1743

Смята се, че първият асансьор е бил направен през 1743 г. в двореца на френския крал Луи XV във Версай. Целта била да се спести движението на 33-годишния крал, когато се налагало да отиде до апартамента на любимата си, намиращ се на най-високия етаж на двореца

1800

Американец, собственик на мина за добив на каменни въглища, разработва първия парен асансьор. През 1835 г. този парен механизъм започва да се употребява в мините в Англия, а по-късно придобива популярност и в Америка

1846

Сър Уилям Армстронг представя хидравличния товароподемен кран, а в началото на 70-те години на 19 в. този вид машини постепенно започва да измества останалите елеватори, които се задвижват от силата на парата. Хидравличният асансьор е поддържан от голямо бутало, движещо се в цилиндър и задействано чрез налягането на водата или петрола, произвеждан от помпи

1852

Нюйоркският инженер Илайша Отис изобретява асансьора, което довежда до разгръщане строителството на многоетажни сгради.

Илайша Грейвс Отис се смята за бащата на съвременния асансьор. През 1853 г. той представя изобретението си на изложение в Кристъл палас, Ню Йорк. Стотици хора гледат как Отис се изкачва на високо с новия си асансьор. Внезапно публиката замира, след като той казва на своя помощник да среже въжето на скрипеца. Въжето пада, но платформата продължава да стои високо във въздуха. Изобретението на Илайша Отис е много по-важно от обикновения асансьор, основан на принципа на скрипеца. Това, което той успява да разработи, е своеобразна спирачка за елеваторите, която превръща скрипеца в модерния и познат ни днес асансьор. Изобретението всъщност представлява предпазна релса със зъбни колела, която се слага в четирите страни на платформата в шахтата. Тя на практика държи платформата. Ако въжето се скъса, зъбните колела сработват и задържат платформата на мястото й. Публиката, присъствала на демонстрацията, остава поразена. Производителите веднага проявяват интерес към изобретението на Отис и поръчките заваляват една след друга

23 март 1857

Илайша Отис монтира първото си творение – на улица „Бродуей” 488 в Ню Йорк

1859

Американската компания „Отис” поставя спирален асансьор в хотел на „Пето авеню”. От партера до таванските помещения на сградата бил поставен огромен метален винт, а кабината се движела по него. Системата се оказала ефективна, но пък била прекалено скъпа и затова били направени само два подобни асансьора

1861

Илайша Отис патентова пътническия асансьор, който фигурира под номер 31 128 в патентите на САЩ. Създавайки т. нар. безопасен асансьор, Илайша едва ли е могъл да знае до каква революция ще доведе изобретението му. Защото високите сгради и небостъргачите на съвременността едва ли можеха да бъдат изградени без неговата спирачка за асансьори

1867

Хидравличният асансьор бил направен във Франция и за първи път е показан на Международна изложба в Париж през 1867 г. По-късно той бил вграден и в Айфеловата кула

20 февруари 1872

В САЩ е патентован електрическият асансьор

1880

Вернер Сименс построява в Манхайм първия електрически асансьор

1888

Немската компания „Сименс” прави първия електрически пътнически асансьор. Само за 11 секунди той се издигал на 22 метра

1889

Първият електрически елеватор на „Отис” е монтиран в небостъргач в Ню Йорк

15 март 1892

Първият в света ескалатор е патентован от Джеси У. Рино от Ню Йорк

1896

Джеси Рино монтира на вълнолом в Кони Айлънд, Ню Йорк, първия ескалатор (подвижна стълба) в света

2004

Най-бързите асансьори са инсталирани в най-високата сграда в света – тайванската кула „Тайпе 101”, която се извисява на 508 метра над земята. С елеваторите само за 35 секунди може да се стигне до върха на небостъргача. Асансьорите развиват максимална скорост 1014 метра в минута. Те са записани в Книгата на рекордите на Гинес като най-бързите в света. Освен това асансьорите имат и специална защита срещу земетресения, тъй като Тайван се намира в земетръсен район