XIX век

Терапията и фармацията навлизат в качествено нов етап на развитие, при който започват да се прилагат химически чисти вещества, изолирани от растения. Дотогава за лечение се използвали главно необработени растителни и животински продукти

1802

Томъс Йънг изказва предположението, че ретината на окото е изградена от три различни вещества, всяко от които реагира на различен цвят и независимо от другите изпраща импулси до мозъка, където те се наслагват в образи

1803

Ладзаро Спаланцани (в посмъртно издадена публикация) набляга върху значението на дишането в тъканите

1804

Немският фармацевт Фридрих Сертюрнер успява да изолира алкалоида морфин. Това е първата лечебна растителна субстанция, която е изолирана от растение

Ханаока Сейшу извършва първата операция на рак на гърдата с помощта на пълна упойка. През периода Едо в Япония Сейшу използвал и западната, и традиционната китайска медицина. Той изобретил анестезия от смес от седем билки, вдъхновен от по-ранен китайски пример. През 1804 г. той извършил частична мастектомия на анестезирана пациентка и скоро неговата техника на безболезнена хирургия започнала усилено да се търси. Анестезията щяла да добие популярност в западната медицина едва след още половин век

1808

Немският лекар Йохан Кристиан Райл въвежда в медицината термина психиатрия

6 март 1810

Илинойс става първият щат на САЩ, в който е въведена задължителна ваксинация на населението

1810

Немският лекар Самуел Ханеман публикува книгата си „Органон на лечебното изкуство”, в която дефинира хомеопатичната философия.

Съвместното съществуване на белодробна туберкулоза и рака на белите дробове е описано за първи път през 1810 г., но е доказано хистологично няколко години по-късно

11 май 1811

В Сиам, днешен Тайланд, се раждат сраснати близнаците Чанг и Янг Бункер. Те пътуват дълго време с цирка и стават известни в цял свят като Сиамските близнаци, откъдето това става и общ термин

1816

Рене Теофил Хиацинт Лене, главен лекар във френската болница „Некер”, изобретява стетоскопа. В първоначалния си вид представлявал акустичен прибор – куха дървена тръба, и моноаурален (за едно ухо). През 1851 г. Артър Лиърд изобретява бинауралния (за две уши) стетоскоп. В наши дни се използват и електронни стетоскопи.

Преди да бъдат изобретени слушалките лекарите преслушват пациентите си долепвайки ухо до телата им с надеждата да чуят нещо. В такава ситуация д-р Лене преглежда младо момиче и притеснен от директния контакт навива двайсетина листа хартия на руло, като в единия край на рулото поставя ухото си, а другия допира върху гърдите на девойката. Възхитен установява, че звуците не само се чуват, но са по-силни и ясни.

Малко след публикацията на книгата (1819), която обяснявала новото устройство, с помощта на стетоскопа Лене открил, че е болен от туберкулоза.

Стетоскопът – През 1816 г. Рене Т. X. Лене от Кемпер, Бретан, работел като патолог и специалист по сърдечни болести в една болница в Париж. По негово време било трудно да се слуша биенето на сърцето, докато той не намерил много просто решение, за което, колкото и да е странно, никой не се бил сетил дотогава. Първо навил парче хартия на руло, пристегнал го с канап и в центъра се образувал отвор. После доближил ухото си до единия край, а другия сложил над сърцето на пациента и се заслушал. След като провел множество опити, за да усъвършенства изобретението си, той изработил дървен цилиндър с дължина 30 см, диаметър 3 см и точно в средата с отвор, чийто диаметър бил 5 мм. За да се побира лесно в джоба му, Лене направил тръбата от две части, които съединявал, когато искал да я ползва. За съжаление самият той починал след 10 години от сърдечно заболяване. Съвременният вариант на слушалката с тръбичка за всяко ухо бил създаден някъде през 1855 г. Акушерките все още използват прост стетоскоп, който не се различава много от стетоскопа на Лене, за да слушат сърдечните тонове на бебето, докато е още в майчината утроба

1817

Британският лекар Джеймс Паркинсон първи описва болестта, носеща неговото име (името си тя получава от Жан-Мартин Шарко)

25 септември 1818

Лондонският хирург Джеймс Блъндел е успял да направи първото успешно човешко кръвопреливане

1819

Английският лекар Джон Босток направил официално съобщение в Лондонското медико-хирургическо дружество, описвайки историята на своята собствена болест, която той нарекъл сенна хрема.

К. Майер създава понятието и термина хистология и с дейността си стимулира нейното изучаване

1820

От кората на хининовото дърво за пръв път е изолиран хинин. През 1944 г. е получен синтетично

9 март 1822

В Ню Йорк е получен патент за изкуствени зъби

9 юни 1822

В САЩ е патентована изкуствената челюст

1822

Йоханес Петер Мюлер формулира тезата „Psychologus nemо nisi physiologus” („Психологът е само физиолог”)

5 октомври 1823

В Англия започва издаването на първото в света медицинско списание „Ланцет”

1826

Дифтерия или дифтерит произлиза от гръцката дума за “кожа” – διφθερα (дифтера). Името на болестта дава през 1826 г. френският физик Пиер Бретон. Това название се свързва с псевдомембраната, която израства върху сливиците, в гърлото и в носа

1833

Маршал Хол полага основите за обясняване ролята на гръбначния мозък при рефлексните движения; тези идеи били доразвити от Йоханес Петер Мюлер.

Уилям Бомонт провежда 70 опита в областта на храносмилателните процеси у човека

1834

Йоханес Мюлер основава списанието „Archiv für Anatomie, Physilogie und wissenschaftliche Medizin” (Архив за анатомия, физиология и научна медицина).

Излиза „Наръчник по физиология” от Йоханес Мюлер – представлява цялостен синтез на физиологическата наука след Халер

1835

Агостино Баси изказва хипотезата, че причинители на заразните болести са микроорганизмите

1836

Немският биолог Теодор Шван открива наличието на пепсин в стомаха

1837

Чешкият анатом Ян Евангелиста Пуркине открива клетките на Пуркине – големи неврони с разклонени дендрити в малкия мозък. През 1839 г. открива и описва влакната на Пуркине в сърдечния мускул.

Агостино Баси вероятно пръв открива пренасянето на болестите от живи организми

1839

Доктор Йохан Шьонлайн дава името на туберкулозата.

Ян Пуркине организира в Бреслау (сега Вроцлав) първия постоянен институт по физиология

1 февруари 1840

В Балтимор, щата Мериленд, е открит първият в света зъболекарски колеж

30 март 1842

Американският доктор Крофорд Лонг извършва първата в света хирургична операция под анестезия. Той ексцизирал киста на шията на свой приятел с помощта на етер. Първоначално не описва постижението си, при което заслугата отива при зъболекаря Уилям Мортън

1842

Американският стоматолог Уилям Кларк извършва зъбна екстракция, използвайки диетил етер.

Обезболяването чрез етер е въведено от студента по химия от САЩ Уилям Кларк. Той го предлага за първи път на зъболекар при челюстна операция. Преди това младежът забелязал как негови колеги се упояват с етер за удоволствие. Отчита състоянието на отпусната безчувственост, в което изпадат. Кларк е и първият анестезиолог, защото сам подава етера на пациента. Стоматолозите започват да използват веществото редовно при вадене на зъби. Така методът се разпространява и в хирургията.

Анестезията – Преди да бъдат въведени в употреба упоителните средства, ако някой трябвало да бъде опериран (например, ако се налагало да му се ампутира ръка или крак) първо му давали алкохол, за да притъпи болката. След това го завързвали, за да може хирургът да действа бързо и да причинява колкото е възможно по-малка болка, докато работи с ножа или триона. След въвеждането на упоителните средства хирургът или зъболекарят най-сетни могли да правят по-продължителни операции и да си вършат работата по-качествено. През 1799 г. сър Хъмфри Дейви, химик и изобретател, предложил за облекчаване на болките по време на операции да се използва райски газ (диазотен окис). През 1842 г. Уилям Кларк от Рочестър, САЩ, пръв упоил жена, като ѝ дал да вдишва пари от етер, и по този начин успял безболезнено да ѝ извади зъб. През същата година д-р Крофорд Лонг от Джеферсън, щата Джорджия, САЩ, упоил пациент с етер, преди да изреже киста от шията му. След това направил още ияколко операции по същия начин. Наложило му се обаче да прекрати, тъй като местните жители били убедени, че прави магия, и заплашвали да го обесят, ако не спре операциите. Четири години по-късно обаче, през 1846 г., етерът бил използван по време на тежка операция в Масачузетската болница в Бостън, САЩ, когато д-р Уорън изрязал тумор от челюстта на един мъж. През същата година в болницата на Университетския колеж в Лондон д-р Листън извършил първата безболезнена ампутация на крак, отново с помощта на етер. По-късно сър Джеймс Симпсън от Единбург решил вместо етер да използва хлороформ, защото се смятало, че е по-приятен и също така ефикасен. Прилагали го за операции и при раждане. Оттогава операциите без упойка били забравени

11 декември 1844

В Бостън (САЩ) зъболекарят Хорас Уелс пръв в света започва да използова веселящия газ („райски газ”) за упойка

1844

Изобретена е спринцовката.

Теодор Шван обяснява функцията на жлъчката при храносмилането.

Американският зъболекар д-р Хорас Уелс използва азотния оксид като средство за упойка.

Хорас Уелс, а по-късно Уилям Мортън и Чарлс Томъс Джексън – (1846), въвеждат наркоза с етер

27 декември 1845

Американският лекар Кроуфърд Лонг за пръв път в света използва упойка при раждане (на неговата си жена)

30 септември 1846

Д-р Уилям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойката етер при вадене на зъб.

На зъболекаря Уилям Мортън е дадена заслугата за установяване на упоителните свойства на етера при екстракцията (ваденето) на зъби

16 октомври 1846

В Бостън, САЩ, д-р Джон Уорън и д-р Уилям Мортън за първи път използват етер като обезболяващо средство по време на хирургическа операция. На този ден се отбелязва Световният ден на анестезиологията

21 декември 1846

В Университетската болница в Лондон шотландският хирург Робърт Листън извършва първата хирургическа операция с анестезия в Европа – ампутация на крак

1846

В Букурещ е издадена книгата „Лекарственик” на св. Йоан Рилски.

Карл Лудвиг предлага живачен уред за измерване налягането в кръвта и уред за записване на неговата крива (кимограф)

12 ноември 1847

В Единбург (Шотландия) при хирургическа операция се е състояла първата демонстрация на упойката хлороформ като анестезиращо вещество

1847

Английският акушер Джеймс Симпсън за първи път използва хлороформа за обща упойка по време на раждане.

Унгарският лекар Игнац Фюльоп Земелвайс започва борба с родилната треска чрез стриктно спазване на хигиенните изисквания (измиване ръцете на акушерките с хлорирана вода). Земелвайс открива антисептични методи за предотвратяване на следродилната треска.

Игнац Земелвайс, син на бакалин, въвежда измиването на ръцете с антисептик, с което смъртността сред родилките рязко намаляла. Толкова много майки умирали във виенската му клиника от родилна треска (вид сепсис), че гинекологът се зачудил дали самите лекари не разпространяват инфекцията. Но понеже това станало преди теорията на Пастьор за микробите, лекарите подигравали Земелвайс, който умрял в лудница на 47 години – от сепсис

15 август 1848

Американецът Уолдо Хенчет патентова първия зъболекарски стол

1848

Емил дю Боа Раймон пропагандира възгледа, че физиологията не представлява нищо друго освен приложна физика и химия.

Френският медик Клод Бернар обяснява значението на задстомашната жлеза (панкреаса) за усвояване на мазнините при храносмилане

1848-1855

Клод Бернар изучава функциите на черния дроб (образуване на гликоген от захарта или белтъчините)

23 януари 1849

Американката Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива (Ню Йорк) и става първата в света жена, получила лекарска диплома и първата жена лекар в САЩ

1849

Стоян Чомаков открива в Пловдив първата българска аптека.

Алоис Полендер описва Bacillus anthracis (бацила антракс) в кръвта на конете (сибирска язва, сибирски мор по добитъка).

Начало в изследването на хормоналните процеси (Арнол Бертол – при петли)

1850

Херман фон Хелмхолц определя скоростта, с която се разпространява дразнението в нервите (у човека през 1867 г.)

1851

Немският учен Херман Хелмхолц изобретява офталмоскопа – инструмент за изследване на анатомията на окото (първоначално е описан и конструиран от Чарлз Бабидж през 1847 година); с него започва нова ера в очната медицина

1852

Чешкият анатом Ян Евангелиста Пуркине издава списанието „Жива”; през 1864 г. обаче то е спряно. Под същото заглавие от 1891 г. излиза друго списание, чиито първи редактори били Бохуслав Райман и Франтишек Мареш

1852-1856

Учебникът по физиология на човека от Лудвиг проповядва идеала на механистичната физиология. Обяснява жизнените явления на базата на механическото движение на атомите

1853

Френският хирург и ортопед Шарл-Габриел Правас и единбургският лекар Александър Ууд откриват спринцовката като средство за приложение на медикаменти.

В Британия ваксинацията против едра шарка става задължителна

1854

Английската медицинска сестра Флоранс Найтингейл и отряд санитарки оказват помощ на ранените по време на Кримската война. Найтингейл създава система за подготовка на средни и младши медицински кадри във Великобритания

1855

Германският учен Рудолф Вирхов поставя изискването и медицината да изхожда от клетъчната теория; стимулира създаването на клетъчната патология

1857

Луи Пастьор идентифицира микробите като причинители на болести.

Пастьоризацията – Процесът „пастьоризация” носи името на Луи Пастьор, бележитият френски химик, лекар и изобретател, който изучавал проблема в периода между 1857 г. и 1862 г. Първоначално обаче той изобщо не се занимавал с млякото, интересувало го защо френското вино и бира ферментират толкова бързо. Пастьор установил, че причина са микробите и другите микроорганизми във въздуха, които попадат в течността. Открил, че топлината ги убива, и решил проблема, като повишил температурата на виното и бирата до 57,2°С. За да се спаси млякото от прокисване, била необходима температура 61,6°С, която трябвало да се поддържа половин час. Резултатът е, че пастьоризираното мляко е по-трайно от млякото, издоено от кравата, защото голям брой от микробите биват унищожавани. Не всички обаче. Някои „полезни” микроорганизми остават, но действието им „се забавя”, ако млякото се съхранява в хладилник или на друго студено място, след като е било пастьоризирано

24 юни 1859

След кръвопролитната битка между австрийците и италианците при Солферино се ражда идеята за създаването на организацията на Червения кръст

1859

Херман Бремер открива първия санаториум за туберкулозно болни в градчето Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско, Полша)

26 октомври 1863

Анри Дюнан създава в Женева организацията на Червения кръст

22 август 1864

Представители на 12 държави (Баден, Белгия, Вюртенберг, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Прусия, Франция, Хесен и Швейцария) подписват първата Женевска конвенция, чиято цел е подобряване на положението на ранените по време на война. Конвенцията дава официален статут на Международния комитет на Червения кръст и установява реда за приемане и работа на националните организации.

Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества. През същата 1864 година Луи Апиа и Парл ван де Велде, капитан от нидерландската армия, стават първите неутрални представители, работили под знака на Червения кръст във въоръжен конфликт

12 август 1865

Английският хирург Джоузеф Листър прилага карболова киселина (фенол) при лечение на гнойни рани и за дезинфекция на хирургическите инструменти – поставено е началото на антисептиката

1865

Френският корабен лекар Жан Вилмен установява предаването на туберкулозата от животни на хора.

Клод Бернар в произведението си „Увод към експерименталната медицина” споменава за необходимостта от въвеждане на експерименалните методи на физиката и химията в биологията и медицината, като същевременно защитава самостоятелността на науката за живота

15 юни 1867

В Индианаполис американският лекар Джон Бобс прави първата операция за отстраняване на камък в жлъчката

17 юни 1867

Джоузеф Листър прави в Кралската болница в Глазгоу първата хирургическа операция с упойка – пациент е сестра му Изабела

26 август 1867

В Париж се провежда първият международен конгрес по медицина

1867

Джоузеф Листър използва фенола (карболова киселина) като антисептично средство.

Британският хирург Дж. Листър успява да въведе антисептичните хирургични методи чрез използването на карболова киселина за стерилизацията на рани и хирургични инструменти. Методите му са се възприели добре. В болницата, която е прилагала неговите антисептични методи смъртните случаи в резултат на инфекция били сведени от 60% на едва 4%. Трудът му „Antiseptic Principle of the Practice of Surgery” („Антисептичен принцип в практиката по хирургия”) е изключително ценен в областта на медицината

1868

Елизабет Блекуел открива първия в Америка медицински колеж за жени.

В Петербург се провежда първият конгрес на руските естественици и лекари

1869

Анатомът Паул Лангерханс открива в задстомашната жлеза (панкреас) наличието на особени клетки. Йозеф Меринг и Минковски установяват, че отстраняването на панкреаса причинява диабет (1889). Едва Бантинг и Чарлз Бест (1921) въз основа на изследванията на Соболев и опитите на Барън (1920) успели да получат хормон от панкреаса, наречен по-късно инсулин.

Названието „инсулин” произлиза от лат. insula – остров. През 1869 г. в Берлин, изучавайки строежа на задстомашната жлеза  под микроскоп, 22-годишният студент по медицина Паул Лангерханс се натъква на неизвестни до тогава клетки, образуващи групи /островчета/, които били равномерно разпределени по цялата жлеза  /Лангерхансови острови/. В тях се образувал секрет, който участвал в регулацията на храносмилането. Инсулинът е хормон, който се секретира от ендокринната част на задстомашната жлеза (останалата част секретира храносмилателни сокове, които се изливат в дванадесетопръстника) и има значение за оползотворяване на глюкозата

1869-1895

Карл Лудвиг оглавява новосъздадения физиологически институт в Лайпциг, станал най-големият световен център по експериментална физиология

1870-те

Луи Пастьор и Роберт Кох създават теория, която се основава на принципа, че за възникването на заболяване е „виновен специфичен организъм”. Преди тези открития, лекарите са смятали, че болестите са се зараждали спонтанно. Лекарите са извършвали аутопсии на трупове, чиято причина за смъртта са били инфекциозни болести, след което дори не си измивали ръцете, с което пренасяли заразата без дори да осъзнават

1870

С изследванията на Густав Теодор Фриче и Юлиус Едуард Хитциг започват експерименталните проучвания за локализиране на мозъчните функции

4 ноември 1873

В Сан Франциско зъболекарят Джон Бирс патентова златните коронки за зъби

1873

Английският лекар Блекли, който страдал от сенна хрема, дава изчерпателно описание на симптомите на сенната хрема. И ако до появата на неговата работа много от лекарите смятали, че причина за заболяването е прахът, слънчевата светлина или ароматът на цветята, то Блекли събрал първите убедителни доказателства за това, че сенната хрема се дължи именно на цветния прашец

1874

Английският химик Алдер Райт синтезира хероина от морфин, натурален продукт от опиев мак

1875

Американският офталмолог д-р Чарлз Мичъл използва ток за премахване на подкожни мигли. Електрическото обезкосмяване (епилиране) обаче все още е само идея

Кралят на островите Фиджи се връща от посещение в Австралия и донася със себе си дребна шарка: 40 000 души от цялото 150 хилядно население на Фиджи умират от епидемията от дребна шарка

1876

Роберт Кох съобщава резултатите (публикувани през 1877 г.), до които стига при изучаване на причините за антракса. С това полага основите за по-нататъшното научно изследване на инфекциозните болести и борбата с тях; доказва, че унищожаването на бацила на антракса и неговите спори става чрез продължително загряване при температура, по висока от 100°С.

Томас Едисон, който ни дал електрическите крушки, е казал, че „сънят е абсурд, лош навик”. Той вярвал, че в крайна сметка напълно ще се отървем от него

1877

Френският физиолог Клод Бернар открива постоянното количество на захар в кръвта и факта, че диабетът се причинява от по-голямото съдържание на захар в кръвта

25 октомври 1878

В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст (националната организация е създадена през 1885 г.)

1878

Синтезиран е парацетамол – откритие, забравено за дълго време. Парацетамолът се появяна на фармацевтичния пазар чак през 1955 г.

1 май 1879

В София е открита Александровска болница

1879

Базирайки се на наблюденията върху холера при кокошки, Пастьор разработва теорията за имунитета и неговото образуване.

Създаване на първата ваксина против холера. Според други източници, испанският лекар Хайме Феран е разработил ваксината против холера около 1885 година и това е била първата успешна човешка имунизация срещу заболяването. По време на холерната епидемия във Валенсия е успял да ваксинира около 50 000 души.

Немският лекар Алберт Найсер описва за първи път в медицината една от най-неприятните полово предавани болести – гонореята (трипера). След него малко по малко започва да се оформя групичката на т. нар. срамни болести – сифилис, мекшанкър, липофогранулома венерум, гранулома ингвинале.

Около 130 вида птици, между които е и гълъбът, са преносители на опасната зооноза пситакоза (орнитоза, папагалска треска) причинена от Chlamydia psittaci. Болестта, причинена от нея, е описана за първи път през 1879 г. Птиците отделят патогена чрез носния секрет и изпражненията.

Най-голямото бебе в света е родено през 1879 г. и е тежало 10 кг, но, за съжаление, то починало 11 часа след раждането

1879-1880

В Прага се провежда първият конгрес на чешките лекари и естественици

1880

Във военна болница в Алжир френският лекар Шарл Луи Алфонс Лаверан открива първоизточника на маларията.

В Лондон Хенри Уелкъм и Сайлас Бъроуз поставят началото на първата изследователска лаборатория във фармацевтичната индустрия.

Немският физиолог Макс Рубнер използва термина „калория” във физиологията при изчисляване количеството храна, необходимо за образуване на телесната температура

1881

Кубинският лекар Карлос Финли открива причинителя на жълтата треска, покосила десетки хиляди хора

Създаване на първата ваксина против антракс

24 март 1882

Немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата – Mycobacterium tuberculosis (пръчицата на Кох)

1882

Паул Байерсдорф, основателят на козметичната компания „Байерсдорф” в Хамбург, изобретява анкерпластта с медицинска субстанция

1883

Луи Пастьор открива, че някои болести се причиняват от микроорганизми.

Лудвиг Кнор открива антипирина

1884

Фридрих Август Йоханес Льофлер открива бацила на дифтерита, а през 1890 г. Емил Август фон Беринг разработва метод за производство на противодифтеритен серум.

Английската фирма „Уелкъм Бъроуз” регистрира думата „таблоид” като запазена търговска марка, защото с нея нарича таблетките, непознати дотогава, когато лекарствата се продавали във вид на прах или сироп. След век думата придобива ново значение – с нея наричат жълтите вестници

4 януари 1885

В Айова, САЩ, доктор Уилям Уест Грант прави първата в света успешна операция по отстраняване на апендикс

6 юли 1885

Френският химик Луи Пастьор изпробва успешно върху човек своя серум против бяс.

В началото на XIX век ухапването от бясно куче е означавало сигурна смърт за пострадалия. През 1885 г., когато едно бясно куче ухапало момче на име Джоузеф Майстер, майка му изпаднала в отчаяние. Завела го при единствения човек, който се надявала, че ще успее да излекува сина ѝ. Пастьор открил, че бясът се причинява от вирус – болестотворен агент, който е толкова миниатюрен, че не може да се види дори под микроскоп. Той вече бил изнамерил начин да се справи с вируса на бяс при животните (с изобретената от него противобясна ваксина). Но още не бил изпробвал лечението си върху човек. Пастьор се погрижил за Джоузеф и момчето станало първият човек, излекуван от бяс

18 септември 1885

В Монреал (Канада) избухват масови размирици във връзка със задължителни имунизации

20 септември 1885

Създадена е националната организация на БЧК с председател митрополит Климент

1885

Теодор Ешерих открива бактериите Escherichia coli

1886

В Санкт Петербург се дипломира с отличие първата жена с висше медицинско образование в България – д-р Тота Венкова от Габрово

Излиза книгата на баварския свещеник Себастиян Кнайп „Моето водолечение”. Това е първият официално описан случай на лечение с къпане в студена вода, което е полезно за здравето. Според експерти в областта на спортната медицина потапянето в ледена вода подобрява изключително много кръвообращението и пълни мускулната тъкан с свежо обогатена с кислород кръв. Това доказва с личен опит и Себастиян Кнайп, който издава първата книга за моржуването. Той страдал от пневмония, но след като се потопил няколко пъти в ледените води на Дунав, оздравял напълно

1887

Швейцарският лекар Адолф Фик разработва първите контактни лещи

1889

В Базел (Швейцария) се провежда първият международен конгрес по физиология

28 май 1890

Йорданка Филаретова открива първото училище за медицински сестри в София

1890

Немският физиолог Емил фон Беринг открива антитоксини, с което успешно да създаде ваксини против заболяванията тетанус и дифтерия

1 декември 1891

Създадена е Софийска гарнизонна болница – днес Военномедицинска академия

1892

Канадският лекар Уилям Ослър публикувал прочутата си научна творба „The Principles and Practice of Medicine”, която през следващия почти половин век щяла да се смята за един от най-важните текстове по клинична медицина в световен план

1893

Ернст Солве основава в Белгия институт по физиология

1894

Иля Илич Мечников наблюдава още преди Александър Флеминг антибиозата.

Терминът „антибиоза“, означаващ буквално „срещу живота”, е възприет за първи път от френския бактериолог Жан Пол Вюлемин за описването на действието на ранните антибактериални препарати. Антибиотични свойства са описани за първи път през 1877 година, когато Луи Пастьор и Роберт Кох наблюдават потискане на растежа на култура от Bacillus anthracis от присъствието на бактерии от същия род, постъпили от външната среда. Тези химични съединения, които потискат растежа на определени бактерии са наречени антибиотици от американския микробиолог Селман Ваксман през 1942 година. Друг исторически факт посочва, че още през 1875 година Джон Тиндал описва антагонистичните свойства на гъби срещу определени бактерии

20 януари 1895

В щата Ню Хемпшир започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели

1895

Иван Петрович Павлов изучава висшата нервна дейност на организмите.

В студиите за хистерията Зигмунд Фройд излага основите на психоаналитичния метод.

Рентгеновите лъчи – Вилхелм Рьонтген бил директор на Физическия институт във Вюрцбург, Германия. През 1895 г. експериментирал с електрически разреди през вакуумни тръби и забелязал, че докато прави опитите, бариевият платиноцианид, с който било боядисано парче хартия наблизо, започнал да свети, очевидно от само себе си. За да предотврати втори подобен случай, Рьонтген покрил тръбата за тлеещ разряд с картон, но хартията продължила да свети. Тогава той разбрал, че е открил невидим лъч, който може да преминава през предметите. До един месец известният по онова време английски лекар Томас Хънт вече говорел за откритието на Рьонтген като за „вероятно най-голямото събитие в цялата история на диагностиката”, тъй като вече било ясно, че е открит лъч, който може да се използва, за да се „вижда” през човешкото тяло и да се откриват костни фрактури. Когато от едната страна на човешкото тяло се пусне лъчът, а от другата се постави фотографска плака, се получава снимка на травмата или счупената кост. Не след дълго радиографията, или рентгенографията (както започнал да се нарича и все още се нарича методът), била въведена в болниците

5 януари 1896

Австрийски вестник съобщава за откритието на Вилхелм Рьонтген, което по-късно получава названието „рентгеново лъчение”

29 януари 1896

Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак на гърдата

1896

Италианският лекар Рива-Рочи въвежда индиректното измерване на артериалното налягане. При него с помощта на специален маншет се получава притискане на брахиалната артерия до степен на прекратяване артериалните пулсации

Създаване на първата ваксина срещу заболяването коремен тиф

10 август 1897

„Аспирин” е запазена търговска марка на „Байер”. Основната му субстанция е ацетилсалициловата киселина, синтезирана за първи път на 10 август 1897 г. от Феликс Хофман, химик от лабораториите на компанията. Името на лекарството идва от „а” – ацетил, и „спир” – Spiraea ulmaria, старо латинско име на растението блатен тъжник, от което се получава салициловата киселина. Измислен от Хипократ, първоначално аспиринът е представлявал чай от кора на върба

21 август 1897

Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.

Хероинът първоначално е създаден от Алдер Райт през 1874 г. от морфин, натурален продукт от опиев мак.

Хероин – Откриването на аспирина е най-забележителното, но не и единствено откритие на химика Феликс Хофман. Той и Хайнрих Дрезер, другият химик на „Байер”, създават формулата на диацетил морфин или, както е известен днес – хероин. Новият продукт е пуснат на пазара през 1898 г. Дрезер открива, че хероинът е много ефективен при лечение на кашлици, на болки в кръста и при успокояване на туберкулозно болни. Химиците го препоръчват за облекчаване на всякакви болки, защото е по-силен от морфина и по-безопасен от кодеина. Заради огромния потенциал на лечебните му свойства създателите на наркотика го кръщават хероин, от немската дума „heroic” (героичен). В началото хероинът масово е предписван като болкоуспокояващо лекарство. Едва през 1931 г. е открито, че той има странно въздействие върху психиката на пациентите и те се пристрастяват към употребата му. Хероинът изчезва от всички рецепти и е забранен за продажба в почти всички страни

14 декември 1897

Приет е Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се поставя началото на Ветеринарномедицинската служба в България

18 декември 1897

Британският лекар Роналд Рос публикува в списанието British Medical Journal своето откритие, че преносители на маларията са комарите, т.е. маларийният плазмодий в стомашно-чревния тракт на комарите от рода Anopheles. През 1902 г. получава Нобелова награда за медицина за работата си върху маларията и става първият британски Нобелов лауреат и първият роден извън Европа (в Индия)

1897

Създаване на първата ваксина за чума.

Открити са вирусите на шапа и копитния гнилец (Фридрих Льофлер и Паул Фрош).

Разкрита е причината за болестта бери-бери и са придобити основните познания за витамините (Кристиан Ейкман).

Чарлз Скот Шерингтън доказва координацията на моторните рефлекси в продължението на гръбначния мозък; въвежда термина синапсис за означаване мястото, в което аксонът се свързва с дендрита

1898

Мартинус Бейеринк, като изхожда от опитите на Дмитрий Йосифович Ивановски (1892), нарича причинителят на инфекцията с мозайка по тютюна вирус. Със своите занимания полага основите на вирусологията; открива, че вирусите се размножават.

От 1898 до 1910 г. хероинът е бил предписван като заместител на морфина, към който не се наблюдава пристрастяване и като лекарство за кашлица при деца

6 март 1899

Фармацевтичната компания „Байер” получава патент за аспирина. Молбата е внесена в Имперската патентна служба на 1 февруари 1899 г. Немската фирма регистрира ацетилсалициловата киселина с търговската марка „Аспирин”.

От векове се е знаело, че някои растения и кората от редица дървета облекчават главоболие и ревматични болки. В края на краищата било открито на какво се дължи този ефект – растенията съдържали ацетилсалицилова киселина. През 1853 г. германският химик Карл Герхарт открил как да произвежда тази киселина, но едва през 1899 г. д-р Феликс Хофман от химичната компания „Байер” успял да я получи в достатъчно чист вид, за да я използва в медицината – впоследствие само по лекарска рецепта. Компанията „Байер” нарекла киселината „аспирин”. Към 1915 г. хората вече купували без рецепта от аптеките аспирин в пакетчета по 20 таблетки

11 април 1899

Летиша Гиър получава американски патент за изобретената от нея медицинска спринцовка, която може да се използва с една ръка

1899

Хайнрих Дрезер започва да използва ацетилосалициловата киселина в медицината; тя е съставна част на лекарствата аспирин, ацилпирин и др.

24 ноември 1900

В София е открита болница „Червен кръст”, през 1951 г. прераства в институт за спешна помощ „Н. Пирогов”

1900

В Хамбург се основава Институт за морски и тропически болести.

Извършват се първите експериментални присаждания на бъбреци.

Зигмунд Фройд пише „Тълкуване на сънищата”

 

на следващата страница продължава хронологията от 1901 г. до наши дни ...