1802

Никола Апер построява първата консервна фабрика в света край Париж.

Макар патентът за консервната кутия да е издаден на 25 август 1810 г. на английския търговец Питър Дюранд, идеята е на френския сладкар Никола Апер, когото по-късно британците ще нарекат „благодетел на човечеството”. „Апертизацията” или процесът на консервиране на храни чрез топлинна стерилизация в херметични съдове, датира от 1795 г. – 60 години преди пастьоризацията

1803 

Василий Владимирович Петров изобретява електрическото дъгово заваряване

1804

Фридрих Уинзер (Фредерик Уиндзор) първи патентова газта за лампа. Германският изобретател демонстрира газово осветление в театъра Лицеум в Лондон

7 октомври 1806

Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото.

Доста простата идея да се изготви точно копие на това, което пишеш, върху втори лист, сложен отдолу, хрумнала през 1806 г. на Ралф Уеджууд от Лондон. За да изготви първото индиго, той натопил тънък лист хартия в мастило и го изсушил между две попивателни. След това сложил отгоре лист, върху който искал да пише. Когато поставил лист обикновена хартия под индигото, изсъхналото мастило свършило останалото

28 януари 1807

За първи път в света на лондонската улица „Пал Мал” е инсталирано улично (газово) осветление

1807-08

Френският изобретател Жозеф Мари Жакар създава т. нар. машина на Жакар (за декоративни килими, покривки и т. н.)

14 март 1808

Английският механик Брайън Донкин патентова стоманения писец

1808

Англичанинът Уилям Нюбъри получава патент за лентъчен трион (банциг)

1809

Първата жена, успяла да регистрира изобретение на свое име е американката Мери Кейс. През 1809 г. тя развива начин за тъкане на шапки от слама, което се оказва икономически бум за Нова Англия.

Първа употреба от Хенри Модсли на инструментална машина за серийно производство на макари, изобретени от французина емигрант в Англия Айзембард Брюнел за сметка на Британската кралска флота (производствен капацитет 160 000 макари годишно)

Юни 1810

През 1795 г. Наполеон обявил награда от 12 000 франка за човека, който измисли метод за дълго съхраняване на храни за нуждите на армията. Едва петнадесет години по-късно френският готвач и сладкар Никола Апер спечелил премията. Той станал международно известен след като през юни 1810 издал книгата „Изкуството за консервиране на животински и растителни продукти”, в която разкрил тайните на стерилизацията. До началото на миналия век технологията била наричана Апертова метода

25 август 1810

Британският търговец Питър Дюранд патентова в Англия металните кутии за консерви

1810

Немският изобретател Фридрих Йохан Кьониг измисля първата ротационна печатна машина.

Основаване на работилницата за инструментални машини на Модсли и Фийлд в Англия

1812

Създадени са консервите.

Брайън Донкин с помощта на неговите съдружници Хол и Гембъл отваря фабрика в Бермъндси – първата, която използва тенекиени консерви. Донкин кандидатства пред Британската флота за тестване на неговия продукт и през 1813 г. кралският флот получава първите доставки на храна в консервни кутии. Първите големи поръчки са дадени на фирмата през 1814 г. за консервирано месо в тенекиени кутии. Успехът на консервната фабрика бил осигурен след използването на нейните продукти при експедицията на Джон Рос в Арктика през 1814 г. и плаването на Ото Коцебу в търсене на северозападния морски път през 1815 г.

Американката Табита Бабит изобретява циркулярния трион.

Не е за вярване, но жена е изобретила циркулярния трион. В края на XVIII век се появява религиозна секта, известна като „шейкърите”. Те са хора, живеещи на комунален принцип и спазващи равенство между половете – нещо нетипично за онова време. През 1810 г. Табита Бабит, членка на общността, живееща в Масачузетс, работи като тъкачка. Един ден тя наблюдавала двама мъже, режещи големи трупи с ръчен трион, и сметнала, че ходът на триона е безполезен в момента, в който единият мъж не дърпа острието. Табита решила, че би било по-ефективно завъртането на острието да бъде постоянно. Така се ражда идеята за кръгло назъбено острие, което да се движи постоянно чрез задвижващ механизъм. За съжаление поради молба от страна на общността Бабит не могла да подаде молба за получаване на патент за циркуляра и три години по-късно двама французи „крадат” идеята от нея и я патентоват

1814

В Лондон улиците започват да се осветяват с газ, подаван централно по газопровод. Уестминстърският дворец е осветен през нощта

1814-1847

Джеймс Фокс усъвършенства много инструментални машини

31 октомври 1815

Английският химик Хъмфри Дейви патентова безопасната миньорска лампа

1816

Фридрих Круп произвежда първата стомана в Есен, Германия.

Шотландският химик Джон МакАдам прилага едноименната пътна настилка.

Шoтлaндcĸият cвeщeниĸ и изoбpeтaтeл Poбъpт Cтъpлинг пaтeнтoвa вepcия нa тoплинeн двигaтeл с външно горене, пpoтoтипи нa ĸoйтo ca извecтни oщe oт 17-и вeĸ. Двигaтeлят нa Cтъpлинг изпoлзвa гaз или тeчнocт в зaтвopeн oбeм, ĸoитo ce paзшиpявaт пoд дeйcтвиeтo нa тoплинaтa. Πpoцec, пpи ĸoйтo тoплиннaтa eнepгия ce пpeoбpaзyвa в мexaничнa. Сглобен от Стърлинг, двигателят се използвал за изпомпване на вода от каменоломна. Изобретението е патентовано като устройство за топлообмен, което той нарича „икономайзър”, заради добрата икономия на гориво в най-различни приложения.

Пожарогасителят – През 1734 година един германски лекар на име Фукс решил, че не е лошо да напълни стъклени топки със солен разтвор. Той изработил няколко топки за гасене на пожари, но те не били сполучливи – главно защото трябвало да се хвърлят в огъня! През 1816 година капитан Джордж Манби, след като наблюдавал опустошителен пожар, изобретил съвременния пожарогасител. Той представлявал цилиндър, пълен с вода и сгъстен въздух в съотношение 3:1. Когато вентилът се отворел, въздухът изтласквал водата през маркуч. Били продадени съвсем малко от тези уреди. Чак към края на 19 век някой се сетил, че вместо сгъстен въздух може да се използва въглероден двуокис. Чрез бутало се счупвала стъклена бутилка, пълна с киселина, която се разливала върху натриев карбонат (кристална калцинирана сода) и така се получавал газът в пожарогасителя. През Втората световна война уредът бил подобрен и водородният двуокис се съхранявал в контейнер под налягане. Но пожарогасителят със сода и киселина се използва и днес

1817

Шотландецът Дейвид Брюстър изобретява калейдоскопа.

Англичанинът Ричард Робъртс изобретява машината за полиране

1818

Американецът Илай Уитни изобретява фрезмашината.

Англичанинът Питър Дюранд въвежда консервната кутия в Америка. В САЩ консервите бързо се превръщат в благословия за златотърсачи и трапери. По-удобно е да носиш говеждо месо в консервна кутий, отколкото самото животно с фуража му, дори и ако трябва да пробиваш металната кутия с длето или нагорещено желязо

1819

Изобретена е плоскопечатната печатарска преса

1820

Гардън и Чембърлейн откриват нафталина

1821

Британският учен Чарлз Уийтстоун създава първия микрофон

Томас Дж. Сийбек открива термоелектричеството

1823

Запалката – Първата съвременна и по-лека запалка, при това настолна, е била изобретена и произведена в началото на XIX век от немския химик Йохан Волфганг Дьоберайнер. Той открива и използва при създаването на запалката каталитичните свойства на ситно раздробената платина. Като запалим материал служи водороден газ, което, всъщност, е най-уязвимата част на изобретението, тъй като при смесване на водород и кислород обикновено се получава взрив с изключителна сила. Само половин век по-късно се появяват по-безопасни запалителни механизми

21 октомври 1824

Англичанинът Джоузеф Аспдин патентова цимента тип портланд – материал, който извършва революция в строителството. Името „портланд цимент” се дължи на неговия сив цвят, който силно наподобявал цвета на скалите край британския град Портланд. Обикновено в строителната практика под „цимент” се разбира портландцимент, поради факта, че това е най-широко използвания тип цимент. Съществуват и други видове цименти – пуцоланов, глиноземен (алуминиев), тампонажен, зъболекарски и др.

Портланд цимент – На 21 октомври 1824 г. 46-годишният Джоузеф Аспдин получава британски патент №5022 за изобретения от него нов вид цимент, получил известност като „портланд”. Точната формулировка е за „подобряване на начина на производство на изкуствен камък”.

Още древните цивилизации търсели материал, който да може да свързва камъните и да направи от тях монолитен блок. За тази цел асирийците и вавилонците използват глината, а египтяните откриват варта и гипсовия хоросан като свързващ елемент за построяването на пирамидите. Гърците правят още подобрения, докато накрая римляните добиват цимент, с който издигат забележителни с издръжливостта си конструкции. Повечето от основите на Римския форум са направени от вид бетон, достигащ на някои места до 4 метра дълбочина. Прочутите Римски бани са построени още през 27 г. пр. Хр. Наименованието „цимент” идва от името на село, намиращо се до вулкана Везувий, откъдето римляните взимали пепелта. Всъщност поцолан е всеки един материал, който съдържа силиций и при смесване с вода и вар се втвърдява. След падането на Римската империя, обаче, начинът за правене на цимент е „изгубен”. Едва в началото на 18 в. е направена нова стъпка за преоткриване тайната на хидравличния цимент, който се втвърдява под вода. През 1759 г. британският инженер Джон Смитън (John Smeaton) уточнява сполучлива формула за първия хидравличен цимент (варовик плюс глина), а в последствие и на хидравличния бетон чрез добавяне на чакъл, тебешир и глинеста лиска. С този цимент Смитън построява фара на Едистон до брега на Корнуай, просъществувал цели 126 г. Други изследователи също експериментират в областта на цимента в периода от 1756 г. до 1830 г. като Л. Ж. Вика и Лесаж във Франция и Джоузеф Паркър и Джеймс Фрост в Англия През 1824 г. Джоузеф Аспдин патентова своя формула за хидравличен цимент, който той нарича Портланд цимент, защото на цвят много прилича на камъка, добиван в кариерите на остров Портланд в Ламанша край бреговете на Дорсет. Секретът на Аспдин се състои в точно дозиране на изпечен варовик, смесен с глинест шлам и последващо изпичане до отделяне на всичкия въгледвуокис. Полученият продукт се смила и се използва като цимент. Изпичането обаче става при сравнително ниски температури и качеството не е достатъчно високо. Веднага след получаването на патента Аспдин организира производството на цимента заедно със своя съсед Уилям Бевърли, а през 1825 г. получава още един патент за подобряване на производството. През 1844 г. Джоузеф излиза от бизнеса и го оставя на сина си Джеймс. Днес обаче се признава, че именно неговите подобрения са в основата на съвременния цимент тип „Портланд”. По същото време А. Ч. Джонсън търси оптималното съотношение между глината и варовика в сместа. След преодоляване на тази трудност (1851 г.) циментовото производство започва да се разпространява След 1870 г. Портландският цимент започва да се използва и в САЩ. Към днешна дата хидравличният цимент се прави от много фин клинкер, който съдържа калциеви силикатни материали, формирани при изпичането на варовик при много висока температура

1826

Английският аптекар Джон Уокър измисля фосфорния кибрит – запалването на кибритена клечка с триене по грапава повърхност.

Кибритът – През 1826 г. Джон Уокър, химик от Стоктън на Тийз, Англия, съвсем случайно открил първата кибритена клечка. Той използвал пръчка, за да разбърква смес от поташ (калиев карбонат) и антимон. Когато я остъргал в каменния под, за да отстрани топчето, образувало се на върха, то се възпламенило. Дните на кутийката с прахан били преброени! До една година вече се продавали кибритени клечки – в кутийки по 100, които първоначално се изработвали от ивици картон. Тъй като лесно се огъвали, Уокър скоро започвал да ги изработва от плоски дървени трески. Кутията кибрит била изобретена от Юхан Лундстрьом в Швеция през 1855 г. Кибритените клечки можели да се запалят само ако се трият върху специална повърхност, защото част от необходимите химикали били в главичката на клечката, а друга част – върху плоскостта, по която се драска. Производството на тези кибритени клечки започнало през същата 1855 година в Швеция. Пакетчетата с кибритени клечки (където е приложена първоначалната идея на Джон Уокър за картона) били създадени от американеца Джошуа Пюзи през 1892 г. и за пръв път били произведени през 1896 г. Пюзи продава изобретението си на Diamond Match Company за $ 4,000 през 1896 година

7 април 1827

Английският фармацевт Джон Уокър от град Стоктън продава първите кибритени клечки, сместа за които получил случайно. Той обаче не патентовал изобретението си. Далечната идея за кибрита е породена от първобитните хора, които триели две сухи пръчки, докато се запалят. След това идва редът на огнивото с кремък и прахан. Счита се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай, за придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото” (ок. 950 г.): „Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина”. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън”. През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу. През 1669 г. е открит белият фосфор от Хенинг Бранд, докато пробва алхимични рецепти за добиване на злато. И понеже полученият бял прах притежавал удивителното свойство да свети, Бранд го нарекъл „Фосфор”, което на гръцки означава „светоносен”. Експерименти с фосфор за добиване на огън е правил известният физик Бойл (Закон на Бойл-Мариот), но те не са довели до практическо разпространение. Тогава дошъл ред на изобретението на английския фармацевт Джон Уокър, което е направено случайно. През 1826 г. той смесвал химикали с пръчки. На края на една клечка засъхнала капка. За да я откърти той драснал върха ѝ по пода. Неочаквано лумнал огън. Уокър започнал да експериментира и на 7 април 1827 г. се е състояла първата търговска сделка: Уокър продал на адвоката Никсън първите кибритени клечки. Главите на кибритените клечки се състояли от смес на калиев хлорат със сулфид на антимона и смола. При реакцията се отделял газообразен серен диоксид с характерна остра миризма. Този мирис се забелязва при запалването на серните кибритени клечки, в които част или цялото количество от антимонов сулфид е заменено с по-евтината прахообразна сяра. Изобретателят демонстрирал навсякъде кибрита си, но не се сетил да го патентова и не е спечелил много от откритието си. Умира през 1859 г. на 78-годишна възраст и е погребан в черковния двор в Стоктън. Младежът Самюъл Джонс, който присъствал на една от демонстрациите на Уокър, моментално осъзнал пазарната стойност на изобретението и го патентовал на свое име. Той нарекъл клечките „луциферки” и започнал да ги продава с тонове, независимо че миришели лошо и при възпламеняване пръскали искри. През 1847 г. виенският химик Шретер направил откритие, с което клечките станали „безопасни”. Той получил червен фосфор, който не е отровен. Следващата година в състава на главичките влязла сяра, бертолетова сол, манганов прекис и лепило. Производството на „луциферки” постепенно се прекратява. През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес. В 1910 г. американската компания Diamond Match първа получава патент за безопасни за здравето кибритени клечки. Важността на изобретението е толкова голяма, че президентът на САЩ Уилям Тафт публично се обърнал към притежателите на патента и ги помолил да се откажат от авторските права. За чест на компанията тя се съгласила и на 28 януари 1911 г. се отказва от всички права по изобретението. Затова сега кибритът е всеобщо притежание. За първите български кибрити се предполага, че са се появили около 1880 г. Те били с цилиндрична форма и са се казвали „Народни български пали-дръвца”. Тогава предприемчив българин открива фабрика за кибрити във Видин, но поради голяма конкуренция тя е закрита. Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения. Терминът е предложен от британската колекционерка Марджори С. Еванс през 1943 г., която по онова време е председателка на Британското общество за кибритени етикети и книжки.

Готварската газова печка – Джеймс Шарп от Англия изобретил готварската газова печка за собствената си кухня. Първата такава печка била използвана през 1834 г. в хотел „Бат” в курорта Лемингтън. През 1836 г. Шарп отворил в Нортхамптън фабрика за производство на готварски газови печки, а от около 1855 г. започнал да използва принципа на Бунзен

1827

Американският физик Джоузеф Хенри изобретява електромагнита.

Първият струг с планшайба с постоянна скорост на англичанина Джоузеф Клемънтс

27 октомври 1829

В САЩ е патентована детската количка

1829

За пръв път питейна вода се филтрира.

Чешкият инженер-лесовъд Йозеф Ресел получава патент за сачмени и ролкови лагери.

Най-старото етикетче от кибритена кутийка е от 1829 год. Произведено е от известния за времето си химик Самюъл Джонс. Надписът гласял: „Кибритени клечки Луцифер”. Възпламенява се, като драснете клечката върху хартийката”

31 август 1830

Английският инженер Едуин Бъдинг получава патент за изобретената от него косачка за трева.

Косачката – През 1805 г. Томас Плакнет прави първия опит да движи сърп в близост до земята с помощта на две колелета. Съвременната косачка обаче била изобретена от Едуин Бъдинг в Страуд, Глостършир, през 1830 г. Тя била предназначена да „подрязва растителността по поляните, тревните площи и парковете с игрища”. Представлявала 19-инчова (48,26-сантиметрова) ролкова косачка, много наподобяваща съвременните с тази разлика, че кутията за събиране на окосената трева приличала на тава за семена (каквато първоначално била). Бъдинг работел в текстилна фабрика и идеята му хрумнала, докато гледал машина за рязане на грубата повърхност от плата. Първите му косачки били произведени в чугунолеярен завод близо до Страуд. После, през 1832 г., една фирма от Ипсуич пуснала косачките в масово производство. Страничните колела били въведени през 1869 г., а същата фирма произвела първата самоходна косачка през 1902 г. Тя работела успешно. Проектирана била от Джеймс Рансъм. Първата електрическа косачка била внедрена през 1926 г. Косачката на въздушна възглавница, разбира се, трябвало да почака до началото на 60-те години, когато била развита идеята за кораба на въздушна възглавница

17 октомври 1831

Динамото – През октомври 1831 г. Майкъл Фарадей успял да получи електричество, без да използва батерия. Той намотал жица около цилиндър и с ръка вкарвал и изкарвал от намотката пръчковиден магнит. Получавало се електричество! Усъвършенствал откритието си, като сложил меден диск върху ос между два силни магнита, прикрепил дръжка в края на оста и я завъртял. Резултатът бил непрекъснато подаване на електричество. С тези две приспособления Фарадей открил както променливия ток (когато токът променя посоката си при всяко движение на магнита), така и правия ток (когато се произвежда същия вид електричество и при използването на батерии)

1832

В Париж за пръв път е показан генератор, основаващ се на ефекта на Фарадей.

В рамките на 50 години били изградени множество електроцентрали – най-вече в Германия и САЩ – които предоставяли електричество за изобретените наскоро крушки и за индустрията. Великобритания не се интересувала толкова от електрифицирането на своите фабрики заради относително изобилните си запаси от въглища

6 май 1833

В САЩ е произведен първият стоманен плуг

1833

Германският лекар Фридрих Вилде изобретява диафрагмения контрацептив (спирала)

21 юни 1834

Американецът Сайръс Маккормик патентова първия комбайн под името „жетварска машина” (изобретен в 1831 г.)

2 септември 1834

Американският изобретател Самюъл Колт патентова револвера. Освен револвери, Колт патентова и подводен телеграф, свързвайки през 1843 г. Ню Йорк и остров Файър Айлънд

1834

Физикът Якоби разработва в Петербург първия мощен електродвигател.

Американецът Джейкъб Пъркинс патентова хладилника.

Слепият френски педагог Луи Брайл разработва релефен шрифт (брайлово писмо) за писане и четене от слепи

24 октомври 1836

Патентован е кибритът

1836

Неофит Рилски изработва първия български географски глобус, който днес се съхранява в музея на Рилския манастир.

Англичанинът Джеймс Нейсмит изобретява механичната пила

15 ноември 1837

Публикувана е първата стенографска система, изобретена от английския филолог Айзък Питман

1837

Самюъл Морз демонстрира телеграфа, който революционизира комуникациите

Електрическият двигател – Оригиналният двигател на химика Майкъл Фарадей нямал практическо приложение. Първият електромотор, който можел да задвижва някакво съоръжение, бил изработен от Томас Давънпорт от Рътланд, щата Върмонт, САЩ, през 1837 г.

Рене Дютроше открива значението на хлорофила

Американският ковач Джон Диър изобретява стоманения плуг, който подобрява обработката на почвата

6 януари 1838

Американецът Самюъл Морз патентова електрическия телеграф

1838

Хайрам Мур изобретява зърнокомбайна

12 януари 1839

В САЩ за първи път се използва антрацит за обогатяване на желязо

24 февруари 1839

Американецът Уилям Отис получава патент за багер

1839

Американският изобретател Чарлс Гудиър открива вулканизацията на каучука

Създаден е дагеротипният фотографски метод

Шотландският железар Кърпатрик Макмилън изобретява първия модерен велосипед с педали и седло

1840

В Англия всички по-заможни градски къщи вече се осветляват с газ

Корабът „Британия” на Самюъл Кунард поставя началото на параходните плавания между Великобритания и Северна Америка

22 март 1841

В САЩ е патентовано производството на скорбяла

21 август 1841

Във Франция са патентовани щорите

16 ноември 1841

В Ню Йорк Н. Герен получава патент за корков спасителен пояс

1841

В Париж е създадено улично осветление.

Джоузеф Уитуърт създава единна система за изработване на резби, получила международна валидност.

Стандартизация на стъпките на винтовата резба, предложена от шотландския инженер Джоузеф Уитуърт (този стандарт се използва до 1948 г.)

1842

Джеймс Несвит изобретява парния чук.

Аугуста Ада Байрон изобретява компютърните програми.

Тя е единствената законна дъщеря на поета Джордж Байрон и Ан Изабела Милбанк. Под перото ѝ излизат малко неща, но онова, което оставя я прави първият програмист в света. Алгоритъмът, който разработва за намиране на числовия ред на Бернули, е на практика първата програма, написана от човек за машина. Програмите ѝ никога не са прилагани и не са работили реално, но редица от нейните схващания, формулирани още през 1843 година са запазили принципното си значение за програмирането. На нейно име е кръстен програмният език „АДА”, разработен през 1980 година във Франция по поръчка на Министерство на отбраната на САЩ

1843

В Страсбург картографът Александър Хаджирусет изработва и литографира първата географска карта на България, направена от българин.

Шотландският часовникар Александър Бейн създава първото факс устройство

15 юни 1844

Чарлс Гудиър патентова метода за вулканизиране на гумата; от неговото изобретение обаче по-късно се възползват други, а самият той умира в мизерия

1844

Канадецът Чарлз Фенерти изобретява производството на хартия от дървесна целулоза.

Шведският химик Густав Ерик Паш получава патент за безопасни клечки кибрит.

До появата на запалката кибритените клечки са представлявали истинска революция. Преди тях запалването на огън е било сложен процес. Днес в цял свят се продават ежегодишно 500 млрд. кибритени клечки

16 март 1845

Стивън Пери патентова в Лондон еластичните колани

17 март 1845

В Англия е патентован гуменият ластик

10 декември 1845

Шотландският изобретател Робърт Уилям Томсън патентова първите надуваеми гуми, направени от напомпани с въздух черва на животни

1845

В Англия е демонстриран за първи път парен чук, който позволявал изковаването на по-големи елементи в сравнение с изработваните от ковачите

1847

Изобретателят от Ню Йорк Ричард Хоу получава американски патент за ротационна печатна преса. През 1870 г. Хоу разработва ротационна преса, която отпечатва от двете страни на една страница в една операция и използва непрекъсната ролка хартия, което революционизира публикуването на вестници

12 юни 1849

Американският изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза

1849

Френският инженер Жозеф Моние открива армирания бетон (стоманобетон)

5 февруари 1850

В САЩ е патентована първата машина за смятане – арифмометър

1850

Джоел Нюгтън патентова миялната машина. Тя е била направена от дърво.

Около 1850 година Чарлс Гудиър открива твърдата гума (ебонит), от която започва да произвежда бижута, писалки, клавиши за пиана, лули и части за телефони

8 февруари 1853

Първата английска улична пощенска кутия влиза в употреба в Гернси и все още се използва

1853

Коледната картичка – През 1853 г. сър Хенри Коул решил, че е твърде зает да пише на всички свои приятели по случай Коледа. Затова помолил художника Джон Колкот Хорзли да му нарисува картичка с картинка върху предната страна. Били отпечатани хиляда картички и тези, от които Коул нямал нужда, собственикът на печатницата продал за един шилинг парчето

5 декември 1854

Американецът Аарон Алън патентова сгъваемите театрални кресла

17 октомври 1855

Английският инженер Хенри Бесемер получава патент за бесемеровия конвертор (използване на студен въздух за продухване през течен чугун за превръщането му в закалена стомана, т. нар. Бесемеров процес)

1855

Немският химик Роберт Бунзен изобретява газова горелка, наречена на неговото име.

Пластмасата – Александър Паркс, преподавател в Бирмингамския университет, правел опити с нитроцелулоза и камфор и получил як, гъвкав и прозрачен материал, който нарекъл „паркезин” – първата пластмаса (1855 г.). Приложение за нея се намерило едва през 1869 г., когато американецът Джон Хайът се сетил, че от пластмасата могат да се произвеждат по-евтини топки за билярд. Той усъвършенствал материала и открил как да го произвежда рентабилно (1872 г.). Променил названието му на „целулоид” и го патентовал в САЩ. Двадесет години по-късно, през 1889 г. Джордж Истман използвал целулоида и създал филм за фотографските си апарати „Кодак”. Следващата важна крачка била направена през 1904 г., когато Лео Бакеланд, белгийски учен, работещ в Америка, получил пластмаса от формалдехид (сега известен като „метанал”) и фенол. Говори се, че той случайно излял формалдехид върху сандвича си със сирене и се изненадал от това, което се случило със сиренето. (От друга страна, възможно е да е основал експериментите си върху опити, които няколко години по-рано били провели двама германски химици – Крише и Шпителер.) Новият си материал Бакеланд нарекъл „бакелит”. За разлика от целулоида, който лесно пламвал, бакелитът бил твърд и топлоустойчив. През 1908 г. швейцарецът Жак Бранденбургер, който от години се опитвал да създаде водонепропускливо покритие за хранителни продукти, успял да получи тънка обвивка от вискоза, която нарекъл „целофан”

1856

Мориц Майерщайн конструира първия съвременен спектроскоп.

Уилям Хенри Пъркин синтезира първото синтетично багрило, известно като пъркинов или анилинов пурпур. Открити са смолестите бои, в които е включен нов компонент – въглищна смола. Дотогава всички бои се правели само от органични материали.

Целулоидът – Топчета за пинг-понг и подплънки за сутиени. Филмовата лента вече не се прави от целулоид. Главната съставка на целулоида е нитратната целулоза, а днешната филмова лента се прави от ацетатна целулоза. Целулоидът се смята за първата пластмаса. От техническа гледна точка той е термопластичен, което означава, че може да се формува всеки път, когато се нагрее. Целулоидът се произвежда от нитратна целулоза и камфор. Целулозата е естествена съставна част на растителните клетки. Камфорът се добива от камфоровото дърво и мирише на топчета против молци, за което се използва заедно с нафталина. За първи път целулоидът е произведен в Бирмингам от Александър Паркс, който го е патентовал за производството на непромокаеми дрехи през 1856 г. Другите първоначални приложения на целулоида са били като евтин заместител на слоновата кост – за билярдни топки и изкуствени зъби. Целулоидът е направил възможно киното заради своята гъвкавост. Твърдите стъклени плаки не минават през прожекционна машина. Но той е лесно запалим и бързо се разлага, трудно се съхранява и вече се използва доста рядко. Заместен е от по-стабилните пластмаси като ацетатна целулоза или полиетилен. Нитратната целулоза е открита случайно през 1846 г. от Кристиан Шьонбайн, човека открил също озона шест години по-рано. Той експериментирал в кухнята си с азотна и сярна киселина, но счупил едно шише и избърсал мръсотията с памучната престилка на жена му, след което я оставил на печката да изсъхне. Тя веднага избухнала в пламъци – Шьонбайн открил първия нов експлозив след откриването на барута от древните китайци. Новият експлозив бил наречен ,,гърмящ памук”. Той бил бездимен и четири пъти по-силен от барута. Шьонбайн веднага го патентовал и продал изключителните права за производството му на ,,Джон Хол и синове”. На следващата година тяхната фабрика във Фавершам, Кент, избухнала, убивайки 21 човека. Смъртоносни експлозии последвали във Франция, Русия и Германия. Това се случило 40 години преди да бъде стабилизирана от Джеймс Дюар и Фредерик Абел, които създали кордита през 1889 г. Седем години по-рано Дюар бил изобретил термоса

1857

Френският физик Анри Бекерел пръв говори за създаването на флуоресцентната лампа.

Тоалетната хартия – В римско време в обществените тоалетни се използвал сюнгер, прикрепен към пръчка, който бил поставян в гърне със солена вода, когато не се употребявал. Ако пътували, древните римляни носели със себе си парче плат и когато го ползвали, го закрепяли в разцепения край на пръчка. През Средновековието заможните европейци ползвали парчета от одеяла, а монасите обикновено разрязвали на квадратни късове износените си одежди. Индусите и мюсюлманите в Азия използвали просто лявата си ръка – и след това я измивали с вода от кана. Така се появил строгият обичай никога да не слагат храна в устата си с лявата ръка! Първата тоалетна хартия вероятно била произведена през 1857 г. от фирмата „Гейти” в Ню Джърси, САЩ. Наричала се „дезинфекционна” и се продавала на пакети по 500 листа. Ролките тоалетна хартия за пръв път се появили през 1882 г. в САЩ, но в Англия една компания още през 1880 г. произвеждала ролки хартия, предназначена за бръснарниците за изтриване на бръсначите. Ролките не били перфорирани – хората просто откъсвали парче от хартията, когато им било необходимо. През 90-те години на XIX в. една английска фирма произвеждала плоски пакети с многопластова тоалетна хартия. По това време хората, които не можели да си позволят да купуват специална хартия за тоалетната, използвали подръчни неща като разкъсан вестник например. Братята Скот от САЩ пуснали през 1899 г. първата тоалетна хартия на рула с търговска марка. Първата мека тоалетна хартия вероятно се е появила през 1932 г., когато собствениците на еврейска фирма избягали от хитлеристка Германия и се установили в Лондон. Фирмата „Андрекс” започнала да произвежда първата мека тоалетна хартия във Великобритания. Тя започнала да се продава добре обаче едва през 1945 г., в края на Втората световна война

21 февруари 1858

В Бостън, САЩ, е поставена първата електрическа система за защита от взлом

30 март 1858

Хаймън Липман от Филаделфия (САЩ) патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума

1858

Отварянето на консервите дълго време било проблем. Ламарината била сравнително дебела и често са налагало да се използва чук. С времето новите технологии дават възможност за производство на кутии с по-тънки стени и тогава започват да се използват отварачки за консерви. През 1858 г. американецът Езра Уормър патентовал първата отварачка за консерви. Скоро след това тя била включена в екипировката на американските войници и използвана по време на Американската гражданска война. По-късно, през 1870 г. е създадена „цивилната” версия на отварачката, която познаваме от нашите домове. През 1894 г. е измислен „универсалният ключ”, около който се навивал капакът на кутията със сардини, а през 1925 г. колелцето на отварачката е сменено с назъбено. Първата електрическа отварачка е продадена през 1931 г., а през 1967-а започва да се монтира халкичката, закрепена върху консервните кутии

5 април 1859

През 1848 г. Марта Костън остава вдовица с 4 деца, едва на 21 години. Тя открива в плановете на съпруга си идея за създаване на сигнална ракета за комуникация между кораби. Успява да създаде прототипа по тези планове, но той не проработва. Прекарва следващите 10 години в преразглеждане и усъвършенстване на идеята на съпруга си. Провежда редица консултации с учени и военни, за да постигне силен и дълготраен ефект, но опитите ѝ са незадоволителни. Една вечер тя завежда децата си на панаир и виждайки цветните фойерверки там, заимства идеята да вложи пиротехника в сигналните ракети. Комбинацията най-накрая се оказва успешна и тя успява да регистрира цветните сигнални ракети като изобретение. Военноморските сили на САЩ закупуват правата и започват да използват системата масово, особено по време на Гражданската война. Според документи от онова време, са били произведени и използвани над 1 милион и 200 хиляди сигнални ракети, за което е трябвало да се изплати сумата от 120 хиляди долара на Марта Костън. Тя обаче получава само 15 хиляди, а мотива за отказа да ѝ бъде изплатена цялата сума, е, че е… жена.

На 5 април 1859 г. тя получава патент на САЩ номер 23 536 за пиротехнически нощен сигнал и кодова система. През 1871 г. е патентовала подобрена версия с механизъм за запалване. И накрая през 1876 г. тя излага морските сигнални ракети

27 август 1859

Едуин Дрейк пробива първия в света петролен кладенец близо до Титъсвил, Пенсилвания

1859

Започва усиленото сондиране за нефт и керосиновата лампа, представена за първи път в Германия през 1853 г., става особено популярна.

Френският физик Ж. Р. Планте изнамира оловния акумулатор, а сънародникът му Сюривей патентова използването на сачмени лагери във велосипеда

27 март 1860

В Ню Йорк е патентован тирбушонът за отваряне на бутилки

1860

Швейцарец патентова зъбчатото колело

До 1860 г. газовите фенери, които давали по-силна светлина от свещите на четири пъти по-ниска цена, се разпространили в цяла Великобритания. Страничен продукт на производството на газ бил катранът – важна съставка на чакълестата настилка по пътищата, която направила транспорта на стоки по-евтин, по-бърз и по-надежден

През 60-те г. на XIX в. норвежкият корабен и китоловен магнат Свенд Фойн изобретява харпуна с взривен връх

5 февруари 1861

Коулмън Селърс патентова в САЩ кинокамерата

1861

Тифена Хорнбрук патентова кошера за пчели

1862

Първа универсална фреза, конструирана от американското дружество Brown & Sharpe

4 януари 1863

Американският изобретател Джеймс Плимптън патентова ролковите кънки

7 февруари 1863

Във Вирджиния (САЩ) Алансон Крей патентова първия пожарогасител

19 декември 1863

В Лондон британският индустриалец Фредерик Уолтън патентова линолеума (балатума), с което драматично променя домашния бит във викторианска Англия, а впоследствие и в света.

Линолеумът – Названието на това подово покритие идва от латинските думи linum – лен, платно, и oleum – масло. А истината е, че предтеча на линолеума е „промазаното платно”, чийто процес за производство е документиран още през 1627 година. През 1763 година английският изобретател Натан Смит получава патент, в който е описан подробно процесът за изработването и компонентите на подовото покритие: върху тъканта се нанася гореща маса, съставен от катранена смола, борова смола, кафяв испански оцветител, пчелен восък и ленено масло. От 1843 година в „горещата смес” започват да добавят натрошен корк. Така се появява прекият предшественик на линолеума, който се нарича камптуликон. С течение на времето се подобрява производствения процес и се намалява себестойността на влаганите компоненти – скъпото ленено масло е заменено с други по-евтини растителни масла, а накрая и с линоксин. На 19 декември 1863 година англичанинът Фредерик Уолтън получава патент № 209/1860 за подобрена технология за производството на линоксин и подово покритие на  негова основа. Три години по-късно започва промишленото производство на линолеум. През 1877 година Уолтън създава и линкруста – релефен материал, подобен на линолеума, който се използва широко по време на Викторианската епоха за облицовка на стени. С изобретяването на миещите тапети и бои, употребата на линкруст рязко намалява и днес се използва предимно при реставрационни работи. Изобретението бързо става популярно и се разпространява по целия свят. Важно е да се отбележи, че от времената на Фредерик Уолтън процесът на производство на натурален линолеум е претърпял съвсем несъществени изменения

1863

Изграден е най-старият тръбопровод – в Ойл Крийк, щата Пенсилвания, с диаметър на тръбите 5 сантиметра

1864

Френският металург Пиер Мартен изобретява метод за топене на стомана в пламъкова пещ, получила името „мартенова”

26 декември 1865

Джеймс Нелсон взима патент за кафеварката

1865

Американецът Симънс патентова първия пружинен матрак

Американецът Уилям Шепърд патентова течния сапун, но той получава популярност едва през 80-те години на XX век. Тогава започва и масовото му производство

10 юли 1866

Американският изобретател Едисън Кларк патентова химическия молив

27 юли 1866

При третия си опит Сайръс Фийлд полага първия успешен трансатлантически кабел

1866

Шведският изобретател Алфред Нобел създава динамита – взривно вещество на основата на нитроглицерина. През 1896 г. Нобел използвал богатството, натрупано от динамита, за да финансира Нобеловите награди

Регенеративната пещ на братя Сименс дала възможност металните отпадъци да бъдат рафинирани в стомана

Торпедото – Англичанинът Робърт Уайтхед бил директор на клона на машиностроителна фирма в Италия. През 1866 г. му хрумнало да използва малка лодка, натоварена с взривни вещества, да я придвижи с верига до вражески кораб и да го взриви. Въз основа на тази първа, доста неуспешна идея той разработил подводното торпедо. Определял колко дълбоко да се потопи с хидростатични съоръжения, които реагирали на водното налягане, а посоката му на движение контролирал с жироскоп. Торпедото придобило окончателен вид две години по-късно, през 1868 г. Първият миноносец (торпедоносец) се появил през 1877 г.

25 юни 1867

Люсиен Смит от Охайо патентова бодливата тел

14 юли 1867

Производителят на експлозиви Алфред Нобел демонстрира за първи път действието на динамита в Съри, Англия

16 юли 1867

В Париж френският изобретател и производител Жозеф Моние патентова железобетона. Моние прави своето откритие през 1849 г.

25 ноември 1867

Шведският химик Алфред Нобел патентова изобретения от него динамит

1867

Американката Елизабет Хоук изобретява готварската печка.

Производство на първите стомани за бързо рязане на Франсис Хенри Бръстлийн. Те позволяват да се удвои скоростта на работа на машините, които от този момент нататък могат да влязат „с чест във всички производства” (Бертран Жил)

10 декември 1868

Влиза в действие първият в света уличен светофар, издигнат недалеч от площада на парламента в Лондон.

Първият светофар, светещ с червена и зелена светлина, бил монтиран през 1868 г. пред сградата на Парламента в Лондон. Дж. П. Найт, инженер по железопътната сигнализация, замислил светофара като старомоден семафор със сигнални стрелки и две газови лампи – едната червена, другата зелена. Светлините се сменяли на ръка от полицай и предназначението им било да спират движението, когато членове на парламента искали да пресекат пътя. Светофарът действал само една година, защото газът избухнал и наранил полицая, който сменял светлините. Съвременният светофар влязъл в действие през 1914 г. в Кливланд, щата Охайо, САЩ. Той светел със зелена или с червена светлина, при смяната на светлините звучал сигнален звънец. През 1918 г. в Ню Йорк бил издигнат светофар с три цвята (червен, жълтооранжев и зелен). Човекът, който го регулирал, стоял във висока наблюдателна кула в средата на улицата. През 1923 г. французите издигнали в Париж светофар с гонг, предупреждаващ водачите на моторни превозни средства кога ще се сменят светлините. В Лондон светофарът се завърнал през юли 1926 г. Дотогава всички светофари били регулирани ръчно. Първият автоматичен светофар бил инсталиран през 1927 г. в Улвърхамптън, Англия

1868

Изобретена Qwerty клавиатурата.

Американката Маргарет Найт изобретява машина, която сгъва и залепва хартия, за да формира кафявите хартиени торбички с плоско дъно, познати на купувачите и днес. Изобретателката установила, че така те стават по-здрави. Найт построила дървен модел на устройството, но се нуждаела от работен железен модел, за да кандидатства за патент. Концепцията ѝ обаче била открадната от машинния цех, където се правел модела на Найт, от Чарлз Анан, който патентовал устройството. Найт завела дело срещу Анан и го спечелила. Получила патента през 1871 година

6 април 1869

Американският изобретател Джон Уесли Хаят патентова целулоида

1 юни 1869

Американският изобретател Томас Едисън получава първия си патент – електрически регистратор на гласуване

8 юни 1869

Американецът Айв Макгафни патентова „чистеща машина” – най-ранния прототип на прахосмукачката

1 октомври 1869

Във Виена са пуснати първите в света пощенски картички

1869

Въвежда се методът на крекиране (крекинг) на леки нефтени фракции.

През 1869 г. е патентован популярният днес матрак – пружините съответствали най-добре на движенията и контурите на тялото за постигане на комфорт. Преди това хората спели на животински кожи, дървени нарове, мрежи от въжета закрепени за дървени рамки, сламени дюшеци. Семейството спяло заедно, често в едно голямо легло. Едва във Викторианска Англия спалнята става отделна стая – интимно, а не показно място в дома.

Американският лекар Джордж Тейлър изобретява първия вибратор с немеханично действие – стационарният „манипулатор”, работещ с парна тяга. Устройството било предназначено да се бори с женската истерия, която лекарите не без основание смятали, че се цери със сексуално удовлетворение

Томас Бригс изобретява телбода

1870

В американския курорт Атлантик Сити е построена първата дъсчена зона за разходки върху плажа

1871

Белгийският инженер Зеноб Теофил Грам създава Машината на Грам – първия ефективен генератор на постоянен ток, а малко по-късно установява, че той може да се използва и като електрически двигател. Машината на Грам става първият електромотор с промишлено приложение.

Маргарет Колвин изобретява перална машина

20 февруари 1872

В САЩ е патентован електрическият асансьор

1872

Томас Едисън основава в САЩ първата промишлено-изследователска лаборатория.

Американецът Джон Хаят създава първата машина за леене под налягане на пластмаса.

На пазара се появява „Casmire Bouquet” – първият парфюмиран тоалетен сапун, регистриран под собсвена марка на „Colgate & Company”. Година след това, компанията представя и продуктът, който ще ѝ донесе световна слава и популярност до днешни времена – пастата за зъби „Colgate”. За разлика от модерния вариант в тубичка, който ние познаваме обаче, първата паста за зъби „Colgate” се предлага в малко пластмасово шишенце. Това е така до 1896 г., когато шишенцето е заменено от тубичката

1 май 1873

Издадена е първата пощенска картичка в САЩ

1873

Първият автоматичен струг на американеца С. М. Спенсър. Първите електрически инструментални машини.

Бодливата тел, показана от Хенри Роуз на изложение в имението Илинойс, дава повод на Джоузеф Глидън и Якоб Хайш да изобретят машина за масово производство на бодлива тел; с това се слага край на свободната паша на запад

24 ноември 1874

Американският фермер Джоузеф Глидън патентова машинно произведената бодлива тел

1874

Английският химик Алдер Райт синтезира първоначално хероина от морфин, натурален продукт от опиев мак

26 януари 1875

Американският изобретател Джордж Ф. Грийн патентова електрическата зъболекарска бормашина

27 януари 1875

В САЩ е патентован първият електронен калкулатор

1875

Елен Фиц изобретява географския глобус за ученици

7 януари 1876

В Лондон е открита първата в света изкуствена ледена пързалка

10 март 1876

Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.

Първият телефон вероятно бил създаден от Антонио Меучи от Хавана, Куба, който през 1849 г. използвал устройството си, за да разговаря със своята съпруга, която била инвалид. Тя се намирала на третия етаж в къщата, а той – в сутерена. Меучи сам създал уреда, но никога не го демонстрирал пред много хора. Йохан Филип Райс от Фридрихсдорф, Германия, използвал калъф от цигулка, издълбана тапа от буре за бира и ципа от наденица и през 1861 г. предал говор по 91,4-метрова линия. И в единия, и в другия случай се касаело за нещо, което сега може да се постигне с две празни консервени кутии, съединени със силно изопнат канап. Звуковата вибрация се разпространява по канапа и се усилва от кутиите в двата края. Александър Греъм Бел бил шотландски лекар, който обучавал глухонеми деца да говорят. Той работел в Бостънския университет в САЩ. Като правел опити да пренася звука с помощта на електричество – (с микрофона си излъчвал музикални ноти по веригата), – изведнъж му хрумнало, че по абсолютно същия начин би могъл да се пренася и говорът. Внезапно настроил апарата и изговорил: „Господин Уотсън, елате, имам нужда от вас.” Помощникът му Уотсън се намирал през няколко стаи и за свое учудване ясно го чул. Това се случило през март 1876 г. Бел демонстрирал изобретението си на Филаделфийското изложение през юни същата година. Почти никой не го забелязал, докато императорът на Бразилия, Педро II, който бил точно толкова изумен, колкото и господин Уотсън, не възкликнал: „Боже, говори!” Успехът вече бил гарантиран. Бел върнал изобретението си в Шотландия през септември същата година и го представил на заседание на Британската асоциация за развитие на науката. За по-малко от година първата телефонна линия между две сгради свързала Куинс Тиътър в Лондон с Кентърбъри Хол. Първите частни и служебни телефони задействали в САЩ съответно през април и май 1877 г. В Англия първото частно повикване по телефон било направено на 14 януари 1878 г. от кралица Виктория до сър Томас Бидълф. Кралицата била в Осбърн Хаус, а сър Томас – в Осбърн Котидж. На 30-годишна възраст Александър Греъм Бел станал богат и прочут. Телефонът „Бел” започнал да се продава в целия свят

8 август 1876

Американецът Томас Едисън патентова мимеографа, използван като технология при циклостила

19 септември 1876

Американският бизнесмен Мелвил Бисъл получава патент за механична прахосмукачка (подочистачка) в Гранд Рапидс, Мичиган. Той разработва уреда, за да почиства работилницата за керамика и порцелан на жена си от прах, който влияел твърде зле на здравето ѝ. Бисъл става притежател на голям магазин за китайски продукти, от които в течение на годините развива алергия поради праха при пакетиране на стоките. В опит да намери начин да избегне мръсотията той стига до идеята за почистващ уред с цилиндрични четки, задвижвани от ролери, които да прибират боклука в кутия, и с дръжка, която запазва четките чисти. През 1883 г. Бисъл заедно с жена си Ана основават „Компания за прахосмукачки Бисъл”. Изобретателят прави няколко подобрения на продукта си, разширява бизнеса си и достига до всеки щат.

Подочистачката – Мелвил Бисъл от Мичиган страдал от главоболие и считал, че причината за това е в праха от сламата, в която били обвити фаянсовите съдове в магазина му за порцелан. Решил, че има нужда от уред, който да мете без да вдига прах. И така през 1876 година той изработил метла с валяк и четка. Валякът се държал на пружина, така че да се движи в зависимост от натиска върху ръчката, събирайки в контейнер цялата изпаднала слама и прах. Това се оказало толкова сполучливо, че той и съпругата му основали фирма „Бисъл” за производство на подочистачки. Двамата разбрали, че тези уреди могат да работят еднакво успешно и в магазина за порцелан, и в жилището. Подочистачката на Бисъл придобила огромна популярност по целия свят и разновидностите ѝ се използуват до днес, въпреки че по-късно бе изобретена прахосмукачката

1876

Томас Едисън създава електрическата крушка за домашна употреба.

В същата година Александър Бел създава и първия микрофон, фактически той е течен телефонен предавател и не е особено практичен

4 март 1877

Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава въгленовия микрофон.

През 1877-1878 година Томас Едисън разработва въгленовия микрофон, който се използва масово в телефоните до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента

29 ноември 1877

Американският изобретател Томас Едисън представя фонографа – предшественика на грамофона

6 декември 1877

Томас Едисън демонстрира първия звукозапис, като рецитира стихотворението „Мери има агънце” в Уест Ориндж, Ню Джърси. За записващо устройство служи фонограф – металически цилиндър със спирален нарез

14 януари 1878

Александър Бел демонстрира пред британската кралица най-новото си откритие – телефона

19 февруари 1878

Томас Едисън патентова изобретението си, наречено фонограф

11 март 1878

Френската академия демонстрира фонографа (първия грамофон), но изобретението е обявено за шарлатанство

14 май 1878

Американецът Робърт Чийзбъроу регистрира пастата с търговска марка вазелин и започва нейното производство

1878

Шведският инженер Карл Густав Патрик дьо Лавал създава първия центробежен сепаратор за обезмасляване на мляко (патентован 1894 г.).

Джоузеф Суон получава британски патент за лампа с нажежаема въглеродна жичка. В неговите лампи тя се намирала в разредена кислородна атмосфера, което позволявало да се получи ярка светлина.

В Лондон е демонстрирана първата лампа с нажежаваща се въглена нишка

12 февруари 1879

В Ню Йорк отваря врати първата в Северна Америка ледена пързалка за каране на кънки

13 юли 1879

Княз Александър Батенберг пристига в София, където поема управлението на България. В негова чест в столицата светва първата електрическа крушка

21 октомври 1879

Томас Едисън провежда първото изпитание на електрическа лампа с нагреваема жичка.

Електрическата крушка на Едисън издържа успешно 40-часов тест в лабораторията в Менлоу парк, Ню Джърси; лампата свети в продължение на повече от 13 часа

4 ноември 1879

В Дейтън (Охайо) търговецът Джеймс Рити патентова първия касов апарат.

Касовият апарат – На 4 ноември 1879 г. Джеймс Рити, собственик на малко кафене в град Дейтън, щат Охайо, патентовал първия касов апарат. Причината била да се опази от крадливите си касиери.

Кафенето на Рити било на удобно място и затова известно, потокът от клиенти не спирал, но то почти не носело доходи. Рити заподозрял, че го крадат. Той обаче нямал повод да уличи персонала в недобросъвестност. Решението на проблема дошло неочаквано. Веднъж Рити се отправил на почивка в Европа. Разхождайки се из кораба, той надникнал в машинното отделение и обърнал внимание на устройството, автоматично отчитащо всеки оборот на двигателния вал. Рити го осенила щастливата мисъл, че подобно устройство може да фиксира всяка покупка в бар или в кафене. Връщайки се у дома, Рити заедно с брат си конструирал най-прост касов апарат и го патентовал на 4 ноември 1879 г. В него била фиксирана всяка търговска операция. После се появил специален индикатор, позволяващ не само на касиера, но и на купувача, да вижда стойността на покупката. След нововъведението крадливите касиери го напуснали. След като индикаторът показвал сумата, която продавачът трябвало да сложи в касовата кутия, намалели съблазните нещо да се заделя настрани. После Рити измислил приспособление, отчитащо всяка парична операция на хартиено руло. Сега стопанинът можел да свери наличната сума в касата с означената на рулото и точно да узнае колко са покупките през деня. Така заведението на Рити станало печелившо. Клиентелата дори нараснала заради наличието на необичайния апарат, който събирал тълпи от зяпачи. Впоследствие изобретението получило името „Неподкупният касиер Рити”. За изминалите оттогава години са създадени хиляди видове касови апарати като се започне с чисто механични (задвижвани с ръчка), електрически и накрая електронни. Но те съдържат основните идеи, заложени от Рити. И сега чекмеджето, съдържащо парите, най-често може да бъде отворено само след извършена продажба. Така се намалява рискът от кражба от страна на продавачите, които иначе, ако клиентът не поиска касова бележка, биха могли да не регистрират продажбата и да приберат получените пари за себе си. Тъй като при продажбите в брой най-често се налага връщане на ресто, продавачът не би могъл да получи достъп до парите, с които да го върне, без първо да регистрира продажбата. Нещо повече, съществува теория, че „нечетните” цени от типа 0,99 лв. са се наложили като практика за пръв път не заради евентуалния си психологически ефект върху купувачите, колкото за да бъде наложително връщането на ресто, а с това и регистрирането на продажбата в касовия апарат

20 декември 1879

Томас Едисън провежда демонстрация на електрическа лампа с нажежаема жичка

31 декември 1879

Томас Едисън прави първата демонстрация на електрическа крушка с нажежаема въглеродна жичка в своята лаборатория в Менлоу парк, Ню Джърси. Някои твърдят обаче, че изобретателят на крушката е всъщност германецът Хайнрих Гьобел, осветявал така работилницата си още през 1854 г.

27 януари 1880

Томас Едисън получава патент за изобретената от него електрическа крушка

10 март 1880

Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта

23 март 1880

В САЩ е патентован прокатният металургичен стан

Октомври 1880

Американецът Лестър Пелтън патентова водна турбина с постоянно налягане с парциално тангенциално впръскване (Пелтонова турбина)

20 декември 1880

На Бродуей в Ню Йорк са запалени първите електрически фенери

1880

Появява се първата безопасна самобръсначка, дело на братята Кампф от Съединените щати.

Изобретен е смесителният кран от англичанин, живеещ в Канада

1881

Вернер Сименс построява първата в света обществена електроцентрала в Годалминг, на около 60 километра югозападно от Лондон. Тази водноелектрическа мощност била задвижвана от водите на река Уей.

Александър Бел изобретява металдетектора

12 януари 1882

В Лондон започва електрифицирането на уличното осветление

6 юни 1882

Американецът Хенри Сийли патентова електрическата ютия

4 септември 1882

В Ню Йорк, САЩ, влиза в експлоатация първата в света електроцентрала, изградена по проект на американския изобретател Томас Едисън.

В Ню Йорк Едисон включва първото в света комерсионално електрическо осветление (имало всичко на всичко 85 платени клиенти)

1882

Шведският предприемач Карл Ниберг изобретява поялната лампа (заваръчна горелка).

Скайлър Скаатс Уилър, главен инженер в компанията за електрически двигатели „Крокър и Къртис” в Ню Йорк, изобретява електрическия вентилатор.

Американците патентоват лампичките за елха.

Американката Мария Бийзли създава спасителния плот (сал). Смятала, че е крайно време хората да престанат да загиват при транспортни бедствия в морето.

Американската писателка Аделин Уитни патентова детските кубчета с букви

1883

Шведският инженер Карл Густав Лавал изобретява парна едностъпална турбина от активен тип.

Канадският бизнесмен Томас Ахерн изобретява електрическата готварска фурна.

Американката Джоузефин Кокран измисля съдомиялната машина. Идеята ѝ хрумва, когато ѝ се наложило да замести слугите и да измие съдовете. Първият уред изглеждал като масичка с подредени съдове, които се обливали със силна струя вода. Машината можела да мие 200 чинии до 2 минути.

Росел в щата Ню Джърси става първият американски град, осветен от електричество

26 август 1884

Американският инженер Отмар Мергенталер получава патент за линотипа – печатарска машина, която отлива редове или букви за релефен печат. Въведена е през 1886 г.

9 декември 1884

Левант Ричардсън патентова ролкови кънки в Чикаго, САЩ

1884

Електротехническата компания на Сименс осветява берлинския булевард „Унтер ден Линден”.

Автоматичната маркировъчна каса била изобретена от собственик на кръчма. Той подозирал, че барманите му го крадат, но не можел да намери сигурен начин да ги спре или поне да ги хване на местопрестъплението. Джеймс Рити от Дейтън, щата Охайо, САЩ, се сетил как да реши проблема си, докато плавал с кораб и видял машината, с която се регистрирала скоростта на корабните витла. След като се върнал, веднага се заел да измайстори машината и я въвел в кръчмата си. Като разбрал, че много други кръчми и магазини срещат същия проблем с някои от работниците си, той подобрил първоначалния дизайн на машината и през 1884 г. основал Националната компания за автоматични маркировъчни каси. Машините започнали да се продават и Джеймс Рити станал богат

14 август 1885

В Япония е регистриран първият патент – защитна боя

1885

Американецът Уилям Стенли разработва първия практичен трансформатор. През 1886 г. Стенли проектира първия търговски трансформатор за „Уестингхаус”.

Първата машина за пуканки е от 1885 г. и е била с парно захранване

23 февруари 1886

Американският химик Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий

1886

Построена първата ВЕЦ в Лондон.

Американският инженер Елиху Томсън създава метода за електрическо заваряване чрез съпротивление – процес, който се прилага широко за металните изделия.

Американският химик Чарлс Хол и френският металург Пол Еро усъвършенстват метода за производство на алуминий, като използват електрически ток, преминаващ през разтвор от алуминиев оксид. Алуминият става евтин строителен материал.

Томас Едисън създава първия въглероден микрофон, който намира приложение в телефонни и радио предаватели почти до 1970 г., когато бива заменен с пиезоелектрични керамични елементи. Въглеродният микрофон има много ограничена честотна ивица и не предава музика много ефективно.

Изобретена е сламката за пиене

8 юни 1887

Американският инженер Херман Холерит патентова перфокартата за сметачни машини

2 август 1887

В САЩ е патентована бодливата тел

11 октомври 1887

Американският изобретател Томас Едисън патентова електрическа машина за преброяване на гласове на избори

1887

В Нойхаузен на Рейн е построена първата европейска фабрика за алуминий.

Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах създават моторна лодка.

Американката Джоузефин Кокран патентова съдомиялната машина. Тя има смелостта да покаже сама изобретението си пред местни хотелиери, без да бъде придружавана от съпруг, баща или брат, както е било прието за дамите в края на ХІХ век. По-късно мис Кокран започва да произвежда измисления от нея уред в собствена фабрика.

Емил Берлинър, самообразовал се американец роден в Германия, разработил преди това микрофона за телефоните на Александър Бел, създава своя „грамофон” – метод за запис и възпроизвеждане на звуци на дискове. Процес, който ще революционизира начина на слушане и на разпространение на музиката.

Американката Анна Конъли патентова противопожарните стълби от външната страна на сградата, които в случай на опасност от пожари трябвало да улеснят евакуацията. Нейната идея приели множество архитекти, а аварийните изходи останали и до ден днешен. От 1900 г. моделът Конъли, както е известен в САЩ, става задължителен за редица сгради.

Между 1852 и 1887 г. патентното бюро на САЩ издало над 100 патента за щипки за простиране. Устройствата за прикрепване на праните дрехи към въжето започнали да губят своята ценност след 1938 г., когато в продажба били пуснати първите електрически сушилни

24 януари 1888

В САЩ е патентована лентата за печатните машини

16 май 1888

Във Филаделфия, САЩ, Емил Берлинър демонстрира първата грамофонна плоча

11 септември 1888

При откриването на индустриалния панаир в Торонто (Канада) е направен първият в света запис на човешки глас

31 октомври 1888

На шотландеца Джон Дънлоп е издаден патент за надуваема гума на велосипед, която по-късно влиза масово в производството на автомобили

1888

Британецът Уилям Фрийз-Грийн изобретява целулоидния филм и кинокамерата

В Америка е конструиран електрическият стол за изпълнение на смъртни присъди

8 януари 1889

Американският изобретател Херман Холерит патентова електронната броячна машина

1 април 1889

В Чикаго се появява на пазара първата миялна машина, изобретена от Джоузефин Кокрейн

Цели 10 години госпожа Дж. Г. Кокрейн от Шелбивил, щата Индиана, САЩ, усъвършенствала изобретението си и след това създала няколко вида, включително един, който се задействал с парна машина. Съдомиялната машина на Кокран се появила за пръв път през 1889 г.

2 април 1889

Американецът Чарлс Хол патентова нов метод за производство на алуминий

18 юни 1889

В САЩ е патентована детската количка

1889

Изобретена е електрическата пещ.

Британецът Джеймс Нортроп усъвършенства тъкачния стан.

В края на 19 в., с патентования от Нортроп автоматичен стан, в британските текстилни фабрики становете се удвояват и достигат близо 170 000

6 август 1890

За първи път е използван електрически стол за изпълнение на смъртна присъда в затвора „Обърн”, Ню Йорк

1890

Шведският инженер Карл Густав Лавал разработва т. нар. дюза на Лавал – постепенно стесняваща се, а след това разширяваща се дюза за предаване на голяма кинетична енерия на протичащи през нея флуиди. Намира приложение в турбини, реактивни двигатели и др.

Американката Маргарет Уилкокс патентова модел на комбинирана пералня и съдомиялна машина

1891

Първото електрическо джобно фенерче било създадено от компанията „Илектрик Ламп” в Бристол през 1891 г. То тежало заедно с батерията близо килограм и приличало на старомоден фенер с увеличително стъкло. Първите фенерчета с цилиндрична форма били създадени през 1898 г. в Ню Йорк.

Изобретен е чайникът.

Американецът О’Райли изобретява електрическата татуираща машина.

Катрин Дайнер изобретява домакинската точилка.

Шведът Йохан Петер Йохансон изобретява тръбния ключ (френски ключ).

Най-напред нека изясним какво е френски ключ. Това е гаечен ключ, само че с подвижен елемент, което улеснява работата с различни по големина гайки. Изключително удобен. Наричаме го френски не само ние, но още и руснаците, румънците, чехите, поляците, унгарците, сърбите. Изобщо целият източен блок плюс Египет и Иран. За всички нас това е френски ключ. Във Франция обаче, както и в Германия, Португалия, Испания и Италия ключът се нарича английски. В Англия му се казва маймунски. Идва от корабоплаването – monkey wrench. Между платната на корабите е имало подвижни връзки, наречени маймунски мостчета. И първите подобни ключове са се използвали там. Съществува и една митологична история, която няма историческо потвърждение, заради някой си Чарлс Монки. Не Мънки, а Монки. Човекът, който уж го бил измислили. Проблемът е, че никакъв Чарлс Монки не е измислил френския ключ. Патентите са щателно проверени, повярвайте. Освен френски и английски, въпросното пособие се нарича още и шведски ключ, най-вече в скандинавските страни и Израел. Какво излезе? Френски, английски или шведски? На какво се дължи тази интернационалност? Вие се сещате на какво. Нека уточним само, че за гаечни ключове историята говори от XV век насам. Най-вече в корабоплаването, както казахме. В средата на XІX век. Обаче инженерната мисъл започва да умува за някакъв по-универсален вариант. През 1842 година Ричард Клайбърн патентова подвижния гаечен ключ. Но по същото време патент получава и Едуин Бъдинг. Който и от тях да ви е по-симпатичен и да му се доверите повече, те и двамата са англичани. Това е тайната на английското в английски ключ. Никакъв Чарлс Монти. През 1885 година Иноб Харис, американец прави някакво подобрение по наличния ключ и също получава патент. През 1891 година шведският изобретател Йохан Петер Йохансон прави нов вариант. Именно на него дължим и специалния водопроводен ключ. Така че той също е шведски в някакъв смисъл. Обаче Льо Роа Трибо бил вече патентовал пак някакъв подобен вид ключ, но през 1837 година. Този Льо Роа Трибо очевидно е французин. В руската традиция бил възприет именно той, като основоположник, макар че името му е обвито в историческа мъгла. През 1840 година пък изневиделица изскача един американец – Лоринг Коуст, който пръв измисля подвижната челюст на гаечния ключ. Изобщо голяма изобретателска надпревара пада и не е ясно съвсем кой заслужава да се нарече първооткривател. Но заради международното участие в този сложен процес, ключовете имат различни определения – английски, шведски и френски. Ето, не е голяма загадка, защо казваме на френския ключ френски. По-странното е, защо не му викаме английски или шведски. Но отговорът е, че първите френски ключове у нас са дошли по руска линия, а там вече името се било наложило, което пък поставя въпроса, защо не ги наричаме руски ключове

15 март 1892

Американският инженер Джеси Рино патентова първия работещ ескалатор, който по-късно е инсталиран в Олд айън пиър в Кони айлънд, Ню Йорк. Той ползва като основа за разработката си по-ранен ескалатор, наречен от създателя си „настъпващи стълби”, патентован още през 1859 г., но така и не приложен в практиката

26 април 1892

Афроамериканката Сара Буун получава патент за подобрена дъска за гладене

20 декември 1892

В САЩ са патентовани пневматичните автомобилни гуми

1892

Шведският механик Франц Линдквист изобретява примуса.

У. С. Бъроуз изобретява касовия апарат.

Изобретен е кламерът.

Даниел Сваровски, цигулар и син на занаятчия от Бохемия, създава автоматична машина, която позволява планинският кристал да се нарязва така, че той почти да не се отличава от брилянтите. Всъщност предимството на новата технология не е толкова в майсторството на обработката на фасетите, колкото във варене на суровия материал, благодарение на което той придобива абсолютна прозрачност.

Термосът – В началото термосът имал чисто научно приложение. Шотландският учен Джеймс Дюър имал нужда в лабораторията си от съд, където да съхранява извънредно студени течности, като втечнен въздух например. През 1892 г. измайсторил стъкленица с двойни стени и с разстояние между тях, изтеглил въздуха, за да създаде вакуум, и затворил херметично празното пространство. Знаел, че топлината не може да преминава през вакуум. За допълнителна осигуровка поръчал върху вътрешността на двата слоя на стъкленицата да се положи огледално покритие. През 1904 г. германецът Райнхолд Бюргер видял стъкленицата на Дюър и се сетил, че това, което държи течностите студени, по абсолютно същия начин ще ги държи и горещи. Освен другото тя можела да се използва не само в лабораториите, но и в жилищата. Той предложил награда за най-сполучливото название на съда. Спечелило името „термос” (от гръцката дума за „горещ”). Стъкленицата била поместена в контейнер с тапа и с чашка за пиене и се появила на пазара – където се продава и до днес

29 август 1893

В САЩ е патентован ципът

28 ноември 1893

Маргарет Уилкокс слага край на премръзналите пръсти на автомобилните шофьори, като разработва система за отопление. По образование и призвание е машинен инженер, а най-значимият ѝ принос е създаването на първия в света радиатор за автомобил. Изобретението получава патент на 28 ноември 1893 г. Разработеният от Маргарет радиатор представлява устройство, което спомага за отопляване на купето на превозното средство. Принципът му на работа е елементарен и намира приложение и днес: загрятата охладителна течност от двигателя преминава през радиатора на автомобила. Благодарение на топлообмена се затопля въздух, който се подава към купето, давайки възможност на хората вътре да се наслаждават на удоволствието от шофирането и пътуването с автомобил. А температурата, до която се отоплява купето, се регулира по различен начин в зависимост от това дали се изполава водна или въздушна отоплителна система.

Сред откритията на г-жа Уилкокс са още комбинирана машина за пране на дрехи и измиване на съдове, както и машина за замесване на тесто

1893

Американският инженер Чарлз Кинг изобретява пневматичния чук.

Английската компания „Крамптън и Ко” пуска на пазара първия домакински тостер.

Японският предприемач Кокичи Микимото създава култивираните перли

13 март 1894

Стриптийзът е включен за първи път в представление на парижки мюзикхол

1894

Създаденият Cunningham Camp на остров Ман (ВБР) се смята за един от първите къмпинги в света

Шведският инженер Густаф де Лавал патентова доилния апарат

8 ноември 1895

Немският учен Вилхелм Рьонтген открива електромагнитните лъчи, известни като рентгенови.

Вилхелм Рьонтген е доктор по философия и професор по математика и физика. Докато изследва катодните лъчения в университета във Вюрцбург, открива нови лъчи, които нарича „Х”. Причината е, че те предизвикват радиация – едно неизвестно по онова време явление. Затова ученият озаглавява откритието си „Хикс лъчи”, като олицетворение на неизвестното. По-късно в доста страни тези лъчи стават популярни като рентгенови (рьонтгенови). Макар никога да не се занимава пряко с медицина, Рьонтген получава множество награди за своя принос тъкмо в тази област и особено – в диагностиката. През 1901 г. става първият лауреат на Нобелов приз за физика

22 декември 1895

Създателят на рентгеновия апарат Вилхелм Рьонтген прави първата рентгенова снимка – на ръката на съпругата си

1895

Гулиелмо Маркони изпраща първия си радиосигнал на разстояние 2,5 км.

Американецът Кинг Кемп Жилет изобретява безопасната самобръсначка със сменяеми ножчета.

Луминесцентното осветление – През 1895 г. Антоан-Анри Бекерел от Франция пуснал електричество през стъклена тръба, в която имало само разреден газ. Газът започнал да свети. За да усили блясъка, той облицовал вътрешността на тръбата с флуоресциращ прах – химикал, който поглъща светлина с един цвят и излъчва светлина с друг цвят. От тези експерименти се появила неоновата светлина. Първата луминесцентна светлина с цвят, който можел да се използва в жилищата, канцелариите, магазините и фабриките, била създадена от американеца Артър X. Комптън. Той я демонстрирал за пръв път през 1936 г. по време на вечеря във Вашингтон, САЩ. През 1939 г. две американски фирми пуснали луминесцентните лампи в серийно производство. Във Великобритания обаче вероятно поради Втората световна война тези лампи започнали да се прилагат масово едва през октомври 1945 г. Най-голямото предимство е, че използват съвсем ниски напрежения, по-евтини са от обикновените електрически крушки (защото изразходват по-малко количество електричество), имат по-дълъг живот, не се нажежават и могат да излъчват светлина в различни нюанси

2 юни 1896

Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото 

16 ноември 1896

Произведено е първото електричество от електроцентралата на Ниагарския водопад

1896

Американският инженер Чарлз Къртис патентова многостепенна парна турбина

23 ноември 1898

В САЩ е пусната в експлоатация първата голяма водна турбина при Ниагарския водопад

1898

Немският инженер Рудолф Дизел получава патент за дизеловия двигател.

Американският изобретател Хенри Тимкън патентова корпусния ролков лагер

11 април 1899

Летиша Гиър получава американски патент за изобретената от нея медицинска спринцовка, която може да се използва с една ръка

1899

Чарлз Къртис патентова първата газова турбина в САЩ.

Датският инженер Валдемар Поулсен изобретява магнетофонния запис.

Аудио лентите са се развивали през годините. Първоначално изобщо не са били ленти, а тънка стоманена жица, изобретена от Валдемар Поулсен през 1900 година. Германците усъвършенствали процеса през 1930 година и се стигнало до първата лента с двужелезен триоксид, която се е навивала на ролки. Лентите на ролки властвали на пазара до 1964 година, когато са патентовани и са се появили аудиокасетите

1900

Построена е първата електроцентрала в България – ВЕЦ Панчарево

Американецът Фредерик Тейлър въвежда бързорежещата стомана

Американката Флорънс Парпарт подобрява и патентова модификация на машина за почистване на улиците

 

на следващата страница продължава хронологията от 1901 г. до наши дни ...