Петра

[Обиколи Света]

Общи факти

     Петра е древен археологически обект в Йордания, известен със своите издълбани в скалите постройки и комплексна водопроводна система. Името "петра" от гръцки се превежда "камък". Археологическото селище е символ на Йордания, както и най-посещаваната туристическа дестинация в страната. Наричана още "розово-червения град", Петра е разположена на склоновете на хълма Хор, в басейн между планините. Това е източната част на Араба (Вади Араба) - голямата долина, простираща се от Мъртво море до Акабския залив. Обградена от високи като кули скали и водоснабдявана от непресъхващ поток, Петра била не само важна крепост, но и търговски кръстопът. През нея преминавали важни маршрути - към Газа на запад, към Босра и Дамаск на север, към Акаба на Червено море и през пустинята към Персийския залив. Поради величествените си руини, Петра е включена в Списъка на ЮНЕСКО на световно културно наследство през 1985 г.
     Петра е впечатляващата столица на Набатейското царство от около VI в.пр.Хр. Царството е погълнато от Римската империя през 106 г.сл.Хр., като римляните продължават с разширяването на града. Ставайки важен център за търговия, Петра процъфтява, докато катастрофално земетресение не разрушава сградите и не поврежда жизненоважната водопроводна система през 663 г. След завладяването на Близкия изток от Саладин през 1189 г., градът е изоставен и споменът за него на Запад е изгубен. Руините остават скрити за по-голяма част от света, докато швейцарският изследовател - Йохан Лудвиг Буркхард, преоблечен като арабски учен, не се промъква в окупираното от бедуини селище през 1812 г. Сведенията на Буркхард за неговите пътешествия вдъхновяват и други западни изследователи и историци да дойдат на място и да разкрият още части от древния град. Най-известният от тях е шотландският художник Дейвид Робъртс, който прави множество точни и детайлни илюстрации на селището през 1839 г. Първите истински разкопки на обекта са направени през 1929 г. след формирането на британския протекторат Транс-Йордания. Оттогава Петра се превръща в най-известната туристическа забележителност на Йордания. Голяма популярност обектът придобива и с включването си в филма на Стивън Спилбърг от 1989 г. - "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход".

Забележителности:

• Пясъчният каньон Сик - дългият, извиващ се вход към Петра (2 км). На отделни места в каньона се забелязват малки изсечени елементи в скалите, но най-впечатляващи тук са цветните и необикновени пясъчни шарки в скалните стени. Тук могат да се видят също така останки от теракотени тръби, построени от двете страни на каньона, използвани от римляните за пренос на вода;
• Съкровищницата (на арабски "ал-Кхазне") - взимаща дъха структура, намираща се след излизането от каньона Сик. Над Съкровищницата е разположена урна, за която има легенда, че в нея се съхранява скрито фараонско съкровище. По урната има белези от куршуми, с които бедуинските пътешественици са тествали тази теория през годините;
• Улицата на фасадите (външният Сик) - намира се на следващия завой и представлява голям каньон, обрамчен с фасадите на множество гробници;
• Римският театър - намира се накрая на Улицата на фасадите. Неговият капацитет е от цели 7000 места. Театърът е построен първоначално от набатейците, но впоследствие е разширен от римляните. В днешно време понякога се използва за представления;
• Кралските гробници - намират се срещу Римския театър, от страната на долината в посока към хълма. Името им е дадено, защото са грандиозни в сравнение с останалите гробници в района. Не е ясно обаче, за кого те са били първоначално построени;
• Манастирът "Aд Деир" - най-големият изсечен в скалите паметник в Петра, датиращ от I в.сл.Хр. Интериорът, подобно на този в Съкровищницата, е невзрачен спрямо величествената фасада. Към манастира има повече от 800 стъпала, чието изкачване може да отнеме повече от час. Малцина туристи избират да се качат на магарета по пътя нагоре, но като цяло експлоатацията на животните отблъсква туристите да се възползват от тази "екстра";
• Представлението "Петра през нощта" - провежда се в понеделник, сряда и четвъртък в 20,30 ч., като за него се използват само свещи. По време на представлението туристите седят на черги в Съкровищницата, докато се наслаждават на гледката. На заден фон звучи бедуинска музика и се сервира чай. Препоръчва се шоуто да се изгледа преди посещението на Петра през деня, тъй като гледката няма да е толкова внушителна, ако забележителностите са вече разгледани на дневна светлина;
• "Високото място" - намира се на върха на планината и съдържа сложно изработени каменни олтари, използвани за жертвоприношения. Оттук се разкрива прекрасен изглед към Петра отвисоко. Пътеката надолу от обратната страна на планината минава покрай множество интересни гробници и изсечени в скалите обекти, които са пропускани от повечето туристи;
• Планината на Аарон - най-високият връх в региона. Тук се намира малка църква и гробът на Аарон, братът на Мойсей. Пътят нагоре преминава покрай Манастира;

Още информация: (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Интересно покажи/скрий

    - Поради фантастичните си инженерни постижения и добре запазен археологически облик, през юли 2007 г. Петра е избрана за едно от Новите седем чудеса на света.
    - Една от основните причина за възхода на Петра е способността на набатейците да контролират водоснабдяването, което превръща пустинния град в един изкуствен оазис. Внезапните наводнения, характерни за района, били използвани от набатейците за съхраняване на вода чрез система от язовири, цистерни и тръбопроводи. Така през продължителни периоди на суша градът просперирал от продажбата на вода.

Избрани снимки

_{*Заб. Първите пет снимки са избрани от Panoramio.com или от Wikipedia, а останалите са от читатели на форума. Всички автори са изброени в забележката по-долу. Авторите на снимките определят правата им на ползване, с които можете да се запознаете като отворите линковете с техните имена.}

снимка 1: Изглед към Вади Муса, най-близкият град до обекта Петра;
снимка 2: Музеят на Петра;
снимка 3: Манастирът "Ад Деир" в Петра;
снимка 4: Кралските гробници;
снимка 5: Улицата на фасадите;

Забележка (натисни, за да разгърнеш)

скрит текст: (+) Източници на информация и снимки покажи/скрий

• За текстовата част са използвани следните източници на информация: WikiTravel, Wikipedia;

• Авторите на снимките по ред на номерата са следните:
  Daniele Nasi, Dr.Azzouqa, Nicola e Pina Giorda, zerega, nadiakushnir;