Преди новата ера |
|
2 600 000 |
Изобретени са първите примитивни инструменти |
800 – 400 хил. г. |
Изобретена е кремъчната брадва в Кения |
790 000 |
Homo erectus или Homo ergaster се научават да получават огън в Африка |
590 000 |
Започва да се използва огънят. Най-ранното свидетелство е открито в пещерата Чжоукоудян близо до Пекин, Северен Китай. Огънят се добивал чрез търкане на две парчета дърво или с извличане на искра от кремък |
400 000 |
Откриване на растителните бои в Замбия Изобретяване на копието в Европа |
164 000 |
Изобретен е каменният нож в Африка |
100 000 |
Започва шиенето на кожени дрехи |
50 000 |
Изобретени са лъка и стрелата в Африка Изобретена е флейтата в Европа |
30 000 |
Изобретена е риболовната кукичка |
24 000 |
В Европа използват шевна игла от кост, риболовна кука и влакно |
20 000 |
Изобретен е масленият светилник, който вероятно е бил пълнен с животинска мас, наливана в издълбана дупка в камък с фитил от растително влакно |
7000 |
В Йерихон (Израел) е изобретен варовият разтвор за слепване на непечените тухли. На територията на дн. Турция е изобретен тъкачният стан |
6400 |
В Шумер е изобретено колелото – най-важната предпоставка за развитието на техниката и транспорта |
5000 |
В Месопотамия се използва изкуствено напояване Изобретени са везните При разкопки през 2010 г. в селищната могила край Провадия е регистрирано най-ранното солодобиване на Стария континент отпреди 7400-7000 години. Благодарение на усъвършенствания метод чрез изпаряване на разсол в дълбоки керамични съдове жителите на селището просперирали |
4000 |
В Месопотамия е изнамерено изпичането на суровите тухли в пещи Изобретен е трионът (Египет) |
3500 |
В Средния Изток изобретяват бронза – начало на бронзовия век В Шумер изобретяват плуга и клинописното писмо, чиито знаци се дълбаят върху глинени плочки Гномонът (вертикална пръчка или колона) се използва за определяне на времето |
3000 |
Шумерите основават цифровата си система на числа, кратни на 60 |
2700 |
Древните египтяни преминават от промиване на златото към добиването му в рудници Китайците започват да тъкат коприна и да отглеждат копринени буби |
2400 |
В Близкия Изток колелетата със спици започват да изместват дисковите колелета Изобретен е чадърът |
2400 – 2200 |
В Египет се въвежда изправен тъкачен стан; преди това дрехите били тъкани на хоризонтални станове, прикрепени с колчета към земята |
2300 |
В Месопотамия се появяват карти на местности и градове |
2000 |
Египет започва да добива злато в Нубия В Перу се появява най-ранната металургия Египтяните изобретяват шадуфа, приспособление за издигане на водата, като с него се избягва неудобното навеждане; то е толкова добро, че се използва и днес Изобретена е първата ключалка |
XX в. |
В Централна Европа е изобретена фурната за печене на хляб Легендарният цар Минос има в двореца си в Кносос (о-в Крит) вани с водоснабдяване и канализация |
1750 |
Вавилонците започват да използват сложна геометрия за нуждите на астрономията |
XVI в. |
Вавилонците използват вятърните мелници за напояване |
XV в. |
Хетите стават първият народ, започнал да добива желязо и да продава изделия от него |
1400 |
В Египет се използват примитивни водни часовници (клепсидри) |
XII в. |
Финикийците изнамират пурпурната боя. В китайските летописи се споменава хартията; получавала се от отпадъците при производство на коприна |
1000 г. |
В Централна Европа се използва желязо – една от най-ранните употреби на новия метал (1000 – 900 г. пр.н.е.) Най-ранните, запазени до днес образци на етикети, са отпреди 3000 години. Представлявали парченца папирус, които хората лепели върху амфори, за да обозначават съдържанието им. В древността народите, населяващи Близкия изток, Северна Африка и Апенините, които познавали леенето на стъклото и произвеждали красиви рисувани бутилки, почнали да изработват етикети. Върху крехките съдове те поставяли стилно изрисувани картинки с цветя, плодове и сцени от митове |
560 |
Древногръцкият философ Анаксимандър създава първата географска карта, на която сушата е заобиколена от океана като остров |
538 |
Теодор Самоски изобретява леенето на желязо |
510 |
Древногръцкият пътешественик, географ и историк Хекатий Милетски съставя първата карта на страните от Средиземноморието. Автор е на книгата „Земеописание”, в която пръв от европейците споменава за Индия |
Ок. 500 |
Земеделският народ банту в Африка започнал да произвежда желязо в ямни пещи с дървени въглища |
III в. |
В Китай започва производството на порцелан от меки каолини – в VII в. от н. е. се създават по-съвършени сушилни пещи, слага се началото на масово производство и износ за Европа, където същата тази технология била овладяна едва в началото на XVIII в. |
300 |
Изобретен Архимедовият винт |
270 |
Древногръцкият механик и изобретател Ктесибий създава противопожарната помпа. Той е запознат с устройството и действието на цилиндъра и буталото. Смятан е за изобретател на органа |
200 |
Дървеният калем заменя четката от косми – инструмента, с който пишат до това време в Китай Ученикът на Ктесибий, Херон-старши, се занимава с енергийните свойства на въздуха и парата |
180 |
В Пергам (Мала Азия) започва производството на пергамент за Пергамската библиотека. Пергаментът се изготвя от животински кожи. Той заменя папируса |
101 |
Римляните използват силата на водата за мелене на брашно |
80 |
Римският търговец на миди Сергий Ората изобретил хипокауста – вид централно парно отопление, при което горещият въздух от централна пещ се отвежда чрез система от отвори и тръби под пода или в стените на жилищните помещения, а също и в термите. Първоначално Ората използвал изобретението за подгряване на своята стока през студените месеци и за развъждане на риба |
79 |
Римляните заимстват от древна Гърция приготвянето на тухли (там то е известно от времето на егейската култура) |
63 |
Марк Тулий Тирон изобретява стенографията |
След новата ера |
|
50 |
Древногръцкият механик Херон Александрийски описва подемници и кранови конструкции, винтови преси, предавка със зъбни колелета, а също така метателни снаряди, машини за сгъстяване на въздуха, най-простата парна машина |
100 |
Изобретено е ралото |
105 |
Китайският евнух Цай Лун усъвършенства производството на хартия – получава я от дървесна кора, коноп и други материали, съдържащи целулоза. Изобретението идва в Европа едва през 1320 г. |
120 |
В Китай Чжан Хен измисля сеизмографа – уред, който измерва силата на земетресенията |
144 |
В Китай е изобретена ръчната количка |
200 |
Изобретено е седлото |
270 |
Китайските алхимици смесват сяра и селитра и получават барут |
271 |
В Китай се използва първият компас |
Ок.500 |
Изобретен е плугът с железен палешник |
550 |
В Индия се прилага нова технология за обработка на металите – циментация |
552 |
От Китай в Европа е пренесена копринената буба |
700 |
Китайците изобретяват порцелана. В Европа той започва да се нарича „китайски” В Персия са построени първите вятърни мелници. Кръстоносците пренасят идеята за тях в Европа през ХІІ век |
750 |
Арабският учен Джабир ибн Хайян получава оцетна киселина чрез дестилация на винен оцет. Той е известен като алхимик, опитващ се да превръща метали в злато и да открие „елексира на живота” или панацеята – вещество, което може да лекува всякаква болест |
850 |
Арабски учени изобретяват астролабията, едно улеснение в мореплаването |
880 |
Арабските алхимици и лекари се научават да получават спирт чрез дестилация на вино |
Ок. 900 |
Създаден е за първи път порцеланът на династия Мин, който будел завист по целия свят. Съдовете се изпичали в пещи, достигащи температура над 1200 градуса. На английски думата china все още се използва за почти всички видове порцелан |
1050 |
Китайски мореплаватели използват компас с плаваща стрелка |
1071 |
Вилицата за ядене получава разпространение в Европа от Венеция, където е пренесена от Византийската империя |
1086 |
Шън Куа, китайски управител по водните дела, за пръв път въвежда компаса с магнитна стрелка; той установява, че иглата винаги сочи на юг |
1119 |
Появява се първият китайски документ за свойствата на магнитната стрелка и използването й за ориентация (магнитна деклинация) |
1120 |
За пръв път англосаксонският учен Уелчър от Малверн въвежда измерването на географската дължина и ширина в градуси, минути и секунди Изобретени са картите за игра (Китай) |
Ок. 1200 |
Арабите пренасят в Европа „китайската сол” – селитрата В Англия започват да разработват каменните въглища |
1249 |
Роджър Бейкън описва съществуването на взривни вещества |
1278 |
Изобретено е стъкленото огледало |
1291 |
Във Венеция е изобретено прозрачното стъкло. Ражда се прозорецът |
1298 |
Италианецът Брендито (Амалдус де Вила Нова) изобретява предачния чекрък, който революционизира текстилното производство |
1300 |
Скромен алхимик, известен единствено под името Фалшивия Джебер, открива сярната киселина |
1320 |
Хартията, изобретена през 105 г. в Китай, е пренесена в Европа Първите сведения за използване на перална машина датират от 1320 г. В германския град Аугсбург била конструирана перална машина за обществено ползване, която е била теглена от конски впряг |
1388 |
Франческо II, властелин на Падуа, създава най-стария девствен пояс. Клетата му съпруга трябвало да го носи, когато го няма. Първообразът се е състоял от два кожени колана, преплетени един през друг и закрепящи се на талията. В древна Гърция са го ползвали, за да предпазва робините от нежелана бременност |
Ок. 1450 |
Италианският архитект Леон Батиста Алберти изобретява уред за измерване скоростта на вятъра |
1454 |
Йохан Гутенберг изобретява печатарската машина и сменяемия метален печатарски шрифт |
1460 |
Въведени са изчисленията с десетична запетая |
1463 |
Жителите на Париж дават на света номерацията на улиците. Къщите там били номерирани още през 1463 г. |
26 юни 1498 |
В Китай е създадена първата четка за зъби от свинска четина |
Ок. 1500 |
Леонардо да Винчи изобретява съвременните ножици и съвременния подвижен лагер |
1502 |
Петер Хенлайн от Нюрнберг конструира първия джобен часовник |
24 декември 1508 |
За пръв път лондонските къщи получават вода по тръбопровод |
1510 |
Италианският учен и художник Леонардо да Винчи изобретява хоризонталното водно колело |
1512 |
Коперник заявява, че Вселената е хелиоцентрична: Земята и другите планети обикалят около Слънцето |
1520 |
Шипионе дел Феро за първи път решава уравнения от трета степен |
1540 |
Германският ботаник и фармацевт Валерий Кордус открива и описва технологията за получаване на диетилов етер от сярна киселина и етилов спирт |
1550 |
Въглищата започват да заместват дървото като индустриално гориво. Край Лиеж и Нюкасъл се откриват мини |
1551 |
Швейцарският учен Конрад Геснер пише петтомната Historiae animalium и създава научната дисциплина зоология |
1564 |
Конрад Геснер изобретява молива |
1565 |
Конрад Геснер дава първото описание на молива. Рисунките с молив стават широко разпространени |
1568 |
Появява се първата карта, изготвена с проекция на Херард Меркатор. За да проектира карта на света фламандският картограф използва равноъгълна цилиндрична проекция, която изкривява размерите на териториите, но запазва формите им |
1569 |
Меркатор въвежда нова картографска проекция, която позволява на мореплавателите да чертаят курса си с прави линии. Революция в картографията предизвиква създаването на първите атласи от Меркатор и Ортелиус, съответно през 1569 и 1570 г. Смята се, че Меркатор е един от бащите на картографията, понеже разработва теорията за проекциите и системата от обозначения |
20 май 1570 |
Фламандският картограф Абрахам Ортелиус издава първия съвременен атлас |
1581 |
Галилей открива изохронното свойство на махалото |
1585 |
Симон Стевин формулира закона за равновесието |
1589 |
Един английски духовник от Кеймбридж на име Уилям Лий изобретява първата плетачна машина (за чорапи). Елизабет I отказва да му издаде патент, затова той я инсталира в Руан, Франция |
15 декември 1593 |
В Холандия е патентована вятърна мелница с колянов вал |
1593 |
Галилео Галилей изобретява термометъра (наречен термоскоп) |
1594 |
В Англия е изобретена тоалетната с казанче |
1608 |
Холандският оптик Ханс Липершей изобретява първия телескоп |
1610 |
Жан Беген публикува Tyrocinium chymicum, първия труд по химия. Никола Пейреск открива мъглявината Орион. Френският оръжейник от Лизьо (Нормандия) Марен ле Буржуа създава ударно-кремъчен запалващ механизъм на огнестрелните оръжия, т. нар. френски (батериен) запал |
1622 |
Английският математик Уилям Отред изобретява сметачната линийка |
1623 |
Немският математик Вилхелм Шикард създава първата механична сметачна машина (със зъбни колела) |
1628 |
Английският инженер Едуард Съмърсет разработва примитивен вариант на парната машина |
1640 |
Коксът е получен от въглища |
1642 |
Френският учен Блез Паскал изобретява аритмометъра (първата автоматична сметачна машина) |
1643 |
Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик, изобретява живачния барометър |
19 септември 1648 |
Френският физик Блез Паскал пръв използва барометъра за определяне на височина |
1650 |
Германският инженер Ото фон Герике изобретява вакуумната помпа |
1654 |
Блез Паскал и Пиер дьо Ферма полагат основите на теорията на вероятностите |
1656 |
Холандският учен Кристиан Хюйгенс създава първия часовник с махало, регулиран от механизъм с естествен период на люлеене |
1660 |
Ото фон Герике изобретява водния барометър |
1663 |
Исак Нютон формулира Нютоновия бином. Ото фон Герике изобретява електростатичния генератор |
1665 |
Исак Нютон изобретява диференциалното смятане |
1666 |
Исак Нютон открива как може да се измери орбитата на Луната |
1667 |
В Амстердам (Нидерландия) е въведено улично осветление, веднага след Париж |
1671 |
Исак Нютон изобретява рефлекторния телескоп |
1674 |
Джон Мейоу описва принципа на горенето |
1675 |
Френският физик Дени Папен изобретява парогенератора, прототип на тенджерата под налягане (за извличане на мазнините от животински кости). Тенджерата под налягане била изобретена през 1679 г. Тогава Дени Папен демонстрирал „котела си за варене с пара” пред Британското кралско научно дружество в Лондон. Той представлявал съд с капак, който прилягал плътно и повишавал налягането. В резултат водата вряла при много по-висока температура от обикновено. Папен добавил дори предпазен вентил, за да не гръмне съдът. Сър Кристофър Рен, също член на Кралското дружество, уредил на Папен да напише книга за изобретението си. Уредът, станал известен в производството като „автоклав”, но за готварски цели (което Папен всъщност имал предвид най-напред) бил използван едва през XX в., когато се появил за пръв път на пазара в САЩ. През Втората световна война получил много по-голяма популярност: разбрало се, че тенджерите под налягане пестят гориво (защото нормалното време за готвене значително се съкращава) и приготвяните в тях храни запазват първоначалния си аромат |
1686 |
Съставена е първата метеорологична карта |
1687 |
Сър Исак Нютон описва три закона на динамиката и гравитационното привличане на Слънцето, Луната и Земята |
1698 |
Английският инженер Томас Сейвъри изобретява парната помпа (за изпомпване на водата от каменовъглените мини, която обаче нямала висока ефективност) |
1701 |
Британският агроном Джетро Тъл изобретява редосеялката. До създаването на редосеялката семената се сеели чрез „разпръсване на широка площ” – точно както в библейско време, когато земеделецът минавал по нивата и пръскал с ръка семената от тава. За да се подобри този метод и да се отглежда по-голяма реколта, очевидно било необходимо устройство, което с контролирана скорост да пуска семената по тръби в гнезда или бразди и след това да ги засипва с пръст. През 1701 г. Джетро Тъл решил проблема. Семената стояли в кутия върху превозно средство на колела и при движението колелата изтласквали семената по кухи тръби в малка бразда, изорана пред тях. Зад колата била теглена брана, която преобръщала пръстта там, където били хвърлени семената. Най-трудно било, разбира се, контролирането на потока от семена. Джетро Тъл решил и този проблем като заимствал механизма от органа в местната църква и използвал месингов капак и регулирана пружина |
1703 |
Френският физик Гийом Амонтон изобретява газовия термометър |
1705 |
Английският ковач Томас Нюкомън изобретява бутална парна машина, проправяйки пътя за индустриалната революция. Едмънд Халей предсказва датата на завръщане на една комета, наречена по-късно на неговото име |
1708 |
Квакерът Ейбрахам Дарби построява първата доменна пещ в Коулбрукдейл, Англия |
1709 |
Ейбрахам Дарби осъществява първия индустриален добив на желязо в коксова пещ. Той разработва техника за производство на кокс, която поставя началото на революционни методи за обработване на желязо. Ейбрахам Дарби е първият човек, който използва кокс вместо въглища за производството на лята стомана |
10 април 1710 |
В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право |
6 юни 1710 |
В Майсен, Саксония, в замъка Aлбрехтсбург, при пълна секретност на технологията, започва производството на първия порцелан в Европа. В стремежа си да създаде злато от от непотребни материали, алхимикът Фридрих Бьотгер за първи път в Европа създава твърд и фин порцелан, който прилича много на внасяния по това време от Китай |
1714 |
Германският физик Габриел Фаренхайт изобретява живачния термометър |
4 май 1715 |
В Париж е произведен първият сгъваем чадър |
1724 |
Скалата на Фаренхайт е предложена от него през 1724 г. и е наречена така в негова чест |
1725 |
Столът-носилка, въведен в предишното столетие, започва да се използва в градовете и става популярно транспортно средство за богатите |
1730 |
Френският естествоизпитател Рене-Антоан дьо Реомюр изобретява спиртния термометър |
1731 |
Английският математик Джон Хадли изобретява рефлективния квадрант за използване в навигацията |
1733 |
Английският тъкач Джон Кей изобретява тъкачната совалка (наречена още „летяща совалка”), която довежда до революция в текстилната индустрия. По-късно тъкачи, боящи се от технологична безработица, опустошили дома му |
25 ноември 1735 |
В Русия е отлята най-голямата камбана в света |
1735 |
В Англия е пусната първата доменна пещ с кокс |
1736 |
Френският астроном и пътешественик Шарл Мари дьо ла Кондамин открива естествения каучук и хининовото дърво в джунглите на Южна Америка |
1740 |
Бенджамин Хънтсман усъвършенства процеса на топене на метали в тигел |
28 май 1742 |
В Лондон е съоръжен първият покрит плувен басейн |
1742 |
В Япония се ражда цветният печат. Андерс Целзий изобретява целзиевия термометър. Камината на Франклин – Бенджамин Франклин измислил и печка, която хем да дими по-малко чрез по-пълно изгаряне, хем димът да се отвежда надолу, после насам-натам и чак тогава към комина. Така дървата или въглищата топлели шест пъти повече, отколкото в открит оджак и три цяло и три пъти повече, отколкото в нашите пернишки печки. Франклин отказал да патентова своята камина |
1745 |
Изобретен е електрическият кондензатор |
Ок. 1750 |
Английският изобретател Стендър конструира пералня за пране на спално бельо |
Януари 1752 |
Появява се първият чертеж на перална машина в английското списание „The Gentlemen’s Magazine” |
1752 |
Американецът Бенджамин Франклин изобретява гръмоотвода Филаделфия става първият град в Новия свят с улично осветление: кълбовидните лампи били внесени от Англия. В Ню Йорк и Бостън улиците се осветявали от лампи, запалени на прозореца на всяка седма къща |
1754 |
Чешкият физик Прокоп Дивиш конструира гръмоотвод, който за разлика от този на Франклин е заземен |
1757 |
Британският морски капитан Джон Кемпбъл създава секстанта |
1758 |
Стругът за разстъргване на дула на холандския инженер Ян Фербрюген от 1758 г. е „първата индустриална машина, която работи точно” |
1760 |
Ролковите кънки – Известно е, че първите ролкови кънки е носил Жан-Жозеф Мерлен, белгиец, който живеел в Лондон, Англия. През 1760 г., по време на прием в дома Карлайл в квартал Сохо, той се плъзнал в балната зала на кънки, като същевременно свирел на цигулка! За нещастие загубил контрол, не могъл нито да спре, нито да смени посоката и се блъснал в голямо огледало, счупил го, счупил и цигулката и самият той сериозно се наранил. Отново чуваме за ролкови кънки през 1823 г., когато Робърт Тайърс от Лондон изобретил своите „волитос”. С петте си колелца, подредени едно зад друго, те били предназначени – обяснявал той – да се прикрепят към обувките „с цел придвижване или развлечение”. Ролковите кънки с четири колела били изобретени от Джеймс Плимптън от Ню Йорк през 1863 г. Колелата им били изработени от чемширово дърво и над тях имало гумени уплътнения. Щом се появил този модел, пързалянето с ролкови кънки станало популярно и в Америка, и в Европа |
1764 |
Английският тъкач Джеймс Харгрийвс създава предачна машина, наречена „spinning Jenny”. Вместо с едно тя работела с 16-18 вретена, а усъвършенстваният ѝ модел – с 80. Вретената се въртели с ръчно колело. Най-малката „Джейни” извършвала работата на 6-8 предачи |
1765 |
Шотландският инженер Джеймс Уат изобретява непосредствено действуваща парна машина за ниско налягане и отделен кондензатор |
1767 |
Английският химик Джоузеф Пристли изобретява газираната вода |
9 януари 1769 |
Джеймс Уат патентова универсална парна машина. Джеймс Уат получава патент за „начини за намаляване разхода на пара в следствие на това – на гориво в огневите машини”. Благодарение на ефективността си парната машина на Уат получава широко разпространение и изиграва огромна роля за прехода към машинно производство |
11 декември 1769 |
В Англия са патентовани щорите |
1769 |
Английският предприемач Ричард Аркрайт изобретява задвижвания с вода тъкачен стан (ватермашина). Въпреки че патентът му впоследствие е отнет в полза на Томас Хайс, той е считан и за баща на автоматизирания чекрък. Аркрайт основава първата модерна текстилна фабрика за памук в Кромфорд |
1770 |
Англичанинът Ричард Еджуърд изобретил танковaта верига, която по това време той наричал „гъсенична верига”. Английският изобретател Джеймс Харгрийвс патентова предачната машина „Джейни”, с помощта на която става възможно автоматичното текстилно производство. Появила се гумата за триене. Английският химик Джоузеф Пристли съвсем случайно открил, че твърдата каучукова субстанция може да изтрива графита. Откритието на химика се появило съвсем навреме, защото търговията с каучука тъкмо била започнала да позамира. Щом разбрали новината, търговците на каучук се преорентирали, прекръстили го в гума и започнали продажбата му с нова сила. В началото го продавали на килограм. Хората не си купували малки гумички като днешните, а цели буци, от които си отрязвали или късали колкото им трябвало. Малко по-късно се появили и оформените малки гумички. Преди да бъде изобретена гумата, чертожниците използвали хляб, за да трият написаното |
1777 |
Самюъл Милър получава британски патент № 1152 за първия циркулярен трион. Американският изобретател Оливър Евънс създава високоскоростна кардираща машина за текстилното производство |
1778 |
Копирната машина – Шотландският инженер Джеймс Уат (който подобрил парната машина) искал да запазва копия от деловите си писма и чертежите си. Уат решил проблема, като намокрял паус или индиго с оцет, боракс и дестилирана вода и притискал към него оригиналното писмо или чертеж. Мастилото се просмуквало и обратният отпечатък, който се появявал върху пауса или индигото, можел да се използва като „матрица”, за да се вадят неограничен брой копия. Това станало през 1778 г. През 1780 г. Уат вече бил основал компания, за да произвежда новото си изобретение, което всъщност било и първата офсетова печатарска машина. През 1875 г. американският изобретател Томас Алва Едисон експериментирал с хартия, покритa c восък. Ако някой пише върху восъчната хартия с остър писец, разсъждавал Едисон, и след това отгоре излее мастило, то ще мине само там, където писецът е свалил восъка. Разсъжденията му били правилни, но Едисон предпочел да приложи идеята си в телеграфната лента. Затова я продал на Албърт Дик от Чикаго, който работел в дървопреработвателната промишленост. През 1887 г. той създал първия „мимеограф”. Циклостилният лист се нарязвал с острие. След това върху него се прекарвал покрит с мастило валяк и текстът се отпечатвал върху поставен отдолу празен лист хартия. Междувременно през 1881 г. живеещият в Лондон унгарец Давид Гещетнер създал първата „истинска” копирна машина и я нарекъл циклостил. През 1888 г. изготвил първия циклостилен лист, който се употребява и в пишещите машини. За да не остане назад, две години по-късно Албърт Дик създал циклостилен лист за мимеограф-пишеща машина. През 1889 г. надпреварата се засилила, когато австриецът А. Д. Клебер се преместил да живее в Лондон и изобретил първата ротативна копирна машина. Циклостилният лист бил прикрепян към барабан, който го въртял и едновременно изкарвал копирната хартия. Джордж Бийдлър, който работел в Управлението по искове за земя в Оклахома, нямало откъде да научи за копирните машини. В службата му имало нужда от многобройни копия на правните документи. Единственият начин, по който се осигурявали те, бил чрез преписване на пишеща машина или на ръка. Затова Бийдлър решил да използва фотоапарат и да снима документите. След това от негатива можели да се правят толкова копия, колкото били необходими. Така през 1906 г. той създал първия фотокопирен апарат. Изобретението на Бийдлър било последвано от различни подобрения, но при всички се използвала фотохартия, химикали, вода и светлина или топлина. Повечето от тях изисквали също така опитни специалисти. Честър Ф. Карлсън, физик от Ню Йорк, решил проблема през 1938 г., след като преодолял редица трудности. Нарекъл разработения от него процес „ксерография” (от гръцката дума „xeros”, която означава „сух”, и „graphein” – „пиша”). Най-общо казано, върху форма с фотоелектрична проводимост се създавал електростатичен заряд и когато от материала, който ще се копира, се отразявала светлина върху формата, тя променяла рисунъка на електростатичния заряд. Разпръсквали се частици фина прах, която залепвала към рисунъка на заряда и по този начин репродуцирала оригинала. След това прахта се пренасяла върху обикновена хартия и се „фиксирала” към нея с помощта на топлина. Сега се прилага по-прост метод, при който самата хартия за копиране едновременно е и специалната форма, и окончателното копие. Странно, но нито един производител не проявил интерес. През 1947 г. обаче една малка семейна фирма решила да рискува и да произведе новото изобретение. Тази фирма сега е известна като „Ксерокс” |
1780 |
Англичанинът Уилям Адис от Кларкънуол прави първата четка за зъби в съвременния й вариант. Съвсем случайно той първо изобретил дръжката от животинска кост, а след това пробил в нея малки дупки и прокарал през тях косми от опашката на крава |
1782 |
Издаден е британски патент за перална машина с въртящ се барабан на Хенри Сиджиър |
7 декември 1784 |
Патентован е първият винт |
1784 |
Въведен е пудлинговият процес за добив на стомана от чугун. Газта за първи път е използвана като гориво за лампи. Швейцарският химик Еми Арганд получава патент за лампа, наречена на неговото име. Арганд първи разработва принципа за използването на лампа със стъклено „шише”. Тази значително подобрена маслена лампа давала светлина колкото 10-12 свещи. Лампата на Арганд била сравнително безопасна и удобна за използване навсякъде, включително и на фарове, докато в средата на 19 век не била изместена от керосиновата лампа |
9 май 1785 |
Английският изобретател Джоузеф Бреймън патентова ръчната помпа за бира |
1785 |
Британският механик Едмънд Картрайт изобретява механичния тъкачен стан, който измества ръчния стан. Американският инженер Оливър Евънс изобретява автоматизирана водна мелница с поточно производство – първия напълно автоматизиран промишлен процес |
1786 |
67-годишният шотландски агроном Андрю Майкъл изобретява първата успешно работеща вършачка |
10 април 1790 |
Създадена е системата за патентоване в САЩ |
31 юли 1790 |
Издаден е първият американски патент – за производство на калиев карбонат |
1790 |
Американецът Джейкъб Пъркинс изобретява машина за правене на пирони. През 90-те години на XVIII в. британският изобретател Уилям Мърдок открил, че може да получи запалим газ, като нагрее въглища в затворен съд, подобен на чайник. Конструирал едно такова съоръжение в градината си и отвел с тръби получения газ към горелки в дома си, като по този начин изобретил газовото осветление |
1791 |
Англичанинът Джон Барбър получава патент за първата газова турбина |
1792 |
Френският доктор Жозеф Гилотен изобретява гилотината |
1793 |
Американецът Илай Уитни изобретява машина за отделяне на памучното влакно от семената (памукочистачна машина) |
1794 |
Сачмените лагери – Сачмените лагери съществуват от 1543 г. с тази разлика, че тогава били изработвани от дърво. Италианският златар и скулптор Бенвенуто Челини изработил статуя на Венера и я поставил върху дървен постамент. После решил, че няма да е лошо хората да разглеждат най-новата му скулптура от всички страни, а не само отпред. Затова вкарал четири малки дървени сачми, разположени в гнезда, в дървената основа, като ги скрил наполовина. Това позволявало статуята да се върти „с максимални лекота”. Съвсем случайно той открил как да се намали триенето между две движещи се повърхности. Едва през 1780 г. обаче някой се сетил множество малки сачми да се поставят в „канал в пръстен на сачмен лагер” вместо в отделни гнезда. Тази идея за пръв път била приложена във вятърните мелници. Съвременните сачмени лагери били изобретени от Филип Вон от Кармартън, Уелс, Великобритания. През 1794 г. той търсел начин да намали триенето в колелата на вагонетките в леярския си завод и монтирал осите им върху метални сачмени лагери. Това позволявало колелата да се движат по-леко и осите да издържат по-дълго време. Приложението на големи количества сачмени лагери станало възможно едва след създаването на велосипеда и автомобила, както и на машини, които да шлифоват металните сачми |
1797 |
Чарлз Нюболд изобретява чугунения плуг. Шотландецът Джон Смол и американецът Чарлз Нюболд създават първия железен плуг през последните години на XVIII век. Американските земеделци приели изобретението на Нюболд, но не с онзи плам, с който откликнали на стоманения плуг на Джон Диър, създаден през 1837 г. Пионерът в производството на тапети Zuber Factory (Елзас, Франция) разполага със 150 хиляди дървени блокчета за изработка на тапети, които са създадени от работниците във фабриката още през 1797 г. |
1798 |
В Англия е създаден първият механичен струг. Немският актьор и драматург Алоис Зенефелдер изобретява печатната техника на литографията |
25 януари 1799 |
Елиаким Спунър, фермер от щата Върмонт, патентова първата американска механична редосеялка, записана под патент № 232 |
10 декември 1799 |
Франция става първата страна в света, която въвежда метричната система. Тя представлява система единици, основана на метъра и килограма. Съдържа десетични кратни и дробни единици. Съвременната ѝ форма е Международната система единици |
1799 |
Французинът Луи-Никол Робер изобретява първата машина за производство на хартия с непрекъснато действие. През 1803 година в Англия е монтирана първата модернизирана машина от английския инженер Брайън Донкин. От тогава до сега машините за производство на хартия еволюират до четвърто поколение. Газовата печка – Химикът Филип Льобон от Брюше, Франция, създал първата газова печка през 1799 г. Тя осигурявала едновременно отопление и осветление, но не се наложила на пазара, защото хората не харесвали неприятния ѝ мирис. Друг химик, Роберт фон Бунзен, през 1855 г. изобретил в Германия своята Бунзенова горелка за употреба в лабораториите. Заедно с газта се засмуквал въздух и се получавал много по-горещ пламък. През същата година фирмата „Рети и Смит” от Англия използвала изобретението на Бунзен, за да създаде първата приложима газова печка за масова продажба. В основата на съвременната газова печка все още е залегнал принципът на Бунзен |
1800 |
Английският механик Хенри Модсли изобретява винторезния струг Италианският учен Алесандро Волта изобретява електрическата батерия, известна като волтов стълб. Батерията се състояла от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в солен разтвор кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия – източник на постоянно ЕДН |
на следващата страница продължава хронологията от 1801 г. до 1900 г. ...