10 януари 1900

В корабостроителницата A.G. Vulcan Stettin, Германия, е спуснат на вода носителят на Синята лента на Атлантика „Deutschland”. Първият си рейс от Хамбург до Ню Йорк корабът извършва от 4 до 12 юли с. г., като по време на него спечелва престижната награда. По-късно, през 1910-1911 г. е преоборудван в круизен лайнер и е преименуван на „Victoria Luise”. По време на Първата световна война е преоборудван в спомагателен крайцер. След нея не попада в числото на репарациите и остава германска собственост. През 1920-1921 г. отново му е върнато старото предназначение, ремонтиран е във AG Vulcan, и е преименуван на „Hansa”. Бракуван е през 1925 г.

24 май 1900

В Русия е пуснат на вода крайцерът „Аврора”, станал по-късно символ на Октомврийската революция

18 май 1903

В 9 ч. княз Фердинанд с тържествена церемония открива новото пристанище в Бургас. Първите търговски кораби носят имената „Борис” и „Кирил”, а пътническият крайбрежен трафик се поддържа от парахода „Евдокия”. Бургаското пристанище е изградено по проекта на това в Марсилия

11 юли 1903

В Ирландия се е състояло първото в света състезание между катери

1903

Построен е първият кораб с дизелов двигател

Норвежкият полярен изследовател Роалд Амундсен преминава първи по северозападния път с кораба „Йоа” от Гренландия до Аляска, достигайки Тихия океан

7 януари 1904

Влиза в употреба международният сигнал за бедствие CQD, изместен 2 години по-късно от SOS

8 февруари 1904

С изненадваща японска торпедна атака срещу руски кораби в Порт Артур (Китай) избухва Руско-японската война. Японската военна флотилия, предвождана от адмирал Того, уврежда силно два руски кораба. На 9 февруари се разразява истинско сражение. Япония показва превъзходството си, появява се терминът „жълта опасност”

28 юни 1904

Норвежкият пътнически параход „Norge” се разбива на рифовете на скалите Рокол в Северния Атлантик. Загиват 654 човека

3 септември 1905

В Барселона (Испания) по време на военноморски парад при бомбен взрив загиват около 30 човека

18 май 1906

Създадено Пристанище Варна

22 ноември 1906

На конференция в Берлин е прието сигналът SOS да бъде международен при търсене на помощ по море

13 декември 1907

На тази дата, в петък, един от най-големите за времето си кораби – 7-мачтова шхуна „Томас Лоусон”, се разбива в рифове. Шхуната е кръстена на човека, който е написал книгата „Петък – тринадесети”

30 април 1908

Японският учебен крайцер Matsushima потъва след взрив на боезапаса в Тайванския пролив. Загиват 206 моряци

21 октомври 1908

В българския военен флот са зачислени 6 миноносеца: „Смели”, „Храбри”, „Дръзки”, „Строги”, „Шумни” и „Летящи”. Те са построени в Бордо и доставени в България от капитан-лейтенант Пол Пишон

10 юни 1909

Круширалият край Азорските о-ви пътнически кораб „Славония” за пръв път в света използва сигнала за бедствие SOS

9 февруари 1910

Френският пътнически параход General Chanzy засяда на плитчина край остров Минорка и по-късно потъва. Загиват повече от 200 човека

12 февруари 1910

Разположена е брегова артилерия в близост до Варна

14 ноември 1910

В Норфолк, САЩ, за пръв път от палуба на крайцер излита аероплан

31 май 1911

В Белфаст е пуснат на вода най-големият презокеански кораб „Титаник”. Корабът потъва през април 1912 г.

24 юни 1911

На крайцера „Надежда” е монтирана радиостанция „Telefunken” – началото на свързочната дейност

1 януари 1912

Влиза в сила ново „Положение за устройството и управлението на флота”. Въз основа на него се формира „Учебна част на флота”, в която влизат Машинното училище и новосъздадените Морски специални школи във Варна. Възстановява се и длъжността „началник-щаб”

10 март 1912

Специална морска школа е открита във Варна за обучение на среден военноморски технически персонал

2 април 1912

Проведени са първите изпитания на презокеанския лайнер „Титаник”

14 април 1912

По време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд и потъва. От 2224 пасажери и моряци се спасяват едва 705, загиват 1513. На борда е и световният финансов елит – 57 милионери, с богатството им, оценявано на $5 млрд.

18 април 1912

Корабът „Карпатия” пристига с оцелелите от „Титаник” в Ню Йорк. Спасените са само 711

11 октомври 1912

Брегова батарея, охраняваща Варна, открива огън по турския крайцер „Меджидие” и го принуждава да се изтегли в открито море

8 ноември 1912

Южно от Бургаския залив е забелязана внушителна турска флотилия начело с крайцера „Хамидие”. Нашият торпедоносец „Дръзки”, командван от най-младия капитан Георги Купов, едва 24-годишен, наближава туловището на „Хамидие” и изстрелва торпедото си. Последва взрив и флагманът на турската военноморска флота е сериозно повреден и изваден от строя. Това е най-голямата българска военноморска победа. Френските и английските вестници сипят суперлативи за младия командир, който си спечелва възхитата дори на турските военни специалисти

Януари 1914

Организиран е Международният ледови патрул – агенция, създадена след нещастието с „Титаник”, която да наблюдава за айсберги по ключовите морски маршрути в Северния Атлантик

13 август 1914

През Панамския канал, който е открит официално шест години по-късно, преминава първият кораб

3 септември 1914

За първи път подводна лодка потапя военен кораб. През Първата световна война немската подводна лодка U-21 улучва с торпедо барутния склад на английския лек крейсер „Следотърсач” (англ. HMS Pathfinder)

1 октомври 1914

Турция като съюзник на Централните сили в Първата световна война затваря Дарданелите за корабите на държавите-членки на Антантата

19 октомври 1914

За първи път подводница – английската Е-3, загива от удар, нанесен от друга подводница

20 октомври 1914

Потопен е от подводница първият търговски кораб – британският „Глитра”

31 октомври 1914

Потопена е от подводница английската авиобаза (първообраз на самолетоносач) „Хермес”

2 ноември 1914

Великобритания започва морска блокада на Германия

8 декември 1914

Започва битката между Германия и Великобритания за Фолкландските острови

1 януари 1915

В Българските ВМС е създадена Беломорска флотска част, базирана в Дедеагач и Порто Лагос

30 януари 1915

За първи път е осъществена атака с подводници от страна на Германия срещу френското пристанище Хавър

4 февруари 1915

Германия започва нападения с подводници

27 април 1915

Край нос Санта Мария ди Леуча австро-унгарската подводница U-5, командвана от корветенкапитен Георг Лудвиг Риттер фон Трап, торпилира с две торпеда патрулиращия в Отрантския пролив френски броненосен крайцер Léon Gambetta. Крайцерът потъва в течение на 10 минути, като отнася със себе си 648 френски моряци, в т.ч. и адмирал Виктор Сение, командващ 2-ра дивизия крайцери. Спасяват се едва 137 човека

7 май 1915

Английският пасажерски кораб „Лузитания” е потопен от немската подводница U-20, като загиват 1198 души от общо 1962, намиращи се на борда му. Атаката накланя американското общественото мнение срещу Германия и ускорява влизането на САЩ във войната

1 юни 1915

Канадската „Н” става първата подводница, пресякла Атлантическия океан

27 септември 1915

В италианското пристанище Бриндизи се взривява в следствие на пожар линейният кораб „Benedetto Brin”. Загиват 385 души (по други данни - 421)

27 октомври 1915

Руският черноморски флот в състав 4 линейни кораба, 2 кръстосвача, 14 разрушителя и 6 други кораба бомбардира Варна. Бомбардировката продължава 28 минути, през което време са разрушени 54 сгради и убити и ранени 37 души

30 декември 1915

Германска подводница торпелира край о-в Крит, Гърция, британския пътнически кораб „Персия”, погубвайки 343 от 519 пътници и членове на екипажа

8 февруари 1916

Френският броненосен крайцер Amiral Charner е торпилиран край Бейрут от подводницата U-21. Загинали 374 човека

9 март 1916

От българско минно заграждение край Варна е потопен руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”

25 май 1916

Българският флот приема на въоръжение „Подводник № 18” с командир Никола Тодоров.

Поставено е началото на подводното дело в нашите военноморски сили, когато се вдига националния флаг на първата закупена от страната ни германска подводница UB-1-8. Тогава в света има само 10 държави с подводници

20 август 1916

Германската подводница „U-35” приключва рекордното си 25-дневно плаване в Средиземно море, в хода на което тя потапя 54 кораба, от които 32 италиански

5-7 септември 1916

Осъществява се първият морски десант на Добруджанския бряг в региона на град Балчик

11 септември 1916

Българският торпедоносец „Шумни” се натъква на руски мини и потъва край Варна

13 декември 1916

Провежда се най-големият отбранителен морски бой във военноморската история на България с участието на брегова морска батарея, самолети от водохвърчилната станция и единствената българска подводница срещу отряд бойни кораби на Русия, бомбардиращи град Балчик

25 януари 1917

В Северния Атлантик след като попаднал на германска мина потъва спомагателният английски крайцер „Laurentic”, на борда на който се намирали 43 т злато, направено на 3211 кюлчета. Загинали и 350 човека. В последствие били извадени 3166 кюлчета. Това е най-голямото количество злато, потъвало някога в историята

6 февруари 1917

Моряци от Беломорската част свалят неприятелски водосамолет

1 май 1917

Във Варна се сформира самостоятелна българска Водохвърчилна станция – начало на морската авиация

4 май 1917

В Бяло море от българско минно заграждение е потопен британският военен кораб „Лорд Солзбъри”

7 ноември 1917

Крайцерът „Аврора” дава началото на Октомврийската революция.

„Аврора” е крайцер на Балтийския флот, един от символите на Октомврийския болшевишки преврат от 1917 г. На вода е от 1903 г., участва в морския бой в залива Цушима през 1905 г. Вечерта на 7 ноември 1917 г. с халостен изстрел на оръдията си „Аврора” дава сигнал за атака на Зимния дворец. Днес корабът е исторически паметник, филиал на Централния военноморски музей от 1956 г.

6 декември 1917

В пристанището на Халифакс (Канада) избухва кораба „Монблан”, превозващ 10 000 тона динамит. Загиват около 1600 души, а по крайбрежието са разрушени 3 000 сгради

15 декември 1917

В Севастопол революционните матроси разстрелват висшия команден състав на Черноморския флот на Русия

31 януари 1918

За една нощ английският флот губи пет подводници, като две от тях (К-4 и К-17) потъват. При тази катастрофа загиват 115 човека. Адмиралтейството държи в тайна обстоятелствата за загубите цели 14 години, като едва през 1932 г. разсекретява материалите

4 март 1918

Товарният параход на ВМС на САЩ Cyclops изчезва безследно на път от Барбадос към Норфолк в района на Бермудския триъгълник. Броят на жертвите достига 309 човека. От тогава възниква легендата за Бермудския триъгълник

25 октомври 1918

Край Аляска потъва канадският параход „Принцеса София”. Загиват 398 души

9 ноември 1918

Потопен е последният боен кораб от подводница през Първата св. война – линейният кораб „Британия”

21 юни 1919

В пристанището Скапа Флоу на Оркнейските о-ви немците потопяват целия си останал военен флот, за да не го пленят англичаните

19 септември 1919

В Карибско море е открит абсолютно неповреденият испански кораб „Валбарена” с пълен комплект спасителни лодки, но всичките 488 пътници и членове на екипажа липсвали

9 август 1920

Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила от 9 август 1920 г., Българският военен флот подлежи на ликвидация. Щабът на Флота е закрит в началото на декември 1920 г. Част от щабните офицери запазват позиция в новосформираните Морска и Дунавска полицейска служба със седалище в София

1921

В германския град Кил е построен ветроходният кораб „Магдалене Винен II” (днес „Седов”). Гигантският барк с дължина 117,5 м и ветрилна площ 4200 кв.м е най-големият четиримачтов кораб в света, вписан в рекордите на „Гинес”

13 юли 1922

Край Нова Каледония потъва най-големият платноход в света „Франция”

16 май 1923

Във Варна се открива Учредителният конгрес на Българския народен морски сговор (БНМС)

1 януари 1926

Започва дейността си Държавната пилотска служба в българските пристанища

25 октомври 1927

Край бреговете на Бразилия потъва италианският лайнер „Принцеса Мафалда”. Загиват 314 души

1929

На бургаския плаж са се появили първите двама спасители. Осем години по-късно някой си Христо Христов наел пясъчното пространство в града под аренда и назначил цели 8 спасители

18 юли 1931

В САЩ е пуснат на вода първият в света кораб, в чиито каюти има климатик

16 май 1932

Екипажът на танкера „Советская нефть” спасява пред Аденския залив 437 пътници и моряци от горящия френски лайнер „Georges Philippar”. Това е първият случай в историята на корабоплаването, когато танкер оказва помощ на горящ кораб

26 септември 1934

Спуснат е на вода най-големият и най-луксозен лайнер на компанията Cunard Line „Queen Mary”. Негова кръстница става кралица Мери, съпруга на крал Джордж V

1 ноември 1934

Излиза първи брой на вестник „Морски преглед” – начало на военноморската периодика

29 май 1935

Първи курс на презокеанския параход „Нормандия”

27 май 1936

Английският лайнер „Куин Мери” потегля от Саутхемптън за Ню Йорк с над 1800 пътници. В продължение на дълги години „Куин Мери” плава между Европа и Америка и е бил смятан както за най-бързия, така и за най-комфортния кораб в света

1937

Химнът на Морското училище във Варна е от 1937 г. – „Чеда сме ние на морето”

27 септември 1938

В Шотландия е спуснат на вода най-големият дотогава пътнически лайнер „Куин Елизабет”. Първият си рейс извършва през ноември 1940 г. до Ню Йорк

1 юни 1939

По време на ходови изпитания поради нахлуване на вода в здравия корпус потъва английската подводница Тhetis. От 103-ма човека, които се намирали на борда ѝ, загинали 99

3 септември 1939

На 250 мили западно от Ирландия в 19:35 ч. е торпилиран английският пътнически кораб Athenia, начело с капитан Джеймс Кук, от германската подводница U-30, с командир капитан-лейтенант Фриц-Юлиус Лемп. Торпедото попада в машинното отделение и около 10:00 часа на 4 септември корабът потъва в точка с координати 56°42"N/14°05"W. На борда на пасажера се намират 315 човека екипаж и 1103 пътници, от които 316 са граждани на САЩ. Загиват 19 члена на екипажа и 93-ма пътници (от тях 28 американци). „Ahenia” става първият кораб, потопен от германските подводници през Втората световна война. Обяснението на Лемп за тази атака е, че корабът е вървял затъмнен и с курс зиг-заг. После, за да прикрие престъплението, командването на подводните сили на Германия откъсва страницата от корабния дневник на подводницата и я подменя с друга

29 ноември 1939

Испания и Германия сключват секретен договор за предоставяне на испански пристанища за акостиране на германски военни кораби

3 юли 1940

Британска ескадра потапя френския средиземноморски флот в алжирското пристанище Мерс ел Кебир

17 август 1940

Адолф Хитлер обявява пълна блокада на Великобритания

2 септември 1940

Сключено е дългосрочно споразумение между правителствата на САЩ и Великобритания. Англия отдава под аренда за 99 години 8 военни бази в Канада и Карибските острови в замяна на 50 разрушителя

11 ноември 1940

Битката при Таранто – Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи. Британските въздушни удари унищожават половината от италианския флот.

Битката при Таранто от нощта на 11 срещу 12 ноември 1940 г. е част от Втората световна война и се състои при осъществяването на операция „Джъджмънт”. Първата вълна на британските въздушни атаки започва в 22 ч. 58 мин. Съюзническите самолети са малко на брой, но екипажите им са с голям опит, което предопределя успешността на операцията. Атаката унищожава половината от морските сили на Италия, а остатъците от тях намират укритие в Неапол. Британският въздушен отряд претърпява загуба само на 2 самолета

14 април 1941

Уинстън Чърчил издава тайна заповед за прекратяване на ежеседмичните отчети за загубите на британския флот като деморализиращи населението

29 април 1941

За втори път е сформиран Беломорски флот, базиран в Кавала и Дедеагач

27 май 1941

Британската флота потапя в Северно море германския линеен кораб „Бисмарк”

6 юни 1941

Пуснат е първият кораб за поставяне на мини

31 август 1941

В Архангелск, СССР, пристига първият северен конвой от кораби на САЩ и Великобритания, доставящ храни, лекарства и оръжия по време на Великата отечествена война (1941-1945)

7 ноември 1941

Немската авиация потапя край Крим съветския параход „Армения”. Убитите са между 5000 и 7000

12 ноември 1941

В Севастопол немски юнкери унищожават крайцера „Червена Украйна”. Това е единственият съветски крайцер, унищожен в годините на Втората световна война

9 януари 1942

Френският параход „La Mociciere” по време на буря край Балеарските острови се разчупва на две части. Загиват 290 човека

18 февруари 1942

Най-голямата в света подводница „Сюркуф” (Франция) потъва в Атлантическия океан

24 февруари 1942

Съветската подводница „Щ-213” торпилира и потапя край Босфора българския кораб „Струма”, превозващ 778 евреи-бежанци от Румъния към Палестина, и 13 души български екипаж. Оцелява само един моряк

27 февруари 1942

В Битката в Яванско море японските войски унищожават почти напълно малката холандско-американска флота, която се противопоставя на напредването им на юг

Април 1942

Японските самолети, базирани на самолетоносачи в Индийския океан потапят няколко британски кораба край Тринкомали и Коломбо (Шри Ланка), вкл. и един самолетоносач и два кръстосвача

7-8 май 1942

Битката в Коралово море: При първото американско-японско сражение на самолетоносачи в Тихоокеанската война, двата американски самолетоносача („Лексингтън” и „Йорктаун”) са повредени, а един от японските самолетоносачи е потопен („Шохо”). Японците се отказват от планирания десант в Порт Морзби, Южна Папуа

8 май 1942

В Коралово море от борда на потъващия американски самолетоносач „Лексингтън” са евакуирани 2735 души – най-масовата в историята спасителна операция

4 юни 1942

Започва най-голямото морско сражение през Втората световна война – битката при Мидуей между флотите на САЩ и Япония. Имперският флот е разгромен и това е повратна точка на войната в Тихия океан

8 юни 1942

Японски подводници и самолети атакуват Австралия в хода на войната в Пасифика

2 октомври 1942

Английският лайнер „Куин Мери” прерязва на две палубата на крайцера „Кюрасао”, в резултат на което загиват 338 човека

8 ноември 1942

Италианският крайцер „Attilio Regolo” е поразен от торпедо, изстреляно от британската подводница „Unruffed”. Торпедото попаднало в носовата част на крайцера, която се откъснала от взрива почти до оръдейната кула и корабът незабавно потънал

12-15 ноември 1942

Край Гуадалканал (Соломонови острови) японските морски сили, които се опитват да подкрепят и снабдят своите части на острова, също са разбити в тридневно сражение

27 ноември 1942

Французите потопяват своите бойни кораби в Тулон, за да не попаднат в ръцете на германците

7 декември 1942

В САЩ е пуснат на вода най-големият в света военен кораб – линкорът „Ню Джърси”

3 януари 1943

Британски бойни плувци залагат мина под дъното на италианския крайцер „Ulpio Traiano”, стоящ в пристанище Палермо. Взривът разкъсал крайцера на две части, които почти веднага потънали

26 януари 1943

Американският кораб „Walter Camp” (тип Либърти) е потопен в Индийския океан от германската подводница U-532. Корабът отплавал от Ню Йорк и трябвало да пристигне в Калкута. Германската подводница изстреляла две торпеда и 10 минути след това „Уолтър Камп” потънал. Всичките 71 човека, които били на борда му били спасени по-късно от английския военен кораб HMS „Danae” и откарани в пристанище Аден

5 април 1943

До бреговете на Бразилия рибари прибират английския моряк Пун Лим, който е престоял на сал в океана рекордното време от 133 дена

23 май 1943

Открита е първата експозиция на Морския музей в сградата на Девическата гимназия в град Варна

22 януари 1944

Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна

Американската армия навлиза с морски десант в Анцио (Италия)

29 януари 1944

В САЩ е пуснат на вода най-големият в света военен линеен кораб „Мисури” (използван до 1992 г.)

31 януари 1944

Немската подводница U-592 е потопена от HMS Starling, Wild Goose и Magpie. Няма оцелели. Подводницата потъва северозападно от Ирландия. Два дни по-рано Норман Руд, управляващ самолет PB4Y-1, атакува и нанася тежки повреди на U-592

1 февруари 1944

Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили в Тихия океан, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови

3 март 1944

Американският президент Франклин Рузвелт заявява, че италианският флот ще бъде поделен поравно между САЩ, Великобритания и СССР

19 май 1944

Сформирана е Охридската патрулна група в Охридското езеро

6 юни 1944

Съюзническите войски дебаркират в Нормандия в рамките на операцията „Овърлорд”, известна като „Денят Д”

19 юни 1944

Започва битката за Филипинско море, в която САЩ нанасят големи загуби на японската флота и авиация и вземат надмощие във водите на стратегически важния Мариански архипелаг, от който по-късно извършват редица бомбардерски атаки срещу Япония, включително и тези с атомните бомби над Хирошима и Нагасаки

15 август 1944

Седма американска армия извършва десант на френската Ривиера в рамките на операция „Дракон”, за да отвори втори западен фрoнт срещу нацистите след този в Нормандия

25 октомври 1944

В залива Лейте, Филпините, се състои най-голямата морска битка през Втората световна война между японския и американския флот.

Американската подводница „Tang” е ударена с торпедо и потъва на 55 м дълбочина в Тайванския проток. Само 5-има от екипажа успяват да се спасят, благодарение на примитивен дихателен апарат, наречен „белият дроб на Момсен”

12 ноември 1944

Близо до бреговете на Норвегия английската авиация потапя последния немски лайнер – „Тирпиц”

15 декември 1944

Създадена е военноморска база Бургас

На американските военни кореспонденти е забранено да информират за атаките на японските камикадзе срещу американски кораби, за да не предизвикат паника в САЩ

24 декември 1944

В Ла Манша немска подводница потапя американския транспортен кораб „Леополдвил”. Загиват 819 американски войници

30 януари 1945

Германският кораб „Вилхелм Густлоф” е потопен от съветската подводница С-13. Това е най-смъртоносното в историята корабокрушение, загиват над 8 хиляди пруски бежанци, оцелели 996 души

10 февруари 1945

Съветската подводница С-13 потапя германския транспортен кораб „Генерал Щойбен”, превозващ цивилни бежанци и ранени войници, загиват около 3600 души

16 април 1945

Германският товарен кораб „Гоя”, превозващ бежанци от Хелския полуостров (дн. Полша), е торпилиран от съветската подводница Л-3, загиват 6100 души. Спасяват се едва 165 пътника

3 май 1945

Британски бомбардировачи потапят немския кораб „Кап Аркона”, загиват 6000 души

5 май 1945

При атаки на японски камикадзе до Окинава са потопени 17 американски кораба

19 януари 1947 

Гръцкият параход „Himera” се взривил недалеч от Атина от мина, останала от Втората световна война. Загиват 392-ма човека

16 април 1947

В пристанището Тексас Сити се взривява френски кораб, натоварен с 2300 тона амониев нитрат. Жертвите са 581 души, а над 8500 са ранени. Това е най-голямата индустриална експлозия в американската история

28 април 1947

Норвежкият изследовател Тур Хейердал с петчленен екипаж отплава от Перу на тръстиковата лодка „Кон-Тики” в опит да докаже, че древните перуанци са населили островите в Полинезия

7 август 1947

Завършва плаването на Тур Хейердал, прекосил за 101 дни Тихия океан с тръстиковата лодка „Кон-Тики”, достигайки Френска Полинезия. С пресичането на океана, по време на което са изминати над 8000 километра, Хейердал доказва възможността полинезийските острови да са заселени с преминали по същия път жители на Южна Америка

16 септември 1947

Създадено е държавно параходство „Български морски флот”

19 декември 1947

Създадено е държавното обединение „Български морски флот”

28 януари 1948

Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Анатолий Железняков”, два големи и десет малки преследвача на подводници, получени от Съветския съюз

18 август 1948

В Белград е подписана Конвенция за режима на корабоплаването по река Дунав

17 ноември 1948

Крайцерът „Аврора” е изведен от експоатация, обявен за паметник на революцията и превърнат в музей. Кораб №1 на руския военен флот е закотвен в бившата имперска столица. Десет години след това „Аврора” става филиал на Централния военноморски музей

1948

Швейцарският физик Огюст Пикар извършва дълбоководно потапяне с първия батискаф собствена конструкция

27 януари 1949

При сблъсък между два китайски кораба край Шанхай загиват около 1600 души

17 септември 1949

Канадският круизен кораб Noronic, най-големият параход на Големите езера, изгаря в доковете на град Торонто. Загиват 118 човека

20 февруари 1950

Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Георги Димитров”

9 септември 1952

В Москва, СССР, председателят на Министерския съвет Йосиф Сталин подписва постановление за проектирането и строителството на първата съветска атомна подводница, т. нар. проект „627 (627А) Кит”. През 1957 г. е готов първият опитен образец на подводницата. Подводниците по проекта 627А са на въоръжение от 1960 до 1990 г.

2 октомври 1952

Създава се Свързочен полк на Военноморските ни сили

31 януари 1953

Английският ферибот „Princess Victoria” потъва по време на силна буря в Ирландско море. Загинали 133 човека

21 януари 1954

В Гротън, щата Кънектикът, е спусната на вода първата в света атомна подводница SSN 571 „Nautilus”. Дострояването ѝ завършва през декември същата година, когато прави и пробните си плавания. През 1955 г. е зачислена в състава на ВМС на САЩ. Имала е водоизместимост 4000 тона, дължина – 98 метра, дълбочина на потапяне – 215 метра, подводна автономност – 50 денонощия, два ядрени реактора S2W с мощност 70 МW, скорост – 20 възела и класическо торпедно въоръжение. От бойна служба в състава на ВМС е извадена през 1980 г. На 3 август 1958 г. тя достига Северния полюс (първият кораб, достигнал Северния полюс), като преплува под ледената шапка на Арктика. Днес е исторически паметник и музеен експонат в Гротън

18 август 1954

Към българските ВМС е създаден дивизион подводници

12 декември 1955

Британският инженер Кристофър Кокерел патентова първия кораб на въздушна възглавница

20 януари 1957

От Варна за Дуръс (Албания) отплава ескадреният миноносец „Георги Димитров”. На борда му са членовете на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Антон Югов, която отива на официално посещение в Албания. Това е първото излизане на български военен кораб извън пределите на Черно море

17 май 1957

Египет забранява на израелските търговски кораби да преминават през Суецкия канал

5 декември 1957

Пуснат е на вода първият атомен кораб за мирни цели – ледоразбивачът „Ленин”. Неговата дължина е 134 м, широчината – 27,6 м, водоизместимостта – 16 000 тона, скоростта – 18 възела

1957

Във Варна се организира първото издание на ветроходната регата „Трети март” – най-старата регата в България

26 януари 1958

Японският товаропътнически кораб „Nankai Maru” потъва по време на буря във Вътрешно японско море; загиват 170 човека

4 юли 1958

По време на изпитания в 10:03 часа за първи път в историята на съветския флот е използвана атомна енергия за задвижване на подводницата „Ленинский комсомолец”

23 юли 1958

Под командването на Уилям Андерсън американската атомна подводница „Наутилус” напуска Пърл Харбър със задача да мине през Северния полюс под ледовете

30 май 1959

На остров Уайт (Англия) е проведено първото изпитание на плавателен съд на въздушна възглавница

9 юни 1959

В САЩ е пусната на вода първата подводница с балистически ракети на борда

14 юли 1959

В Куинси, Масачузетс, е пуснат на вода първият атомен крайцер „Лонг бийч”. Американският кораб има два ядрени реактора и развива скорост от 30 възела

15 септември 1959

В Ленинград (днес Санкт Петербург) е въведен в експлоатация първият в света атомен ледоразбивач „Ленин”

14 октомври 1959

Създадена е морска вертолетна ескадрила към българските ВМС

23 януари 1960

След серия от дълбочинни потапяния, проф. Жак Пикар и Джон Уолш осъществяват с американски военен батискаф рекордно гмуркане на дълбочина 35 800 фута (10 916 метра) под морското равнище в Тихия океан.

Този ден е знаменателна дата в историята на изучаването на океанските дълбини. Швейцарският учен-изследовател Жак Пикар и лейтенантът от американските ВМС Джон Уолш достигат с батискафа „Триест” най-дълбокото място в Световния океан. Операцията, добила световна извесност под името „Нектон”, започва в 8,23 ч в района на о-в Гуам. В 13,06 ч „Триест” меко докосва дъното в Марианската падина. Налягането върху батискафа е 1156 атмосфери, съответстващо на дълбочина 10 916 метра. През плексигласовия илюминатор Пикар и Уолш виждат полегнала на океанското дъно риба, дълга около 30 см. Установяват, че и в условията на пълна тъмнина, ледена вода и огромно налягане може да съществува живот. След 20-минутен престой „Триест” се освобождава от баласта си и започва да се изкачва към повърхността. В 16,56 ч. Двамата океанографи виждат отново земната светлина.

Наименованието батискаф е дадено на този уникален подводен апарат от неговия създател – бащата на Жак Пикар – Огюст. То е съчетание от гръцките думи – „батис” – дълбоководен, и „скаф” – кораб. Името „Триест” е в чест на корабостроителницата в едноименния италиански град, където е построен

16 февруари 1960

Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница Triton

10 май 1960

Американската подводница „Тритон” става първата от този клас кораби, извършила околосветско пътешествие

25 септември 1960

Първият американски ядрен самолетоносач „Ентърпрайз” е пуснат на вода в пристанището Нюпорт, щата Вирджиния

15 ноември 1960

На първото си бойно дежурство излиза първата в света ядрена подводница с балистични ракети на борда – американската „Джордж Вашингтон”.

Американската подводница прави първото изстрелване на балистична ракета. Първоначалният модел „Поларис А1” на ракетите се развива в моделите „Поларис А2”, „Поларис А3”, „Посейдон С3”, „Посейдон С4” и голямата ракета „Trident” („Тризъбец”) с обхват 6925 километра, който е почти четири пъти по-голям от обхвата на „Поларис А1”. В момента „Trident” е гръбнакът на подводните американски балистични сили

8 април 1961

В Индийския океан арабски терористи взривяват английския кораб „Дара”, при което загиват 236 души

1961

От Анверс, Белгия, е закупен „втора ръка” първият български специализиран кораб за насипни товари „Родопи”. Той е построен през 1953 г. в Лондон и е с товароподемност 7945 тона. Плава до 1972 г., когато е преустроен в плаваща учебна база

7 януари 1962 

На 6 мили югоизточно от Дувър, по време на гъста мъгла, югославският параход „Сабак” (2811 peг. т), пътуващ от Плос към Ротердам с товар от боксит се сблъскал с английския моторен кораб „Дорингтън Касъл” (6223 peг. т). Югославският кораб, след като получил пробойна в левия борд, потънал след 5 минути. Шлюпките, спуснати от английския кораб и от трите дошли на помощ други кораби, успели да спасят само петима човека от 33-членния екипаж

23 март 1962

NS Savannah – първият товаро-пътнически кораб, задвижван от ядрено гориво, е пуснат на вода

27 октомври 1962

Капитан Архипов отказва да даде заповед за изстрелване на ядрено торпедо от съветска подводница край Куба. Това спасява света от световна война по време на Карибската криза

4 януари 1963 

Край остров Сент Мартин (от групата острови Сили) била намерена повредена моторна спасителна лодка от английския товарен кораб „Ардари”, изчезнал безследно в края на декември 1962 г.

10 април 1963

При мистериозни обстоятелства потъва американската атомна подводница „Трешър”, докато извършва тестово потапяне на 330 м дълбочина край Кейп Код, Масачузетс, при което загиват 129 души – най-тежката подводна катастрофа в историята на САЩ

4 август 1964

Американските ескадрени миноносци „Мадокс” и „Търнър Джой” докладват, че са атакувани от северновиетнамски катери в Тонкинския залив

4 март 1965

Старши матрос Димитър Атанасов Димитров с цената на живота си предотвратява пожар и спасява от гибел кораба, на който служи – голям преследвач на подводници от състава на Военноморска база Варна

28 юни 1965

В САЩ е пуснат на вода най-големият в света кораб на въздушна възглавница, дълъг 64,6 метра

18 август 1965

Във Варна пристига първият от 100-местните бързоходни пътнически кораби на подводни криле тип „Комета”, построени в завода „Серго Орджоникидзе” – Поти (тогава в Грузинската ССР). Първи капитан на „Комета 1” е Илия Дацев, а първи главен механик – Георги Костадинов. През следващите 15 години за Параходство „Български морски флот” са доставени общо 14 кораба от този тип. „Комета 1” излиза от експлоатация на 5 юни 1978 г.

12 ноември 1965

По неизвестни причини се запалва английският лайнер „Ярмоут Касъл”. Загиват 92-ма души

20 януари 1966

В Осака, Япония, вдига родния трицвет 25 585-тонният танкер „Искър”. Още при първия си рейс екипажът му под командването на капитан Славчо Рангелов и главен механик Иван Стамболов вписва нова страница в летописа на българското мореплаване. „Искър” пръв от нашите кораби посещава западното крайбрежие на Канада и товари в пристанището Ванкувър

28 май 1966

Възстановеното копие на парахода „Радецки” е пуснато на вода в Русе

1966

Съветската атомна подводница К-158 с командир Василий Каневски прави обиколка на света под вода за два месеца и половина. Когато тогавашният американски президент Джонсън разбрал за подвига на адмирала, свалил военния си министър

29 март 1967

Франция пуска в морето първата си атомна подводница

20 септември 1967

Английският презокеански лайнер „Куин Елизабет II” е пуснат на вода

1968

Севернокорейски военни залавят американския шпионски кораб „Пуебло” и екипажа му. Понастоящем е част от военен музей в столицата Пхенян.

В Италия двамата братя Алесандро и Норберто Ферети основават компания за производство на луксозни яхти “Ferretti”

22 април 1969

Самотният мореплавател Робин Нокс-Джонстън извършва за 312 дни първото околосветско пътешествие, без да спира на суша

2 май 1969

Британският лайнер Queen Elizabeth-2 потегля на своето първо плаване до Ню Йорк

10-15 май 1969

Първи поход на отряд кораби (стражеви кораби „Дръзки” и „Смели”, миночистачи №21 и №22) в Средиземно море

15 ноември 1969

Съветската подводница К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato в Баренцово море

12 януари 1970

Открито е новото пристанище на Балчик

4 март 1970

При авария на френската подводница „Евридика” в Средиземно море, близо до Тулон, не оцелява никой от 57 души екипаж

29 септември 1970

Създадена е Бригада леки сили в Созопол

31 юли 1971

Във Варна е създадено Средно старшинско военноморско училище (от 1981 г. – Мичманско средно военноморско училище)

1971

Съветският атомен ледоразбивач „Ленин” става първият надводен съд, плавал на север от архипелага Северна земя по време на курс от Мурманск до Певек

9 януари 1972

Британският лайнер „Куин Елизабет” е унищожен от пожар в Хонконг

13 януари 1972

В Одеския залив, в условията на лоша видимост и ниски температури, се сблъскват българският танкер „Лом” и съветският сухотоварен кораб „Моздок”. Загиват 8 български моряци и булката на третия помощник-капитан, която е с младоженеца на сватбен рейс

22 април 1972

Англичаните Джон Файърфакс и Силвия Кук след 361 дни плаване с гребна лодка пресичат Тихия океан и достигат бреговете на Австралия

8 май 1972

Американският президент Ричард Никсън издава заповед за миниране на северновиетнамските пристанища

22 ноември 1972

Самолет Як-38М изпълнява „пълен профил” от палубата на противолодъчния крайцер „Москва”. Този ден се смята за рожден ден на палубната авиация на Русия

10 април 1973

Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България

7 декември 1973

В база Атия загива старши матрос Стефан Михалев Димитров, спасявайки от пожар кораба МПК № 46, на който служи

18 октомври 1974

В пристанище Варна на вода е пуснат първият от серията 13 500-тонни моторни кораби за универсални товари „Капитан Петко войвода”. Корабът е построен в Херсон за нуждите на Параходство БМФ

17 август 1977

Съветският атомен ледоразбивач „Арктика” става първият надводен кораб, достигнал Северния полюс. По време на експедицията (9-22 август 1977), ръководена от Тимофей Гуженко, за първи път кораб разбива леда на Централния арктически басейн и достига полюса. Корабът преодолява лед с дебелина 3 метра, като общото времетраене на пътешествието е 7 денонощия и 8 часа, а разстоянието, което преодолява – 2528 морски мили. В експедицията участват повече от 200 души

20 декември 1977

Капитан Георги Георгиев завършва с яхтата „Кор Кароли” първото околосветско самотно плаване, осъществено от български мореплавател.

Това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес, където в изданието за 1981-1882 г. е записано: „Най-бърза соло обиколка на света с еднокорпусен съд по време: „Кор Кароли” – 29 фута, 9 инча. Георги Георгиев (България); Хавана, Куба – 20 декември 1976 г., Хавана, Куба – 20 декември 1977 г.; 201,9 дни (201 дни, 21 часа и 36 минути)...”

8 юни 1978

Британката Наоми Джеймс завършва самостоятелната си обиколка на света с яхта. Тя подобрява с 2 дни рекорда на Френсис Чичестър

1979

Построен военният кораб „Маунт Уитни”, флагман на Шести американски флот от 1 февруари 2005 г. Корабът е известен с това, че на него първи във ВМС на САЩ се допускат да служат жени

1 януари 1980

Ирландският мореплавател Тим Севърин започва да строи копие на кораб от времето на Синдбад Мореплавателя. Според приказките на Шехерезада с такъв кораб Синдбад преплавал Тихия океан. За строежа Севърин избрал малкото пристанище Сур в Оман и изразходвал 140 м² дървен материал. Корабът бил дълъг 25 м. Севърин му дал името „Сохор” – някогашния най-процъфтяващ пристанищен град на Оман

25 януари 1980

Американският кораб на въздушна възглавница SES-100B прави рекорд за военен плавателен съд, достигайки скорост 170 км/ч

27 март 1980

В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа, загиват 123 души от обслужващия персонал

7 юни 1980

От Плимът, Англия, стартира вторият български участник в регатата ОСТАР. Николай Джамбазов участва със изработената от него яхта „Тангра” – 34 футов кеч с дървен корпус. На финала в Нюпорт, САЩ, пристига след 34 дни, 10 часа и 53 минути

1980 

По поръчка на военноморския флот на СССР в Швеция е построен единственият руски плаващ док – ПД-50. Докът, базиран в Мурманск, е дълъг 330 м, широк е 67 м и може да издига до 80 000 тона. Работната му площадка е 23 000 кв. м, което го прави един от най-големите плаващи докове в света и единственият в европейската част на страната, където може да се ремонтират едротонажни кораби и стратегическия ядрени подводници

25 януари 1981

Индонезийският пътнически кораб „Татроmas II” потъва след пожар в Яванско море. Загинали 431 човека

2 май 1982

По време на Фолклендската война британската ядрена подводница Conqueror (S-48) потапя с две торпеда Mk 24 Tigerfish аржентинския крайцер „General Belgrano” (бивш американски „Phoenix” CL-46). Вследствие на този акт на Кралските военноморски сили загиват 323-ма аржентински моряци. Това е първата торпедна атака осъществена от ядрена подводница срещу надводен кораб в света

1982

За пръв път български кораб премина през Магелановия пролив. Това бе м/к „Любен Каравелов” под командването на капитан далечно плаване Орлин Станчев

Италианската компания Azimut Benetti Group за първи път използва плексиглас при изграждането на яхта с дължина над 30 м, продадена след това на Кристина Онасис

17 октомври 1983

С платформа по море са докарани и пуснати на вода в устието на р. Дунав двата пътнически кораба „София” и „Русе”, построени в корабостроителница „Де Бисбош”, Холандия. Те са с дължина 113 метра и със 103 кабини, разположени на две палуби.  Те са кораби-близнаци с капацитет 200 легла и 55 души екипаж, категория 4 звезди и са пригодени за круизни пътувания по р. Дунав. „Русе” и „София” са първите български луксозни туристически кораби по река Дунав

1983

Основана е неправителствената организация „Корабът на мира” със специален консултативен статус към ООН и работа в подкрепа на мира, човешките права, равенството, опазване на околната среда и постоянното развитие

1984

В Гданск (Полша) е построен ветроходът „Калиакра”

10 юли 1985

Френските специални служби потапят в пристанището на Окланд (Нова Зеландия) кораба „Рейнбоу Уориър”, собственост на Грийнпийс, за да не осуети провеждането на ядрен опит на атола Муруроа

28 декември 1985

Вдига се флагът на четвъртата българска подводница от произведените общо 20 съветски подводници в завода в Нижни Новгород. „Слава”, която е преименувана от „Ленински комсомол”, е с бордови номер 84 и с първи командир капитан Дарин Матеев. По-късно той беше капитанът на кораба „Маласпина касъл” с първия екипаж от българи на борда, който беше пленен от сомалийските пирати

1985

Френско-американски екип, воден от д-р Робърт Балард, открива „Титаник” и го заснема

30 юни 1986

Българската яхта „Булкон стар” пресича финалната линия на трансатлантическата регата за двучленни екипажи ТУСТАР Carlsberg'86, прекосявайки Атлантика от Плимът до Нюпорт за 22 дни, 9 часа и 12 минути. Светлозар Тенев и Васил Попов постигат най-големия международен успех за българското ветроходство като побеждават в своя пети клас (10,67-12,9м) и заемат 13-то място в общото класиране. Яхта „Булкон стар” е с дължина 11,5 м и тегло 5,5 т, закупена от тогавашната ФРГ, печелила световен шампионат през 1979 г.

13 октомври 1987

В Персийския залив американският флот за пръв път в света използва делфини за военни цели

1987

Филипинският ферибот „Доня Паз” се сблъсква с танкер, при което загиват 4375 души. Това прави тази катастрофа най-голямата в мирно време.

Конгресът на САЩ обявява останките от кораба „Титаник” за международен мемориал

7 април 1989

В Норвежко море потъва съветската атомна подводница „Комсомолец”, загиват 42 моряци от екипажа

8 април 1990

По време на курс между Норвегия и Дания се преобръща фериботът „Скандинавиан стар”, при което загиват 148 души

19 август 1991

Военноморският флот е преименуван на Военноморски сили

14 януари 1993

В Балтийско море потъва полският ферибот „Ян Хавелиуш”, загиват 55 души екипаж и пътници

4 юли 1994

От 4 до 7 юли за първи път български бойни кораби участват в учение на турските ВМС – миночистачите „Бриз” и „Шквал” от ВМБ – Бургас, се включват активно в „Пойраз ’94”

28 септември 1994

Край бреговете на Финландия в Балтийско море потъва фериботът „Естония”. Корабът пътувал от Талин до Стокхолм. При инцедента загиват 852-ма души, оцеляват едва 137. До днес това остава най-голямата морска катастрофа с пътнически кораб в европейски води в периода след Втората световна война

8 юни 1997

Американецът Ян Адамсон изминава с кану по река Колорадо 327 км за 24 часа – световен рекорд

8 септември 1997

Корабът Pride of la Gonave, плаващ под флага на Хаити, потъва. Загиват повече от 200 човека

1998

Първите туристи посещават мястото, на което е потънал „Титаник”

12 август 2000

По време на учения на Северния флот в Баренцово море руската атомна подводница „Курск” претърпява авария и потъва на дълбочина 108 метра, при което загиват всички 118 военни моряци на борда

12 октомври 2000

Американският ескадрен миноносец „Коул” е ударен близо до Аден (Йемен) от атентатори-самоубийци с малка лодка – загиват 17 моряци и са ранени 39

2 април 2001

България и други черноморски страни подписват споразумението BLACKSEAFOR

27 септември 2001

Във военноморска база Гьолджук, Турция, за първи път се активира корабното оперативно съединение BLACKSEAFOR, създадено от всички черноморски държави. България е представена от фрегата „Смели”

26 септември 2002

Потъва сенегалският ферибот „Ла Жола” близо до брега на Гамбия. От общо 1863 пасажери само 64 успяват да се спасят

6 октомври 2002

Край бреговете на Йемен лодка с експлозиви се врязва във френския танкер „Лимбург”. На борда му има 17 българи и осем французи. При експлозията загива един от българските моряци – Атанас Атанасов, а 16 членa на екипажа са ранени

17 януари 2003

В Черно море близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години

30 август 2003

В Баренцово море потъва руската атомна подводница К-159. Загиват 9 души от екипажа

8 януари 2004

Кралица Елизабет II кръщава най-големия пътнически лайнер, строен някога – „Queen Mary 2”. Дължината на огромния кораб е 345 метра, широчината му е 41 метра и е висок 72 метра. Огромният плавателен съд има водоизместимост 150 000 тона. Построяването на „Куин Мери 2” глътна около $800 млн.

7 март 2004

В близост до Мадагаскар, при преминаването на циклона Гафило, потъва фериботът „Самсон”. Загиват най-малко 115 пасажери

7 февруари 2005

Англичанката Елън Макартър поставя нов световен рекорд в соло плаване около света, минавайки почти 42 000 км за 71 дни, 14 часа, 18 минути и 33 секунди. Това е с ден и половина по-бързо от дотогавашния рекорд на Франсис Жойон

21 октомври 2005

Вдигнат е военноморският флаг на фрегата „Дръзки”, закупена от Белгия

2006

Построена Maltese Falcon („Малтийски сокол”), която е считана за най-голямата и бърза ветроходна яхта в света. През 2009 г. тя е продадена на гръцката милиардерка Елена Амбросиадо, която започва да я отдава под наем за луксозни пътешествия

Август 2007

Руската миниподводница „Мир I” забива титанов руски флаг на дъното на Северния полюс (-4261 м)

2/3 януари 2008

В Азовско море потъва българският кораб „Ванеса” с 11 жертви

8 юли 2009

Приключенецът Риан Мансер става първият човек, обиколил с каяк 5000-километровата брегова линия на Мадагаскар. В продължение на 11 месеца той пътешества съвсем сам около четвъртия по големина остров в света, изпитвайки до краен предел волята, късмета и лодката си

Август 2009

Пуснат е на вода ветроходът „Роял Хелена” – първият изцяло построен в българска корабостроителница. Може да развива скорост до около 37 км/ч

5 септември 2009

В Охридското езеро потъва туристическият кораб „Илинден”, при което загиват 15 български граждани. Причината е авария на кормилната уредба на кораба, построен през 1920 г.

2010

Руският олигарх Роман Абрамович стана притежател на най-голямата в света яхта. Дългата 165 м „Еклипс” е изработена в Норвегия, има мощност 22 000 к.с. и развива върхова скорост 25 възела. Яхтата може да побере 30 гости и 75-членен екипаж. Цената й възлиза на 340 млн. евро. Морският съд има две хеликоптерни площадки, бронирани стъкла, два плувни басейна (един вътрешен и един външен), малка кинозала, библиотека, външна камина, фитнес зала със сауна, дискотека и дори система за засичане на ракети. Освен това Абрамович е поискал да му инсталират „щит срещу папараци”, който използва лазери, за да засича фотоапарати и унищожава снимките. А, и разбира се, яхтата върви със собствена триместна миниподводница.

Дългата 147 м Prince Abdulaziz държеше близо 10 години първенството като най-голяма яхта в света. Нейн собственик е саудитският крал Абдула. Лобито е копие на това на кораба „Титаник”. Има 12 каюти, които могат да приютят 22-ма души. Яхтата има мощност 15 600 конски сили и развива върхова скорост 22 възела

10 август 2011

Първият китайски самолетоносач, наречен „Ши Ланг”, потегля на пробно плаване в открито море. Корабът всъщност е преоборудваният съветски авионосен крайцер „Варяг” от 90-те години. През 1998 г. в недостроен вид Украйна го продава на Китай за скрап за 20 милиона долара

Август 2011

Яхтата Tropical Island Paradise е призната за най-луксозната в света, след като успя да качи на борда си цял плаж. Тя има всичко: кокосови палми, бунгало, басейн с 90 метра дължина, изкуствен вулкан, водопад и летище за хеликоптери. В самия вулкан има 4 апартамента за гости, както и кино, библиотека, зала за игри, фитнес зала и сауна. Тази красива лодка може да достигне скорост от 15 възела

25 септември 2012

Първият самолетоносач на Китай влиза на въоръжение

Октомври 2013

Екипажът на „Роял Хелена” спечели историческа за България победа на международната „Тол шипс” регата в Средиземно море

3 декември 2013

Американска компания започва да строи най-големия в света кораб, който в същото време ще бъде и първият плаващ град. На Freedom Ship ще живеят постоянно 50 000 души и 30 000 туристи. Стойността на проекта е близо 10 млрд. долара. На 25-те му палуби освен каюти ще има училища, болници, паркове, музеи, магазини, казино и спортни зали. На най-горната пък ще бъде построено малко летище, на което ще кацат малки самолети. Заради огромните си размери Freedom Ship няма да може да влезе в акваторията на нито едно пристанище. Корабът град постоянно ще плава – за две години около целия свят. Дължината на Freedom Ship ще бъде 1370 метра, тоест 4 пъти повече от Queen Mary II

30 април 2014

В периода 30-ти април – 3-ти май 2014 г. Варна посрещна най-голямото ветроходно събитие за годината – международната регата SCF Black Sea Tall Ships 2014

2014

Фаровата кула в Царево е заменена с висока 5,5 м бронзова фигура на тракийска богиня, върху чиято глава е монтирана лампата на фара.

Фарът – скулптурата представлява фигура на жена – тракийска богиня, която е отлята от бронз, висока е 5,5 метра и тежи около 3 тона. Бронзовата фигура е разположена върху бетонен пиедестал, на височина над 16 метра от морското равнище. Тя е адаптация на тракийска богиня от гробницата при село Свещари. Изработката и авторския труд върху фара са дарени от автора Павел Койчев. Това е първият по рода си фар-скулптура в света

8 януари 2016

На пристанището в Одеса потъва любимата яхта на бившия лидер на СССР Леонид Брежнев. Става дума за катера „Буревестник”, който дълги години стоял закотвен на кея. Той е построен през 1964 г. като катер за свръзка, но след това е преоборудван за превоз на ВИП-ове. През 1995 г. е купен от местен бизнесмен, който не успява да възстанови работоспособността му и го препродава. Оттогава катерът е в пристанището, а оборудването му излиза от строя