10 октомври 1901

Основан е Българският лекарски съюз

1901

Основан е Рокфелеровият Институт за медицински изследвания в Ню Йорк с широка работна програма както в сферата на естествените, така и на обществените науки. (1909 г. се откриват лекарски лаборатории, 1910 г. – болница).

Ученият Карл Ландщайнер описва съвместимостта и отхвърлянето при преливане на кръв на даден човек. Името му е свързано със създаване на кръвните групи при хората, за което през 1930 година е отличен и с Нобелова награда за физиология или медицина. Успял е да класифицира кръвните групи на А, В, АВ и О.

Ландщайнер установява, че кръвните серуми на някои хора причиняват у други хора струпване на червените кръвни телца в установен ред. Предлага червените кръвни телца да бъдат разпределени според тези си реакции в три групи. Подобни опити провеждал и Ян Янски – (1907), обаче съвсем скоро те били забравени, така както и самото откритие на Ландщайнер останало незабелязано почти в продължение на 20 години.

Адолф Ото Райнхолд Виндаус открива холестерола; през 1936 г. извлича от него витамин Д – лекарство против рахит.

Английският лекар Петер Фраер извършва за първи път класическа  операция с тотално излющване на простатната жлеза. Заради успехите, които постига, пионерът получава дори рицарска титла.

Открити са антигените и хормоните; доказано е, че комарите пренасят жълтата треска.

Изолира се първият хормон – адреналин (Джокичи Такамин и Томас Бел Олдрич); техническият синтез постигнат през 1903 г. (Фридрих Шолц).

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Емил Август фон Беринг за изучаване на токсините и антитоксините, образували се в серумите на ваксинирани животни. През 1890 г. той разработил начин за получаване на противодифтеритен серум от кръвта на кон, във вените на който е впръскан дифтеритен токсин (открит от Фридрих Льофлер). В действителност създал понятието имунитет и обяснил неговата същност. Негови последователи са били Паул фон Ерлих и Иля Мечников.

Слуховият апарат – Във Викторианската епоха глухите, които можели да си позволят да имат слухов апарат, ползвали „слухова тръба”. Тесния край пъхвали в ухото си и насочвали тръбата към говорещия. Самата кралица Виктория имала слухова тръба от сребро. След това Александър Греъм Бел, шотландец, който се специализирал в разработването на изделия за глухи, изобретил телефона. Така станали възможни и електрическите слухови апарати. Първият електрически слухов апарат бил изобретен от Милър Рийс Хъчинсън от Ню Йорк през 1901 г. Бил колкото голямо портативно радио с нещо подобно на телефонна слушалка, която се държала до ухото. Хъчинсън създал и клаксона, използван в първите автомобили. Разпространила се шегата, че той измислил клаксона, та хората да оглушават и да си купуват от неговите слухови апарати. Едва през 1935 г. А. Едуард Стивънс създал малък слухов апарат. Апаратът тежал малко над един килограм. Слуховите апарати станали още по-малки след изобретяването на транзистора. Масовото производство на първия слухов апарат с транзистори започнало през 1952 г. в САЩ

25 април 1902

Тържествено е открита българската болница „Евлоги Георгиев” в Цариград

1902

Карл Ерих Коренс изказва предположението, че гените са локализирани в хромозомите в линеен ред.

Френският хирург Алексис Карел се опитва да извърши трансплантация на орган при животни.

Е. Улман извършва първата ксенотрансплантация на бъбрек от свиня.

Улман и Алексис Карел слагат началото на опитите за трансплантация. Установили, че автотрансплантатите (част от тъкан, пренесена върху същото тяло) зарастват без всякакви трудности, хомотрансплантатите (части от един организъм, присадени върху друг организъм от същия вид) обаче причиняват смъртта на опитните животни. Улман провел неуспешен опит за хетеротрансплантация на бъбрек от коза на куче. Най-голям успех имало присаждането на бъбрек върху котка, извършено от Карел – котката преживяла 35 дни.

Немските химици Емил Фишер и Йозеф фон Меринг синтезират първия барбитурат – барбитал, пуснат на пазара под търговското наименование „Веронал” от компанията Bayer

Открит е грипният щам H3N2.

Присъдена Нобелова награда за физиология и медицина на Роналд Рос за дейността, решаваща проблема за маларията. Започнал още през 1889 г. своите дългогодишни изследвания за доказване на предположението, че преносители на маларията са комарите

16 февруари 1903

За пръв път за пломбиране на зъби е използван порцелан

3 ноември 1903

Холандският физиолог Вилем Ейнтхофен обявява, че е изобретил електрокардиографа

19 ноември 1903

В София е открит „Майчин дом”, болница по акушерство и гинекология, построена по идея и със средства на княгиня Мария Луиза

30 декември 1903

Създадена е Военната болница в Плевен

1903

У. Сътън изказва възгледа, че поведението на хромозомите при редукционно деление съответства на представата на Мендел за разпадането на наследствените белези.

На базата на експериментално-физиологическите изследвания Иван Петрович Павлов разработва понятието „условен рефлекс”.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Нилс Рюберг Финсен за откриване на специален метод за лечение на някои болести, по-специално кожна туберкулоза, с помощта на концентрирана изкуствена „слънчева” светлина. Още през 1896 г. е основал в Копенхаген Институт за лекуване със светлина; предложил е и апарат, който излъчвал изкуствена слънчева светлина, а през 1898 г. лекувал със своята (днес наричана Финсенова) лампа лупус

1904

Ърнст Хенри Старлинг и Уилям Хедок Бейлис въвеждат термина „хормон” за означаване продуктите на вътрешната секреция, регулиращи важни физиологически функции, според неговите думи „действащи на химичните корелации в организма”.

Иван Петрович Павлов получава Нобелова награда за физиология и медицина за открития в областта на храносмилането. Разработил е физиолого-хирургична изследователска методика, чрез която е станало възможно изучаването на реакциите на нормални животни. „Психическата секреция” го довела до откритието на условните рефлекси; доказал е взаимната обусловеност и единството между психическите и физиологичните явления.

Ернст Фердинанд Зауербрух извършва опитна операция на гръдта в камера под налягане.

Предложен е апарат за измерване на кръвното налягане (Херман Зали).

Американският доктор Уилям Матиас Шол лансира първия си собствен продукт – стелка за поддържане свода на крака

1905

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Роберт Кох за изследвания и открития в областта на лечението на туберкулозата (виж 1882).

Немският зоолог Фриц Шаудин открива бактерията на сифилиса (Spirochaeta pallida)

1906

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Камило Голджи и Сантяго Рамон и Кахал за тяхната дейност, свързана със структурата на нервната система. Голджи открива и разработва начин за получаване на микроскопични препарати от нервна тъкан с помощта на разтвор на сребърен нитрат. Кахал е описал редица елементи от различните части на нервната система, като обяснява техните взаимоотношения, най-вече функцията на невроните, и разработва редица неврохистологични методи.

Открито е групирането на хромозомите (Уилям Бейтсън, Едит Сондърс, Реджиналд Кръндол Пънет).

Чарлз Скот Шерингтън обръща особено внимание и разработва теорията, според която при осъществяване на рефлексната дейност нервната система функционира като цяло.

Алоис Алцхаймер открива болестта, носеща неговото име. Заболяването се забелязва за първи път през 1901 г. от германския невропатолог и психиатър. Той го наблюдава при 50-годишна жена, чийто поведенчески симптоми на загуба на краткотрайна памет се превръщат в истинско предизвикателство за него. Именно благодарение на упорития му труд, днес ние знаем за съществуването на тази патология.

Двама французи от института „Пастьор” обявяват своя метод за противотуберкулозна имунизация – това са д-р Албер Калмет и д-р Камий Герен. Ваксината е наречена „БЦЖ” („BCG”/Bacillus of Calmette and Guérin).

Роберт Барани открива, че вестибуларният апарат на ухото в определени патологични ситуации може да предизвика ритмични тремори на очите.

Австрийският офталмолог Едуард Зим прави първата трансплантация на роговица.

Английският биохимик Фредерик Гоулънд Хопкинс публикува първата работа върху т. нар. допълнителни фактори в храненето, на които Казимиерж Функ дава наименованието витамини (1912). Първоначално изучавал витамин В, открил и витамин А (1912); по-късно се посветил на изучаването на цели комплекси от витамини; освен отбелязването им с главни букви (произлизащо от Ермел Вернер Маколъм – 1916) въвел и разграничаването с арабски числа. Той е основателят на съвременната витаминология.

Сър Фредерик Хопкинс разкрива значението на витамините и колко важна е тяхната роля за здравето на хората. През 1929 година е отличен за това си откритие с Нобелова награда за физиология и медицина.

През 1906 г. за първи път се появява терминът „алергия”

1907

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Шарл Луи Алфонс Лаверан за работата, с която се доказва, че инфекциозните болести се причиняват от едноклетъчни живи организми – протозои (първаци). През 1888 г. открива присъствието на причинителя на маларията в червените кръвни телца, независимо от Рос, който освен другото установил, че паразитиращите първаци проникват в кръвта след ухапване от комар.

Фредерик Гоулънд Хопкинс заедно с Уолтър Морли Флечър откриват факта, че при работа в мускулите се натрупва млечна киселина.

Характеризирането на туберкулиновата киселина улеснява установяването на туберкулозата (Клемен Пирке).

Ян Янски решава проблема, свързан е определяне на кръвните групи, независимо от Ландщайнер.

Първото успешно кръвопреливане на човек, използвайки откритата АВО-система от Карл Ландщайнер за кръвните групи

7 април 1908

Учредена е Световната здравна организация

1908

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Паул фон Ерлих и Иля Мечников за трудовете им върху имунитета, с които положили основите на имунологията.

Карл Ерих Коренс и Ервин Баур описват първите очевидни случаи на неменделева наследственост.

Американският вирусолог Франсис Пейтън Раус доказва върху животни, че вирусите оказват известно влияние върху появата на определен вид рак (виж 1966).

Холандският физик Хайке Камерлинг Онес пръв успява да произведе течен хелий, който довежда до използването на т. нар. „студен нож” в ледохирургията. Методът представлява бързо замразяване на кръвна плазма и се въвежда като съвършено нова техника при лечението на болестта на Паркинсън. По-късно хелият във вид на спрей се ползва за охлаждане на наранени места, при което ефектът е обезболяващ. Първите подобни опити в спорта на практика се основават тъкмо на онова, което предлага незапознатият с медицината Онес.

Френският лекар Шарл Манту предлага подкожно въвеждане на туберкулин за ранна диагностика на болестта туберкулоза (проба Манту).

Първа присадка на кожа от швейцарския хирург Жак Луи Ревердин.

Успешна първа трансплантация на колянна става от д-р Ерик Лексер.

Немският химик и лекар Паул фон Ерлих прави първите опити за модифициране на структурата на известното лекарство салварсан. За да получи лек срещу сифилиса, Ерлих синтезирал 605 различни вещества. И само 606-ят от експеримента му донесъл късмет (алтернативното име на салварсана е „Подготовка 606”). Ерлих е мечтаел за „магически куршум”, който избирателно ще засяга агентите на болестта и в същото време ще е безвреден за организма. Така се заражда химиотерапията – третиране с химически агенти, проектирани специално, за да се справят с определена болест. Химиотерапията започнала да се отнася до рака едва след разработването на първото ефективно лекарство срещу рак – мехлоретамин, през 40-те години на XX в. Когато се използва извън контекста на онкологията, понятието химиотерапия може също да се отнася и до антибиотиците. В този смисъл първият химиотерапевтик е разработеният от Паул Ерлих през 1909 г. арсфенамин (салварсан), използван в лечението на сифилиса. По-късно се появяват сулфонамидите, открити от Герхард Домак и пеницилинът, открит от Александър Флеминг.

Освен това Ерлих е участник в създаването на серум срещу болестта дифтерия. Заедно с Иля Мечников през 1908 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина за създаването на имунологията.

Зъболекарската бормашина – През 1728 г. френският зъболекар Пиер Фошар изобретил ръчна бормашина, с която свалял изгнилата тъкан от зъбите на пациентите. Машината се задействала чрез въртене на ръчките в противоположни посоки. През 1790 г. зъболекарят на Джордж Вашингтон, Джон Гринуд – който изобретил за него и зъбна протеза от слонова кост – използвал чекръка на майка си, за да върти бормашина със същата цел. Идеята му обаче била възприета единствено от неговия син, също зъболекар. По-късно, през 1829 г. Джеймс Нейзмит от Шотландия, който изобретил парния чук, намерил начин да използва спирална пружина в метален ръкав и така създал първия гъвкав кабел. Като разработил идеята му, през 1858 г. Чарлс Мери от САЩ конструирал зъболекарска бормашина с гъвкав кабел. До този момент всички бормашини били управлявани ръчно или с педал, а през 1853 г. Джордж Харингтън от Уайт създал първата механична бормашина. Тя била с часовников механизъм, който се държал с ръка. През 1875 г. Джордж Грийн от Мичиган, САЩ, създал бормашина, задействана с батерия. През 1908 г. за пръв път влезли в употреба бормашини, които били свързани с електрическата мрежа

1909

Вилхелм Лудвиг Йохансен въвежда термина ген за обозначаване на основната единица от генетичния анализ.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Емил Теодор Кохер за работа върху физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.

Шарл Жул Анри Никол открива преносителя на петнистия тиф – дрешните въшки. Едва с приложението на ДДТ (1942) и съблюдаването на хигиенните изисквания тази болест е преодоляна.

Руският учен Александър Максимов въвежда в науката термина „стволови клетки”. Така той нарича кръвни клетки, които могат да дадат начало на няколко различни вида клетки. През 1960 г. е демонстрирано образуването на кръвни клетки от клетки на костен мозък, а 1981 г. са открити и недиференцираните плурипотентни клетки, способни да се развият в клетки от различен тип.

Германският имунолог Паул Ерлих и неговият помощник Сахачиро Хата синтезират арсфенамина (салварсана), съединение на арсена, като първото практическо лекарство срещу сифилис. Това е първото в историята успешно лекарствено средство за химиотерапия, предназначено за решение на определен проблем.

Създадена е генната теория за наследствеността

1910

За провеждане на своите физиологични изследвания Иван Петрович Павлов създава институт в Колтуши (сега Павлово).

Томъс Хънт Морган съобщава за откриване локализацията на гените в хромозомите.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Албрехт Косел за дейността му, свързана с белтъчините и нуклеиновите киселини; допринесъл е за разширяване на познанията в областта на химията на клетката и химията на белтъчините. Косел се е посветил предимно на нуклеопротеидите

21 януари 1911

Американският лекар Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който причинява саркома по кокошките (саркома на Раус)

12 март 1911

Доктор Флетчър от Рокфелеровия институт за медицинско проучване открива причините за детския церебрален паралич

1 юли 1911

Американският биохимик от полски произход Казимир Функ открива витамините

1911

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на шведския офталмолог Алвар Гулстранд за дейността му, свързана с оптиката на окото. Изхождал е от микроскопските изследвания, както и от очното огледало, което усъвършенствал

1912

Казимир Функ предлага наименованието витамини (на лат. „амини на живота”).

Фредерик Гоулънд Хопкинс открива витамин А.

Х. Хьорлайн синтезира сънотворното средство луминал.

Компанията Bayer пуска в продажба фенобарбитал под търговското име „Луминал”. Новият барбитурат е синтезиран от германския химик Емил Фишер през 1904 г., две години след синтеза на първия барбитурат – барбитал. Луминалът става най-използваното сънотворно и седативно средство до появата на бензодиазепина през 1950 г.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Алексис Карел, френски хирург, биолог и евгенист, за работа върху венозните стволове и присаждането на вени и органи. През 1912 г. е започнал опит, продължил 27 години, при който парченце от сърце на пиле било поставено в постоянно обновяван живителен разтвор от пилешки ембриони и кръвна плазма. Бил наблюдаван непрекъснат растеж. За първи път по този начин се е доказало, че клетъчната тъкан може да бъде поддържана жива по изкуствен начин в лабораторни условия, а самите клетки да си запазват способностите за растеж и размножаване. С това била направена следващата крачка напред в развитието на трансплантацията.

Американският биолог Томас Хънт Морган предлага теория за подреждането на гените в хромозомите. Теорията му се основавала на няколко закона, допълващи законите на Мендел: гените са подредени в хромозомите в редица един след друг; броят на възможните комбинации между гените вътре в хромозомите зависи от разстоянието между тях; гените от един и същ хромозом образуват свързана група, а броят на тези групи не надвишава броя на хромозомните двойки

1912-1913

Датският микробиолог и патологоанатом Йоханес Андреас Гриб Фибигер успява да предизвика експериментално рак на стомаха у плъхове посредством паразити, обитаващи организма на определен вид хлебарки, появили се в Копенхаген в захарните пратки, пристигащи от Западна Индия

1913

Основана е Рокфелеровата фондация за подкрепа на научноизследователската дейност по целия свят, предимно в сферата на медицината.

Немският химик Рихард Мартин Вилщетер изолира за пръв път хемоглобин.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на френския физиолог Шарл Робер Рише за дейността му върху анафилаксията – свръхчувствителност на организма към чужди белтъчини, които могат да предизвикат „анафилистичен шок” или „серумен шок”. По този проблем е работил още от 1890 г.

Д-р Пол Дъдли Уайт, един от първите американски лекари-кардиолози, успява да разгадае специфичността на сърцето и неговите функции. Проучва работата с електрокардиограф и неговото значение като уред за диагностика

27 март 1914

В Брюксел е направено първото в света кръвопреливане, извършено в болница

1914

Американският биохимик Едуард Калвин Кендъл изолира действения хормон на щитовидната жлеза, който нарича тироксин, и определя неговите химични свойства.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Роберт Барани, австро-унгарски и шведски лекар-отолог, за дейност в областта на физиологията и патологията на вестибуларния апарат в ухото (виж 1906)

1915

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на немския химик Рихард Вилщетер за изучаване на растителните пигменти, предимно хлорофила.

Ф. У. Туорт открива вируса, паразитиращ в бактериите – бактериофаг. Независимо от него бактериофагите открива и Феликс д'Ерел (1917)

16 октомври 1916

В Ню Йорк Маргарет Сенджър открива първата в света клиника за контрол върху раждаемостта. Маргарет Сенджър е основател на Лигата за контрола над раждаемостта в Америка

1916

Формулирана е теорията на Херман Джоузеф Мълнър за общото състояние на гените в равновесие.

Открито е лекарство против сънната болест – германин (Корней Жан Франсоа Хейманс).

Американските физиолози Джей Маклийн и Уилям Хауъл изолират от кучешки чернодробни клетки хепарина, който влиза в клиничната практика чак през 1935 г.

1917

Американският лекар-патолог Джордж Уипъл споменава, че наличието на черен дроб в храната ускорява кръвната регенерация в животинските организми; едва през 1926 г. неговите наблюдения са били използвани от Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи при лечение на злокачествена анемия чрез т. нар. чернодробна диета и за производството на камполон – екстракт от черен дроб, който можел да се прилага инжективно. През 1959 г. група английски учени описват структурата на витамин В12.

Д-р Ханс Райтер открива реактивния артрит, известен още като артрита на Райтер. Пруският лекар прави своето откритие в България, докато преглежда немски войници с дизентерия. Той установява, че в следствие на стомашното неразположение, често се получава възпаление на очите (конюнктивит) и артрит на голяма става.

Изображения и психика – През 1917 г. в едно швейцарско градче психиатърът Херман Роршах започнал внимателно да разлива боя върху карти, за да разбере как работи умът. Питал хората какво виждат, забелязал зависимост при отговорите на пациенти с шизофрения и предложил теорията, че душевното здраве може да бъде преценено според това как човек възприема зрителната информация. Оригиналните 10 изображения на Роршах били публикувани през 1921 г. и бързо се разпространили като популярен личностен тест. През втората половина на века методи като фройдисткия анализ вече не били на мода и тестът на Роршах се превърнал в синоним на псевдонаука. Критиците призовавали за мораториум върху прилагането му. Но голямо изследване от 2013 г., публикувано от Американската психологическа асоциация, установило, че той диагностицира психични разстройства по-ефикасно, отколкото се смятало досега. Картите на Роршах и редът, по който се показват на пациентите, никога не са били променяни. За да се запази полезността им като диагностициращ инструмент, психолозите не желаят те да се показват в извънклинична среда

31 октомври 1918

В Европа започва най-унищожителната грипна епидемия – „инфлуенцата”.

Регистрираната първа голяма грипна епидемия е наречена „испанска” и в нея умират над 14 млн. души в Европа. При Испанския грип вирусът бил толкова агресивен, че вземал жертвите си със сензационна скорост. Освен мутиралият вирус на грипа причина за многобройните жертви е и отслабената имунна система на хората след Първата св. война.

Испанският грип (подтип H1N1) причинява най-смъртоносната пандемия, убивайки 20 млн. души по света за 16 седмици.

През 20 век пандемиите са били три. Най-сериозната, отнела най-голям брой жертви, е била през 1918/1919 г. Следващата голяма епидемия на грип е отбелязяна през 1957 г. Следва я друга през 1968 г. Те обаче не са толкова смъртоносни, както испанската. След тях няма типични пандемии с огромен брой заболели и прескачане на континенти

1918

Първи успешни кръвопреливания

1919

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Жул Жан Батист Винсен Борде за открития в областта на имунологията и серумологията (между другото и за съавторство към метода на Борде-Васерман за диагностика на сифилиса – 1906), за откриване на двете съставки на кръвния серум – комплемент и антивещество – 1898 г., за откриване на бактериите, причиняващи коклюша, и др.)

1920

Фредерик Грант Бантинг и Джон Джеймс Ричард Маклауд откриват инсулина. Откритието е имало още по-голямо значение и поради факта, че било първото биологично активно вещество, чиято химична структура била открита.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на датския учен Шак Аугуст Крог за откриване на капилярномоторната регулация, до което откритие е стигнал, като изучавал дифузията на кислород през капилярните мембрани на животните.

Аналгинът за първи път е синтезиран през 1920 г., а основната му активна съставка е вещество, наречено метамизол натрий.

Ърл Диксън, купувач на памук в компанията Johnson & Johnson в Ню Джърси, изобретява лепенки за рани (лейкопласт) за жена си Джоузефин, която често се наранявала с кухненския нож. Във фирмата на Ърл явно им допаднала идеята за това ново превързочно средство и четири години по-късно, през 1924 г. започнали да го произвеждат масово с търговското име „Band-aid”

17 март 1921

В Холоуей, Лондон, е отворена първата клиника по контрол на раждаемостта

18 юли 1921

Създадената през 1906 г. от Албер Калмет и Камий Герен противотуберкулозна ваксина за пръв път е приложена на човек (на новородено) във Франция

27 юли 1921

В университета в Торонто канадският биохимик Фредерик Бантинг и неговият студент Чарлз Бест за пръв път изолират хормона инсулин от панкреаса на кучета. Екип от университета, ръководен от Бантинг, доказва, че хормона инсулин регулира кръвната захар

1921

Хърбърт Маклийн Еванс, като впръскал на млади плъхове вещество от предната част на хипофизата, установява, че то ускорява растежа. Оттук водят началото си опитите да се изолира от хипофизата специален растежен хормон.

Въвежда се метод за седиментация на червените кръвни телца като средство за установяване на болестни процеси (фореус).

В САЩ е разработен най-популярният вид опитна мишка Black 6, използван за изучаване на всичко – от диабет до затлъстяване, като дори е пътувал на борда на космическа совалка (поради генетичното сходство на двата вида – хората и мишките).

Едуард Меланби открива витамин Д и разкрива, че липсата му причинява рахит.

Инсулинът – Ако страдате от диабет, организмът ви не може да регулира количеството на захарта поради липсата на определен хормон в панкреаса. Преди да се открие как може да се произвежда липсващия хормон, човек, разболял се от диабет, почти винаги умирал. През 1921 г. д-р Фредерик Грант Бантинг и Чарлз Бест открили начин на създаване на този хормон, наречен по-късно „инсулин”. Първият пациент, лекуван с хормона, бил от Торонто, Канада, където Бантинг работел през януари 1922 г. Пациентът бил 14-годишно момче на име Леонард Томпсън

11 януари 1922

За първи път инсулинът е използван за лечение на болни от диабет.

Умиращият на легло 14-годишен юноша Леонард Томпсън, който бил транспортиран с кораб от Великобритания до Канада от неговата майка, става първият диабетик, успешно лекуван с инсулин

11 февруари 1922

В Торонто (Канада) за пръв път Фредерик Грант Бантинг обявява откриването на инсулина

1922

Александър Флеминг открива в сълзите лизоцим – ензим, подсилващ устойчивостта на организма срещу микроби.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Арчибалд Вивиан Хил за открития, имащи отношение към процеса на създаване на топлинна енергия в мускулите; със собствена методика и с помощта на построените от него подходящи измервателни уреди е стигнал до изводите, обясняващи мускулните свивания и настъпващите в зависимост от това физични и химични промени. Нобеловата награда била дадена и на Ото Фриц Майерхоф за откриване съотношението между количеството погълнат кислород и производството на млечна киселина в мускулите

15 април 1923

Започва масовото производство на инсулин за лечение на болни от диабет. Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет

1923

Американският биохимик Винсент дю Виньо започва да изучава хормоните окситоцин и вазопресин. Установяването на тяхната структура е спомогнало за синтезирането им.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Фредерик Грант Бантинг и Джон Джеймс Маклауд за откриване на инсулина (виж 1920).

Руският физиолог Алексей Алексеевич Ухтомски развива учението за доминантите, с появата на които се предопределя характерът на рефлексните реакции.

Френският имунолог Гастон Рамон произвежда анатоксин за активна имунизация против тетанус.

1924

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на холандския физиолог Вилем Ейнтхофен за анализ на регистрираната от него през 1903 г. електрокардиограма. Използваният чувствителен галванометър (1906-1907) е потвърдил, че същността на сърдечната дейност представляват електрически потоци, за които са от значение нервните възли, открити през 1907 г. от Артър Кийт и Мартин Уилям Флек, а през 1906 г. от Лудвиг Ашоф и Сунао Тавара. Представлява основа на електрокардиографията.

Немският психиатър Ханс Бергер изобретил електроенцефалографа, който записва електрическата активност в мозъка.

Първата ваксина срещу дифтерия е създадена през 1924 година, приблизително 40 години след откриването на причинителя на болестта

12 януари 1926

Институтът „Пастьор” в Париж обявява откриването на антитетанусовия серум

25 януари 1926

Американският хирург Б. Мойнихан пръв прави извода, че тютюнопушенето може да е причина за рак

1926

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на датския микробиолог и патологоанатом Йоханес Андреас Гриб Фибигер за откриване експерименталното причиняване на рак (1912) посредством паразит, наречен по-късно Спироптера неопластика (цикарцином) и за подробно запознаване с неговия жизнен цикъл.

Английският електрофизиолог Едгар Дъглас Ейдриън и други естественици доказват, че нервният сигнал се състои от електрически токови импулси с еднаква големина и тяхната честота до известна степен е пропорционална на големината на първоначалния импулс

1927

Американският биофизик Холдън Хартлайн провежда биофизични изследвания иа зрителните възприятия; с помощта на микроскопичен ултраелектрод е обяснил появата на фотохимичните импулси в ретината и тяхната зависимост от вида на възприеманата светлина.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на австрийския лекар психиатър Юлиус Вагнер-Яурег за откриване положителния ефект на маларийната треска при лекуване на прогресивна парализа (1917).

В САЩ е създаден апаратът за изкуствено дишане.

Създаване на първите ваксини за туберкулоза и тетанус.

В Швейцария за първи път се въвежда профилактика на населението, използвайки йодирана готварска сол

28 септември 1928

Шотландският учен Александър Флеминг открива, че плесента спира развитието на вредните бактерии. Той случайно открива пеницилина в петриева паничка.

Флеминг забелязал, че една от лабораторните му стафилококови култури, изложена край отворен прозорец, хваща плесен. Ученият забелязва също, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Така той стига до извода, че гъбната плесен произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Скоро Флеминг разбира, че субстанцията убива и други вредни бактерии. Нарича я пеницилин по името на плесента, която я произвежда. Важността на откритието му става ясна през 1940 г., когато в света започват масови изследвания на нов тип лекарства – антибиотиците. Днес те са 15% от всички продавани лекарства. Пеницилинът има широка употреба срещу много болести, особено срещу гнойни и септични процеси

12 октомври 1928

В детската болница в Бостън, САЩ, за пръв път е използван апарат за изкуствено дишане

1928

България е първата страна в Европа, която със собствена ваксина ликвидира едрата шарка, а в световен мащаб това става през 1977 г., когато на 26.10 е отбелязан последният заболял в Сомалия.

Немският биохимик и физиолог Йохан Бутенанд изолира в чиста кристална форма женски полов хормон (фоликулярен хормон), а скоро след това и андростерон – мъжки полов хормон; определя химичния състав на фоликулярния хормон и разработза проект за неговия изкуствен синтез и производство.

Изучавайки стафилококите, Александър Флеминг установява, че под действието на плесента „Пеницилинум нотатум” стафилококите загиват. Едва през Втората световна война със заслугата на Пол Джон Флори и Ернст Борис Чейн откритието на Флеминг било експериментално оценено и приложено

Франсис Грифит доказва, че под действието на умъртвени вирулентни пневмококи невирулентните пневмококи, с които са заразени мишки, се променят във вирулентни; при този процес те всмукват от умъртвените коки дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). По-късно се е установило, че точно ДНК причинява тяхната трансформация (виж 1944).

Присъдена е Нобелова награда на Шарл Жул Анри Никол за изучаване на петнистия тиф (виж 1909).

Немският уролог и хирург Вернер Форсман монтира на себе си катетър (тънка гумена тръбичка) от вената в лакътната ямичка до собственото си сърце (на дълбочина 65 см). Едва през Втората световна война този метод е преоткрит, усъвършенстван и използван от Андре Фредерик Курнан и Дикинсън Уилям Ричардс.

Сергей Брюхоненко осъществява опит за връщане към живота на ампутирана глава на куче.

Пеницилинът – През 1928 г. д-р Александър Флеминг от болницата „Сейнт Мери” в Лондон открил пеницилина съвсем случайно. Заминал на почивка и оставил някакви бактерии да се развиват върху желеобразна материя. Били му необходими за научни изследвания. Когато се завърнал, открил, че върху желето е започнала да се развива плесен, която унищожавала всички бактерии. Проучил защо плесента действа по този начин на микробите и написал доклад за удивителното си откритие. Въпреки че през 1929 г. използвал новото си откритие и излекувал пациент с тежка инфекция (а през 1930 г. д-р Пейн от Кралската болница в Шефийлд постигнал още по-добри резултати при две деца), кой знае защо, близо 10 години към новото лекарство не бил проявен особен интерес. Впоследствие Хауърд Уолтър Флори и Ернст Чейн в Австралия намерили начин да получат чист пеницилин и през 1941 г. започнали да го произвеждат. Оттогава той спасил живота на хиляди хора. През 1945 г. сър Александър Флеминг, сър Хауърд Флори и д-р Ернст Чейн са наградени с Нобеловата премия за работата си

9 януари 1929

Александър Флеминг прилага за пръв път суров пеницилин като лекарство в болницата „Сейнт Мери” в Лондон

13 февруари 1929

Шотландският микробиолог Аликсандър Флеминг обявява откриването на пеницилина

1929

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на холандския учен Кристиан Ейкман за откриване на витамина, стимулиращ растежа, и на английския биохимик Фредерик Гоулънд Хопкинс за откриване на антиневротичния витамин.

Филип Шоуолтър Хенч и Едуард Калвин Кендъл наблюдават, че когато пациент, страдащ от тежък ревматизъм, заболее от жълтеница, болките изчезват. Установили са, че нарушената дейност на черния дроб е причина за получаването на отпадни вещества, лекуващи ревматизма. Едва през 1948 г. е бил получен кортизонът.

Британският невролог Хенри Дейл установява, че появата на електрически импулс в края на нерва или синапса, свързващ два неврона, съпровожда отделянето на адреналин или ацетилхолин, стимулиращ нервната клетка, която предава по-нататък възбудата.

Конструиран е енцефалограф – уред за проследяване функционалните възможности на части от мозъка (Ханс Бергер)

30-те години

Американският биохимик Едуард Дойзи допринася много за определяне структурата на витамин К, за което през 1943 г. получава Нобелова награда

1930

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Карл Ландщайнер за откриване на кръвните групи у хората (виж 1901, 1907, 1940).

В Германия започва кампанията на нацистите за „елиминиране” на болните членове на обществото чрез евтаназия. Първоначално само физически и психически обременените били включени в програмата. По-късно нейни „кандидати” стават и възрастните, но тъй като много от самите нацисти отказвали подобно „лечение” за роднините си, програмата се ограничава само до болните

22 януари 1931

Английски лекари обявяват откриването на метод за имунизация против полиомиелит (детски паралич) – възпаление на сивото вещество на гръбначния мозък

3 декември 1931

Започва продажбата на средството против гадене – „Алка-Залцер”.

Оригиналното лекарство е за лечение на главоболие, проблеми с храносмилането и махмурлук. Създадено е от „Лаборатории Майлс”, като съдържа аспирин, сода бикарбонат и лимонова киселина. Предназначен е да лекува болка и да неутрализира стомашните киселини. Лекарството е във вид на широки ефервесцентни таблетки, които се разтварят във вода

1931

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на германския биохимик Ото Хайнрих Варбург за обясняване характера и функциите на оксиредуциращия ензим цитохром и начина за неговото изолиране.

Ханс Селие от университета в Монреал въвежда понятието стрес.

В Дания е направена първата публично известна операция за смяна на пола

3 април 1932

Съветският хирург Юрий Вороной извършва първата в света операция по присаждане на бъбрек от труп

28 април 1932

Обявено е откриването на ваксина срещу жълтата треска

1932

Американският биохимик Едуард Адалбърт Дойзи открива фоликуляриия хормон естрадиол.

Адолф Фридрих Йохан Бутенанд открива и определя структурата на фоликулярните хормони естрон и естрадиол; а през 1934 г. и на прогестерола (виж 1928).

Австрийският биолог Лудвиг фон Берталанфи създава теорията за биологичните обекти като отворени системи в състояние на динамично равновесие.

За първи път се наблюдават под микроскоп вирусите (В. В. Шукуев).

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Едгар Дъглас Ейдриън и Чарлз Скот Шерингтън за открития в областта на функцията на невроните (закономерностите в рефлексната дейност на гръбначния мозък, рефлексната дъга, понятието синапс – т. е. мястото на свързване на два неврона, реципрочната инервация, теорията за проприоцепцията). Школата на Шерингтън полага основите на съвременната неврофизиология.

Немският бактериолог Герхард Домак открива Sulfonamidochrysoidine, който е ефективен срещу стрептококи

1933

Алекс Хюго Теодор Теорел успява да синтезира в кристално състояние оксидиращ ензим (т. нар. жълт фермент). От 1935 г. на това откритие се базирали и останалите открития в тази област.

Изолирани са първите грипни щамове H1N1

1933-1934

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на американския биолог Томас Хънт Морган за открития в областта на наследствените функции на хромозомите, които провеждал върху Дрозофила меланогастер (бананова мушица) от 1900 г. През 1912 г. Морган формулира теорията за подреждането на гените в хромозомите, както и няколкото закона, допълващи законите на Мендел за наследствеността.

(Дрозофила – род широко разпространени двукрили насекоми от семейството на банановите мушици, станали един от основните обекти за генетични изследвания благодарение на способността им за размножаване в лабораторни условия).

Американският биохимик Джордж Уолд открива, че в ретината на окото се съдържа витамин А, играещ важна роля за виждането

1934

Първата ваксина срещу коклюш е създадена 1934 година, няколко години по-късно се създава и ваксината срещу тетанус. През 1948 година на пазара се въвежда комбинираната ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш. От тогава до днес ваксината е претърпяла леки корекции (заместване на целите клетки на Bordetella pertussis с техни антигенни компоненти, отстраняване на субстанцията тиомерзал от състава на ваксините, поради връзка с нежеланите ефекти)

1934-1935

Чешко-хърватският химик Лавослав (Леополд) Ружичка синтезира за пръв път мъжките полови хормони андростерон и тестостерон

28 януари 1935

В Исландия за първи път в света е узаконен абортът по медицински и социални причини

1935

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на германския биолог Ханс Шпеман за откриването на т. нар. организаторски ефект в ембрионалния стадий на развитие. Теорията е предполагала взаимна причинна зависимост в развитието на една част от зародиша от състоянието и развитието на неговата втора част.

Създаване на първата ваксина против жълтата треска.

Американският химик Пърси Лавън Джулиън пръв синтезира медикамента физостигмин, използван при глаукома и кортизона, използван за лечение на ревматоиден артрит.

Д-р Джон Х. Гибън-младши успява да приложи успешно сърдечно-белодробен апарат за следене на екстракорпоралната циркулация на котка (т.е. всички функции на сърцето и белите дробове се обработват от апарата, докато операцията се извършва). Този метод д-р Гибън е успял да приложи и на човек през 1953 година. В днешно време методът се използва често при сърдечни операции.

Препаратът „Пронтозил” на „Байер” е първият промишлен, изкуствено създаден антибиотик в историята. Откривател на това революционно лекарство е немският патолог Герхард Домак. През 1935 г. немската компания „Байер” пуска на пазара откритието на д-р Домак. Лекарството е въведено под търговското наименование Пронтозил (Prontosil). Медикаментът се справя дори с най-тежките инфекции, причинени от бактериите. Смъртността от заболявания като менингит, родилна треска и пневмония намалява рязко

1936

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Хенри Дейл и Ото Льови за открития в областта на химичните процеси, които протичат при предаването на нервните импулси (виж 1929).

Джон Бернал заедно със своите сътрудници доказва с помощта на рентгеноскопични изследвания, че вирусът на мозаичната болест по тютюна се състои от кристални елементи.

Антониу Каетану Мониш, португалски лекар-психиатър и неврохирург, открива, че левкотомията (лоботомията) предоставя възможности в лечението на определени видове психози.

Първата бъбречна трансплантация, извършена от Воронов (неуспешна).

В науката се въвежда понятието аромотерапия, но като средство за изцеление тя е позната от прастари времена

15 март 1937

В чикагска болница е създадена първата централна кръводарителна банка, съхраняваща в хладилници кръв за преливане.

Бърнард Фантус успява да приложи първото съхранение на банка с кръв в болница „Cook County” в Чикаго, като използва 2%-ен разтвор на натриев цитрат, за да се запази кръвта. Съхранението на кръвта в хладилник можело да трае 10 дни

1937

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на унгарския физиолог Алберт Сент-Дьорди за открития, свързани с биологичната оксидация, протичаща в организма при дишане, и главно за откриването на витамин С (в кората на надбъбречната жлеза, лимоните и чушките). Неговите изследвания са направили възможно синтетичното производство на витамин С.

Руският учен-експериментатор Владимир Демихов прави първата операция за присаждане на изкуствено сърце на куче – то живее два часа.

Създаване на първата ваксина за тиф.

В Уганда за пръв път е открит западнонилски вирус, който се предава на човека от комари

1938

Хо Хао Ли от университета в Бъркли започва да изучава хормоните и изолира HGH (Human Growth Hormon) – човешки ръстов хормон.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на фламандския физиолог Корней Жан Франсоа Хейманс за откриване на витамините и определяне ролята на синусите и аортата за регулиране на дишането

1939

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Герхард Домак за откриване антибактериалното действие на пронтозила – първия химиотерапевтичен препарат от групата на сулфонамидите. Пуснат е в продажба през 1935 г.

Г. А. Кауше и Хелмут Руска успяват с помощта на електронен микроскоп да фотографират вирусите

40-тe години

Появяват се първите перорални антикоагуланти. Започва разработването на противотуморни лекарства.

40-те и 50-те години на XX век – Алън Лойд Ходжкин, Андрю Хъксли и Джон Карю Екълс разработват мембрановата теория за появата на биоелектричните потенциали

1940

Хо Хао Ли в Бъркли изолира ръстов хормон от предната част на хипофизата от убити овце.

Американският патолог Карл Ландщайнер в сътрудничество с Александър Винер открива много важен фактор в кръвта, т. нар. резус фактор (Rh фактор)

Докато „битката за Британия” бушувала над главите им, изследователи от Оксфордския университет са опитвали да спасят медицинско откритие – антибиотика пеницилин. Патологът Хауърд Флори и неговите колеги от Оксфордския университет били толкова разтревожени от германската инвазия, че втрили спори от Penicillium notatum в плата на дрехите си. Така, ако ги принудели да унищожат труда си и да се евакуират, поне щели да имат суровината, за да започнат отначало, където и да се окажат

1941

Американският хирург и онколог Чарлс Хъгинс използва за първи път химиотерапия за лечение на злокачествени тумори. Неговият метод за лечение на рака на простатата, чрез препарати които притежават естрогенни свойства (женски полови хормони), е получил световно признание и поставя основите на хормоналната терапия, една от разновидностите на химиотерапията на ракови заболявания

1942

Терминът „антибиотик” е използван за пръв път през 1942 година от американския микробиолог Селман Ваксман за вещества, извлечени от микроорганизми, които пречат на растежа на други микроорганизми

7 април 1943

Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД

19 октомври 1943

В Рутгерския университет (Ню Джърси, САЩ) е изолиран първият аминогликозид – стрептомицин, за лечение на туберкулоза (Селман Ваксман, Е. Буги, А. Шац)

1943

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Хенрик Дам и Едуард Дойзи за разкриване химичната и биологична същност на витамин К.

Осуалд Ейвъри, Маклеод и Маккарти от Рокфелеровия институт изолират от вирулентните пневмококи дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), която причинява промяната на невирулентните пневмококи във вирулентни; така за първи път е било доказано съществуването и е идентифицирана химичната същност на веществото, определящо наследствените белези на организма (виж 1928, Грифит).

Болестта Синдром на Аспергер (форма на аутизъм) е наблюдавана за пръв път от американския психиатър Лио Канър през 1943 година

10 ноември 1944

Немските власти организират посещение на Червения кръст в Освиенцим, като скриват от представителите на организацията газовите камери и масовите гробове.

Освиенцим е град в Полша. През 1940-1945 г. до Освиенцим е създаден най-големият концлагер от германските нацисти. В него са убити повече от 4 млн. души, предимно евреи и поляци

1944

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джоузеф Ърленгър и Хербърт Спенсър Гасър за откриване силно диференцираните функции на отделните нервни влакна (аксони), което е подпомогнало създаването на комплексна картина на функциите на нервните влакна.

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър Ханс Аспергер, описал го за първи път през 1944 година. Терминът „Синдром на Аспергер” обаче се въвежда в медицината чак през 1981 година.

Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния спектър, за което са характерни значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други подобни разстройства по относителното запазване на езиковото и познавателно развитие. Често се наблюдават също физическа несръчност и нетипична употреба на езика. За хората, имащи синдром на Аспергер, е типичен силен, почти маниакален интерес към дадена област. Синдромът на Аспергер е свързан с по-слабо развита работна памет, липса на внимание и неразвити умения за слухова обработка, които пречат на усвояването на четенето и езика

1945

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Александър Флеминг, Ернст Борис Чейн и Уолтър Флори за откриване на пеницилина и неговото лечебно действие (виж 1928).

Създаване на първата ваксина за грип

1946

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на американския биолог и генетик Херман Джоузеф Мълър за откриване ролята на рентгеновите лъчи за появата на изкуствените мутации от 1927 г.

Дьорд Бекеши конструира уред за измерване на слуха – аудиометър.

Американският педиатър д-р Бенджамин Спок публикува книгата „Грижи за бебето и детето”, която става бестселър

10 януари 1947

В Станфордския университет (САЩ) учените изолират вируса на полиомиелита (детския паралич)

1947

Борис Лвович Астауров доказва, че външната намеса върху структурата на ядрото на половите клетки в период на съзряване на яйцеклетката и оплождане играе важна роля за хромозомното полово оформяне на зародиша.

Присъдена е Нобелова награда на Карл Фердинанд Кори, на неговата съпруга Герти Тереза Кори и на Бернардо Алберто Усай за откриване участието на хормоните от предната част на хипофизната жлеза във веществената промяна на захарите (самото откритие направил Усай, съпрузите Кори обяснили химичния ход на този процес)

1948

Филип Шоуолтър Хенч и Едуард Калвин Кендъл произвеждат голямо количество кортизон, хормон от кората на надбъбречната жлеза, лекарство против ревматизъм (виж 1929), вследствие на което станало възможно неговото клинично приложение.

Бенджамин Дъгар открива и синтезира ауреомицин.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на швейцарския химик Паул Херман Мюлер за откриване ефикасността на ДДТ като контактна отрова срещу насекоми (1939)

1949

Франк Бърнет и Фенър изказват предположение, че даден организъм става резистентен към чужди тъкани в ранния стадий от своето развитие. Това предположение е било експериментално потвърдено от Медауър и други изследователи през 1953 година. Ако върху плод на мишка се присади чужда тъкан още преди раждането или най-късно веднага след него, то присадката се враства без затруднение. Такъв организъм продължава да понася и по-късно тъкани от същия дарител. По подобен начин проф. Алберт от Лиеж съобщава за възможностите да се подменя кръвта на новородени, страдащи от бебешка жълтеница, с чужда, а по-късно и да им се присажда кожа от същия дарител, без да се проявяват имунологични реакции.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Валтер Рудолф Хес за откриване функцията на средния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи и на Антониу Каетану Мониш за откриване терапевтичните свойства на префронталната левкотомия (виж 1936).

Създадена е тъканната банка на американския флот.

Австралийският психиатър Джон Кейд установява, че веществото литий намалява маниакалните симптоми при маниакално-депресивно заболяване

50-те години

Сър Джеймс Блек открива и въвежда пропранолола – неселективен бета-рецептор, смятан в онези години за революция в терапията на стенокардията. За работата си върху бета-рецепторите Джеймс Блек получава Нобелова награда перз 1988 г.

В търсене на нов антихистамин е открит първият трицикличен антидепресант

7 януари 1950

При пожар в болницата на Дейвънпорт (Айова) загиват 41 души

17 юни 1950

В Чикаго д-р Ричард Х. Лоуър извършва първото присаждане на бъбрек на човек

1950

В САЩ се оборудва първата костна банка за съхраняване на консервирани части от кости, предназначени за присаждане.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Филип Шоултър Хенч, Едуард К. Кендъл и Тадеуш Райхщайн за откриване хормоните в надбъбръчните жлези, тяхната структура и биологично действие (1929, 1948).

Хо Хао Ли доказва, че ръстов хормон от крава влияе и върху възрастни мишки, обаче върху хора не оказва въздействие.

Кардиостимулаторът – През 1941 г. инженерът Джон Хопс провежда изследвания в сферата на хипотермията по поръчка на ВМС на САЩ. Поставената задача е да създаде начин за бързото затопляне на човек след дълъг престой в студена вода и изобщо на студ. За загряване на тялото той използва високочестотно радиоизлъчване. Един ден ученият установява, че спрялото от студ сърце затуптява отново, ако бъде стимулирано от електроимпулси. През 1950 г. въз основа на откритието на Хопс е създаден първият кардиостимулатор. Той обаче не намира голямо приложение – приборът е голям, неудобен и води до обгаряния на тялото. През 50-те години медикът Уилсън Грейтбатч работи върху създаването на устройство за записване на сърдечния ритъм. Един ден той поставил в устройство неподходящо съпротивление. Тъкмо се канил да го маха, когато забелязва, че в електроверигата възникват колебания, напомнящи ритъма на човешкото сърце. По-късно той създава първия кардиостимулатор, който се монтира на сърцето и го зарежда с изкуствени импулси. Днес кардиостимулаторът продължава живота на милиони сърдечно болни хора

17 март 1951

Издаден е указ на Президиума на Народното събрание на България за всенародна безплатна медицинска помощ

15 октомври 1951

Завършен е синтезът на лекарството, известно в САЩ като нортиндрон, а в Европа – като нортистерон, активна съставка на противозачатъчните таблетки. Хапчето е създадено от Карл Джераси, американски химик от български произход, като синтезира хормони от сладки картофи

27 октомври 1951

За първи път при лечение на рак се използва радиация

1951

Грос установява вирусния произход на левкемията у мишки.

Присъдена е Нобелова награда на южноафриканския вирусолог Макс Тейлър за изучаване на жълтата треска и нейното лекуване. На базата на изследвания, провеждани от 1930 г., е успял да създаде и имунологичен серум против тази болест.

Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите в България

18 март 1952

Във Филаделфия за пръв път са поставени изкуствени оптически лещи

4 октомври 1952

Първият външен пейсмейкър, създаден от д-р Пол Зол от Харвардския университет, е прикрепен към гърдите на Дейвид Шварц. Устройството е с размерите на телевизор и има голям недостатък – употребата му много често води до кожни изгаряния

5 декември 1952

На този ден над безветрения Лондон се спуска гъста мъгла – явлението е обичайно за британската столица и никой не предполага колко тежки последствия ще има за жителите на града. Непрогледната мъгла обхваща целия град и се смесва с изгорели газове от превозните средства, дим от комините и други замърсители. Заради студеното време, лондончани горят много въглища за отопление. Мъглата става все по-гъста, придобива жълтеникав цвят и се просмуква навсякъде. Градът остава притиснат от смог 4 дни. През това време здравните заведения се препълват с деца и възрастни с дихателни затруднения. Трагичните последствия се разбират малко по-късно – мъглата е отнела живота на 4000 души, а в следващите месеци смъртните случаи достигат 12 000. Шокът е голям, а бедствието изнася жесток урок за това, колко е важен чистият въздух за живота и здравето на хората. Трагедията на лондончани кара много хора в цяла Европа да обърнат внимание на опазването на околната среда

14 декември 1952

В Кливлънд (САЩ) е извършена първата успешна операция за разделяне на сиамски близнаци

1952

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на американския микробиолог Селман Ейбрахам Ваксман за изолирането на стрептомицина (1943 г.) – първия ефективен антибиотик против туберкулоза. Едва през 1949 г. се произвежда в количество, достатъчно и за приложение в клиничната практика.

Джон Екълс успява пръв сред физиолозите да вкара в нервната клетка електрод и по този начин да наблюдава предаването на електрически импулси от един неврон в друг. Обобщава резултатите от своите изследвания в книгата „The Neurophysiological Basis of Mind” („Неврофизиологическа основа на мозъка”).

Американският биохимик и физиолог Джордж Уолд открива, че промяната на молекулната структура на ретината играе първостепенна роля в процеса на виждане

26 март 1953

Американският микробиолог Джонъс Солк обявява, че е открил ваксина срещу полиомиелита (детския паралич)

31 март 1953

Делото срещу „лекарите-вредители” в СССР е закрито, а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран

25 април 1953

Американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик представят в научна статия структурата на ДНК. Двамата учени откриват двойната спирала на ДНК, разгадавайки как генетичната информация се предава от поколение на поколение

6 май 1953

В САЩ е осъществена първата в света успешна сърдечна операция за поставяне на коронарен байпас

1953

Появява се теорията на Ружков за вироспорите, т. е. анабиотичното (спорово) състояние на покой на вирусите, намиращи се извън клетката домакин.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Ханс Адолф Кребс за откриване на цикличните промени на трикарбоксилови киселини в организма (т. нар. цикъл на Кребс), започващ с кондензация на пирогроздената киселина с оксалооцетна в лимонена киселина, след което протичат редица реакции на окислително декарбоксилиране и се образува отново оксалооцетна киселина; енергията, освобождаваща се при този процес, се запазва във вид на аденоцинтрифосфорна киселина.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Фриц Алберт Липман за откриване на коензим А и неговата роля за метаболизма в живата клетка; допринесъл е за по-доброто обяснение на захарния метаболизъм в организмите.

Сънят с бързи движения на очите, или БДО, е открит през 1953 г. от Юджийн Асерински и Натаниъл Клейтман. Преди това поради незабележимия му модел на ранните ЕЕГ (електроенцефалографи) този период бил смятан за не особено значим. Но щом било документирано характерното стрелкане на очите, както и кръвонапълването на половите органи, което винаги го придружава, и станало ясно, че на практика всички ярки сънища се случват в тази фаза, науката за съня претърпяла обрат. Смята се, че цялото време, прекарано в БДО фаза, е еквивалент на това мозъкът да тества софтуера си, подготвяйки се да бъде напълно на линия. Процесът се нарича теленцефализация

24 януари 1954

В Бостън, САЩ, лекарите Джоузеф Мъри и Дейвид Хюм извършват първата успешна бъбречна трансплантация на човек в света. Специалистите присаждат бъбрек от жив донор между еднояйчни близнаци, където няма опасност имунната система да отхвърли чуждия орган. Реципиентът има нормална бъбречна функция в продължение на осем години, след което умира, а донорът е жив до 2005 г.

4 септември 1954

В завода за антибиотици в Разград е произведен първият български пеницилин

5 септември 1954

Открит е официално Заводът за антибиотици в Разград

1954

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джон Франклин Ендърс, Томас Хъкъл Уелър и Фредерик Чапман Робинс за откриване размножителните способности на полиомиелитния вирус в култури от различни по вид тъкани, с което е станало възможно производството на ваксина против детски паралич.

Д-р Джонас Солк създава първата безопасна и ефективна ваксина срещу детски паралич в Питсбърг, Пенсилвания

8 март 1955

В Турция е открит първият диспансер за онкологични заболявания

12 април 1955

Ваксината срещу детски паралич, създадена от американския имунолог Джонас Солк, е обявена за ефективна

1955

Гуд и Уорко обръщат внимание на факта, че при хора, страдащи от агамаглобулинемия, съпровождана от липса на достатъчно количество антитела, трансплантатите се врастват. Започва да се търси начин как да се отстранят причините на имунните реакции.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Алекс Хюго Теорел за разкриване характера и действието на оксидиращите ензими. Изхождал е от трудовете на Варбург (виж 1933).

Открито е и произведено ваксиниращо вещество против детски паралич (Джонас Едуард Солк). В същото време е била получена и жива ваксина (Албърт Брус Сабин).

К. Шверд и В. Шефер от вирусната лаборатория в Бъркли успяват да изкристализират вируса на детския паралич. С това са опровергали схващането, че само растителни вируси могат да кристализират.

Определя се структурната формула на кортизона – адренокортикотропния хормон, отбелязван като АСТН. Започва да се работи по получаването на синтетичния ръстов хормон на базата на естествената молекула АСТН, състояща се от 39 аминокиселини.

Шведският физиолог Рагнар Артур Гранит издава книгата „Receptors and Sensory Reception” („Рецептори и сензорна рецепция”), в която обобщава резултатите от своето проучване в областта на реакцията на клетки, чувствителни към светлина, цвят и различните диапазони на спектъра. Доказал е по експериментален път, че нервното влакно пренася импулса от отделните клетки на рецептора до мозъка по електрохимичен път (теория за доминаторите и модулаторите).

Присадена прясна сърдечна клапа в низходящата аорта.

Използване на венозна присадка за байпас на феморалната артерия.

В България се извършват първите тъканни трансплантации (роговица)

1956

С цел да се подтиснат имунологичните реакции се предлага облъчване с рентгенови лъчи и използването на цитостатици. Значителен успех имат някои от операциите, направени в Бостън през 1959 г. До 1963 г. били извършени 153 хомотрансплантации на бъбреци; през 1963 г. 46 от оперираните пациенти все още били живи, 15 от тях преживели повече от година, а един – повече от 4 години.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Вернер Форсман, Андре Фредерик Курнан и Дикинсън Уилям Ричардс за открития, отнасящи се до катетризацията на сърцето и патологичните промени в системата на кръвообращението; създали се възможности за по-точно диагностициране и реализирането на нови операции.

Хо Хао Ли съобщава, че от 12 човешки хипофизни жлези е изолирал 29 мг чист човешки ръстов хормон (първият хормон, имащ различен състав у хората и животните). Съставил е неговата структурна формула.

Открит е първият в света медикамент за успешно лечение на шизофренията

3 февруари 1957

Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим

12 юли 1957

Американският лекар Лерой Барни представя виждането, че тютюнопушенето е една от основните причини за нарасналия брой на заболелите от рак на белия дроб

1957

Последният голям взрив на детски паралич у нас.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на италианския фармаколог Даниел Бовет за откриване на синтетичните съединения, действащи предимно върху кръвоносната система и мускулатурата. Насочил е своето внимание главно към лечението със сулфонамиди; изучавал е също алергичните заболявания и тяхното лечение; в анестезиологията е използвал отровата кураре, както и зависимостта между химичната структура и биологичната активност на много вещества; създал е нови лекарства против някои инфекциозни и нервни болести.

В Югозападен Китай избухва пандемия на H2N2 (Азиатски грип) и убива над 750 000 души по цял свят.

Махариши Махеш Йоги въвежда метода трансцедентална медитация (ТМ). Известният индийски учител обяснява, че освен основните три състояния на съзнанието – будност, сън, съновидения, има и четвърто състояние – чисто съзнание, което се постига по време на медитация. Именно последното ниво отваря портите на всичките творчески способности и дава възможност на човешкия мозък да работи с целия си капацитет

5 януари 1958

В Лондон от стомаха на 54-годишен мъж хирурзите изваждат 424 монети и повече от два килограма жици

8 октомври 1958

Шведският доктор Ейк Сенинг успешно имплантира първия човешки пейсмейкър – изкуствена клапа на сърце. Устройството се базира на технология, разработена от канадския инженер Джон Хопс. Изобретението е резултат от опит да бъде открит начин за съживяване на спряло сърце.

Арне Ларсон (1915-2001 г.) става първият пациент с имплантиран (транзисторен) пейсмейкър в Каролинския институт в Солна, Швеция. Той умира на 86 години, надживявайки изобретателя, както и хирурга, поставили му устройството

1958

Министерският съвет издава постановление, в което е разработена първата Национална програма за йодна профилактика в България. Съгласно нея е въведено задължително ползване на йодирана готварска сол във всички ендемични региони на страната, както и допълнителен прием на йодни таблетки „Антиструмин” за всички ученици и бременни жени. През 2005 г. България е обявена за втората след Швейцария държава в света, която е разрешила йодния проблем като социално значим.

Джон Мъри в Бостън, по време на бъбречна трансплантация, облъчва организма с доза, опасна за живота. След 8 месеца е започнала да се проявява имунологична реакция. След допълнително облъчване организмът е приел окончателно новия бъбрек.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джордж Уелс Бидъл, Джошуа Ледърбърг и Едуард Тейтъм за доказателството, че гените притежават способността да регулират определени химични реакции. От 1940 г. Бийдл и Тейтъм са провеждали опити с мутантни видове на плесента неуспора, които, за да живеят, са се нуждаели от дадено химическо съединение и са се различавали от стандартния вид само с един-единствен ген. От 1946 г. Ледърбърг и Тейтъм са изучавали размножаването на бактериите и пренасянето на техните наследствени характеристики чрез полово свързване – открили са генетичната рекомбинация. Ледърбърг е разработил т. нар. матричен метод за изолиране на бактериалните мутанти.

Английският биохимик Джон Кендрю заедно със своите сътрудници в Кеймбридж установява строежа на молекулата на миоглобина, като използва електронен брояч и анализира по рентгенов път нейната структура.

Хо Хао Ли от университета в Бъркли получава достатъчно количество човешки ръстов хормон HGH (Human Growth Hormon) и го предоставя на медицинския факултет в Сан Франциско.

„Големият китайски глад” причинява смъртта на повече от 40 млн. души

1959

В България фармакологът Димитър Пасков представя своето лекарство „Нивалин” (Galanthaminum hydrobromicum). Извлечен от блатното кокиче, нивалинът намира широко приложение в неврологията. Две години по-късно, заради откритието си, той ще получи международната награда за наука „Еньо” в Неапол.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Артър Корнбърг и Северо Очоа за откриване механизма на биосинтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини.

Световната здравна асамблея решава да се започнат масови кампании за имунизация срещу едра шарка в целия свят, а през 1967 година СЗО обявява програма за глобалното унищожение на болестта

60-те години

Провеждат се опити за присаждане на изкуствено сърце, изкуствен бял дроб и изкуствен бъбрек.

Бифосфонатите започват да се използват за лечение на остеопороза, въпреки че първият от тях е синтезиран още през 1865 г.

29 януари 1960

В Университета „Джордж Вашингтон” е демонстриран първият изкуствен бъбрек

9 май 1960

В САЩ започва продажбата на първите в света противозачатъчни хапчета, чиито създатели били американците Пинкъс и Рок

7 ноември 1960

В Хюстън (САЩ) е подложен на хирургическа операция Джеймс Брет на възраст 111 години и 105 дни – световен рекорд

1960

В България е създадена първата тъканна банка като Отделение за консервация на тъкани – тъканна банка в сегашната МБАЛСМ „Пирогов”.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Макфарлейн Бърнет и Питър Брайън Медауър за откриване на придобитата имунологична поносимост, нейната генетична обусловеност и възможностите за изкуственото ѝ предизвикване. Това дава нови възможности за присаждането на органи. През следващите години Бърнет е създал селекционна теория за автоимунитета, която се опитва да обясни поносимостта на имунната система към собствения организъм чрез ликвидиране на „забранените клонове” – лимфоцити, в зародишния стадий на развитие. Изхождайки от експериментите, проведени в началото на 40-те години, Медауър създава теорията за имунитета при трансплантация.

Синтезирани са 19 аминокиселини на кортизона (от 39), при това биологично активни. Същевременно Ханс Селие интерпретира по нов начин действието на АСТН-кортизона и подобните му хормони (за тях въвежда названието кортикоиди).

Имплантиран е първият сърдечен стимулатор в човешко тяло – пейсмейкър (pacemaker).

Американската служба за храните и лекарствата одобрява противозачатъчните хапчета

1961

Маршъл Уорън Ниренбърг и Дж. Матаи съобщават за постигнатия успех в синтезирането на полипептиди, съставени от молекули на фенилаланин с помощта на изкуствена информационна рибонуклеинова киселина – полиуридилова киселина. Доказали са, че тройката нуклеотиди кодира подреждането на определена аминокиселина в белтъчната молекула. Независимо от тях същото откритие по същото време е било направено и от Северо Очоа. С това е бил намерен ключът за разгадаването на генетичния код.

Джеймс Кемпбъл и Андрюс Басет правят трансплантация на нерви в човек, като са използвали нервни влакна, дълги до 13 см. До 1963 г. те извършили 25 подобни операции. В 8 от случаите според собствените им думи резултатът е бил изключителен. В действителност обаче нервите въобще не са се враснали. Тялото е получило само проводник, около който се е образувало собствено нервно влакно.

Канадският ендокринолог Ханс Селие обяснява стареенето като процес на постепенно калциниране. Калцинирал е плъхове, след което ги е декалцинирал с помощта на витамин Д, хромни и железни соли.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Дьорд Бекеши за откриване физическия механизъм на дразнене в слуховия апарат.

В Коста Рика е приет закон за всеобщо здравеопазване, който докарал безплатни поликлиники в повечето села

1962

В Бостън докторите Джоузеф Мъри и Дейвид Хюм извършват първата успешна бъбречна трансплантация от трупен донор. Получателят е имал нормална бъбречна функция за 21 месеца.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Франсис Хари Комптън Крик, Морис Хю Фредерик Уилкинс и Джеймс Дюи Уотсън за откриване молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за пренасяне на наследствената информация в живата материя.

Хо Хао Ли получава американската награда „Албърт Ласкър” за изолиране на HGH (човешки ръстов хормон) и за определяне на неговия състав

1963

В Ню Йорк с лазарен лъч се изгаря тумор, развил се върху ретината на окото.

В Джаксън американският хирург Харди прави опит за присаждане на бял дроб на човек. Опити върху животни е провеждал още от 1959 г.

Първа белодробна трансплантация, извършена от д-р Джеймс Харди в Университета на Мисисипи.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джон Екълс, Андрю Хъксли и Алън Лойд Ходжкин за направения количествен разбор на процеса, който с помощта на нервните влакна отвежда сетивните процеси в мозъка. Процесите се осъществяват чрез химични промени със слаби електрически токове, действащи в периферните и централни области на клетъчните мембрани.

Първите 3 чернодробни трансплантации са извършени от д-р Томас Старзъл при деца в Денвър, САЩ

23 януари 1964

В болницата към университета „Мисисипи” в Джаксън се извършва първата трансплантация на сърце от шимпанзе на човек. След 1 час сърцето е престанало да функционира

7 април 1964

За първи път денят започва да се празнува като Ден на здравния работник

1964

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Конрад Блок и Феодор Линен за направеното от тях, независимо един от друг, откритие на механизма и регулирането на обмяната на веществата при холестерола и мастните киселини.

В Япония е създадена първата в света банка за сперма.

Синтезирано е първото антиретровирално лекарство, което в средата на 80-те години започва да се прилага за лечение на ХИВ инфекция

1965

Изхождайки от методите на Ниренбърг (виж 1961), Хар Гобинд Кхорана синтезира редица вещества с познат състав, състоящи се от верига с 16 нуклеотида. С това е допринесъл значително за обясняване на проблематиката, свързана с генетичното кодиране и неговата функция в биосинтеза на белтъчините.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Франсоа Жакоб, Андре Мишел Лвоф и Жак Люсиен Моно за откриване на гени, регулиращи дейността на т. нар. структурни гени, които определят ензимния синтез. Благодарение на тази регулация клетките могат да се приспособяват към условията на околната среда

6 октомври 1966

В САЩ официално е обявен за незаконен синтетичният наркотик LSD

1966

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Чарлз Брентън Хъгинз (приеман за създател на съвременната ракова химиотерапия) за открития върху лекуването на рак на простатата и на Франсис Пейтън Раус за откриването на вируса, причиняващ определен тип ракови образувания (доказал го е още през 1908 г.)

3 декември 1967

Осъществена е първата в света успешна трансплантация на човешко сърце – в Кейптаун (ЮАР) проф. Кристиан Бернард присажда сърце на 54-годишния търговец Луис Вашкански; пациентът живее 18 дни. Следващата 1 година са извършени 101 подобни операции

5 декември 1967

Знаменитият американски лекар Бенджамин Спок е арестуван за участие в антивоенна демонстрация

14 декември 1967

Учени от Станфордския университет изолират в епруветка ДНК от вирус

1967

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Рагнар Артур Гранит, Холдън Хартлайн и Джордж Уолд за откриване на първичните химически и физиологически визуални процеси, протичащи в окото.

Първа успешна трансплантация на панкреас е извършена от д-р Ричард Лилехей в Университета на Минесота.

Световната здравна организация започва кампания за унищожаването на едрата шарка и постигнала пълна победа през 1977 г. През онзи октомври в Мерка, Сомалия, 23-годишният готвач Али Маоу Маалин станал последният човек, заразил се с болестта по естествен път. За разлика от мнозина преди него той оживял.

Бронхо-пулмоналната дисплазия е хронично белодробно заболяване, развиващо се у недоносени деца с дихателна недостатъчност, подложени на кислородотерапия и апаратна вентилация. Описана за първи път през 1967 г. у недоносени деца с хиалинно-мембранна болест. По-късно са описани случаи и при доносени деца с вродена пневмония и мекониум – аспирационен синдром.

В Калифорния се извършва първата крионизация на човек. Доктор Джеймс Бедфорд, 73-годишен професор по психология, умира от рак на бъбреците и иска да бъде съживен в бъдеще, когато може да бъде излекуван. Така, инжектирано с химикали, тялото му се съхранява и до днес в Аризона в криокапсула и баня с течен азот при -196 градуса по Целзий. До момента поддръжката е повече от един милион долара

1968

Под ръководството на акад. Минков в „Пирогов” е направено първото присаждане на бъбрек на дете в България.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Робърт Уилям Холи, Хар Гобинд Кхорана и Маршал Уорън Ниренбърг за обяснението, което дават на генетичния код (1965) и неговите функции в процеса на биосинтеза на белтъчини. В своите постановки са изхождали от изследванията на Корнбърг и Очоа (виж 1959, 1961).

Хиляди хора на японския о-в Кюшу консумират оризово масло, замърсено с ПХБ (полихлорирани бифенили) при производството му. Близо 1800 се разболяват, а 112 умират от остро отравяне, рак и други болести.

Пандемия на H3N2 (Хонконгски грип) убива 700 000.

Уточнени са критериите за мозъчна смърт.

Законодателството позволява даряване на органи

1 февруари 1969

В Александровска болница е направена първата трансплантация на бъбрек на възрастен човек у нас от екип на проф. Никола Атанасов

22 април 1969

В Хюстън (САЩ) е извършена първата трансплантация на човешко око

1969

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Макс Делбрюк, Алфред Хърши и Салвадор Лурия за откриване механизма на размножаване и генетическата структура на вирусите.

Дороти Фишер получава ново сърце през 1969 г. и става първият чернокож реципиент. Тя живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията

70-те години

В практиката са въведени първите Н2 рецепторни антагонисти за лечение на язва

2 февруари 1970

В Мюнхен за пръв път в историята се извършва операция за трансплантация на нерв

1970

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Бернард Кац, Улф фон Ойлер и Джулиъс Акселрод за откритията върху химическото предаване на нервния импулс – съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите

20 декември 1971

Във Франция група лекари и журналисти създават международната хуманитарна организация „Лекари без граници” за оказване на помощ на лица, пострадали от въоръжени конфликти или стихийни бедствия. Организацията е носител на Нобелова награда за мир за 1999 г.

1971

В Русе е бил последният епидемичен взрив на стомашно-чревния вариант на болестта антракс в България. Тогава са се заразили 140 души, а няколко десетки са починали. Причината е, че не е имало толкова ефикасни антибиотици и не са взети нужните мерки.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Ърл Съдърланд за откриване на аденозинмонофосфата (1958) и определяне неговата функция в метаболичните ефекти на някои хормони. Откритията са положили основите на задълбоченото изучаване механизма на действие на хормоните.

(Съдърланд открива механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин, през т. нар. вторични посредници).

Фирмата „Уелкъм Бъроуз” представя нова революционна ваксина срещу рубеола.

Започва използването на замразени сърдечни клапи.

Въвеждане на дълбоко замразени алографти на човешка кожа

1971-72

По време на гладен период в Ирак най-малко 459 души загиват и 6500 са приети в болница, защото яли хляб от зърно за посев, третирано с фунгицид, съдържащ метилживак против плесенясване. Зърното било безопасно за посев, но не и за храна

18 юли 1972

С указ на Държавния съвет е забранена частната лекарска практика в България

1972

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джералд Еделман и Родни Портър за откритието на химическата структура на антителата.

Учените от социалистическите страни основават организацията „Интермозък”, посветена на въпросите, свързани с изучаването на физиологията на нервната и висшата нервна дейност.

Изолиран е артемисин от листата на Artemisia annua – растение, използвано в Китай от хилядолетия за лечение на малария. Днес на базата на артемисина е създадено най-новото антималарийно лекарство

23 юли 1973

Обявено е българското научно откритие „Явление шести сърдечен тон” на д-р Иван Митев

30 юли 1973

Фармацевтичната компания „Дистилърс”, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания, се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца

31 октомври 1973

В България е приет Закон за народното здраве. Потвърдена е забраната на частната медицинска практика. Законът е публикуван на 6 ноември същата година

6 ноември 1973

Разкрития за глада, върлуващ от няколко месеца в Етиопия и причинил повече от 100 000 жертви. Сушата засяга също и страните от Сахел (Мали, Нигер, Чад, Централноафриканската република)

15 декември 1973

Американската психиатрическа асоциация заявява, че хомосексуализмът не е болест

1973

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Карл фон Фриш, Конрад Захариас Лоренц и Николаас Тинберген за открития в областта на сетивната физиология, съответно – етологията и психологията на животните (индивидуално и групово поведение при животните)

11 януари 1974

В Кейптаун (ЮАР) се раждат шест близначки – първите в света живородени и запазени живи 6 близнака

1974 

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Албер Клод, Кристиан дьо Дюв и Джеордже Паладе за описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката.

Шестият сърдечен тон – Откриването на шестия сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев. През 1974 година професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани дотогава. Проверява внимателно стотици пациенти дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона.

През 1974 г. д-р Иван Митев публикува статия в сп. „Педиатрия”, в която за пръв път споделя за своето епохално откритие

1975

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Хауърд Темин, Дейвид Балтимор и Ренато Дулбеко за откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката.

Разработен е първият АСЕ инхибитор (каптоприл) – средство, широко прилагано и днес в лечението на сърдечносъдови заболявания

Септември 1976

Открита за първи път болестта ебола в Африка.

Белгийският учен Петер Пиот с екип експерти откриват вируса на ебола в Ямбуку, Северен Заир, и му дават името на местна река

1976

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Барух Блумберг за откритието на вируса на хепатит Б и на Карлтън Гайдушек за описването на болестта куру, предавана чрез канибализъм

26 октомври 1977

На тази дата е отбелязан последният заболял от едра шарка в света – 23-годишен младеж от Сомалия, който оцелява

В африканската държава Сомалия официално е регистриран последният случай на заразен човек с единия от двата вида вируси, причиняващи смъртоносната едра шарка – Variola minor, а две години преди това пък в Бангладеш е регистриран и последният случай на заразен човек с другия вид вирус, причиняващ заболяването – Variola major, което дава основание на СЗО да обяви през 1980 година, че болестта е окончателно победена по целия свят в резултат на масова и ефективна имунизация

17 ноември 1977

В САЩ за първи път се отбелязва световен ден без тютюнев дим. Оттогава по инициатива на Американската общност за борба с рака (ACS) ежегодно всеки трети четвъртък на месец ноември се организира кампания срещу тютюнопушенето, която дава възможност на милиони хора да се откажат от пушенето поне за един ден. Международният ден без тютюнопушене е приет официално от Международния съюз за борба с рака (UICC) и се отбелязва в много страни по света. В България за първи път той е отбелязан през 1990 г.

1977

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Роже Гиймен и Андрю Шали за работите им върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка и на Розалин Ялоу за развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони.

Избухва пандемия на щамовете H1N1 и H3N2 (Руски грип), тръгваща от Китай

25 юли 1978

В Кеймбридж (Англия) се ражда Луиз Джой Браун – първото в света бебе, заченато ин витро (в епруветка), за което Ватиканът отлъчва откривателя на метода Даниело Петручи от църквата

25 ноември 1978

Американката Елън Еспозито умира след най-дългата кома в историята – 37 години и 111 дни

1978

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Вернер Арбер, Даниъл Нейтънс и Хамилтън Смит за откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология

1 юни 1979

В България на децата до 3 г. и бременните жени започват да са предоставят безплатни лекарства при домашно лечение

1979

Христо Бояджиев, пластичен хирург в „Пирогов”, прави първия силиконов бюст в България. Експерименталните мостри на гръдни импланти са поставени на 24-годишна медицинска сестра.

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Алън Кормак и Годфри Хаунсфийлд за разработката на компютърната томография.

Глобалната кампания на СЗО за унищожаването на едрата шарка (вариола) се увенчава с успех.

В Минеаполис, САЩ, е трансплантиран панкреас от жив донор.

Корейският професор Соо Бонг Чой изобретява първите инсулинови помпи

80-те години

Появяват се първите статини за лечение на хиперхолестеролемия

8 май 1980

Световната здравна организация официално обявява унищожаването на едрата шарка в целия свят. Болестта е позната като Variola vera – една от най-древните инфекции. Първите сведения за нея са от папируса на Еберс, а пустолозен обрив по тялото на мумията на фараона Рамзес V се счита за най-ранното веществено доказателство

1980

Проф. Петър Недков от Института по органична химия в БАН получава авторско свидетелство за изобретение, а през 1999 г. патент за ензимен препарат за почистване на гнойни и некротизирали рани. Препаратът „Непролизин” е преминал изпитанията на Комисията за одобряване на лекарствените средства. Основна съставка на препарата е протеолитичният ензим субтилизин ДИ. Ензимът разгражда белтъци и се произвежда от широко разпространения в природата микроорганизъм Bacillus subtilis, който е безвреден за човешкия организъм. 

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Снел за откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция.

Терминът „зависимост от секс” за първи път се споменава през 1980 г. в „Диагностика и статистически наръчник на психичните заболявания” на Американската психологическа организация

5 юни 1981

СПИН е описан за първи път в САЩ.

Центърът за здравеопазване в Сан Франциско за пръв път съобщава за откриването на симптомите на СПИН при хомосексуалистите.

Центърът за контрол на болестите в Атланта (САЩ) установява при петима хомосексуалисти пневмония, от която дотогава боледуват само пациенти с много понижен имунитет. Месец по-късно е диагностициран рядък вид рак на кожата при 26 хомосексуалисти. Следващата година болестта е наречена Синдром на придобитата имунна недостатъчност или СПИН. През 1983 г. френски екип изолира вируса

28 декември 1981

Във Вирджиния за пръв път в Америка е родено бебе в епруветка (ин витро)

1981

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Роджър Спери за изследванията си върху мозъчните хемисфери и на Дейвид Хюбъл и Торстен Висел за работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка.

Д-р Норман Шумуей извършва първата комбинирана сърдечна и белодробна трансплантация в Станфордския университет – Медицински център

2 декември 1982

Хирурзи в щата Юта, САЩ, за първи път имплантират постоянно изкуствено сърце

1982

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн за откритието на простагландините.

Открито е смъртоносно заболяване на имунната система, предавано по полов път или чрез заразена кръв, което получава названието СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност)

Барни Кларк получава първото постоянно изкуствено сърце в Университета на Юта

IХ световен конгрес на трансплантолозите отчита повече от 700 присадени сърца

2 март 1983

Израелските лекари започват всеобща стачка, отказват да лекуват и оперират тежко болни, поради което много пациенти умират

20 май 1983

Институт „Пастьор” в Париж съобщава, че екип, ръководен от професор Люк Монтание, е изолирал вируса на СПИН, наречен ХИВ

1983

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Барбара Макклинтък за откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата.

FDA одобрява Cyclosporin – най-успешната стъпка в борбата с отхвърлянето на присаден орган

1984

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Нилс Йерне, Георг Кьолер и Сесар Милстейн за работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела.

Опустошителен глад в Етиопия, убил стотици хиляди.

Бебето Феа става първото новородено, получило животински орган – сърце от павиан.

Д-р Старцл извършва първата комбинирана сърце/черен дроб трансплантация в детската болница на Питсбърг, САЩ.

Всеки 20-и жител на нашата планета страда от хронична умора. За пръв път тази болест е открита през 1984 г. в американския щат Невада. Близо 200 души постоянно се оплаквали от мускулна слабост и депресия. Лекарите кръстили епидемията синдром на хроничната умора

1985

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Майкъл Браун и Джоузеф Голдстайн за описването на регулацията на холестероловия метаболизъм.

Д-р Тео Сейлър прави първите очни операции на хора с ексимерен лазер.

През 1985 г. е извършена първата лапароскопска холецистектомия, която поставя ново начало при лечение на жлъчно-каменната болест. При лапароскопската холецистектомия разрезите са малки, не нарушават структурите на коремната стена, а кръвозагубата е минимална. Именно затова операцията е известна като „безкръвна”

14 май 1986

Проф. Александър Чирков прави първата трансплантация на сърце у нас и спасява Иван Сарафски (13 г.) от Хасково. Детето живя около година и половина, но почина от друго заболяване

17 декември 1986

В Кембридж за пръв път в историята е проведена операция за едновременно присаждане на сърце, черен дроб и бял дроб

1986

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини за откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа

10 февруари 1987

Американските лекари призовават Конгреса да разреши рекламата на презервативите по телевизията в рамките на програмата за борба със СПИН

12 март 1987

В Съветския съюз е извършена първата успешна трансплантация на сърце

20 март 1987

САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН

6 септември 1987

В Балтимор (САЩ) за пръв път по хирургически начин са разделени сиамски близнаци

1987

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Сусуму Тонегава за откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела.

Забранено е влизането в САЩ на серопозитивни чужденци. Забраната е отменена през 2008 г.

3 януари 1988

В софийския „Майчин дом” е родено първото в България (и на Балканския п-в) „бебе в епруветка” Илияна Тирилова. Момиченцето носи името на доц. д-р Илия Ватев, който е извършил оплождането. Една седмица след нея се ражда второто българско бебе, заченато по метода „ин витро” – Христо

1 декември 1988

Първото отбелязване на Световния ден за борба със СПИН

1988

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джеймс Блек, Гъртруд Елайон и Джордж Хичингс за откритията на важни принципи в лекарствената терапия.

FDA одобрява Viaspan или UW разтвор, което значително удължава времето за запазване на черен дроб до присаждането му.

Комисията за акредитация на здравеопазването в САЩ определя стандартите за идентификация на донора и уведомяване на трансплантационните екипи за неговата наличност. Поставя се изискването болниците да имат политики и процедури в местата за идентификация, референция и доставката на органи и тъкани.

Приложението на стволовите клетки от пъпна връв в медицината се поставя през 1988 г. Тогава едно дете е излекувано от анемията Фанкони със съхранените стволови клетки на сестричето му

7 април 1989

Учредена е Военномедицинската академия

1989

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джон Майкъл Бишоп и Харълд Вармъс за откритието на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.

Първа чернодробна трансплантация с присадка от жив донор

90-те години

Създадени са първите биотехнологични продукти. На тази база в края на XX век стъпват генноинженерните технологии, които създават бъдещето на терапията от ново поколение, а именно „точното лекарство за точния пациент”

17 май 1990

Световната здравна организация премахва хомосексуалността от списъка с умствени заболявания

1990

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Джоузеф Мъри и Донал Томас за открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки при лечението на заболявания.

Един лекар от Мичиган на име Джак Кеворкян изпълнява първото асистирано самоубийство с помощта на изобретена от него машина, наречена Mercitron. Той иска да помогне на болната от алцхаймер Джанет Адкинс да вземе смъртоносна доза калиев хлорид. Това събитие бързо е превърнато в сензация от медиите в САЩ и отключва дълга десетилетие война между Кеворкян и съдебната система.

В САЩ за пръв път е приложена генната терапия. Тази форма на лечение е обявена за революция в медицината, която ще доведе до лечение на много генетични заболявания и дори рак.

Белодробна трансплантация при болен с муковисцидоза.

Д-р Донал Томас въвежда за първи път трансплантация на костен мозък, получава Нобелова награда за медицина.

Първата успешна комбинирана трансплантация на сърце – бели дробове

1991

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Ервин Неер и Берт Закман за развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана.

Първи опит за частична трансплантация на бял дроб.

Първа успешна трансплантация на тънкото черво

6 януари 1992

В САЩ официално обявяват, че силиконовите гърди могат да бъдат опасни за здравето

18 май 1992

Д-р Калоян Персенски, шеф на хирургията в болницата в Момчилград, извършва първата операция за смяна на пола у нас. Хирургът превръща 28-годишния учител от Рудозем Андрей Миронов в красавицата Адриана. Шокиралата общественото мнение операция дори е излъчвана по БНТ

1992

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Едмънд Фишър и Едуин Кребс за откритията си върху обратимото фосфолириране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси.

За първи път у нас се прилага задължителна ваксина за бебета срещу хепатит Б.

Хората, които са претърпели кръвопреливане преди 1992 г. са изложени на най-голям риск, тъй като преди тази година кръвта и кръвните продукти не са били проверявани за вируса хепатит С

24 май 1993

В болницата Еребру (Швеция) при болния К. Валкерт е регистрирано рекордно ниво на шум от хъркане – 93 децибела

1993

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Ричард Робъртс и Филип Шарп за откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини.

В САЩ е открита болестта белодробен хантавирусен синдром (SPH) – болест, която се предава чрез слюнката или урината на животни, най-вече мишки. Белодробният хантавирусен синдром е рядък, но много опасен, тъй като всеки трети случай е с фатален край.

Един от най-прочутите случаи на жена в мозъчна смърт, поддържана чрез апарати заради бременността ѝ, е в САЩ и датира от 1993 г. Триша Маршал, на 28 години, била простреляна по време на обир в дома си. Тя била бременна в 17-ата седмица и била откарана в мозъчна смърт в болница в Оукланд. Там животът ѝ се поддържал чрез апаратура в продължение на 105 дни, докато достигне 28-а гестационна седмица и тогава бебето било извадено чрез секцио

Септември 1994

Поява на новия вирус хендра в Хендра (предградие на Бризбейн, Австралия), убил 13 коня и 1 човек

1994

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Алфред Гилмън и Мартин Родбел за откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката

19 май 1995

Американецът Б. Амбати става най-младият лекар в света, получавайки дипломата си на 17-годишна възраст

1995

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус за откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха.

Започва работа ДЗЗ „Очна банка”, впоследствие преобразувано като отделение „Тъканна, очна и клетъчна банка” към МБАЛ „Царица Йоанна”

Февруари 1996

В горното течение на р. Ивиндо в Североизточен Габон, в селцето Маибу II 18 тамошни жители внезапно се разболяват, след като яли месо от шимпанзе. В крайна сметка се разболели 31 души, от които 21 починали – 68 % смъртност. Това била хеморагична треска ебола

20 март 1996

Британски учени изказват хипотезата за връзката между болестта на Кройцфелд-Яков, засягаща хора, и т. н. Луда крава, която се разпространява сред добитъка

7 ноември 1996

Установен е възрастов рекорд за родилка – американката Арсели Ке ражда на 63 години и 9 месеца

1996

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Питър Дохърти и Ролф Цинкернагел за описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси.

В САЩ хирурзи от болницата „Барнс” в Сейнт Луис, Университета на Калифорния в Сан Франциско и Станфордския университет извършват т. нар split чернодробна трансплантация.

През 1996 г. с появата на тритерапията от смъртоносна болест СПИН се превърна в хронична болест. Създаденият през 2002 г. Световен фонд събира за осем години 22 милиарда долара. Много пари отделя и фондацията на Бил Гейтс.

Ползването на канабис за облекчаване страданията на болни е законно в Калифорния от 1996 г. – първият щат, направил тази крачка и последван от над 30 други. Разширяването на търговията и за удоволствие на клиентите бе решено на референдум заедно с президентските избори през ноември 2016 г.

11 април 1997

СЗО обявява датата 11 април за световен ден за борба с болестта на Паркинсон

1997

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Стенли Прусинър за откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция.

Птичият вирус H5N1 заразява 18 души, убива 6 в Хонконг. Учените установяват, че грипният вирус (т. нар. птичи щам) може да се прехвърля от животните на човека

Направена е първа трансплантация на тъкан от кожата на главата от един брат близнак на друг. Подобното им генетично наследство дава възможност да се избегнат проблемите с отхвърлянето

Разкрито е трансплантационно отделение с два стерилни „бокса” и за първи път в България е осъществена трансплантация на костен мозък при 10-годишно дете със солиден тумор. Използван е методът на автоложна трансплантация на периферни стволови клетки, колекционирани от периферната кръв на самия пациент. След включването й като рутинна практика при все по-широк контингент от болни, трансплантационните методи се усъвършенстват

Докато австриецът д-р Норберт Егер разработва космически технологии, открива, че комбинацията от вакуумна терапия и леки тренировки води до уникален резултат – локално отслабване в определените трудни зони, т. нар. хипокси

12 януари 1998

В Европейския съюз е постигнато съгласието на 15-те страни-членки за забрана на клониране на хора

16 февруари 1998

Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ

24 септември 1998

В лионската болница „Едуар Ерио” проф. Ърл Оуен от Центъра по микрохирургия от Сидни и проф. Жан-Мишел Дюбернар правят първата трансплантация на ръка от донор на новозеландеца Клинт Халам

Септември 1998

Поява на новия вирус нипа в селището Сунгай Нипа, Малайзия. За седем месеца епидемията заразява 265 души, от които убила 105 и довела до избиването на 1,1 млн. прасета

15 декември 1998

Установен е рекорд за възрастта, на която е бил изваден млечен зъб – на американката Мери Норман й го отстраняват на 82 години и 364 дена

1998

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад за откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система.

Д-р Маршал Стром от клиниката в Кливлънд, Охайо, извършва първата трансплантация на ларинкс, на части от трахеята, гърлото, нервите, на тироидната и на паратироидната жлеза. 43-годишният Тимъти Хайлър възстановява гласа си.

Питър Дън и Алберт Триш създават виаграта.

Пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г.

21 януари 1999

Учреден е Българският лекарски съюз

23 февруари 1999

Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България

15 март 1999

Започва да функционира Националната здравноосигурителна каса в България

1999

Присъдена е Нобелова награда за физиология и медицина на Гюнтер Блобел за откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката

13 януари 2000

Проф. Ърл Оуен от Центъра по микрохирургия от Сидни и проф. Жан-Мишел Дюбернар от болница „Едуар Ерио” в Лион, Франция, ръководят първата трансплантация от донор на две ръце. Ръцете (от лактите до китките) на пациента Дьони Шатьолие са разкъсани от саморъчно направена от него ракета. Три години по-късно той вече яде с вилица, обажда се по мобилния си телефон и се бръсне

1 юли 2000

В България стартира здравна реформа, чиято цел е да замести безплатното здравеопазване

14 ноември 2000

Основателят на „Майкрософт” Бил Гейтс дарява на Нигерия $25 млн. за борба със СПИН

25 ноември 2000

Холандският парламент легализира евтаназията

20 декември 2000

Парламентът на Великобритания разрешава клонирането, но само за медицински цели. Клонирането представлява безполово (посредством генно инженерство) възпроизвеждане от клетките на един организъм на друг, напълно идентичен с него

2000

Microsoft Канада обяви, че продължителността на човешкото внимание е средно дванайсет секунди; към 2013-а тази цифра падна до осем секунди (според Microsoft една златна рибка има продължителност на внимание средно девет секунди)

31 януари 2001

Във Великобритания се разрешава клониране на човешки гени

3 август 2001

Ражда се първото бебе в България, заченато по метода ин витро от замразен ембрион

2001

В България е извършена първата в страната алогенна трансплантация (от чужд дарител).

Успешно е декодирана човешката ДНК.

Притежанието на канабис в Канада е престъпление от 1923 година, но използването ѝ за медицински цели е разрешено от 2001 година

25 март 2002

Открит е генът на епилепсията

1 май 2002

В Холандия влиза в сила законът за евтаназия, една година след като парламентът гласува решение, с което тази страна стана първата в света, в която е позволено „убийство от милосърдие”

Октомври 2002

Извършен е безуспешен опит за лицева трансплантация на куче в Сан Мартин Юнивърсити ветеринари клиник, Колумбия. 5 дни след операцията присадката предизвиква възпалителни процеси и започва да некрозира

25 ноември 2002

Малайзийски хирурзи провеждат успешна операция за разделяне на седеммесечни сиамски близнаци

2 декември 2002

Ален Ерлихер от Лайпцигския университет открива, че лазерният лъч може да възстановява нервни клетки

2002

Белгия легализира евтаназията. Приблизително 1400 прибягват до нея годишно. През 2013 година бройката скача до 1800, тъй като парламентът гласува допълнение на закона, което включва и неизличимо болни деца.

Холандия и Белгия са първите страни, в които евтаназията е легализирана от 2002 г., но само в случай на тежко болни пациенти.

Работейки съвместно с Нора Волков, директор на американския Национален институт по наркозависимости, професорът по психиатрия и неврология Рита З. Голдстейн публикува нещо, което се е превърнало във влиятелен теоретичен модел на пристрастяването, наречен „снижена задръжка при отговора и приписване на очебийност” (iRISA). Това е доста сложно име за сравнително проста идея. Докато подтиците за употреба на наркотик стават все по-очебийни, обхватът на вниманието се стеснява. Междувременно способността на мозъка да контролира поведението при вида на тези подтици намалява. Голдстейн е доказала, че като цяло пристрастените към кокаина са с намален обем на сивото вещество в префронталната мозъчна кора – структурна недостатъчност, асоциирана с по-слаба контролна функция

2002-2003

Вирусът ебола убива 128 души в Северозападно Конго и 5000 горили в резервата за горили „Лоси” в Конго и Габон

7 март 2003

В Австрия хирурзи за пръв път присаждат две ръце наведнъж

Май 2003

Проф. Брейдън Уилълми извършва трансплантация на изтръгнати собствен скалп и лице на 21-годишна жена в Института по пластична хирургия в Спригфийлд, САЩ

25 август 2003

Успешно е осъществена първата в света операция за присаждане на език

2 декември 2003

В България е извършена първата трансплантация на чернодробни клетки в Александровска болница под ръководството на проф. Виолета Димитрова

2003

В началото на годината в Югоизточен Китай се появява ТОРС (тежък остър респираторен синдром), който убива 774 души в девет страни и хвърли в ужас хората по цял свят

От Китай тръгва щамът на птичия грип H5N1 и след 3 години достига Европа и Африка с изнасяните домашни и мигриращите диви птици – убива към 200 души, най-много в Индонезия (заболели 102, починали 81)

В България е извършена първата трансплантация на бял дроб. През същата година, също за първи път, е трансплантиран и блок сърце-бял дроб. Двете трансплантации са реализирани в МБАЛ „Света Екатерина”-София

2003-05

Грипният птичи щам Н5N1 заразява 117 души в Югоизточна Азия, умират 64

1 януари 2004

Създадена е Изпълнителната агенция по трансплантация, която осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България. Агенцията е правоприемник на Националния център за управление на трансплантацията „Бултрансплант”, създаден през 2000 г.

18 ноември 2004

В УБ „Лозенец” в София за пръв път в България е извършена трансплантация на черен дроб. Животоспасяващата операция се извършва на 7-месечната Памела Пенкова от град Кула, а донор е нейният баща

Ноември 2004

Комитетът по етика в клиниката в Кливлънд, Охайо, разрешава на д-р Мария Семьонов да извърши пълна трансплантация на лице. Тя разполага с 12 пациенти (5 мъже и 7 жени), но до операция не се стига

22 юни 2005

В болница „Александровска” за първи път от изцяло български екип, ръководен от проф. Виолета Димитрова, е извършена чернодробна трансплантация с орган, дарен от починал пациент

27 ноември 2005

В Амиен, Франция, хирурзите проф. Дьовошел и проф. Дюбернар извършват първата алопластика – частична трансплантация и реконструкция с кожа от трупен донор на лицето на 38-годишната Изабел Диноар, изгубила изцяло устните, брадичката и част от носа си след ухапване от куче

12 декември 2005

За пръв път в България е извършена трансплантация на стволови клетки, извлечени от пъпна връв. Присаждането е осъществено в Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания от екип, ръководен от проф. Драган Бобев. Стволовите клетки са изолирани при раждането на братчето на 5-годишната Елица и се присаждат за лечение на тежката анемия на момиченцето

28 декември 2005

В АГ болница „Св. София” се ражда бебе от замразен ембрион

2005

Между 2005 и 2006 г. вирусът шикунгуня предизвиква истинска паника на френския остров Реюнион, където са заразени 180 000 души, или една четвърт от населението. 100 от тях починаха.

Американската компания Beiks LLC пуска джобно издание с избрани медицински статии (15 000), специално създадено за клетъчни телефони.

В Южна Корея е клонирано първото куче

27 юли 2006

В УБ „Лозенец” екипът на д-р Л. Спасов извършва първата трансплантация на черен дроб от жив донор. Реципиент е 3-годишният Ивайло, а донор е майка му

28 ноември 2006

В София официално е открита болница „Токуда”.

„Токуда” е първата болница от веригата „Токушукай Медикъл корпорейшън” извън пределите на Япония. Това е най-голямата верига в света с над 280 болнични заведения. Основана е през 1975 г. и е еднолична собственост на д-р Торао Токуда

2008

Мария Шемьонов, хирург и учен в Кливландската клиника, направила първите трансплантации на лице върху плъхове през 2003 г. и първата трансплантация на лице в САЩ върху човек през 2008 г.

Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета „сексуално разнообразие” – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява „хомофобията” за „най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум”

2009

Върлува Мексикански свински грип

Кардиохирурзи от болница „Св. Екатерина” присаждат сърце на 9-годишния Мартин Настев – второто българче с присадено сърце. Донор е загиналият на Царевец 6 годишен Диан Вълев от Велико Търново

2010

През 2010 г. близо половин милион души са се заразили с мултирезистентни форми на туберкулоза и една трета от тях са починали. На следващата година Световната здравна организация (СЗО) алармира за нарастваща резистентност към антибиотиците, обяснявана с прекомерното им приемане

Март 2011

Д-р Антъни Атала създава с 3D принтер пълноценен човешки бъбрек, но за да бъде той трансплантиран в човешкия организъм, е необходимо още време

5 юни 2011

Рядък щам на бактерията Е.коли убива 45 души в Северна Германия

Юли 2011

Шведски хирурзи извършват първата в света операция за присаждане на изцяло изкуствена трахея. Трахеята е „отгледана” на основа, направена от приличащ на пластмаса нанокомпозитен материал, направен в британска лаборатория. Изкуственият орган е бил доставен в Швеция, където е бил покрит със стволови клетки от костния мозък на пациента

2011

Световната здравна организация изчислява, че всяка година са налични около 3 млн. случаи на отравяне с пестициди и до 220 000 смъртни такива, предимно в развиващите се страни

Януари 2012

50 000 души умират годишно, докато правят секс, твърди доклад на Световната здравна организация. Според американски кардиолози 90% от жертвите са мъже, като 75 на сто от тях издъхвали при любовниците си. Смъртта при полов акт е свързвана с общото здравословно състояние и най-вече със сърдечносъдовата система. Затова по-често си отивали мъже на почтена възраст, защото сексът е сериозно физическо натоварване.

Според исторически източници от секс са предали богу дух Чингиз хан, Карл Велики, Авицена, папа Лъв VII и архиепископът на Париж, издъхнал в леглото на проститутка.

Императорът на Франкската империя Карл Велики издъхнал по време на полов акт през 814 година. Римският папа Лъв VII умрял от сърдечен пристъп по време на секс през 939 година.

Премиерът на Великобритания лорд Хенри Палмерстън починал, докато правил секс със слугиня на билярдна маса. Това се случило през 1865 година.

Първият достоверен случай на смърт при орален секс е фиксиран през 1899 година. Френският президент Феликс Фор по навик след работа отишъл в бардак. Той е поискал от любимата си куртизанка Маргерит Стенел нещо ново и проститутката приложила традиционни за страната любовни техники. Президентът починал веднага, вероятно щастлив. Госпожицата била оправдана, но дълго носила прякора Погребалното бюро.

Известният британски автомобилен състезател Робърт Мортимър бе намерен мъртъв през 2010 година в Белгия. Той издъхнал в ласките на две професионални садистки. Аутопсията обаче оневинила дамите. Спортистът е починал от отравяне с райски газ. Той се надишал със азотното съединение, за да облекчи болките, които щял да получи при любовните игри. Подобна била съдбата и на актьора Дейвид Карадайн, който участваше във филма „Убий Бил”. Той бил намерен в стая в Тайланд, но версията е задушаване, настъпило при ексцентрична мастурбация

2012

За първи път вирусът на Близкоизточния респираторен синдром (MERS) е установен при човека в Саудитска Арабия

2013

Пренасяният от комари вирус чикунгуня се разпространява и в части от двете Америки.

В Африка се разразява най-голямата епидемия на ебола, като умират 11 500 души, най-много в Гана, Сиера Леоне и Либерия.

Американската психиатрична асоциация изважда пристрастяването към хазарта от главата в Диагностичния и статистически наръчник, наречена „Разстройства на контрола върху импулсите, които не са класифицирани другаде”, и го поставила в главата „Разстройства, свързани със злоупотреба със субстанции и с пристрастяване”. Това не била просто техническа подробност. Тя проправя пътя към това и други поведения да бъдат смятани за пристрастяване

Ноември 2014

Жена от Белгия стана първата майка, която роди чрез своя яйцеклетка, замразена в детските ѝ години. Името на жената не се съобщава. Известно е само, че е на 27 години и е замразила своя яйцеклетка, когато е била на 13 г. Тогава ѝ се наложило да започне интензивно лечение от сърповидноклетъчна анемия. Терапията ѝ увредила яйчниците, т. е. тя трудно е можела да зачене без трансплантация. Експерти се надяват, че тази процедура може да помогне на други млади жени през следващите години. Жената е родила здраво момченце през ноември 2014 г. Детайли около случая бяха публикувани в изданието Human Reproduction. Пациентката, която настоява да остане анонимна, е била диагностицирана със сърповидноклетъчна анемия, когато е била на 5 г. Тя е имигрирала от Конго в Белгия, където лекарите установяват, че заболяването ѝ е толкова тежко, че тя има нужда от трансплантация на костен мозък от своя брат

6 февруари 2015

Върховният съд на Канада позволи на лекарите да извършват евтаназия в случай на тежки и нелечими заболявания. По този начин се отменя забраната от 1993 година. Върховният съд постановява, че право на доброволно оттегляне от живота имат онези пациенти, които „изпитват непоносимо страдание” или чието състояние се оценява като нелечимо. Провеждането на евтаназията ще става само с писменото съгласие на пациентите. Решението на съда влезе в сила през същата година

22 февруари 2015

Първи за България случай на трансплантиране на втори орган при един пациент стана факт. След като получи ново сърце преди две години, главният редактор на „Хасковска Марица” Георги Ангелов вече има и нов бъбрек. Даде му го неговата майка. Уникалната трансплантация беше направена в Александровска болница

Август 2015

За първи път у нас е доказан случай на западнонилска треска при дете, който за щастие е с благоприятен изход. Тя е причинена от горещия летен сезон и нашествието на комари. Случаят е доказан по всички международни критерии и потвърден с допълнителни проби в чужбина

2015

Американският психиатър Джъдсън Брюър и други изследователи доказват, че медитацията успокоява паралимбичната мозъчна област (кортекс цингулат) – невралната област, която участва в типа размишления, които могат да доведат до затворения кръг на обсесията

21 януари 2016

Предупреждават жените в Латинска Америка и Карибския регион да избягват бременност заради вируса Зика, който причинява тежки дефекти при новородените

Януари 2016

В сп. „Европейска невропсихофармакология” италиански изследователи публикуват откритието си, че транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) на областта в човешкия мозък, отговорна за въздържането, която се намира в префронталната мозъчна кора, може да потисне непреодолимия копнеж на пристрастения към дрогата (цигарите, пиенето, хазарта, преяждането и други зависимости)

2017

Смъртни случаи в световен мащаб, които придобиват особена значимост, се дължат на диагнози като тетанус (500 000 жертви), морбили (1 милион), хепатит В (1,1 милиона), туберкулоза (3,1 милиона) и респираторни инфекции (4,4 милиона).

В Африка са регистрирани над 90% от заболяванията от малария в света. През 2017 г. болестта е убила над 400 хил. души на континента

1 януари 2018

Калифорния разреши употребата на марихуана. В други 9 щата също е позволена „меката дрога” за „медицински цели”

Януари 2019

През януари 2019 г. беше съобщено, че в Китай за първи път се е родило дете в трансплантирана матка. Майка му е имала синдром на Майер-Рокитански-Кустер-Хаузер (вродена малформация, поради която не е имала матка). Неин донор е била майка ѝ

15 април 2019

В прозрачен контейнер израелски учени в Тел Авив демонстрираха своето откритие, което те твърдят, че е първото в света 3D принтирано сърце с човешка тъкан, разработено в университета в Тел Авив. Сърцето с размерите на заешко сърце отбелязва „първия случай, в който някой някъде успявада проектира и принтира цяло сърце, изпълнено с клетки, кръвоносни съдове, вентрикули и камери”. Това твърди ръководителят на проекта Тал Двир. Израелските учени наричат постижението си „огромен пробив в медицината”, защото той ще даде съвсем нови възможности в сферата на трансплантациите. Според Двир в миналото има успешни опити в 3D принтирането на структурата на сърцето, но не и с клетки и кръвоносни съдове

 

на следващата страница продължава хронологията към Любопитно