Преди новата ера

II хилядолетие

Известно е, че появата на азбучната писменост се отнася към края на 2-то хилядолетие пр. н.е. и се свързва със северносемитските народи (финикийците). Но и преди тях хората са пишели, макар и с по-примитивни и комплицирани системи. Познати са древноегипетското йероглифно писмо (края на 4-то хил. пр.н.е.), шумерският клинопис (ок. 3200 г. пр.н.е.), протоиндийското писмо (3-2 хил. пр.н.е.), китайското (от 2-то хил. пр.н.е.). Тези първообрази на писмеността се появили там, където се образували древните цивилизации. Нямало специални звукови белези, а схематично изобразяване чрез общоприети знаци и символи, подобни на йероглифите

XIX-XVIII век

В Месопотамия се появява първото литературно произведение на Земята, запазило се в писмена форма – епосът за Гилгамеш (Гилгамеш е полулегендарен управител на град Урук в Шумер през 28 в. пр.н.е.)

XVIII в.

Върху базалтова плоча е изсечен текстът със закони на вавилонския цар Хамурапи

Около 1700 г.

Минойците на Крит отпечатвали срички в мека глина – една ранна форма на печатане

XVI-XI век

По време на династията Шан е разработена системата на китайското писмо

XV в.

Клинописът се разпространява в Мала Азия

XIV

Финикийците създават азбучното писмо.

В Угарит (днес Рас Шамра на сирийското крайбрежие) се появява първата фонетична писменост, използваща системата от клиновидни знаци

Около 1200 г.

Финикийците развиват фонетична азбука от 22 съгласни.

Върху саркофага на Ахиран се появяват може би най-старите знаци на финикийската линейна фонетична писменост, без в тях да се отбелязват гласните. По-късно, в модифициран вид, тези знаци се възприемат и от гърците. Със своята простота финикийската писменост стимулира овладяването на писмеността и разпространението на образованието

XII век

Споменава се библиотеката на асирийския владетел Тиглатпаласар I (1115-1093), съществувала още през VII пр. н.е. към храма на бог Ашур в Асирия

Краят на II хил.

и нач. на I хил.

В Индия започват да се предават устно, а от VII до V в. пр. н.е. вече и да се записват свещените книги на брамините – „Веди”, които наред с религиозни и светски правила съдържат и наченки на научни познания 

X век

През 2006 г. на археологически обект южно от Йерусалим е намерен най-ранният познат запис на еврейската азбука. Някъде през 10 в. пр.н.е. един писар е издялал 22 букви върху камък. Учените твърдят, че гравираните символи са запазили елементи от финикийската азбука, но все пак показват собствени, подчертано еврейски характеристики

IX в.

Гърците използват фонетичната писменост, произлязла от модифицираната финикийска азбука

900 г.

Една мексиканска плочка с врязани олмекски знаци от 900 г. пр.н.е. илюстрира най-древната позната ни писмена система в Новия свят

800-750

Написани са гръцките класически произведения „Илиада” и „Одисея”; навярно са от Омир, който може би е един от няколкото им автори

VIII век

Като материал за писане в Китай използват коприната. Създават се т. нар. свитъчни книги (свитъци – тюан)

VI в.

В Гърция се създават най-старите частни библиотеки: това са сбирки книжни свитъци (лат. volumen), съхранявани в глинени калъфи (лат. capsa), и подвързани пергаменти (лат. codices). В първите известия за частните библиотеки се споменават тези на Поликрат и на рода Пизистрат. В V в. пр. н.е. била прочута библиотеката на Еврипид, а в IV в. пр. н.е. – тази на Аристотел. Най-голямата библиотека в древността била библиотеката на александрийския Музеон (основана в нач. на III в. пр. н. е.)

500

На древния китайски философ Лао Дзъ се приписва авторството на Дао-дъ дзин или „Каноническа книга за дао и дъ”. Трактатът пък най-вероятно е бил записан след кончината му. Дао-дъ дзин е най-превежданата китайска книга за всички времена. Конфуций е измислил философията на държавата, Лао Дзъ – философията на човека.

„Внимавайте с мислите си, те са началото на постъпките”.

„От глина е делвата, но полезна за нас е кухината й”.

„Мъдрецът избягва всякакви крайности”.

„Високонравствените хора не се смятат за нравствени; затова са и високонравствени”

270

Калимах от Кирена започва работа в библиотеката на Музейона в Александрия и съставя Таблици (опис на съхраняваните творби) и Хронологичен регистър на атинските драматически поети

269

Вавилонският астролог и жрец на бог Мардук Берос написва „История на Вавилон” (три книги на гръцки език)

213

Китайският император Цин Шъхуан заповядва да се изгорят всички налични книги, за да се унищожат съществуващите традиции

202

В Пергам (Мала Азия) е основана Пергамската библиотека

63

Марк Тулий Тирон, личен секретар и приятел на оратора Цицерон, изобретява знаци за бързо записване на казаното (появява се стенографията)

47

При потушаването на въстанието на александрийците от Юлий Цезар изгаря част от библиотеката в Александрия (около 500 хил. свитъка), което отваря голяма празнина в духовната традиция

След новата ера

7

Римският поет Публий Овидий завършва най-амбициозното си произведение „Метаморфози” – хекзаметрична епическа поема в 15 книги, която описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на Вселената до обожествяването на Юлий Цезар

105

Китайският евнух Цай Лун усъвършенства производството на хартия – получава я от дървесна кора, коноп и други материали, съдържащи целулоза. Изобретението идва в Европа едва през 1320 г.

350

В Китай използват за печат форми с изпъкнали и обратно обърнати символи, намазани с мастило

391

Изгаря Александрийската библиотека

IV в.

В античния римски град Никополис ад Иструм (на 18 км северно от В. Търново) е направен превода на „изгубената библия на Вулфила”. Епископът бил просветител на германските племена вестготи и преводач на библията от гръцки на готски език. Тази библия е един от малкото източници на готски език и представлява най-стария писмен документ на германски език. След направата на превода библията на Вулфила изчезва. Появява се през 1700 година в Швеция на пазар за антични стоки.

Ирландия има най-старата в Европа литература на собствена азбука и на местен говор – от IV век. Ирландският език и литература доминират в Ирландия досами XVIII век. Английската намеса и присъствие в Ирландия от XI век нататък не успяват да изместят ирландския

406

Св. Месроб Мащоц създава първите 36 букви на арменската азбука. После към тях били прибавени още 3

512

Първият известен надпис на арабски е от 512 г., открит в Йордания. Преди това този език е нямал писменост, а е използвал чужди азбуки, като набатейската

VI в.

В Китай вече използват за печатане дървени трупчета

4 февруари 786

Харун Ал Рашид става халиф на Багдад – петият, най-успешният и най-известният от династията на Абасидите; прославя се със справедливостта си, става един от героите на персийско-арабските приказки, събрани в сборника „Хиляда и една нощ”

VIII в.

Англосаксонският епос „Беоулф” е написан на староанглийски

855

В манастира Полихрон в Мала Азия братята просветители Константин (Кирил) и Методий създават първата славянска азбука глаголица и започват да превеждат Светото писание

855-863

Кирил и Методий съставят „Изборно евангелие”, „Изборен апостол”, „Служебник и требник”, „Псалтир” и „Паремейник”

863

Глаголицата е окончателно завършена

868

В Китай е издадена „Диамантената сутра”, първата известна книга в света – петметров свитък, отпечатан с дървени блокчета

881-884

Бунтовническият водач Хуан Чао, който се самообявил за китайски император, дотолкова се обидил от една поема, която осмивала управлението му, че наредил да бъдат екзекутирани всички, които можели да пишат поезия – загинали близо 3000 души

887

Княз Борис I поставя началото на двете старобългарски книжовни школи: Преславска и Охридска, начело с учениците на Кирил и Методий – Наум и Климент

890

Климент Охридски създава „кирилицата” – азбука, която заменя „глаголицата” и на която пишем и до днес. Новата азбука съдържала 43 знака

IX век

В „Книга на пътищата и страните” на персийско-арабския географ Ибн Хордадбех се намира най-ранното споменаване на народ с името „българи”. Там се споменава, че „царят на българите” (Бурджан-шах) имал владения в Тохаристан, южно от река Амударя, в дн. Северен Афганистан.

Краят на IX в. – Създадена е Преславската книжовна школа, която става средище на книжовната и просветната дейност в България

905

В Ченгду, Китай, започва печатането на книги с дървени блокчета

Ок.977-983

В Китай е съставена енциклопедия на династията Сун в 1000 тома

Ок. 1000

В югозападната китайска провинция Хунан се развило тайното писмо нюшу – единствената писменост в света, създадена от жени, изключително за употреба от жени

Излизат две от най-забележителните произведения в Япония – „Записки под възглавката” на Сей Шонагон и „Сказание за Генджи” от Мурасаки Шикибу – написани от жени и на японски, демонстрирайки, че страната може да отстоява своята идентичност на собствения си език (от влиянието на Китай)

1002

Завършени са „Записки под възглавката” на Сей Шонагон, древна творба за дворцовия етикет и дамите от свитата на една императрица – най-продаваната японска книга за всички времена

1008

Японската благородничка Мурасаки Шикибу написва първия роман – „Сказание за Генджи”

Около 1040

Според преданието Пи Шенг в Китай изобретява подвижните керамични букви. Това била решаваща крачка в развитието на техниката на книгопечатането

1041

Китайският печатар Пи Шенг използва подвижни глинени знаци за книгопечатане – първия сменяем печатарски шрифт

XI век

Най-старият славянски ръкопис у нас – „Енински апостол” от началото на XI век, се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

1153

Знаменитият арабски пътешественик Мохамед Ал-Идриси завършва книгата си „Развлечение на копнеещия да преброди страните”, в която подробно описва и днешните български земи

1169

Творбите на Аристотел се превеждат от гръцки на латински

Ок. 1200

Епископът на крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини сюжетно преданията за Зигфрид и Кримхилда, за последния бургундски владетел Гюнтер и съпругата му Брунхилда и още няколко легенди. Така бил съставен прочутият германски героически епос „Песен на нибелунгите” в 10 000 стиха

1204

По заповед на Чингис хан е създадена първата монголска азбука, която използва уйгурското писмо

Около 1230

Написана норвежката „Хеймскрингла” или „Земният кръг” от големия скандинавски поет Снори Стурлусон, в която подробно описва героичната история на викингите между VI и ХI век

1290

Академичната библиотека в Коимбра (Португалия) е създадена през 1290 г. в един от най-старите университети в Европа. Забележителната и изключително красива библиотека е строена през ХVIII век

1298

Марко Поло публикува прочутата си книга „Милионът”, в която описва пътешествието си в Китай

27 януари 1302

Властите във Флоренция осъждат Данте Алигиери на политическо изгнание и лишаване от граждански права

18 ноември 1307

Според преданието, на този ден Вилхелм Тел улучил със стрела ябълката на главата на сина си

1314

Флагманът на италианския ренесанс Данте Алигиери в своето известно произведение „Ад” пише: „Пътят към ада е постлан с добри намерения”

6 ноември 1315

Данте Алигиери е осъден задочно на смърт от властите на Флоренция

1320

Хартията, изобретена през 105 г. в Китай, е пренесена в Европа

6 април 1327

В Авиньон (Франция), в църквата „Сент Клер”, италианският поет Петрарка за пръв път среща своята любима Лаура, в която се влюбва от пръв поглед

1353

Излиза сборникът с новели на Джовани Бокачо „Декамерон”

1362

До т.г. държавен език в Англия е френският

1368

Националната библиотека на Франция е в Париж и води началото си от 1368 г., когато Шарл V я обявява за кралска библиотека в Лувъра. През 1998 г. по желание на френския президент Митеран се извършва грандиозен ремонт. Там има 10 милиона книги. Към библиотеката има и изложбено пространство

8 юни 1374

Английският крал Едуард ІІІ назначава Джефри Чосър, забележителен писател и поет, автора на „Кентърбърийски разкази”, за митнически чиновник

Около 1390

В Корея е изнамерен подвижният метален шрифт за печатане. Първата книга била отпечатана там по този способ през 1409 г.

XIV век

II половина на XIV в. – Патриарх Евтимий Търновски основава Търновската книжовна школа в България

Около 1439

Германският печатар Йохан Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса

1443

До първата половина на 15 век корейците си служат с китайско йероглифно писмо. През 1443 г. група корейски литератори създават национална фонетична азбука, съдържаща 28 основни и 12 съставни букви. До 1949 г. в цялата страна, а в Южна Корея и понастоящем, се използва комбинация на корейска азбука и йероглифи. В КНДР след 1949 г. е въведена корейската азбука. При писане буквите се комбинират така, че се получава външно сходство с йероглифното писмо

9 октомври 1446

Управителят на Корея Сечжонг заменя йероглифното писмо с нова фонетична азбука Хангул от 28 букви

1450

Китайците печатат цели страници, като използват подвижни дървени литери

1451

Папа Николай V създава Ватиканската библиотека. В нея се съхранява най-ценната колекция книги в света. За първи път е отворена за външни лица през 1883 г.

30 септември 1452

В Майнц (Германия) излиза първата печатана книга – Библията на Гутенберг

14 август 1457

В Майнц е издадена първата точно датирана печатна книга – „Псалтир”

1475

Английският печатар Уилям Какстън отпечатал „Сборник с разказите за Троя” – първата печатна книга на английски език

18 ноември 1477

Уилям Какстън издава първата печатна книга на английски език – „Сентенции и крилати фрази на философите”

23 януари 1482

Излиза първото печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижие)

1485

Томас Малъри публикува романа „Смъртта на Артур”, който минава за най-доброто описание на легендарния крал и неговите рицари

1494

Отпечатана първата книга на кирилица „Първогласник”, съхранявана в Цетине, Черна гора

XV век

До XV век голямо количество от текстовете са се писали без разстояния между отделните думи и без препинателни знаци. Точката например се е появила през 1480 г., запетаята – през 1520 г., а по- късно вече започнали да се появяват знаци като точка и запетайка „ ; ” (която всъщност в началото си се е използвала и като въпросителен знак). Следващите знаци, които са се появили, са въпросителен и удивителен.

В Граматиката на Мелетий Смотрицки (1619 г.) за първи път се появяват кръглите скоби. Към края на XVIII век в употреба влизат и знаци като тире (за първи път го въвежда руският историк и писател Николай Карамзин), кавички и многоточието.

Въпросителен знак „?” – Външният вид на този знак произлиза от латинските букви q и o (quaestio – търсене). В началото буквите се пишели една върху друга, с течение на времето обаче се трансформирали и знакът придобил сегашния си облик.

Удивителен знак „!” – Според една от теориите удивителният знак води началото си от латинска дума, означаваща радост като се отбелязвала с буквата „l”, написана над буквата „о”. За първи път знакът се появява в Катехизиса на Едуард VI през 1553 г. В Лондон.

Маймунка (или както е комерсиалното название на знака - ет) „@” – Произходът на този символ е неизвестен. Има хипотеза, че е съкращение на латинския предлог ad (който можел да се използва като на, до, при и т.н.). През 2000 г. професор Джорджио Стабиле прокарал нова хипотеза. Той намерил писмо на флорентински търговец от 1536 г., в което била спомената цената на едно „А” вино, като буквата „А” била написана така, че приличала на съвременната маймунка „@”. Според Стабиле това било съкращение за измерването на обем в тогавашна мерна единица - амфора. В испанския, португалския и френския език символът „@” бил използван за обозначаването на старинна испанска мярка за тегло, равна на 11,502 кг. През 2009 г. испанският историк Хорхе Романс открил символъа „@” в арагонския ръкопис Taula de Ariza, написан през 1448 г.

Диез „#” – Една от теориите за този знак е, че той произлязъл от средновековна картографска традиция, където по този начин отбелязвали селища, оградени от всички страни с полета.

Процент „%” – Самата дума процент произлиза от латинското „pro centum”, което в превод означава „стотна част”. През 1685 г. в Париж била издадена книга (ръководство по аритметика), в която се споменавало за проценти, които през това време се обозначавали като „cto“ (съкратено от cento). Печатарят обаче решил, че става дума за дроб и отпечатал „%”. Така и започнала историята на този знак.

Звездичка „*” – Звездичката била въведена през II век пр.Хр. Знакът е откриван в текстовете на античния философ Аристофан Византийски, който по този начин е обозначавал неясности

1508

В Румъния навлиза печатното слово – много от печатните книги се пазят в румънски манастири (Тисмания, Козия и Немт)

1509

Еразъм Ротердамски публикува в Париж сатирата „Възхвала на глупостта”. В нея се подиграва със склонността на хората да пренебрегват разума и обръща внимание на по-сериозния проблем с корупцията и злоупотрбите в църквата

1513

„Bладeтeлят” e най-извecтнoтo пpoизвeдeниe на peнecанcoвия миcлитeл, филocoф и диплoмат Никoлo Mакиавeли. Tвopбата ce cмята за eднo oт пъpвитe – акo нe и пъpвoтo изoбщo – пpoизвeдeниe на пoлитичecката филocoфия. B книгата cа анализиpани мeханизмитe на влаcт (завладяванe, укpeпванe, задъpжанe на влаcтта и т. н.). Eднo oт главнитe дeйcтващи лица e Чeзаpe Бopджия.

Книгата e cъздадeна пpeз 1513 г. и e публикувана пocмъpтнo пpeз 1532 г. Aвтopът я пocвeщава на влиятeлнoтo флopeнтинcкo ceмeйcтвo Meдичи, чиeтo благoвoлeниe Mакиавeли пo тoзи начин ce oпитва да cпeчeли

6 февруари 1515

Умира Алдус Мануций – италиански печетар, въвел хартиените обложки на книгите и шрифта курсив

1516

Сър Томас Мор публикува трактата „Утопия” – фантастична творба, която представяла идеалното общество – в него властвал разумът, собствеността била обща, жените можели да се развеждат и да стават свещеници, а всички хора били равни и богати

7 октомври 1520

В холандския град Лувейн е извършено първото публично изгаряне на книги

1528

Балдасаре Кастилионе, дипломат и книжовник, публикува „Придворният” – трактат за добрите маниери, който се превърнал в наръчник за това как да бъдеш съвършеният кавалер. Книгата била преведена на френски, английски и други северни езици и се радвала на голяма популярност

1529

В Нидерландия е публикуван първият списък на забранени книги, по-късно това става във Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.)

1532

Пет години след смъртта на Макиавели е отпечатана „Владетелят”, дълго време разпространявана в ръкописна форма

Във Франция лекарят-монах Франсоа Рабле написва „Гаргантюа и Пантагрюел” – приключенски истории за двама исполини, които осмиват църквата, университетите и други институции. „Гаргантюа и Пантагрюел” е поредица от пет свързани помежду си романа. Те са публикувани в продължение на 32 години: 1532, 1534, 1545, 1552 и 1564 година. Първоначално Рабле пише втората част на романа. Тя има огромен успех сред читателите и след това той продължава с написването на другите книги от поредицата

20 юли 1534

В Кембридж, Англия, е регистрирано първото в света издателство

4 октомври 1535

Отпечатана е първата библия на английски език, чийто пълен превод е направен от свещеника Майлс Ковърдейл.

През 1528 г. Ковърдейл проповядва срещу тържествените личности и литургиите, заради което живее в чужбина от 1528 до 1534 г., като през това време в Антверпен превежда цялата Библия. След това се връща в Англия, където я издава. Скоро след това е принуден да избяга вследствие на религиозната политика на Хенри VIII

1535

В Естония е издадена първата (църковна) печатна книга в страната

10 август 1539

Френският език във Франция става държавен език вместо латинския

1546

Френският печатар Етиен Доле, който отпечатал Новия завет и Псалтира наред с трактати на Еразъм и противници на религията, бил обвинен и осъден за атеизъм. Измъчвали го и го изгорили на кладата

1 март 1555

Нострадамус публикува своята знаменита книга „Столетия”, съдържаща предсказания за събития от европейската история

19 април 1563

В Москва започва да работи типографията на Иван Фьодоров, отпечатала първата руска книга

1564

Римската църква издава списък със забранени книги

Май 1566

Във Венеция излиза първата българска печатна книга „Часослов”, издадена от Яков Крайков. Тя е с двуцветен печат и съдържа 31 гравюри, апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив.

Яков Крайков е първият български издател и печатар. Той пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение

30 май 1593

При сбиване в лондонска кръчма загива английският драматург Кристофър Марлоу, оказал голямо влияние върху Шекспир. Има версия, че всъщност той се е скрил и е започнал да пише под името Уилям Шекспир

1595

В Париж се учредява Кралската библиотека, днес известна под името „Bibliothѐque nationale”

1597

Пиесата „Ромео и Жулиета” на Шекспир излиза анонимно. Текстът е стенографиран по време на представление и е отпечатан без знанието на автора. Някой си Джон Дантер скалъпва пиратското издание

14 януари 1601

В Рим по заповед на Ватикана са изгорени еврейските книги

1601

Мавро Орбини, бенедиктински монах от хърватски произход, написва „Царството на славяните”

1603

Първата публикация на „Хамлет” от Уилям Шекспир.

Шекспир „ползва” за прототип датския престолонаследник Амлед, а сюжетът стъпва върху реални събития в кралския двор на полуостров Ютландия. Амлед иска да отмъсти на чичо си, който убива баща му и се жени за майка му, за да седне на трона

20 декември 1604

Отпечатан е първият екземпляр на „Дон Кихот” от Мигел де Сервантес – първият бестселър в историята

1604

В Дубровник е написана първата хърватска граматика от Бартол Кашич. През XIX в. за основа на официалния хърватски език е избран езикът на Иван Гундулич – езикът на дубровнишката литература

17 януари 1605

Излиза първото издание на „Дон Кихот” от Мигел де Сервантес

23 април 1616

В един ден умират Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес

1623

Седем години след смъртта на Уилям Шекспир двама от неговите сътрудници издават т.нар. „Първо фолио” – първия сборник с пиеси на Шекспир, който включва 36 от 38-те смятани за негови пиеси

28 януари 1644

Френският драматург Жан Поклен за пръв път се подписва с псевдонима „Молиер”

6 май 1651

В Рим излиза първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” от Филип Станиславов, епископ на Никополската католическа епархия

1661

В Берлин е основана Държавната библиотека

27 април 1667

Английският поет Джон Милтън продава авторските права на „Изгубеният рай” за 10 английски паунда

1667

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“, завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

1669

Самюъл Пийпс завършва своя знаменит „Дневник”, описващ живота в Лондон от 1660 г.

Ок. 1672

Петър Богдан Бакшев от Чипровец написва първата „История на България” на латински (част от ръкописа – предговорът и първите три глави, наскоро бе открита във Ватиканската библиотека)

8 ноември 1674

Умира Джон Милтън, английски поет, известен с епичните си поеми „Изгубеният рай” и „Намереният рай”, написани, след като поетът губи зрението си през 1652 г.

1678

Публикуван е романът на Джон Бъниън „Пътуването на пилигрима” – алегория на пътуването на човека през живота. Твърди се, че това е най-публикуваната книга след Библията

7 декември 1683

С обвинение, че служи на Дявола, е екзекутиран английският писател и глава на парламентарната опозиция Алджернън Сидни

1 октомври 1684

Умира Пиер Корней – френски писател, представител на трагедията от епохата на класицизма

1697

Шарл Перо написва приказката „Котаракът в чизми”

2 февруари 1709

След 5 години прекарани на безлюдния остров Мас-о-Тера, случайно минаващ кораб спасява корабокрушенеца Александър Селкирк – прототип на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо

1711

Филип V открива Националната библиотека на Испания в Мадрид. Но тя невинаги е била известна с това си наименование. Монархът ѝ реже лентичката в края на 1711 година като „Кралската обществена библиотека”. През 1836-а се превръща в притежание на правителството и оттогава е известната с днешното си име

16 май 1717

Волтер е затворен в Бастилията за сатиристичните му произведения

25 април 1719

За първи път е публикуван романът „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо

1731

Във Филаделфия Бенджамин Франклин основава първата обменна библиотека в Северна Америка

1733

Волтер публикува „Писма за Англия” („Философски писма”), в които насърчава английската научна и обществена мисъл

1748

Шарл дьо Монтескьо публикува „Духът на законите”, в който се обявява за разделение на властите в управлението

1749

Хенри Филдинг пише своя шедьовър „Историята на Том Джоунс” – приключенията на един красив млад благородник

1751

Френските учени Дени Дидро и Жан Льорон Даламбер публикуват първия том на „Енциклопедия” (от гръцките думи, означаващи общо образование) в опит да обобщят човешките познания. Това е първата съвременна енциклопедия и в нея е приет рационалният подход към „науките, изкуствата и обичаите”

8 март 1752

Парламентът на Париж осъжда Енциклопедията на Дени Дидро

1761

Францисканският монах Блазиус Клайнер написва на латински „Архив в три части на преславната провинция България”

1762

Паисий Хилендарски написва „История славеноболгарская”

29 януари 1765

Софроний Врачански завършва в Котел своя първи препис на Паисиевата „История славянобългарска”

6 декември 1768

В Шотландия е отпечатано първото издание на „Енциклопедия Британика”. Енциклопедията излиза в Единбург, след това и в Лондон. От началото на 20 век е британо-американско издание, а от началото на 40-те години се издава от американската издателска фирма „Британска енциклопедия”. През 1974 г. излиза ново, 15-то издание в 30 тома. От 1938 г. излиза ежедневник „Британска енциклопедия”, а също и ежегодник за наука, медицина и др.

10 април 1770

Волтер изрича фразата „Ако нямаше Господ, то трябваше да бъде измислен”

1774

Публикуван е първият модерен бестселър – „Страданията на младия Вертер”, на младия адвокат Йохан В. фон Гьоте

1776

Шотландският философ Адам Смит публикува „Богатството на народите” – първия съвременен труд по икономика

13 февруари 1777

Арестуван е френският писател маркиз дьо Сад (от неговото име идва понятието „садизъм”)

27 юни 1787

Едуард Гибън завършва класическия си труд „Залезът на Римската империя”

1788

Немският благородник Адолф Фрайхер фон Книге пише „За общуването между хората”. От този момент нататък той се смята за баща на добрия тон, а книгата му и до днес е стандарт за изискани обноски и безупречно поведение в обществото

1792

Българският търговец Марко Теодоров Везьов създава в Крагуевац първия буквар за сръбските и български деца, писан 32 години преди Рибния

25 юли 1794

Екзекутиран е поетът Андре Шение, автор на „Хермес”, влязъл в конфликт с ръководителите на Френската революция

1795

Йеромонах Спиридон Габровски пише „История во кратце о болгарском народе славенском”

24 април 1800

Във Вашингтон е основана Библиотеката на Конгреса

1801

Атанас Нескович отпечатва в Будим „История славено-болгарског народа” – превод на част от „История разньiх славянских народов” на Йован Раич (1795)

4 септември 1802

Немският филолог Георг Гротефенд предлага първия в света успешен превод на вавилонския клинопис

1804

Софроний Врачански завършва в Букурещ „Житие и страдания грешнаго Софрония” – най-ранната автобиография, писана на български. За първи път творбата е обнародвана от Георги Раковски през 1862 г. в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед”. Написана е на смес от говорим български и църковно-славянски (старобългарски)

7 декември 1806

Излиза първата печатна книга на новобългарски език – „Кириакодромион, сиреч Неделник”, издадена от Софроний Врачански в румънския град Римник

1806

Американският филолог и лексикограф Ноа Уебстър публикува първия си речник на английски език, а през 1828 публикува речника, който и днес носи неговото име. Този речник се счита за най-добър речник на съвременния английски език

1807

С книгата си „Приказки от Шекспир, замислени за използване от млади особи”, както я назовал сам, Чарлс Лам станал първият класик на детската литература в Англия. Всъщност петнайсет от „приказките” са разказани от сестрата на литератора Чарлс – Мери Лам. Тя е, която получила по онова време заявката на издател да преразкаже пиесите на Шекспир за деца, затова са наречени „приказки”, и с брат си го направили по неповторим начин. Известни са и други опити през следващите два века, но техният преразказ на 20 Шекспирови творби остава ненадминат

13 март 1809

Поетът Джордж Гордън Байрон влиза в британската Палата на лордовете

1809

Многото коледни обичаи, познати на американците днес, станали популярни едва в началото на XIX век. Европейски емигранти в САЩ пренесли със себе си коледните традиции на елхите и св. Николас. Този светец от IV в. бил популяризиран през 1809 г. от писателя Уошингтън Ървинг в „История на Ню Йорк”. Шеговитият му образ бил подсилен от Клемънт Мур в поемата от 1822 г. за нощта преди Коледа

1812

Конструирана е първата автоматична печатна преса

2 декември 1814

Маркиз дьо Сад умира в клиника за душевноболни в Шарантон, Франция, където е затворен заради сексуални извращения

16 юни 1816

На 19-годишната английска писателка Мери Годуин Шели ѝ се присънва кошмар, който заляга в основата на нейния първи роман за Франкенщайн

1818

Публикуван е готическият роман „Франкенщайн или новият Прометей” на младата Мери Шели, който впечатлява с философската си дълбочина. В него учен сътворява изкуствено човешко създание, което по-късно унищожава създателя си. Франкенщайн минава за първи литературен робот и е нарицателно име за рисковете, които човекът поема с технологичната си дързост

1819

Излиза „Отар от Бретан” на Мауриц Хансен – първият норвежки роман. Хансен е плодовит писател и педагог. Национална гордост за норвежците е и неговото авторство на първия в света крими роман, излязъл преди прочутото „Убийство на улица Морг” на Едгар Алън По

23 февруари 1821

В Рим умира английският поет-романтик Джон Кийтс, прочул се с метафоричния си образен език; автор на епичната поема „Хиперион”

1821

Английският писател Томас де Куинси (1785-1859) слага началото на нарколитературата с „Изповеди на един английски пушач на опиум”. От него са се вдъхновявали Бодлер, Едгар По и всички наркописатели след тях. Де Куинси избягал рано от семейството си, мизерствал, боледувал и намерил спасение в лауданума – разтворен в алкохол опиум

8 юли 1822

Месец преди да навърши 30 години, Пърси Шели се удавя при силна буря с яхтата си „Дон Жуан” между Ливорно и Леричи в Лигурско море. Не е умеел нито да плува, нито да управлява яхтата. Три дни по-късно тялото на поета е открито изхвърлено на брега. В единия джоб на сакото на Пърси Шели е намерена книжка със стихове на Кийтс, в другия – томче на Софокъл. Джордж Байрон и още двама приятели изпълняват желанието на Шели и изгарят трупа му на плажа край Виареджо

27 септември 1822

Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разчел Розетския камък, с което са разшифровани египетските йероглифи

14 октомври 1822

Виктор Юго сключва брак със Адел Фуше

1822

Нюйоркският зъболекар Клемънт Кларк Мур написал и прочел на своите деца поемата „Разказ за посещението на свети Николай”. В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено и дребничко джудже, което идва с шейна от Севера, теглена от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.

През 1823 г. Клемънт Мур публикувал поемата, като не написал името си, а заглавието променил на „Нощта преди Коледа”. Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа. В Холандия героят на Мур придобил известност като Sinter Klaas, откъдето дошло и Санта Клаус, както наричат добрия старец в САЩ

19 април 1824

Английският поет лорд Байрон умира от треска в Месолонги, Гърция

1824

Петър Берон отпечатва в Брашов първата българска учебна книга за всеобща употреба – „Буквар с различни поучения”, наречена по-късно „Рибен буквар”

5 януари 1825

Александър Дюма-баща се бие на първия си дуел, по време на който му падат гащите

14 януари 1831

Виктор Юго завършва „Пapижкaтa Cвeтa Бoгopoдицa”, 2 ceдмици пpeди кpaя нa cpoкa пocтaвeн oт издaтeля

1 декември 1835

Ханс Кристиан Андерсен издава първата си книга с приказки

1835

Неофит Рилски е автор на първата „Българска граматика” и редица учебници и ръководства. През този период издава: „Взаимоучителни таблици” (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици” (1835), „Свещенний краткий катехизис” (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език” (1835), „Болгарска граматика” (Крагуевац, 1835), „Краснописание” (1837). Неофит същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. През 1836 година създава първия български глобус. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика”, а година по-късно – „Христоматия славянского язика”

Финландецът Елиас Льонрот събира древни песни в поетическия труд „Калевала” и за пръв път дава облик на финландската култура. Поемата се състои от 22 795 строфи, разделени в 50 руни (глави). Думата „Калевала” може да се разбира като „земите на Калева”

4 март 1837

Руският поет Михаил Лермонтов е арестуван заради стихотворението му „Смъртта на поета”, написано по повод смъртта на Александър Пушкин

15 ноември 1837

В Англия излиза първият учебник по стенография

1840

Отпечатан е „Новият завет”, преведен на български от Неофит Рилски, забранен и иззет от Цариградската патриаршия

7 януари 1841

Писателят Виктор Юго е избран едва след петия опит за един от „40-те безсмъртни членове” на френската Академия на науките

20 април 1841

Във Филаделфия Едгар Алън По публикува „Убийствата на улица Морг”, смятан за първия криминален разказ

1842

Публикувани са първите глави на сатиричния роман-поема „Мъртви души”. Гогол изгаря втория том на „Мъртви души”, а после казва, че дяволът го е накарал да го направи. После пък спира да яде с дни, за да го прогони от себе си

1844

Христаки Павлович напечатва в Буда съставения по преписки на Паисиевата история „Царственникъ или исторiя болгарская” – това е всъщност първото печатно издание на „История славеноболгарская”

29 януари 1845

Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По – поемата „Гарванът” – е публикувана във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър”

1845

Новелата „Кармен“ на Проспер Мериме е публикувана за първи път в литературното издание „Ревю де дьо Монд“. На 3 март 1875 г. се състои премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе

21 януари 1846

Излиза първото произведение на Фьодор Достоевски – повестта „Бедни хора”

16 октомври 1847

За първи път е публикуван романът на Шарлот Бронте „Джейн Еър”

Издателят на Шарлот Бронте, най-голямата от трите сестри, известни като писателки, отхвърля първия ѝ роман – „Професорът”, но тя продължава да пише и създава „Джейн Еър”

21 февруари 1848

В Лондон е публикуван „Манифест на Комунистическата партия”, първи програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма. Автори на манифеста са Карл Маркс и Фридрих Енгелс

16 ноември 1849

Руски съд осъжда на смърт писателя Фьодор Достоевски. Присъдата е отменена в последния момент

1850

Христо Данов открива знаменитата си книжарница в Пловдив

5 юни 1851

Романът „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичър Стоу започва да се публикува в подлистник във вестник „Национална ера”

18 октомври 1851

За пръв път в Лондон при Ричард Бентли се появява творбата „Моби Дик” на Херман Мелвил

24 декември 1851

В Конгресната библиотека на САЩ избухва пожар. Изгарят около 35 000 книги и други ценни документи

20 март 1852

Публикуван е романът „Чичо Томовата колиба” на американската писателка Хариет Бичър Стоу

6 септември 1852

В Манчестър е открита първата безплатна библиотека във Великобритания

23 септември 1853

Умира Иван Василев Шопов, първият български библиограф. Публикува в „Цариградски вестник” (бр. 99, 6 септември 1852 г.) „Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.”, който излиза и като самостоятелно издание. Притежава една от най-богатите частни библиотеки през Възраждането. Самоубива се в Прага, Чехия

1853

Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала стихотворение. Тя е учителка, преводачка, поетеса, майка на девет деца. Ето и стихотворението „Предусещание” на първата българска поетеса: „Войводу, Падна есенес звезда; Но сърцето ми те чака. Ох, прогни ли в железа ил те майчица оплака? Смертом смерте ми каза китка момина сълза…” Някои изследователи на Възраждането смятат, че Станка Николица не е първата българска поетеса. Като такава те сочат Елена Мутева. Но нейните творби са „полупреводни и повлияни от други автори”. Освен това са издадени от Найден Геров през 1858 г., а стихотворението на Станка Николица е публикувано през 1853 г.

В началото на 80-те години на XX век в старопечатна книга, собственост на Еленина, е открит от сина ѝ Григор Попов ръкопис на стихотворението „Предусещание”. То е върху полето на нейна книга – семейството има богата библиотека. Подписано е С.Н.С.Еленина. Само „Еленина” доказва авторството. Станка Николица публикува книжката си „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца” през 1853 г. в Белград. Тогава е само на 18 години. Под обявлението, тя се представя: „Желателка на женското просвещение”. И подчинява живота си на разбирането за образование на жените. Възрожденката счита, че само така жената ще заеме полагащото ѝ се място в обществото

23 април 1856

По инициатива на Кръстьо Стоянов-Пишурката в Лом е създадено първото българско читалище „Постоянство – 1856“

1 октомври 1856

В Париж започва отпечатването на романа на Гюстав Флобер „Мадам Бовари”

1856

Добри Войников написва пиесата „Криворазбраната цивилизация”

Основана е градската библиотека във Виена, Австрия. В архива й днес се съхраняват близо 500 000 заглавия

1857

В Нови Сад, Австро-Унгария, Раковски започва печатането на „Горски пътник” – първата българска революционна поема

1860

Румънската кирилица излиза от употреба

24 юни 1861

Братята Димитър и Константин Миладинови издават в Загреб сборника „Български народни песни”

1 юли 1862

Създадена е Московската публична библиотека в рамките на Румянцевския музей с утвърждаването от император Александър II на статута на библиотеката. През 1925 г. е преобразувана в Държавна библиотека на СССР „Владимир Илич Ленин”. През 1992 г. с указ на президента на Руската федерация Борис Елцин е преименувана в Руска държавна библиотека. Това е най-голямата библиотека в Европа и втората по големина в света, след тази в Конгреса на САЩ

13 ноември 1862

Луис Карол записва в дневника си, че започва да пише за приключенията на известната си героиня Алиса

2 февруари 1863

Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима Марк Твен

18 ноември 1865

Публикуван е първият разказ на Марк Твен „Знаменитата скачаща жаба”

1865

Луис Карол написва „Алиса в страната на чудесата”, а Лев Толстой – романа „Война и мир”

Учителят Йозо Рил създава банатския български правопис

10 април 1866

Основано е българско читалище в Цариград

27 март 1867

Карл Маркс завършва първия том на „Капиталът”, в който формулира икономическите закони за развитието на капиталистическото общество

Април 1867

Във вестник „Гайда”, издаван от Петко Р. Славейков в Цариград, е отпечатано първото Ботево стихотворение „Майце си”

23 юни 1867

Американският изобретател Кристофър Лейдъм Шолс изобретява пишещата машина. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството

1869

Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско читалище с името „Селска любов“, а една година по-късно и първата пътуваща театрална трупа.

Излиза едноименната книга с новите рисунки на американския художник Томас Наст и стихотворение от Джордж П. Уебстър, според която домът на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, е на Северния полюс. Въпреки че Наст не определил ръста на Дядо Коледа (той варирал от елф до нормален човек), неговата рисунка „Веселият стар Дядо Коледа” от 1881 г. била много близо до съвременния образ

5 декември 1870

Умира ненадминатият френски романист Александър Дюма-баща (1802-1870). В 500-те му тома са изброени 37 000 персонажа

1871

В Цариград е отпечатано първото пълно издание на Библията на модерен български, превод от колектив, ръководен от Петко Славейков и д-р Албърт Лонг (методистки мисионер от САЩ). С тази редакция дядо Славейков налага източнобългарския говор като литературен език

1872

Любен Каравелов отпечатва в Букурещ повестта „Българи от старо време”

Константин Иречек издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870”

Септември 1875

В Букурещ Христо Ботев издава заедно със Стефан Стамболов стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Приживе Ботев не публикува друг свой поетически сборник

17 май 1876

На борда на „Радецки” Ботев написва собственоръчно прощално писмо до съпругата си Венета и децата Димитър и Иванка

1876

Излиза първата стихосбирка на Иван Вазов „Пряпорец и гусла”, издадена в Румъния под псевдонима Пейчин.

Стихотворението „Обесването на Васил Левски” от Христо Ботев е публикувано за първи път в „Стенен календар за 1876 година”, а същата година, на 12 август, два месеца след смъртта на поета във Врачанския балкан, е отпечатано и във вестник „Нова България”, последният вестник, редактиран от Ботев.

Докторската дисертация на Константин Иречек „История на българите” е публикувана на чешки и немски през 1876 г., а на руски – през 1878 г. Този труд е първата цялостна българска научна история.

Марк Твен написва „Приключенията на Том Сойер”.

Марк Твен е казвал, че текстът на „Том Сойер” е първият, написан на пишеща машина. Изследователи и биографи на Твен обаче твърдят, че първата книга, която е изцяло написана на пишеща машина е „Животът по Мисисипи” (1883)

18 юни 1878

20-годишният полски матрос Юзеф Коженевски за пръв път пристига в Англия без да знае нито една английска дума, но по-късно става известен английски писател с името Джоузеф Конрад

28 ноември 1878

Българското книжовно дружество прекратява дейността си в Браила и решава да се пренесе в София

В София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

10 декември 1878

В София е основана Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. Това става с активното участие на губернатора на София П. В. Алабин и Марин Дринов. Под името Софийска публична библиотека е открита за читатели на 15 януари 1879 г. Първоначалният й фонд е образуван от дарения

1878

В Русия излиза първото цялостно издание на „Анна Каренина” на Лев Толстой – първият роман на символизма. Толстой бил педантичен към романите си: редактирал „Ана Каренина” 16 пъти

25 януари 1881

В София е открита Държавна печатница

7 декември 1881

В Трявна умира Димитър Горов, търговецът, който финансира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, издаването на „Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова” (1875 г.) и „Песни и стихотворения от С. Стамболова” (1877 г.). На Горов Христо Ботьов предава в Бекет прощалните си писма до жена си Венета и приятелите си

1883

„Васил Левски. Дяконът. Черти от живота му” на Захарий Стоянов е първата биография на Апостола. Тя се появява премиерно през 1883 година от Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне

Излиза романът „Робин Худ” на Хауърд Пайл и оттогава героят му пуска стрели от книжните страници и от киноекрана, сражава се срещу неправдата и помага на бедните. Приема се, че той или поне неговият прототип е живял при крал Ричард Лъвското сърце (1157-1199), името му се появява в ръкописи от ХV век, в голямата литература попада като герой в „Айвънхоу” на Уолтър Скот (1819). Робин загива от ръката на своя братовчедка монахиня, която вместо да го излекува в манастира, го наранила смъртоносно. И издъхнал с поглед към Шеруудската гора и с последната изстреляна стрела. Завещал да го погребат на мястото, където тя стигне

Робърт Луис Стивънсън издава книгата, която го обезсмъртява – „Островът на съкровищата”

Издадена е приказката „Пинокио” на италианския писател Карло Колоди

1 февруари 1884

Публикуван е първият том на Оксфордски английски речник

18 февруари 1885

В САЩ излиза романът на Марк Твен „Приключенията на Хъкълбери Фин”

1885

Появява се „Ничтожна фамилия и въздушна природа” на Нягул К. Семков, считан от някои за първия български роман. Семков бил гостилничар, сложил на съчинението си надписа „Роман” и станал повод за интелектуални подигравки. Дал и определението за самодейно пустословие: семковщина

Управителят на Областната библиотека в Пловдив Илия Йовчев издава първия печатан каталог на книги в България, днес библиографска рядкост

15 май 1886

Умира Емили Дикинсън, американска поетеса, автор на около 1800 поеми, от които едва 7 са публикувани приживе

9 септември 1886

В Берн, Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения

1886

Английското издание „Творби на Джефри Чосър” (Works of Geoffrey Chaucer) от 1886 г. е считано за шедьовър в дизайна на книги

Във Франция излиза книгата на Едуард Дрюмон „Еврейска Франция”, в която се „разобличава” и уж съществуващият световен заговор на евреите и масоните, чиято цел била унищожаване на християнството и налагане на еврейска власт над света. Е. Дрюмон издава в Париж и антисемитския вестник „Свободно слово”

26 юли 1887

Людвик Заменхоф публикува книгата си „Международен език” – първият учебник по изучаване на създадения от него език „есперанто”

1 декември 1887

Артър Конан Дойл публикува първия си разказ с главен герой Шерлок Холмс

1888

Иван Вазов завършва романа „Под игото”, пуска го в „Сборник за народни умотворения”, а като отделно издание – едва през 1894-а

1891

Публикувани са романите „Тес от рода Д’Ърбървил” от Томас Харди и „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд.

Вдъхновена от библейската история за пророка Йоан Кръстител, пиесата „Саломе” е написана през 1891-а, но ѝ е наложена тежка цензура. След смъртта на Оскар Уайлд през 1900 г. става хит и до днес. (Магнетичната юдейска принцеса, дъщеря на Иродиада, пожелава пророка и невъзможната ѝ любов я превръща в чудовище)

15 май 1892

Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий”, което през 1901 г. с музиката на Панайот Пипков става химна „Върви, народе възродени”

31 октомври 1892

Артър Конан Дойл публикува „Приключенията на Шерлок Холмс”

1893

Древнотюркската руническа писменост е разчетена от датчанина Вилхелм Томсен

25 юли 1894

Провежда се Първият конгрес на българските журналисти и писатели

9 февруари 1895

Провежда се първото заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков

25 май 1895

Писателят Оскар Уайлд е осъден от Лондонския съд на две години каторжен труд за „крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол”

1895

За първото издание на „Бай Ганю” Алеко не получава и пукнат грош. А издателят му Пенчо Спасов фалира, защото книгата не се търси

Димитър Иванов Стоянов обнародва първите си творби. През ноември 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги”, отпечатано в сп. „Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин

Първо издание на книгата „Писма от войната 1885-1895” от полковник Стефан Тошев, която е смятана за първата оригинална батална книга в българската литература

1896

Петър Дънов издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

Световният роман „Кво вадис” на великия разказвач Хенрик Сенкевич излиза за първи път в Краков през 1896 г. Преведен е на 50 езика. В България се появява през 1897 г. със заглавието „Камо грядеши?” и до днес е била издавана 13 пъти. Произведението е екранизирано многократно – най-известната филмова версия е на режисьора Йежи Кавалерович от 2001 г.

22 февруари 1897

Българската държава въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив

23 май 1897

Писателят Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край село Кочагово (днес Алеко Константиново)

27 юли 1897

В Разград умира Никола Тодоров Икономов (Жеравненеца). Той създава първото взаимно и първото класно училище в Разград, автор е на книгата „Земледелие” (издадена през 1853 г. в Белград), с която поставя началото на селскостопанската литература в страната

7 септември 1897

Поетът Иван Вазов е назначен за министър на образованието

1897

Ирландският писател Брам Стокър издава романа „Дракула” и дава началото на вампирския жанр

13 януари 1898

Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам” – протест срещу скалъпеното дело „Драйфус”

15 април 1898

В Русия излиза от печат първото издание на съчиненията на Максим Горки

1898

Излиза научно-фантастичният роман „Война на световете” от Хърбърт Уелс

5 февруари 1899

Като пръв официален документ, регламентиращ общ новобългарски правопис, се приема утвърденото на 5 февруари 1899 г. от тогавашния министър на просветата Тодор Иванчев „Упътване за общо правописание”. Този т.нар. Иванчевски правопис е официален от февруари 1899 до февруари 1945 г., с прекъсване от 1921 до 1923 г.

1899

Поетът Пейо Тотев Крачолов се подписва за първи път под стихотворението „Овчарска песен” с името Яворов – псевдоним, измислен от неговия приятел от кръга „Мисъл” Пенчо Славейков.

През 1899 година Яворов публикува елегията „Арменци”. Оттогава те го боготворят. Първият паметник на поета се издига през 1929 г. в Кюстендил. Негов автор е скулпторът Григорий Ахронян.

Иван Вазов пише първия фантастичен разказ в българската литература „Последният ден на ХХ век“

13 октомври 1900

Излиза главният труд на Зигмунд Фройд „Тълкуване на сънищата”

1900

Публикувана е за пръв път книгата „Магьосникът от Оз” на Франк Баум

„Дневникът на една камериерка” на Октав Мирбо е обявен за „скандално четиво” още с излизането си през 1900-а. В дъждовен септемврийски ден в Нормандия Селестин заема новото си работно място – дванайсето за две години. Чрез дръзкия и саморазголващ разказ на съблазнителната камериерка писателят сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, изпълнени с надигащите се след „Аферата Драйфус” антисемитизъм и национализъм. След дълго забвение Октав Мирбо е преоткрит от авангарда на XX век. Прочут френски журналист, памфлетист, романист и драматург, съвременник на Зола, Мопасан и Доде, той е причисляван към школата на натуралистите. Днес е оценен като предтеча на модернизма, разчупил романовите кодове на натурализма и „реализма”. Първата екранна адаптация на „Дневникът на една камериерка” е на Жан Реноар, следва версията на Луис Бунюел с Жана Моро и Мишел Пиколи, а на „Синелибри” 2017 гледахме най-новата лента на Беноа Жако с Леа Сейду и Венсан Лендон