20 февруари 1901

Писателят Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква за романа си „Възкресение”

1901

Учредена е Нобелова награда за литература, която се присъжда от Шведската академия в Стокхолм. Пръв лауреат на приза е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. наградата не се присъжда. Досега двама души се отказват да получат Нобел за литература – руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартр през 1964 година. Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., като по това време е министър-председател на Великобритания. Сред носителите на отличието са Хенрик Сенкевич, Ридиърд Киплинг, Ърнест Хемингуей, Джон Стайнбек, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас, Албер Камю, Габриел Гарсия Маркес, Харолд Пинтър и др. През 2005 г. Нобеловата награда за литература бе на стойност 10 млн. шведски крони ($1,3 млн.)

1902

Теодор Херцел издава романа „Алтнойланд” („Старата нова земя”) – предсказание за завръщането на евреите в Цион

22 юли 1903

При пожар в имението на Лев Толстой изцяло изгарят неговите ръкописи

1904

Шотландският драматург Матю Бари пише пиесата, прераснала в прочутата детска книга „Питър Пан”

1905

Издаден е енциклопедичният илюстриран речник „Ларус”, наречен на името на френския лексикограф и енциклопедист Пиер Ларус

21 август 1906

Пейо Яворов вижда Лора Каравелова за първи път на излет в Драгалевския манастир. По това време неговата душа е изпълнена със стонове за Мина, но това не му пречи да оцени сексапила на светската тигрица

1906

В сп. „Съвременност” са отпечатани първите публикувани творби на поета Димчо Дебелянов: „На таз, която в нощи мълчаливи”, „Когато вишните цъфтяха” и др.

Йордан Йовков дебютира със стихове – бледи подражания на символизма.

Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) за пръв път печата детски стихове и приказки в списание „Светулка”

23 април 1907

Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие

12 октомври 1907

Карл Либкнехт е осъден на година и половина затвор заради публикацията си „Милитаризъм и антимилитаризъм”

1907

Британският писател Ръдиард Киплинг, автор на „Книга за джунглата”, става най-младият Нобелов лауреат за литература – получава наградата на 42-годишна възраст

Обнародван е първият роман „Семейство Танер” на швейцарския писател Роберт Валзер, който минава за баща на европейския модернизъм

1908

Дора Габе става първата българска поетеса, която издава собствена стихосбирка. Лиричната си творба Габе кръщава „Теменуги”, защото всяка сутрин едно момченце е тичало в хотел „Империал”, където е била отседнала, и носело букетче теменуги от кавалера на България Яворов

20 февруари 1909

Италианският поет-модернист Филипо Томазо Маринети публикува във френския вестник „Фигаро” Манифест на футуризма, с който се поставя началото на художественото направление футуризъм

1909

Шведската писателка Селма Лагерльоф става първата жена, спечелила Нобеловата награда за литература

20 ноември 1910

На 82-годишна възраст умира големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой; последните думи, записани от него в дневника му, били: „Прави, каквото трябва и да става каквото ще”

1910

Йордан Йовков печата първия си разказ „Овчарова жалба” в списание „Просвета”

30 януари 1912

Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература

30 ноември 1913

Самоубива се Лора Каравелова, съпруга на Пейо Яворов. След поредна сцена на ревност Лора слага край на живота си. Веднага след нея поетът също прави опит за самоубийство, но неуспешен. Загубил зрението си, той остава да живее сам още една година, когато отлита към отвъдното, очернен от пресата и роднини на Лора, които го обвиняват в убийството на любимата му

1913

Бенгалският поет и писател Рабиндранат Тагор печели Нобелова награда за литература и става първият азиатски автор, удостоен с тази чест

29 октомври 1914

Поетът Пейо Яворов взема голяма доза отрова и се застрелва

3 май 1915

Канадският военен лекар подполк. Джон Маккрей написва „Във Фландърските полета”, призната по-късно за една от най-добрите поеми, писани през Първата световна война

1915

Христо Смирненски дебютира с хумористичен разказ във вестник „К’во да е”. В сп. „Червен смях” помества революционните си стихотворения.

Джон Бюкан, пръв баронет Туидмюър, пише шпионския трилър „Тридесет и деветте стъпала”.

„Малката стопанка на голямата къща” е последният роман, който Джек Лондон публикува приживе – историята за любовен триъгълник, наситен с изкушения, страст и отмъщение. Темата за изневярата и заплетените изгарящи чувства на героите повдигат мистерия по действителни събития от живота на Джек Лондон и втората му съпруга Чармиън Китридж

20 септември 1916

Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.

22 ноември 1916

Самоубива се американският писател Джек Лондон

29 април 1917

Гео Милев е ранен на фронта и впоследствие губи едното си око

20 юни 1917

Английският разузнавач, бъдещият писател Съмърсет Моъм, получава задача да събира агентурни данни в Русия

28 юли 1917

Английският шпионин Съмърсет Моъм (бъдещият писател) заминава на секретна мисия във Владивосток

Септември 1917

Връщайки се от Великобритания в Русия, Евгени Замятин организира групата от млади писатели „Серапионови братя”. Членове на тази група са Михаил Зошченко, Константин Федин, Всеволод Иванов, Вениамин Каверин, Николай Тихонов и др.

1917

Като ученик в гимназията в Скопие Димитър Талев публикува първия си разказ „Очакване” във вестник „Родина”, а първата си книга издава през 1925 г.

9 ноември 1920

Англичанинът Арнолд Бредли установява световен рекорд по бързина на стенографиране – 309 думи в минута

7 декември 1920

В Разград умира учителката Станка Николица Спасо-Еленина. Тя е първата преводачка в България на произведенията на сръбския просветител Доситей Обрадович. През 1853 г. издава части от негови съчинения под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца”, с което се утвърждава като първата българка, поставила открито въпроса за еманципацията на жената. На последната страница на гърба на книгата стои нейното четиристишие: „Малка книжка за жените, дето им показва бодро, да се пазят от злините и да се отнасят мъдро.” Подписва се: „Желателка на женското просвещение” Станка Н. Спасо-Еленина. Чрез този труд Станка Николица се утвърждава като първата българка, създала превод, отговарящ на всички изисквания на преводаческото изкуство. Тя спазва текста точно, без отклонения от оригинала, без да прибавя или пропуска нещо, без да вмъква свои разсъждения. Книгата е въведена като учебно помагало в девическите училища през Възраждането. Станка Николица е първата българска поетеса, отпечатала стихотворение. Подготвя за печат преводите на „Многострадалната Геновева” и „Касиа царица”, неин роман, който не успява да издаде.

В тази епоха и в по-напредналите страни, жените, занимаващи се с изкуство – писателки, художнички, използват псевдоними или се подписват с мъжки имена. Така стигаме до името. Тогава, след омъжването си, жените приемат името на съпруга си – Николица, Иваница, Стояница и постепенно губят идентичността си и родовата си принадлежност. Приела сложното име Станка Николица Спасо-Еленина, тя избягва това. След своето и след името на съпруга си, тя включва и имената на баща си Спас и на майка си Елена. С този жест тя остава вярна на семейство и род

1920

Чешкият писател Карел Чапек употребява думата „робот” за означаване на механичен човек в социално-фантастичната си пиеса „R.U.R.”. Думата произлиза от чешката дума „robota”, означаваща работа, но и изморителен труд (робски труд).

В Ню Йорк е издаден първият роман на Хемингуей „Отсам рая”.

Излиза „Аферата в Стайлс” – първият публикуван роман на Агата Кристи, в който дебюта си прави и гениалният белгийски детектив Еркюл Поаро

Американското Общество за борба с порока подава оплакване срещу „Одисей” на ирландския писател Джеймс Джойс и едва на 6 декември 1933 съдът в Ню Йорк постановява, че романът не е порнографска книга

1 юли 1921

По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа

12 август 1921

Умира руският писател Пьотр Боборикин; счита се, че именно той вкарва в употреба думата „интелигент”

5 октомври 1921

В Лондон е основан Международния ПЕН-клуб (Международна асоциация на писателите) по инициатива на английската писателка Катарина Еми Доусън Скот

1921

Американската писателка Едит Уортън става първата жена, носителка на наградата „Пулицър” за романа си „Невинни години”

Романът „Ние” на Евгени Замятин е първият забранен от Госкомиздат – Съветското бюро по цензура.

Замятин е смятан за бащата на антиутопията (дистопията). През 1920-1921 г. под влиянието на фантаста Хърбърт Уелс той работи над антиутопичния роман „Ние”, който се превръща в най-значимата му творба. Завършен е през 1920 г. и е публикуван на руски език в съкратена версия същата година. Преведен е на английски език за пръв път през 1924 година (първо издание). За решението да напише романа „Ние” повлиява утопията, написана от идеолозите на Пролеткулта Александър Богданов и Алексей Гастев. Този роман повлиява върху целия жанр на антиутопията, върху всички по-късни образци на жанра – романите „1984” (публикуван през 1949 г.) на Джордж Оруел, „451 градуса по Фаренхайт” (1953) на Рей Бредбъри и „Прекрасният нов свят” (1932) на Олдъс Хъксли. На руски „Ние” излиза през 1952 г. в Ню Йорк в издателство „Чехов”, а в Русия за първи път – едва през 1988 г. Следващите произведения на Замятин, сред които са и няколко пиеси, не са допуснати от съветската власт да видят бял свят. През 1931 г. с помощта на Максим Горки на Замятин е разрешено да замине зад граница. Той се установява в Париж и продължава да работи над разказите и киносценариите си

14 февруари 1922

Публикуван е романът „Одисей” на Джеймс Джойс (написан в Париж)

21 март 1922

Приет е Закон за общ български правопис

20 ноември 1922

В България започва прилагането на новия правопис

16 декември 1922

В Йерусалим умира Елиезер Бен-Йехуда, съставил говоримия иврит.

Най-ревностни поборници за възраждането на иврит са книжовникът Елиезер Бен-Йехуда (1858-1922) и писателят-публицист Ашер Гинцберг (1856-1927), известен с псевдонима Ахад-Аам („Един от народа”). Елиезер Бен-Йехуда е автор на много нови думи за означаване на предмети и явления, които не са били познати на древните носители на езика. Малко преди началото на Първата св. война Бен-Йехуда съставя пълен речник на езика иврит, който включва и всички нововъведения

1922

Христо Смирненски издава единствената си стихосбирка „Да бъде ден!”

Денят на народните будители (1 ноември) започва да се чества през 1922 г. по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски. След известно прекъсване отбелязването му е подновено през 1992 г. по инициатива на писателя Петър Константинов

Писателят Светослав Константинов Минков се приема за „баща” на модерната фантастика в България. Журналист с дългогодишна практика, като е работил и като коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, книговодител. Работил е и в българската легация в Токио. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема” (първата родна фантастична книга, „Аргус”, 1922), „Игра на сенките”, „Къщата при последния фенер”, „Автомати”, „Дамата с рентгеновите очи”, романът „Сърцето в картонената кутия”, написан в съавторство с Константин Константинов. Носител на международната награда за мир „Нексьо”

1 април 1924

Адолф Хитлер започва да пише книгата си „Моята борба” по времето, когато излежава петгодишна присъда за организирането на „бирения пуч” в Мюнхен

10 април 1925

Романът „Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път. Първоначално продажбите са слаби въпреки предимно положителните оценки на критиците. Самият Хемингуей, близък приятел на Фицджералд, обявява книгата за шедьовър

18 юли 1925

Хитлер издава първия том на „Моята борба”

28 декември 1925

Самоубива се руският поет Сергей Есенин

14 октомври 1926

В Лондон излиза първото издание на детската книжка „Мечо Пух” от Алън Милн. Вдъхновението за Мечо Пух идва от сина на Милн – Кристофър Робин, който участва и в самата книга. Неговото любимо мече е наречено „Winnie the Pooh” в чест на мечока Уини от лондонския зоопарк, който бил донесен в Англия през 1914 г.

1926

Първият съпруг на Агата Кристи я напуска заради по-млада дама. Агата измислила сценарий да си го върне. Изпратила предупредителни писма, засилила колата си по надолнището на каменна кариера. И се приютила в провинциален хотел под чуждо име. Разчитала на паниката на съпруга си и на кодираното в писмата послание да я открие там. Но паниката покосила първо полицията, открила катастрофиралата кола. Организирали мащабно издирване в околността, включили се 5000 доброволци. 11 дни английската преса следила на първите си страници изчезването на писателката. Разпознали я в хотела по обнародваните снимки, съпругът пристигнал, което не спасило брака й

14 юни 1927

Умира класикът на английския хумор Джеръм К. Джеръм. На границата между 19 и 20 век Джеръм е бил най-четеният писател в целия англоезичен свят

1927

Излиза дебютната стихосбирка на Елисавета Багряна – „Вечната и святата”.

Родената като Елисавета Любомирова Белчева поетеса е трикратно номинирана за Нобелова награда между 1943 и 1945 година

След първото издание на „Аскетика” на Никос Казандзакис през 1927-а, църквата иска процес срещу автор и издател заради „атеистичния парцал” и „присмех към религията”. Той е отменен, но гоненията не спират, а „Аскетика” е най-продаваната книга на Казандзакис и досега. Писателят, прочул се с „Алексис Зорбас”, „Капитан Михалис” и „Последното изкушение”, в „Аскетика” пречупва света през мита за Сизиф. Повлиян от школата на Ницше и Анри Бергсон, авторът съчетава лирична проза и митология. Той повежда към метафизично пътешествие, в което личният маршрут на твореца е маркиран от разнопосочни и труднопреведими философски и мистически ориентири. Хората са онези, които могат да спасят Бога, а посланията на Христос, Буда, Ленин, Одисей са пречупени през духа на времето

23 януари 1928

Проф. Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.

15 февруари 1928

След 70 години работа е завършено съставянето на Оксфордския речник на английския език

19 април 1928

От печат излиза последният 125-и том от първото издание на Оксфордски английски речник

24 октомври 1928

В София е създадена Столична градска библиотека

1 ноември 1928

В Турция е въведена съвременната фонетична азбука на латиница, която заменя арабското писмо

11 ноември 1928

В София е учредено Дружество на детските писатели (съществува до 1947 г.). Издават вестник „Детска книга” в продължение на десет години (1933-1934)

1928

Излиза дебютният роман на английския писател Ивлин Уо „Упадък и падение”

Полковник Джеймс Чърчуърд „открива” в своите книги потъналия континент Лемурия (или Му) в Тихия океан

1929

Ст. Л. Костов написва пиесата „Големанов”

Калина Малина написва първия български детско-юношески роман „Златно сърце”

След публикацията на съкратената версия на романа „Ние” през 1929 г. в емигрантския печат, Евгени Замятен е изхвърлен от Съюза на писателите на СССР и на практика му е забранено да публикува. Тогава той пише писмо до Сталин с молба да му разреши да напусне страната, на което получава положителен отговор. През 1934 г., вече емигрант, той отново е приет в Съюза на писателите на СССР – безпрецедентно дотогава

29 септември 1930

Джордж Бърнард Шоу отказва да приеме титлата „пер”

1930

Издаден е първият български роман за деца „Златно сърце” на Калина Малина.

Йордан Йовков написва класическата комедия „Милионерът”.

Синклер Луис става носител на първата присъдена на американски писател Нобелова награда за литература

12 юли 1931

Във Франция е издигнат паметник на мускетаря Д'Артанян

20 май 1932

В СССР е въведен терминът „социалистически реализъм” като нов стил в литературата

26 октомври 1932

На среща с писатели съветският вожд Йосиф Сталин ги нарича „инженери на човешките души”

10 май 1933

Няколко хиляди студенти манифестират с огньове в Берлин. Пред университета са изгорени 25 000 произведения на „опасни автори”, между които на Томас Ман, Хайнрих Хайне, Якоб Васерман, Карл Маркс, Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд, Стефан Цвайг, Ерих Мария Ремарк, Марсел Пруст, Емил Зола и др.

7 септември 1933

Максим Горки на конгрес на писателите издига лозунга „критически реализъм”

1933

Агата Кристи пише книгата си „Убийство в Ориент експрес” в стая номер 411 в хотел „Пера Палас” в Истанбул, която днес носи нейното име.

Английският писател Джеймс Хилтън обрисува в романа си „Изгубеният хоризонт” фантастичната долина Шангри-Ла в Тибет, вдъхновен от будистката идея за Шамбала – митично място на мир и спокойствие, до което достигат само просветлените същества.

Джордж Оруел пише „На дъното в Париж и Лондон”. Това е първият роман на английския писател, прочул се по-нататък с „Животинска ферма” и „1984”. Обнародвал го е 30-годишен. Приема се, че в него са автобиографичните му преживявания из бордеите и бедняшките пансиони на Париж и Лондон.

През 1933-а „Моята борба” е задължителна за библиотеката на всеки германец и 12 милиона жители на страната разполагат с нея. Първият ѝ тираж през 1925 г. е продал само 9473 копия, но при идването на Хитлер на власт тази бройка надминава милион

1934

Стенли Морисън създава шрифта Times за едноименния британски вестник

30 юни 1936

Излиза от печат романът на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”

1936

Американският драматург Юджийн О’Нийл става първият американец лауреат на Нобелова награда

21 септември 1937

За първи път е публикувана книгата „Хобитът” на британския писател Джон Р. Р. Толкин, смятан за основател на жанра фентъзи с този роман

15 октомври 1937

За първи път е издаден романа на Ърнест Хемингуей „Да имаш и да нямаш”

11 декември 1938

По обвинение, че е отровил Максим Горки, е арестуван руският доктор Л. Левин

1938

„Поручик Бенц” е първият роман на големия Димитър Димов

20 октомври 1939

Английското военно командване препоръчва на войниците да се запознаят с идеите в книгите „Майн кампф” и „Манифест на комунистическата партия”

6 май 1940

Джон Стайнбек получава наградата „Пулицър” за романа си „Гроздовете на гнева”

1940

Излиза единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров – „Моторни песни”

Публикуван е романът „За кого бие камбаната” на Хемингуей

22 февруари 1942

Австрийският писател Стефан Цвайг се самоубива заедно със съпругата си Лоте в Бразилия. Според него само моментите на криза имат значение в историята на всеки живот

Октомври 1944

Комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник „Българан” Борис Руменов

1944

Шведската детска писателка Астрид Линдгрен написва най-популярната си книга „Пипи Дългото чорапче”, като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г.

Тенеси Уилямс публикува пиесата „Стъклената менажерия” – първия театрален успех на драматурга. Тя му носи Наградата на нюйоркската театрална критика

12 февруари 1945

Приета е Наредба-закон за правописа на българския език

20 февруари 1945

Създадено е издателство „Просвета”, от 1948 г. – Държавно издателство „Народна просвета”

27 февруари 1945

В България със закон е въведена правописна реформа

1945

В Монголия официална писменост става кирилицата, към която са добавени 3 букви

1947

Излиза пиесата „Трамвай Желание” на Тенеси Уилямс – с нея печели първия си „Пулицър”

Излиза първият сборник с разкази на Рей Бредбъри, но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники” през 1950 г. Първата му книга, сборникът разкази „Мрачният карнавал”, е публикувана от Акръм Хаус през далечната 1947 г. Бредбъри е автор на 27 романа и над 600 разказа. Публикуван е на 36 езика, а по света са продадени повече от 8 милиона негови книги. Носител на наградите „О'Хенри”, награда „Бенджамин Франклин”, награда на Американската академия, премията „Гандалф” и много други

12 юли 1948

Ликвидирани са частните издателства в България; книгоиздаването може да се извършва само от държавни предприятия, кооперативни сдружения или обществени организации

1948

Публикуван е скандалният роман „Градът и стълбът” на Гор Видал, който за първи път в американската литература открито засяга проблемите на хомосексуалността. Вестниците отказват да публикуват рецензии, книжарниците отказват да я продават

Първият роман на Ъруин Шоу – „Младите лъвове”, се появява на бял свят през 1948 г. и се основава на преживяното от него в Европа през Втората световна война

6 юни 1949

Излиза от печат книгата на Джордж Оруел „1984”

1949

Френската писателка Симон дьо Бовоар публикува трактата „Вторият пол”, който вдъхновява феминисткото движение

16 юли 1951

Публикуван е „Спасителят в ръжта” – най-прочутият роман на Джеръм Д. Селинджър

1951

В края на годината излиза романът „Тютюн” на Димитър Димов

1952

Излиза романът „На изток от рая” от Джон Стайнбек. Американският писател разказва живота на две фермерски фамилии до края на Първата световна война. И особено на едната, в чиято история вплита библейския мотив за Каин и Авел

4 май 1953

Ърнест Хемингуей получава наградата „Пулицър” за повестта си „Старецът и морето”

19 юни 1953

Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира” българския поет Никола Вапцаров

1953

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература, по това време е министър-председател на Великобритания

За пръв път е издаден култовият роман „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри. Името на произведението идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (232,78 градуса по Целзий). Романът е антиутопия – описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения

Плейбой, намерил призванието си в шпионажа, Йън Флеминг пише първия си роман за Джеймс Бонд „Казино Роял”, докато е на меден месец в хотел „Златно око” в Ямайка

1954

В списание „Септември” е отпечатан първият очерк на Николай Хайтов

Английският писател Джон Р. Р. Толкин създава фентъзи-романа „Властелинът на пръстените”

Публикувана е първата книга на Франсоаз Саган „Добър ден, тъга”. След излизането на книгата във Франция се разразява скандал. В романа на младата писателка за пръв път във френската проза почти на 50 страници е описано как младо момиче практически пред очите на баща си върти любов. За порядъчна католическа държава това е шок. „Добър ден, тъга” става световен бестселър. И емблематичен за времето си предвестник на епохата на свободните нрави

Излиза романът „Мандарините” на Симон дьо Бовоар. Романът получава наградата „Гонкур” и остава най-харесваният от всичките й 6

2 май 1955

Тенеси Уилямс печели „Пулицър” за драмата си „Котка върху горещ ламаринен покрив”

12 август 1955

Починал Томас Ман, немски писател, световноизвестен с романите си „Смърт във Венеция” и „Вълшебната планина”

27 август 1955

Отпечатан е първият екземпляр на книгата „Световни рекорди на Гинес”.

Датата е 16 май 1954 г., атмосферата – доста напрегната, над хиляда души очаквали да видят маратонеца Роджър Банистър, който се състезавал в дисциплината бягане на 6 километра. Зрителите се надявали, че Банистър ще успее да пробяга дистанцията за по-малко от 4 минути и така да постави световен рекорд. Норис Макуъртър стоял на финала, като задачата му била да съобщи на публиката дали е поставен рекорд или не. Банистър оправдал очакванията и постигнал рекордните 3 мин. и 59 секунди. В деня на световния рекорд на Банистър близнаците Норис и Рос Макуъртър започнали да пишат поръчаната им книга, съдържаща световни рекорди. Двамата я нарекли „Заемете стартова позиция” – така както призовават спринтьорите преди старт. В първата си книга близнаците акцентират само на спортните постижения. След като се появява на пазара, книгата предизвиква небивал интерес

1955

Руско-американският писател Владимир Набоков опитвал безуспешно 3 години да обнародва „Лолита” в Щатите. Издателите отказвали да пуснат романа дори под псевдоним, законът не го разрешавал. Притеснявали се от съдебно преследване заради съдържанието. Френското издателство „Олимпия прес” прегърнало „Лолита” и тя се появила на английски в Париж през 1955. Книгата минавала френската граница нелегално. Екземпляр попаднал у Греъм Грийн, той обявил в английската преса, че това е романът на годината и предизвикал обществен скандал. В края на 1956-а по молба на британското МВР, разтревожено, че екземпляри от парижкото издание проникват в Англия на дъното на туристическите куфари, френската полиция задържа целия тираж. Гюрултията принудила английския парламент да разгледа закон за отмяна на цензурата, която се прилага по съображения за благопристойност. Чак през 1958 г., след световния успех на романа, щатско списание го публикува плахо, после там се появява легално и книгата

През 1955 г. Норис и Рос Макуъртър пишат и втора книга. В нея вече има рекорди от всички сфери на живота. Книгата вече се казва „Книгата на Гинес за най-добрите постижения”. Година по-късно името на книгата вече е сменено на „Книгата на рекордите Гинес” в чест на пивоварната, спонсорираща издаването й

1956

Поставено е началото на фантастичната линия в произведенията на Павел Вежинов със сатиричната гротеска „Историята на едно привидение”.

Излиза пиесата „Обърни се с гняв назад” на Джон Озбърн

13 октомври 1957

На съвещание на китайското ръководство комунистическият вожд Мао Цзе Дун заявява: „Не е нужно да се четат много книги”

1957

Държавната библиотека „Васил Коларов” издава втори свитък на „вредната” литература с 849 български и чужди заглавия, които задължително не трябва да се четат.

След публикуването на „По пътя” от Джак Керуак се появява бийт-поколението и думата „битник” навлиза в езика.

Графиците Макс Алфонс Мидингер и Едуард Хофман създават в Цюрих най-използвания шрифт Хелветика за „Хаас” като Хаас Гротеск, а името, с което го знаем, получава едва през 1960 г. Хелветика е гротесков, безсерифен шрифт, категоризиран още още като „линеен” в класификацията Vox-AtypI. Гредите са с еднаква плътност, а рисунъкът стъпва на формите на шрифта Aкциденц Гротеск на Бертхолд от 1898 г.

18 август 1958

В САЩ излиза скандалният роман на Владимир Набоков „Лолита”

23 октомври 1958

Руският писател Борис Пастернак е отличен с Нобелова награда за литература за романа му „Доктор Живаго” – бестселър на Запад, който тогава не е публикуван в неговата страна

1958

Николай Хайтов издава първата си книга „Съперници” – сборник очерци

1959

Издаден е силно автобиографичният роман „Матилда” на английската писателка Мери Уолстънкрафт Шели, написан през 1819 година

18 януари 1960

Във Варна е основано държавното издателство „Георги Бакалов”

1960

Американската писателка Харпър Ли пише великата си книга „Да убиеш присмехулник” и замлъква завинаги, въпреки че все още е жива. Преди това е издала няколко разказа. Романът се появява на бял свят през 1960 г., разтърсва Америка, светкавично се продава в 15-милионен тираж. Година по-късно Ли печели „Пулицър”, а романът й е обявен за най-добрия на всички времена във Великобритания. Едноименният филм на Робърт Мълиган обира три оскара година по-късно, а Грегъри Пек е звездата в лентата

1961

Югославският писател Иво Андрич печели Нобелова награда за литература с романа „Мостът на Дрина”.

Излизат романите „Параграф 22” на Джоузеф Хелър, „Соларис” на Станислав Лем и „Зимата на нашето недоволство”, последният шедьовър на Джон Стайнбек

1962

Американската писателка Хелън Браун пише „Сексът и неомъжената жена” (изд. от „Кръгозор” през 2003 г. в България), която се превръща в масов бестселър. Книгата е публикувана в 29 страни и преведена на 17 езика, включително японски. Последвалите луксозни издания с твърди корици също се продават в милиони екземпляри. Мнението на пресата е категорично: това е революционна книга, която променя света на жените и винаги ще е актуална. Шокът е голям най-вече заради това, че Хелън е първата, от чиято уста излизат постулатите на днешния „Сексът и градът”, половин век по-рано. Вторият роман на Хелън Гърли Браун също печели сърцата на читателите – „Сексът и работното място”. С нея Браун отново е пионерката в истините на съвремието: че офисът е идеалното място, от което започват флиртът, сексът и бракът. След смъртта й американската преса цитира най-популярното изречение на Хелън „Добрите момичета отиват в рая. Лошите – където си поискат”

Излиза „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси. Романът става абсолютен хит, нещо като лична библия на младежите в САЩ

25 октомври 1963

Антон Дончев завършва романа „Време разделно”

1963

Излиза творбата на Кърт Вонегът „Котешка люлка”. Макар тогава да се продават само около 500 екземпляра, сега книгата е включена в учебните програми в САЩ

С романа „Градът и кучетата” изгрява звездата на испанско-перуанския писател Марио Варгас Льоса. Репутацията му се затвърждава със „Зелената къща” (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос” в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Той е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар

22 октомври 1964

Жан-Пол Сартр е удостоен с Нобелова награда за литература, но отказва да я получи

10 декември 1964

Жан-Пол Сартр отказва Нобеловата награда за литература

1964

В Англия излиза детската книга „Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал. Тя и до днес се смята за една от най-важните му книги. За първи път е екранизирана през 1971 г.

Ян Флеминг написва до кончината си през 1964 четиринайсет романа с Джеймс Бонд, известен и като Агент 007

1965

Нобелов лауреат за литература на Шведската академия става Михаил Шолохов за ранния си роман „Тихият Дон”. Въпреки подклажданите и до днес съмнения за плагиатство от непубликуван ръкопис на военния писател Фьодор Крюков. Съветските власти приемат възторжено значимото събитие за разлика от присъдената награда за '58 година на Борис Пастернак за романа „Д-р Живаго”, когото принуждават публично да се откаже от наградата

14 юни 1966

Ватиканът отменя официално „Индекса на забранените книги” (Index Librorum Prohibitorum), въведен през 1557 г.

16 декември 1966

Състои се среща на Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на „две правди” в българската действителност – „голямата правда”, т. е. българските успехи, и „малката правда”, т. е. негативните явления

16 декември 1967

Учредена е Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици „София прес”

1967

Издаден е романът „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес.

Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Романът е класическо произведение в литературния стил магически реализъм. Това е най-известният роман на писателя, продаден в над десет милиона копия

5 октомври 1968

В София се открива първата Международна изложба панаир на книгата

7 декември 1968

В САЩ е установен рекорд по продължителност на връщане на книга от библиотека – Р. Дод е върнал книга, която дядо му бил взел през 1823 г.

12 ноември 1969

Писателят Александър Солженицин е прогонен от Съветския съюз заради „противообществено поведение”

1969

Комикс по романа „Под игото” излиза през 1969 г. във френския вестник „L'Humanite”. Автор на поредицата е френският художник Жак Наре, който адаптира и текста – по френския превод на Вазовия роман. Всяка събота и неделя в продължение на шест месеца комиксът е хит сред френската публика.

Излиза романът на Кърт Вонегът „Кланица № 5”. Бомбардировката на Дрезден, която той преживява като военнопленник, става основа на шедьовъра му. С него Вонегът се превръща в култов писател. Някои училища и библиотеки обаче го забраняват заради сексуалността, грубия език и описаните жестокости.

Марио Пузо, американски писател и сценарист, италианец по произход, създава романа за мафията „Кръстникът”.

Учредена е наградата The Man Booker Prize – връчва се за най-добър роман, написан на английски език от граждани на Британската общност и Ирландия. Наградата „Букър” е най-престижното литературно отличие на Великобритания

15 октомври 1970

Във в. „Литературен фронт” е публикуван материалът на Рангел Игнатов „Случаят Солженицин”, който, следвайки официалната съветска позиция, отправя нападки срещу големия писател (изключен през ноември 1969 г. от Съюза на съветските писатели, защото отстоява свободата на творчество) по повод на току-що присъдената му Нобелова награда за литература

25 ноември 1970

Японският писател Юкио Мишима публично ритуално се самоубива, извършвайки сепуку в знак на протест срещу унищожаването на традиционните ценности в Япония

1970

Шведската академия отсъжда Нобеловата награда за литература на Александър Солженицин. Москва скача като ужилена. Жилото достига и до София. Съюзът на българските писатели пише протестна декларация, в която съветва Стокхолм да отмени решението си

Учредена е националната литературна награда „Йордан Йовков”, която се връчва веднъж на пет години

4 април 1972

Съветският съюз отказва виза на секретаря на Шведската академия, който трябва да връчи Нобеловата награда за литература на Александър Солженицин

Декември 1973

В Париж излиза първият том на романа на Александър Солженицин „Архипелагът Гулаг” за жестокостите в сталинските лагери. Кремъл е толкова вбесен, че след два месеца изгонва автора от СССР и го лишава от съветско гражданство

1973

Михаил Булгаков пише романа „Майстора и Маргарита” повече от десет години и го редактира до смъртта си. Текстът в пълния си вид излиза в самостоятелно издание на руски едва през 1973-та, след като е публикуван като подлистник в списание „Москва” през 1966-1967 г. Премиерата му разпалва интереса на читатели и литератори – всички го обсъждат, а отделни пасажи се цитират и до днес. С жестоката си сатира към съветския режим творбата е глътка свобода за съвременниците си. У нас първото публикуване на заглавието изпреварва с пет години самостоятелното руско издание и се появява през 1968-а в превод на Лиляна Минкова

13 февруари 1974

Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз

1974

Излиза дебютният роман на Стивън Кинг „Кери”

1977

Колийн Маккълоу издава бестселъра „Птиците умират сами”

11 февруари 1978

В Китай е забранено изучаването на Аристотел, Шекспир и Дикенс

7 септември 1978

Българският писател Георги Марков е намушкан с отровен чадър на моста „Ватерло” в Лондон и 4 дни по-късно умира

7 март 1980

Френската писателка Маргьорит Юрсенар става първата жена, приета за член на Френската академия

2 декември 1980

Френският писател Роман Кацев се застрелва с куршум в устата една година след самоубийството на бившата си жена Джийн Сийбърг. Той е единственият двукратен носител на престижната литературна награда „Гонкур”: веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар

1980

С първия си роман „Името на розата” Умберто Еко става известен извън академичните среди. Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя

28 декември 1981

Излиза от печат книгата „Фашизмът” на Желю Желев. Книгата е иззета от книжарниците

1984

Въпреки славата си, писателят Кърт Вонегът прави опит за самоубийство с приспивателни и алкохол

29 април 1986

При пожар в обществената библиотека на Лос Анджелис изгарят или са повредени 400 000 тома книги

1986

Напускат този свят писателите Симон дьо Бовоар, Жан Жьоне, Хуан Рулфо и Хорхе Луис Борхес

22 октомври 1987

На аукцион в Ню Йорк за рекордната цена от 5,39 милиона долара е продадено първото издание на Библията, отпечатано от Гутенберг

1987

В СССР излиза официално романът „Доктор Живаго” на Борис Пастернак (публикуван за първи път на италиански през 1957 г.).

Харуки Мураками започва да пише, докато ръководи джаз клуб, преди да направи литературния си пробив през 1987 г. с романа „Норвежка гора”

14 октомври 1988

Египтянинът Наджиб Махфуз е първият арабски писател, който получи Нобелова награда за литература

1988

В Бразилия е издаден най-известният роман на Паулу Коелю „Алхимикът”, който е вписан в Рекордите на Гинес като книгата от жив автор, преведена на най-много езици по света (67)

14 февруари 1989

Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на излезлия година по-рано роман „Сатанински строфи” Салман Рушди и „всички, които участват в неговото издаване”. Един от помощниците на аятолах Хомейни предлага 1 млн. долара за главата на писателя. Заради това Рушди е поставен под британска полицейска охрана и прекарва години наред криейки се. От 23 юни 2007 г. наградата за главата му е вдигната на 11,4 млн. долара.

Малко след издаването на фетвата Хитоши Игараши, който преведе „Сатанински строфи” на японски, бе намушкан и убит с нож пред кабинета си в университета „Цукуба”. Италианският преводач Еторе Каприоло оцеля след друго нападение с нож в дома си в Милано, а през 1993 г. норвежкият издател на книгата Вилям Нигаард бе прострелян 3 пъти в гърба пред дома си в Осло и едва оживя. През 1998-а главният прокурор на Иран Мортеза Мокдале поднови смъртната присъда. Фетвата направи Рушди символ на борбата между свободата на словото и необходимостта да се уважава религията

7 март 1989

Иран скъсва дипломатическите си отношения с Великобритания заради издадените в кралството „Сатанински строфи” на британския писател от индийски произход Салман Рушди. Книгата е забранена в много ислямски страни, а иранският аятолах Рухолах Хомейни обявява Рушди за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3,3 милиона долара

15 август 1990

Съветският президент Михаил Горбачов възстановява гражданството на писателя - дисидент Александър Солженицин

26 октомври 1990

Канадецът Шон Шенън поставя световен рекорд като издекламирва монолога на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш” за 26 секунди

1990

„Задочни репортажи” на Георги Марков става най-тиражираната книга в България – 100 000 тираж

9 октомври 1991

В Русия е учредена наградата „Руски Букър”. Това е първата недържавна награда в Русия след 1917 г., която се присъжда всяка година за най-добър роман, написан на руски език

24 декември 1992

Парламентът на Азербайджан променя названието на държавния език от „азербайджански” на „турски”

15 април 1993

Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница

1993

Майкъл Крайтън е признат за най-популярният писател в САЩ.

Книгите му са продадени в тираж над 150 милиона, преведени са на 30 езика, а 12 от тях са превърнати във филми („Джурасик парк”, „Туистър”, „Конго”, „Изгряващото слънце”, „Сфера”, „13-ият воин” и тв сериалът „Спешно отделение” с 14 награди „Еми”). Крайтън сам режисира 6 от тях. Техно маниакът създава своя софтуерна компания Film Track, за да създаде компютърната игра Amazon. Неговият филм Westworld е първият игрален, в който са използвани дигитализирани изображения. Годината е 1973-та. Новооткрит динозавър през 2003 г. е кръстен на името на Крайтън Crichtonsaurus bohlini

„Майкрософт” пуска популярната енциклопедия Encarta, която е мултимедийна, в CD-ROM формат. „Британика” също става достъпна за читателите в електронен вариант

19 септември 1994

Във Велико Търново е открита първата частна библиотека „Калиопа”

11 ноември 1994

На търг в Ню Йорк американският милиардер Бил Гейтс плаща $30,8 млн. за ръкопис на Леонардо да Винчи.

Гейтс купува една от тетрадките на Леонардо да Винчи, известна като Leicester Codex, превръщайки я в най-скъпата книга в света. Реликвата съдържа научните размисли на гения за всичко – от това защо в планините могат да бъдат открити фосили до движението на водата и светенето на Луната. Веднъж годишно Гейтс позволява книгата да бъде изложена в музей в различен град. Освен това той даде тетрадката да бъде сканирана и дори я качи на диск, който може да бъде купен от Amazon само за $14

1994

Само за една година, през 1994-та, ирландският драматург Мартин Макдона написва седем пиеси. Макдона е единственият автор в Британия, с изключение на Шекспир, който има четири пиеси, играни едновременно в Уест Енд в Лондон

1995

Издаден е нов превод на английски на дневника на Ане Франк. Изданието съдържа материали, непубликувани в оригиналната версия, и е почти една трета по-дълго

23 април 1996

За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Международен ден на книгата в памет на починалите на този ден през 1616 г. Сервантес, Шекспир и Де ла Вега

13 септември 1996

Оригиналът на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на Атонския полуостров (Света гора), но по-късно е върнат обратно

1997

Енциклопедия Encarta на „Майкрософт” става първата, записана на DVD. Новият формат предлага възможности за съхраняване на повече информация в сравнение със CD-ROM и включване на повече видео файлове, анимация и интерактивност.

В края на 90-те в областта на електронните издания голяма роля изиграва и интернет. По това време компютрите и модемите вече са достатъчно мощни и осигуряват възможност на издателите да създават онлайн версии на книжните енциклопедии. Читателите могат да ползват онлайн енциклопедиите директно в мрежата, без да има нужда да ги записват на диск

12 януари 1998

Оригиналът на „История славянобългарска” е върнат на Зографския манастир в Атон

1998

Ражда се Хари Потър на писателката Джей Кей Роулинг

Издателство „Народна култура” пуска „За любовта и други демони” на Габриел Гарсия Маркес в ужасен полиграфически вид, а текстът е пълен с грешки. Това води до повече от десетгодишна забрана за издаване на шедьоврите на Маркес у нас

24 септември 1999

На ул. „Бейкър стрийт” в Лондон е открит паметник на Шерлок Холмс

14 март 2000

Стивън Кинг става първият писател, публикувал свое произведение в интернет

3 април 2000

За пръв път в Израел на иврит е издадена книгата на Хитлер „Майн кампф”

15 януари 2001

В Интернет стартира Wikipedia – виртуална енциклопедия, създадена от американеца Джими Уейлс.

Достъпът до електронното издание е свободен. Изданието е преведено на над десетина езика, отчасти и на български. Интересното в „Уикипедия” е, че всеки може да публикува или редактира статия. На всеки 10 минути над 300 доброволци проверяват съдържанието на публикуваните статии и бдят за евентуален електронен вандализъм. Онлайн изданието включва милиони статии. Над 25 сървъра съхраняват цялата информация

2001

Излиза „Берлински блус”, дебютният роман на Свен Регенер, който е най-продаваната книга в Германия през новия век

2002

Руският художник Анатолий Коненко е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като създателя на най-малката книга в света. Той е направил миниатюра на книга с творбата на Антон Чехов – „Хамелеон”, с размери 0,9х0,9 мм

20 май 2003

Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето

6 декември 2003

Създадена е българоезична „Уикипедия”

2004

„Летен круиз” е първият роман на американския писател Труман Капоти. Написан е още през 40-те години на миналия век. Дълго време книгата се смяташе за изгубена, като ръкопис е открит едва през 2004 г.

2005

В България излиза за първи път чиклит роман чрез издателство „Кръгозор” – „Сексът не е повод за запознанство” на българската авторка Мона Чобан. Чиклит, иначе казано „момичешки роман” или „литература за пиленца” (коренът на чиклит е от „чикън” – пиленце), бе в апогея си преди десетина години. Веднага след „Дневникът на Бриджит Джоунс” в издателствата нахлу вълната на женските книжки, изместили розовата проза на Джудит Кранц. Всички те проследяват пътя на младите момичета, търсещи любимия в големия град, до съвместното им достигане пред олтара (на около 280-а страница). Доскоро плацдарм за създаването на този тип проза бяха предимно англоезичните страни. Най-нашумели чужди автори: Софи Кинсела, Мишел Куна

Френският писател Франсоа Вейерганс става единственият романист, спечелил двете антагонистични награди „Рьонодо” (1992) и „Гонкур” (2005) с романите си „Деменцията на боксьора” и „Три дни при майка ми”

Кърт Вонегът издава книгата „Безотечественик”, изразяваща презрението му към президента Джордж Буш

2006

Барак Обама печели „Грами” за книгата си „Мечтите на моя баща”

За книгата си „Когато Господ ходеше по земята” Никола Радев става първият, извън бившия Съветски съюз, носител на наградата „Михаил Шолохов”

21 юли 2007

Излиза седмата и последна книга от поредицата за магьосника Хари Потър – „Хари Потър и Даровете на смъртта”. Ръкописът на Дж. К. Роулинг изтича онлайн преди излизането на романа и блогъри публикуват на страниците си кои герои умират

2007

Британската писателка Дорис Лесинг става най-възрастният носител на Нобел за литература – 88 г.

2010

Книгата на Тони Блеър „Пътуване”, където той събира мемоарите си за годините, прекарани на „Даунинг стрийт” 10, става бестселър и най-продаваната за всички времена автобиография на политик

2011

Серията романи на 64-годишния писател Джеймс Патерсън за психолога Алекс Крос е натрупала 84 милиона долара. Той бе обявен през 2011 г. от сп. „Форбс” за най-високоплатения писател в света

Италианският писател Роберто Савиано спечели наградата „Харолд Пинтър” – отличие, присъждано на автори, преследвани заради изразяване на възгледите си. Италианецът живее под полицейска охрана, откакто през 2006 г. написа своя бестселър „Гомор” за неаполитанската мафия

Януари 2013

Радикални ислямисти изгарят уникалната библиотека на Тимбукту в Мали

26 януари 2015

Авторът на бестселъри Джеймс Патерсън пуска в продажба първата експлодираща книга – романа „Private Vegas”. Тя трябва да бъде прочетена в рамките на 24 часа, след което ефектно експлодира. Веднъж задействан, таймерът не може да бъде спрян. Първият екземпляр беше предложен на цена от 294 038 щатски долара, като офертата вървеше в комплект и с покана за обяд с романиста

2015

Разказът на фантаста Айзък Азимов „Извъртане” от 1942 г., в който той създава трите закона на роботиката, се развива през 2015 г.

Любопитно:

Каталогът на ИКЕА е втората по тираж книга в света след Библията с близо 180 млн. бройки годишно.

Английският автор на трилъри Джеймс Патерсън е първият писател в света, продал 1 милион копия от произведенията си в дигитален формат.

Глаголическото писмо, най-древната абзука която имаме, е в началото на X век по стените на Кръглата църква („Св. Йоан”) в Преслав.

Най-старият датиран надпис на кирилица е от скалния манастир в село Крепча, община Попово.

По света се говорят 6900 езика.

Гърците имат четири думи за любов и всяка една от тях описва различен нюанс на това чувство: сторге, филия, Ерос, агапе.

В исландския език няма дума за „благодаря”.

Уилям Шекспир имал толкова богато въображение по отношение на езика, че сътворил над 2000 думи и фрази, които хората използват и до днес.

Най-бързо говорещият човек е канадецът Шон Шенън, вписан в рекордите на Гинес. През 1995 г. той рецитира монолога на Хамлет „Да бъдеш или не”, съдържащ 260 думи, за 23,8 секунди.

Пръв немският антрополог Франц Боас обръща внимание на това, как ескимосите възприемат снега. В началото на миналия век той прекарва почти цяла година сред племе ескимоси, живеещи на Бафинова Земя. Той отбелязва, че ескимосите имат няколко различни по корен думи  за снега: апут – сняг, разстлан по земята; кана – падащ сняг; акилокок – меко падащ сняг; пигнарток – снежна покривка, удобна за шейните; пиксирпок – виелица и кимуксук – сух сняг, който вятърът носи по повърхността.

Антропологът от Смитсониан център за арктични изследвания (САЩ) Игор Крупник, след като изучава лексиката на двата основни клона на ескимоския език (инуит и юпик), достига до извода, че при ескимосите (и чукчите, както ги наричат в Русия) наистина има много думи за „снежни” понятия. Централносибирските чукчи разполагат с 40 думи, ескимосите в Канада – с не по-малко от 53. Още повече пък са думите за различните видове морски лед: при ескимосите в Аляска Крупник записва около 70 такива думи. И другите северни народности не изостават в това многообразие: народността саами, според данни на норвежки филолози, разполага с поне 180 термина за описание на снега и леда