговете на Корнуол, Англия

29 септември 480

В битката при о-в Саламин в Егейско море гръцката флота под командването на Темистокъл побеждава персийския флот във втората Гръко-персийска война

410

В морска битка при Кизик, Мраморно море, спартанската флота с командир Миндар е напълно унищожена от атинския командир Алкивиад

10 март 241

Римският флот разбива картагенската ескадра в битка край бреговете на Сицилия, с което идва краят на Първата пуническа война

100

Древногръцкият мореплавател Хипал достига от Аденския залив край Арабското крайбрежие на Индийския океан до Индия при благоприятен вятър. Той е познавач на периодичността на въздушните течения над океана (пасатите и мусоните), затова западната му част (включително и Арабско море) се нарича с неговото име (според древногръцкия астроном Птолемей)

Първите китайски кораби достигат източния бряг на Индия

3 септември 36

При Навлохос (Миле), край Месана, армията на Октавиан, начело с Агрипа, побеждава Секст Помпей във войните на Втория триумвират. Това морско сражение е първото, в което се въвежда harpax или harpago – дълъг прът с кука от едната страна и въже от другата. Предшественик на харпуна, харпаксът се изстрелва от катапулт към страната на кораба и въжето се събира, за да може да се съединят двата кораба за абордаж

2 септември 31

Октавиан разбива обединения флот на Антоний и Клеопатра в битката при Акциум (в Йонийско море) и става господар на римския свят

22

Плавайки срещу течението на Нил, римляните достигат до град Мерое (днес в Судан)

4

Римският флот достига крайбрежието на Южна Скандинавия

След новата ера

V век

Китайският математик Дзу Чун-джи усъвършенства компаса

527

Появяват се първите лодки с гребно колело

655

Арабско-мюсюлмански морски сили, начело с Дат ал Сауари разбиват византийски флот, начело с император Констант край Феникс в Ликия

672

Твърди се, че византийците за първи път използват гръцки огън в битката при Кизик, в Мраморно море, когато успяват да унищожат арабския флот, заплашващ Константинопол

VII век

Платната били възприети в Скандинавия около VII в. Запазени са само фрагменти, но данните показват, че викингските платна били приблизително квадратни и били от вълна, боядисана в ярки цветове или ивици, които обозначавали собственост, принадлежност към група и статус

859

Викингите навлизат в Средиземноморието и нападат Южна Франция и Италия

860

Викингите нападат с 200 кораба Константинопол

31 юли 904

Арабска флотилия превзема Солун и отвежда в плен цялото му население

985

25 норвежки кораба отплават на запад от Исландия. Само 14 стигнали до Гренландия

1043

Византия разбива край Варна руски флот от 400 кораба

Ок. 1070

Китайците изобретяват сухия док

1094

За пръв път са споменати гондолите, които и днес осейват каналите на Венеция. Конструкцията им се променяла през вековете, а сегашната им форма се наложила към началото на 18 век

12 век

Китайски джонки достигат пристанища в Персийския залив и Червено море

1279

Монголите печелят решителната морска битка в Кантонския залив, в която е унищожен китайския флот

17 юни 1281

Цунами потопява флота на монголския хан Хубилай, тръгнал да завоюва Япония

Ок. 1291

Във Венеция построяват нов вид плавателен съд – голяма галера, която, задвижвана от много редици гребци, може да превозва значителни количества товари

5 април 1340

В Гибралтарския пролив арабската флота разбива испанската ескадра

1418

Португалският принц Хенрих Мореплавателя открива в Сагриш морско училище и поставя началото на морските експедиции до северозападните брегове на Африка

1450

Морската търговия на китайската империя Мин замира (1450-1460)

25 януари 1479

В Истанбул е подписан мирен договор, с който се прекратява войната между Венеция и Отоманската империя. Венеция се задължава да плаща годишно по 10 000 дуката на султана срещу правото да търгува в Черно море

1495

В Портсмут, Англия, са построени сухи докове

1500

След т. г. всеки, който построял в Китай кораб с повече от две мачти, е заплашен от смъртно наказание. През 1551 г. дори двумачтовите кораби са забранени

2 февруари 1509

Португалецът Франшишку де Алмейда разгромява мюсюлманската флотилия в битката при Диу и налага властта на Лисабон над Индийския океан

1514

Португалски кораби достигат китайски води

10 май 1553

От Лондон потегля морска експедиция на бъдещата Московска компания, която установява северния морски път към Русия

20 ноември 1555

В Москва е подписана търговска спогодба между Русия и Англия. С нея англичаните получават свободен достъп до руските пристанища

1568

За класическата навигация голям проблем бил определянето на географската дължина. С начините, използвани в миналото, допусканите грешки били много големи – от 10 до 45°. С това се обяснява „изчезването” не на малки острови, а на цели архипелази. Така например през 1568 г. Соломоновите о-ви били открити за пръв път от експедицията на Менданя. След това „изчезват” и цели две столетия не могат да бъдат намерени, докато френската експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил ги „открива” отново през 1768 г.

7 октомври 1571

В битката при Лепанто, в Патраския залив на Йонийско море, флотата на Отоманската империя, командвана от Али паша, е унищожена от обединените морски сили на Свещената лига (Испания, Венеция и Светия престол). Това слага край на легендата за непобедимостта на Отоманската империя. Турците загубили 20 000 убити и ранени, 50 потопени кораба и 137 превзети. Няколко хиляди християни, държани като роби-гребци били освободени. Сред тях бил и Мигел де Сервантес, който по-късно ще напише „Дон Кихот”. Християнската коалиция губи 12 галери и дава 8000 убити и ранени. Това е последната голяма морска битка, водена с гребни кораби

1571

В малкото рибарско селище Нагасаки е построено пристанище, в което първи акостират португалски кораби. И така Нагасаки става най-старото японско международно пристанище

1 април 1572

Група протестантски пирати превзема град Брийле, Холандия

1577

В Англия е създадена първата китобойна флотилия

26 септември 1580

Франсис Дрейк акостира с кораба си „Златната кошута” в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Това е втората експедиция, обиколила Земята, а Дрейк и хората му стават първите британци, обиколили света

4 април 1581

След околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен в Лондон за рицар

1585

900-тонният португалски кораб „Сантяго” се разцепва на две, след като в тъмнината се забил в рифа на о-в Басас да Индия в Мозамбикския проток. Загинали над 400 души, а от трюма в дълбините се изсипало съкровище от злато и сребро. През 70-те години на XX в. водолази открили част от ценния товар: сребърни монети, бронзово оръдие, бижута, астролабия

19 април 1587

С четири бойни кораба английският пират Франсис Дрейк напада и потапя 38 кораба на испанската флота в пристанището на Кадис

29 юли 1588

„Великата армада”, изпратена от испанския крал Филип II да завладее Англия, е разбита в Ла Манш от английската флота

10 септември 1588

В Англия се завръща третата морска експедиция, обиколила света, начело с Томас Кавендиш

1596

Корейският адмирал Ли Сунсин построява първия брониран военен кораб

25 юли 1609

На тази дата е регистрирано първото потъване на кораб в Бермудския триъгълник, когато английският кораб „The Sea Venture” е бил разрушен от буря в източния край на Бермуда, след което оцелелите 150 души и едно куче заселват необитаемия остров

28 октомври 1613

Първият японски кораб, построен по западен образец, отплава от Япония на тримесечно пътешествие до Акапулко в Нова Испания (Мексико) под командването на самурая Цуненага Хасекура

16 септември 1620

От Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават в Плимут (Масачузетс) първата английска колония в Америка

1620

Корнелиус Дребел построява първата подводница и я пробва в р. Темза

1635

За първи път английски кораб навлиза в китайски води

1639

След затварянето на Япония, единствено пристанището в Нагасаки можело да търгува с външния свят

1 октомври 1661

В Англия се е състояло първото състезание с яхти

1 юни 1676

Шведският кораб „Кронан” се взривява и потъва в Балтийско море край остров Оеланд, Югоизточна Швеция, по време на битка с датско-холандския флот. От неговия екипаж от 800 души оцеляват само около 40. Останките му са открити за първи път през 1980 г., разпръснати на голяма площ

1690

Едмънд Халей, английски астроном, физик и математик, проектира водолазна камбана, която дава възможност за продължителен престой под водата, за да се извършват подводни наблюдения.

Водолазният звънец – През 1620 г. сър Франсис Бейкън видял действащ водолазен звънец и го оприличил на метално буре, което се спуска във водата с отворения край надолу. Съвременният водолазен звънец дължи много на астронома и математика сър Едмънд Халей, учения, открил Халеевата комета. Той изработил водолазен звънец от дърво, който бил утежнен с олово, имал стъклен прозорец и пейка за сядане. Във водата се спускал от прът, прикрепен към кораб. За да се обменя въздухът във вътрешността на звънеца, в горната му част се отваря кран, през който излитал застоялият въздух. Чистият въздух се спускал с оловни варели и се подавал в звънеца през прикрепен към него кожен маркуч. Халей изобретил дори нещо като примитивен водолазен костюм, който позволявал на хората да работят във водата извън водолазния звънец. На главите си те слагали своеобразен шлем с маркуч, свързан с чистия въздух във вътрешността на звънеца

14 януари 1701

В Русия е създадено първото морско училище

2 февруари 1701

Руският цар Петър I издава указ за създаване на Балтийския флот

22 октомври 1702

На река Нева са проведени първите бойни операции на Балтийския флот

2 февруари 1709

Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк – първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо

1713

Американецът от шотландски произход Ендрю Робинзън построява в Глостър, Масачузетс, първата в света шхуна. Жители на Нова Англия я имитират и флотилии от шхуни започват да ловуват риба по американското крайбрежие

22 ноември 1718

Английският пират Едуард Тийч, по известен като Черната брада, загива в битка, след като е прострелян 25 пъти. Едуард Тийч е пират със зловеща слава, действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Прякора си дължи на своята огромна черна брада, в която имал навика да вплита запалени фитили по време на бой

6 януари 1720

В Англия е публикувано създаването на Компания на южните морета, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка

13 януари 1720

Руският цар Петър І утвърждава новия морски устав за руските военни кораби. Той е съставен въз основа на чужди законови актове, но отчита и руския боен опит, особено придобития по време на Северната война (1700-1721 г.). За разлика от европейските морски устави, руският устав категорично забранявал на военния флот да извършва търговска дейност и да превозва търговски стоки

27 юли 1720

Морската битка при Гренгам – втората важна победа на морския флот на Русия, с която се преустановява доминацията на Швеция в Балтийско море

1731

Английският математик Джон Хадли изобретява рефлективния квадрант, позволяващ географската ширина да бъде определяна по всяко време на денонощието

1757

Британският морски капитан Джон Кемпбъл създава секстанта като увеличава дъгата на квадранта на Джон Хадли от 90 на 120°

1769

Построен е Шабленският фар, най-старият фар по нашето Черноморие

17 януари 1773

Капитан Джеймс Кук става първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг, с кораба „Resolution”

10 ноември 1775

Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ.

Военноморският корпус на САЩ е звено, което е формирано самостоятелно в рамките на американското Министерство на флота. Комендантът на Военноморския корпус е член на Обединения щаб на главнокомандващите. По време на конфликти Корпусът е натоварен със задачата да провежда всички наземни операции от съществено значение за успешното осъществяване на морските кампании, а в мирно време първият приоритет е бойната готовност. Корпусът набляга на физическата подготовка и интензивните тренировки. През 1775 г. Континенталният конгрес създава два федерални батальона моряци на служба във военния флот, които да служат като морска пехота. През 1798 г. Военноморският корпус на САЩ е основан и е поставен под контрола на секретаря на Флота. Морските пехотинци участват във всяка голяма война – Мексиканската война, Първата световна, Втората световна, войните в Корея и Виетнам. Постигната е специализация в борбата със сепаратизма и партизанските тактики, както и във воденето на морски операции и операции с командоси. Военноморските части разполагат със собствени танкове и бронетранспортьори, артилерия и въздушни сили

1775-83

По време на Войната за независимост в плен на британски кораби загиват 11 500 американски военнопленници

7 септември 1776

В САЩ за първи път в света използват подводница за военни цели – едноместната дървена подводница „Търтъл” („Костенурка”) на американеца Дейвид Бушнел е използвана край Манхатън срещу британския флагман „Лорд Хауърз”. Атаката била неуспешна

11 октомври 1776

По време на Американската революция се състои битката за остров Валкор. На 11 октомври на езерото Чамплейн близо до остров Валкор, британска флотилия, командвана от сър Гай Карлтън разгромява 15 американски военни кораба, водени от генерал Бенедикт Арнълд. Въпреки загубата двудневната битка дава на революционните сили достатъчно време, за да подготвят защитата на Ню Йорк

13 май 1783

Създаден е руският Черноморски флот

11 юли 1783

Френската академия прекратява работите по изобретението на парохода като безперспективни

2 ноември 1785

Лионел Лукин патентова в Лондон първата спасителна лодка

1786

Джон Фич плава с лодка с парна машина по река Делауеър, САЩ

1 февруари 1788

В САЩ е патентован параходът

1788

Шотландският инженер Уилям Симингтън изобретява първия действащ параход

30 януари 1790

В Англия е пусната първата специално построена спасителна лодка

11 август 1791

Руският адмирал Фьодор Ушаков побеждава турския флот край нос Калиакра

27 март 1794

Създаден е официално Американският военноморски флот

1 юни 1794

Английският адмирал Ричард Хоу пленява на 400 мили западно от остров Ушант шест френски военни кораба. В Англия този ден е наречен Славният Първи юни (The Glorious First of June)

2 януари 1795

Френската армия под командването на ген. Бонапарт пленява в река Тексел на едноименния остров от Западните Фризийски острови скованата там от ледовете холандска флота

28 август 1797

САЩ се съгласяват да плащат откуп на Тунис, за да прекрати пиратството спрямо техните кораби в Средиземно море

1798

Американският изобретател Робърт Фултън построява първата подводница с метален корпус „Наутилус”

2 април 1801

Английският адмирал Хорацио Нелсън потопява флотата на Дания в залива на Копенхаген

1801

Робърт Фултън създава подводница, задвижвана от хора

21 октомври 1805

При нос Трафалгар британската флота, командвана от адмирал Хорацио Нелсън, побеждава обединената френско-испанска армада

4 август 1806

Шлюпът „Нева” под командването на Ю. Ф. Лисянски завършва първото руско околосветско пътешествие. На връщане „Нева” за първи път в историята на световното мореплаване извършва 142-дневен непрекъснат преход без спиране от Южен Китай до Англия. След 16 дена се връща и втория кораб от околосветската експедиция – шлюпът „Надежда” под командването на И. Ф. Крузенщерн

14 февруари 1807

При пожар на английския кораб „Аякс” загиват 300 души

17 август 1807

Осъществено е първото в света успешно плаване с колесен параход. Корабът с гребни колела „Клермонт”, конструиран от американския инженер Робърт Фултън, е задвижен с парна машина и осъществява първия си рейс от пристанището на Ню Йорк по течението на река Хъдсън в САЩ

11 февруари 1809

Американецът Робърт Фултън патентова колесния параход

19 август 1809

В Монреал е пуснат на вода първият канадски параход

1811

Английските кораби „Сейнт Джордж” и „Дифънс” се сблъскват край датския бряг, което причинява смъртта на 1600 души

20 юни 1819

Американският „Савана” става първият параход, пресякъл Атлантическия океан. 320-тонният параход успява да прекоси разстоянието от Савана, щата Джорджия, до Ливърпул за 27 дни и 11 часа

4 септември 1821

Руският цар Александър I обявява за зона на влияние на Русия част от Северна Америка от Аляска до Орегон и затваря водите на Аляска за чужди кораби

30 април 1822

В Родърхит, Англия, е пуснат на вода първият в света железен параход „Арон Манби”

20 октомври 1827

В Наваринската битка – последната в историята с използването на дървени кораби с платна – англо-руско-френската ескадра унищожава турско-египетския флот

1827

Австрийският инженер Йозеф Ресел и шотландският инженер Робърт Уилсън независимо един от друг изобретяват витловия корабен двигател

27 декември 1831

От пристанището Плимут, Великобритания, отплава корабът „Бигъл” на научно пътешествие по света, с участието на английския биолог и естествоизпитател Чарлс Дарвин. На 2 октомври 1836 г. корабът се завръща. Материалът, събран от Дарвин, му служи за основа на неговата еволюционна теория, обоснована в труда му „Произход на видовете” (1859)

31 май 1836

В Англия е патентован гребният винт

2 октомври 1836

Чарлс Дарвин се завръща във Фолмаут, Англия, след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба „Бигъл”

1837

Водолазният костюм – Първият затворен водолазен костюм с метален шлем, завинтен към нагръдник, с гумена яка, непромокаеми маншети и обувки с оловни подметки бил изработен от Аугустус Зибе през 1837 г. Зибе бил роден в Саксония, но живеел в Англия. В костюма се помпал въздух от кораб върху водната повърхност, а застоялият въздух излитал през клапан в шлема. Първият водолазен костюм със собствено въздушно захранване бил изобретен от френския морски офицер Огюст Дьонеруз през 1872 г. Върху гърба на костюма имало малък резервоар със сгъстен въздух, но костюмът все още трябвало да бъде прикрепен към кораба с въже, за да може водолазът да се връща на повърхността

8 април 1838

Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия

22 април 1838

В Ню Йорк пристига английският кораб „Sirius” – първият параход, прекосил Атлантическия океан, използвайки единствено парен двигател. Пътуването от ирландското пристанище Корк до американското пристанище Ню Йорк е продължило 18 дни и 10 часа. Два часа след него пристигнал и „Great Western”. Появата на двата парахода предизвикала огромна сензация. Хиляди жители на града посетили двата кораба, които прекосили океана използвайки силата на парата

1839

На вода е пуснат първият морски параход с винтово витло, наречен „Архимед” в чест на древногръцкия учен и неговия принос в използването на винтовете

1840

Корабът „Британия” на Самюъл Кунард поставя началото на параходните плавания между Великобритания и Северна Америка

16 ноември 1841

В Ню Йорк Н. Герен получава патент за корков спасителен пояс

19 юли 1843

Пуснат на вода първият железен презатлантически лайнер „Грейт Британ”, създаден от англичанина Айсамбард Брунъл. Корабът е кръстен с шампанско, което се превръща в традиция. Но едва втората бутилка се счупва в корпуса

21 ноември 1847

Пътническият параход „Phoenix”, принадлежащ на Холандия, изгаря в езерото Мичиган, САЩ. Загиват 240 човека

8 май 1849

Първата международно призната регата е спечелена от яхтата „Перлата на Бермуда”

28 септември 1850

Забранява се със закон боят на моряците в американския флот

1 февруари 1851

Извършено е изпитание на първата стоманена подводница „Брандтаухер”, конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер. Тя била дълга 7,9 метра и нейният винт се въртял от хора посредством педали

1851

От 1851 до 1983 г. в Нюпорт (щат Род Айлънд), смятан за световната столица на яхтсмените, се провеждат гонките за Купата на Америка. Сетне състезанието е преместено в Австралия

4 януари 1852

Британският параход „Amazon” загива при пожар в Бискайския залив на път за Америка. Броят на жертвите надвишил 100 човека

29 септември 1853

Английският ветроход „Annie Jane” се разбива на скали близо до бреговете на Шотландия. Загиват 348 човека

30 ноември 1853

През Кримската война руската ескадра на адмирал Павел Нахимов унищожава отоманския военен флот на Осман паша в битката при Синоп. В четиричасовото морско сражение загиват над 3000 турци

27 септември 1854

В условия на гъста мъгла се сблъскват американският колесен параход Arctic (2850 peг.т) и френският парен бриг Vesta. Това станало на 65 мили югозападно от нос Рас, когато скоростта на първия била 12 възела, а на втория – 8. „Арктик” получил една пробойна от форщевена и две пробойни от лапите на котвата на брига на 20 метра от носа по десния борд. Капитан Люс предприел опит да изхвърли потъващия кораб на плитчините край н. Рас, докъдето имало 5 часа ход, но от това не се получило нищо, тъй като след половин час водата заляла пещите на котлите. На „Веста”, която някак си достигнала до Сейнт Джоунс, един човек загинал в момента на удара, а 12 били прегазени от тълпата при спускане на една от лодките. От потъващия „Арктик” се спасили само 59 човека, загинали 322-ма, в това число съпругата и децата на притежателя на кораба Едуард Колинз

13 ноември 1854 

На този ден стават две големи морски катастрофи: американският кораб „New Era”, при което загиват над 300 пътници и екипаж, и британският кораб „Prince” с над 500 жертви

1855

Американският океанограф Матю Мори публикува „Физическа география на моретата” – първият учебник по океанография. Най-голяма известност му донася картата на течението Гълфстрийм, което пренася маси топла вода от полуостров Флорида до Северния Атлантик (островите Шпицберген и Нова земя)

4 ноември 1856 

В Галац, Румъния, се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по р. Дунав

31 януари 1858

На вода е пуснат огромният за времето си английски параход „Great Eastern”. Той е бил с 5 димоотвода, 211 м дължина и 25 м ширина. Построяването на кораба е съпътствано от много проблеми и препятствия. Неговият конструктор Исамбърд Кингдъм Брунел не доживява до първия му рейс през 1860 г. Първото име на съда е Leviathan, но заради огромните си и внушителни размери е прекръстен

27 април 1859

Американският ветроход Pomona, на път от Ливърпул за Ню Йорк, претърпява корабокрушение край бреговете на Ирландия. Загиват 388 човека

8 септември 1861

В езерото Мичиган потъва американският кораб „Lady Elgin” след сблъсък с друг параход. Загиват над 300 човека

9 март 1862

Край бреговете на Вирджиния (САЩ) се води първото в историята сражение между броненосни кораби

7 февруари 1863

Английската военна парна корвета Orpheus попада на риф край Манука Харбър, Нова Зеландия. От 260 човека, намиращи се на борда й, загиват 190

27 април 1863

Британският пътнически параход Anglo-Saxon, собственост на компанията „Montreal Ocean Steamship Company”, плава от Ливърпул за Квебек. От последното пристанище корабът отплава на 16 април с 350 пътници и 85-членен екипаж под командването на капитан Уилям Бърджис. Когато параходът приближава Нюфаундлендското крайбрежие се разбива при гъста мъгла на скала на четири мили северно от нос Рас. Загиват 237 човека, като катастрофата се превръща в една от най-големите в историята на канадското корабоплаване

8 февруари 1864

В Цариград пристига и е посрещнат тържествено от тамошните българи първият български параход „Азис”, закупен от Параплувното дружество „Провидение”

17 февруари 1864

Подводница на Южните щати извършила първата в света успешна подводна атака (с прътова мина) и потопила корвета на северняците „Хаусатоник” с водоизместване 1400 т. При атаката загинала и самата подводница. Дълго време обстоятелствата и причините за гибелта й оставали неизяснени и едва три години по-късно при оглед на потъналия корвет водолазите открили, че подводницата била засмукана в пробойната в корпуса на „Хаусатоник” от нахлулата през нея вода

27 април 1865

Aмериканският пътнически параход „Султана”, превозващ бивши военнопленници от Юга, след взрив на парния котел изгаря и потъва в р. Мисисипи близо до гр. Мемфис. Загиналите са 1653 човека, а спасените са 741

11 януари 1866

Британският пътнически параход „London”, плаващ от Англия за Мелбърн с 236 човека пътници и екипаж, потъва по време на буря в Бискайския залив. Загиват 220 човека

3 октомври 1866

По време на плаване от Ню Йорк за Ню Орлиънс в Атлантическия океан потъва американският параход „Evening Star”. Загиват 250 души

7 ноември 1866

Официално е открито пристанището в Русе – най-старото българско пристанище на река и море

11 декември 1866

Стартира първата трансатлантическа платноходна регата

17 февруари 1867

През Суецкия канал преминава първият кораб

19 октомври 1870

Край бреговете на Ирландия потъва английският параход „Камбрия”. Загиват 169 човека

5 декември 1872

Американският бриг „Мария Селесте”, наречен „кораба призрак”, е открит в Атлантическия океан с непокътнат товар и без екипаж

3 септември 1878

Английският речен екскурзионен параход „Принцеса Алис” потъва в Темза след сблъсък с товарния параход „Байуел Касъл”. В резултат на „Великата трагедия на Темза” загиват 645 човека

1878

Британският предприемач Хенри Флюс изобретява изолиращ дихателен апарат (ребридер). През 1879 г. Флюс прави първото документирано гмуркане на нитрокс (обогатен с О₂ въздух)

1 август 1879

След края на Руско-турската война естонецът на руска служба Густав Иванович Карлсон е назначен във Флотилията и Морската част в Русе като водолаз и механик. Той има пионерен принос в развитието на водолазната дейност в българския флот и за подготовката на български водолази. Служи като трети механик на новоприетата яхта „Александър”, участва в Сръбско-българската война (1885 г.), включва се в строежа на парния катер „Калиакра”, спуснат на вода през 1898 г. В българския военен флот той служи 27 години

12 август 1879

Създадена е Дунавската военна флотилия в гр. Русе, с което се поставя началото на българските ВМС. Българският военен флот включвал четири кораба, шхуна, баржа, 5 гребни лодки и 7 парни катера. На същата дата във Варна се създава Портово капитанство

9 януари 1881

С циркуляр №7 военното министерство на Княжество България постановява създаването на Машинна школа към Флотилията и морска част в Русе. С това се поставя началото на морското образование в България. Морското училище е предшественик на днешното Военноморско училище във Варна

4 ноември 1881

В Кораборемонтната работилница на флотилията и морската част в Русе, известна и като Русенски портови завод, е построен първият български метален плавателен съд – шлепът „Бот-1” (с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона ), с което се поставя началото на българското корабостроене. На 4 ноември в България се отбелязва Професионалният празник на русенските корабостроители. За първи път празникът се отбелязва през 1993 г.

1882

Американката Мария Бийзли създава спасителния плот (сал). Смятала, че е крайно време хората да престанат да загиват при транспортни бедствия в морето

2 декември 1883

Създадена е хидрографска служба към флота в Русе

1893

Излиза първият труд на Алексей Николаевич Крилов за изчисление формата на корабите. Открива се нова страница в теоретичната разработка на проблемите на корабостроенето

28 февруари 1884

Създаден е Военноморският духов оркестър

1 януари 1889

Базираната в Русе Българска дунавска флотилия и Морската част във Варна се обединяват във Военен флот с управление във Варна. За началник е назначен французинът капитан ІІ ранг Пол Пишон. Негов заместник става командирът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Васил Хитров

8 март 1889

Умира Джон Ериксън, роден в Швеция американски корабостроител и изобретател на първото успешно витло

24 април 1895

Американецът Джошуа Слокъм започва първото в света самотно околосветско плаване с яхта

8 декември 1896

Край бреговете на Северна Испания потъва немският кораб „Салер”. Загиват 281 човека

2 август 1897

Подписана е конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския ни флот

12 ноември 1897

Във Варна се създава военноморска база, военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна

21 ноември 1897

Създаден е Флотски арсенал като работилница към Черноморския флот – днес „Терем-КРЗ Флотски арсенал” - Варна, ЕООД

15 февруари 1898

Американският крайцер „Мейн” е взривен в пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания

4 март 1898

Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш, е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина

19 април 1898

Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна

27 юни 1898

Капитан Джошуа Слокъм пристига в Нюпорт, щата Род Айлънд, завършвайки първото в света самотно околосветско плаване.

Роденият в Канада мореплавател решава да предприеме самотна околосветска обиколка с яхтата „Спрей”. Тръгва на 24 април 1895 г. от Бостън, Масачузетс. На 27 юни 1898 г. завършва своето околосветско пътуване след 74 000 км. През 1899 г. описва пътешествието си в „Сам около света”, считано днес за класика в този тип литература. През ноември 1909 г. изчезва по време на плаване с яхтата си „Спрей”. Официално е обявен за мъртъв през 1924 г.

4 юли 1898

При морска катастрофа близо до о-в Сейбъл английският търговски барк „Кромантишър” потапя френския параход „Ла Бургон”. Загиват 561 човека.

14 октомври 1898

Английският пътнически параход „Mohegan” се удря в рифовете Монакълс поради навигационна грешка. Загиват 170 човека

29 октомври 1898

В Русия е пуснат на вода първият ледоход в света – „Ермак”

18 ноември 1898

Крайцерът „Надежда” е включен в състава на Черноморския ни флот

1898

Американецът Джон Холанд изобретява съвременната подводница

1 януари 1899 

С указ на княз Фердинанд се създава общо командване на Черноморската и Дунавската флотилии

13 януари 1899

Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна

31 декември 1899

Създаден е военноморски клуб във Варна

1899

Морският фар в пристанището на Бургас е един от старите символи на града. През 1899 г. френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира три фара с петролни лампи. Самото пристанище е официално открито цели четири години по-късно – през 1903. Бургаският фар е модернизиран два пъти – през 1932 и през 1995 г.