Ест. науки - продължение: от 1900 г. към 1901 г.

10 декември 1901 

В Стокхолм, Швеция, се присъждат първите Нобелови награди според завещанието на Алфред Нобел от 1895 г.

1901

Във Франция се създава фонд за научни изследвания, чиято цел била да подпомага дейността на университетските лаборатории.

Мартинус Бейеринк изолира азотни бактерии и установява, че играят важна роля за свързването в почвата на азота от въздуха.

А. Шубел изказва хипотезата, че причина за вулканичната дейност е разширението на полезните изкопаеми в процеса на втвърдяване на течната лава

1902

Излиза първият брой на списанието „Биометрика”

1904

Вилхелм Филхнер и Тафел изучават географията на Северен Тибет

1904-1905

Уилям Бруус и Лейърд прекосяват Тибет, планината Кунлун и пустинята Гоби чак до Пекин

1905

Разработен е първият IQ тест (средният коефицент на интелигентност е между 90 и 109 пункта)

1906

Английският биолог Уилям Бейтсън измисля думата „генетика” за означаване на изследванията на законите за наследствеността и изменчивостта на организмите.

Радиоактивно датиране разкрива, че Земята е на възраст милиарди години

1907-1911

Осъществява се експедиция по южното течение на р. Конго под ръководството на Адолф Мекленбург

1907-1913

Експедициите на Торбеке проучват територията на Среден и Югозападен Камерун

1908

Ленин довършва съчинението „Материализъм и емпириокритицизъм”, в което прави анализ на ролята на обществото и формите на тогавашния „научен идеализъм”.

Сванте Арениус изразява панспермичната хипотеза за възникването на живота: налягането на светлинното лъчене, протичащо през Вселената, притежава способността да разнася зародиши на живот сред небесните тела и така да „опложда” Вселената. Климент Аркадиевич Тимирязев отхвърлил това разбиране, като се мотивира с това, че съществува силно излъчване извън земната атмосфера, което за съвсем кратко време би унищожило всички спори или микроорганизми

6 април 1909

Робърт Едуин Пири достига пръв Северния полюс. Данните на Алберт Фредерик Кук за покоряването на полюса от предишната година впоследствие се оказали недостоверни

1909

Датският биолог Вилхелм Людвиг Йохансен въвежда термините „ген”, „генотип” и „фенотип”. Терминът ген обозначава основната единица от генетичния анализ

1910-1915

Като изследват плодови мушици, американският биолог Томас Хънт Морган и колегите му установяват съществуването на гени, свързват ги с наследствеността и определят мястото им в хромозомите

23 септември 1911

Създадена е Международната федерация по генетика (IGF)

14 декември 1911

Руал Амундсен покорява пръв Южния полюс. Робърт Скот го достига на 18 януари 1912 г. На връщане загива

1915

В Англия е публикувана „бяла книга” – „Система на организацията и развитието на научноизследователската дейност”, която признавала необходимостта от комплексен подход към изследователските проблеми; през май 1915 г. се създава Комитет за научни и промишлени изследвания.

Немският геофизик Алфред Лотар Вегенер изразява теорията, че Европа, Америка и Африка първоначално са били свързани в едно цяло

1919

В Англия се прави опит за координация на научноизследователската дейност на държавните и частните изследователски лаборатории, получаващи субсидии от държавата

20-те – 30-те години

на XX век

Постепенно се разкрива богатството на полезни изкопаеми на територията на Канада (1920 г. – злато в басейна на р. Макензи, 1930 г. – уранова руда в района на Голямото мечо езеро, нефт – край форт Норман, антрацитни въглища). Едва по време на Втората световна война е започнало тяхното усвояване 

1920-1923

Хасанеин Бей от Египет за първи път проучвал оазиса Куфра в либийската пустиня

1920-1930

Напредъкът в генетиката доказва, че мутациите не преобразяват вида, но осигуряват суровия материал от вариации за естествения отбор. Генетиците Роналд Фишър, Дж. Б. С. Холдейн и Сюъл Райт разработват модели, които показват как малките благоприятни мутации могат да се разпространят из популацията

1922

В СССР е основан Държавният радиоинститут под ръководството на Владимир Иванович Вернадски

1923

Ринде конструира ултрацентрофуга, подобрена през 1925 г. от Теодор Сведберг; намерила е приложение при определяне специфичното молекулно тегло на хемоглобина.

Като се позовава на факта, че екзотермичните реакции са съпроводени от ултракъсо лъчение, руският биолог Александър Гаврилович Гурвич формулира хипотезата, че то стимулира клетъчното деление (т. нар. митогенетични лъчи)

1923-1939

Норвежкият учен Виктор Мориц Голдшмид полага основите на геохимията

1924

В Букурещ се състои първият конгрес по византинистика

26 август 1925

Шарл Анри, професор при френския университет Сорбоната, заявява, че рентгенови снимки са открили признаци за съществуването на душа в човека

1925

В Дейтън (САЩ) учителят Джон Скоупс е осъден заради това, че преподавал Дарвиновата теория (т. нар. „маймунски процес”).

Алексей Николаевич Северцов формулира учението за насоките в еволюцията.

Открити са изкуствените мутации на микроорганизмите, предизвиквани от йонизиращото излъчване (Г. А. Надзон, Г. Г. Филипов). През 1927 г. американският биолог и генетик Херман Джоузеф Мълър открива, че броят на мутациите може да се повиши чрез облъчване с рентгенови лъчи, и то пропорционално на неговата доза

1926

Джон Бърдън Сандерсън Холдейн, британски генетик и еволюционен биолог, спира вниманието си върху значението на ултравиолетовото излъчване за появата на живот. Това мнение е застъпвано също от Александър Иванович Опарин и Джон Дезмънд Бернал, а С. Л. Милър го е потвърдил с лабораторни изследвания.

Владимир Иванович Вернадски написва „Биосфера” – синтез на геологични, химични и географски познания за строежа на земната повърхност и учението за ролята на организмите в този процес.

Чрез съчинението на южноафриканския генерал Ян Кристиан Смьотс „Холизъм и еволюция” се основава холизмът – известно направление в биологичното теоретическо мислене, подчертаващо и едновременно абсолютизиращо схващането за общ поглед върху организма спрямо частичните аналитични изследвания.

Сергей Сергеевич Четвериков, руски и съветски биолог, генетик-еволюционист, публикува статията „За някои моменти от еволюционния процес от гледна точка на съвременната генетика”, която представлявала основа на популярната генетика и допринесла значително за сближаване на генетиката с дарвинизма.

Американският военноморски офицер Ричард Бърд достига Северния полюс и се връща. Същата година се провежда и експедицията на Руал Амундсен; Линкълн Елсуърт, заедно с Умберто Нобиле прелитат с управляем аеростат (дирижабъл) от Шпицберген до Аляска през Северния полюс

1927

В Швеция се основава държавен фонд за подкрепа иа изследователската дейност.

Във Франция се основава Институт по физикохимична биология

1928

Българският физикохимик Иван Странски развива теорията за растежа на кристалите.

Уилям Лорънс Браг обяснява структурата на силикатите.

Експедиции на Съветската академия на науките започват интензивното проучване на Памир. В тях вземат участие и немски алпинисти и геолози; била е измерена височината на планината и съставена карта на местността. Най-високият връх – 7495 м – е бил измерен едва през 1932 г. и покорен през 1933 г. от таджикска експедиция (Евгений Абалков)

1928-1935

Провеждат се френски експедиции до отдалечените части на Судан и Сахара (Бюрт д'Анеле)

1929

Сформира се „Виенският кръжок”, съставен от учениците на М. Шлик (Рудолф Карнап, Филип Франк, О. Нойрат, X. Рейенбах и др.), които са създали неопозитивната философия в науката. Приемали са философията за логически анализ на научния език; не са признавали качествените различия във формите на движение на материята и отговарящите им научни дисциплини и са се стремели към създаването на единна наука, основаваща се върху физиката (физикализъм).

Експедициите, организирани от Съветската академия на науките, изучават планината Тяншан, най-високият връх на Победата – 7439 м бил открит чак през 1943 г.

1929-1933

Руският генетик Николай Петрович Дубинин потвърждава експериментално делимостта на гена и изказва мнението, че той е също така неизчерпаем, както и атомът

30-те и 40-те год.

Формира се синтетичната теория за еволюцията, свързваща развития дарвинизъм със съвременната генетика (най-вече в трудовете на С. С. Четвериков, Т. Добжански, Джулиан Хъксли, С. Дарлингтън, Е. Мейр, Джордж Кларк Симпсън, Николай Петрович Дубинин, Н. В. Тимофеев-Резовски и др.)

1930

Американският микробиолог Корнелис Бернардус ван Нил доказва, че ако пурпурните бактерии обитават среда, съдържаща сярна вода, то те поглъщат енергия, която се освобождава при разпадането на сероводорода под действието на абсорбцията на светлината. Отделения при това водород те свързват с въглеродния двуокис, който са погълнали, и отделят сяра. Ролята на водорода в начина на живот на тези бактерии станала ключ за по-късното обяснение на фотосинтезата

1930-1933

Джон Бардийн и Петерс за първи път използват геофизичните методи в търсенето на нефтени находища

1930-1950

Следвайки десетилетия наред различни научни пътища, биолозите, генетиците, палеонтолозите и полевите изследователи постигат съгласие по един „съвременен синтез” на обновения дарвинизъм. Приема се, че еволюцията действа чрез естествен отбор и други случайни механизми, като новите видове възникват в резултат от натрупване на мутации в изолирани популации

1931

По инициатива на норвежкия икономист Рагнар Фриш се създава Иконометрическо дружество, а през 1932 г. и списание „Econometrics” („Иконометрия”).

Джордж Хюбърт Уилкинс провежда неуспешен опит да достигне Северния полюс с подводницата „Наутилус”

1933-1935

Значителни резултати в проучването на Антарктида са постигнати по време на експедициите на Ричард Бърд (втората експедиция се състояла през 1939-1941)

1934

Излиза класическото произведение на американския електроинженер Харолд Лок Хейзън „Theory of servomechanism”

1935

Публикувани са обясненията на Бауер за принципите на теоретичната биология, което я поставя на ново, качествено по-високо равнище.

Терминът „акселерация” (лат. аcceleratio – ускоряване) се използва за първи път в Германия

1937

Акад. Георги Наджаков открива фотоелектректното състояние на веществата. Благодарение на това откритие по-късно са създадени всички копирни машини

Пол Дирак формулира теорията за непрекъснатото разширяване на земното кълбо

14 юни 1939

В СССР официално е обявено, че генетиката противоречи на марксистката диалектика

40-те години

Вече е известен фактът, че нуклеиновите киселини се срещат и извън клетъчните ядра

1941

Излиза книгата на Александър Иванович Опарин „Произход на живота на Земята” – излага неговата хипотеза за закономерната поява на живот от неорганична материя чрез създаване на коацервати.

Норберт Винер публикува първия труд, разкриващ сходството в дейността на математическата машина и нервната система в живия организъм

1942

Макс Делбрюк и Салвадор Лурия провеждат първите точни експерименти, в които с помощта на т. нар. флуктуационен анализ доказват статистическата случайност на мутациите

1943

Американският психолог Ейбрахам Маслоу представя в статията си „Теория на човешката мотивация” пирамидата на човешките потребности. В основата ѝ той поставя физиологичните, като изрежда по-нагоре екзистенциалните, социалните, престижните, за да завърши с духовните потребности. Заключението е следното. Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво. Например ако физиологичните му нужди от храна и вода не са удовлетворени, човек не може да премине към потребност от сигурност

16 ноември 1945

В САЩ пристигат 88 германски учени, автори на всички най-важни секретни разработки в нацистка Германия

1946

Съветският биолог Иван Иванович Шмалгаузен разработва теория за нова интегрираща форма на естествен подбор – стабилизиращ подбор

1947

Британският биохимик Сирил Хиншелууд доказва, че съществуват бактерии, които при определени обстоятелства се приспособяват по наследство към нови хранителни източници. При това, за да се получи траен навик, е необходимо да минат 300 генерации от дадения организъм. Опитите с квасни бактерии и опитите на Дж. X. Бийл, Т. М. Сормборн и А. Леснър с едноклетъчно чехълче, съдържащо ядро (paramecium), показват, че в процеса на наследствеността освен клетъчните ядра и хромозомите важна роля играят и други части от клетъчния организъм

1949

Появяват се първите преводни машини (за превод от руски на английски)

50-те години

В. К. Фьодоров доказва опитно, че е възможно да се наследи растящото предразположение към създаване на условни рефлекси; преди него още Павлов е стигнал до извода, че експерименталният материал от провежданите опити не разкрива нищо съществено по отношение на неговата първоначална идея – безусловните рефлекси при животните са придобити от редица техни предшественици първоначално като условни, а след това по наследство са се обособили като безусловни

1950

По инициатива на ЮНЕСКО е издадена „Декларация на експертите по расовия проблем”, във формулировката на която вземат участие 8 специалисти и 13 съветници от различни страни (между тях били Г. Далбърг, Джулиан Саул Хъксли, Джоузеф Нийдъм и др.). Декларацията провъзгласява ясно, че „до момента не е предоставен никакъв доказателствен материал, който би оправдал заключението, че расовото смешение само по себе си има биологически неблагоприятни последствия. Твърденията, че при мелезите често се проявяват нежелателни телесни и душевни белези, не се потвърждават от фактите”.

Съветският цитофизиолог Афанаси С. Трошин открива зависимостта между концентрацията на веществата в живите клетки и околната среда (клетъчна проникваемост).

Започва системното проучване на Арктика с помощта на съветски полярни станции, построени върху плаващи ледове

1951

Ирландският учен Джон Дезмънд Бернал изказва хипотезата за появата на живот, според която първите по-сложни органични вещества са възникнали от абсорбцията на глинени и кварцови частички. Глината като катализатор би трябвало да подпомага свързването на органичните вещества в по-сложни съединения (полимеризация).

Л. Полинг и Кори предлагат спиралната структура за строежа на белтъчните молекули

1952

Александър Иванович Опарин разделя в своята хипотеза пътя за появата на жива материя на три етапа: въглеводороди и най-прости техни производни; сложни органични съединения, по-специално белтъчини; поява на белтъчни системи с обмяната на веществата.

Английският физик и молекулярен биолог Морис Хю Фредерик Уилкинс дава своя принос за обясняване структурата на ДНК чрез рентгенов анализ, доказал е, че в нейното образуване вземат участие само 5 елемента: въглерод, водород, кислород, азот и фосфор

1953

Разработена е теорията за плочковата тектоника. Шест големи плочи и множество по-малки се свързват помежду си, за да образуват земната кора. Вулканите и земетресенията стават по протежение на съединяването на тези плочи.

Джеймс Уотсън и Франсис Комптън Крик откриват структурата на ДНК и създават неин модел на базата на Уилкинсовия рентгено-структурен анализ на кристалите на тази киселина. Доказали са, че се състои от две полинуклеотидни вериги във формата на двойна спирала. Според този модел гените са съставени от части от нишките на нуклеиновите киселини. Всички нишки, съдържащи се в ядрото на една човешка клетка, по приблизителна оценка имат дължина около 50 см. От всички нишки на ДНК в човешкото тяло биха могли да се навържат 600 конеца, всеки от които би стигнал до Слънцето. Това откритие е отворило нова страница в развитието на биологичните науки.

С. Бреслър и неговите сътрудници успяват под налягане няколко хиляди атмосфери в присъствието на ферменти да свържат в белтъчни молекули аминокиселините (ражда се идеята за друг начин за създаване на жива материя).

Дългогодишните опити на Кушнер, провеждани в зоогенетичното отделение на Института по генетика в Москва, доказват върху животни унаследяването на придобитите белези. Потвърдени са от френски изследователи през есента на 1957 г. (Жак Беноа, П. Льороа, С. А. Р. Вендрели)

1954

По експериментален път се установява, че електрическите оси на минералите на полезните изкопаеми не са разположени хаотично, а са ориентирани предимно в една посока, което оказва влияние върху пиезоелектричните свойства на тези изкопаеми (Волорович и Пархоменко). Тази подробност е позволила да се разработи пиезоелектричният метод за геоложки проучвания

7 март 1955

В София умира Георги Бончев (1866-1955), български геолог, един от основоположниците на минералогията и петрографията в България; основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1944-1948); пръв председател на Българското геологическо дружество (1925), през 1911 г. съставя геоложка карта на България; основател на гемологията (скъпоценни минерали) и геоархеологията (мегалитни паметници) в България; на името му е наречен минералът бончевит

1956

А. Гирер и Герхард Шрам от университета в Тюбинген (Институт „Макс Планк” за изучаване на вирусите) правят опит да отделят от белтъчната обвивка на вируса на мозаичната болест по тютюна неповредена молекулата на РНК и да променят нейния генетичен код.

Заражда се проектът Мохол – да се пробие земната кора под океана с цел да се извлекат проби от веществото на мантията (дисконтинуитет на Мохоровичич) – под ръководството на океанографа и геофизика Уилърд Баскъм. Според проекта пластът на Мохоровичич трябвало да бъде достигнат през 1969 г.

1957

Дейвид Бом, Жан-Пиер Вижие и Ф. Капа разработват принципно детерминистичната теория за квантовите явления, опровергаваща Хайзенберговата философия за неопределеността

1957-1958

По време на Международната геофизична година в Антарктида са оборудвани 30 изследователски станции, поддържани предимно от Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания

1958

Във Франция се създава междуминистерски съвет за научно-технически изследвания.

Френският антрополог Клод Леви-Строс пише „Структурна антропология”, развиваща теорията на структурализма, която приема съществуването на една универсална структура, обща за всички общества

14 януари 1960

Направена е прогноза за избухването на вулкана Килауеа на Хавайските острови, осъществена с методите на модерната геофизика

1960

Американският генетик Джошуа Ледърбърг формулира проблематиката на извънземната биология и я нарича екзобиология

1961

Пробиват се първите пробни сондажи в открито море край о-в Гваделупа

1962

По инициатива на ЮНЕСКО започва изпълнението на Международна биологическа програма (IBP), продължила 5 години и включила съвместно изучаване на екологическия и генетичен характер, географското разпространение на свободно живеещите видове, както и изследване на опитомените животни и човека. През 1967 г. като нейно продължение се явява програмата Човек и биосфера (М&В)

1963

В СССР започват по-интензивни опити в областта на биометалургията. Заложени са върху способностите на някои микроорганизми да изолират метали от неорганичните съединения (мед, цинк и др.)

1963-1964

Изследването на Антарктида се насочва към обозначаване на ледените полета и тяхното движение, изследване на радиоактивността и изучаване на флората и фауната. Установило се е напр., че ледът на Антарктида се топи вече от 4 – 5 хил. години

1966

На базата на направения анализ на физикохимичните характеристики на условията, съпътстващи създаването на калаени находища, В. Л. Барсуков и А. Г. Волосов доказват експериментално, че калаят в земните ядра се съсредоточава в комплекси, в които се среща и флуор. Така флуорът става индикатор на калаените находища и според неговата концентрация се съди за големината на находището. Установени са квантитативните зависимости и методите, позволяващи да се определи приблизително дебитът не само на калаените находища, но и на тези, съдържащи други метали (волфрам, берилий, ниобий, тантал – редки земи)

1968

На базата на геоложките проучвания, проведени в районите на централната и югоизточна част на СССР, А. Н. Еремеев, В. X. Бакорин, Ю. Г. Осипов, Д. М. Щербаков и И. Н. Яницки установяват, че по-високите концентрации свободен хелий сигнализират за дълбочинни разломи на земната кора, богати на руди

1969

Бикууд, Шапиро и Айрън изолират за пръв път ген

70-те години

Ражда се екзобиологията, разглеждаща възможностите за живот извън Земята

1970

Излиза книгата „Cell Membrane Transport” на А. Котик и К. Яначек, която чрез по-нататъшни издания и разширени преработки станала основна монография, имаща принос в развитието на теорията на клетъчното пренасяне

1970-1980

Найлс Елдридж и Стивън Джей Гулд оспорват схващането за постепенна еволюция и твърдят, че видовете остават непроменени дълго време, след което биват бързо изместени от сродни видове, еволюирали в изолация. Публикациите „Себичният ген” на Ричард Докинс и „Социобиология” на Е. О. Уилсън предизвикват дебат за механизмите на еволюцията и степента, в която гените определят поведението

6 януари 1971

Учени от Калифорнийския университет обявяват за изкуственото производство на хормоните на растежа

1972

Започва развитието на генното инженерство.

Сключени са договори за научно-техническо сътрудничество между СССР и САЩ. През 1975 г. в духа на тези договори се провежда съвместна работа върху 150 общи проекта

1974

На Първата международна конференция по етичните проблеми на молекулярната биология и генетичното инженерство в Асиломар, САЩ, е обявен временен мораториум върху всички опити с рекомбинация на генетичен материал, тъй като подобни действия биха били опасни за човечеството и живота въобще. Били са определени 4 вида лаборатории, където в дадени граници може да се провеждат опити, при положение че се спазват определени правила за безопасност. Освен това са били дефинирани и 3 вида биологичен опитен материал, с който да се манипулира, без да има опасност за хората

Средата на 70-те г.

до 2009

Изследванията на Питър и Роузмари Грант върху популациите от чинки на Галапагоските острови показват, че естественият отбор може да породи еволюционна промяна „в реално време”, а не само в течение на хиляди години, както смятал Дарвин

22 ноември 1977

В София се открива Първи конгрес на българските философи

1977

Карл Уоз пренарежда „дървото на живота”. Класифицирайки организмите по генетични вместо по външни прилики, той показва, че живият свят се състои от три домена, като разделя микробите на бактерии и археи

1980

Шведската кралска академия на науките учредява наградата „Крафурд”, с която ежегодно се удостояват изтъкнати учени от областта на математиката, астрономията, науките за земята и екологията

1988

На о-в Ливингстън, Антарктида, е построена българската база „Св. Кл. Охридски”

Жак Бенвенист публикува в „Нейчър” откритието, че водата има памет

1992

Американският биолог Джефри Фолк открива суперминиатюрни сферички, като ги назовава нанобактерии (нано е една милиардна част от метъра)

7 август 1996

НАСА съобщава за открита примитивна форма на живот при микроскопско изследване на метеорит от Марс, паднал на Земята преди 13 000 години

1998

Според психолозите благодарение на IQ човек си намира работа, но благодарение на EQ прави кариера. След появата на книгата на Даниел Гоулмън „Емоционалната интелигентност”, излязла през 1998-а, в която се обяснява, че само 15 % от успеха се дължат на разумния интелект, а 85 % се падат на емоционалния, малко хора не разбират абревиатурата EQ. Емоционалният интелект е „младо” понятие, което влиза в обращение в края на 90-те години от психолога Линдси Гарднър. Той предполага, че съществуват няколко вида интелект, които влияят на успешната дейност на човека, като един от основните е емоционалният интелект. Днес има множество тестове, с които нивото му може да се измери. Съществува една зависимост, открита от учените – колкото по-високо е нивото на образование на родителите и семейния доход, толкова по-висок е EQ. (С емоционалния интелект или EQ учените определят способностите на човека да разбира и контролира своите емоции, както и тези на околните). Смята се, че EQ е много по-важен фактор за успеха, отколкото „обикновения” интелект, обозначаван с IQ

26 юни 2000

Съобщено е, че благодарение на съвместните усилия на учени от САЩ, Англия, Франция, Германия, Япония и Китай е завършено дешифрирането на 97% от човешкия ДНК код.

11 януари 2001

В щата Орегон (САЩ) се ражда първата генетично модифицирана маймуна – Анди

31 януари 2001

Във Великобритания се разрешава клонирането на човешки ембриони с научна и лечебна цел

1 март 2001

Влиза в сила Допълнителен протокол към Европейската конвенция за биоетика, с който се забранява клонирането на хора

2001

Проектът за човешкия геном завършва декодирането на човешката ДНК

14 януари 2002

В САЩ е намерен генът за продължителността на живота

10 юни 2002

Британският проф. Кевин Уоруик провежда първия експеримент на директна електронна комуникация между нервните системи на двама души

2 февруари 2003

Открит е „генът на агресията”

1 март 2003

В САЩ приемат законопроект против клонирането

14 април 2003

Открита е пълната последователност на човешкия геном. Близкото сходство между геномите на човека и шимпанзето красноречиво говори за техния произход от общ предшественик

2004

Проф. Юлия Кръстева става първата носителка на наградата „Холберг”, създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда