Преди новата ера

VII хилядолетие

Доказано е, че отварянето на човешкия череп с цел освобождаване на напрежението върху мозъка е било широко разпространено отпреди поне 8500 години. Черепи на хора, подлагани на тази процедура, често показват заздравяване, което означава, че пациентът е оживял. Праисторическата трепанация на черепа е най-ранната известна хирургическа операция на човек според археологическите данни

III хилядолетие

Първите известни медицински документи са 8-те египетски папируса от Старото царство, от които узнаваме за медицинските школи в Мемфис, Хелиополис, Саис и Тива; описани са стомашни, белодробни и кожни болести, симптоми на кръвотечения, треска, детски паралич.

За пръв път описание на рак е записано в египетски папирус. Става дума за евентуални тумори на гърдата.

Кръстникът на думата „карцином” е Хипократ (460-370 г. пр.н.е.), който описвал тумора с термините „carcinoma” и „carcinos”. Гръцката дума за подуване „oncos” била използвана от Гален (130-200 г. сл.н.е.). През 1650 година двама холандски лекари споменават „рак на гърдата”. Интересното е, че те акцентират, че болестта е заразна

Около 2900 г.

Император Фуси представя китайския принцип на Ин и Ян

2735

В Китай се появява първата Фармакопея – един от най-ранните писмени източници с лечебни рецепти

Около 2700

Откриването на акупунктурата се приписва на легендарния китайски император Шен Нън. Освен това той е първият съставител на списък от лечебни растения (билки).

В месопотамския град Ур се споменава името на лекар (Лулу)

2600

Египтяните обожествяват своя най-известен древен лекар Имхотеп („този, който идва с мир”) след смъртта му.

Египетският Имхотеп описва диагнозите и лечението на около 200 заболявания.

Историците смятат, че най-старият запазен медицински текст, Папируса на Едуин Смит, е базиран на писания на Имхотеп, въпреки че оцелялото копие е писано много след смъртта му. В него се описват травмите на 48 пациента, 27 от които са свързани с повреди по главата. От текста личи, че Имхотеп е смятал че сърцето, а не мозъка, е център на душата и разума.

В древни вавилонски ръкописи са описани близо 1000 растения и продукти, получени от тях. Някои се използват и до днес. Със сигурност вече е доказано, че древен Египет, а не древна Гърция, както се смяташе доскоро – е родината на медицината

II пол. на III хил.

Появява се египетски учебник по хирургия (открит през 1862 г. от Елиът Смит)

2200-2100

Създаден е шумерски сборник с лекарски рецепти (разчетен през 1955 г.). Той показва, че месопотамските лекари от Нипур са познавали лечебните свойства на растенията и че лечебният процес се специализирал все повече, въпреки че медицината още не можела да се освободи от магическите и религиозните представи. Рецептурите, съдържащи се в сборника, водят до извода, че по това време медицината и фармацията имали вече дългогодишна традиция

1550

Период, смятан за една от повратните точки в историята на медицината. Смята се, че от това време датират откритите при археологически разкопки медицински папируси Eberes Papyrus, които съдържат описание на 450 болести и около 700 лекарства от растителен, животински и минерален произход

II пол. на II хил.

Запазено е средновавилонско съчинение по диагностична медицина в пет части

XII век

Асирийският рецептурен справочник, така нареченият „Набуле”, датиращ от онова време, изброява наред с болестите не само растенията, които ги лекуват, но също така и начините за тяхното приготовление и приложение

1000

Законите на Ману в Индия дават хигиенни предписания, осъждат преяждането, пиянството и употребата на наркотици

900

Законите на Хамураби в Асиро-Вавилония разглеждат дейността на робите хирурзи и тяхната съдебна отговорност при несполучливо лечение

IX-III век

Знаменитата енциклопедия „Аюрведа” описва 150 остри и хронични болести, 120 хирургически инструмента и близо 800 лекарствени билки

750

В своята безсмъртна „Илиада” Омир възпява „великия и безпорочен лекар Асклепий”, живял в Северна Гърция 1250 г. пр.Хр. и обожествен след смъртта си: „Пея за Асклепий, син на Аполон, лечителя на болести.” Асклепий има осем знаменити деца, всички продължители на делото му: 3-ма сина – хирургът Махаон, Подалирий (пръв разрязал вена, за да извади тромб от нея, т. е. извършил флеботомия) и Телесфор (лекар още от дете), и 5 обожествени дъщери – Панацея („вселечителка”), Хигия („чистота”), Ясо („лечение”), Аглая и Акесо. В чест на Асклепий наричат лечебниците асклепиони. (По-късно християните ги назовават лазарети, на името на сиромах Лазар, възкресен от Христос)

Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който имало обвита змия (понякога и две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия – смок мишкар, известен и като Coluber aesculapii

VI век

В Индия авторът на системата за лекуване „Сушрута” написва шест книги – „Сушрута-санхита”, занимаващи се с въпросите за лекарствата, анатомията, патологията и терапията и правещи преглед на състоянието на тогавашните медицински и природонаучни познания. Очевидно е, че част от резултатите са придобити от аутопсии. Измежду 760-те на брой лекарства, предимно от растителен произход, се споменава и подсладяващо вещество, подходящо за болни от захарна болест. В Европа диагнозата на диабета според съдържанието на захар в урината става известна чак през XVII в.

Китаецът Бян Цио пръв изследва пулса и довежда иглолечението (данни за което има от 2500 г. пр.н.е.) до състоянието на изкуство

VI-V век

Под влиянието на Питагор Алкмей Кротонски възприема здравето в древната медицина като хармония на силите на сухото и влажното, топлото и студеното. Приема мозъка за централен орган на душевната дейност за разлика от съществуващите тогава общоприети възгледи, които за такъв орган приемали сърцето

VI-I век

Елини са: Алкмеон от Кротон (ок. 520 г. пр.Хр.), бележит древен хирург и вероятно първият анатом, който извършва дисекции върху животни и сложни за времето си оперативни интервенции; Ерострат (300-250 г. пр.Хр.), смятан за бащата на физиологията, който описва кръвоносната система и почти открива циркулацията на кръвта в организма, далеч преди Уилям Харви (1628); съвременникът му Херофилус, всепризнат създател на анатомията (аутопсира 600 екзекутирани престъпници и дава първи описания на човешките органи и тъкани); Асклепиад от Прузи (128-56 г. пр.Хр.), който учи в Атина и Александрия, но работи в Рим, въвежда животоспасяващата трахеотомия, издига лечебния принцип „ефикасно, бързо и приятно” – съчетание на медикаментите с физиопроцедури (разходки на чист въздух, масажи, умерена физкултура, балнеология, рационално хранене)

Около 500

Описана е първата анатомична дисекция на човешко тяло.

Староиндийските лекари Атрея и Сусрата правят операции за отстраняване на катаракта и слабинна херния. Те познават около 700 лечебни треви

V век

Демокрит съставя първия античен списък на лековити билки, като черпел сведения от египетски източници.

Хипократ използва арсеник за лечение на язви

480

Алкмеон от Кротон (ученик на Питагор) прави дисекция на човешко тяло и пръв разграничил вените от артериите

II пол. на V в.

Влиза в действие лекарската школа на Хипократ от Кос; на умозрението той противопоставя опита, а теоретическите заключения извежда от наблюденията. Обяснява появата на болестите от естествени причини и смята, че терапията също трябва да се основава на естествени, природни средства. (Известно е съчинението на Хипократ „За свещената болест” – епилепсията, в което отхвърля съществуващото мнение за изключителността и божествения произход на това заболяване.) Сборникът от 58 съчинения на същата школа от годините 450-350 пр. н.е., наричан по-късно „Корпус Хипократикум”, бил използван от лекарите почти до XIX в. Започвайки с школата на Хипократ, още в древността лекарите се организирали в затворени сдружения, като предварително полагали клетва за изпълнение на своите етични и професионални задължения

430

Древногръцкият лекар Хипократ смята, че болестите не са изпратени от боговете, а са резултат от напълно обясними причини. Пръв въвежда записването на историята на болестта, наблюдава болните в леглото им, изучава индивидуалните особености на пациентите си. Разработва прецизно етиката на лекарите, която намира израз в Хипократовата клетва, която днес произнасят завършилите медицинско образование

През втората година от началото на Пелопонеската война между Атина и Спарта епидемия от едра шарка причинява смъртта на над 30 хил. души в Атина, редуцирайки населението с цели 20%

IV век

Хипократ описва тежката форма на белодробната туберкулоза при човека под името phthisis (охтика).

В трактата си Corpus Hipokraticum Хипократ дава описание на около 300 лекарства от растителен, животински и минерален произход, като ги разделя според действието

400

Първи сведения за грип – тогава симптомите му е описал Хипократ

377

Край гр. Лариса, Гърция, умира Хипократ, смятан за „бащата на медицината”. Той пръв отрича мистичните схващания, че болестите са причинявани от необясними сили, а разпространява разбиранията си, че човешкият организъм е свързан с околната среда и заболяванията му се дължат на влияния от нея: топлина, студ, вятър, вода, вредни навици, травми, начин на живот и хранене. Хипократ освобождава медицината от храмовите жреци и определя по-нататъшното ѝ самостоятелно развитие. Основоположник е и на индивидуалния подход към болния, както и на поведението на лекаря. Разработва и въпросите на етиологията, като смело отхвърля дотогавашните представи за свръхестествения, божествен произход на болестите.

В историята са запазени 50 медицински съчинения, поместени в 72 книги, които са написани от самия Хипократ или под негово ръководство. Те са обединени в „Корпус Хипократикум”, съхранен в прословутата Александрийска библиотека. Между тях са: „За хирургичните книги и средства”, „За фрактурите”, „За ставите”, „За язвите”, „За фистулите”, „За хемороидите”, „За раните на главата”, „За раждането на едно или повече новородени” и др.

Известни Хипократови принципи са „На първо място не причинявай вреда” (Primum non nocere) и „Изкуството е вечно, а животът – кратък” (Ars longa, vita brevis)

360

Аристотел пише есе „За съня и бодърстването”. В него той стига до извода, че сънливостта се предизвиква от… яденето на млечни храни. Изследванията сега показват противоположното – много сирене вечер, а най-вече кофеин, въглехидрати и сладко, пречат на заспиването

Около 350

Праксагор от Кос описва разликата между артерии и вени

300

Поставено е началото на Александрийската медицинска школа.

Древногръцкият философ Аристотел започнал да слага диагнози по сънища.

Диокъл написал първата анатомична книга.

Сред известните лекари, прочули се с уменията си около IV в. пр.н.е. е Диокъл (375 г. пр.Хр. – 295 г. пр.Хр.) от Карист (гръцки град в южната част на Евбея). Писмените източници, разказващи за него твърдят, че лекарят е носил превръзка на главата си по време на операции и е създател на хирургически инструмент, благодарение на който медикът по-лесно е отстранявал върховете от стрели. По късно този инструмент започнал да носи неговото име. Освен това той бил автор на някои ценни старогръцки, медицински текстове, по които немалко старогръцки лекари се обучавали

Краят на IV в.

и нач. на III в.

Херофил Халкедонски, подобно на Ерасистрат в Александрия, полага основите на научната анатомия. За първи път прави ясно разграничение според анатомичната структура между нервите и сухожилията и вените и артериите. Обръща внимание на признаците, които предхождат и съпровождат болестта, и по този начин създава основите на лекарската симптоматология

III век

В Персия, Сирия и Пергам в практиката прониква вивисекцията на животни, за да се провеждат анатомични и физиологични изследвания

I пол. на III в.

Гръцкият лекар Ерасистрат прави системно описание на строежа и функциите на човешкото тяло и така поставя основите на анатомията и фармацията

293

Епидемията, разразила се в Рим, накарала жителите му да започнат да почитат Асклепий (Ескулап)

275

Древногръцкият лекар Херофил от Александрийската медицинска школа разрязва трупове на хора и животни. Проявява особен интерес към изучаването на дейността на мозъка и нервната система (установява разликата между моторните и сензорните нерви), допринася за диагностиката на заболяванията с мерене на пулса

I век

Асклепиад от Пруса прилага атомизма във физиологията и медицината, като на тази база създава солидарната патология (според него болестта се появява поради нарушаване на нормалното движение на атомите в тялото). Освен това той става пионер в лечението чрез диета, движение, масажи и бани.

В Китай е компилиран „Класическият сборник по вътрешна медицина на Жълтия император”, който съдържа схема на енергийните меридиани и акупунктурните точки

100

Древногръцкият лекар в Рим Асклепиад твърди, че тялото се състои от отделни части, разделени от празноти и движещи се в определен ред. Нарушаването на това състояние води до поява на болестите. От методите на лечение той предпочита физиотерапевтичните процедури (физически упражнения, вани, диети и др.)

81

Римският диктатор Сула със специален закон въвежда смъртното наказание за отровителите. А разкритите злосторници за наказание били хвърляни на лъвовете, обезглавявани или разпъвани на кръст. Под ударите на закона попадали и лекарите, ако се докажело, че умишлено са отровили пациентите си

48

До т. г. Александрийската медицинска школа е единственият научен център, където редовно се анатомират човешки тела за научни цели

След новата ера

Нач. на новата ера

За медицински нужди в Китай се използва смес от селитра и сяра – основната съставка на барута.

В Индия се оперира очно перде, като със специални инструменти се изваждала очната леща

50

Древноримският енциклопедист Авл Корнелий Целс дава в трактата си „За болестта” описание на четирите признака на възпалението: почервеняване, подуване, температура и болка

60

Гръцкият лекар Педаний Диоскурид – най-прочутият фармаколог на древността, работещ в Рим, написва систематична фармакопея. Книгата Simplicia („За простите лечебни средства”) съдържа описание на повече от петстотин растения и е известна през Средните векове. Но главния му труд е De materia medica („За лечителните средства”) в 5 книги, в който се описват над 600 билки – най-широкото описание на лечебните растения

199

Умира Клавдий Гален, велик римски лекар и хирург, грък по произход, придворен лекар на император Марк Аврелий и на сина му Комод. Последовател е на великите си сънародници Хипократ, Платон и Аристотел. Пръв изучава анатомията и физиологията върху животни – свине и маймуни; оказва голямо влияние върху развитието на медицината цяло хилядолетие, чак до Средновековието, по патология, терапия, хигиена, акушерство и най-вече – по анатомия и фармакология. Гален започва да идентифицира и обработва растенията, като това е най-ранния пример за контролиране на лекарствената чистота. Въвежда свои собствени методи в приготвянето на лекарствата (Галенови препарати – galenica) и е признат за родоначалник на фармацията. Той демонстрира важността на гръбначния стълб, използва пулса като инструмент в диагностиката и описва пътя на пикочта към пикочния мехур. Описва също процеса дишане и доказва, че по артериите се движи кръв. Издава 125 съчинения, сред които „За частите на човешкото тяло”, „Терапевтични методи”, „За състава на лекарствата”. Неговите трудове в цикъла „Анатомия, която да направлява ръката на хирурзите, за да ги спаси от публичния позор” дълго време, цели 13 века, са приемани безкритично, докато някои грешни твърдения не са оборени от Андреас Везалий и Просперо Боргаручи

II век

Гален Пергамски разработва цялостна система на медицинската наука, към която често се отнасяли безкритично чак до по-ново време. Основава се на аналогията между макрокосмоса (Вселената) и микрокосмоса (човешкото тяло). На четирите елемента, определени от Аристотел като основни – „първо качество”, — отговаряли в тялото 4 течности: кръв, слуз, черна и жълта жлъчка. Сетивните възприятия „второ качество” се създават посредством смесване на елементите „първо качество”. За основни органи в човешкия организъм приемал сърцето (източник на вродена топлина, където се създава духът на живота, разнасян по тялото от кръвта), черния дроб (където според него от храната се образува кръвта) и мозъка (орган на мисленето и център на чувствата и движението). Описва устройството на окото и обяснява функцията на очния нерв – приема зеницата за рецептор. Своето учение базирал върху разсъждения, както също и върху наблюдения, дисекции и експерименти

III век

В Китай се лекуват различни болести чрез иглотерапия – акупунктура

390

Римската знатна дама Фабиола основава в Остия първата общодостъпна болница за болни и недъгави

400

В Индия се правят пластични хирургически операции за опъване на кожата и поправка на носа

IV век

В началото на века в Сирия се подвизават 16 монаси лечители, най-известните от които – близнаците Дамян и Козма Безсребреници, биват и канонизирани.

Византийската медицина също си има своите бележити лекари – Юлиан Орибазий от Пергам (326 – 403), написал 72-томна медицинска енциклопедия (361), Александър Тралски, Аетий Амидийски, Павел Егински

V-XII век

Манастирите в Англия, Германия и Франция са основно местата, където се запазват медицинските знания

VI век

Александър Тралски написва 12 книги „Терапевтика” (за болестите на човешкото тяло), оказали значително влияние върху средновековната медицина

VII век

Първите болници психиатрии са построени в Багдад и Кайро

707

Създадена е първата арабска болница; към 1160 г. в Багдад функционират 60 болници. Най-прочутата и най-дълго просъществувалата в арабския свят обаче е болницата „Ал Мансури” в Кайро (1282-1915) с 8000 легла (мъжки и женски), днес в нея е разгърната очна клиника

872

Първата модерна болница с лекари и медицински сестри е отворена през 872 г. в Кайро (Египет) – болницата „Ахмед Ибн Тулун”

880

Персийският учен-енциклопедист, лекар и алхимик Ар-Рази (Разес) използва гипсова превръзка за обездвижване на счупени кости. Той дава точно описание на едрата и дребната шарка. Неговата гръко-арабска медицинска енциклопедия „Въздържане” (преведена на латински през 1279 г.) е основен източник на терапевтични знания през следващите три века

IX век

Манастирът в Санкт Гален (Швейцария) се прочул с отглеждането в собствената си градина на лековити билки (конски босилек, седефче, мента, моран), както и с широката лечителска дейност.

В бенедиктинския манастир в Салерно, Южна Италия, е основана първата медицинска школа в Западна Европа. По-късно тя прераства в първия в света Медицински факултет с голяма лечебна база и издателска дейност (практическото ръководство по диагностика „Пасионария”, рецептурника „Антидотарий”) и Салерно получава прозвището „Хипократов град”. Три века по-късно се създават медицинските университети в Болоня, Монпелие, Париж и Оксфорд

910

Персийският лекар Разес идентифицира едрата шарка, разграничавайки я от морбили. Като причинен фактор за инфекциозното заболяване е предположил кръвта

925

Умира Абу-Бакр Мохамед ибн Закария ар Рази, бележит средновековен лекар на Изтока, предшественик на великия Авицена. Роден в Иран, но учи в Багдад, където основава голяма болница с лекарска школа. Като всички арабски енциклопедисти се занимава не само с медицина, но и с математика, астрономия, химия, философия. Един от първите, които използват памука за превръзки. Описва чумата и други епидемии. Крупно негово произведение е „Ел-Хави фи Тиб” („Всеобща книга по медицина”), в 25 тома. И тя, и други негови трудове („За чумата”, „Медицинска книга Алманзора”) са преведени в Италия, Англия, Франция и оказват съществено влияние върху европейската медицина

975

Абу Мансур ал-Харави издава „Трактат за основите на фармакологията”, където в по-голямата част описва лечебното действие на различни природни и химически средства. Били използвани разнообразни мазила, дестилати и прости химични съединения: черен живачен сулфид, цинобър, сублимати за лекуване на кожни заболявания, естествена сода, екстракти от пепел, стипца за кръвоспиране, природен боракс, нишадър, а в офталмологията – окиси и цинков сулфид. Едновременно с това Абу Мансур споменава и лечебното действие на някои природни продукти – захарна тръстика, растителни киселини или танин

X век

В Салерно се основава медицинска школа, базираща се на арабските школи и чрез тяхното посредничество се усвоявали античните познания в областта на медицината.

В Китай се заражда идеята за ваксинацията. Създател на първата ваксина обаче е френският химик Луи Пастьор, а първата противобясна ваксина е приложена на човек през 1885 г.

За баща на хирургията се счита Албукасис (Абу ал-Касим), който е бил роден в Андалусия, Испания, през X век. Неговите идеи се смятат за основа на модерната хирургия

Нач. на XI в.

Ибн Сина (Авицена) преработва античните познания на Гален в своя медицински сборник „Медицински канон”

1010

Авицена написва „Книга на лечението”

1013

Умира Абул ал-Захрауи или Абулказис, най-известният хирург сред арабските народи, блестящ оператор и анатом. Той въвежда котешките черва (кятгута) в коремната хирургия, както и отделянето на катаракта, шиенето с 2 игли; описва туберкулозните поражения на костите. Издава обемистия труд „Книга за предоставяне на медицинските знания на разположението на този, който не е успял да ги усвои”, последният от чиито 30 тома е посветен на хирургията и хирургичните инструменти (лично Абулказис е конструирал над 150 от тях). Преведен на латински през втората половина на XII век и многократно преиздаван, този том става настолна книга и основно учебно ръководство за европейските хирурзи в продължение на 5 века!

1027

Систематизация на иглотерапията в Китай

1037

В Хамадан, Иран, умира Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, познат в Европа като Авицена – персийски философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател, достигнал до постовете придворен лекар и дори везир на емира на Хамадан. Наричан от съвременниците си „княз на лекарите”, той издава над 20 обемисти научни съчинения, най-значимото от които е „Канон на медицината” (1020) – най-знаменитият лекарски труд на Средновековието, превеждан на много езици, основно ръководство в следващото половин хилядолетие на арабската и европейската медицина. Съдържа 5 книги, съответно по: анатомия, профилактика, диагностика и терапия; лекарствата и приложението им (т.е. фармакотерапия); частната патология и терапия; хирургията и треската; сложните лекарствени вещества и взаимоотношения, токсините и противоотровите (т. е. фармакология). Между останалите трудове на Авицена е и „Книга за лекуването”, също многократно превеждана и преиздавана (над 30 пъти), в която той учи да се подхожда индивидуално към всеки отделен болен и да се обръща особено внимание на хигиената, диетата и профилактиката (дава преварена вода на близките на инфекциозно болните). Авицена пръв забелязва, че лекарствата имат различно въздействие върху болниите, в зависимост от конституцията им (тегло, възраст, пол) и другите съпътстващи заболявания, затова проповядва индивидуален подход към всеки пациент. Изключително наблюдателен, подробно описва проказата, диабета, плеврита, жълтениците, стомашната язва, белодробната туберкулоза, елефантиазата (слоновата болест), установява различията между чумата и холерата, заразителността на вариолата, разликата между плеврита и пневмонията. Авицена е основоположник на педиатрията, но може да се каже – също и на инфектологията, защото първи създава хипотезата за невидимите причинители на заразните болести, които се предават от болните на здравите хора чрез въздуха и водата. Приема се и за един от основателите на съвременната хирургия. Създава и подробна фармакопея на народната, китайската и индийската медицина. Няма друг лекар в историята на медицината, освен несравнимия Хипократ, който така трайно да е повлиял на медицината и изкуството на лекаря, както Авицена

II пол. на XII в.

Ибн Рушд (Авероес) пише коментарии към съчиненията на Аристотел по естествена история и развива техния материалистически аспект. Като лекар стига до извода за необходимостта от имунизация срещу едрата шарка

1184

Изтъкнатият арменски лекар Мхитар Гераци издава знаменития трактат „Утешение при треските”, посветен на инфекциозните заболявания, в който много точно описва симптомите им и тяхното лечение, като допуска заразителността при някои от тях

1200

Спиртът се използва масово за медицински цели

12 декември 1204

В Кайро умира Моше бен Маймон, бележит лекар, равин и най-великият еврейски средновековен философ, познат на религиозните си сънародници под името Рамбам, а на света и лекарите – с гръцкото прозвище Маймонид. Освен трудове по диагностика и лечение с огромно, продължило столетия влияние върху европейската медицина, той оставя и морални наставления към съсловието си. В много американски университети новозавършилите лекари произнасят при промоцията си не класическата клетва на Хипократ, а именно „Молитвата на Маймонид”, включваща всички водещи етични принципи в професията

1263

В „Шестоднев” на Йоан Екзарх са описани някои лечения на болести с билки

XIII век

Ибн ан-Нафиз в критичния коментар към труда на Авицена стига до принципа за малкия кръг на кръвообращението

1334

Чума в Константинопол. Генуезки търговци разпространяват Черната смърт на запад

1346-1353

Във Франция избухва чумна епидемия, отнела живота на много французи

1347-1348

Чумна епидемия отнема живота на една трета от населението на Европа

XIV-XV век

Според италиански медици положението на определени небесни тела би могло да упражни лошо влияние върху хората или „инфлуенца”

1403

Град Венеция налага карантина на новодошлите в града, за да предотврати повторната поява на Черната смърт, покосила Европа

1485

От странна болест, известна като „английско смъртоносно изпотяване” загиват 3 млн. души през периода 1485-1551 г. Днес се приема, че това е бил вирус, пренасян от плъхове

1489

Леонардо да Винчи прави дисекции върху трупове

1495

Сифилисът се разпространява от Неапол, за което обвиняват френските моряци

Около 1500

Първите точни и детайлни рисунки, разкриващи анатомията на човешкото тяло, са дело на италианския художник и учен Леонардо да Винчи. Той извършва дисекция на трупове, нарушавайки църковните забрани, за да вникне в структурата на човека и неговия организъм. Скиците му на сърце показват истинските функции на клапите. Освен това Леонардо пръв предоставя на медицината точна картина на човешкия мозък и то в различни ракурси.

Първото документирано цезарово сечение, в което и майката, и детето оцеляват, е извършено в Швейцария през 1500 г. Опериращият е бил съпруг на бременната жена. Якоб Нуфер обаче не е бил лекар – занимавал се е с кастрацията на свине

Юли 1518

В Страсбург, Франция, за два месеца около 400 души са обхванати от масова психоза – т. нар. „танцувална треска” или хорея на Сиденхам

23 септември 1518

Основана е английската Кралска лекарска колегия

1527

Швейцарският лекар и естествоизпитател Парацелз изгаря публично произведенията на Гален и Авицена. Той подлага на критика учението им за четирите течности (влаги) и твърди, че целта на алхимията е да приготвя средства за изцеляване на болните

1529

Италианският лекар Джовани Батиста да Монте въвежда метод за клиничен преглед на пациенти на легло

1537

Фламандският лекар Андреас Везалий става професор по анатомия в Падуанския университет и в учебната програма включва дисекция на човешки труп. Той променя възприетите дотогава методи на преподаване, като набляга на дисекциите, извършвани лично от него по време на лекции, вместо на анализа на класическите медицински текстове

1538

За целите на преподаването Везалий изготвя шест големи илюстровани анатомични таблици, които издава под заглавието „Tabulae Anatomicae Sex”, а на следващата година публикува актуализирана версия на наръчника на Гален „Institutiones Anatomicae”. През следващите години той извършва многобройни дисекции на екзекутирани престъпници и с помощта на наети художници изготвя и публикува голям брой анатомични илюстрации. Наричан е „бащата на анатомията”

24 септември 1541

В Залцбург, Австрия, умира Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наричащ себе си Парацелз – швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Парацелз е олицетворение на ранния Ренесанс в областта на медицината, като смело оборва теологичната схоластика в нея. Той е хирург и терапевт, който умело свързва тези две основни, дотогава противопоставящи се специалности. През 1526 г. в Медицинския университет на Базел го избират за професор и там става новатор и в преподаването – чете лекциите си на родния немски език, а не на латински, както повеляват установените правила и отново предизвиква яростта на догматиците. В Бретан и Тирол изучава специфичните заболявания на миньорите, специално белодробната туберкулоза. Отдава огромно значение на химията и химичните процеси, които смята, наред с опита, като най-важни за всеки лекар. Практикува хирургия със завидно умение (възстановява и носове – вероятно той е един от първите пластични хирурзи!), дори прави спленектомии. Въвежда в практиката минералната вода и лечението с химически средства (химиотерапията). Парацелз е откривателят на приложението в медицината на живака, опиума, антимона, тинктурите, магнита. Той дава правото на лекаря свободно да разсъждава и смело критикува дотогава смятаните за непоклатими авторитети и класици в медицината Гален и Авицена. Едно заключение на Парацелз с право може да го нареди сред пионерите на сугестологията: „Волята сама по себе си спомага за лечението, докато съмнението единствено довежда до крах. Личността на лекаря може да има по-голям ефект, отколкото всички предписани лекарства.” 500 години по-късно американски лекари доказаха в дълго и скъпо клинично изпитване, че ефективността на лекарствата се увеличава от 30 до цели 80 процента, ако пациентът сляпо вярва на своя лекар. Плацебо-ефектът се увеличава неимоверно от внушението на достолепния авторитетен лекар, който обича своите болни като свои деца и се грижи като баща за тях. През Възраждането Парацелз започва проучването на химическите субстанции в билките. Химичният анализ на лечебните растения добива практически съвременната си форма при Карл Шееле

1541

Андреас Везалий разкрива, че използваните в медицинската практика анатомични книги на Гален са резултат от дисекции на маймуни, а не на хора, поради което съдържат съществени неточности. Той се заема да подготви собствено съчинение по човешка анатомия

1542

Огюстен Жан Френел в произведението си ,,De naturali parte medicinae” синтезира научните знания по медицина от онова време

1543

Везалий публикува първата точна и подробна книга по човешка анатомия – седемтомния труд „За структурата на човешкото тяло”, който става първият учебник по модерна анатомия. Малко по-късно той издава и съкратена версия за студенти.

Произведението на Везалиус ,,De humani corporis fabriса” означава принципно ново развитие на човешката анатомия. Везалиус изхожда от своя собствен опит и отрича Галеновата традиция от древността и средновековието. По негов подтик настъпва бурно развитие на анатомията. Разпространяват се дисекциите и изграждането на т. нар. „анатомически театри”

1545

Най-смъртоносната епидемия (от едра шарка или тиф) в Новия свят, пренесена от испанските колонизатори между 1545 и 1550 г., изтребила 80% от населението на Мексико

1546

Италианският лекар Джироламо Фракасторо изказва за първи път теория, в чиято основа лежи предположението, че болестите се предизвикват от самостоятелни живи същества – бактерии

1547

В лондонската болница „Св. Мария Витлеемска” (Бедлам) е организиран първият приют за душевноболни. Думата „бедлам”, съзвучна с името на болницата, става след време синоним на шумно място или състояние на пълно объркване

II пол. на XVI в.

В произведението си ,,De contagione“ Джироламо Фракасторо стига до заключението, че епидемиите се пренасят чрез зараза

Около 1550

Габриеле Фалопио от Падуанския университет открива яйцепроводите, които оттогава насам носят неговото име – Фалопиеви тръби. Той изобретява презерватива, който ще се използва като средство да се предотврати разпространението на зарази

1552

Италианският анатом Бартоломео Еустакио обяснява евстахиевата тръба и клапа на вътрешното ухо

1553

Мигел Сервето на базата на разсъждения излага представата си за малкия кръг на кръвообращението; същата година заради богословски спорове с Калвин е изгорен на клада в Женева

1555

Пиер Белон установява сходство между скелета на човека и птиците

1559

Италианският хирург Реалдо Коломбо описва позата на човешкия ембрион.

Реалдо Коломбо по експериментален път създава теорията си за малкия кръг на кръвообращението

1561

Габриеле Фалопио за пръв път описва клитора в детайли и разкрива чрез анатомически разрези неговата вътрешна структура

1563

Бартоломео Еустакио докладва за откриването на надбъбречните жлези

1582

Юрбен Емар изучава анатомията на зъбите

1599

Италианският анатом Матео Реалдо Коломбо въвежда думата vagina („влагалище”) в медицината. От Коломбо произлиза и обозначението labia minora – „малки срамни устни”

1600

Ян Йесениус провежда в Прага първата публична дисекция на човешко тяло

I пол. на XVII в.

Франсоа льо Бое Силвиус прави опит да обясни жизнените процеси като серии от ферментации на базата на чисто химически представи

1607

Заболяването синя пъпка (антракс) се разпространява до такава степен на Стария континент, че предизвиква епидемия, отнела живота на близо 60 000 души

1615

Италианският лекар Санторио Санкториус публикува труд върху метаболизма и потенето

1616

Английският лекар Уилям Харви изнася пред Кралската лекарска колегия лекция за кръвообръщението

1626

За първи път е измерена температурата на човек. Италианският анатом Санторио пръв използва термометъра и измерителя на пулса

1628

Уилям Харви, английски лекар, анатом и физиолог, в работата си ,,De motu cordis et sanguinis in animalibus” публикува описание на системата на човешкото кръвообращение (което е направил вероятно през 1619 г.). То е до голяма степен вярно, за разлика от много дошли до нас схеми на движението на кръвта

1652

Датският лекар и математик Томас Бартолин пръв описва цялостно човешката лимфна система.

Никола Тюлп изучава анатомията на човекоподобните маймуни

1656

Томас Уортън издава своето прочуто произведение „Adenographia” – първия цялостен и изчерпателен труд за жлезите в човешкото тяло. Той открива канала на подчелюстната слюнчена жлеза и пихтията на пъпната връв, които носят неговото име. Прави първото обстойно описание на щитовидната жлеза, чието наименование дава (защото е оформена като древен гръцки щит).

Експериментирайки с кучета, Кристофър Рен е първият приложил интравенозното прилагане на лекарства с помощта на животински мехур, прикрепен към наточено паче перо. Освен това Рен е правил различни опити за кръвопреливане на кучета (макар и безопасни, човешките кръвопреливания са станали възможни след откритията на австрийския лекар Карл Ландщайнер през 1900 година)

1658

Холандският природоизследовател Ян Свамердам обявява за откриването на поглъщащи кислорода кръвни частици – червените кръвни телца (еритроцити)

1661

Марчело Малпиги описва капилярите в белите дробове, свързващи вените и артериите. По този начин доказва правилността на теорията за малкия кръг на кръвообращението; допълва откритието на Харви за кръвообращението (1628), като наблюдава циркулацията на кръвта в белодробните капиляри при жаби

1664

Нилс Стенсен (Стено), датски учен и католически епископ, пръв установява мускулния характер на сърцето.

Издадена е най-съществената творба на английския лекар Томас Уилис – „Cerebri anatome”. Представлява детайлно описание на мозъка и нервите при човека. Илюстрациите са направени от английския геометрик Кристофър Рен. Уилис създава понятието рефлекс. Също така той извършва все още използвната номерация на нервите на мозъка. Други по-важни структури, които Уилис описва, са Corpus striatum, таламус, Варолиев мост и Corpus mamillare.

Томас Уилис е считан за един от основателите на анатомията на нервната система. Заедно със свои колеги открива по-късно наречения така Вилизиев артериален кръг в човешкото тяло (Circulus arteriosus cerebri) за осигуряване притока на кръв към мозъка

1665-1666

Голямата лондонска чумна епидемия покосила около 100 000 души или около 20% от населението на Лондон

14 ноември 1666

Проведен е първият експеримент за преливане на кръв от едно куче на друго

12 юни 1667

Жан-Батист Дени, личен лекар на френския крал Луи ХIV, извършва първото известно кръвопреливане – инжектира дванадесет унции кръв от агне на 15-годишно момче. След това здравето на момчето започва да се подобрява

1667

В Англия Робърт Хук демонстрира, че обмяната на кръвта в белите дробове е най-същественият белег на дишането

1668

Антони ван Льовенхук започва да изследва под микроскоп редица природни процеси (напр. кръвообращението в капилярите, живородността на листните въшки, сперматозоидите – 1677 г., червените кръвни телца и др.)

1670

Съчинението на Джовани Алфонсо Борели съдържа описание на системните опити за капилярността; през същия период това явление се споменава и в произведенията на други изследователи

1671

Описан е етерът и неговите медицински свойства

1674

Джон Мейоу обяснява дишането като процес, при който се поглъщат определен брой частички въздух (spiritus nitroaerus) от кръвта.

Холандският учен Антони ван Льовенхук пръв наблюдава микроби под микроскоп

1675

Мехемия Грю използва термина сравнителна анатомия

1676

Малтийският орден има заслуга за отварянето на първите истински училища по медицина. През 1676 г. Великият магистър Никола Котоне създава „Училище по анатомия, хирургия и фармация” към болницата в Малта

1677

Антони ван Льовенхук потвърждава наличието на откритите от Луис Доминикус Хам сперматозоиди

1684

Първо описание на анорексията

1688

Льовенхук открива червените кръвни телца.

Някога швейцарските наемни войници в Италия и Франция заболявали от тайнствената болест носталгия. Болест, описана през 1688 от базелския лекар Хофер, която имала съвсем физиологически прояви – припадъци, висока температура, стомашни неразположения, смърт.

Швейцарският лекар Йоханес Хофер въвежда термина „носталгия”, с който описва една нова болест. Симптомите ѝ са меланхолия, предизвикана от копнежа по завръщане в родната земя. Страдащите от тази болест често се оплакват, че чуват гласове и виждат привидения

30 ноември 1694

В Рим умира Марчело Малпиги, италиански лекар (вкл. папски), биолог, анатом, хистолог и микроскопист; открива капилярите и допринася за окончателното изучаване на кръвообращението

1700

В Англия е изобретена усмирителната риза за успокояване на буйни пациенти в домовете за душевноболни

XVII век

Появяват се първите аптеки в Европа

1701

Италианският лекар Джакомо Пиларини извършва първата инокулация (изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях) против едра шарка

1707

Сър Джон Флойър открива значението на измерването на пулса

1708

Херман Бурхафе обобщава тогава известните научни, предимно механични основи на медицината в съчинението „Institutiones Medicae”

1713

Лондонският лекар Джон Уудуърд получава писмо от Емануел Тимони, лекар в Истанбул, който му съобщава как да предпазва от едра шарка (вариола) чрез инокулация (ваксиниране чрез вкарване на умрели клетки на вируса в организма); Тимони описва метода, прилаган от един местен лекар, Джакомо Пиларини, който е в основата на много по-късни технологии на ваксиниране

1714

Изработена е първата спринцовка с тънка игла за употреба в медицината

1717

Ваксинирането против едра шарка, познато в Китай и Турция, се пренася и в Европа; сред пионерите на ваксинирането срещу вариола в Европа се числят лекарят от Прешов (Словакия) Райман и англичанката лейди Мери Уъртли Монтагю

1718

Джон Кийл определя, че количеството кръв в тялото на мъж, тежък 52 кг, е равно на 33 кг (съвременните измервания сочат около 1/3 от телесното тегло); а скоростта на кръвта в аортата – 1.60 м/час (съвременните измервания определят скорост 50 см/сек.)

1727

Стивън Хейле изучава физическите причини за движението на лимфата предимно под влияние на Слънцето

6 декември 1735

Френският хирург Клавдий Амианд извършва първата успешна операция от остър апендицит. Отваряйки херниалния сак, той открил възпаления апендикс

1736

Английският хирург Клаудиус Ейманд извършва първата успешна операция на апендицит.

Жан Астрюк изразява мнението, че мозъкът е център на всички нервни влакна и следователно всички физически реакции се ръководят от него

1740

В Швейцария Луи Жалабер провежда за първи път успешно лечение на паралитик чрез електротерапия; през следващите години терапията с електричество се разпространява бързо из цяла Европа

1746-1747

В произведението ,,De respiratione experimenta anatomica” Албрехт фон Халер дава правилно обяснение на дихателния механизъм

31 януари 1747

В „Док хоспитъл”, Лондон, е открита първата клиника, специализирана за лечение на венерически заболявания

1747

Швейцарският учен Халер формулира своята теория за иритабилността, т. е. дразнимостта (свиването или разпускането на мускулите се дължи на специфичната раздразняемост на мускулните влакна).

Шотландският военноморски хирург, наричан понякога и „баща на имунологията”, Джеймс Линд е открил, че цитрусовите плодове предотвратяват заболяването „скорбут”. През 1754 година е публикувал и трактат на тази тема, опитвайки се да намери точния лек за това често срещано и опасно за моряците тогава заболяване. Били са необходими приблизително 40 години на адмиралтейството докато въведат задължителното снабдяване на корабите с цитрусови плодове, като в началото се е започнало с лимони и консумацията на лимонов сок

1748

Джон Фодъргил издава „Описание на болно гърло, покрито с язви” (първото подробно описание на дифтерит)

1751

Робърт Уит открива значението на гръбначния мозък като нервен център, ръководещ някои видове движения

1752

Халер разработва своята теория, според която органите на живото тяло притежават две основни качества: дразнене (irritabilitas) и чувствителност (sensibilitas)

1756

Леополдо Калдани изучава въздействието на електрическите изпразвания върху сърцето и мускулите

1757-1766

Излиза „Elementae physiologiae corporis humani” от Албрехт фон Халер. Дълго време това произведение остава образец в областта на физиологията. Авторът прави тясна връзка между анатомическата структура и физиологичните функции – т. е. възприема физиологията като оживена анатомия (anatomia animata)

1762

Чумна епидемия в Северозападна България

1763

Клаудиус Ейманд (Клавдий Айманд) извършва първата успешна апендектомия

29 октомври 1768

Екатерина II ваксинира срещу едра шарка себе си и сина си, после въвежда тази ваксинация в Русия

1768

Лазаро Спаланцани изучава регенерацията при дъждовните червеи, охлювите (възобновяване на главата, включително очите и пипалата) и други животни. В опитите си за оплождане яйца на жаби Спаланцани за първи път прилага метод за изкуствено оплождане; през 1763 г. този метод бил приложен вероятно от М. Якоби при риби; по-късно от Спаланцани – при кучета; а през 1799 г. от Уилям Хънтър – при човек

13 април 1771

Руската императрица Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение

1771

Открито е електрическото естество на нервните импулси

17 юли 1775

В САЩ е открита първата в света военна болница

1777

Лавоазие публикува резултатите от химичния анализ на дишането и промяната на кръвта в белите дробове. В редица трудове до 1789 г. обяснява подробно химичния аспект на дихателните процеси в организма

1779

Доказана е ролята на семенната течност в оплождането

1780

Написан е лекарственикът на поп Григорий. През 1804 г. Илийчо Спицерина от Свищов и Тумпаров от Самоков написват своите лекарственици. През 1833 г. е написан лекарственикът на Иванчо Келифар

1784

Иржи Прохаска използва термина рефлекс, за да обясни начина, по който възприятията предизвикват двигателните импулси. Не свързвал обаче обясненията на принципа на рефлексната дъга с анатомичната локализация. Открива пряката връзка между нервните сетивни органи и двигателния нерв и обяснява рефлексното движение. Прави разлика между рефлексно движение и съзнателно движение, като мотивира това различие с физиологията на нервите

1785

Описани са лечебните свойства на дигиталиса при сърдечни заболявания (Уидъринг)

1789

Лавоазие и Сеген установяват пряката пропорционалност, съществуваща между мускулната дейност и количеството изразходван кислород

1791

Френският зъболекар Никола Дюбоа де Шеман изобретява зъбните протези; получава през 1789 г. в Англия патент за порцеланови зъби с материал, доставян от фирмата Wedgewood

1792

Линейката – Тя води началото си от 1792 г. Барон Ларе, личният лекар на Наполеон, се тревожел от начина, по който ранените войници бивали прибирани от бойното поле. Поставяли ги върху талига и ги извозвали, като непрекъснато ги разтърсвали по неравната земя. Барон Ларе взел една каруца, поръчал да ѝ се сложат специални ресори, за да вози по-удобно, и да се покрие с чергило, което да пази пациентите от лошото време. Изобретението имало успех. През 1796 г. във Френската армия била създадена специална част, чиято задача била да прибира ранените от бойното поле. Тя имала на разположение 12 от тези „летящи линейки с един кон”. Минали повече от 80 години, докато някой се сети, че линейките са необходими и на цивилното население. Първата цивилна линейка била използвана из улиците на Маргейт, Кент, Великобритания, през 1878 г. – била теглена ръчно и била само с едно колело! През 1883 г. се появила линейка с четири колела, с каучукови гуми, която се теглела от кон. Първата линейка със собствен двигател – марка Даймлер – била демонстрирана в Париж през 1895 г., но във Френската армия влязла в употреба едва през 1900 г. Същата година във Франция се появила първата моторизирана линейка за обикновените граждани

14 януари 1794

В САЩ е направено първото успешно цезарово сечение. Елизабет Бенет ражда момиченце чрез цезарово сечение и се превръща в първата жена в САЩ, която оцелява след подобна процедура. Операцията е извършена от нейния съпруг – Джес

1795

Йохан Кристиан Райл започва издаването на първото списание по физиология „Archiv für Physiologie”

21 януари 1796

Английският лекар Едуард Дженър открива ваксината срещу едра шарка (вариола)

14 май 1796

Едуард Дженър извършва първата успешна ваксинация срещу едра шарка на 8-годишен пациент. Той пръв използва ваксинацията с цел предпазване от болест, което довело до изчезването на едрата шарка

1798

Едуард Дженър описва ваксината против едра шарка – първата и най-важната от редица ваксини и антибиотици.

Ваксинацията – Едуард Дженър бил провинциален лекар в Глостършир. В онези дни едрата шарка била страшна болест, която често водела до смърт, а ако нямала фатален край, обезобразявала лицата на хората с дълбоки белези. Веднъж Дженър разговарял с една доячка и тя му казала, че никога няма да се разболее от едра шарка, защото е прекарала кравешка шарка. Кравешката шарка била заболяване по виметата на кравите. Дженър се замислил над думите на доячката и през 1796 г. одраскал 8-годишно момче с гнойта от рана върху ръката на друга доячка, болна от кравешка шарка. Върху дланта на момчето се появила подобна рана, но то не се разболяло. Когато няколко седмици по-късно Дженър одраскал същото момче с гной от едра шарка – и след няколко месеца повторил одраскването, – то не развило едра шарка. Експериментът бил рискован, но през следващите две години Дженър провел нови опити с различни хора и установил, че това, което твърдяла първата доячка, било истина – ако гной от кравешка шарка се втрие в кожата след одраскване, човек получава пълна защита срещу страшната едра шарка. През 1798 г. той публикувал откритията си и след още две години мнозина други лекари вече използвали новия метод на „ваксинация” (наречен така от Дженър по аналогия с латинската дума за „крава” – „vacca”). Още преди времето на Едуард Дженър бил прилаган подобен, но твърде рискован метод – гной от човек, болен от едра шарка в лека форма, се втривал в кожата на здрав човек с надеждата, че това ще предотврати развитието на болестта у него. Понякога това давало резултат, но в повечето случаи причинявало появата на болестта. От времето на Дженър ваксинацията се използва, за да предотврати появата на голям брой заразни болести

1800

Английският химик Хъмфри Дейви описва обезболяващите свойства на диазотния оксид, макар че зъболекарите не започват да използват този газ като средство за упойка в продължение на почти 45 години